АНАЛИЗ НА УЧЕНИЧЕСКА РИСУНКА

ОТ IV КЛАС

Анализът на детската рисунка е сложен процес, който комбинира множество елементи

в себе си, изисква специализация и задълбочен професионален подход. Чрез рисуването
детето разказва за себе си, разкрива своите идеи, споделя какво преживява, как се
чувства, какви проблеми има, как се справя с тях, дали успява и т.н. Рисуването е
инструментът, чрез който то преосмисля и преработва своите впечатления и
преживявания. Рисуването е също толкова важно, колкото и сънуването, детската игра,
движенията, езика и ежедневното – битово поведение на детето. Детето има нужда да
изразява себе си чрез всеки един от тези инструменти . Точно за това ние като учители
трябва задължително да се съобразяваме с тези фактори, като следим детето да се
себеизразява , забавлява и едновременно с това бавно да усвоява определени
художествени техники и „ релности от живота на възрастните“.

Рисунката, която ще анализирам е на ученичката Елка Василева от 4а клас от ОУ„Гео

Милев“- с. Белозем.

Рисунката като вид изобразително изкуство може да се отнесе към живописта, защото
има разнообразие от цветове.

Жанра , в който е работена е смесен: фигуратив и пейзаж.

Основата, на която е рисувано е принтерна хартия лист с размер А-4. Като

допълнителни аксесоари за украса са използвани, дървесни стърготини от молив за
подчертаване на сцената, които са залепени с лепило. Три вида техники са използвани
предимно : цветни моливи и сив молив , цветни акварелни бои и флумастри.

Темата е : „Народно творчество“. Сюжета представлява: Изображение на човешка

фигура на фона на зеленина. В картината присъства момиче в народна носия, пеещо на
импровизирана сцена, която е на открито. Тя е главно действащия персонаж и
единствен. Позата и е статична в анфас, обичайно за децата в тази възраст да се вижда
цялото тяло и ръцете. Едната ръка е свита в лакътя и държи микрофон, издигнат към
устата и . Главата е голяма спрямо тялото, нанася се около 5 пъти на цялата фигура,
момиче на около 12-13 години. Лицето е симпатично с големи очи, малък нос,чийто
вертикална част липсва, наподобяващо „Манга аниме-културата“ Косата пада на едната
страна на голям къдрав кичур.

Ученичката, рисувала картината разграничава добре трите части: глава-торс-долни

крайници, раменен пояс-подлакътник-длан, за разлика от децата на тази възраст, които
рисуват всичко слято. Дрехите също са оформени старателно, личат ясно
завършващите части на ръкавите на сукмана, коланът, подчертан и одебелен,
карираната престилка със същия кафяв цвят като колана и зелената кошничка със
същия кафяв цвят във вътрешността и. Дрехата завършва с долната част на сукмана,
която е сива и се слива с пода на сцената. Сцената от своя страна се състои от долна
част, доста масивна с някакви вертикални линии отпред , завеси от двете страни,
прихванати по средата, с някакви шнурчета и падащи в горната си част като воал и
отгоре има покривна част, която пази изпълнителите от жаркото слънце. Отзад и
отстрани се вижда поляни и хълмове, които са представени доста размито и ефирно в
акварелна техника. Девойката пресъздава народния обичай: „Пеене по събори на
открито“, където са се надпявали различни певци и състави.

Композиционно рисунката е решена добре . Поместена е сцена в лявата и централна

част на листа с човешка фигура , а в дясната се вижда , пейзажна част със слънце.
Разработена повече в детайли е частта с фигурата на сцената и самата сцена, която
натежава малко повече , но се балансира най-вероятно случайно със голямото слънце, в
десния горен ъгъл по диагоналата, което в детските рисунки играе одухотворена роля:
Голямото слънце е символ на сигурност, подкрепа.

В рисунката на малката художничка са използвани следните изразни средства : за

фигурата е използвана линиярен контур, за подът и небето са използвани шрихи, а за
поляните петна и размита техника.Откъм живописно изграждане няма голямо
разнообразие на цветове, но едно доста балансирано чувство.

Има и разграничаване на преден, среден и заден план. Особено предният план вибрира
с ярки топли цветове между оранжево-червеникави до розови, които са в драпериите и
издърпват сцената на преден план, заедно с тези изрезки от молив, които са от едно
цяло и навити спираловидно, стоят доста ефектно и свидетелстват за определено
израстване на младият автор. Много добре кореспондират по диагонала сцената със
ярко- жълтото слънце, което съвсем по-детски е преувеличено и с доста интересни лъчи
, наподобяващи зъбите на стар трион или зъбите на някакво животно. Синьото
наситено с щрихи небе показва топло дори горещо време. А по хълместата равнина
присъства само леко ефирно зелено от светло до по наситено, което може да се
възприеме като обемно, светлосенчъно открояване, предимно в една гама.

Видими поправки не се забелязват по работата. Наблюдава се относително владеене на

материалите : цветни моливи, флумастри и акварелни бои. Ученичката прилага и по-
финна и по- рязка техника на работа, има разнообразен похват и темперамент.

Добре се е справила с композицията, перспективата и пропорциите за нейната възраст.

Не се бои от предизвикателството на материала и използва разнообразна техника. Като
цяло работата е стегната и добре балансирана и е в контекста на темата:“ Народно
творчество“.

Изготвил: Величка Минкова

ПНУП- магистри 2 курс Ф№ 1406488049