Professional Documents
Culture Documents
Autolysis
Autolysis
Автолизата е една много интересна и обикновена процедура, в която се крие един сложен
механизъм. Всъщност това е начин да използваме естествените ензими, намиращи се в брашното, за
да променим характеристиките на тестото. С автолизата хляба става много по-вкусен и времето за
месене се намалява значително. Та, какво е автолизата и как можем да я използваме, за да подобрим
качеството на хляба, който правим?
Автолиза
Raymond Calvel
Autolysis (auto + lysis) е термин в биологията отнасящ се до феномена на разрушаването на клетките
от микроорганизмите под въздействието на собствените си ензими. В хлебопроизводството
значението му е малко по-различно, но включва като основа действието на естествените ензими на
брашното върху самото тесто, като така променя някои от свойствата му. Автолизата е официално
включена в хлебопроизводството от Raymond Calvel, специалист в хлебопроизводството и професор
в Националното училище по хлебопроизводство, мелене и зърнени култури във Франция (ENSMIC),
приблизително в началото на 20-ти век.
Автолизата е първата стъпка при направата на тесто, в което активно си взаимодействат различните
му характеристики. Като начало на този етап се извършва пълна хидратация на съставките на
брашното, като в резултат на което се създават основните предпоставки за действието на ензимите и
образуването на глутен. Реално това е оставяне на тестото да почине, през което време се активират
различните ензими. Обичайно при автолизата не се влагат първоначално съставките, които могат да
ограничат дейността на ензимите.
Процедура
Процедурата е абсурдно проста: след разбъркването, сместа се оставя да престои за определен
период от време, преди да се пристъпи към обработването на тестото с различните техники за
месене. През това време се осъществява автолизата. Автолизата обикновено трае 30 минути,
въпреки че това време може да варира от няколко минути до цели часове, в зависимост от
температурата, хидратацията на тестото и желания резултат. Обикновено при автолизата не се влага
първоначално солта, поради това, че тя ограничава дейността на ензимите. В повечето случаи няма
нужда да се покрива тестото, защото при автолизата времето не е толкова дълго, че да изсъхне
повърхността на тестото, а дори и да се случи това, то не е от голямо значение на този етап.
Намаленото време за месене е от голямо значение, особено в случаите, когато се използва миксер,
защото по този начин се ограничава повишаването на температурата и окисляването на тестото. В
случаите когато използваме ръцете си, месенето става за много по-кратко време и ненатоварващо,
особено когато се използва традиционния начин на месене. Например, при тесто с 65% хидратация,
което обикновено се нуждае от приблизително 10-15 минути традиционно месене, ако прибавим
един етап на автолиза тогава се нуждаем само от 3-5 минути месене.
Ензими
Автолизата освен, че влияе за частичното образуване на глутена и за въздействието на ензимите
върху протеините на брашното, също така променя значително и качеството на тестото. При
автолизата брашното се подлага на действието на различни видове ензими, като най-важните са
протеазите и амилазите. Както и повечето ензими, така и протеазите действат като разрушават
веригата на протеините и глутена на по-малки парченца. В резултат на това протеазите влияят
пряко за намаляването на еластичността на глутена и съответно за по-отворена и разнородна
средина.
Поради тази причина, при такива случаи, температурата и времетраенето на автолизата трябва да се
коригират съответно. Например, за тесто с 70% хидратация, автолизата през лятото обикновено
трае 10 минути, но за същото тесто през зимата това време се удължава до 30 и повече минути.
Прибавянето на студена вода към тестото по време на летните месеци е един от начините да се
намали температурата и в резултат на това, и на действието на ензимите, като по този начин можем
да избегнем подобни проблеми.