„Академичният успех в контекста на Карол Дуек и

Анджела Дъкуърт”

Преди да се потопим в разглеждането на най-различни изследвания и

резултатите от тях, е хубаво да се запознаем със специалистите, чиито трудове
стоят зад страниците, които сме на път да изчетем. В случая това са именно
Карол Дуек и Анджела Дъкуърт.

Карол С. Дуек е професор по психология в Колумбийския университет. Тя

е водещ изследовател в областта на мотивацията, като е пионер в изследването
на това как самоувереността и целите влияят върху ученето и академичните
постижения. Последните й книги включват „Мотивация и саморегулация през
целия живот“ (с участието на Юта Хекхаузен) и „Теории за себе си: тяхната
роля в мотивацията, личността и развитието“, която е преведена на няколко
езика. Работата й е в повечето големи учебници, представена е на 20/20 и Today
Show и е представена на видно място в публикации като “New Yorker”, “Time
Magazine”, “New York Times” и “Washington Post”.
Според теорията за интелигентността на Дуек, индивидите могат да
поддържат убеждения за своята интелигентност в континуум от теория на
същността, където интелигентността е фиксирана, до инкрементална теория,
където интелигентността се разбира като гъвкава и променлива. След
десетилетия от проучвания, постижения и успехи Карол Дуек блесва с една
наистина новаторска идея за силата на нашето мислене. Тя обяснява защо не
само нашите способности и талант ни носят успех, а именно това как
подхождаме към тях - дали с фиксирано (ограничено) мислене или с мислене за
растеж (прогресивно миселне). Тя дава яснота на това защо прекалената
възхвала на интелигентността и способностите не насърчава самочувствието и
не води до постижения, а точно обратното - може да застраши успеха. С
правилното мислене можем да мотивираме децата си и да им помогнем да
повишат оценките си, както и да постигнем собствените си цели - лични и
професионални. Дуек разкрива това, което всички добри родители, учители,
началници и спортисти вече знаят: как една елементарна осъзнатост за
функциите на мозъка може да създаде любов към ученето и устойчивост, които
са в основата на големите постижения във всяка област.
 Анджела Дъкуърт е професор по психология в Университета на
Пенсилвания, както и носител на наградата „Макартър“ за 2013 г. Тя напуска
работата си като учител по математика в седми клас, след като прави
изключително интересно наблюдение. Дъкуърт забелязва, че най-добрите й
ученици въщност не са винаги най-умните й ученици. Това я подтиква да се
насочи към сферата на психологическите изследвания, търсейки отговор на
въпроса каква е ролята на умения като самоконтрол и постоянство в контекста
на постиженията.
В статията “The Significance of GRIT. A Conversation with Angela Lee Duck-
worth” Дъкуърт разказва за своето изследване върху хъса (силата на
отдадеността и постоянството), като то бива сравнено с работата на Карол Дуек
върху прогресивното мислене или по-точно теорията й за това, че
интелигентността може да бъде развита и не е фиксирана. В статията Дъкуърт
споделя :
“Карол Дуек, повече от всеки друг, е мой модел за подражание. Ние си
сътрудничим с нея по няколко проекта. Едно от нещата, което открихме е, че
децата, които притежават прогресивно мислене, обикновено имат повече
хъс. Корелацията не е перфектна, но ми подсказва, че едно от нещата, които
съпровождат хъса, е именно този тип мислене. Идеята „Мога да се подобря,
ако се опитам повече“ трябва да ни помогне да станем упорити, решителни,
трудолюбиви хора. На теория работата на Карол върху това, че можем да
променим нагласата си, също би била от значение за промяната на нашия хъс.
Ние разработваме интервенция, вдъхновена от нейната работа, за да
накараме учениците да осъзнаят стойността на усилената и системна
практика, която наистина подобрява уменията. В работата на Карол тя
показва на децата научни доказателства за пластичността на мозъка –
фактът, че мозъците на хората се променят с опита. Въпреки че в началото
те може да са убедени в неуспеха си като си помислят: „Просто трябва да се
откажа; Не мога да го направя”, Карол използва препоръки от други ученици,
за да покаже на децата, че тези чувства и убеждения, колкото и силни да са,
могат да се променят. Използваме същия модел, за да се опитаме да предадем
информация на учениците относно осъзнатата практика, което е много
трудна практика за неща, които все още не можете да направите. Ние
всъщност разработваме интервенция и я тестваме в средните училища в
момента. Обясняваме на децата, че осъзнатата практика не е лесна, че ще
бъдат объркани, ще бъдат разочаровани. Когато се учиш, трябва да правиш
грешки. Трябва да правиш нещата отново и отново, а това може да бъде
скучно. На теория тази интервенция може да промени нивата на хъс на
учениците, като промени техните вярвания и нагласи. Казвам „на теория“,
защото все още не сме го показали.”