Кибертормоз

Възрастова група – Деца от 6 до 11 клас

Изготвил: Пламена Йорданова

Специалност: Социална педагогика
Фак.№ 296 IV курс
Изследвания на НБУ показват, че най – рискова възраст
за явлението „кибертормоз” е 11- 15 години. Според
проучването те са най - застрашени по – различни
причини. Често подрастващите в тази възраст не
разбират понятието за тормоз напълно и не винаги
приемат, че насилието чрез електронните технологии
може да се окачестви като тормоз.
 Мъчителите в интернет пространството и чрез мобилните
телефони се чувстват по – защитени. Много често, обаче
„кибертормозът” е продължение на тормоза в училището.
И извършители, и жертви са момичета и момчета, като се
наблюдава лек превес на момичетата сред мъчителите.
 Най – често той се случва по интернет в различни форуми,
социални страници, онлайн игри, както и чрез мобилните
телефони. Неговите форми са различни и многобройни.
Обаждания по телефона със заплахи, обиди, подигравки,
мълчание са само част тях. За „кибертормоз” се приема
даването на телефона на детето без съгласието му на трето
лице, снимане и разпространяване на снимки в интернет
пространството, злонамерени коментари, клюки,
злепоставяне, изпращане на вируси, кражба на профили –
всички тези и много други форми на насилие могат да
заплашват децата
 Последствията за жертвите и мъчителите са същите както
при другите форми на тормоз. Тук е важно да се подчертае
основно наличието на дългосрочни последствия като
неспособност за създаване на близки и доверителни
взаимоотношения, повишен риск от емоционални
разстройства като тревожност и депресия. Не малка е
вероятността и предаването през поколение на модела на
мъчител или жертва. Ето и индикатори, които могат да
подскажат, че детето е жертва на „кибертормоз”.
 Детето сменя настроението си след употреба на компютър
– уплашено е, нервно или разстроено. Рязко става и
изключва компютъра. Отказва да коментира какво си
пише в чата с другите, затваряне в себе си
 след ползване на интернет. Уплашено е или стреснало
след разговор по телефона, получава SМS – и, след които
се разстройва. Изглежда мрачно и стреснато преди да
вдигне телефона или трие SМS
 бърза, преди да го е прочело и други
 Всички тези индикатори предполагат разговор с детето с
цел установяване на проблема.
 Какво да направим ако детето е жертва на „кибертормоз”:
Не е лесно за едно дете да признае, че е жертва на тормоз,
особено ако става дума за „кибертормоз”. Децата често се
страхуват, че няма да бъдат приети сериозно или че ще им
бъдат отнети телефона или достъпа до компютъра.
Стъпките, които могат да се предприемат са подобни на
тези при класическия тормоз, но имат своите специфики.
Важно е да се разговаря с детето.
 Да се проучи кога е започнал тормоза и дали не може да се
свърже с конкретно събитие. Изключително важно е
информацията да се запази – SМS - ите не се трият,
запазват се телефоните и часът, в който е получено
обаждането, с което детето е тормозено. Запазва се на
текстов файл чата, снимката или картинката. Чрез „save
as” или бутона “Prnt Scrn” може да запаметите страницата,
на която се осъществява тормозът.
 В никакъв случай не ограничавайте достъпа на детето до
телефон или компютър. По този начин ще загубите
доверието му и със сигурност няма да го научите как да се
пази и справя с подобни ситуации. Говорете с детето.
Подкрепете го и го насърчете, когато се случи подобно
нещо да игнорира или директно да съобщи, че ще
сигнализира за тормоза.
 Не критикувайте на детето за жаргона и езика, който
използва в интернет пространството. Често не думите,
които ни изглеждат обидни са реалният тормоз. Не
обвинявайте детето, че с тях е предизвикало мъчителя.
При по-сериозен тормоз сменете номера на детето си и
използвайте функциите за родителски контрол при
употреба на интернет.
 Друга важна стъпка е да сигнализирате училището,
администраторите на сайта, мобилния оператор или
доставчика на интернет. В днешно време е напълно
възможно извършителят да бъде открит, стига да запазите
нужната за това информация. В по- краен случай и
особено ако извършителят на тормоза е непознат или
възрастен човек е добре да подадете сигнал и в полицията.
 Значително по-трудно се оказва да се разпознае дали
детето извършва „кибертормоз”. Важно е все пак да
следите за случайно изпуснати реплики за това как е
изплашил приятел по телефона или каква снимка е качил,
за да покаже в смешна ситуация някой съученик. В
дългосрочен план последствията за извършителя на
тормоза са не по – малко от тези за жертвата, така е че
важно децата да се наблюдават.
 Ако откриете, че детето ви е извършител на тормоз заявете
ясно, че това е недопустимо и при необходимост
потърсете помощ.
 В училищна среда противодействието на кибертормоза е
подобно на това при класическия тормоз. Превенцията
включва информиране и работа с учениците, работа между
децата, кооперативна групова работа, информиране на
родителите.
Благодаря Ви за вниманието!