Учебно помагало по литература - човекът и об

РАЗДЕЛ III: ЧОВЕКЪТ И ОБЩНОСТТА
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РАЗДЕЛ III: ЧОВЕКЪТ И ОБЩНОСТТА
хора, които за отделния индивид са като
Ч
ОВЕКЪТ, ОБЩНОСТТА И
РОДОВИТЕ ЦЕННОСТИ корените за дървото - крепят го, прида-
ват му устойчивост.
И в литературата и във фол-
клора човекът и неговите Най-голямата ценност за човека от родо-
проблеми са в центъра на художествено- вата общност е съхраняването, опазва-
то изображение. Фолклорните приказки нето и продължаването на рода. За да
и песни изграждат представата за света запазят целостта му, предците ни създа-
на нашите предци, за взаимоотношения- ват неписани закони - нравствени нор-
та между отделния човек и другите чле- ми. Това са правила за поведение, които
нове на рода. Родът е общност, начело трябва да спазва всеки член на общност-
на която стои най-възрастния мъж - пат- та. В рода на почит са сговорът, преда-
риархът. Той се ползва с особено уваже- ността, скромността, трудолюбието, чес-
ние и всички го слушат. Хората в рода са тността... Незачитането на тези родови
свързани с кръвна или брачна връз- ценности предвещава беда, разруха,
ка.Кръвна е връзката между родителите смърт. Ето защо строго се наказват оне-
и децата, а брачна е връзката между зи хора, които не се съобразяват с тях.
съпрузите. Годините обогатяват рода с Важна роля за запазването и продължа-
нови и нови членове. Ала доколкото и да ването на рода има родовото имущество,
се разрасне родът, ―кръвта вода не ста- което осигурява материалната защита на
ва‖. Обединени от общото си фамилно потомците. Наследството се предава от
име, членовете на рода притежават една поколение на поколение, като се спазват
фундаментална ценност - близките си установени от традицията принципи.
ИГРА НА ВРАБЧЕТА
Йордан Радичков
Един ден, както тъй си седим съвсем вкупом и врабчета и по едно време дочуваме, че никой
най-вкупом разговаряме за нашите птичи ра- започва да почуква вътре в яйцата. Кога пог-
боти, ни хрумна да почнем да играем. Всеки от леднахме една сутрин, от яйцата излязоха ед-
нас избира по едно врабче и почнахме да иг- ни голишарчета, мушат се едно в друго, пису-
раем помежду си. Аз си избрах Ю. Тц., защото кат и примижават от удоволствие. Никаква пе-
и Ю. Тц. ме избра. Докато си играхме, ние си рушина няма по тях, а само един пух, но въп-
направихме съвсем ново гнездо, чис-тичко, реки това те размахват крила и ни плашат, че
спретнато, Ю. Тц. го помете и като продължих- ще хвърчат. Пък ние знаем, че няма да хврък-
ме да си играем в гнездото, ние лека-полека нат, защото всичко си идва с времето и няма
го напълнихме с яйца. как човек да изпревари времето.
Джиф, искаш ли да продължим да си играем?, Но да не се отклонявам, щото врабчетата по-
попита ме Ю. Тц. и аз казах: Разбира се, как раснаха в гнездата и всички горят от нетърпе-
да не искам. Тогава, каза Ю. Тц., аз ще легна ние да хвръкнат. Аз пристъпвам от строго по-
в гнездото да мътя яйцата, а ти ще обикаляш строго към тях, хващам първото за шията, из-
около гнездото важно-важно и ще ми носиш от виквам му:
време на време по някоя и друга муха, а сут- Марш!, и го изхвърлям от гнездото. То изпис-
рин, ако не те мързи, може да слизаш до река- ка, почна да трепери с крила и веднага се хва-
та и да ми носиш и по малко вода в перушина- на за въздуха. Подир него изхвърлих и остана-
та си. лите, всички се разхвърчаха наоколо, а аз
Как да не искам!, казах аз и веднага почнах стоя на гнездото, поусмихвам се, но гледам да
да обикалям около гнездото, ама с такава важ- не видят врабчетата, че ми е драго, гдето
ност, че ако ме погледне човек три пъти, ще хвърчат. Нека си мислят, че съм гневен. Като
падне на колене пред мене и аз пак няма да пораснат, един ден ще разберат каква е рабо-
отстъпя от важността си. Като си давам важ- тата.
ност покрай гнездото, хвърлям по едно око и Моите приятели и те почнаха да изхвърлят
на другите врабци. И те също си придават го- врабчетата от гнездата си. У Фу, като наобля-
ляма важност, особено пък Чир, щото на него къл всичките с юнашки фланелки и ги хвърля
и важността му е на заден ход. Там даже и до право надолу с главата. На Чир пък врабчета-
утре да падаш на колене, Чир няма да те забе- та всички тръгнаха на заден ход, а Пиуковите
лежи, ами както върви с важността си на за- веднага почнаха да съчиняват песни. Врабче-
ден ход, ще те прегази, без да му мигне окото. тата на Чику завзеха старото гнездо на Фр. Т.
Важност, важност, ама всяка важност за три Мититаки и се заеха да колекционират всичко,
Дни. Колкото и голяма да е една важност, и тя каквото попадне пред очите им.
ще ти омръзне и дори ще почне да ти досажда. Не закъсня и Драги ми господине. Той стоеше
Всеки човек, щом е свършил някаква работа, горе върху своето подобие на турска керемида
ще се понадуе, и то съвсем основателно, па и слушаше как неговите врабци му правят за-
после ще седне да възпее това, дето е израбо- бележки и му викат: Драги ми господине, не
тил. Само с гола работа не се живее, това съм си ти, дето ще ни учиш нас да хвърчиме! А
го забелязвал навсякъде. Затуй ние малко не- той, от своя страна, им викаше: Драги ми гос-
що ще поработим,после ще повъзпеем труда подине, не обичам никак да ми се бъркат в ра-
си, после ще поработим пак и т. н. Ние тъй и ботата! Вместо това, драги ми господине, по-
направихме. добре стегни здраво мишците! Щом каза това,
Гледам, една сутрин, рано-рано, всеки от нас Драги ми господине наклони силно подобието
стои на ръба на гнездото и се сили да възпее на турската керемида и изсипа врабците.
живота си. Разбира се, най-лесно е на Пиук, Трябва да ви кажа, че цялото пространство
щото си има природна дарба да възпява. Но наоколо се изпълни със забележки и от всички
ние, другите, макар и да нямахме природна страни се чуваше: Драги ми гос-
дарба, му ударихме голямо възпяване и дни подине, Драги ми господине и т.
наред ехтяха песните ни. Чирик-чирик, чири- н. Врабецът стой, перчи се и ми
лик-чик. Джиф, Фрррррр, и айде към реката, вика: Ама че врабци излязоха,
та да донесем вода в перушината си. драги ми господине! До един са
Подир туй ние пак продължихме да играем на ми одрали кожата и перушина-
та!
3
ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

ОВДЕ ДЪРВО
СТОЛОВИТО Да знаеш своето родословие е равнозначно по-
Фолклорна песен вече и по-задълбочено да познаваш себе си. То
е като пътуване назад и навътре – носим нещо
Овде дърво столовито, от чертите на предците си, техните особености
столовито, грановито, на характера, колкото и всеки един човек да е уникален. Нау-
гранки му се до небеси, ката, която изучава произхода, историята и родствените връзки
между хората се нарича генеалогия.
а коренье сура земя,
гранки му се мили снаи,
а кореье синовите,
Р одословно дърво. Родословно дърво наричаме всяка схе-
ма, която показва връзките между хората от един род. Тя
може да има формата на дърво, в чиито корени са записани
а вършките мили внуци. имената на родоначалниците - тези известни предци, от които
един род води началото си.Имената на потомците от следващите
поколения се записват в клоните на дървото.
ЗАДАЧА
1. Направете ро-
дословното дър-
во на Вашия род.
К ак
лесно
най-
да
си направим ро-
дословно дърво?
1. Започнете да събирате
информация
За да изследвате потеклото
си ще трябва да съберете
много данни - имена, дати и
факти. Така постепенно ще
изградите родословното си
дърво
2. Разпитайте роднините
си
Един от най-добрите начини
да научите повече за се-
мейната си история е като
поговорите с членовете на
семейството си, тъй като те
могат да знаят нещо за те-
зи, които вече са починали.
Най-добре е да направите
това лично, но може и по
телефона.
3. Разгледайте архивите
Важно при проследяването
на всяка семейна история е
извличане на данни от ста-
ри записи и
документи в
които има
споменато за
в а ш и т е
4 предци.
братът на съпругата, а неговата жена – шури-

найка.
ълва – сестрата на съпруга се явява зъл-
Ж ва на съпругата. Любопитното е, че ней-
ният мъж няма ―титла‖ по отношение на съпру-
гата, за разлика от всички други двойки.
ТИТЛИ В РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Семейните отношения не са лесна работа –
смесица от характери, лични пристрастия и
сложни обстоятелства. Клоните на родослов-
ното дърво се оплитат още повече, когато се
намесят необичайните български “титли” за
роднините.
векър и свекърва – когато една двойка
С стъпи в брак, родителите на съпруга при-
емат ролята на свекър и свекърва за съпруга-
та. Това са едни от най-познатите родови
―титли‖, тъй като дори в различните региони
остават непроменени. По стари обичаи булка- ТИТЛИ В РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО,
та, или още снахата, е прието да се обръща АКО РОДИТЕЛИТЕ ИМАТ БРАТЯ И
към родителите на мъжа си с думите ―майко‖ и СЕСТРИ
―татко‖ като знак за уважение. Установен факт – “титлите”, обозначаващи
Т ъст и тъща - родители на съпругата се

падат тъст и тъща на съпруга. По тради-
кръвните връзки в семейството, са по-
използвани и познати на мнозинството в срав-
ция зетят нарича родителите на съпругата си нение с тези, които хората получават, когато
―бабо‖ и ―дядо‖. някой от “родата” се ожени.
С ватове – така най-общо се определят от-

ношенията между родителите на съпру-
жеската двойка. Сват е бащата на брачния
В уйчо и вуйна – вуйчо се нарича братът
на майката, а неговата жена приема роля-
та на вуйна. В някои краища на страната вмес-
партньор, а сватя – майката. то вуйна използват колоритната ―титла‖ учи-
найка.
Д евер и етърва – братът на съпруга влиза
в ролята на девер по отношение на съп-
ругата. Ако той също е женен, неговата жена
взема ―титлата‖ етърва. В някои краища на
Ч ичо и стринка – братът на таткото с
гордост може да се нарече чичо. Негова-
та съпруга се нарича стринка, но това е само
страната, ако съпругът има повече от един едно от названията, които тя получава. Сре-
брат, всеки от тях приема ново родово назва- щат се още ―чинка‖, ―чина‖, а в някои краища
ние. Тогава девер се казва само на най- дори ―буля’ (в превод – чичова жена).
големия от братята, към по-малкия девер об-
ръщението е ―брайно‖, а към най-малкия от
тях – ―хубавенко‖ или ―драгинку‖.
Л еля и свако – леля наричаме както сес-
трата на таткото, така и сестрата на май-
ката. Спорове се водят относно ―титлата‖, коя-
Б алдъза и баджанак – балдъза е сестра-

та на съпругата. Ако тя също е омъжена,
нейният съпруг приема ―титлата‖ баджанак и
то получава нейният мъж. Според книжовните
норми ―свако‖ е най-правилното обръщение. В
южна България обаче е по-
така мъжете на двете сестри са обозначавани прието ―калеко‖, а в шопския
с общото название ―баджанаци‖. регион се среща ―лелинчо‖. Ня-
урей и шуринайка – различни про- къде наричат сестрата на май-
Ш учвания са стигнали до извода, че то-
ва са едни от най-непознатите названия на
ката „тетка‖, а нейният съпруг
―тетинчо‖, но днес тези обръще-
ния се приемат за диалектни.
5
родови връзки в семейството.Шурей се нарича

ДВА СА БОРА РЕД
ПОРЕДОМ РАСЛИ ЕМЕЙНИ ПЕСНИ Главна тема на
Фолклорна песен С семейните песни са отношенията
между родители и деца, братя и сестри,
Два са бора ред по редом расли,
снаха и свекърва, снаха и зълва, между
Между них е ела тънковита. етърви, между мъж и жена.
Боре расли горе нависоко, Мотивите в битовите песни са с общочовешко значение
Засланяли ела тънковита и са валидни за всички времена и епохи. В това се със-
От зли бури, от студени ветри: тои голямата им стойност. Повечето от тях са кратки
лирични творби, но се срещат и по-пространни лирое-
Да й ветри върше не пребият, пични произведения, които имат характер на поеми и
Дай бури клони не поломят. балади.
Не са били два бора високи, Битовите народни песни отразяват отношенията в пат-
най са били два братя рожденци, риархалното българско семейство. Те имат най-широк
тематичен обсег от всички народни песни. Битовата
А между им – Елица сестрица... песен е не само помощница в работата, но и духовна
Мила сестра братя засланяли храна и наставница в едно безкнижно време. Тя пре-
От зли хули, от студени речи: създава всекидневните човешки отношения, скърбите и
радостите на хората, техните копнежи. Затова обикно-
Да й хули име не похулят, вено тя се ражда на хорото, по време на седянка, сват-
да й речи слава не погубят. ба, лазаруване, когато хората възпяват живота такъв,
какъвто е, изразявайки радостта и тъгата си.
С равнението е художествено
средство, което се основава на
съпоставка на явление или предмет с
о бразен паралелизъм. Паралелът между явления
от природата, душевни преживявания, човешки
качества и отношения се нарича образен паралелизъм.
друго явление или предмет. Чрез него се съпоставят два образа въз основа на ня-
Сравнението може да бъде: какво сходство. Такава прилика откриваме и в песента
„Два са бора ред поредом расли‖ между „два бора ви-
 пряко изразено (например: ―очи соки‖ - „два братя рождени‖, „ела тънковита‖-„Елица
като череши‖, ―коси като злато‖) сестрица‖, „от зли бури, от студени ветри‖ - „от зли ху-
 Изразено с отрицателна форма ли, от студени речи‖, „да й ветри върше не пребият‖ -
(например: ―То не било ясно „да й хули име не похулят‖, „да й бури клоне не поло-
слънце, най ми бил сама Неда..‖) мят" - „да й речи слава не погубят‖. Така образният па-
ралелизъм се оказва основен похват за изображение в
Сравнението е любима форма на пи-
песента. Чрез него се подчертава неделимостта и хар-
сатели и поети, тъй като с малко думи
монията между природния и човешкия свят. Подобно
внася богато съдържание.
на боровете, закрилящи с клоните си крехката ела от
природните стихии, двамата братя предпазват сестра
си от хулите на обществото.
поред патриархалната ценностна „ред поредом расли‖. Между тях, приютила се във ви-
С система, най-важно е било да се
запази доброто име на девойката, с
соките фигури на братята си - борове, расте и „ела
тънковита‖, която те „засланяли‖ „от студени ветри‖.
което тя да остане в съзнанието на Описаната в началото природна картина отразява зи-
съселяните си. А то се защитава с мата, която е свързана с представата за уязвимост от
проявените от нея скромност, трудо- „зли бури‖, можещи да причинят беди. Зимният пей-
любие, зачитане на нравствените заж е последван от отрицателното сравнение, чрез ко-
норми на рода. За да ето се изграждат образите на героите:
бъде защитена и пред- Не са били два бора високи,
пазена от поругаване най са били два братя рождени.
честта на девойката, се Както двата бора предпазват крехката ела от природ-
грижат обичните й бра- ните стихии, за да расте красива, така и двамата братя
тя. Те са описани като се грижат за своята сестра Елица, за да не бъде пок-
6 „два бора‖, които са русена красотата й, да не бъде опетнена честта й.
КОТАРАКЪТ НАСТАВНИК ИЛИ КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

Шарл Перо
К
огато старият Мелничар умрял, Котаракът се престорил, че не чува тези сло-
синовете му наследили само една ва, и тежко и сериозно казал: - Не се наскър-
Мелница, едно Магаре и един Ко- бявайте, господарю мой, дайте ми само една
тарак. Подялбата направили сами торба и ми поръчайте чифт чизми, за да мога
-не извикали нито Нотариуса, нито Адвоката, да се промъквам през гъсталаците. Ще видите,
инак без време щели да прахосат и без това че наследството ви не е чак толкова нищожно.
нищожното бащино наследство... Най-
Господарят на котарака се почудил дали да
големият от братята взел Мелницата, средният
вярва на думите му. Той го бил виждал да при-
- Магарето, а за най-малкия останал Котара-
бягва до какви ли не хитрини, докато ловял
кът.
плъхове и мишки: котаракът ту
Той дълго не можел да се примири със своя увисвал на задните си лапи, ту
мизерен дял. ―Братята ми - казвал си той - мо- се криел в брашното и се прест-
гат честно да припечелват хляба си, ако рабо- рувал на умрял. “Кой знае - по-
тят заедно. А пък аз, като изям котарака и си мислил си момъкът, може би ко-
направя маншон от кожата му, трябва да умра таракът ще помогне и на мене.‖ 7
от глад.‖
И тъй, котаракът получил онова, което искал. - Благодари от мое име на господаря си - от-
Той сръчно нахлузил чизмите, преметнал тор- върнал царят - и му предай, че неговият дар
бата през рамо и като придържал с двете си ме зарадва много.
предни лапи вървите й, отправил се към едно Друг път котаракът се скрил в една житна ни-
пасбище, където имало много зайци. ва и отново заложил торбата си. Скоро в нея
Той заложил трици и зелеви листа в торбата влезли две яребици. Котаракът дръпнал вър-
си, прострял се, сякаш бил умрял, и зачакал вите и ги уловил. След това се отправил към
някой млад заек, още непознал лукавството в Царския палат и ги поднесъл на царя, както
този свят, да се полакоми и да се пъхне в тор- сторил преди със заека от заешкото пасбище.
бата му. Царят приел на драго сърце двете яребици и
наредил да възнаградят котарака.
Едва легнал, и сполуката го споходила: един
млад глупав заек влязъл в торбата. Котаракът
мигом дръпнал вървите, хванал го и най-
безмилостно го убил.
Доволен от плячката си, той отишъл в двореца
и поискал да говори с царя. Въвели го в поко-
ите на Негово величество. Котаракът дълбоко
се поклонил и рекъл:
Царю, нося ви един заек напра-
во от Заешкото пасбище. Моят
господар маркиз Дьо Карабас
(така решил той да нарича гос-
подаря си) ми поръча да ви го
поднеса от негово име.
8
И тъй в продължение на два-три месеца кота- господаря си:

ракът носел от време на време на Негово ве- - Ако следвате съветите ми, щастието ви е в
личество дивеч, като твърдял, че той е от уло- кърпа вързано. Трябва само да се окъпете в
ва на неговия господар. реката там, където аз ви посоча. Останалото
Един ден Котаракът узнал, че привечер царят оставете на мене.
ще излезе на разходка по брега на реката и Маркиз Дьо Карабас сторил тъй, както котара-
ще го придружава неговата дъщеря - най- кът го посъветвал, при все че недоумявал как-
красивата принцеса на света. Той казал на ви са кроежите му. Докато се къпел, край ре-
ката минал Царят със свитата си. Котаракът
почнал да вика с всичка сила:
- Помощ, помощ! Маркиз Дьо Карабас се дави!
Царят чул виковете и подал глава през вра-
тичката на каретата. Той познал котарака,
който толкова пъти му бил носил дивеч, и на-
редил на стражите, които го съпровождали, да
се притекат бързо на помощ на
маркиз Дьо Карабас. Докато из-
мъквали клетия Маркиз от реч-
ните води, котаракът се приб-
лижил до каретата и казал на
царя, че разбойници отмъкнали
дрехите на господаря му, докато 9
се къпел. (Всъщност сам той ги бил скрил под зи земя е маркиз Дьо Карабас, ще ви накълцам
един огромен камък.) Котаракът бил крещял с на кайма!
всичка сила подире им, но напразно.
Не след дълго царят минал край житните нивя
Царят веднага наредил на Придворните, които и попитал чии са те. Жътварите отвърнали:
се грижели за гардероба му, да донесат най-
- На маркиз Дьо Карабас.
хубавите дрехи за маркиз Дьо Карабас.
Царят и този път се възхитил от владенията на
Царят се държал много мило с момъка. В хуба-
маркиза. А котаракът продължавал да върви
вите дрехи, които му донесли, неговата красо-
пред каретата и да повтаря все същото на
та засияла с пълна сила (защото младият чо-
всички, които срещал по пътя си. Царят бил
век бил хубав и строен). Царската дъщеря
удивен от огромните богатства на маркиза.
много го харесала, а пък щом граф Дьо Кара-
бас й хвърлил няколко коленопреклонни, но и
нежни погледи, тя лудо
се влюбила в него.
Царят поканил маркиза в
каретата, за да се пораз-
ходят заедно. Възхитен
от успеха на хитроумните
си замисли, котаракът
поел напред. По пътя си
срещнал селяни, които
косели една ливада. Ко-
таракът им рекъл:
- Добри хора, ако не ка-
жете на царя, че госпо-
дар на тази земя е мар-
киз Дьо Карабас, ще ви
накълцам на кайма!
Царят не пропуснал да
попита косачите чия е
ливадата, която косят.
- На маркиз Дьо Карабас
- отвърнали те в един
глас, защото били упла-
шени от заканата на ко-
тарака.
- Имате прекрасно владе-
ние - обърнал се царят
към Маркиза.
- Да, сир - съгласил се
момъкът. - Тази ливада
винаги е много плодонос-
на.
А котаракът наставник
продължавал да върви
напред. По-нататък по
пътя той срещнал жътва-
ри и се провикнал:
- Добри
хора, ако
не кажете
на царя,
че госпо-
дар на та-
10
Накрая Котаракът наставник стигнал до един то учтив може да бъде един човекоядец, и му
разкошен замък. Господар на замъка бил най- предложил да си поотпочине.
богатият човекоядец на света. Всъщност вла-
- Уверяваха ме - подзел котаракът, - че умеете
денията, покрай които Негово Величество ми- да се превръщате във всякакви животни, че
нал, били на този човекоядец.
бихте могъл да се преобразите в лъв или слон
Котаракът имал грижата да се осведоми пред- например.
варително за нрава на човекоядеца и за него-
- Вярно е - потвърдил човекоядецът гордо. - И
вите способности. Той поискал да се срещне и за да ви докажа това, ще се превърна в лъв.
да разговаря с господаря на Замъка и му дове-
рил, че не желаел да се лиши от честта да Котаракът толкова се уплашил, като видял
поднесе почитанията си на човекоядеца, кога- жив лъв пред себе си, че мигом се покатерил
то и без друго минавал тъй близо край Замъка по капчука чак на покрива. В случая обаче
му. рискувал живота си, тъй като чизмите му не
били пригодени за пътешествия по керемиди.
Човекоядецът го приел толкова учтиво, колко-
След известно
време котара-
кът видял, че
човекоядецът
е възвърнал
предишния си
образ, слязъл
от покрива и
чистосърдечно
си признал, че
много се бил
уплашил.
- Уверяваха
ме също така -
казал той, - но
аз не го вяр-
вам, че сте
можел да се
превръщате и
в н а й -
различни мал-
ки животни - в
плъх или в
мишка напри-
мер. Смятам
това за съвър-
шено невъз-
можно.
- Невъзможно?
- възкликнал
човекоядецът.
- Ей сега ще
видите.
11
И в същия миг се превърнал в мишка, която се - Маркизе, само от вас зависи дали ще станете
спуснала да бяга по пода. Щом я зърнал, кота- мой зет.
ракът тутакси се хвърлил отгоре й и я изял. Маркизът приел оказаната му чест с дълбок
В това време царят и свитата му стигнали до поклон. Веднага вдигнали сватбата. Котаракът
замъка на човекоядеца. Царят пожелал да станал знатен благородник и от този ден ната-
влезе вътре. Котаракът чул шума на каретата, тък ловял мишки само за развлечение.
когато минавала по подвижния мост, изтичал
напред и тържествено изрекъл: ПОУКА
- Ваше величество, добре дошли в Замъка на
маркиз Дьо Карабас.
- О, Маркизе - удивил се царят, - нима и този
Д ори да не е знак за късогледство,
че черпим от богатото наследство,
замък е ваш! В живота си не съм виждал по- което нам баща ни е оставил,
хубав двор и сгради като тези, които го опас- един младеж би по-добре направил
ват. Нека да ги разгледаме. да схване, че умът и занаятът
Маркизът предложил ръката си на младата са по-добри от взето даром злато.
принцеса и начело с царя всички влезли в ед-
на огромна зала с чудесно подредена трапеза:
Човекоядецът заповядал да я приготвят за
приятелите му, които щели да му гостуват съ- ДРУГА ПОУКА
щия ден. Но те не се осмелили да влязат в За-
мъка, когато узнали, че царят е вътре. А ко синът на Мелничаря толкоз бързо
сърцето на Принцесата развърза
Царят бил очарован от достойн-
и тя го гледаше със зяпнали уста,
ствата на маркиз Дьо Карабас,
а дъщеря му била направо луда то дрехите, видът и младостта
по момъка. Като виждал огром- за предизвикване на тръпки гъделични
ните богатства на маркиза, а и
не винаги са средства безразлични.
щом изпил пет или шест чашки,
12 Негово Величество казал:
ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ЗАДАЧИ
1. Предлагаме ви план, в
ЛИТЕРАТУРЕН ГЕРОЙ който се посочват основните
Литературният герой в най-широк епизоди на приказката:
смисъл е всяко изобразено лице в литературна  Братята поделят бащино-
художествена творба, независимо от литератур-
то си наследство
ния род, вид и жанр на творбата. Героят е носи-
тел на типични черти на характера и се проявя-  Котаракът моли господаря
ва в конкретни исторически обстоятелства си за торба и чизми.
(хронос) и пространствено обусловена среда
(топос). Литературните герои са двигателите на  Царят получава дивеч от котарака.
сюжета на произведението и чрез тях авторът  Котаракът запознава господаря си с ца-
осмисля и обобщава изобразяваната действител- ря.
ност, разкрива обществените отношения и тен-
денции.  Маркиз дьо Карабас и царят се разхож-
дат из имотите на човекоядеца.
П
ОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ
ЛИТЕРАТУРНИ ГЕРОИ  Котаракът побеждава човекоядеца.
Героите в литературната творба най-често
биват квалифицирани не по някакъв познавате- 2. Направете разширен план на приказката.
лен признак, а като положителни и отрицателни. Може да използвате следния образец:
ПОЛОЖИТЕЛЕН е този герой, спрямо когото 1. Братята поделят бащиното наследство:
авторът заема една позитивна, одобряваща по-
а) най-големият получава воденицата;
зиция, а негласното внушение е, че читателят от
своя страна трябва да го възприеме като правил- б) средният получава магарето;
ния модел за обществено поведение и да изг- в) най-малкият получава котарака.
ражда ценностната си система именно по негов
образец.
3. Направете писмен подробен преразказ на
ОТРИЦАТЕЛНИЯТ герой пък е обект на осъжда-
някой от основните епизоди. (Припомнете
не, на изобличаване както на обществени пози-
си изискванията за преразказ).
ции, така и на индивидуални слабости и ценнос-
тни критерии. Отрицателният герой е негативен
пример, който читателят трябва да отхвърля ка- Изисквания към преразказа:
то образец, за да има ясни критерии за това, кое
е „добро‖ и кое „зло‖.  Смисълът на оригиналния текст не се
променя, а само се предава със свои
Г ЛАВНИ И ВТОРОСТЕПЕННИ
ЛИТЕРАТУРНИ ГЕРОИ
Различаваме ги с оглед ролята им по отно-

думи.
Спазва се хронологията на събитията от
текста първоизточник.
шение на сюжета:
ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ са тези литературни образи,
 Не се допускат лични преценки и ко-
които имат най-голямо значение за развитието ментари от страна на преразказващия.
на сюжета и пълното разкриване на авторовия  Пряката реч се преобразува в непряка.
художествен и идеен замисъл. Те биват прота-
гонисти (стремящи се да постигнат нещо) и ан-  Правило за единство на глаголните вре-
тагонисти (противопоставящи се на протагонис- мена. Избира се едно основно глаголно
тите) - те са изразители на двете противополож- време и то се спазва до края.
ни гледни точки, в чийто конфликт е завръзката
на творбата.
 Полученият в резултат преразказ тряб-
ва да е смислово свързан текст, отлича-
ВТОРОСТЕПЕННИТЕ ГЕРОИ ващ се с логичност, последователност и
(девтерогонисти) - имат поддържаща роля за завършеност. Това важи дори и в случа-
сюжета на произведението. Техните образи така ите, когато е позволено разместването
допълват или контрастират на образите на глав- на определени епизоди от текста.
ните герои. 13
ГЪСАРКАТА НА КЛАДЕНЕЦА
Братя Грим
Ала хората не обичали твърде да я срещат и
И
мало някога една стара, много
стара женица. Тя си имала къщич- предпочитали да минат по някой обиколен
ка в планинския пущинак и живе- път. А когато я зърнел някой баща с момчето
ела там с гъските си. Пущинакът си, пошушвал му:
бил заграден от всички страни с голяма гора и - Пази се от тая старица, защото тя е по-хитра
старицата вземала всяка заран патерицата си и от дявола; вещица е.
и закретвала към гората. Но там ставала много Една заран през гората вървял един хубав мо-
пъргава, много по-пъргава, отколкото можело мък. Греело ясно слънце, пеели птички, свеж
да се допусне, че ще бъде при напредналата ветрец полюшвал шумата по дърветата и зато-
си възраст: старицата събирала трева за гъс- ва момъкът бил радостен и бодър. Още не бил
ките, късала дивите плодове, които могла да срещнал, жива душа, когато внезапно съгле-
досегне с ръце, и занасяла всичко на гръб у дал старата вещица. Тя била коленичила на
дома си. Човек би помислил, че старицата земята и режела трева със сърпа си. В бохчата
просто ще грохне на земята под тежкия товар, си била събрала вече цяла грамада, а отстрани
но тя винаги го занасяла благополучно до в стояли две кошници, пълни с диви круши и
къщи. И срещнела ли някого, поздравявала го ябълки.
твърде радушно:
- Как ще носиш всичко това, стара майчице? -
- Добра среща, земляк! Хубаво викнал той.
е времето днеска. Ех, сигурно
се чудиш как мъкна тая трева, - Ще го нося, какво ще правя, момко - отвър-
но така е: всеки трябва да носи нала тя. - Богатските деца няма нужда да но-
на гръб товара си. сят, но за селяните има една приказка:
14
―Каквото ти е на върлина, такова е и на гърби- - Не се сърди, момко - рекла тя, - станал си

на.‖ червен като рак. Носи търпеливо бохчата, пък
щом стигнем у дома, ще ти дам да се почерпиш
А щом той поспрял до нея, тя рекла: добре.
- Няма ли да ми помогнеш? Гърбът ти е още Какво можел да стори? Трябвало да се помири
прав и нозете млади, няма да ти дотежи много. със съдбата си и да крета търпеливо подир
Пък и къщата ми не е далеко оттук, хе там, на старицата. Струвало му се, че тя ставала все
една поляна отвъд хълма. Докато се обърнеш, по-пъргава, а неговият товар все по-тежък.
ще стигнеш. Съжалил се момъкът над старица- Внезапно тя подскокнала високо и седнала
та и рекъл: върху бохчата; и макар че била слаба като
- Макар че баща ми не е селянин, а богат вейка, тежала повече от най-дебелата селска
граф, ще ти нося бохчата. мома. Коленете на момъка вече треперели, но
- Де ти бъда много благодарна, ако се потру- щом забавел крачките си, старицата го шибва-
диш - рекла тя. - Наистина ще биеш комай ла с една пръчка и го жулела с коприва по но-
един час път, но какво е това за тебе! Пък ще зете. Пъшкал и охкал момъкът непрекъснато,
трябва да носиш и кошниците с ябълки и кру- но превалили планината и най-сетне, когато
ши. Като чул, че ще бие един час път, младият вече щял да грохне на земята, стигнали до къ-
граф се постреснал, но старицата не го пусна- щата на старицата. Като зърнали господарката
ла вече; натоварила бохчата на гърба му, две- си, гъските разперили крила, източили шии,
те кошници провесила на ръцете му. закрякали и се спуснали да я посрещнат. Зад
тях пък с пръчка в ръка вървяла една позаста-
- Виждаш ли колко е леко! - рекла тя. ряла селска мома, висока и яка, но грозна ка-
- О, не, не е никак леко - отвърнал графът и то плашило.
по лицето му се изписа ла болка. - Бохчата - Случи ли ти се нещо, мамо? - попитала тя. -
тежи така, като че в нея има камъни, а ябъл- Много се забави.
ките и крушите сякаш са от олово. Просто не
мога да дишам. - Не думай, дъще - отвърнала тя, - не ми се е
случило нищо лошо, наопаки, този любезен
Идело му да свали отново всичко на земята, но господин носи товара ми. Представи си, поне-
старицата не допуснала. же аз се уморих, той качи и мене на гърба си.
- Гледай ти - рекла тя подигравателно, - мла- И пътят съвсем не ни се стори дълъг, бяхме
дият господин не иска да носи товар, какъвто весели и постоянно се шегувахме. Най-сетне
аз, старата жена, толкова пъти съм мъкнала! старицата се свлякла на земята, смъкнала бох-
Да, на думи всичко е лесно, но стигне ли се до чата от гърба на момъка и кошниците от ръце-
дела, всеки гледа да офейка. Какво стоиш и се те му, погледнала го радушно и рекла:
бавиш - продължила тя, - размърдай си нозе- - Седни сега на пейката пред вратата и си по-
те! Никой няма да свали бохчата от гърба ти. чини. Ти заслужи чест но и почтено наградата
Докато вървели по равно, момъкът все още си и тя няма да закъснее.
издържал, но щом стигнали до стръмнината и
поели нагоре, а камъните се затъркаляли като После рекла на гъсарката:
живи под нозете му, силите почнали да го на - Прибери се вътре, дъще! Не е прилично да
пускат. По челото му избили капки пот. Ту го- оставаш насаме с млад господин, не бива да се
реща, ту студена пот се стичала и по гърба му. налива масло в огъня; момъкът може да се
- Стара майчице - рекъл той, - не мога да вър- влюби в тебе.
вя повече, ще си почина. Графът не знаел да плаче ли или да се смее.
- Не бива - отвърнала старицата. - Стигнем ли ―Дори тази изгора да беше с трийсет години по
у дома, можеш да си почиваш, колкото щеш, -млада - рекъл си той, - сърцето ми пак не би
но сега ще вървиш напред. Отде знаеш, може трепнало.‖
да е за твое добро! Старицата погалила гъските си като деца и
- Ти нямаш вече срам, бабо - рекъл графът. после влязла с дъщеря си в къщата. Момъкът
се изтегнал на пейката под една дива ябълка.
И понечил да хвърли бохчата на земята, но Въздухът бил топъл и мек, нао-
усилията му отишли напусто: тя така здраво коло се разстилала зелена по-
била прилепнала на гърба му, като че се срас- ляна, осеяна с иглики, мащерка
нала с него. Въртял се момъкът, гърчел се, но и хиляди други цветя. Сред по-
не успял да се отърве от нея. Старицата пък се ляната течал и ромонел бистър
смеела и подскачала весело край него с пате- поток, водата му искряла на
рицата си. слънцето; белите гъски се 15
разхождали нагоре-надолу или плували в по- мери правия път. Най-сетне стигнал в един
тока. голям град и понеже там никой не го позна-
вал, завели го в царския дворец при царя и
Много е приятно тук - рекъл си момъкът, - но
аз съм толкова уморен, че вече не мога да царицата, които седели на престола. Графът
подбил коляно, извадил от джоба си смарагдо-
държа отворени очите си: ще поспя малко. Са-
вата кутийка и я сложил пред нозете на цари-
мо дано не излезе вятър, та да не ми откърти
краката от снагата, както са изтръпнали.» цата. Тя му дала знак да се изправи и да й по-
даде кутийката, но щом я отворила и поглед-
Като поспал малко, дошла старицата, разтър- нала в нея, паднала като мъртва на земята.
сила го и го разбудила. Царските служители хванали веднага графа,
- Ставай - рекла тя, - не бива да оставаш тук. за да го отведат в затвора, но в тоя миг цари-
Наистина поизпати с мене, но не съм ти взела цата отворила очи и заповядала да го пуснат и
живота, я! Сега ще ти дам наградата. От пари всички да излязат, защото искала да поговори
и имот нямаш нужда, та ще ти дам нещо друго. тайно с него.
Издумала това, пъхнала му в ръката една мал- Като останали сами, царицата заплакала гор-
ка кутийка, изрязана от цял смарагдов камък, чиво и рекла:
и добавила: - Каква полза от почестите и блясъка, с които
- Пази я добре, тя ще ти донесе щастие. ме ограждат когато всяка заран се събуждам с
горест и тревога в сърцето. Имах три дъщери,
Скочил графът на нозе и понеже почувствал, най-малката от които беше тъй хубава, че
че отново е бодър и силен, поблагодарил на всички я мислеха за някакво чудо. Кожата й
старицата за подаръка и тръгнал назад по пъ- беше бяла като сняг, страните й розови като
тя, без дори да се обърне да ябълков цвят, а косите й блестящи като слън-
види за последен път хубавата чеви лъчи. Заплачеше ли, от очите й не пада-
й щерка. Вървял и бил вече ха сълзи, а само бисери и драгоценни камъни.
доста далеко от къщата, но все Когато тя навърши петнадесет години, царят
още чувал веселото крякане на заповяда да повикат трите ни дъщери и те се
гъските. Цели три дни се лутал изправиха пред престола му. Да можехте тога-
16 графът в пущинака, докато на- ва да видите отнякъде как широко разтвориха
очи хората, когато влезе най-малката! Струва- вашата кутийка, видях в нея един бисер, точ-
ше им се, че изгрява слънцето. Царят рече: но като ония, които се ронеха от очите на моя-
„Щерки мои, не зная кога ще удари последни- та дъщеря. Можете сега да разберете как тази
ят ми час, затова реших да определя днес как- гледка развълнува сърцето ми. Кажете ми как
во ще получи всяка от вас след смъртта ми. попадна бисерът у вас?
Като останали сами, царицата заплакала гор- Графът й разказал, че го получил от старицата
чиво и рекла: в гората, която му се сторила твърде подозри-
- Каква полза от почестите и блясъка, с които телна и сигурно била вещица; но за царската
ме ограждат когато всяка заран се събуждам с дъщеря не бил чул нищо, нито я видял някъде.
горест и тревога в сърцето. Имах три дъщери, Царят и царицата решили да навестят стари-
най-малката от които беше тъй хубава, че цата; рекли си, че там, дето е бил този бисер,
всички я мислеха за някакво чудо. Кожата й сигурно ще узнаят нещо и за дъщеря си. Ста-
беше бяла като сняг, страните й розови като рицата седяла в къщичката си сред пущинака
ябълков цвят, а косите й блестящи като слън- и предяла на чекръка. Било вече притъмняло и
чеви лъчи. Заплачеше ли, от очите й не пада- борината, която горяла край огнището, хвър-
ха сълзи, а само бисери и драгоценни камъни. ляла слаба светлина в стаята. Изведнъж вън
Когато тя навърши петнадесет години, царят се разнесъл шум, гъските се прибрали от паша
заповяда да повикат трите ни дъщери и те се и закрякали дрезгаво. Скоро влязла и дъщеря-
изправиха пред престола му. Да можехте тога- та, но старицата не й поблагодарила и само
ва да видите отнякъде как широко разтвориха поклатила леко главата си. Дъщерята седнала
очи хората, когато влезе най-малката! Струва- до нея, придърпала чекръка до себе си и поч-
ше им се, че изгрява слънцето. Царят рече: нала да преде пъргаво като млада девойка.
“Щерки мои, не зная кога ще удари последни- Седели така цели два часа и не си продумали.
ят ми час, затова реших да определя днес как- Най-сетне нещо прошумоляло на прозореца и
во ще получи всяка от вас след смъртта ми. в стаята се вперили две огнени очи. Това била
стара кукумявка, която избухала три пъти.
Вие и трите ме обичате, но онази от вас, която Старицата дигнала за малко очи, после рекла:
ме обича най-силно, ще вземе най-хубавия
дял.‖ Всяка рече, че го обича най-силно. “Не - Време е да вървиш и да си свършиш работа-
можете ли да ми опишете колко ме обичате? та, дъще.
По това ще позная чия обич е най-силна‖ - от- Станала дъщерята и излязла вън. Но къде
върна царят. Голямата рече: “Обичам татко отишла? Вървяла и вървяла през поляните чак
като най-сладката захар‖. Втората: „Обичам до долината и накрая стигнала до един кладе-
татко като най-хубавата рокля―. Но малката нец, край който се вишели три стари дъба.
мълчеше. Баща й я попита: “А ти, най-мило През това време месечината изгряла обла и
мое чедо, как ме обичаш ти?‖ Тя отвърна: “Не едра над планината и станало тъй светло, че
зная и не мога да сравня с нищо обичта си.‖ игла да изпуснел човек, можел да я намери
Но баща й настоя и тя да назове нещо и нак- пак на земята. Гъсарката смъкнала една кожа,
рая тя рече: “И най-хубавото ястие не ми е която покривала лицето й, после се навела
вкусно без сол, затова обичам татко като сол- над кладенеца и почнала да се мие. Като се
та...‖ Като чу това, царят се разгневи и викна: измила, натопила във водата и кожата, а след
“Щом ме обичаш като сол, обичта ти ще бъде това я простряла на тревата да се избели и
възнаградена със сол‖. Подели царството меж- изсъхне на лунната светлина. Но как се преоб-
ду двете по-големи сестри, а заповяда да вър- разила девойката! Такава хубост не сте виж-
жат една торба със сол на гърба на малката и дали никога. Щом сивите плитки паднали от
двама войника я отведоха в гъстата гора. главата й, бухнали златисти коси като слънче-
Всички го молихме на колене да й прости - ви лъчи и се разстлали като мантия по цялата
рекла царицата, - но царят не смири гнева си. й снага. Под нависналите къдрици само очите
Как плака тя, когато се прощаваше с нас! Це- святкали лъчисто като звезди на небето, а
лият път бе осеян с бисери, които се ронеха от страните й греели, розови като ябълков цвят.
очите й. Скоро царят се разкая за голямата си Ала хубавата девойка била тъжна. Седнала и
суровост и прати да търсят клетото дете из ця- горчиво заплакала. Сълза подир
лата гора, но никой не можа да я намери. Като сълза се ронели от очите й,
си помисля, че са я изяли дивите зверове, губя плъзгали се по дългите коси и
ума и дума от скръб. Понякога се утешавам с падали на земята. Седяла така
надеждата, че още е жива и се е скрила в ня- девойката и щяла да седи още
коя пещера или е намерила закрила у състра- дълго, ако не чула някакво пра-
дателни хора. И представете си: като отворих щене и шумолене в клоните на 17
спретнато - рекла тя.

- Защо се залавяш за работа
по такъв късен час, майко? -
възкликнала девойката. - Как-
во мислиш да правиш?
- Знаеш ли колко е часът? -
попитала старицата.
- Още няма полунощ, но мина-
ва единайсет- отвърнала де-
войката.
- Не си ли спомняш - продъл-
жила старицата, - че на този
ден преди три години дойде
при мене? Уреченото време
мина и ние не можем вече да
останем заедно. Изплашила се
девойката и попитала:
- Ох, мила майко, мигар искаш
да ме изпъдиш? Къде ще се
дяна? Нямам приятели и роден
кът, където бих могла да оти-
да. Аз вършех всичко, каквото
искаше, и ти все беше доволна
от мене. Не ме пъди!
Старицата не искала да обади
на момичето какво го очаква-
ло.
- Аз не мога да остана по-
дълго тук - рекла й тя - и по-
неже си отивам, къщата и ста-
ите трябва да бъдат чисти; за-
това не ми пречи на работата.
За себе си не се тревожи: ще
намериш покрив, под който ще
можеш да живееш, и ще бъдеш
доволна от наградата, която
щети дам.
- Но обади ми поне какво ме
най-близкото дърво. Тя скочила като сърна, очаква? - попитала пак девойката.
дочула гърмеж от пушката на ловец. Тогава и - Повтарям ти, не ми пречи на работата. И не
черен облак закрил месечината. Девойката в продумвай нито дума повече, а върви в стаята
миг навлякла пак старата си кожа и изчезнала си, смъкни кожата от лицето си и облечи коп-
като светлинка, духната от вятъра. ринената рокля, която носеше, когато дойде
Разтреперана като трепетликова шума се вър- при мене. После чакай в стаята си, докато те
нала тя тичешком в къщи. Старицата стояла повикам. Но сега трябва да се върна при царя
пред вратата и девойката почнала да й разказ- и царицата, които потеглили заедно с графа
ва какво й се случило, но старицата радушно да навестят старицата в пущинака. През нощта
се засмяла и рекла: в гората графът неволно се отделил от тях,
- Зная вече всичко. загубил ги и бил принуден да върви самичък.
На другия ден му се сторило, че е на прав път.
Завела я в стаята и запалила Продължил да върви, докато се спуснал мрак;
друга борина. Но не седнала покатерил се тогава на едно дърво да прено-
пак пред чекръка, а донесла щува, защото се опасявал, че може да се заб-
метлата и почнала да мете и луди. Но щом изгряла месечината и озарила
чисти. цялата местност, той съзрял някаква сянка,
18 - Всичко трябва да бъде чисто и която слизала от планината. Нямала пръчка в
ръката, но той познал, че е гъсарката, която зърнала,

по-рано видял у старицата. царкинята
- Аха - рекъл си той, - иде! А пипна ли едната станала
вещица, няма да ми избяга и другата. червена
като бо-
Но как се смаял, когато тя спряла до кладене- жур; сама
ца, смъкнала кожата и се измила, когато зла- не знаела
тистите коси се разсипали по снагата й и тя защо. А
станала такава хубавица, каквато той досега царят ре-
не бил виждал никъде по света. Просто не къл:
смеел да диша, но проврял колкото можел по-
напред главата си през шумата и гледал - Мило че-
втренчено девойката. Дали се бил навел твър- до, аз раз-
де много напред или по някаква друга причи- дадох цар-
на не знам, но внезапно клонът изпращял и в ството,
същия миг девойката навлякла кожата, побяг- какво да
нала като сърна, а понеже и месечината се дам на те-
скрила зад облак, графът я изгубил от очи. бе?
Щом тя изчезнала, графът слязъл от дървото и - Тя не се
тръгнал с бързи крачки подире й. Не вървял нуждае от
дълго и видял в мрачината две сенки да се нищо -
движат по поляната; били царят и царицата, рекла ста-
които отдалеко видели светлината в къщичка- рицата. -
та на старицата и се запътили към нея. Графът Аз й пода-
им обадил какви чудесии видял на кладенеца рявам съл-
и те не се усъмнили нито за миг, че това е тях- зите, които
ната загубена дъщеря. Преизпълнени от ра- изплака за
дост, продължили пътя си и скоро стигнали до вас; те са
къщичката. Мушнали глави под крилата си, чисти би-
гъските седели наоколо, спели и нито една не сери, по-прекрасни от морските, и струват по-
шавнала. Тримата погледнали през прозореца вече от цялото твое царство. А като награда за
и видели старицата, която седяла спокойно и службата у мене й давам къщичката си. Едва
предяла на чекръка, кимала с глава и не пог- що издумала това, старицата изчезнала от
леждала край себе си. В стаята било много очите им. Но стените почнали излеко да пукат.
чисто. Но от дъщерята нямало и следа. Гледа- Всички се огледали и видели, че къщичката се
ли, що гледали, най-сетне се престрашили и била превърнала в разкошен палат, имало
похлопали тихо на прозореца. Като че стари- сложена царска трапеза и прислужници снове-
цата ги очаквала, защото станала и викнала ли напред и назад. Приказката продължава
твърде радушно: още, но паметта на баба, която ми я разказа,
- Влезте, влезте, познавам ви. беше отслабна ла и тя не помнеше какво ста-
нало по-нататък. На мене все ми се струва, че
Като влезли в стаята, старицата рекла: хубавата царкиня се омъжила за графа, два-
- Можехте да не биете сега тоя дълъг път, ако мата останали в палата и живеели честито до
преди три години не бяхте изпъдили доброто дълбоки старини. Дали снежнобелите гъски,
си и мило чедо. Тя не загуби нищо от това, че които живеели в двора на къщичката, били
три години трябваше да наглежда гъски; не се девойки (никой не бива да се сърди за това),
научи на нищо лошо и съхрани чистото си сър- които старицата прибрала при себе си, и дали
це. А вие сте наказани предостатъчно от стра- те възвърнали човешкия си образ и станали
ха, в който живяхте. служителки у младата царица, не знам, но до-
пускам, че е така. Едно обаче е сигурно: ста-
После отишла пред вратата и викнала:
рицата не била вещица, както мислели хората,
- Излез, дъще! а орисница, която вършела добрини. Навярно
Отворила се вратата и се явила царкинята в тя самата при рождението на
копринената си рокля, със златистите си коси царкинята я сподобила с дарба-
и лъчезарните очи. Отишла при баща си и та да плаче с бисери наместо
майка си, прегърнала ги и ги целунала. Няма- със сълзи. В днешно време това
ло що, всички се разплакали от радост. вече не се случва, защото ина-
че сиромасите много скоро биха
Младият граф стоял близко до тях и когато го забогатели. 19

Приятелството е красиво, тъй като е свързана
ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ
с най-близки, най-непосредствени отношения
КАТЕГОРИИ КРАСИВО И
между хората. То се формира на базата на об-
ГРОЗНО щи нагласи, вкусове, възгледи и ценностни
стетиката е дял на философията, зани-
Е маващ се със същността и възприемането
на красивото, с въпросите на изкуството.
ориентации (нравствени, естетически и пр.).
Най-важните естетически черти на приятелст-
вото са безкористността, искреността, вер-
Обекти на нейното разглеждане са възвишено- ността и безкомпромистността.
то и красивото, както и техните опозиции, Друга, особено важна общочовешка нравстве-
включително грозното. на ценност, която се издига до ранга на краси-
Естетиката е система от категории и понятия. вото е трудолюбието. В трудовата дейност се
Нейните категории са възлови пунктове в ис- изявява и развива човешката личност; без
торията на усвояването на света от човешкото развитието на трудолюбието като общочовеш-
общество по законите на красотата. В тях са ка нравствена ценност не може да се осъщест-
въплътени основните видове естетическо отно- вява развитието на човешкото общество, соци-
шение на човека към действителността. алния и нравствен прогрес в него.
Красивото и грозното са първата основна
двойка естетически категории. Всяка епоха Г розното е като противовес на красивото,
то е несъвършенство, всичко низко в хора-
има свой стил на живот и мислене.Например та. Грозното е късно и неохотно признато.
през Средновековието тялото се е използвало Смятано е за грешка на природата, за дяволс-
от дявола,като инструмент за изкушение и на- ко творение.
чин човекът да убие вътрешната си красота. Тъй като грозното отвращава, отблъсква хора-
Почти всеки човек се стреми към красивото, та, творците много често в произведенията си
защото то е хармония и съвършенство,всичко го пречупват през призмата на комичното. По
възвишено в човека. този начин грозното предизвиква, както в тво-
К расивото заема особено място в систе-

мата на естетическите категории. Дълго
време се е приемало, че красивото е тъждест-
реца, така и в публиката, две противоречиви
чувства. От една страна - отвращение и погну-
са, но от друга страна - удоволствие и удов-
вено с естетическото или че другите естети-
чески качества (възвишеното или трагичното)
са частен случай на красивото. Това разбира-
не е преодоляно и сега системата на естети-
ческите категории съдържа равнопоставени
двойки : красиво - грозно, възвишено - низко,
трагично - комично. Красотата все пак заема
централно място в естетическата теория.
Красотата исторически се развива по възходя-
ща линия. Тя има различна стойност и разли-
чен израз в различните исторически епохи.
Конкретните форми на красотата в своите неп-
реходни естетически форми и съдържание съ-
що така по същество се възприемат различно
от епохите съобразно с техните художествени
и други естетически критерии и обществени
идеали.
В системата от общочовешки нравствени цен-
ности, които се възприемат като красиви важ-
но място заемат такива ценнос-
ти, които непосредствено се
отнасят до взаимоотношенията
между хората. Това са преди
всичко приятелството, дружба-
та и солидарността между хо-
рата.
20
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
Ханс Кристиян Андерсен
Х убаво беше извън града. Беше чудно ля-

то. Ръжта жълтееше по полетата, овесът
се събраха около нея под зелените листа и за-
почнаха да се оглеждат на вси страни.
зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ли- Тяхната майка им позволяваше да гледат, кол-
вадите, а щъркелът се разхождаше на дългите кото си искат, защото зеленият цвят действува
си червени нозе и говореше по египетски - тоя добре на очите.
език той беше научил от майка си. Край поле-
тата и ливадите се простираха големи гори, а - Ах, колко голям е светът! - извикаха всички
в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно ху- патенца. Наистина сега те се чувствуваха мно-
баво беше извън града! го по-нашироко, отколкото по-преди в яйцата.
На едно открито място, цял залян от слънчева - Да не мислите, че това е целият свят? - рече
светлина, се издигаше стар чифликчийски майката. - Охо, той се простира много по-
дом, обграден с дълбоки канали. От неговите надалеч, отвъд градината, чак до бостана с
стени до самата вода растяха репеи, и то тол- дините. Ала там аз никога не съм ходила. Да, а
кова високо, че под някои от тях децата може- я да видим сега всички ли сте тук - продължи
ха да стоят прави, без да се навеждат. Там бе- тя и стана. - Не, не сте всички, най-голямото
ше също така пусто, както и в най-дълбокия яйце е още цяло-целеничко; че кога най-сетне
горски гъсталак. Там именно лежеше в гнездо- ще се свърши това? Още малко и аз съвсем ще
то си младата патица и мътеше патенца. Тя изгубя търпение! - И тя легна отново в гнездо-
лежеше вече толкова отдавна, че просто й бе то.
дотегнало да чака. Освен туй в тоя пущинак - Е, какво има? Как отива работата? - попита я
рядко й идваше някой на гости. Другите пати- една стара патица, която беше дошла да я на-
ци предпочитаха да плуват в каналите, вместо вести.
да седят под репея и да крякат с нея. - Ето на, замъчила съм се
Най-сетне яйцата започнаха да се чупят едно с едно яйце, просто не мога да
по едно. изляза на глава с него! - каза
- Пий! Пий! -изпискваше нещо отвътре и от патицата. - Още не се счупва...
всяко яйце се показва ше по една главичка. Ала я погледни останалите,
виждала ли си някога такива
- Кряк! Кряк! - каза патицата и всички патенца милички патенца? 21
Те всички приличат досущ на баща си, а той, На другия ден времето беше чудно хубаво,
проклетникът, не дойде поне веднъж да ме на- слънцето осветяваше всички репеи. Патицата
вести. се спусна с цялото си семейство към канала.
- Я да видя яйцето, което не ще да се излюпи - Пляс! - и тя скочи във водата.
рече старата патица. - Кряк! Кряк! - извика тя и патенцата заскача-
- Повярвай ми, това е яйце от пуйка. И мене ха едно по едно след нея. Водата ги заля през-
ме излъгаха веднъж така. Напатих се от грижи глава, ала в същата минута те изскочиха отго-
и тегла с тия малки: та те всички се плашат от ре и заплуваха отлично напред; крачката им
вода та! Просто не можах да ги примамя да сами работеха; дори грозното си во патенце
влязат във водата. Кряках, вряках - нищо не заплува ведно с другите.
помага. Я ми покажи яйцето! Да, от пуйка е. - Не, това не е пуйче - каза майката, - колко
Зарежи го, по-добре научи другите деца да хубаво работи с крачка та си! И как право
плуват. стои! Не, това е мое собствено детенце...
Всъщност то дори е хубаво, ако се вгледаш в
- Не, ще полежа още малко - отвърна младата
него... Кряк! Кряк! Вървете след мен, деца, аз
патица. - Толкова съм лежала, ще полежа още
няколко дни. ще ви покажа колко голям е светът, ще ви
представя в птичия двор. Само стойте по-
- Както искаш! - каза старата патица и си оти- близо до мен, за да не ви настъпи някой, пък и
де. Най-сетне се счупи и голямото яйце. от котки се пазете!
- Пип! Пип! - изписка патенцето и изскочи из И те отидоха в птичия двор. Оттам се чуваше
яйцето. Ала колко страшен шум: две семейства се биеха заради
голямо и грозно беше то! Патицата го поглед- една глава от змиорка, която в края на краи-
на и каза: щата се падна на котката.
- Какво голямо пате! Никак не - Гледайте, тъй е винаги по света - рече май-
прилича на другите! Да не би ката и почеса клюна си, защото и на нея сама-
пък да е пиле? Чакай, ще раз- та й се дощя глава от змиорка. - Излезте сега
бера това! Ще ми влезе то във напред и се поклонете хубаво хей на оная ста-
водата, аз сама ще го натикам ра патица: тук тя е най-главната - от испански
22 вътре. род, затова е и толкова дебела.
- Вижте, тя има на крака си червено парцалче тях. Аз мисля, че след време то ще израсте
- туй е чудно красиво и е най-голямото отли- както трябва и ще стане по-малко. - И тя го
чие, с което може да бъде удостоена една па- почеса по гърба и му оглади перцата. - При
тица. Това значи, че стопаните не искат да я това -добави тя - то е мъжко и може да мине и
изгубят и че хората и животните трябва да я без хубост. Аз мисля, че то ще бъде много сил-
различават от другите патици. Хайде, вървете но и ще си пробие път в
и не си свивайте пръстите; възпитаното патен- живота.
це ги държи разперени, както баща си и майка - Другите дечица са много милички - каза ста-
си. Ето тъй - вижте! А сега наведете глави и рата патица, чувствайте се, моля, като у дома
кажете “кряк‖! си и ако намерите някъде глава от змиорка,
Патенцата наведоха глави и казаха: можете да ми я донесете.
- Кряк!
Ала другите патици из двора ги поглеждаха и
приказваха високо:
- Ха, само те липсваха още, сякаш без тях ние
сме малко тук! А на туй отгоре и едно такова
отвратително патенце - ух, не можем да го
търпим!
И в същия миг една патица се спусна към него
и го клъвна за шията.
- Не го закачай! -рече майка му. -То никому
зло не прави.
- Да, но то е много голямо и никак не прилича
на другите - отвърна патицата, която го беше
клъвнала, - затова трябва да го поощипем. И патенцата наистина се чувстваха като у до-
- Какви милички деца имате - каза старата па- ма си. Ала върху бедното патенце, което се
тица с парцалчето на крака. - Само онова там беше излюпило последно и беше толкова гроз-
е малко грозничко. Добре ще бъде, ако бихте но, се сипеха удари и подигравки от всички
могли да го преработите! страни; биеха го и го хапеха не само патици-
- Туй е невъзможно, ваша милост! - каза май- те, но и кокошките... „Много е голямо― - гово-
ката. - Наистина то не е хубаво, ала има добър реха всички, а един пуяк, който се беше родил
характер и плува също тъй добре, както други- с шпори и поради тая причина си въобразява-
те - дори, смея да кажа, малко по-добре от ше, че е цар на всички птици, се наду като ко-
раб с изпънати платна, връхлетя право към
патенцето, закурлюка и от злина почервеня
като рак. Бедното патенце не знаеше какво да
прави и къде да отиде; беше му много мъчно,
че е тъй грозно и че целият птичи двор му се
присмива.
Тъй измина първият ден, ала следният беше
още по-лош за него.
Всички гонеха бедното патенце. Дори сестрите
му се сърдеха и постоянно го навикваха:
- Дано те котка изяде, проклетнико!
А майката казваше:
- Да може да се запилее нанякъде!
Патиците го хапеха, кокошките го биеха, мо-
мичето, което носеше храна на
патиците, го риташе с крак.
Най-сетне патенцето не можа
да издържи и прехвръкна през
стобора. Малките птички пръх-
наха уплашено из храстите.
23
“Те бягат само защото аз съм толкова грозно‖ - Тъй прекара патенцето цели два дена. Тогава
помисли си патенцето и затвори очи, ала все дойдоха два диви гъсока. Те се бяха излюпили
пак побягна напред и стигна до едно голямо наскоро и затова бяха твърде смели.
блато, гдето живееха диви патици. Там то пре- - Слушай, приятелю! - казаха те. - Ти с толко-
кара цялата нощ. Беше уморено и сърцето му ва грозен, че не можеш да ни пречиш. Искаш
щеше да се пръсне от мъка. ли да хвръкнеш с нас и да станеш прелетна
На сутринта дивите патици се извиха във въз- птица? Тук наблизо има друго блато, гдето жи-
духа и съгледаха новия си другар. веят няколко мили, прекрасни гъски. Те всич-
- Що за птица е това? - попитаха се. ки са госпожици я умеят да казват “кряк‖! Там
ти можеш да си намериш щастието, макар и да
А патенцето се обръщаше на всички страни и си толкова грозен.
поздравяваше, доколкото умееше.
- Бум! Бум! - разнесе се в същата минута гър-
- Ти си много грозно! - казаха дивите патици. - меж и двата диви гъсока паднаха мъртви в
Ала туй не ни влиза в работа, стига само да не тръстиката; водата се обагри от кръвта им.
ти хрумне да се ожениш за ня-
коя от нашето семейство. Гърмежите зачестиха. Имаше голям лов. Лов-
ците бяха обградили блатото.
Горкото! То съвсем не мислеше
за женитба. То искаше само ед- Синкав дим пълзеше като облак между тъмни-
но: да му позволят да лежи в те дървета и се губеше далеч зад водата. При
тръстиката и да пие блатна во- блатото дотичаха ловджийски кучета: прас,
24 да. прас! - тръстиката и храстите се навеждаха на
всички страни и бедното патенце едва дишаше

от страх. То изви глава, за да я скрие под
крилцето си, ала в същия миг пред него изско-
чи едно грамадно страшно куче; езикът му бе-
ше цял изплезен, очите му светеха грозно; то
протегна муцуна право към патенцето, озъби
острите си зъби и - прас! прас! - побягна на-
зад, без да го докосне.
- Слава богу! -каза патенцето и въздъхна сво-
бодно. - Аз съм толкова грозно, че дори и ку-
чето не иска да ме изяде.
То се сгуши и остана така през цялото време,
докато сачмите свистяха из тръстиката и из
въздуха ехтеше гърмеж след гърмеж.
Едва привечер всичко утихна. Ала бедното па-
тенце все още не смееше да стане: то почака
още няколко часа, сетне се огледа предпазли-
во наоколо и побягна с всичка сила. Патенцето
бягаше през полета и ливади, а наоколо бес-
нееше такава буря, че то с мъка можеше да
върви напред.
Когато нощта настъпи, патенцето стигна до
една сиромашка селска колиба. Тя беше тол-
кова стара, че сама не знаеше на коя страна
да падне, затова продължаваше да си стои на
мястото. Бурята беснееше с такава сила, че вина. Патенцето мислеше, че може да бъде на
бедното патенце трябваше да седне, за да се друго мнение, ала кокошката не можеше да
задържи на земята. Времето ставаше все по- търпи това.
лошо и по-лошо. Най-сетне патенцето забеля-
за, че вратата на колибата се откачи от едната - Можеш ли да снасяш яйца? - питаше тя.
си халка и увисна настрана -така че през дуп- - Не.
ката можеше да се влезе в стаята. - Тогава имай добрината да мълчиш!
В колибата живееше една жена с котарака си А котаракът питаше:
и с една кокошчица. Котарака тя наричаше
“синче‖; той умееше да мърка, да извива гръб - Можеш ли да си извиваш гръбнака като об-
и дори да изпуща искри, когато го помилваш ръч, да мъркаш и да изпущаш искри?
на тъмно по космите. Кокошчицата имаше съв- - Не.
сем мънички, къси крачка и затова я наричаха - Тогава не си тикай гагата, когато говорят ум-
кокошчица късокрачица. Тя носеше хубави ници като нас!
яйца и домакинята я обичаше като свое дете.
И патенцето седеше в ъгъла и беше в лошо
На сутринта чуждото патенце веднага привле- настроение. Ала изведнъж в стаята нахлу
че вниманието на другите: котаракът замърка, струя чист въздух и слънчицето надникна вът-
а кокошчицата закудкудяка. ре; на патенцето страшно се поиска да поплу-
- Какво има? - попита домакинята и се огледа ва; то не можа да се сдържи и каза това на
наоколо: ала тя недо- виждаше и затова по- кокошката.
мисли, че патенцето е някаква загубена тлъста - Това пък какво е? - питаше тя. - Нямаш си
пати ца. - Гледай ти какво щастие! - каза тя. - работа, затуй ти идват такива глупави мисли в
Сега ще си имам пачи яйца. Само да не е па- главата. Снасяй яйца или мъркай тогава ще
ток! Чакай да видим. поумнееш.
И патенцето прекара три седмици на провер- - Ах, колко приятно е да плу-
ка; ала яйца не снесе. ваш по водата! - каза патенце-
Котаракът беше господар в къщата, а кокош- то. - Каква наслада е да се
ката - господарка. Те винаги казваха: “Ние и гмурнеш на дъното и да чувст-
целият свят!‖, защото си въобразяваха, че са ваш как водата се разлива над
половината свят и при туй - по-добрата поло- главата ти! 25
- Да, чудесна наслада! - каза кокошката. - Ти, пожълтяха и изсъхнаха; вятърът ги подхваща-
както се вижда, си полудял. Я попитай котара- ше и ги въртеше из въздуха; стана студено,
ка - най-умното същество, което съм срещала снежни облаци надвиснаха тежко над земята,
досега, - попитай го обича ли той да плува и а върху стобора стоеше гарван и от студ гра-
да се гмурка във водата? За себе си не искам чеше:
да говоря. Попитай дори бабата. Тя ще ти ка- - Гра.Тра!
же приятно ли й е да плува и да чувствува как Само при мисълта за всичко туй те побиваха
водата се разлива над главата й. студени тръпки. Бедното патенце се чувстваше
- Вие не ме разбирате - рече патенцето. много зле.
- Ние ли не те разбираме? И таз хубава! Тога-
ва, според теб, кой може да те разбере? Да не
мислиш, че си по-умен от котарака или от на-
шата господарка? За себе си не искам да гово-
ря!... Я не си въобразявай много, дете, и бла-
годари за доброто, което ти направиха тук!
Нима ти не попад на в топла стая и не се на-
мираш между особи, от които можеш да нау-
чиш нещо? Но ти си бърборко, неприятно е да
има човек работа с теб. Повярвай ми, аз ти
желая само доброто. Аз ти говоря неприятни
неща, ала по туй се познават истинските прия-
тели. По-добре помъчи се да снасяш яй ца или
пък се научи да мъркаш и да изпущаш искри!
- Аз мисля, че най-добре ще бъде да си отида -
каза патенцето.
- На добър ти час! - рече кокошката.
Една вечер, тъкмо когато слънцето беше за-

лязло, из гората изхвръкна цяло ято прекрас-
ни бели птици; толкова хубави птици патенце-
то никога не бе виждало. Те се отличаваха с
ослепителна белота и имаха дълги, стройни
шии: това бяха лебеди. Птиците издадоха ня-
какъв чуден звук и като разпериха великолеп-
ните си бели криле, отлетяха от студената
страна към топлите земи отвъд морето. Те се
издигнаха високо-високо и бедното грозно па-
тенце изпитваше едно особено чувство, като
ги гледаше. То се завъртя във водата като ко-
И патенцето си отиде. То плу- лело, изпъна високо шията си след тях и из-
ваше по водата, гмуркаше се, веднъж нададе такъв висок и странен вик, че
ала всички животни го гледаха само се изплаши. Ах, то не можеше да забрави
с презрение заради грозотата тия прекрасни, щастливи птици и когато те се
му. скриха от очите му, то се гмурна чак на дъно-
Настъпи есен, листата в гората то, изскочи отново над водата и дълго време
26
не можа да дойде на себе си от вълнение. То ше на себе си. Господи, каква бъркотия наста-
не знаеше как се казват тия птици, не знаеше на! Домакинята крещеше и гонеше патенцето с
и накъде отлитат те, ала изпитваше към тях
такава обич, каквато не бе изпитвало към ни-
кого на света. То никак не им завиждаше; пък
и можеше ли дори през ум да му мине да по-
желае на себе си такава хубост! Бедното гроз-
но патенце щеше да бъде много радостно, ако
поне патиците го търпяха помежду си.
Една вечер, тъкмо когато слънцето беше за-
лязло, из гората изхвръкна цяло ято прекрас-
ни бели птици; толкова хубави птици патенце-
то никога не бе виждало. Те се отличаваха с
ослепителна белота и имаха дълги, стройни
шии: това бяха лебеди. Птиците издадоха ня-
какъв чуден звук и като разпериха великолеп-
ните си бели криле, отлетяха от студената
страна към топлите земи отвъд морето. Те се
издигнаха високо-високо и бедното грозно па-
тенце изпитваше едно особено чувство, като
ги гледаше. То се завъртя във водата като ко-
лело, изпъна високо шията си след тях и из-
веднъж нададе такъв висок и странен вик, че метлата, децата тичаха с викове и смях след
само се изплаши. Ах, то не можеше да забрави него и падаха едно връз друго. За щастие вра-
тия прекрасни, щастливи птици и когато те се тата беше отворена, патенцето се промъкна
скриха от очите му, то се гмурна чак на дъно- през съчките, натрупани в коридорчето, и се
то, изскочи отново над водата и дълго време изтегна върху току-що навалелия сняг. Там то
не можа да дойде на себе си от вълнение. То остана да лежи, съвсем отмаляло.
не знаеше как се казват тия птици, не знаеше
и накъде отлитат те, ала изпитваше към тях Би било твърде тъжно да се разправят всички
такава обич, каквато не бе изпитвало към ни- патила и приключения, които бедното патенце
кого на света. То никак не им завиждаше; пък трябваше да преживее през тая люта зима. Ко-
и можеше ли дори през ум да му мине да по- гато слънцето започна да топли пак земята, то
желае на себе си такава хубост! Бедното гроз- лежеше в блатото между тръстиката. Чучули-
но патенце щеше да бъде много радостно, ако гите пееха, пролетта се беше върнала отново.
поне патиците го търпяха помежду си. Изведнъж патенцето почувства как крилете му
А зимата беше люта, страшно люта! Патенцето се разперват, как зашумяват по-силно от пре-
трябваше постоянно да плува, за да не зам- ди и го понасят бързо напред. Преди да се
ръзне водата; ала всяка нощ мястото, по което опомни, то се намери в една голяма градина,
то плуваше, ставаше все по-малко. Студът бе- гдето ябълковите дървета бяха вече покрити с
ше толкова голям, че дори самата ледена кора цвят, а бъзовината ухаеше и свеждаше зеле-
пращеше; патенцето трябваше да работи неп- ните си клони над лъкатушещите канали. Тук
рекъснато с крачката си, за да не се затвори беше много хубаво, миришеше на пролет. И
съвсем дупката. Най-сетне то изгуби и послед- ето, из гъсталака на дърветата се показаха три
ните си сили, протегна се и замръзна в леда. великолепни бели лебеда. Те шумяха с криле
и плуваха гиздаво по водата. Патенцето поз-
Рано сутринта дойде един селянин. Щом съг- наваше тия чудни птици. Обхвана го някакво
леда патенцето, той разчупи леда с дървените странно, тъжно чувство.
си обуща и занесе нещастното същество на
жена си. Там патенцето се съживи отново. “Аз ще отлетя при тях, при тия прекрасни пти-
ци. Те ще ме убият за туй, че съм толкова
Децата искаха да си поиграят с него. Ала на грозно, а пък се осмелявам да
патенцето се стори, че те се тъкмят да му нап- се приближа до тях. Но нека
равят нещо лошо и от страх то се хвърли пра- тъй да бъде! По-добре да бъда
во във ведрото с млякото. Млякото се разплис- убит от тях, отколкото да пона-
ка по стаята; домакинята плесна с ръце, а па- сям щипането на патиците, боя
тенцето, съвсем забъркано, попадна в бурето с на кокошките и да търпя вся-
маслото, после в нощвите с брашното, а оттам какви лишения през зимата.‖
изхвръкна в такъв ужасен вид, че не прилича- 27
радост за патилата, които беше преживял.

Благодарение на тях той можеше да оцени още
по-добре своето сегашно щастие и всичкото
великолепие, което го окръжаваше.
А големите лебеди плуваха около него и го
И патенцето полетя, спусна се във водата и милваха с клюновете си.
заплува срещу великолепните лебеди. Те го В тоя миг в градината влязоха няколко деца:
забелязаха, размахаха криле и тръгнаха право те започнаха да хвърлят във водата хляб и
към него. зърна, а най-малкото от тях извика:
- Убийте ме! - прошепна патенцето и като на- - Вижте, нов лебед!
веде глава към водата, зачака смъртта.
- Да, дошъл е нов лебед! - ликуваха другите и
като пляскаха с ръце, започнаха да скачат от
радост; сетне те изтичаха при баща си и майка
си, върнаха се отново с хляб и сладки, които
хвърлиха във водата, и закрещяха в един
глас:
- Новият е най-хубав от всички! Толкова млад
и толкова хубав! И старите лебеди наведоха
глави пред него.
Тогава той се засрами и скри глава под крило-
то си. Той сам не знаеше какво да прави; беше
много щастлив, ала не можеше да се гордее,
защото доброто сърце не познава гордостта.
Той си мислеше как го гонеха и му се присми-
ваха, а сега всички го наричат най-
прекрасната от всички прекрасни птици. Дори
бъзовият храст свеждаше клоните си право
към него, а слънцето светеше тъй топло и при-
ятно! Тогава той размаха криле, изпъна строй-
ната си шия и извика, замаян от радост:
Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето - Да, такова щастие не съм сънувал, когато
собствено отражение, но не някаква тъмноси- бях още грозно патенце!
ва птица, безобразна и неподвижна, а бял,
строен лебед.
Не е нещастие да се родиш
сред патици, стига само да се
излюпиш от лебедово яйце.
Сега младият лебед мислеше с
28
ли всеки ден да се карат. Днес

кавга, утре кавга и най-подир на
бащата му причерняло пред очи-
те. Дотегнал му такъв живот и
склонил да направи каквото вто-
рата му жена искала. Мащехата
замесила питка с пепел, турила я
в торбата на мъжа си и го изпро-
водила от къщи заедно със зава-
реничето. Заръчала му да не се
връща с дъщеря си.
Мъжът повел момичето към за-
тънтена планина, обрасла с гъста
гора. И щом се изкачил на един
висок връх, извадил питката,
търкулнал я по стръмното и ка-
зал на момичето да я донесе, за
да обядват.
То хукнало след питката и дълго
я гонило из тъмните гъсталаци.
Когато се върнало, бащата си
бил отишъл. То взело да вика и
да го търси. Викало и плакало,
викало и плакало, скитало се из
пущинака докато се мръкнало.
Изведнъж в тъмното съгледало
малка къщичка на горската по-
ляна.
От прозорчето й се чул глас:
- Кой плаче? Момче ли си или
момиче? Ако си момче - върви си
по пътя, ако си момиче - влез
при мене!
В горската къщичка живеела
чудновата бабичка. Сивозелени-
те й коси били много редки, но
дълги и вятърът ги духал на всички страни,
Ж ивели едно време мъж и жена. Те си
имали дъщеричка , хубава като цвете.
тъй че приличали на паяжина. Носът й бил ос-
тър, ноктите - дълги и закривени, а на рамото
Който я видел, очи не можел от нея да откъс- й седял бухал. Горската магьосница прибрала
не. Живели си те сговорно и щастливо, но не момичето при себе си и го нагостила.
било писано това да продължи дълго - майката
се разболяла от тежка болест и скоро почина- На сутринта то станало рано и докато магьос-
ла. Останал сам-самичък мъжът с момичето. ницата още спяла, разтребило, поръсило пода
Трудно му било да се грижи за всичко и съсе- с вода и измело. А бабичката станала, умила
дите му го посъветвали да се ожени повторно. се, взела бухала и тръгнала по свои работи из
Скоро той довел в къщи новата си жена. Ма- гората. Ала преди това заръчала на момичето
щехата също си имала момиче и така намрази- да нахрани животинките й - все разни змии и
ла заварената си дъщеря, че не можела да я гущери.
търпи. Все я хокала и карала да върши най- - И да не те е страх от гадинките ми! - рекла
тежката работа и все мърморела на мъжа си тя. - Те не хапят.
заради нея. Една вечер мащехата му рекла: Момичето запарило трици, ос-
- Не ща дъщеря ти вкъщи. Да се маха оттук! тавило ги да изстинат и нахра-
Ако ли не - аз ще се махна! нило змиите и гущерите. После
откачила мънистата от врата си
Натъжил се мъжът. Той обичал много момичето и вързало на всяка гадинка по
си и не искал да послуша мащехата. Започна- едно герданче. 29
По пладне бабичката се върнала, а гадинките - Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби,
я посрещнали и взели да й се хвалят: каквото можеш!
- Бабо, кака ми върза герданче! Бабо, кака и Момичето я послушало, хванало каквото му
на мене ми върза герданче! попаднало между ръцете и когато бабичката го
извадила от водата, държало едно съндъче.
Пък бабичката отвръщала: После горската магьосница изпратила момиче-
- И баба ще върже на кака герданче! И баба то до пътя в края на гората, махнала му с ръка
ще върже на кака герданче! за сбогом и изчезнала. А то тръгнало по пътя и
скоро се прибрало в къщи. Щом застанало на
Близо до къщичката течала река. Щом се нао-
прага, мащехата и бащата ахнали - едно злат-
бядвали със сладката гозба, бабичката рекла
но момиче стояло на вратата и греело с невиж-
на момичето да идат да поседнат край брега
дана хубост. Протегнало ръце златното моми-
на реката. Подир малко слънцето напекло ба-
че, подало сандъчето на баща си и когато той
бичката, тя се прозинала и рекла:
го отворил, що да видят - сандъчето било пъл-
- Аз може и да заспя, а ти видиш ли водата да но до горе с жълтици. От този ден мащехата
тече червена, не ме събуждай. Видиш ли я да взела да вехне от завист, а й на мъжа си мира
тече синя, пак не ме събуждай. Ала щом поте- не давала да заведе и нейното момиче в гора-
че жълта, веднага ме събуди! та, та да стане и то хубаво и богато.
И бабичката заспала. По едно време реката - Щом толкова искаш, ще го заведа. - склонил
придошла червена. След червената вода по- той.
текла синя. Синята вода се сменила със зеле- И мащехата запретнала ръкави, гребнала от
на, после на талази заприижда- най-хубавото бяло брашно и го пресяла три
ла черна. Най-накрая забълбу- пъти. Омесила питка, опекла я, увила я в чис-
кала жълта вода и момичето та кърпа, после я сложила в торбата и я дала
събудило бабичката. Тя бързо на мъжа си. Той нарамил торбичката и повел
го уловила за косата, потопила доведената си дъщеря към върха. Като стигна-
го в реката и викнала: ли на същото място, бащата търкулнал питката
30
и изпратил момичето да я търси. После бързо Грабнало момичето каквото му попаднало и

се скрил и се върнал в къщи. Щом настигнало бабичката го извадила от водата. Девой-
питката, момичето взело да търси баща си. чето държало в ръце едно сандъче. После
Търсило, търсило, не го намерило. Заплакало, магьосницата изпроводила гостенчето до края
завикало и започнало да се лута из гъстата на гората и го пуснала да си върви. Щом мо-
гора. Вечерта излязло край къщичката на ба- мичето влязло вкъщи, мащехата примряла -
бичката и чуло гласа й: дъщеря й била черна като дявол, а като отво-
рили сандъчето, от него се разпълзели жаби,
- Какво си ти, баби? Момче ли си или момиче?
змии и гущери.
Ако си момиче - ела при баба, ако си момче -
върви си по пътя! - Какво си направил с дъщеря ми, проклетни-
- Момиче съм, бабо, момиче съм! ко? - закрещяла злата жена на мъжа си.
- Като си момиче, влез! - Ох! - рекъл той. - където заведох едната, там
заведох и другата. Каквото сторих с едната,
И също като предишния път, бабичката ма- същото сторих и с другата. Пък къде са ходили
гьосница прибрала гостенчето и го нагостила. те, какво са правили и какво е станало - кол-
Ала на сутринта то не станало от леглото пре- кото знаеш ти, толкова знам и аз.
ди бабичката. Почакало да му направят попа-
ра за закуска и пръста си дори не помръднало Не минало много време и царският син чул за
да разтреби и помете, както сторило другото златното момиче, което било толкова хубаво,
момиче. Бабичката си замълчала, нищо не ка- че нямало второ като него, и го поискал за
зала. Взела бухала и пак тръгнала в гората. жена. Изпроводил сватове, ала мащехата
Ала се върнала от прага и заръчала на гостен- скрила от тях златното момиче под едно кори-
чето да попари трици и да нахрани животин- то и вместо него облякла в булчинска рокля и
ките й. Казала му да не се плаши, защото не забулила в було своята дъщеря. Казала й да
хапят. Момичето попарило триците, но не по- подава изпод булото само позлатения си
чакало да изстинат, ами веднага ги дало на пръст, та хората да мислят, че тя е златната
змиите и гущерите да ядат и те си изпопарили невеста. Сватбарите тръгнали, а петелът спрял
езиците. И щом се върнала бабичката по плад- да рови из бунището, плеснал с криле, кацнал
не, посрещнали я и взели да се оплакват: на стобора и изкукуригал:
- Бабо, мене кака ме попари! Бабо, и мене ка- - Кукуригууу! Златна кака под корито скрита,
ка ме попари! черна кака - на кон язди!
- И баба ще попари кака! И баба ще попари Сватбарите се спогледали, почудили се и като
кака! - намръщила се магьосницата. не разбрали нищо, пак тръгнали. Петелът пак
пропял:
Наобядвали се двете и тя рекла на момичето
да идат край реката. Поседели малко, на ба- - Кукуригууу! Златна кака под корито скрита,
бичката й се додрямало и тя рекла: черна кака - на кон язди!
- На мен ми се доспа, може и да задремя. Пък - Каква ще е тази работа? - спрели се сватба-
ти, видиш ли реката да идва червена, не ме рите, ала черната булка сритала коня и той
буди. Видиш ли я да дойде зелена, пак не ме пак тръгнал.
буди! Не ме буди и като я видиш бяла. Щом
стане жълта също не ме буди, ала видиш ли я - Кукуригууу! Златна кака под корито скрита,
черна, да ме събудиш! черна кака - на кон язди! - продрал се пак пе-
телът.
Бабичката задрямала, а момичето видяло, че
реката придошла червена. Изтекла се черве- - Тази работа не е чиста! - решили сватбарите.
ната вода и дошла зелена. След нея потекла - Я да видим кого водим на царския син!
бяла. После бялата се сменила с жълта като Вдигнали булото на булката и що да видят -
злато. Момичето харесало жълтата вода и топ- черна като дявол грозница. Върнали обратно
нало малкия си пръст в нея. Пръстът се позла- лъжкинята на майка й и намаерили златното
тил и така си останал - златен. А подир злат- момиче скрито под коритото. И
ната вода потекла черна. Тогава момичето съ- когато въвели златното момиче
будило бабичката, тя станала, хванала го за при царския син, целият дворец
косите и го потопила в черната вода. Държала грейнал от хубостта й. Двамата
го и му викала: се оженили и живели честито
- Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби, чак до старини.
каквото можеш! 31
ТЪРГОВЕЦЪТ
Сава Попов
Той помислил, че момъкът е
отишъл при него за съвет,
та се опитал да го поучи:
- Помни, чичовото, парата
душа няма, но душата на
човека може да вземе...
Момъкът бил нетърпелив и
прекъснал чичо си:
- Чичо, дошъл съм, ако
имаш да ми дадеш някой
грош назаем да започна
търговията.
Петър обичал братовия си
син, искал да му помогне,
затова му дал двайсет гро-
ша - всичките, които имал
скътани за черни дни. Мо-
мъкът пуснал грошовете в
празната си кесия, целунал
ръка на чичо си и тръгнал,
а Петър пак го посъветвал:
- Отваряй си очите! И за-
помни от мене: на добрите
хора парите са добри слу-
ги, а на лошите - лоши гос-
подари. И още знай - пари-
те могат на ум да те научат,
но често ума на човека взе-
мат.
След час-два Петър отишъл
в кръчмата. Там около една
маса с цяла дружина прия-
тели се бил настанил бра-
товият му син. Всичките
ядели и пиели, а все мла-
дият търговец поръчвал.
Той видял чичо си и го по-
канил да го почерпи. Хитър
Петър му пошушнал на ухо-
Е
дна вечер братовият син на Хитър
Петър отишъл и му казал: то:
- Чичо Петре, искам да стана търго- - Чичовото, я ми дай кесията си, искам да про-
вец. веря парите. Струва ми се, че съм ти дал по-
малко.
- Добре си намислил, чичовото - похвалил го
Петър, - но трябва най-напред да чиракуваш. Момъкът дал кесията си. Петър отброил дваде-
сетте гроша, вързал ги в кърпа и ги мушнал в
- Търговията не е занаят, чичо, пояса си.
та да се учи човек. Ще купувам
по- евтино, а ще продавам по- - Защо си вземаш парите, чичо? - запитал сму-
скъпо -тъй печелят търговците. тен “търговецът‖.
- Ако търговците всякога пече- - Както си започнал да купуваш, види ми се,

леха, “печелковци‖ щяха да им не ще има какво да продаваш, чичовото! - по-
тупал го по рамото Петър и си отишъл.
32 думат! - отговорил Петър.
ПРИКАЗКИТЕ ЗА
ХИТЪР ПЕТЪР
ред битовите
С народни приказ-
ки се открояват при-
казките за Хитър Пе-
тър. По-кратките от
тях се наричат анек-
доти. Историите, кои-
то се разказват за
този народен люби-
мец, са поучителни и
винаги оптимистични.
Те бичуват човешките
пороци изобличават
алчни чорбаджии,
попове, продажни
съдии. Създадени по
време на робството,
те често включват
надлъгване между
Настрадин Ходжа и
Хитър Петър. Самият
Настрадин Ходжа е
популярен герой от
азиатския фолклор.
Той е беден, но изобретателен в словото си,
насочено срещу по-силните и богати хора. Но кратки. Изградени са върху случки от ежедне-
в българския приказен фолклор Настрадин Хо- вието. Разкриват взаимоотношенията между
джа се озовава на мястото на излъгания и по- хората и показват отрицателното съдържание
дигран от всенародния любимец Хитър Петър, на явления като алчността, мързела и глупост-
чийто ум е остър като бръснач, находчив и та. Основното в приказките за Хитър Петър е
изобретателен. Във всеки момент той вярно и надхитрянето, т.е. побеждаването чрез ум и
точно преценява ситуацията и запазва своето находчивост на алчния, мързеливия и глупа-
честно и достойно име. Това са разкази, бли- вия. Носител на положителни качества, но най
кащи от остроумие, в които народното въобра- -вече на мъдрост, е Хитър Петър. Това е герой,
жение рисува герой, готов да намери изход и натрупал богат жизнен опит. Отличава се с
от най-трудните житейски ситуации. наблюдателност и съобразителност. Той е
Образът на Хитър Петър живее във фолклор- обикновен, беден селянин, който дава заслу-
ната памет на народа като израз на устойчива- жени уроци на чорбаджии и кметове, на попо-
та твърдост на българския национален харак- ве и ханджии, на всички, които искат да се
тер. Не е случаен изборът на име на героя. Пе- надсмеят над бедността, скромността и трудо-
тър - в превод от гръцки език, означава камък. любието.
Многовековната история на нашия народ е низ Най-силното му оръжие е сме-
от преодолени трудности и страдания. Тази хът - винаги безпощаден към
устойчивост при надмогването на мъката в жи- злото, но никога жесток. Хитър
вота на обикновения човек изразява образът Петър не призовава към отмъ-
на фолклорния герой Хитър Петър. щение, а към справедливост и
Повечето от приказките за Хитър Петър са уважение на личността. 33
ГЛАВАТАРЯТ, КОЙТО ИСКАЛ ДА ПЛЕНИ МЕСЕЧИНАТА

Турска народна приказка
Д
али е било или не е било - ходжата Ала ето че един страшен главатар, който жи-
знае, той да ни каже! Пък и приказ- веел на отсрещния морски бряг, чул за тия чу-
ката да е измислена, добре е намис- деса. Такава завист го замъчила, както дяво-
лена; с нея нощта се скъсява, умо- лите в пъкъла не мъчат. И решил той да завла-
рата отминава и грижата се забравя. дее богатствата на тоя град, да отвлече чудна-
Та, казват-разказват, че един човек имал щер- та мома. Викнал:
ка, ама каква? Косите й - златна свила - до - Нека се готвят моите воини безбройни! Нека
петите се свличали и щом ги отреже, тутакси наточат ятаганите си! Нека потопят стрелите
пак порасвали; от устата й, като се засмее, си в смъртоносна отрова! Нека покрият щито-
зрели плодове падали и който вкуси от тях, вете си с още един слой желязо! Нека си сло-
животът му се продължавал, а болникът - озд- жат железните капи, нека си облекат ризници-
равявал; от бузите й - ален гюл-трендафил те и се строят на големия мегдан!
капел, та всичко край нея ухаело; водата да Скоро безчет войници се качили на бързокри-
напие, на сладък шербет ставала; дива къпина ли кораби и се стоварили на отвъдния бряг. С
да докосне, мигом се превръщала на лозова викове те нахълтали в щастливия град, като
пръчка, отрупана от грозде-кехлибар. Пък би- хвърляли облаци стрели на всички страни.
ла и толкоз хубава - слънцето спирало дъх, не Пламнали хубави къщи, по улиците рукнали
му се щяло да залезе, като я гледало. реки от кръв, охкания и стонове на умиращи
С това имане бащата станал богат-пребогат. В заменили безгрижните песни и смехове. Още
един тих залив на брега на Егейско море пост- слънцето не залязло и всички оцелели от стре-
роил за щерка си сарай от разноцветен мра- лите, маждраците и ножовете
мор и тъмен порфир, па тръгнал по села и гра- люде били заробени и оковани във вериги.
дове да кани:
Дорде войниците грабели и палели къщите и
- Елате на моята земя, млади и стари, учени и дюканите, техният главатар се втурнал в сарая
прости! Нека от косите на дъщеря ми тъкачите и се изправил пред момата със сабя в ръка.
да тъкат атлаз и брокат, шарени черги, меки
- Ти си моя! - извикал той гръмовито. - Сега аз
халища и тежки килими; нека овощарите съ-
ще разчесвам свилените ти коси; аз ще вдъх-
бират в кошове плодовете, що падат от нейни-
вам уханията на гюловете, които капят от
те устни; нека розоварите варят в казани бла-
страните ти; аз ще вкусвам плодовете на твои-
говония от гюловете, що капят от страните й, а
те уста; мои ще бъдат всички богатства, що
шербетчиите да наливат в гюмовете шербета
ражда земята под благотворния ти взор!
от водата, що тя е напила. Елате всички да
добрувате!... Ала какво станало? От мъка и ужас хубавицата
се смръзнала на мястото си. Косите й загубили
Стекъл се много народ. Скоро около сарая се
прежния си блясък и се втвърдили като клеч-
издигнал хубав и подреден град, който всеки
ки; страните й пребледнели и вече не отрон-
чужденец гледал с почуда: улиците гъмжели
вали ален гюл-трендафил; устните й пресъх-
от весели люде, облечени в копринени дрехи;
нали и не падали вече от тях сладки плодове;
от всяка къща се чували песни и смях на здра-
очите й се премрежили от сълзи... И щом пог-
ви и охолни; сергиите на мегданите се огъвали
леднела надолу, плодородната земя се спича-
от смокини, грозде, портокали и всякакви
ла, превръщала се в пустиня. Легнала момата
сладки овошки.
болна и не се повдигнала.
Прочул се вредом тоя град. В неговите керван-
Объркал се главатарят - що да стори? Разпра-
сараи започнали да прииждат от близки и да-
тил на четири страни бързоходци, като им за-
лечни земи уморени камили и мулета, накама-
повядал да свикат мъдреци и звездобройци,
рени с чуждоземни стоки за размяна, а в прис-
чародеи и ясновидци, билкари и знахари, та
танището хвърляли котва тежки гемии и едва
да намерят лек за болестта на девойката .
сварвали ред да товарят и разтоварват. В джо-
бовете на гражданите златото Събрали се всички многознайни люде край
весело напявало тирилин- постелята на момата, огледали я с безкрайна
тирилин и те вдигали ръце към жалост, заклатили глави и рекли:
небето и викали: „Слава на тоя, - О, победителю! За да върнеш животворната
който е надарил нашата мома с сила на девойката, трябва да извършиш един
такава хубост!" голям подвиг.
34
Викнал главатарят: ред и подканял войниците си. Те вярно го

- Кажете какво да сторя! Кълна се в меча си, следвали - катерели се към непристъпни вър-
че ще го направя. Цяла та земя ще преобърна, хове, свличали се в бездънни долини, падали
всичко на прах и пепел ще превърна, камък на и пак ставали. Спирали само да си поемат дъх
камък не ще оставя! и отново тръгвали. А краят на пътя не се виж-
дал.
Тогава най-старият мъдрец се приповдигнал,
взел за ръка войводата и го отвел до прозоре- Накрай - достигнали войниците най-високия
ца. Навън царяла нощ. Старецът посочил сре- връх на най-високата планина. И що да видят?
бърния сърп на месечината и рекъл: Ами че в приказките и такива чудеса се случ-
ват! Пред тях се простирала безкрайна равни-
- Трябва да отидеш там горе и да плениш ме-
на, гладка като море. А далече сред нея месе-
сечината. Тогава тая земя ще стане твоя, мо-
чината кротичко спяла. Всичко наоколо било
мата ще ни се усмихне и цялата й чудодейна
тихо, пустинно - ни глас, ни звук.
сила ще се възвърне. Там, където тя хвърля
весел поглед, пустинната земя ще натежи от Ала не току-тъй старите хора казват, че по ви-
пшеница, лозите и дърветата ще се чупят от соките места всякога вилнеят страшни бури.
плод. Ти не ще успяваш да събираш свилата от Изведнъж точно такава буря налетяла: завили
момините коси, не ще успяваш да изпитваш неукротими вихрушки, облаците започнали да
шербета от водата, що е напила... се тръшкат о земята, върховете се разлюлели,
долищата загърмели, светкавици запорили не-
На главатаря мечът му бил остър, ала умът му
бето, гръмотевици замушкали равнината с ме-
- тъп, ризницата - тежка, ала главата - лека.
човете си. Тъй отвръщали звездите на дър-
Погледнал той полумесеца и му се сторило, че
зостта на главатаря да им открадне скъпото
да се пресегне, ще го хване.
съкровище. Те прикрили със себе си месечина-
- О, мъдрецо, кой ти е дал тоя плитък ум? И та и размахали лъчи като нажежени копия.
това ти наричаш трудно юначество? Детинска Връз неканените пришълци се посипали гра-
работа е туй! Ей сега ще ида на планината, ще душка от огнени стрели.
докопам месечината, на коляното си ще я
Изтръпнали безстрашните войници. Затеглили
строша.
се назад, захвърлили маждраци и ятагани,
- Не мисля, че това е толкова лесно - предуп- хванали се за главите и хукнали безредно. По
редил го старецът. - На тебе ти се чини, че ме- тихата равнина се разнесли вопли и викове:
сечината виси над главата ти, ала ще видиш,
- Аман-заман! Аман-заман!
че тя е далече и високо. И колкото повече я
наближаваш, толкова повече ще ти бяга. Сега Малцина живи се събрали долу, там, откъдето
тя ти се струва мъничка, а като дойдеш по- били тръгнали да се изкачват. Главатарят с
близо до нея, ще видиш колко е голяма. Мис- ранена глава се облегнал о една канара и за-
лиш, че е самичка, а тя има безчет пазачи - ридал безутешно:
всички звезди на небето. Няма току-тъй да ти - Не, не ми е по силите таково юначество! Не
я отстъпят. Те стоят в непристъпна кула, и мога да надвия бурята, не мога да пребия
тяхното оръжие е по-страшно от небесен гръм. звездите, не мога да пленя месечината. Моята
Трудно ще се добереш дотам и още по-трудно самонадеяност напразно пожертва храбрите
ще надделееш звездите-пазачи. ми воини. Горко ми...
Главатарят не искал повече да слуша. Събрали И тръгнал той с шепата си люде по обратния
се всички войници и тръгнали към планината, път. Ала това не били ония безстрашни войни-
над която висяла месечината. ци, а жалка паплач от безоръжни куци и сака-
Вървели, вървели през камънаци и пущинаци; ти хора... Криво-ляво домъкнали се те до бла-
пътя им преграждали дълбоки пропасти и ви- годатния град. Ама гражданите наизлезли с
соки планини. Денем пек ги изпичал, нощем остени и колове и ги прогонили. Поробителите
мраз ги мразил, а те все вървели, препъвали едва сварили да се качат на корабите си и си
се, падали; някои останали да лежат без мощ отишли там, откъдето били дошли.
на място, другите ги прескачали и продължа- А в осводобения град людете пак си заживели
вали. Понякога им се струвало, че вече ще в мир и доволство; отново от
свършат мъките - събирали нови сили и се уст- всяка къща се разнесли песни.
ремявали нагоре. Пък щом изкачели една пла- И това траяло много столетия.
нина, зад нея се показвала друга.
*порфир - тъмночервен камък,
Ала главатарят бил мъж непреклонен. Той използван в строителството
виждал, че войската му се топи като пролетен *маждрак - бойно копие
сняг, ама не мислел за връщане; крачел нап- 35
*глумлив - глуповат
НАЙ-СПРАВЕДЛИВИЯТ
Елин Пелин
Н
а един сиромахът, - и ти не си справедлив: едни пу-
сиро- щаш в рая, други не пущаш.
мах му И тръгнал сиромахът пак да върви. Срещнал го
се ро- един момък.
дило дете.
Той много се - Къде така, байо?
зарадвал и - Търся кръстник за детето си, но искам той да
решил да му бъде най-справедливият.
намери най- - Да го кръстя аз!
справедливия
човек на све- - Кой си ти?
та за кръст- - Аз съм архангел Михаил, който взема душите
ник. на хората.
И тръгнал тоя - Добре! - казал сиромахът. - Приемам те за
сиромах да кръстник. Ти си справедлив. Твоята ръка нана-
търси най- ся смърт, без да жали някого, без да гледа бо-
справедливия гат и сиромах, праведен и грешен. Ти си една-
човек. На къв за всички.
един кръсто-
Сиромахът завел архангел Михаил у дома си.
път го срещ-
Архангел Михаил кръстил детето и казал на
нал белобрад
сиромаха:
старец.
- Ти обичаш справедливостта, но си сиромах.
- Къде така,
Искам да ти направя едно добро: да станеш
байо? - попи-
богат и да живееш добре. Ти ще се обявиш за
тал старецът.
лекар. Тебе ще те викат при много болни и ще
- Така и така, роди ми се дете - рекъл сирома- ти дават пари. Когато идеш да лекуваш няко-
хът. - Обичам го много, искам да излезе нещо го, ще гледаш добре, ако ме видиш при крака-
от него и затова реших да му намеря за кръст- та на болния, лекувай ме с каквото намериш
ник най-справедливия човек на земята. за добре - той ще оздравее. Ако ме видиш при
- Да го кръстя аз! - казал старецът. главата на болния - откажи се да го лекуваш и
знай, че му е дошла смъртта.
- Кой си ти?
- Аз съм Господ. Архангел Михаил благословил сиромаха и си
отишъл.
Сиромахът помислил, помислил и рекъл:
От тоя ден сиромахът се прочул като чуден
- Не, ти не можеш да кръстиш моето дете, за- лекар. Повикат го при някой болен. Той, ако
щото си несправедлив. На едни даваш много, види архангел Михаил при краката му, лекува
на други нищо не даваш. Едни по твоя воля, го с водица, тревица и болният оздравее. Ако
без да работят, тънат в разкош и богатство, а види архангел Михаил при главата на болния,
други през цял живот се мъчат и умират от той каже на близките му да оставят всяка на-
глад и сиромашия. Не ми се сърди, че не те дежда, защото смъртта стои над него..
искам за кръстник.
Като лекувал така, сиромахът получавал много
И сиромахът тръгнал нататък. Срещнал го друг
пари и станал богат. А като станал богат, поч-
старец.
нал да става несправедлив.
- Къде така, байо?
Веднъж се разболяла царската дъщеря. Про-
- Търся кръстник за детето си, но искам той да вървели се най-прочути лекари по света - ни-
бъде най-справедливият човек. кой не можал да й помогне. Най-после повика-
- Да го кръстя аз! - рекъл старе- ли нашия лекар. Той отишъл при болната. Пог-
цът леднал - архангел Михаил над главата й. Разб-
рал човекът, че смъртта й е дошла, но му ста-
- Кой си ти?
нало жал за нея, като я видял млада, хубава,
- Аз съм свети Петър. мила, още нищо не разбрала от живота си, и
36 - И тебе не искам - отговорил намислил да я спаси с хитрост.
- Какви са тия свещи? - попитал кумецът.

- Това са свещите на живота - казал ар-
хангел Михаил. - Всеки човек, щом се
роди, тук му се запалва по една свещ.
Щом догори свещта му, това е знак, че
трябва да отида да прибера душата му -
животът му е вече привършен. Ето, виж-
даш ли големите, току-що запалени све-
щи? Това са свещите на новородените
деца. Догорелите до половина са на ония
хора, които са изживели вече половината
от живота си, а съвсем догорелите вече
свещи, които мъждеят и чакат всяка ми-
нута да изгаснат, са свещите на хората,
чийто живот вече се свършва.
- Моля ти се, архангел Михаиле, покажи
ми моята свещ - рекъл кумецът.
Архангел Михаил му показал една свещ,
която вече догаряла, и му казал:
- Ето това е твоята свещ.
- Ами свещта на детето ми?
Архангел Михаил му показал една съвсем
голяма свещ, която току-що почнала да
гори, и рекъл:
- Това е свещта на детето ти.
- Не можеш ли, куме - рекъл старецът, -
да отрежеш малко от свещта на детето и
да наставиш моята?
Ангелът се разсърдил и още веднъж му
- Вземете болната полека - казал той на слуги- казал:
те - и я обърнете така, че главата й да дойде - Защо ти търсиш справедлив човек за кум,
на това място, на което й са краката. когато сам не си справедлив?
Слугите обърнали болната. И като го грабнал, занесъл го пак на земята.
Архангел Михаил се усмихнал на хитростта на Човекът живял нащрек. Веднъж легнал болен.
кумеца и си отишъл. Над главата му дошъл архангел Михаил.
Царската дъщеря подир няколко дни оздравя- Човекът повикал жена си и казал да го обър-
ла. нат и да положат главата му на мястото, дето
Царят наградил богато лекаря; и от тоя ден са краката му. Жена му го послушала и го
той станал още по-прочут и спечелил още по- обърнала. Но архангел Михаил се преместил и
вече богатство. застанал пак над главата му.
Наскоро след това архангел Михаил се явил Тогава човекът се примолил и казал:
при кумеца си и му казал: - Куме, остави ме още малко да поживея - да
- Ти търсеше справедлив човек за кръстник на се порадвам на богатството
детето си, а сам стана несправедлив и с хит- си.
рост спаси царската дъщеря. Нейната свещ - Е, човече - казал му ангелът, - ти сам приз-
беше угаснала и само заради тебе тя бе бла- на, че съм най-справедлив, че никого не жаля
гословена наново да се възобнови и да гори. - ни беден, ни богат. Свещта ти
- Каква свещ? - попитал кумецът. е вече догоряла.
- Ела с мене, аз ще ти покажа - казал архангел - Тогава да бъде волята ти! -
Михаил, вземал кумеца си и го занесъл на оня рекъл човекът.
свят. Там върху едно безкрайно ширине, горе- И архангел Михаил взел душата
ли много свещи.. му. 37
ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
Т роица братя града градяха,

деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.
Троица братя сговор сториха:
„Чието либе най-рано дойде
да ми донесе ранна прогимка,
да го вградиме в Бялаго града.‖
Всяко си либе на либе каза,
Струнино либе сал не й каза,
ами й каза и я нареди:
- Ой, Струно, Струно,
млада невясто,
утре ми, либе, рано подрани,
та си обаняй малкото дете,
па си го повий и нахрани го,
и нахрани го, и приспи си го,
па ми изпечи ранни хлебове,
и опери си бялото пране,
па ми сготви ранна прогимка1,
и донеси я на Бяла града.
Струна невяста рано подрани,
та си направи много работи,
М отивът за вграждането
на невяста. Известен и
разпространен в митическите на-
дето нареди нейното либе; родни песни е мотивът за вграж-
па си наготви ранна прогимка, дането на невяста. Той възниква върху основата
и сготвила я, и отнела я. на вярването, че във всяка по-голяма постройка,
Кога я видя нейното либе, за да бъде здрава и трайна, трябва да се взида
нейното либе ником уникна, човешко същество, обикновено жената на първо-
ником уникна, сълзи зарони. майстора-зидар. Вградената се превръща в духо-
Като ги видя Струна невяста, вен покровител на постройката. Именно с идеята
тя си на либе тихо говори: за обмен на духовна енергия, служеща за уми-
- Оти ми, либе, ником2 уникна, лостивяване, е свързано жертвоприношението.
ником уникна, сълзи оброни? Цялата му същност се заключава във връзката
- Ой Струно, Струно, материя-дух и в схващането, че е възможно чрез
млада невясто, преобразяващо въздействие върху материалните
изпуснал съм си сребърен пръстен, същности да се изменят духовните сили.
сребърен пръстен с червен камък,
В народните песни вярването за вграждане е
изпуснах си го в Бялаго града!
представено като жестоко и безмилостно прина-
- Ой либе, либе, Струнино либе,
сяне на живо човешко същество в жертва. Обик-
рипна ще Струна, извади ще го.
новено се вгражда сянката на човек или живот-
Рипнала Струна в Бялаго града,
но, които първи минат покрай градежа. След 40
да си извади сребърен пръстен.
дни те умират и по-късно се вестяват нощем като
Струнини стрици, същи девери,
видения. Превръщат се в „стопанин‖, наричан
камък по камък, дърво по дърво,
„сенище‖ или таласъм, който е пазител на пост-
та си вградиха Струна невяста.
ройката и на здравето на хората, които я обита-
Струна невяста викна заплака:
ват. Как се свързват тези вярвания с разбирането
- Ой, стрици, стрици3, същи девери,
на човека за света?
изградете ме от дясна страна,
от дясна страна на Бяла града, Магическото съдържание на обичаите при строеж
та да си храня малкото дете, на къща, ограждане на двор и основаване на се-
малкото дете със прясно мляко. лище е в прогонването на злите сили и създава-
* Песента е от Смолянско нето на изкуствена преграда за тях. Чрез обреда
неорганизираната територия на природните сти-
1. Прогимка - закуска пре-
хии символично се превръща в организирана,
ди обяд
възпроизвежда се магическото усвояване на
2. Ником (ничком) - надолу пространството, а чрез жертвоприношението на
3. Стрик - девер (брат на вградения се установява връзка между обикнове-
38 съпруга) ния и сакралния свят.
ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ,

БАЛКАНДЖИ ЙОВО
Даваш ли, даваш балканджи Йово,

хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
– Даваш ли, даваш балканджи Йово,
– Море, войводо, глава си давам,
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
– Даваш ли, даваш балканджи Йово,
– Море, войводо, глава си давам,
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, в татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде сос здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.
И сторическите песни ни
предлагат най-ясното до-
казателство за тясната връзка
разработено образно в поетична форма. Те са
по-близо до действителността.
Извънредно тясна връзка с историята и живота
между историята на народа и на народа имат и песните за страданията му
неговото поетично творчество, тъй като възпя- под турско владичество. Много впечатления са
ват важни събития и лица от историята. се натрупали в народното съзнание. Насилия-
В тях откриваме отношението на обикновените та на потисниците са предизвикали дълбока
хора към тия събития, както и преценката им вътрешна реакция, за да изкристализират в
за историческите личности. И двете отразяват ярко въздействащи образи на девойки, жени и
народните позиции с оглед на схващанията мъже, които не трепват пред потисника, пона-
му. сят тежките физически насилия, проявяват
Песните не са исторически документи и от тях необикновена твърдост и мъжество.
не можем да изискваме абсолютна историчес- Хиляди са песните за неизвес-
ка точност. В сравнение с юнашките, те прите- тни мъченици, жертва на
жават по-голям реализъм в изображението. зверствата на поробителя.
По своята същност са народна поетична хро- Най-хубава е несъмнено пе-
ника на определена епоха, създадена по горе- сента за Балканджи Йово, кой-
щите следи на конкретни случки. Сюжетът им то не дава сестра си на турци-
също е съвсем конкретен - съответно събитие, те. 39
НАЙ-БИЛ СЕ МАРКО С ТУРЦИ ЕНИЧЕРИ

Българска народна песен
Бил се Марко с турци еничери, чем да идем Богу да се молим,

бил се Марко три месеца време, дано да ми Господ помогнало,
та отъвна девет кадилъци1, дано съпрем тия клети турци,
седемдесет бели манастири, стига толко земя притискаха,
осемдесет църкви равании2. стига толко роби изробиха!
Стана Марко дома да си ходи, Послуша го либе му Елена,
па на либе по-тихо говори: изнесе му църковното рухо
– Хвала тебе, либе ле, Елено, и му тури книги литургийски,
приготви ми църковното рухо3 турила ги у свилни4 дисаги.
и ми тури книги литургийски, Па се сети Марковото либе:
а не туряй сабя дамаскиня, “Не е близо до света София –
я да стегнем Шарко добра коня; я да турим сабя дамаскиня!
утре рано у София че идем, Марко има превърли душмани5,
у София, у “Света Мария‖, може някой на друм да го срещне,
40 у “Мария‖, у църква че идем, може Марка на друм да погуби,
като нема сабя дамаскиня.‖ я ми пущи три синджира роби! –

Скришом му е сабя па турила. Отговаря Емза бег войвода:
Марко стегна Шарко добра коня. – Назад, назад бре, свиньо дебела,
Първите са петли пропеяли, защо имам три халки повече,
Марко яхна Шарко добра коня, та ги чувам, Марко, за тебека;
па си пойде по равни друмове. тебе напред пред роби че турим,
Като мина през поле широко че ги водиш като вакъл овен! –
и премина през гора зелена, На Марко се жалба нажалило,
ка настана край Софийско поле, та разигра коня напреде,
глас се дочу открай бели Дунав, та излезна у гора зелена,
дето били роби заробени – па си пита Шарко добра коня:
заробил ги Емза бег арапин. – Хвала тебе, Шарко добра коня,
Като пита Шарко добра коня: да хвърляме с дърве и камъни,
– Рипай, коньо, доколко си можеш, може бити арапи убити,
да си стигнем църна арапина! – ама чем и роби изтепати? –
Ка стигнаха църна арапина Отговаря Шарко добра коня:
и със него двоица арапи; – Хвала тебе, Марко кралевики,
до три града били заробили, я погледни у свилни дисаги,
щото стари, под сабя туряли, че твое е либе па разумно,
а мънинки деца изгубили, да не ти е сабя па турило. –
млада челяд у синджир турили,
та караха три синджира роби: 1. Кадилък – област, в която съди един кадия
един синджир се млади невести, (съдия)
други синджир се млади момчета, 2. Равания – украсена, изписана с икони, раз-
трети синджир се млади девойки. кошна църква
Ка караха, и роби плачеха, 3. Рухо – облекло
се са роби боси и разпаси 4. Свилни – копринени
и до три дни вода не са пили,
5. Душманин – неприятел, враг
и по два дни хлеб не са ручали6.
Претече7 ги Марко Кралевики: 6. Ручали – яли
– Хвала тебе, Емза бег арапин, 7. Претече – пресрещна
Откриваме ги и в епоса на други балкански

Ю нашките народни песни
са важен дял от българс-
народи с близка историческа участ.
кото народно поетично творчес- Най-бележитият юнак в нашия героичен епос
тво. В тях са отразени народни- е Крали Марко. Това е исполинът, когото сме
те представи за силна, героична личност. В срещали в песните, преданията и легендите.
образите на юнаците са разкрити чертите на Марковото юначество и силата на неговия кон
самия народ, намерили са израз неговите на- народната фантазия обяснява с това, че Марко
дежди и въжделения за героични подвизи и и конят му били закърмени със самодивско
дела, любовта към родината, ненавистта към мляко.
угнетителите, понятията му за дълг, справед- Тези песни отразяват различни моменти от ис-
ливост и чест. торическото развитие на народа. При техния
Страдащият народ се нуждае от смели, благо- внимателен анализ забелязваме няколко ос-
родни и силни защитници. Създава ги леген- новни моменти: величавост и монументалност
дата. Измъченият ни народ притежава непобе- на изображението, хиперболизация на образи-
дима мощ и неизменно отстоява своята воля за те, твърде тясна връзка с мити-
свобода и вяра в по-добро бъдеще. ческите представи, участие на
фантастичното и чудесното,
Образът на юнака е образ-идеал, достоен при- обединяване на сходни истори-
мер за подражание и възхищение. Крали Мар- чески явления в обобщения,
ко, Момчил, Дойчин — тези имена на юнаци се които се превръщат в символи
срещат не само в българския героичен епос. на народната съдба. 41
МОМЧЕ С КРИЛА
Агоп Мелконян
Някога, но не помня кога, и някъде,
но не помня къде, в семейството на
един обущар се родило момче с кри-
ла.
– Ах, нещастното то! – плеснала с
ръце майка му. – Как ще живее тол-
кова различно от другите?
– И как ще си вади хляба? – промър-
морил бащата. – Хляб се вади с ръце,
а не с крила.
В началото крилата били мънички и
немощни, но момчето растяло, расте-
ли и крилата, станали силни и могъ-
щи. Цели дни момчето прекарвало
само в стаята си, защото се срамува-
ло от другите деца, и гледало към
небето със завист.
Един ден бащата го повикал при себе
си и му рекъл:
– Аз съм вече стар и не мога да поп-
равям обувки. Ти също не можеш да
поправяш обувки. Как ще живеем?
Дълго плакало момчето, затворено в
стаята. “Аз не искам да съм птица в
клетка – си казвало то. – Не искам
да кълва наготово трохички.‖ Докато
една вечер, тайно от мама и татко,
поело без посока по широкия свят.
След три дни и нощи то стигнало Го-
лямата река.
– Как ще те преплувам? – попитало
то. – Аз нямам ръце.
– Защо се страхуваш, нали си птица?
– Не съм птица. Аз съм обикновено
момче с крила.
– Щом е тъй, по-надолу има мост,
мини по него. Човеците минават по
моста – обяснила Голямата река.
И момчето минало по моста.
След още три дни и три нощи то
стигнало Голямата планина.
– Как ще те изкача? – попитало то. –
Толкова е стръмно.
– Защо се страхуваш,
нали си птица?
– Не съм птица, аз съм
обикновено момче с
крила.
42 – Щом е тъй, вляво
има сипей, ще ме заобиколиш. Човеците мина- пълнили със сълзи и тръгнало назад с болка в
ват по сипея – обяснила Голямата планина. сърцето. Стигнало Голямата гора.
И момчето минало по сипея. – Мини по пътеката – казала Гората.
След още три дни и три нощи то стигнало Го- – Не – отвърнало момчето. – Ще се опитам да
лямата гора. те прелетя. Иначе защо са ми крила, ако не се
опитам да те прелетя?
– Как ще те пребродя? – попитало то. – Сигур-
но ще се изгубя. Момчето разтворило широко крила, направило
няколко плавни движения и – о, чудо! – поле-
– Защо се страхуваш, нали си птица? тяло. Полетяло високо, високо, до най-синьото
– Не съм птица, аз съм обикновено момче с на небето. Прелетяло над гората, без да мине
крила. по пътеката. Прелетяло над планината, без да
– Щом е тъй, има пътека, тръгни по нея. Чове- мине по сипея. Прелетяло над реката, без да
ците минават по пътеката – обяснила Голямата мине по моста. И тогава момчето забелязало,
гора. че редом с него лети Големият орел.
И момчето тръгнало по пътеката. Орелът бил навъсен и със зли очи.
Върви момчето и си мисли: „По моста минах, – Защо си се качил до моето небе? – попитал
значи съм човек. И по сипея минах, и по пъте- Орелът.
ката, значи съм човек. Обикновен човек с кри- – Защото съм птица – отвърнало момчето.
ла.― – Не е вярно! – креснал Орелът. – Ти си само
След още три дни и три нощи то стигнало до човек. Ти си обикновено момче с крила и нищо
Големия град. Улиците били шумни от хора и повече.
автомобили. Тогава момчето усетило как крилата му отс-
– Хей, вижте, този се е маскирал като птица! – лабват, отслабват и бавно го спускат надолу.
викнал един минувач. И пак било много огорчено, и пак очите му се
– Сигурно ще участва в бал с маски – подмет- насълзили.
нал друг. ―Какъв съм аз? – се питало момчето. – Хората
– Или в театрално представление – допълнил не ме искат, защото съм птица. Птиците не ме
трети. искат, защото съм човек. Какъв съм аз, толко-
ва различен от другите?‖
– Не, не, добри хора – обяснило момчето. –
Просто съм такъв. Обикновено момче, но с Тук приказката свършва. И аз ви я разказах,
крила. защото момчето с крила още обикаля по широ-
кия свят и нищо чудно да го срещнете някъде.
– Този нещо си измисля – викнал първият ми- Не му казвайте, че крилата са само театрален
нувач. костюм; не му казвайте, че си въобразява. Не
– Въобразява си – подметнал вторият. го питайте защо е различен от другите и как
– Може да е луд – допълнил третият. ще си вади хляба. Иначе ще го огорчите и на
сърцето му ще легне болка. Той си е просто
Момчето било много огорчено, очите му се на- такъв – обикновено момче, но може да лети.
действащи лица, защото са ограничени въз-

Р азказът е повествователен
жанр, късо художествено
произведение в проза, в което
можностите на малката интрига за включване
на много персонажи. За да има голямо позна-
се излага накратко случка, съ- вателно и естетическо значение, разказът
битие, преживяване. трябва да представлява убедително и в също-
то време художествено обобщение на типични
Трудно е да се определи дължината на един явления от живота. С оглед на
разказ. Класическото определение е, че един това, от къде е взет сюжетът и с
разказ трябва да може да се прочете навед- какви черти се отличават, раз-
нъж. В днешно време обаче разказът най- казите биват: битови, истори-
често е литературно произведение, което се чески, приключенски, научно-
състои от не повече от 20 000 думи. Съществу- фантастични, психологически,
ват обаче регионални различия. хумористични, сатирични и др.
В разказа най-често участват ограничен брой
43
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Асен Разцветников
Вятър налита, морето бучи,

спи ми, момченце, със сини очи,
морският цар е на тъмния бряг –
той ще ни пази в неверния мрак.
Сънчо те вика в незнайни страни,
спи, синеокичко, спи и расни,
ти ще ми станеш безстрашен моряк,
ти ще ми станеш невиждан юнак.
Ти ще заминеш в морето далеч
и ще погубиш със сребърен меч
ламята, дето погълна в нощта
твоите братя и твоя баща!
Спи ми ти, спи ми, – по пътя назад,
бог ще те срещне със кораб крилат
и ще получиш от него във дар
чудната щерка на морския цар!
44
РОДНАТА РЕЧ
Иван Вазов
Д-ру Ив. Д. Шишманову
Обичам те, българска реч,

звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете.
Обичам те, роден язик,
ту гъвкав, ту твърд като камен
елмазен, жив израз и клик
на мисъл, на блян, на дух пламен,
язик за песни и за бран,
язик, сечиво благородно,
от твойта съм сладост пиян –
как лейш се, звучиш ти свободно!
Как твойта хармонйя плени
слуха, о, реч мощна, напета,
в песните на наште жени,
в крилатия стих на поета!
45

Учебно помагало по литература - човекът и об

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Учебно помагало по литература - човекът и об

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

РАЗДЕЛ III: ЧОВЕКЪТ И ОБЩНОСТТА

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

хора, които за отделния индивид са като

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

братът на съпругата, а неговата жена – шури-

ТИТЛИ В РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Т ъст и тъща - родители на съпругата се

С ватове – така най-общо се определят от-

Б алдъза и баджанак – балдъза е сестра-

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

КОТАРАКЪТ НАСТАВНИК ИЛИ КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

И тъй в продължение на два-три месеца кота- господаря си:

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ЗАДАЧИ

Ала хората не обичали твърде да я срещат и

―Каквото ти е на върлина, такова е и на гърби- - Не се сърди, момко - рекла тя, - станал си

спретнато - рекла тя.

ръката, но той познал, че е гъсарката, която зърнала,

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

К расивото заема особено място в систе-

Х убаво беше извън града. Беше чудно ля-

всички страни и бедното патенце едва дишаше

Една вечер, тъкмо когато слънцето беше за-

радост за патилата, които беше преживял.

ли всеки ден да се карат. Днес

и изпратил момичето да я търси. После бързо Грабнало момичето каквото му попаднало и

- Ако търговците всякога пече- - Както си започнал да купуваш, види ми се,

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

ГЛАВАТАРЯТ, КОЙТО ИСКАЛ ДА ПЛЕНИ МЕСЕЧИНАТА

Викнал главатарят: ред и подканял войниците си. Те вярно го

- Какви са тия свещи? - попитал кумецът.

ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА

Т роица братя града градяха,

ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ,

Даваш ли, даваш балканджи Йово,

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

НАЙ-БИЛ СЕ МАРКО С ТУРЦИ ЕНИЧЕРИ

Бил се Марко с турци еничери, чем да идем Богу да се молим,

като нема сабя дамаскиня.‖ я ми пущи три синджира роби! –

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

Откриваме ги и в епоса на други балкански

И момчето минало по сипея. – Мини по пътеката – казала Гората.

И момчето тръгнало по пътеката. Орелът бил навъсен и със зли очи.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

действащи лица, защото са ограничени въз-

Вятър налита, морето бучи,

Д-ру Ив. Д. Шишманову

Обичам те, българска реч,

You might also like