Методика за диагностика на паметта.

Тест „10-те думи” на Александър Лурия

1. Цел – Оценка състоянието на паметта, активността на вниманието и уморяемост.

2. Описание – Методиката включва стимулен материал, който се разработва обикновено от самия

експериментатор и представлява набор от 10 думи, който трябва да са популярни, кратки (от 1-2 срички
и не трябва да са близки по значение). Изследват се трите основни паметови процеса: а/ запомняне
(фиксация), б/ възпроизвеждане (репродукция) и в/ задържане (ретенция).

Методиката може да бъде приложена спрямо деца над 5 г. и към възрастни.

Методиката се прилага по следния начин: След инструкция, на изследваното лице се прочита набора от
10 думи и от него се иска да ги възпроизведе в произволен ред, колкото се може повече. Четенето, респ.
възпроизвеждането продължава не по-малко от 5-6 пъти, като всеки път експериментаторът маркира в
бланката си (списъка с думи) всяка една възпроизведена дума, като отбелязва с цифра
последователността, в който е била възпроизведена (виж приложената бланка). Ако изследваното лице
каже някоя от думите втори или трети път, тя се маркира само веднъж.

3.1. Инструкция (вариант за деца): ”Сега ще проверим твоята памет. Аз ще ти казвам думи, ти ще ги
чуеш, а след това ще ги повториш колкото можеш. Повтаряш ги в произволен ред, така както се сещаш
за тях”
Психологът прочита предварително подготвения списък от думи, без да бърза, отчетливо и ясно. Изчаква
отговора на изследваното лице и записва резултата в протокола. След това дава нова инструкция: „Сега
отново ще ти прочета всичките думи, а ти трябва отново да ги повториш – и тези, които каза и тези,
които пропусна първия път. Порядъка не е важен”
3.2. Инструкция (вариант за възрастни): ”Сега ще Ви прочета няколко думи. Слушайте внимателно.
Когато спра да чета, Вие веднага трябва да повторите толкова думи, колкото сте запомнили. Повторете
думите в произволен ред.
Психологът прочита предварително подготвения списък от думи, без да бърза, отчетливо и ясно. Изчаква
отговора на изследваното лице. След това се дава нова инструкция: „Сега отново ще Ви прочета
всичките думи, а Вие трябва отново да ги повторите – и тези, които назовахте и тези, които пропуснахте
първия път. Порядъка не е важен”
Следващите опити (от 3 до 5 прочитания), се повтарят без инструкция, психологът просто казва: „А сега
още веднъж”.
След 5-6 повторение, психологът казва: „След един час ще ми кажете думите още веднъж”.

На всеки етап, след повторението на думите, психологът записва възпроизведените думи в протокол,
като под всяка възпроизведена дума от списъка, експериментаторът поставя кръстче, за онези, които са
били повторени . Ако изследваното лице назове дума, която не е в списъка, тази дума се записва в
отделна графа. След един час изследваното лице по молба на психолога възпроизвежда без
предварително прочитане запомнените думи, които се фиксират в протокола

4. Стимулен материал: число, хор, камък, гъба, кино, чадър, море, пчела, лампа, котка

5. Обработка и интерпретация на резултатите

Получените и записани в протокола резултати, се отразяват в крива на запомнянето. По формата на

кривата могат да се направят изводи за особеностите на запомнянето.

= Здравите деца с всяко следващо възпроизвеждане увеличават количеството на правилно назовани

думи, докато изоставащите в развитието си деца възпроизвеждат по-малко количество и могат да
демонстрират увеличен брой излишни думи.

= При изследване на възрастни, при третото повторение изследваното лице с нормална памет,
обикновено възпроизвежда правилно 9-10 думи.

= Кривата на запомнянето може да даде сведения за състоянието на вниманието при изразена

уморяемост. Повишена уморяемост се регистрира в този случай, в който изследваното лице (възрастен
или дете) веднага възпроизведе 8-9 думи, а след това всеки следващ път – все по-малко и по-малко, т.е.
кривата в графиката не расте, а се снижава.
= Ако изследваното лице възпроизвежда все по-малко и по-малко думи, това може да
свидетелства разсейване (отвличане) на вниманието и забравяне.

= Зигзагообразен вид на кривата говори за неустойчивост на вниманието.

= Крива, имаща формата на „плато” свидетелства за емоционална вялост на детето и отсъствие на

заинтересованост.
= Броят на думите, запомнени и възпроизведени 1 час по-късно, показват какво е състоянието на
дълговременната памет.

Изчисление на успеваемостта при първия етап - фиксация:

В самите графи се очертават най-добрите резултати от повторенията или се пишат в дясно в полето.

1. Успеваемост-фиксация – събират се резултатите от всяко повторение от 1-я етап (пет

повторения) и се умножават по 2.

у-фиксация = (5 + 6 + 7 + 9 + 8) х 2 = 33 х 2 – 66 %

Тези 66 % веднага се налагат в класификатора на проф. Константин Мечков и се получава,

„умерено нарушение” което е между 68% и 51% ;

Изчисление на успеваемостта при втория етап - репродукция:

2. Успеваемост-репродукция (след 1 час) – разделя се резултата от 2-ри етап и най-добрия резултат от 1-

ви етап. Частното се умножава по 100.

у-репродукция = (7 : 9) х 100 = 0,7 х 100 = 70%

Тези 70 % веднага се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава леко

нарушение

Изчисление на успеваемостта при третия етап - ретенция:

3. Успеваемост-ретенция – разделя се резултата от 3-ти етап с резултата от 2-ри етап. Частното се

умножава по 100.

у-ретенция = (8 : 7) х 100 = 0,1 х 100 = 110%

Тези 110 % веднага се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава „норма”

над 84 %

II. „Kрива на запомнянето” (виж отново тест-приложението).

Маркират се от графиката постиженията от всеки етап и се свързват в крива;

Ш Маркери за норма:
- норма – възходяща линия

- норма – постоянно възпроизвеждане на първите 2-3 и последните 2-3 думи

Ш Маркери за нарушения:
- нарушение – ако го няма началото от 2-3 думи и края от 2-3 думи, имаме „лабилен паметов
процес”.

- нарушение – крива тип „зиг-заг” говори за органно-мозъчен проблем, но няма гаранция.

Гаранцията е, ако:

а/ първата точка (първо повторение) е по-ниска от 5 ;

б/ кривата стига по-ниско от 9;

 в/ при повторението след 1 час – резултатът е едва 1-2 думи.

Такава крива се нарича „органничен тип паметова крива”.

- нарушение – крива тип „плато” – получава се когато при две и повече повторения резултатът е един и
същ. Говори за наличие на „съдова органика” (хипертония, хипотония, склероза, епилепсия). Кривата се
нарича „съдов тип паметова крива”

- нарушение – повтаряща се крива при седмо, осмо или девето повторение, т.е. повтаря се без
изменение. Кривата се нарича крива „мозъчно-травмен тип”

- нарушение – нови думи (конфабулации), с които запълва паметовите следи. Дори при добър резултат
наличието на конфабулации (над 3) говори за „лабилен паметов процес”.

Особености:

– Новите думи (конфабулации), които пациентът си е измислил и посочил при теста е симптом за
проблем в механичната памет, затова защото човек несъзнателно запълва паметовите празнини. Колкото
са повече, толкова по-зле.

– Важното е броят на запомнените думи да нараства.

– При проблем в паметта кривата е зигзагообрана.

– Друг неблагоприятен вариант е т. нар. „плато” – без промяна.

– Държи се сметка от къде сме почнали и къде е крайната точка, т.е. има ли развитие (успех).

– Ако са налице застойни или отрицателни стойности, тогава говорим за съдов проблем (хипертония,
хипотония)

– Признак за наличие на проблем е запомнянето на двата края на набора от думи и „загубване” на тези в
средата. Например от 5 до 7 позиция.

Стереотипи на възпроизвеждането

- Когато думите се възпроизвеждат в реда на подаването, говорим

за прав стереотип – добра фиксационна способност и за личностен стремеж към подреденост.

- Когато възпроизвеждането започва от последните думи

— обратен стереотип – несигурност на изследваното лице — стремеж да се подсигури с последните
думи.

- Когато възпроизвеждането е зигзаговидно — зигзаговиден стеретотип — затруднена

организация на паметовата способност,

- Може и.да няма стереотип — затруднена организация на паметовата способност,

Ако не искаме да изчисляваме успеваемост, ръководим се от ориентировъчна норма, която е

достигането на 8 запомнени думи при третото повторение.

В норма човек може да запомни 7±2 елемента при еднократно подаване (думи, цифри, фигури). В
теорията този критерий се означава като обем на паметта — пределното число елементи, които могат да
бъдат запомнени при едно подаване.

При преценка на паметта като способност с методиката "Заучаване на десет думи" изчисляваме
успеваемост за фиксация, която бива два вида: средна успеваемост за фиксация — Уфср., и максимална
успеваемост за фиксация — Уфмакс.; изчисляваме и успеваемост на репродукция, възпроизвеждане —
Ув.

Средната успеваемост за фиксация е равна на средната аритметична от първите пет повторения. Тъй
като думите са десет, за всяка възпроизведена дума се полагат 1.0 %. Максималната успеваемост за
фиксация, Уфмакс., е равна на най-големия брой думи, запомнен при ,тези пет повторения, умножен по
десет. Успеваемостта за възпроизвеждане изчисляваме по формулата:

У B = (B : У Ф с р) . 100,

където В е броят на възпроизведените думи след един час.

Оформяне на заключение от психологическо изследване

Правила

Външният вид (шапка и антетка) се оформя както при диагностика на вниманието внимание.
Съдържанието обаче включва новите сфери, принадлежащи на паметта. И тук не се пишат цифри и
проценти, а се посочват степените на Мечков (леко, умерено, значително, тежко, много тежко).

Механично-цифрова слухова памет (Джйекъбсън) – дори при най-малки нарушения има висока
значимост, т.е. дори при леко нарушение интерпретацията е за сериозен проблем.

Механично-зрителна памет (Бернщайн) – дава информация за органично нарушение, ако са

възпроизведени 3 и по-малко фигури + разминаване в резултатите по Джйекъбсън и „10-те думи” или под
35%.

Паметовата крива дава информация за нарушения от три типа:

а/ мозъчно-съдов

б/ мозъчно-органичен

в/ мозъчно-травмен или травмена болест.

Частични изводи – тук се посочват характерни нарушения, описват се с:

- наблюдава се (установи се, констатирано е) ............. нарушение;

- установена е тенденция към ....................

Общ извод - Като цяло е установено леко нарушение на фиксацията с тенденция към значително
нарушение на възпроизвеждането и ретенцията. Констатирани са признаци на нарушения от „мозъчно-
съдов” тип (крива) с изразен лабилен паметов процес (конфабулации)

Примерен образец на бланка

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ОТ ПРОВЕДЕНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

на ................................................................................, на ......... год.

Днес, ........2009г. от ..... до ..... часа, в ...............(място на провеждане).............. беше проведено

психологическо изследване за диагностика на паметта на ......................................................., на ....... г.,
живеещ в ..............................................................................................

Получени са следните резултати:

1. Памет

1.1. Фиксация – ...............................................................................

1.2. Репродукция – ..........................................................................

1.3. Ретенция – ................................................................................

1.4. Механично-цифрова слухова памет – .....................................

1.5. Механично-зрителна памет – .................................................

1.6. Паметова крива – ..................................................................

1.7. Конфабулации –

Изводи: .........................................................................................
- Частични изводи – ......................................................
- Общи, окончателни изводи – .......................................

Провел изследването:...............................
 /име, фамилия, подпис/

Отп. в 2 екз.

Екз.№ 1 – пациента

Екз.№ 2 – към дело

дата: ........20..г.

Приложение-1:
Скала на проф. К. Мечков:

Степен Проценти Отклонение

I над 84 няма /норма/

II 84-68 леко

III 68-51 умерено

IV 51-34 значително

V 34-17 тежко

VI под 17 много тежко.