Западенъ говоръ

Особености:
1. Липса на редукция. Гласнитѣ подъ ударение не се различаватъ отъ гласнитѣ безъ ударение:
дàрове, зелèно, баштà. Въ Бѣлослатинско и Плѣвенско обаче има слаба редукция на a въ
слаботъмно a (ạ) и на o въ слаботъмно o (ọ) или въ у: дàрọве, зелèнọ, бạштà; дàруве, зелèну.
2. Прѣходи на палатални т’, д’ в к’, г’: цвèк’е, гòск’е, ливàг’е, грòзг’е.
3. Прѣгласъ на меко л’ в й: йèйа (леля), йѝйак (лилякъ), зèйе (зеле), кàйам (калямъ), кйуч
(ключъ), пйỳвам (плювамъ).
4. Меко н’ въ отглаголнитѣ сѫществителни: орàн’е, косèн’е, спан’è, мèсен’е, ỳчен’е.
5. Меко к’ въ наставката -к’а, получено отъ прогресивна асимилация: мàйк’а, девòйк’а,
войск’à, зèлк’а, престѝлк’а, точѝлк’а, закачàлк’а.
6. Твърди съгласни прѣдъ глаголнитѣ окончания за първо лице ед. число и трето лице мн. ч.
сегашно врѣме: вѝда, мòла, кòла, òда, тъ̀рпа или вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, търпѝм – вѝдат,
кòлат, мòлат, òдат, търпàт.
7. Окончание -е за множествено число при многосричнитѣ сѫществителни отъ мѫжки родъ:
другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволе, чорàпе.
8. Липса на зависима падежна форма при личнитѣ имена и при родственитѣ названия отъ
мѫжки родъ единствено число: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо
Ивàн.
9. Глаголно окончание -ме за първо лице мн. ч. сегашно врѣме при всички спрежения
независимо отъ формата за първо лице ед. ч.: йадèме, занесèме, четèме, мòлиме, нòсиме,
свѝриме, дàваме, купỳваме.
10. Липса на минали несвършени дѣйствителни причастия на -л.