Professional Documents
Culture Documents
СМ е мед наука, която изучава и разработва медико-биол въпроси, които възникват в наказателния и
гражданския процес и за чието изясняване са необходими специални знания. Има за обект човека - от
неговото зачатие до смъртта и изчезването на последните му останки, а за цел-подпомагане на
правораздаването. Приложението на теорията на СМ в правната практика се нарича СМ експертиза.
Задачите на СМ са следните: 1.Да разработва медико-биол въпроси с оглед нуждите и изискванията
на правната теория и практика 2.Да съдейства за подобряване качеството и ефективността на
диагностичната, лечебната и профилактичната дейност чрез анализ на специфичния СМ материал 3.Да
разработва деонтологично-правните въпроси в медицинската, респ. в стоматологичната практика 4.Да
съдейства за усъвършенстване на наказателното, гражданското и здравното законодателство чрез
привеждане в динамично съответствие текстовете на закона с научните постижения на СМ.
Съдебната медицина се състои от 2 части: I.Обща част - предметът на сСМ, историята й,
процесуалните норми и организацията на СМ експертиза; II.Специална част: 1.Увреждания и смърт от
различни видове външни въздействия; 2.СМ експертиза на живи лица във връзка с телесните повреди,
установяването на пола, половите проявления и нарушения на половата неприкосновеност на мъжа и
жената; 3.Учението за смъртта и постморталните процеси, оглед и СМ изследване на трупове;
4.Различни видове смърт, предизвикващи съмнение за външно насилие; 5. Въпроси, свързани с
идентификацията на личността и изследване на веществени доказателста 6. Деонтологично-правни
въпроси на медицинската практика и наказателноправна отговорност на медицинските лица.
Съдебната стоматология изучава стоматологичните проблеми за нуждите на правната практика.
Основните й проблеми са: 1.СМ експертиза на уврежданията в ЛЧ област, причинени от мех., хим.
фактори, високи и ниски Т., лъчева енергия и електричество; 2.СМЕ на мех. асфиксия от запушване на
ДП с чужди тела; 3.СМЕ на телесни и др. увреждания, причинени от зъби; 4.Идентификация на
личността по стоматологичен статус; 5.Експертиза във връзка с престорени заболявания и
самоубреждане в ЛЧ област.
21. СМЕ на живи лица – поводи, процесуални изисквания, методи на изследване, документация
Форми на СМЕ на живи лица - Освидетелстване на живо лице по време на оглед на
местопроишествието – вид оглед с обект живо лице.
Предприема се, за да се установят: 1)признаци, необходими за идентификация на личността
2)откриване, оглеждане и фиксиране на следи и увреждания по тялото
СМЕ на живи лица: 1)провежда се по нареждане на органите на предварителното производство или
съда 2)СМ освидетелстване по желание на пострадалите или техните родители, настойници и
попечетели (СМ Удостоверение за нуждите на правораздаването. По същество не се различава от СМЕ
)
Поводи за освидетелстане на живи лица:1)Установяване на увреждания и болести; 2)Медико-био
показатели на телесните повреди по НК и причинно-следствената връзка; 4)Зравното състояние и
трудоспособност; 5)Престорени болести; 6)Развитие и психично състояние (вменяемост и
невменяемост)7)Установяване на половото състояние и половите проявления: Хермафродизъм, Полова
зрялост, Възможност за полово сношение, Оплодителна способност, Бременност, аборт и раждане,
Спорен родителски произход; 8)Медицинска идентификация на личността: пол, възраст, кръвна група,
геномна дактилоскопия, фотосъпоставяне; 9)Употреба на ROH и степен на ROH повлияване;
10)Употреба на упойващи в-ва;
Основни етапи на СМЕ на живи лица: 1)Запознаване с обстоятелствата по делото; 2)Установяване
самоличността на освидетелствания; 3)Събиране на данни за станалото проишествие; 4)Субективни
оплаквания на пострадалия; 5)Обективно изследване на освидетелствания6; )Допълнителни
изследвания; 7)Съставяне на СМ документ.
22. СМЕ на телесни повреди по нашия НК. Обща постановка, медико биологични показатели на
тежката,средната и леката телесни повреди
Def: Виновното нарушаване на здравето на личността е наказуемо и се квалифицира като телесна
повреда. ТП е противоправно и виновно увреждане с-ето на орг-ма на друго лице в атаномично, функ
или естетично отношение или нарушаване на доброто му самочувствие ч/з физическа болка или
страдание. Не е престъпление телесно увреждане, извършено при медицинска операция, необходима
за здравето и живота.
Правното понятие ТП включва 2 елемента: 1)Медицинска диагноза - вид и характер на увреждането
(медико-биологична характеристика) 2)Правен критерий - защитава интересите на индивида и на
общeството: обществено опасен характер на акта, обществена значимост и вина. Пример: Постоянна
слепота с 1то или 2те очи. От медицинска гл.т. загубата на 1то око не води до слепота, но според НК е
Тежка телесна ТП, независимо дали е с 1то или и с 2те очи.
Общи медико-биологични признаци (критерии) на ТП: 1)степен на засягане на определена функция
(съзнание, зрение, слух, говор, моторика, детеродна способност...); 2)степен на анатомично засягане на
определени органи и тъкани; 3)степен на причинено разстройство на здравето – временно/постоянно;
опасно/неопасно за живота; 4)степен на нарушаване на доброто самочувствие – болка или страдание.
Правни понятия: 1)степен на ТП – тежка, средна, лека; 2)времетраене на повредата при пълно или
частично загубване на функция или орган: „продължително”, „трайно”, „завинаги”, „постоянно”,
„временно”, 3)обезобразяване (естетичен критерий);
Обект на престъплението ТП и здравето на другиго. Възрастта на пострадалото лице не се взима под
внимание при преценяване тежестта на ТП.
Субект може да бъде всяко вменяемо лице. ТП могат да бъдат нанесени умишлено и по
непредпазливост - чрез действие или бездействие. По обективно причинената ТП можем да съдим за
умисъла на дееца. Достатъчно е дееца да е имал умисъл за увреждане на здравето на пострадалия, а
дали умисът е за тежка, следна или лека телесна повреда, зависи от обективно причинения резултат.
С-вата, с които се постига увреждане могат да бъдат най-различни външни фактори. Характерът на
използваното външно въздействие и начина на приложение не са от значение. При квалифицирането
на ТП от значение е не начина на причиняването й, а степента на засягане здравето на пострадалият.
Квалификация на ТП: а)Тежка – тези които отнемат или тежко нарушават (постоянно или
продължително) някоя важна функция на орг или представляват постоянна опастност за живота.;
б)Средна – увреждания, които не са отнели напълно някои от определените от закона важни функции
ИЛИ представляват временна опастност за живота, ИЛИ са довели постоянно разстройство на
здравето, но без опастност за живота. В)Лека - временно разстройство на здравето, но без опастност за
живота, физическа болка или страдание.
ТП, нанесени умишлено са наказуеми. Повреди причинени по непредпазливост, са наказуеми ако се
отнася за средна и тежка степен.
32.Професионална тайна
Мед професионална тайна е един от трудните и деликатни въпроси в деонтологията и правото,
свързана е с въпроса за дълга и съвестта на лекаря. Съдържанието на мед. проф. тайна включва
всичко чуто, видяно, поверено, узнато и разбрано при или по повод на успржняване на лекарската
професия. Отнася се до 2 групи факти - здравно-медицински и немедицински свдения и
обстоятелства. Мед. тайна има 3 страни: професионална, морално-етична и правна.
1)Професионалната страна е обусловена от естеството на мед професия, основана на особения
контакт м/у стоматолога и болния, чийто най-съществен елемент е доверието. Стоматологът е
задължен да даде на околния, който иска, необходимата документация по отношение на неговото
здраве, проведени изследвания и лечение. Стоматологът е задължен да дава инфо за състоянието на
своите пациенти на съответните институции в строго регламентирани от законодателството случаи.
2)Етична страна - неетично е от страна на лекаря да злоупотреби с доверието на своите пациенти и
разкрие поверената му тайна. Когато запазването на тайната е в стълкновение с държавните и
обществените интереси мед. лице е длъжно да защити интересита на обществото. 3)Правна страна -
свързана е със законодателството
35.Евтаназия
Правото или моралното задължение на лекаря да причини смъртта на безнадеждно болен по негова
молба с оглед премахване на страданията му, чрез употреба на обелболяващи средства, в превод –
приятна, лека, безболезнена смърт. Евтаназията бива активна и пасивна. При активната лекарят
предприема активно действие - дава хапчета, поставя инжекция за да предизвика бърза и
безболезнена смърт. При пасивната лекарят прекратява активното лечение. Лекарят хуманист трябва
да използва и най-малката искрица надежда за продължаване на живота. У нас лекарят няма никакво
право на упражнява активна помощ на умиране. Евтаназията, която е акт на преднамерено
прекратяване на живота на пациента, дори по искане на самия пациент или по искане на близките е
неетична. В нашата страна не съществуват конкретни наредби относно евтаназията. Морално
етичните задължения произтичат от Хипократовата клетва и от Морално-етичния кодекс на лекаря.
37. Умишлени престъпления във връзка със стоматологичната дейност – темата е писана по
стар учебник, вероятно в новия има допълнителни примери
1)Незаконно извършване на аборт – извън здравните заведения или в нарушение на постановените от
МЗ правила от лекари или лица нямащи компетенцията;
2)Неоказана лекарска помощ – оказването на помощ е не само морално, но и законово задължение.
Според закона м работници са длъжни да оказват първа м помощ на всяко място по всяко време.
Единственото оправдание е ако чрез оказаната помощ застрашат себе си или живота на трети лица –
м лице е болно и може да се влоши, трябва да остави болно трето лице или има непреодолимо
препятствие по пътя му – напр пожар;
3)Издаване на професионална тайна. М професионална тайна има 3 страни – професионална,
морално-етична и правна. Задължението за опазване на тайната продължава и след смъртта на
пациента – важи правилото „За мъртвите добро или нищо, бла бла бла”;
4)Издаване на документи с лъжливо съдържание – съставянето на официални документи от м
работници като длъжностни лица във връзка с изпълнение на служебните им задължения за
състоянието и здравето на някого (мед удостоверения, бележки, болнични листове за временна
нетрудоспособност), както и поправката на такива документи, накърнява интересите на обществото и
се преследва от НК;
5)Незаконно лекуване – невежествено лекуване – при липса на съответната квалификация, служебно
или академично звание. Този текст визира не само самозвани лечители, но и лица от средния и
нисшия мед персонал (някой да го обясни на бай Киро зъботехника от технична дето ажустира мост с
прав наконечник интраорално, хубава снимка се получи :D), студенти по медицина, дм и др, които се
представят за доктори, доценти и тн. Отговорност носят и лекари и дм лишение от граждански права
или лишени от правоспособност.