Professional Documents
Culture Documents
След войната на 2 август 1889 г. е произведен в чин поручик. Посветен е в заговора на Коста
Паница (1889).[4]
По време на военната си кариера служи като адютант на военния министър Михаил Савов.
Свидетел е на делото по атентата срещу Стамболов (1891). През 1892 е произведен в чин ротмистър.
При падането на Стамболов през 1894 г. ръководи кавалерийски отряд и подстрекава
демонстрантите, като два дни преди убийството на Стамболов е назначен за градоначалник на
София, вместо Никола Славков, за да улесни атентаторите. За да не бъде разпитан от съдебните
власти, княз Фердинанд му разрешава да замине за Цариград на дълъг отпуск.[4][5]Като ротмистър
служи като инспектор на столичната полиция.[6] [7] От 1898 г. служи в Пловдив.[4][5]
Семейство
Полковник Георги Морфов е брат на полковник Христо Морфов, д-р Мирчо Морфов и инж. Богдан
Морфов. Негово доведен брат е подполковник Александър Морфов, а доведена сестра оперната
певица Христина Морфова.
Военни звания
Подпоручик (7 септември 1885)
Поручик (2 август 1889)
Ротмистър (1892)
Майор (16 януари 1901)
Подполковник
Полковник
Образование
Кавалерийско юнкерско училище в Елисаветград, Русия (до 1885)
Бележки
1. Според Руменин и Танчев е роден на 15 август 1862 година.
2. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София,
2008, ИК „Гутенберг“, стр. 152(Списък на генералите и офицерите (1903), с. 534; Списък
на офицерите от запаса (1911), с. 1162)
3. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи.
София, Военно издателство, 1985. с. 27.(Заповед №1 по народната войска на Южна България
относно мерките за мобилизация и защита на Съединението, Пловдив, 7 септември 1885, Командующий
майор Данаил Николаев Николаев)
4. Генадиев, Павел. Стефан Стамболов. Исторически случаи из живота на български
политически дейци. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991.
с. 144.
5. Известия на държавните архиви, том 79, Наука и изкуство, 2002, с. 269
6. Пасков, Румен. Борис Сарафов, 1872 – 1907: биография. София, Университетско
издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. с. 61.
7. Макдерот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София,
Наука и изкуство, 1987. с. 37 - 38.
8. Макдерот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София,
Наука и изкуство, 1987. с. 37.
Източници
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София,
Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 292.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Морфов&oldid=10081231“.
Последната промяна на страницата е извършена на 13 април 2020 г. в 11:14 ч.