Professional Documents
Culture Documents
Начален Преговор Ани Борисова
Начален Преговор Ани Борисова
клас
Езикознание. Дялове на езикознанието.
Правописни особености.
1. Езикови равнища.
текст
изречение
словосъчетание
дума (лексема)
морфема
звук (фонема)
2. Науките за езика:
а/ Фонетика – изучава звуковете на речта (фонемите); фонемата е най-малката единица
на езика, която няма стойност;
б/ Морфология – занимава се със структурата на думите (с морфемите) и с формите на
думите (с тяхното граматическо значение): морфемата е най-малката единица на езика,
която има значение;
3. Правописни особености:
3.1. Променливо я /преглас на ятовата гласна/:
а/ пише се и се изговаря я:
- когато върху него пада ударението – място, желязо, вярност;
- когато се намира пред твърда сричка (съдържаща някоя от гласните а, о, у) -
бяла, вяра, сляпо;
-
б/ я преминава в е:
- при промяна на ударението – място – места, свят – светове, вярност –
верността, цялост – целостта;
- когато се намира пред мека сричка (съдържаща някоя от гласните е, и) - бели,
верен, слепи;
- когато се намира пред сричка, съдържаща шушкава съгласна (ж, ч, ш, щ) - сняг –
снежна, грях – грешна, пряк – пречка;
!!! Думи с устойчиво /непроменливо/ я: кафяв – кафяви, поляна – поляни, вял – вяли,
стоял – стояли, четящ – четящи, тояга – тояги, орляк – орляци; свят – святи и свети
(дублетни форми).
3.2. Непостоянно ъ – в едни форми на думата се появява, в други изчезва; проверка дали
звукът е а, или ъ – променяме формата на думата – ако звукът изчезва – Ъ, ако се
запазва – А:
добър – добри, добра казал – казали
мокър – мокри седнал – седнали
театър – театри попитал – попитали
Изключения: замък, камък, момък, поминък, пламък, пясък, блясък, гълъб...
б/ двойно т – при членуване на същ.имена от ж.р., които в ед.ч. завършват на –т: младост
– младостта, святост – светостта, пролет – пролетта, нощ – нощта;
но: кръст – кръста, контраст – контраста /м.р./; пръст – ж.р. – пръстта; м.р. –
пръста
в/ други съгласни – когато последната съгласна от представката съвпадне с първата от
корена – наддавам, беззаконие, оттук, оттам...
!!! При пренасяне на думи на нов ред двойните съгласни се разделят – съвремен-но,
младост-та.
4. Правопис на морфемите – в българския език едни и същи морфеми могат да се
произнасят по различен начин, но е прието да се пишат по един и същи начин,
независимо от изговора им; този начин се нарича морфемен правописен принцип:
- из- изговор, изсуша, изстудя, изстивам но: истина, искрен, искам, история /не е
представка/
- под- подкупвам, подтиквам, подкопавам но: потискам, потисник, потисничество
- пред- предсказвам, представка, предписвам
- над- надвиквам, надпревара, надсмивам
- въз- възхита, възприемам, възпитан но: въстание, въстаник
- о- обувам, ограбвам, осмивам, окраска
- у- указвам, успявам, усмивка, украсявам но: омиротворявам и умиротворявам
(дублетни форми)
Морфология
Части на речта
Съществително име
Прилагателно име
сложни прил. имена, образувани от прил. + същ. име, чиито части се пишат
разделно – научнопопулярен /от популярна наука/, литературнохудожествен
/ от художествена литература/, съдебномедицински /от съдебна медицина/...;
сложни прил. имена, образувани от числ. + същ. име, чиито части се пишат
отделно – едноминутен /от една минута/, триетажен /от три етажа/,
дванадесетгодишен, половинчасов, трийсетметров...
б/ полуслято /с малко тире/ се пишат сложни прил. имена, при които двете основи са
равноправни /между тях може да се постави съюзът и/ - българо-френски, социално-
битов, учебно-възпитателен, бяло-черен, жълто-зелен, студено-влажен...
Числително име
Правописни особености
1. Когато числителното име е изписано с дума и образува сложно прил. име, се изписва
слято с него – шейсетгодишна, четиринадесететажен;
2. Когато е изписано с цифра, се пише полуслято – 5-годишен, 7-метров;
3. Съставните числителни имена се пишат разделно – петдесет и пет годишен;
4. Книжовно приети форми на числителните имена – единадесет и единайсет /дублети/,
четиринадесет и четиринайсет, двадесет и двайсет, тридесет и трийсет,
четиридесет и четирийсет;
5. При членуване числителните бройни, завършващи на –т, удвояват съгласната –
петте, дванадесетте, тридесетте.
Местоимение
1. Видове:
а/ лични е/ относителни;
б/ притежателни; ж/ неопределителни;
в/ възвратни; з/ отрицателни
г/ показателни; и/ обобщителни
д/ въпросителни;
3. Правописна особеност:
ед. ч. – й мн. ч. – и
мой, твой мои, твои
кой кои
чий чии
който които
чийто чиито
някой някои
Глагол
4. Време на глагола:
а/ сегашно време – чета
б/ минало свършено време – четох
в/ минало несвършено време – четях
г/ минало неопределено време – чел съм
д/ минало предварително време – бях чел
е/ бъдеще време – ще чета
ж/ бъдеще време в миналото – щях да чета
з/ бъдеще предварително време – ще съм чел
и/ бъдеще предварително време в миналото – щях да съм чел
Правопис на частицата НЕ
1. Наречие:
а/ видове наречия:
- за време – днес, вчера, нощем, сега, тогава, някога;
- за място – тук, вкъщи, надолу, там, някъде, навсякъде;
- за начин – бавно, бързо, майсторски, така, иначе;
- за количество и степен – много, малко, достатъчно, толкова, николко;
- за причина и цел – затова, защото
б/ правопис:
- наречията за начин и някои наречия за количество могат да се степенуват – по-добре,
по-приятно, най-силно, най-вече.
- наречия, образувани с помощта на предлози, се пишат слято с предлозите – наоколо,
нагоре, напролет, отскоро, вкъщи, всъщност.
- наречия, образувани от прилагателни, завършващи на –нен, се пишат с двойно нн –
временно, съвременно, поименно /но: особено, обикновено/.
2. Предлог - в, с, по, над, за, въз, до, към, без, на, по, при...; пред думи, които започват със
с-, з- или в-, ф-, съответните предлози с и в се удвояват – със, във – във Видин, във
фитнес клуба, със смях, със закачка.
3. Съюз:
а/ съчинителни, които се подразделят на:
- съединителни – и, та, па, че /=и/;
- разделителни – или, или-или, ли-или, дали-или, ту-ту, нито-нито...;
- противопоставителни – но, а, ала, ама, обаче, пък;
б/ подчинителни – че, да, който, чийто, когато, където, както, без да, за да, ако,
понеже, защото... 4. Частица - да, не, ли, дали, нали, нима, брей, хей, нека, леле, дано,
даже, дори, се, си, еди-, -годе, по-, най-, да, нека, нека да, ще…
5. Междуметие:
а/ възклицания – ах, ох, ех, ух, олеле, господи, майчице, браво, ура;
б/ звукоподражания – бау, мяу, трак, пляс, бух, чук-чук, чик-чирик, пуф-паф, туп-туп,
дзън, га-а...
Ах! Колко се радвам, че те виждам! Браво! Справихте се и с тази
задача!
Той извади пистолета си и – дан! дан! дан! – даде няколко изстрела във
въздуха.
Синтаксис
Части на изречението
3. второстепенна Какъ
Опре част на в?
де- изречението, Каква
която пояс- ?
лени нява Какво
е съществителн ?
о име Какв а) прилагателно име:
и? Спомни си
Чий? щастливите дни.
Чия? б) причастие:
Чие? Говореха мислещи
а/ Чии? хора.
съгла в) числително име:
су- Завършиха и втората
вано стая.
– съг- г) местоимение:
ласув Моите ученици са
а се интелигентни.
по
а) съществително име:
род и Обичам сладко от
число череши.
със Намерихме пръстена
същ. на татко.
име; б) кратка форма на
стои притежателно мес-
пред тоимение:
него; Родителите ми са
адвокати.
б) Сестра им се завърна
несъг вкъщи.
ла- в) наречие:
Дадоха ни хляб от
суван
вчера.
о–
не се
съг-
ласув
а по
род и
чис-
ло
със
същ.
име;
стои
след
него
4. второстепенна
Допъ част на
лне- изречението,
ние която пояс-
нява
сказуемото,
като по- а) съществително име:
Кого?
казва обекта, Какво Пиша писмо.
върху кой- ? Чета книга.
то се б) местоимение (пълна,
а) упражнява кратка форма –
пряк действи- винителен падеж):
о ето Питам него.
Питам го.
действието се в) причастие:
упражнява Събуди спящите.
пряко На г) числително име:
кого? Попитай първите.
(директно)
За
върху а) съществително име:
кого?
предмета Към Пиша на Иван.
кого? б) местоимение (пълна,
б) С кратка форма –
непр кого?. дателен падеж):
яко .. Казвам на него.
Казвам му.
в) прилагателно име:
действието не Не се съизмервай с
засяга пря- мързеливите.
ко, а косвено г) причастие:
предмета; Присъедини се към
връзката минаващите.
д) числително име:
между сказуе-
Тръгна с първите.
мото и
непрякото
допъл-
нение се
осъществява
чрез предлог
5. второстепенна а) наречие:
Обст част на Четох вчера.
оя- изречението, Учих малко.
телст която пояс- б) съществително име:
вено нява Влязох в стаята.
пояс обстоятелства Кога? в) местоимение:
нени та, Къде? Идвам у вас.
е при които се Как? г) деепричастие:
извършва Колк Учих, дремейки.
глаголното о? д) прилагателно име:
действие Заспах при малкия.
а) за е) числително име:
време Учихме по двама.
б) за
място
в) за
начин
г) за
коли-
честв
о
6. второстепенна Кой? съществително име:
Прило част на Какъв
же- изречението, ?
ние която пояс-
нява същ. име и
се свър-
зва с него чрез
прилага-
не (дава още
едно назва- писател реалист,
ние на същ. художник пейза-
а) име); най- жист, играчка робот,
дават често стои зад шапка неви-
до- думата, димка
пълни която пояснява;
тел- пише се
на разделно от нея
харак баба Цвета, чичо Илия,
те- леля Ани
ристи
ка на
същ.
име река Марица, връх
Мусала, село Слад-
б) ка вода
родни
н-
ски професор Петров,
назва- архитект Кръстев,
ния доктор Симеонов,
академик Пенев
в)
геогра
ф-
ски училище “Марин
назва- Дринов”, вестник
ния “Труд”, романът “Под
игото”, улица
г) “Калоян”, СУ “Св.
профе Климент Охрид-
- ски”, площад
сии, “Независимост”
длъж-
ности,
тит-
ли
д)
назва- Петър Моканина, Иван
ния на Мравката,
фир- Иван Боримечката
ми,
учреж министър-председател,
- кандидат-сту-
дения, дент, стажант-
спи- счетоводител
сания и (пишат се полуслято –
вестни членува се вто-
ци, рата дума)
книги,
ули-
ци, снага топола, очи
площа череши, коса копри-
- на
ди...
е)
прозв
и-
ща
ж)
думи,
уточня
ващи
длъжн
ост и
профес
ия
з)
думи,
ко-
ито
служа
т
за
сравн
е-
ние
7. второстепенна Какъв а) съществително име:
Сказ част на (-а, Наричат го Спасител.
уем- изречението, -о, -и) (Какъв го наричат?)
но която пояс- + Назначиха го касиер.
опре нява подлога сказуе (Какъв го
мото? назначиха?)
де- или допъл-
б) причастие:
лени нението чрез Звярът се мята в
е сказуемото клетката обезумял.
(съгласува се (Какъв се мята
по род и звярът?)
число с Продавачката ни
подлога или поздрави усмихната.
до- (Каква ни поздрави
пълнението) продавачката?)
в) прилагателно име:
Той отива болен на
училище.
(Какъв отива той на
училище?)
Разглеждаше
картината щастлив.
(Какъв разглеждаше
картината?)
Видове изречения по състав
По състав изреченията са прости и сложни. Простите изречения съдържат едно
сказуемо, а сложните – две или повече.
1.Прости изречения – имат едно сказуемо, могат да имат един или повече
подлога.
а/ безподложни /едносъставни/ - има сказуемо, подлогът е изпуснат или се
подразбира. Пример: (Те) Играят футбол
б/ безлични – нямат подлог и той не се подразбира. Пример: Свечери се.
в/ безглаголни – сказуемото е изпуснато и се подразбира. Пример: Едно кафе,
моля.
б/ ако пред обръщението има междуметие или частица, запетаята се пише след
тях:
Стояне бре, помогни ми!
О, майко моя, родино мила.../Хр.Ботев/
Скъпи родители,
Реших да ви се обадя с няколко реда...
Това, което следва, е част от един започнат и несвършил още списък (...) - не е
обособена част, защото няма за цел да постави логическо ударение върху
определенията на “спписък”.
а/ ако обособената част е в началото, след нея се пише запетая, ако е в средата, се
огражда със запетаи, ако е в края, пред нея се пише запетая:
Хубава и стройна, жената вървеше по улицата.
Младежите, насядали около масата, оживено разговаряха.
Момичето премина през двора, тананикайки си весела мелодия.
б/ за по-силно изтъкване на обособените части се използва тире:
Жената на Драган – Косара – се славеше с хубостта си.
7. Не се пише запетая между съюзи /или между съюз и съюзна дума/, употребени
един след друг – но щом, и без да, а когато, че ако..:
Разбраха, че ако искат да успеят, трябва да бъдат последователни.
А когато разговорът приключи, всички се отправиха към черквата.
Кога пред съюза “И” се пише запетая:
1. Когато се повтаря:
Вървяха през полята и пееха, и се смееха, и се любуваха на хубавото време.
2. Когато пред него завършва обръщение, обособена част или вметнат израз,
изискващ запетая:
Стани най-после, Илия, и оседлай конете. /обръщение/
Приключиха работата, изпълнени с чувство на удовлетворение, и се
приготвиха за път. /обособена част/
Ще ви изпратя покана, разбира се, и ще ви посрещна на гарата. /вметнат
израз/
3. Когато пред него свършва подчинено изречение:
Откриха пътеката, която водеше към манастира, и поеха по нея.
Ученикът, който седеше на първия чин, и неговият приятел бяха сред най-
добрите.
Лексикология
1. Науката лексикология – занимава се с речниковото /лексикалното/
значение на думите. С лексикалното си значение думите са представени в
тълковен речник. Всички думи, които се употребяват в един език, образуват
заедно речниковия състав, лексиката на езика.
2. Еднозначни и многозначни думи:
а/ еднозначни – думи, които имат само едно лексикално значение;
б/ многозначни – думи, които имат повече от едно речниково значение.
Многозначността е следствие от разширяване употребата на думите в езика, което
довежда и до разширяване на техните значения. Пример: глава – старинна дума,
която първоначално е означавала само горна или предна част на тялото на човек
или животно. С течение на времето хората започват да употребяват тази дума за
именуване и на други неща, които имат някаква прилика с човешката глава: глава
на семейство, държавен глава, глава лук, глава зеле, глава на гвоздей, глава на
книга. Думата е станала многозначна. Днес повечето от думите са многозначни. С
кое свое значение е употребена думата, разбираме от контекста – думите, с които
една дума е свързана смислово и граматически в текста, образуват нейния
контекст:
Земята обикаля около Слънцето. /Земята – планета от слънчевата система/
Земята в Добруджа е плодородна. /земя – почва, пръст/
“Какви е деца раждала,/ раждала, ражда и сега/ нашата земя хубава” /земя – отечество,
родина/
3. Пряко и преносно значение на думата:
а/ пряко – основното значение на думата, с което тя се употребява най-често;
б/ преносно значение – основното значение на думата се пренася върху друго,
ново понятие, с което първото се намира в известна връзка; най-честите начини за
пренасяне на значения:
- метафора – пренасяне /уподобяване/ по сходство:
Той пламна от негодувание.
Гледаше как върви работата на полето.
“Горчива скръб сърца ни трови...”
- метонимия – пренасяне /уподобяване/ въз основа на постоянна, близка
връзка:
Целият град беше излязъл да посрещне войниците.
Много му хареса яденето. Изяде две чинии.
Обичам да чета Йовков.
в/ когато преносното значение започва да се употребява често и от всички, то
става общоупотребимо, езиково; включва се в речниците и загубва своята
образност – крило на самолет, крило на прозорец, изядох една чиния, изпих две
чаши...;
г/ когато преносното значение не е прието от всички и има индивидуална, лична
употреба, то е авторско -“...сякаш в болка безнадеждна/ се разтапят в тънка
пара бледи есенни звезди” /Смирненски/.
4. Синоними, антоними, пароними, омоними:
а/ синоними – думи с различен звуков състав, но близки по значение /богат –
разкошен, студен – мразовит, разговор – диалог, дворец – палат, заменям –
замествам/. Синоними са само думи от една и съща част на речта.
Всички думи, които са синонимни на дадена дума, образуват нейното
синонимно гнездо: богат – заможен, състоятелен, имотен, паралия разг.,
охолен прен., разкошен прен.
Наличието на синоними в езика позволява да изберем един от тях, за да
изразим точно и ясно мисълта си; да изразим определено отношение; да
подобрим текста, като избегнем повторението.
б/ антоними – думи или изрази с противоположни значения /ден – нощ, стара –
млада, заминава – пристига/; някои думи са антоними само в конкретна речева
ситуация и в конкретен текст – те са контекстови антоними /извън текста думите
не са с противоположни значения/;
в/ пароними – думи, близки по звуков състав, но различни по значение /заможен
– възможен, книжен – книжовен, икономичен – икономически, практичен –
практически/; паронимите назовават винаги различни понятия, те не могат да се
заменят взаимно. Неумението да се разграничават паронимите предизвиква
стилистични грешки – най-чести са тези при употреба на прилагателни с наст. -
ичен и –ически /поетичен и поетически, лиричен и лирически, драматичен и
драматически/, както и при употреба на прилагателни с наст. -ов и –ски /Ботев и
ботевски, Вазов и вазовски/:
-поетичен /”който съдържа поезия”/ - Беловласият старец разказа поетична
легенда за името на хълма.
-поетически /”който се отнася до поет или поезия като литературен род”/ - В
творчеството на Вазов се вписват различни по обем поетически, епически и
драматически творби.
-Ботево стихотворение /стихотворение на Ботев/
-ботевски устрем /устрем, който напомня Ботевия порив/
в/ омоними – еднакво пишещи се и еднакво изговарящи се думи, но с различно
лексикално значение/ коса – сечиво и коса – на човек; гол – съблечен и гол – като
футболен термин/. Омонимите биват:
- пълни – тези, които са от една част на речта и съвпадат във
всичките си форми – лира /струнен инструмент/ и лира /парична единица/; тон
/звук/ и тон /1000 кг/;
- непълни /частични/ - тези, които са от различни части на речта;
при тях съвпадат само някои от граматическите им форми – син /сина, синът,
синове/ и син /синьо, синя, сини/; дърво ясен /същ. име/ и ясен поглед /прил. име/;
Терминологически се разграничават още:
- омографи – еднакво пишещи се, но различно изговарящи се
думи с различно лексикално значение /това са думи, чието значение се определя
от мястото на ударението /вълна - вълна, пара – пара, кола – кола, пета – пета,
хора – хора, махало – махало.../;
- омофони – еднакво изговарящи се, но различно пишещи се
думи с различно лексикално значение – под /дървен под/ и пот /облях се в пот/,
лапад /растение/ и лапат /ядат/, маг /вълшебник/ и мак /полско цвете/.