До моето първо либе

Христо Ботев

„До моето първо либе” е своеобразен текст-послание, кореспондиращ с

твърдения, срещащи се в Ботевото епистоларно наследство. В писмото си до
Тодор Пеев от 12 февруари 1876 г. Ботев пише: „Види ми се, че самият наш
живот е безсъдържателен, ако всеки път, щом зема перото, неволно ми се
изпречва въпрос: „Що да пиша?”
Николай Чернокожев

1.Творческа история
 Първа редакция – публикувана във в. „Дума на българските емигранти” през
1871 г. със заглавие „До либето ми”;
 Втора редактирана публикация – в стихосбирката ”Песни и стихотворения от
Ботьова и Стамболова” 1875 г. със заглавие „До моето първо либе”. Сред
Ботевите стихотворения в книгата творбата е поставена но второ място – след
програмното „На прощаване в 1868 г.”
 Спори се коя е девойката, вдъхновила поета – Парашкева Шушулова или
Мария Горанова.

Повечето изследователи са убедени, че Мария Горанова или Мина, както я

наричали в родния й град Карлово, е вдъхновителка на първите лирични пориви
на Ботев.

2. Жанр – стихотворение
Творбата е считана за първи образец на любовна психологическа лирика в
българската литература.

3. Форма на изказ
 Изповед на лирическия герой, отправена към любимата (в аз- и ти-форма);
 Придава специфичната за Ботевата лирика диалогичност и съкровеност.
4. Значение на заглавието
- Посочва адресата на изповедта – либето, като промяната в заглавието –
замяната на кратката местоименна форма „ми” с пълната „моето” и добавянето на
числителното „първо”, подсилва представата за притегателната сила на образа на
любимата;
- Заглавието влиза в своеобразно противоречие с лирическия текст, който не е
любовна изповед, а призив: любимата да бъде съпричастна към народните мъки,
да сподели избора на лирическия Аз – отдаденост на борбата за справедливост...

5. Основни чувства – силни, израз на крайно напрегната душевност:

 Обич към любимата;
 Злоба и омраза, породени от жестокостта на робския свят;
 Съчувствие и обич към страдащия народ;
 Гняв поради невъзможността най-съкровените чувства да бъдат изживени
пълнокръвно в робското време;
 Неистова устременост към борбата и саможертвата;
 Удовлетворение, което би донесло изпълнението на дълга.

6. Основни проблеми и мотиви:

6.1. Тема: Темата на творбата свързана със смисъла на човешкия живот, с
проблема любов – дълг пред народа чрез борба за свобода, като изборът
категорично е направен в полза на дълга.
6.2. Мотиви:
 За песента:
- на любимата, призоваваща към лично щастие;
- на гората – израз на страданието на поробения народ;
- предсмъртните саможертвени песни;
- победната песен...;
 За неизживяната младост;
 За любовта;
 За дълга;
 За избора;
 За страданието на поробения народ;
 За страстния зов към разбиране и съпричастие;
 За борбата;
 За героичната смърт...

7. Лирически герой:
 Азът – силна личност, способна да скъса оковите на битовото, за да
осъществи възможността за общонародното и личното щастие чрез борбата за
свобода и саможертвата...
8. Хронотоп (времепространство):

8.1. Време – в творбата присъстват три темпорални пласта: минал, настоящ и

бъдещ, което създава представа за разгърнатост и безкрайност на времето.

Минало Настояще Бъдеще

- свързано с - робско, изпълнено с - време на борба;
патриархалните несправедливост и - време на изпълнения
ценности, които затварят жестокост дълг, на сбъднатата
Аза в света на интимно- мечта
камерното

8.2. Пространство

Противопоставят се:
- Битовото (интимното- - Пространството на - Неконкретизираното
камерното пространство робското тегло пространство на борбата,
на отношенията между което сякаш придобива
влюбените) космични мащаби

9. Композиция:
Стихотворението е организирано в девет строфи, които могат да бъдат
разделени на три смислови дяла, изградени симетрично от по три строфи:
 Първите три строфи са призив към любимата, разкриващ причините любовта
като съкровено чувство да бъде заменено от страдание и злоба, омраза...;
 От четвърта до шеста строфа чрез мотива за песента е обрисувана
експресивна картина на народното робско тегло;
 В седма и осма строфа основни са образът на бурята като символ на борбата
и естетизираният образ на саможертвената смърт;
- Заключителната – девета строфа, синтезира мотивите за песента и любовта,
както и за удовлетворението от изпълнения дълг.

10. Основни внушения; художествени похвати и изразни средства


Текстът
Първи три строфи
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова, –
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз – вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Основни внушения във всяка от
смисловите части – похвати и изразни
средства
Императивното начало подсказва един
подтекстово започнал диалог – спор с
любимата, от която лирическият Аз изисква
отказ от затварянето в света на съкровено-
интимното. Любовната песен, приканваща
към лично щастие, е отъждествена с
отрова, защото лирическият Аз изпитва
усещане за неудовлетвореност, за
непълноценно живеене – отново е въведен
мотивът за погубената младост, познат от
„Майце си”.
Разкрити са причините любовта да бъде
заменена от контрастно чувство –
омразата: във времето на робство
лирическият Аз не би могъл да изживее
любовта си свободно и пълноценно, когато
тя го дистанцира от света, от
обществените проблеми, от дълга. Затова
интимните чувства са представени
метафорично като робски вериги; като
затъване в „калта” – експресивно-
оценъчна лексема, която метонимично
представя тесните рамки на битовото
ежедневие.
Стихването на любовта е внушено чрез
метафоричния израз в инверсия „любов
не грее”, а представата за драмата, за
душевното страдание на Аза е подсилена
чрез усещането за физическа болка
(метафората „де сичко е с рани покрито”)
– похват, характерен за Ботевата поетика.
Несправедливостите в робския свят
пораждат непримиримост, омраза –
внушено чрез етимологичната фигура
„зло в злоба”...; звукопис...
За императивното и категорично в
своята призивност звучене на първите три
строфи допринася и анафората „забрави”,
както и честата употреба на отрицателни
глаголни форми: „не помня”, „не грее”, „не
можеш”. Лирическият Аз е непоколебим в
своя избор.
 Четвърта – шеста строфа
Ти имаш глас чуден – млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума –
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сирота вдовица
и как теглят без дом дечица!
Макар епитетът в инверсия - „чуден”, да
внушава притегателната сила на гласа на
любимата и да е разкрито очарованието на
нейната младост, реторичните въпроси
приканват към вслушването в един друг,
по-силно призоваващ глас, в една друга
песен – тази на гората. Защото това е
песен стенание – израз на непосилните
мъки, на които е подложен робският народ.
Лирическият герой не може да остане
безучастен към теглото на угнетените.
Неговото съпричастие е внушено отново
чрез метафори, създаващи усещане за
физическа болка (словосъчетанието в
инверсия „сърце ранено”, изразът „... де е
се с кърви облено!).
Характерното за Ботевата поетика
наречие „там” в тези стихове отвежда към
пространството на робския свят, изпълнен
с жестокост и безчестие (експресивно
внушено чрез етимологичната фигура
„брат брата продава”), със страдание, и
то на най-безпомощните – „сирота
вдовица”, „без дом дечица”.
Във финалните два стиха на пета
строфа се успоредяват чрез синтактичен
паралелизъм, но и едновременно се
противопоставят приказките и песните:
темпорално приказките отвеждат към
отколешните стари, славни времена, а
песните са израз на народното страдание
от „новите теглила” в робския свят,
изпълнен с жестокост и несправедливост.
Звученето на тези строфи отново е
императивно – от девойката се изисква
съпричастие към народните мъки, тя
трябва да подеме песента на гората...
Внушението и тук е подсилено чрез
анафоричните повелителни глаголни
форми – „Чуй”, „Запей”.
 Седма и осма строфа
Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, – свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...
Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
С драматизъм и още по-категорична
императивност е наситена и седмата
строфа. Първите й три стиха съдържат
седем глаголни форми, четири от които
са императивни. Лирическият Аз
категорично приканва любимата да
сподели направения от него избор (отново
чрез мотива за песента: „Запей, или
млъкни, махни се! ”), в противен случай
пътищата им ще трябва да се разделят.
Устремеността, която лирическият Аз
изисква и от своята изгора (обръщението
подсказва, че любовта към нея всъщност е
все още силна), е внушена чрез
емоционално наситения глагол „трепти”,
употребен метафорично, както и чрез
епинафоричното повторение „ще
хвръкне” – кулминация на екстазното
чувство;
Наречието „там”, повторено трикратно
в седма и осма строфа, вече отвежда към
пространството на борбата, пресъздадена
и с нейната героичност, и с драматичното,
страшното в нея. („заветното Ботево „там“
е високото баладично проостранство на
подвига“ според Светлозар Игов). Образ
символ на тази борба е бурята,
представена едновременно като рушаща и
пречистваща стихия. Картината е
апокалиптична; усещането за динамика е
подсилено чрез засилената употреба на
глаголи – „кърши”, „свива”, „зинали са”,
„пищи”. За експресивността на
изображението допринася и
алитерацията...
Образите на сабята и на венеца, които
принципно смислово се противопоставят,
логически и емоционално се свързват в
лирическия контекст. Сабята е атрибут на
борбата, символ и на трагичното, и на
героичното в нея. Венецът е художествен
израз на красивото, символ на победата и
на прославата на патриотичния подвиг...
Словосъчетанието „зърно от свинец“ е
своеобразен оксиморон, защото зърното
символно се свързва с живота, а
куршумът – със смъртта.

Девета, заключителна строфа
Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея...
С героиката на борбата е свързан и
образът на смъртта, която за разлика от
„Майце си“, където е представена
натуралистично, огрубено, е
естетизирана. Смъртта сякаш иззема
характеристиките на любимата „мила
усмивка“). Въведен е фолклорният мотив
за невестата смърт. Гробът е представен
метафорично като „сладка почивка“,
поради удовлетворението, което поражда
чувството за изпълнен дълг; след тежката,
изискваща пълно себеотдаване борба.
Синтактичният паралелизъм и
оксиморонната образност в последните
два стиха на седма строфа засилват
идейното внушение, че единствената
достойна себереализация в робското
време е саможертвата в името на
свободата.
Риторичният въпрос отмества мисълта
и чувството, изразявайки болка от липсата
на съпричастност. Както неопределено е
пространството, където се води борбата,
така неопределено е времето в
заключителната строфа на лирическия
текст. Вероятно това е бленуваният бъдещ
свят на постигнатата свобода – след
борбата, след саможертвата. Отново са
въведени образите на песните –
предсмъртни и победни, и на усмивката –
героичната гибел. Лирическият Аз
вероятно няма действително да бъде, да
живее в този свят, защото е готов да изпие
горчивата чаша, да понесе кръста на
саможертвата. Символният образ на
„кървава напивка”, чрез който е внушена
жестокостта на борбата, но и нейната
героика, е едно от основанията на
твърдението, че свободата в Ботевата
поезия е дадена в „кърваво сияние”
(Боян Пенев). Едва когато тя бъде
постигната, съкровено-интимните чувства
ще могат да бъдат изживени истински,
пълнокръвно, свободно.
 епинафора (спираловидно повторение) – повторение на дума или
словосъчетание от края на стиха в началото на следващ стих

Моят диалог с творбата

Задачи за домашна работа:

1. Попълнете таблицата, като изразите своето тълкуване.

Образи – основни характеристики Идейни внушения, символика

Лирическият Аз


Любимата


Народът страдалец


Бурята като символ на борбата



Естетизираната смърт


Основно идейно внушение в творбата:

2. Напишете теза за интерпретативно съчинение по темата:

Любов и смърт в Христо-Ботевото стихотворение „До моето първо либе”