соц мед

СОЦИАЛНА По учебника на Доц.
Гена
Гранчарова и Проф. Силвия
Александрова-Янкуловса, шесто
МЕДИЦИНА издание 2018.

1. Социалната медицина като наука – определение, предмет, структура, функция и методи.
Определение : Клон на медицината изучаващ влиянието на социално-икономическите,

поведенческите, културалните и генетичните фактори върху общественото и
индивидуалното здраве.
Предмет : Общестеното здраве
Структура : Включва две части : Фундаментална (дескриптивна) и приложно-практическа
(прескриптивна).
*Фундаменталната част се занимава с изучаване на нивото и тенденциите на
общественото здраве и неговите детерминанти.
*Приложно-практическата част включва изучаването на дейността на здравната система и
здравната служба и прилагането на социални политически действия за подобряване на
общественото здраве.
Функция : Обектът на приложение на резултатите от социално-медицинските изследвания
е медико-социалната помощ и организацията на здравеопазването, т.е. лабораторията за
практикуване на социалната медицина е цялата общност. Основната цел на социалната
медицина е защита на здравето на популацията.
Методи : Най-често използваните методи са :
*Социалогически – позволяват да се проучи мнението, поведението и мотивацията на
индивидите и социалните групи. За набирането на информация се използват анкети,
интервю, социалогично наблюдение, както и документален метод.
*Епидемиологически – позволява да се идентифицират водещи рискови фактори, да се
установи честотата на разпространението им в различните възрастово-полови, социални и
професионални групи, като на тази основа се разработват и прилагат ефективни методи за
профилактира на хроничните неинфекциозни заболявания.
*Статистически – това са най-широко използваните методи и се използват за описание на
нивото и тенденциите на общественото здраве, както и за оценка на дейността на
здравните институции. Тук се включва използването на коефициенти, пропорции,
съотношения, средни величини и др.
*Икономически – използват се при изучаване на икономическите аспекти на опазването на
общественото здраве, за икономически анализ и оценка на дейността на здравните
институции.
*Исторически – позволява изучаването на етапите в развититето на
социалномедицинското познание и еволюцията на здравните системи.
*Експериментални – използват се с цел оценка извършване на дадена дейност.
2. Здраве и болест – концепции, определение, измерения и спектър на здравето. Социални

фактори на здравето – същност и класификация
Концепции : Концепциите биват

*Биомедицинска концепция – разглежда здравето като отсъствие на болест
*Екологичната концепция – здравето представлява динамично равновесие между човека
и неговата околна среда, а заболяването е неприспособяване на човешкия организъм към
средата.
*Психосоциална концепция – доказва, че здравето не е само биомедицински феномен, а
се влияе и от социални, психологични, културни, икономически и политически фактори.
*Холистична концепция – представлява синтез от всички посочени концепции.
Определение : Здравето е състояние на пълно физическо, психично и социално
благополучие, а не само липса на болест и недъгавост (Определение на СЗО – 1948г 7-ми
април). Така погледнато, следвайки определението, няма как човек да бъде здрав.
Впоследствие СЗО предоставят новата си философия за здравето, която включва, че
здравето е основно човешки право, че то е същност на продуктивния живот, както и че
зависи от дейността на всички сектори в обществото. Добавят и че здравето е интегрална
част от социално-икономическото развитие на всяко общество.
Измерение и спектър: Съгласно определението на СЗО здравето има три специфични
измерения – физическо, психическо и социално.
*Физическо – означава перфектно функциониране на тялото (цялостна хармония)
*Психическо – състояние на равновесие между индивида и обкръжаващата го среда,
състояние на хармония между себе си и другите.
*Социално – тук се включва позитивната материална среда (финанси) и позитивната
човешка среда (социалната среда на индивида)
Социални фактори : това могат да бъдат фактори свързани с професионално-трудовата
среда, семейно-битовата среда и обществено-битовата среда.
3. Социално-медицински подход към здравия и болния човек. Социална история на

заболяването
Подход към здравния и болния : Нужно е познаване на личностните характеристики,

събиране на информация за социалната етиологияа и патогенеза на заболяването и
очертаване на мерки за социална терапия, рехабилитация и профилактика.
*Социална етиология – идентификация на социалните фактори зад заболяването
*Социална патогенеза – разкриване на конкретните механизми, чрез които социалните
фактори способстват възникването и протичането на заболяването.
*Социалната профилактика – включва мерки за намаляване на отрицателно действащите
социални фактори
*Социалната терапия и рехабилитация – терапевтични подходи, насочени към
отстраняване на неблагоприятно влияещите социални фактори
Социална история на заболяването : Нейната структура включва
*Личностните особености на пациента – образование, здравна култура и поведение,
интереси, характер.
*Мястото и ролята на личността в семейно-битовата среда преди и след заболяването –
състав на семейството, условия на живот, семейни взаимоотношения, проблеми в
семейството.
*Мястото и ролята на личността в професионално-трудовата среда преди и след
заболяването – професия, длъжност, колектив, стремежи и интереси.
*Мястото и ролята на личността в обществения бит и комуникациите преди и след
заболяването – дейности извън работно ветеме, пътувания, авторитет, приятели и т.н.
*Взаимоотношение между личността и здравната служба – първа стъпка към здравната
служба, първоначална диагноза, маршрут на болния в здравните институции, отношението
на здравните работници, отношението на болния към здравните работници.
*Очертаване на основните медико-социални потребности – потрености свързани със
семейно-битовата среда (финансова подкрепа, обучение на семейството в грижи за
болния), профеционално-трудова среда (преклалификация), обществено-битовата среда
(социални контакти, социална подкрепа)
*План за социална терапия, рехабилитация и профилактика – отново се взимат в предвид
средите и личността. Към личността може да използваме психотерапия, здравословно
поведение и начин на живот. Към семейно-битовата среда може да се използва
профилактика насочена към решаване на жилищен проблем. В зависимост от средата се
преценя и типа профилактира, който би довел до най-добри резултати.
4. Източници и методи на социологичните проучвания. Въпросникът при социалогически

проучвания.
Източници и методи :
*Източници – самосъзнанието на изследваните лица, поведението на изследваните лица,
документи за изследваните лица или създадени от изследваните лица.
*Методи - писмено и устно разпитване, социалогическо наблюдение, документален
метод
За набиране на информация се използват емпирични социологически изследвания (ЕСИ),

които представляват процес за набиране на достоверна и представителна емперична
информация. Този тип изследвания преминават през няколко взаимосвързани етапи :
*Подготовка на проучването – формулиране на проблема, темата и задачите, избор на
дизайн, разработване на програма и т.н. – тук е и пилотното проучване
*Провеждане на проучването
*Обработка и анализ на събраните данни
Въпросник: основен инструмент и материален носител на индивидуална информация.
Съставен е от въпроси (Да, въпросникът е съставен от въпроси-омг). Има различни видове
въпросници като – въпросни за самопопълване (анкета), интевю, въпросни за наблюдение
на поведението на изследваните, както и въпросник за извличане на информация от
документи.
Видовете въпроси
*Според мястото им във въпросника – въвеждащи, филтриращи, основни,
индентификационни, контилни
*Според формилировката на въпросите – обикновени, онагледени (подходящи за деца,
лица с ниска обща култура), въпрос-казус (за определена ситуация), въпроси-диалози,
асоциативни въпроси (посочва се с думи каква асоциация предизвикват определени
понятия)
*Според начина на формилиране на отговора – затворени въпроси (формат Ликерт – 5
степенна скала, 4 степенна скала, 2 степенна- да или не), отворени въпроси, полуотворени
(има си затворени, но има и възможност за добавяне на свой отговор)
5. Анкетен метод и интервю – същност, разновидности, предимства и недостатъци.
Анкетен метод : Форма на писмено разпитване, при което изследваните лице отговарят
писмено на въпросник, наречен анкетна карта.
Според начина на провеждане се различават – пряка групова, пряка индивидуална и пряка
пощенска анкета, косвена анкета.
*Пряка групова анкета – имат пряк контакс с анкетьора

Предимства Недостатъци
За кратко време, голям брой лица Изисква спазването на редица условия
(помещение, време, удобства за писане)
По-добро качество на събраната Не е удобна при неорганизирани
информация колективи
Не са необходими много анкетьори
*Пряка индивидуална анкета –индивидуално в удобно време и място, анкетьора не

присъства на попълването.
Позволява обхващането на всички Съмнения в анонимността, също е
предвидени лица възможно повлияване на отговорите от
други лица в дома или по местоработата
Лицето отговаря на въпросите в удобно Не може да се наблюдава и контролира
време и място поведението на анкетираните
Не изисква спазване на специални Бавна и неикономична (много анкетьори)
технически условия
*Пряка пощенска анкета – нужни са адреси на предвидените лица, около 50% се отзовават
Голям брой лица за кратко време Слаба възвращаемост
Не са необходими анкетьори Неудобно за проучване на знания
Лицето попълва анкетната карта в удобно Възможно повлияване от други лица
за него време и място
*Косвена анкета : въпросникът се попълва от анкетьора въз основа на информация от

различни източници – изследваното лице, антуража му по местоживеене и месторабота,
документи и т.н.
Няма ограничение в броя на въпросите Голям брой анкетьори
Осигурява по-голяма достоверност на По-скъп метод и по-сложна организация на
информация набирането на информация
Събиране на информация по всички Продължително време
въпроси за всички предвидени лица
Интервю : Изследователска процедура, основаваща се на пряка словесна комуникация
между две или повече лица.
Отговорите се записват от интервюиращия Изисква добра социологическо и
психологическа подготовка
Възможна е повторна среща за изясняване Изисква време и средства за подбор,
на неясни въпроси обучение и контрол върху качеството на
работа на операторите
Може да се наблюдава и поведението на Воденето на записи безпокои
изследваното лице интервюираното лице
Има различни видове интервю според вида на използвания въпросник – структурирано,

неструктурирано и полуструктурирано.
*Структурирано – затворени въпроси задавани в систематичен ред

Една и съща информация от всички Ограничава отговорите
интервюиращи
Информацията се събира и обработва Информацията може да бъде повлияна от
лесно и бързо самият изследовател
Удобен при изучаване на познати явления Отговорите са формални, тъй като не могат
или повторни проучвания да бъдат записани изрази
*Неструктурирано – въпроси без варианти на отговор

Удобно за нови събития и явления Повече време
По-задълбочено проникване в същността Не може да се събере еднаква
информация от всички
Информацията се записва с изразените Трудна и бавна обработка на данните
средства на интевюиращия
*Полиструктурирано – включва затворени и отворени въпроси
Интервюто може да се отличава на база методи за провеждане – интервю „лице в лице“

(непосредствен контакт между интервюирания и интервюиращия) или интервю чрез
отдалечени средства (чрез телефон например)
Различават се още интервюта според броя на лицата – индивидуално или колективн.
Според кратността на провеждането – еднократно или многократно (панелно) интервю.
Различават се различни типиве интервюирани -

-Наивен тип (отговарят бързо и откровено)
-Егоцентричен тип (опитват се да демонтстрират задълбочени познания)
-Тип, жадуващ за изповед (често се отклонява от темата)
-Научен тип (излолзва терминология)
-Тип на софиста (използват неверна и противоречива информация)
6. Социологично наблюдение и документален метод – същност, разновидности, предимства

и недостатъци.
Социалогично наблюдение : Процедура подчинена на определена цел и тематика, при

която се набира информация за елементи на поведението на изследваните лица.
Извършва се в реална обстановка Служи само на сегашни събития
Използват се различни средства за Изисква време и значителен брой
наблюдение изследователи
Подзвулява задълбочено проучване Не всичко от обществената действителност
се поддава на наблюдение
Видоде наблюдения
Според извършителя – самонаблюдение, външно наблюдение
*Самонаблюдение
Отразява по-добре субективните Има голяма вероятност за неточност в
преживявания и опит на лицето записите и за повлияване от странични
фактори
По-евтин метод -
По-приятен за самото лице, защото Има вероятност за отклоняване от
избягва неприятни изживявания от предварително уточнената програма за
наличието на външен наблюдател наблюдение
*Външно наблюдение
По-обективен метод Изисква време
По-слабо влияние от странични фактори По-скъм метод
По-добре спазена програма за проучване Свързано е с известно натрапване на
изследователя
Според степента на анонимност – явно и тайно

*Явно – изследователя е известен
*Тайно – изследователя не е известен
Според общуването между изследователя и наблюдаваното лице – вътрешно и външно
*Вътрешно – изследователя участва непосредствено в наблюдаваната дейност
*Външно – не участва, а регистрира поведението на изследваните лице
Според кратността – еднократно, многократно
Роли на наблюдателя – пълен участник, участник като наблюдател, наблюдател като

участник, пълен наблюдател
*Пълен участник (вътрешно тайно наблюдение)
*Участник като наблюдател (вътрешно явно наблюдение)
*Наблюдател като участник (външно явно наблюдение)
*Пълен наблюдател (външно тайно наблюдение)
Документален метод : набиране на информация от документи. Като документите могат да

бъдат писмени или неписмени, официални или неофициални, лични или обществени,
спонтанно възникнали или документи по поръчка, първични или вторични документи
Възможност за продължително Няма представителност на данните
ретроспективно изучаване на явления и
събития.
Позволява многоктатно изучаване на Опастност от съзнателно изопачаване на
данните действителността
Позволява да се прави типологична Могат да се пропуснат важни факти от
характеристика на личности и категории личния и обществен житов поради
лица селективната способност на паметта
7. Епидемиологични методи в социалната медицина. Определение и обхват на

епидемиологията. Основни понятия. Измерване на честотата на заболяванията.
Болестност, заболяемост, кумулативна заболяемост.
Определение : епидемиологията изучава разпространението и определящите фактори за

свързване със здравето състояние или събития в определена популация и проложението
на това познание за контол на здравните проблеми (1988 – Джон М. Ласт).
Обхват : Различават се две части на епидемиологията – описателна (изучава
разпространението на здравните състояния) и аналитична (изучава връзката между
здравните състояния)
Основни понятия :
*популация (обект на проучването, като може да се има в предвид популация като
население на дадена страна)
*попилация в риск – част от дадена популация, при която съществува вероятност за
възникване на дадено неблагоприятно явление или събитие.
*риск – вероятно за възникване на някакво неблагоприятно явление или събитие
*рискови фактори – аспекти на поведение или стила на живот, експозиции от околната
среда или определени вродени или унаследени характеристики, за които има
доказателства, че са свързани с определени здравни състояния (могат да бъдат
модифицируеми и немодифицируеми, индивидуални, първични или вторични и др.)
*рискови групи – групи с най-висока честота на съответните рискови фактори и с по-висока
вероятност за възникване на заболяване или друго неблагоприятно събитие.
*експозиция, експонирани и неекспонирани лица – експозицията представлява
количеството на фактора, на който е изложена дадена група/индивиди или количеството,
което взаимодейства с организма.
Измерване честотата на заболяванията : измерват се абсолютен брой случаи,
коефициенти за честота, пропорции и съотношения.
Болестност : Различаваме моментна и периодична болестност
*Моментна болестност – съществуващите случаи на заболяване сред дадена популация в
точно определен момент.
Брой съществуващи заболявания в даден момент
Р= × 10𝑛
размер на популацията в риск в същия момент
∗ Периодична болестност – съвкупност от всички регистрирани заболявания за определен период.
Брой регистрирани заболявания за даден момент

Р= × 10𝑛
размер на популацията в риск в същия момент
Заболяемост : Динамична мярка, която измерва честотата на поява на нови случаи на

заболявания през даден период в дадена пополация.
Нужно ни е да изчислим коефициянт на заболяемост като използваме -
Брой нови случаи на заболявания през даден период
𝐼= × 10𝑛
Сума от индивидуалното време в риск на членовене на популацията в риск
Кумулативна заболяемост : Измерва честотата на нововъзникналите заболявания на

100,1000, 10 000 или 100 000 лица от попилацията в риск в началото на дадено проучване.
Изчислява се по формулата -
брой нови случаи на заболяване през определен период
𝐶𝐼 = × 10𝑛
брой лица в популацията в риск в началото на периода
8. Сравняване на честотата на заболяванията. Същност на абсолютното и относителното

сравняване и видове изчислителни показатели.
Същност : Различават се два вида сравнения – абсолютно и относително
*Абсолютно – установя с колко е по-висока заболяемостта сред експонираните лица в
сравнение с неекспонираните.
→ Рискова разлика –измерва свръх заболяемостта в групата на експонираните лица и
оценява абсолютния ефект на експозицията. Изчислява се като абсолютна разлика в
заболяемостта или кумулативната заболяемост при експонираните и неекспонираните
лица : RD = Ie – I0 или RD = CIe - CI0 , където с ‚е‘ бележим експонираните, а с ‚0‘
неекспонираните.
→ Етиологична фракция на експонираните (EF) – позволява да се оцени делът на
заболяванията сред експонираните лица, дължащ се на изучавания рисков фактор.
𝐼𝑒 − 𝐼0 𝐶𝐼𝑒 − 𝐶𝐼0
𝐸𝐹 = × 100 или 𝐸𝐹 = × 100
𝐼𝑒 𝐶𝐼𝑒
където отнобо ‚е‘ е за експонираните, а ‚0‘ за неескпонираните.
→ Популационен атрибутивен риск (PAR) – измерва дела на заболяванията сред цялата
попилация, който би могъл да бъде предотвратен, ако се отстрани действието на
конкретния рисков фактор в цялата популация.
Формулата е -
𝐼𝑝 − 𝐼0 𝐶𝐼𝑝 − 𝐶𝐼0
𝑃𝐴𝑅 = × 100 или 𝑃𝐴𝑅 = × 100
𝐼𝑝 𝐶𝐼𝑝
‘p’ – заболяемост в популацията
‚0‘ – заболяемост при неекспонираните
*Относително – получава се информация колко пъти е по-голяма вероятността

експонираните лица да развияр определено заболяване в сравнение с неекспонираните
лица.
→ Относителен риск (risk ratio) – измерва силата на връзката между експозицията и
заболяването и представлява отношение забоемостта/кумулативната заболяемост сред
експонираните лица към тази на неекспонираните лица.
𝐼𝑒 𝐶𝐼𝑒
𝑅𝑅 = или 𝑅𝑅 =
𝐼0 𝐶𝐼0
Относителният риск показва колко пъти е по-голяма вероятността за експонираните лица
да развият дадено заболяване в сравнение с неекспонираните. Той може да варира от 0
до безкрайност.
RR < 1 – заболяемостта сред експонираните е по-малка
RR = 1 – заболяемостта сред двете групи е равна
RR > 1 – заболяемостта сред експонираните е по-голяма
→ Odds ratio – Съотношение на шансовете или съотношение на две допълващи се

вероятности.
𝑎/𝑐 𝑎𝑑
𝑂𝑅 = =
𝑏/𝑑 𝑏𝑐
при :
Експозиция СЪС ЗАБОЛЯВАНЕ БЕЗ ЗАБОЛЯВАНЕ ОБЩО
Здравей статус →
ЕКСПОНИРАНИ A B A+B
НЕЕКСПОНИРАНИ C D C+D
ОБЩО A+C B+D A+B+C+D
9. Класификация на епидемиологичните проучвания. Наблюдателна епидемиология –

описателни проучвания, екологични проучвания, срезови проучвания.
Наблюдателните проучвания се разделят на описателни и аналитияни, аналитичните от

своя страна се разделят на екологични, срезови.
Описателни проучвания : Описателните проучвания обикновено са първа фаза на
епидемиологичното изследване, като моделите на заболяванията се описват чрез три
основни измерения.
*Описание на заболяемостта по отношение на времето – през кой сезон, честота.
*Описание на заболяемостта по отношение на мястото – историческо проучване от този
тип е това на Джон Снол по време на холерната епидемия в Лондон 1848 – 1854 г.
*Описание на заболяванията по отношение на лицата – демографски характеристики,
биологични такива, както и социални и икономически фактори. (пол,възраст,ензими,
физиологични функции, професия, произход и т.н.)
Екологични проучвания : Проучвания, при които единиците за наблюдение и анализ са
попилации или групи лица, а не отделни индивиди. Установената на популационно ниво
връзка межди даден фактор и дадено заболяване може да се окаже неприложимо за
индивидите в отделните групи.
Срезови проучвания : Проучвания, при които се измерват честотата на съществуващите в
популацията заболявания в определен момент, при което данните се събират пряко от
населението за кратък период от време.
Позволяват да се определе честотата на Не са подходящи за проучване на
заболяванията и рисковите фактори, както причинна връзка при динамично
и потребностите от здравни услуги и променящи се рискови фактори
мнението на населението за здравните
услуги
Изпълняват ролята на скрининг за Повишени изисквания към формиране на
диагностицирани случаи извадките, стандартизация на методите за
измерване и техниката на интервюиране
Служат за формулиране на съответни Не са подходящи за проучване на
епидемиологични хипотези заболявания с висок леталитет
10. Проучвания на причинна зависимост – кохортни проучвания и проучвания случай-

контрола.
Основната цел на този тип проучване е проверка на хипотези за причинна връзка между
различните рискови фактори.
Кохортни проучвания : Основен вид аналитични проучвания, при които се проверяват
етиологични хипотези чрез сравняване на честотата на възникналите заболявания при
проследяване за продължителен период от време на група здрави лица, експонирани на
даден рисков фактор и група здрави неекспонирани лица.
Следвайки определението, важни фактори за провеждането са -

формиране на кохорта само от здрави лица, определяне на експозиционния статус,
времето на проследяване, както и отпадане на лица от наблюдение.
Различават се три вида кохорни проучвания – проспективно (класическа форма),

ретроспективно (експозицията се е състояла и заболяването е възникнало) и
амбиспективно (то е двупосочно, събира се информацията общо за останалите два типа)
Едно от главните предимства е, че позволяват изучаването на множествени резултати от

дадена експозиция.
Един от главните недостатъци е, че не може да се използва за редки заболявания, както и
възможността за липса на надеждни източници при ретроспективните проучвания.
Проучвания случай-контрола : Наблюдават се две групи лица
*Група на случаи със заболяване или друго здравно събитие
*Контролна група от незасегнати лица
Заключението за причинност се основава на значимо различие в честотата на
предполагаемия рисков фактор в групата на случаите и в контролната група.
Методът на тези проучвания е почти винаги ретроспективен, което обославя една от
слабите страни, а именно липса на пълна информация (има наличие на замъгляващи
фактори).
Този тип проучвания са подходящи за редки заболявания.
В сравнение с кохорните проучвания, проучванията случай-контрола са по-бързи и
използват по-малко лица за изследването. Като е важно да се добави, че кохортните
проучвания са по-скъпи.
11. Потенциални грешки при епидемиологичните проучвания. Доказване на причинност.

Сравнителна характеристика на наблюдателните проучвания.
Потенциални грешки :
*Случайна грешка – наблюдава се когато стойности в извадките се различават от
истинските за популацията, но това се дължи единствено на случайност, като води до
неточност в измерването на определена връзка. (пример : грешка при измерването)
*Системна грешка- Наблюдават се стойности различни от истинските. Тя не се влияе от
размера на извадката и засяга валидността на проучването. (пример : грешки свързани с
подбора, грешки свързани с измерването)
*Замъгляване – замъгляващ фактор е променлива величина, което е свързана
едновременно с проучваното заболяване и с изучаваната експоция. (стр. 78 учебник 2018г)
Причинност : Причината може да бъде събитие, условие, характеристика или комбинация
от тези фактори, без които заболяването не би възникнало.
Сравнителна характеристика : Можем да сравним един тип проучване с друго, като
използваме техните предимства и недостатаци (нужни средства, нужи лица, доспъп до
информация, достовеност на информацията и др.)
12. Експериментални епидемиологични изследвания – рандомизирани клинични изпитвания,

полеви изпитвания, популационни интервенционни изпитвания.
Експериментални епидемиологични изследвания : вид експерименти върху групи от

лица, при които изследователят въздейства върху подозиран причинен фактор и сравнява
ефекта от въздействието сред две или повече групи, които се различават само по
изучавания фактор.
Рандомизирани клинични изпитвания : Представляват експерименти, които се прилагат
за оценка на ефикаснотта на нови профилактични, диагностични и терапевтични средства,
предотвратяване и лечение на заболяванията, облекчаване на симптомите или
удължаване преживяемостта на пациентите.
Изследваните лица се разделят на случаен принцип в две групи.
Различават се два вида – паралелен екперимент и кръстосан експеримент

*паралелен – двете групи получават различно лечение едновременно
*кръстосан – всяко едно лице получава сравняваните лечения в случайно определеня
последователност
предимства : значително намалява опасността от самъгляващ ефект

Недостатъци : изискват спазването на редица изисквания и често са твърде скъпи
Полеви изпитвания : Представляват експериментални епидемиологически проучвания,
които имат за обект здрави лица, за които се предполага, че могат да развият заболяване.
Този тип проучвания изискват обективно по-голям брой лица и значителни разходи.
Популационни интервенционни изпитвания : Имат за обект човешки общности от здрави
лица, върху които се прилага определена интервенция. За разлика от клиничните и
полевите изпитвания, интервенцията не се прилага при всеки индивид поотделно, а върху
цели групи от общността.
13. Епидемиологичните изследвания и тяхната приложимост в профилактичната дейност.

Обхват и нива на профилактиката. Преморбидна профилактика. Първична профилактика –
популационна и високорискова стратегия.
Профилактика : Съвкъпност от медицински и немедицински мерки, които обществото

провежда за постигане на по-добро здраве и качествен живот чрез предотвратяване на
заболяванията, намаляване на техните последици и преждевременните умирания.
Нива : Преморбидна, първична, вторична и третична.
Преморбидна профилактика : Тя е насочена към преодоляване на появата на рискови
фактори сред популацията. Тя има за цел чрез активни действия на обществото да
препятства установяването на социални, икономически и поведенчески модели на живот,
водещи до повишаване на риска за заболяване.
Първична профилактика : Та е насочена към вазимодействието между рисковите фактори
и възприемчивите индивиди. Тя има за цел да предотврати възникването на збаолявания
чрез пълното отсраняване на съответните рискови фактори или намаляване на тяхното
ниво сред цялата популация или сред група лица с определени характеристики,
повишаващи риска за заболяване.
*популационна стратегия – тя е подходяща за прилагане в популации с широко
разпространение на съответни рискови фактори. Има за цел да снижи следния риск за
популацията чрез предвиждане на цялото разпределение на рисковия фактор към по-
ниските стойности на риска.
*високорискова стратегия – Цели да идентифицира и предпази от заболяване лицата с
висок риск. Тя е насочена към най-дясната част от разпределението на рисковия фактор и
се опитва да въздейства върху лицата с най-неблагоприятни нива на този фактор.
14. Вторична профилактика. Скрининг – определение, видове, изисквания за успешен

скрининг, валидност на скрининговия тест.
Вторична профилактика : Насочена към заболяването в предклиничен стадий. Цели да

открие заболяването рано, преди проявата на клинична симптоматика и чрез ранно
лечение да подобри прогнозата и да намали честотата на заболяването.
Скрининг : Организиран опит за откриване, сред видимо здрави лица в общността, на
отклонения в здравето или откриване на рискови фактори, за които лицата не подозират.
Той представлява процес на идентифициране на лицата в предклиничен стадий на
заболяването чрез относително прости тестове.
Видове : Видове скрининг
*Масов – на цяла популация
*Многофазов – няколко теста на един пациент
*Целеви – сред лица с висок риск за заболяването и специфична експозиция
*Опортюнистичен – при лица, посетили здравно заведение по друг повод.
Изискания : разделят се в три групи
*Свързани със заболаването – да е ясно заболяването
*Свързани с условията за диагностика и лечение – да има ефикасно лечение
*Свързани със самия скринингов тест – да е добра валидност
Валидност : Оценява се по способността му да категоризира точно лицата с предклинично
заболяване като тест-положителни, а тези без заболяване – като тест-отрицателни.
Има четири критерия за валидност –
*чувствителност – способността на теста да открива болните лица
*специфичност – способността на теста да открива здравите лица
*положителна предсказваща стойност - измерва вероятността за наличие на заболяване
при лица с положителен тест.
*отрицателна предсказваща стойност – измерва вероятността за липса на заболяване при
лица с отрицателен тест.
15. Обществено здраве – определение. Измерване и оценка на общественото здраве.

Детерминанти на общественото здраве. Социален модел на Далгрен и Уайтхед. Социални
неравенства в здравето и модели за обяснение на социалните неравенства.
Определение : общественото здраве е сложна динамична система от интегрално свързани

помеждуси елементи, която се намира в тясна връзка с ваимодействие с други обществени
и природни системи.
Измерване и оценка : Според Дж.М.Ласт, здравен индикатор е променлива величина,
поддаваща се на пряко измерване, която отразява здравния статус на популацията.
Идеалните индикатори трябва да отговарят на няколко изисквания – вадилност,
надежност, чуствителност, специфичност, приложимост и уместност.
Срещат се индикатори за смърност, за заболяемост, за околната среда, за инвалидност и
др.
За измерване на общественото здраве преди всичко са нужни надеждни здравни данни.
Здравните данни могат да се използват в следните основни направления -
*за идентификация на възникващи здравни проблеми
*за прогнозиране на бъдещите нужди.
*за оценка на необходимите бюджетни разходи
Детерминанти : Представляват широка гама от личностни, социални, икономически
фактори и фактори от околната среда, които определят здравето на индивида и
популацията.
Модел на Далгрен и Уайтхед : Това е един от моделите на детерминантите в здравето,
познат още като „Дъга на политиката“. В него са обхванати най-пълно взаимовръзките
между множеството детерминанти на здравето, разпределени в няколко основни слоя на
влияние върху биологическия потенциал на индивида за подържане на здравето.
Този модел разделя детерминантите на здравето на : индивидуални характериска (ядрото
и първият слой) и социални и обществени фактори на здравето (трети и четвърти слой).
*индивидуални характеристики : възраст, пол и наследствени фактори (ядрото на модела);
стилът и начинът на живот (първи слой)
*социални и обществени фактори на здравето : социалната среда и обществените връзки
(втори слой – тук е транспортът, културалните особености); условия на живот и условия на
труд (трети слой – доход и бедност, социален статус, образования, здравни услуги, околна
среда, човешки права и др.).
Неравенства : Отнасят се до системните и продължителни различия в здравето между
различни социални класи, полови, расови и етнически групи.
Тук също се наблюдават модели, а те биват за обяснение на социалните неравенства -
*Модел на биологичен и социален избор – личното здраве произтича от генетичното
наследство и индивидуалните физиологични и биологични характеристики.
*Модел, свързан с начина на живот и поведението – неравенствата в здравето за продукт
на лични избори относно начина на живот.
*Психосоциален модел – физиологичните прояви на възприемане на неравенствата влияят
върху здравето чрез различни стресови ситуации.
*Модел, опиращ се на политическата икономия на здравето – класовите йерархии,
неравния достъп до властта и обществените ресурси.
*Екосоциален модел – разглежда болестта и здравето като биологични олицетворения на
отношенията към властта и другите социални процеси.
16. Демографски подходи за изучаване и оценка на общественото здраве. Демографски

показатели за статика. Възрастова структура на населението. Тенденции и медико-
социални аспекти на стареенето на населението.
Демографията е наука на населението, а цялостната характеристика на населението се

извършва в два основни разреза : статика и динамика на населението.
*Статика на населението – включва данни за броя и структурата на населението в
определен момент.
*Динамика на населението – включва промените, които настъпват в резултат на
естествени събития (раждания, умирания, бракове, разводи) или миграционни процеси.
Различава се два вида движение на населението;
Механично движение (емиграция, имиграция)
Естесвено движение (брачност, раждаемост, плодовитост, смърност и др.)
Демографски показатели :
→Тенденции в числеността на населението в света – 1650г (500 милиона); 1820г
(1милиард); 1999г (6 милиарда); 2011г (7 милиарда); 2024г (8милиарда)
*ООН препоръчва клалификацията на страните да се разглеждат като в две групи, от
развития свят и от развиващия се сват.
Тоест имаме разделяня първо на развити и развиващи се страни.
*Друг тип клалификация е този според брутния вътрешен продукт на глава на населението
-
Страни с нисък доход - $1,045 или по-малко
Страни със среден доход – над $1,045 до $12,746, като се разделят в две подгрупи
-- с доход по-нисък от средния – над $1,045 до $4,125
-- с доход по-висок от средния – над $4,125 до $12,746 (България)
Страни с висок доход - $12,746 или повече
Възрастова структура : Преди да разгледаме възрастовата структура ще отбележим
структурата по пол.
Структурата по пол се изразява в проценти или като съотношение брой жени на 100 или
1000 мъже и обратно – брой мъже на 100 или 1000 жени.
Също в стуктура на населението влиза и структура по местоживеене, като тя се изразява в
относителни дялове на градското и селското население.
→ Възрастова структура – разпределяне по възрастови групи в проценти.
Класификация на СЗО за възрастовите групи
* до 44г. – млада възраст
* 45- 59г. – средна (зряла) възраст
* 60 – 74г. – възрастни
* 75 – 89г. – стари хора
* над 90г. – дълголетници
!! За целите на соц. проучванията, лицата се разделят в три групи -0-14,15-59 и над 60г.
Подходи за характеристика на възрастовата структура : различават се 4 варианта
1. Чрез съпоставяне на лицата 0-14г, 15-49г и над 50.
*Прогресивен тип – делът на децата е по-голям от този на лицата над 50г.
*Стационарен тип – децата и лицата над 50г имат почти еднакви дялове.
*Регресивен тип - лицата над 50г имат по-голям дял от децата.
2.Чрез относителни дялове на лицата над 60г или над 65г

Възрастова структура Лица над 60г. Лица над 65г.
Млада Под 10% Под 5%
В преддверие на 10-15% 5-10%
застаряване
Застаряла Над 15% Над 10%
3. Чрез съотношенията на „зависимите“ контингенти (лицата под 15г и над 65г) към
„независимото“ население (лицата 15-65г).
Използват се следните отношения
*Процентно съотношение на подрастващите към активното население.
Лица на възраст 0 − 14г.
𝑌𝐷𝑅 = × 100
*Процентно съотношение на лицата над 65г към активното население 15-64г.

Лица на възраст над 65г.
𝑂𝐷𝑅 = × 100
*Общо съотношение на лицата 0-14г и тези над 65г към активното население.
Лица на възраст 0 − 14г. +над 65г.
𝑇𝐷𝑅 = × 100
*Процентно отношение на лицата над 65г към 0-14г (индекс на стареене)
Лица на възраст над 65г.
𝐴𝐼 = × 100
4. Чрез построяване на възрастова пирамида
17. Медико-социални аспекти на раждаемостта – определение на основните понятия, скала за

оценка. Показатели за възпроизводство на населението. Тенденции за раждаемост в света
и в България.
Определение : Раждаемостта е социално явление с масов характер, за чието изучаване и

анализ се използват коефициенти за честотата (интензивни показатели), пропорции
(екстензивни показатели), средни величини и др.
*Коефициент на раждаемост – определя се чрез
Брой живородени деца в дадена година и територия
Раждаемост = × 1000
Средногодишен брой население в същата територия
Живородено дете според СЗО е всеки продукт от зачатие, изтласнат или изваден от тялото
на майката, независимо от продължителността на бременността, който след такова
отделяне диша или показва други признаци на живот като сърцебиене, пулсация на
пъпната връв или ясно съкращение на волеви мускули, независимо от това дали пъпната
връв е прерязана или плацентата е прикрепена
Скала : За оценка на раждаемостта
*ниска – под 15 промила
*средна – 15-25 промила
*висока – над 25 промила
Показатели : Обща плодовитост, повъзрастова плодовитост, пропорции, сумарна

плодовитост, бруто- и нето-коефициент на възпроизводство.
*Обща плодовитост -
Брой живородени в дадена година и територия
ОП = × 1000
Средногодишен брой жени15 − 49г
*Повъзрастова плодовитост -
Брой живородени от жени в определена възраст
ПП = × 1000
Средногодишен брой жени на същата възраст
*Пропорции – При тяхното изчисляване всички живородени деца в дадена територия за

дадена година се приемат за 100% и се определя структурата (относителните дялове) на
живородените според различните признаци (по пол, възраст, местоживеене и др.).
*Сумарна плодовитост – среден брой живи деца, които би родила една жена през целия й
плодовит предиор (15-49г.), ако повъзрастовата плодовитост се запази каквато е в
момента на изчисляването на сумарната плодовитост
*Бруто-коефициент – среден брой момичета, които би родила една жена през целия й
плодовит период ако повъзрастовата плодовитост не се промени.
*Нето-коефициент – среден брой момичета, които би родила една жена през целия й
плодовит период, ако повъзрастовата плодовитост и смъртност при жените се запазат
такива, каквито са в момента, за който се изчислява показателя.
→Чрез нето-корфициента се определя типа на възпроизводство
- когато е > от 1.0 е разширено
- когато е равен или близо до 1.0 в стационарно
- когато е < от 1.0 е стестено възпроизводство
Тенденции :
Най-ниска раждаемост – Хонконг и Сингапур (7,5 и 7,7)
Най-висока раждаемост – Нигер (50,0)
Най-ниска сумарна плодовитост – Сингапур и Макао (0,8 и 0,9)
Най-висока сумарна плодовитост – Нигер (7,2)
→ Раждаемост в България
През 2017 достига 9,0 промила общо за страната, като в градовете е 9.2 и 8,5 за селата.
→ Повъзрастова плодовитост в България
Най-висока е при 25-29г. – 88,1 за 2016г, следвана от 20-24г с 42,0.
18. Медико-социални аспекти на общата смъртност – определение на основните понятия,

оценка, същност на стандартизираните показатели за смъртност. Тенденции на общата
смъртност в света и в България.
Определение на основни понятия : брутен (нестандартизиран) коефициент,

стандартизиран коефициент, специфичен коефициент.
*Брутен коефициент за обща смъртност – измерва честотата на умирания на 1000 души от
населението през дадена година.
Брой умрели лица в дадена година и територия
Обща смъртност = × 1000
Средногодишен брой население в същата територия
- ниска: под 10 промила
- средна: 10-15 промила
- висока: над 15 промила
*Стандартизирани коефициенти за смъртност – имат за цел да отстранят влиянието на
възрастта и да покажат каква би била смъртността при еднаква възрастова структура в
сравняваните райони.
*Специфични коефициенто за смъртност
- Смъртност по местоживеене
- Смъртност по пол
-Смъртност по възраст
Брой умрели на възраст 50 − 59г.
Смъртност при 50 − 59г. = × 1000
Средногодишен брой лица на 50 − 59г.
-Смъртност по причини
Брой умрели от дадена причина
Смъртност по причини = × 10𝑛
Средногодишен брой население
Същност на показателите :
Пропорции (структурни показатели) – най-голямо значение има структурата на причини на
умиранията. За разлика от смъртност по причини, тук се изчислява в проценти (да не се
бъркат двете формули). Ще разгледаме за Сърдечно-Съдови Заболявания
Брой умрели от ССЗ

Отн. дял на ССЗ = × 100
Общ брой умрели лица
Майчина смъртност - Измерва честотата на умиранията на жените във връзка с

бременноста, раждането и следродовия период (до 42-я ден след раждането) на 100 000
живородени деца.
Брой умрели жени по време на бременността, раждането, 42 − я ден
МС = × 100 000
брой живороденив същата година и територия
*Структура на причинителите на смъртност
Развити страни (България) Развиващи се страни
Болести на кръвообращението Инфекциозни заболявания
Новообразования Болест на кръвообращението
Дихателна и Храносмилателна система Новообразование
Травми Дихателна, Хранисмилателна система
Смъртност в България – за 2016г общата смъртност е 15,1 (най-високата за европейските

страни). За 2017 се повишава до 15,5 – като 13,2 за градовете и 22,0 за селата.
Повъзрастивата смъртност при 50-59 е 9,2, а сред 40-49 е 3,4.
Най-голяма смъртност има вследствие на сърдечно-съдови заболявания, следвани от
неоплазиите.
19. Медико-социални проблеми на детската смъртност – определение на основните понятия,

скала за оценка. Смъртност до 5-годишна възраст. Тенденции за смъртност и смъртността
до 5-годишна възраст в света и България.
Опеределение : Детска смърност е смъртността при децата от 0 до 1-годишна възраст.
Скала за оценка : Тук се включват множество формули, изчисляващи смъртността в
различни етапи от периода.
*Детска смъртност -
Брой умрели деца до 1 − годишна възраст
ДС = × 1000
Брой живородени в същата година и територия
*Неонатална смъртност -
умрели от 0 − я ден до 28 − я ден след раждането
НС = × 1000
брой живородени
*Ранна неонатална смъртност -
умрели от 0 − я до 6 − я ден след раждането
РНС = × 1000
брой живородени
*Късна неонатална смъртност -
умрели от 7 − я до 28 − я ден след раждането
КНС = × 1000
брой живородени, преживели 7 − я ден
*Постнеонатална смъртност -
умрели от 28 − я ден след раждането до 1 − год. възраст
ПНС = × 1000
брой живородени, преживели 28 − я ден
*Перинатална смъртност -
мъртвородени + умрели от 0 − я до 6 − я ден вкл.
ПериНС = × 1000
живородени в същата година и територия
*Детска смъртност по причини – по 100 000
умрели деца до 1г. от дадена причина
ДС по причини = × 100 000
живородени деца
→ Пропорции – за анализ на структирните причини за детска смъртност, като се изразяват

в %.
умрели деца до 1г. от дадена причина
Относителен дял = × 100
всички умрели до 1г.
Смъртност до 5г : Изчислява се като отношение на умрелите деца до 5-годишна възраст на

1000 живородени и се оценява по следната скала:
-много ниска: под 10 промила
-ниска: 10-20 промила
-средна: 20-50 промила
-висока: 50-100 промила
-много висока: над 100 промила
*В развитите страни водещи причини за двата типа смъртност са състояния в
перинаталния период и вродени аномалии.
*В развиващите се страни водещи причини са : ваксинопредотвратими заболявания,
диарийни заболявания, остри респираторни инфекции и неонатални, както и перинатални
причини.
→ В България показателите за детска смъртност са намалели драстично през годините :
през 1997г. общо за държавата е 17,5.
през 2016г. е 6,5.
20. Средна продължителност на предстоящия живот (СППЖ) – определение на основните

понятия. Тенденции на СППЖ в света и в България.
Опеделение : Среден брой години, които предстои да преживее поколението на
новородените при условие, че през целия живот на това поколение повъзрастовата
смъртност се запази такава, каквато е в годината на изчисление на СППЖ.
*Очаквана продължителност на живота в добро здраве.
*Средна продължителност на предстоящия живот без инвалидност.
*Години живот, съобразени с качеството на живота. – измерва ползава в години спечелен
живот от различни здравни интервенции.
*Години живот, съобразени с недееспособността. – отчита изгубени години живот в
състояние на добро здраве поради преждевременна смърт и инвалидност.
*В Япония – 84г.
*В Нигерия и Чад – 52-53г.
*В България – 2015-2017 е 74,8 общо за страната, като за мъжете е 71,3 и за жените 78,4 г.
→ Естествен прираст – разликата между живородените и умрелите.
21. Заболяемостта като измерител на общественото здраве – значение, условия, източници и

методи за изучаване на заболяемостта. Основни понятия при изучаване на заболяемостта.
Международна класификация на болестите (МКБ) – 10та ревизия
Значение : Данните за заболяемостта имат редица предимства, като да описват честотата,

да предоставят подходяща информация, способстват разкриването на етиологията,
позволяват проследяване на дейностите по контрол, определят здравните потребности.
*Болестта – клинично понятие, представляващо нарушение на нормалното
взаимодействие на човека с външната среда, при което възникват структурни и
функционални промени в организма.
*Заболяване в статистически смисъл – болестно състояние, за което има информация
*Заболяемост – съвкупност от всички болестни състояния, за които здравната служба
разполага с информация.
*Свежа заболяемост – всички регистрирани за пръв път през дадена година заболявания
*Периодна болестност – всички регистрирани през дадена година или период
заболявания, както откритите за пръв път, така и хроничните заболявания, възникнали по-
рано, по повод на които през дадената година или период е потърсена медицинска
помощ.
*Моментна болестност – всички регистрирани заболявания, болестни състояния, вродени
аномалии и дефекти към определен момент.
*Айсберг на заболяемост (скрита заболяемост) – разликата между моментната болестност
и периодната болестност.
Източници : здравни заведения с цялостната им документация, индивидът и членовете на
неговото семейство, регистрите за умиранията.
Методи:
*Активни методи – профилактичните прегледи и информация от индивида и членовете на
семейството.
*Пасивни методи – изучаване на заболяемостта по данни от регистрацията и изучаване на
заболяемостта по данни от причините за умиранията.
Класификация :
Международна клалификация на болестите (МКБ) – система от рубрики, към коитосе
причисляват нозологичните единици съгласно определени критетии.
→ В България МКБ-10 е въведена на 1.01.2005г. Тя съдържа 21 класа заболявания и се
използва буквено-цифрено кодиране.
22. Заболяемост с временна нетрудоспособност – определение, подходи за изучаване,

показатели за оценка.
Определние : Съвкупност от всички заболявания или травни, във връзка с които
осигурените лица са били временно нетрудоспособни и за тези състояния са извадени
болнични листове за временна нетрудоспособност.
*ЗВН се отнася само за активното население.
*Източник на информация за ЗВН е болничния лист за временна нетрудоспособност (ВН),
който може да бъде – първичен (за всеки нов случай на заболяваня с ВН) и продължение.
Показатели :
*Честота на случаите с временна нетрудоспособност на 100 осигурени лица.
- много ниска : под 60 случая
- ниска : 60-80 случая
- средна : 80 – 100 случая
- висока : 100 – 120 случая
- много висока : над 120 случая
*Честота на дните с ВН (тежест на ВН) на 100 осигурени лица.

- много ниска : под 600 дни
- ниска : 600 – 800 дни
- средна : 800 – 900 дни
- висока : 900 – 1200 дни
- много висока : над 1200 дни
*Средна продължителност на 1 случай в ВН – отношението на всички дни временна

нетрудоспособност към всички случаи или отношение на честотата на дните към честотата
на случаите.
→ Трайна нетрудоспособност – състояние, което възпрепятства дадено осигурено лице да

извършва трудова дейност.
Установява се от две комисии – ТЕЛК и НЕКЛ чрез освидетелстване на лицата.
*4 групи инвалиднос – до 50%; 50-70%; 71-90% и над 90%.
23. Социалнозначими заболявания. Рискови фактори за социалнозначимите заболявания.

Рискова констелация на българското население.
*В страните с висок доход – хронични заболявания, поради застаряването на населението

*В страните с нисък доход – инфекциозни заболявания, недохранване.
Рискова констелация :
- болестите на органине на кръвообращението
- злокачествени новообразования
- хронични заболявания на дихателната система
- туберкулоза
- травни, злополуки и отравяния
- болестите на нервната система
- захарния диабет
- психичните разстройства и др
24. Тенденции на заболяемостта в света. Измерване тежестта на заболяванията – DALYs.

Основни резултати от проучванията върху глобалната тежест на заболяванията – GBD 1990,
2000 и 2010.
DALYs : Изразява се в годините изгубен живот поради преждевременна смърт и
преживени в инвалидност с отчитане на тежестта на инвалидността. Една единица DALY =
една изгубена година живот в състояние на здраве.
→ Преждевременната смърт е умиране, което се случва преди възрастта, в кояти лицето
би умряло, ако е член на стандартна популация със средна продължителност на
предстоящия живот, равна на най-продъкжително преживяващата популация в света, за
каквато се приема Япония.
→ Тежестта на заболяванията е разликата между действителния здравен статус на дадена
популация и здравния статус на референтната популация (Япония)
При изчисление на DALYs разделяме здравните състояния в три групи -
*1ва- заразни заболявания, хранителни разстройства
*2ра- неинфекциозни заболявания
*3та- травми и наранявания
Основни резултати :
GBD 1990 GBD 2010

Инфекции на долните дихателни пътища Исхемична болест на сърцето
Диарийни заболявания Инфекции на долните дихателни пътища
Усложнения на преждевременните Мозъчно-съдова болест
раждания
Исхемична болест на сърцето Диарийни заболявания
Мозъчно-съдова болест ХИВ/СПИН
ХОББ Болки в долна част на гърба
Малария Малария
Туберкулоза Усложнения на преждевременните
раждания
Недохранване ХОББ
Неонатална енцефалопатия Пътно-транспортни травми
25. Глобални проблеми на хроничните неинфекциозни заболявания и травми. Глобална

тежест на някои ХНЗ – сърдечносъдови заболявания, диабет и ракови заболявания.
*Сърдечно-съдови заболявания :
причина за смъртта на17.8 милиона души годишно, което съставлява 31% от глобалния
брой умирания.
Доминираща болест е исхемичната болест на сърцето.
От страна на глобалната икономика, само за ССЗ се изразходват над 850 милиарда долара
годишно.
*Диабет :
Той има крайно неблагоприятни ефекти върху други ХНЗ, като увеличава риска от ССЗ.
Около 50% от лицата с диабет умират от заболяване на сърцето и инсулт. Освен това може
да доведе до невропатия на стъпалото, диабетна ретинопатия, бъбречна недостатъчност.
→ Има две основни форми на диабет
- тип 1 : свързан с недостиг на продукция на инсулин
- тип 2 : свързан с неефективно използване на инсулиа.
Съществуват несложни мерки, свързани със стила на живот, които са доказали своята
ефективност в предотвратяването или забавянето на началото на диабет тип 2, като
поддържане на нормално телесно тегло, избягване на тютюнопушенето, по здравословен
начин на живот.
*Ракови заболявания :
Раковите заболявания имат силно изразена тенденция към нарастване – смята се, че до
2025 ще са до над 22 милиона случаи.
С тях са свързани около 9 милиона умирания годишно.
→ При мъжете : рак на белите дробове, рак на простата, рак на дебелото черво, рак на
стомаха, рак на черния дроб.
→ При жените : рак на млечната жлеза, рак на дебелото черво, рак на белите дробове, рак
на шийката на матката, рак на стомаха
26. Глобални проблеми на инфекциозните заболявания. Глобална тежест на СПИН,

туберкулоза, малария и др.
*СПИН :
По данни на Международната агенциа за СПИН през 2016
36.7 млн души живеят с ХИВ
1.8 млн са новозаразените с ХИВ
1 млн са умиранията от СПИН в сравнение с 1.9 млн през 2010г.
76.1 млн е общият брой на заразените и 35.0 милиона умирания от СПИН от началото на
епидемията.
→ Спин в България – към 31 октомви 2016г. общо 1142 души с ХИВ се проследяват в
секторите за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН, 954 от тях получават необходимата
антиретровирусна терапия.
*Туберкулоза :
Водеща причина за смърт при ХИВ-позитивни.
→ По данни от Глобалния доклад за туберкулазата през 2016г. се наблюдават:
10.4 милиона новозаболели (90% възрастни лица, а 10% ХИВ-позитивни).
56% от всички случаи са в Индия, Индонезия, Китай, Филипините и Пакистан.
1.3 млн умирания са сред ХИВ-отрицателни лица
374 000 умирания са сред ХИВ-позитивни лица
1 млн новозаболели и 210 000 умирания при деца (вкл. 40 000 с ХИВ)
2000 – 2016г. са спасени 53 млн души чрез ефикасна диагноза и лечение.
*Малария :
Специфични рискови групи за заболяване от малария са малките деца в райони на
постоянно предаване на инфекцията, както и неимунизирани и полуимунизирани
бременни жени в области с висока честота на трансмисия на инфекцията.
Има различни механизми от заразяване като използване на защитни мрежи против
комари или използване на инсектициди вътре в помещенията. СЗО препоръчва
предоставянето на безплатни защитни мрежи на всички рискови групи лица.
→ През 2016г. в света е имало по оценъчни данни 216 млн случаи на малария (нарасване с
около 5млн случаи спрямо 2015г.) – 90% са в Африка.
27. Здравната система като социала система. Фундаментални цели, функции и еволюция на
здравните системи.
→ Здравната система включва всички организации, институции и ресурси, които са

посветени на извършването на здравната дейност.
→ Здравната дейност е всяко усилие, независимо дали е в областта на здравната помощ
наиндивида, или в областта на общественото здраве, или чрез инициативи на
междусекторно сътрудничество, чиято основна цел е подобряването на здравето.
Цели :
*подобряване на здравето
*задоволяване на очакванията на хората
*финансова защита при увреждане на здравето
Функции :
За да се осъществят тези цели се използват 4 функции – предоставяне на здравни услуги,
създаване на материални ресурси, финансиране, ефективно управление и стопанисване.
Еволюция : Налице са три поколения реформи на здравните системи в света.
*Първо поколение – полага основите на националните системи на здравеопазване и
разширяване на системите за социално осигуряване.
*Второ поколение – утвърждава промоцията на първичната здравна помощ
*Трето поколение – нараства интересът към осигурителните механизми, вкл. към частното
финансово застраховане.
28. Здравна политика – същност, нива на здравна политика и здравни органи.

Същност :
Здравна политика : Това е система от дългосрочни политически решения, които дадена

страна приема в областта на опазване здравето на населението.
→ Здравна стратегия – определяне на етапите и крайните цели, ресурси и темповете за
тяхното постигане. Тя дава отговори на – какво искаме да постигнем, с какви ресурси, къде
да се насочат и как да се разпределят ресурсите във времето.
Нива :
Здравната администрация – йерархична мрежа от организационно-упраленчески звена на
държавно, областно и общинско ниво, които вземат решения по прилагането на здравната
стратегия и реализацията на здравната политика.
В България съществуват три равнища на управление – национално, областно и общинско
*Национално ниво – здравната политика се осъщесвява от органите на законодателната и

изпълнителната власт. Законодателната власт се реализира от Народното събрание.
*Областно ниво – политиката се осъщствява от Регионалните здравни инспекции (РЗИ)

*Общинско ниво - служби в състава на общинската администрация, отговарящи пред РЗИ.
29. Типология на здравните системи. Критерии и сравнителна характеристика на моделите на

здравната система в развитите страни. Приоритети на здравната политика в развитите
страни.
Модели :
1. Национална здравна служба (модел Бевъридж) – Португалия, Испания, Скандинавски ст.
има две основни характеристики
*държавата е собсвеника на здравните институции
*централизирано управление на ресурсите
Системата на финансиране е от типа на децентрализирано правителствено бюдетно
финансиране.
2. Социално здравно осигуряване (модел Бисмарк) -
Характеризира се със силно здравно законодателство, гарантирано от държавата и
значително участие на местното самоуправление
Финансирането става чрез здравноосигурителни фондове. Във фонфовете участват три
страни – работещ, работодател, държавата
* В зависимост от участитето на всяка от тези страни (посочени по-горе) се различават две
групо страни.
- първа група : основно от държавата – Исландия, Швеция
- втора група : основни са работещите и работодателите – Япония, Германия, Холандия.
3. Модел на частна здравна система (либерален плурализъм) – САЩ

- политиката се осъщесвява от Съвет на директорите, изпълнителен директор и
консултативни органи.
Приоритети :
*Разширяване на първичната здравна помощ.
*Нови подходи към профилактиката и промоцията на здраве.
*Промоция на здравето.
*Нови диагностични, профилактични и лечебни технологии.
*Бързо развитие на информатиката и приложенията в здравеопазването.
*Повишено внимение към контрола на качеството и оценката на здравните дейности.
*Пазарна ориентация на съвременните здравни системи
*Усъвършенстваме на здравното законодателство и развитие на здравен мениджмънт
30. Здравна служба – определение, характеристика и нива на здравната помощ. Фактори,

функции и организационни принципи на здравната служба.
Определение : система от здравни заведения и здравни органи, тоест тя включва всички

видове здравни институции.
*Здравната служба още може да се разглежда като система за получаване, преработваме,
съхраняване и изразходване на ресурси за превантивни дейности, диагностика, лечение и
рехабилитация.
Нива и характеристики на здравната помощ : здравната помощ представляв услуги,
оказвани на индивидите, семействата или общностите от здравните институции за целите
на промоцията на здравето, профилактиката на заболяванията, диагностиката, лечението
и рехабикитацията.
Според СЗО здравната помощ трябва да протежава пет основни характеристики –
уместност, адекватност, наличност, достъпност, приложимост.
→ Нивата на здравната помощ са три
*Първична здравна помощ – Първото ниво на контакт; най-близо до хората; осъществява

се от индивидуални и групови практики за ПЗП и с активната подкрепа на общността.
*Вторична здравна помощ – за по-сложни проблеми изискващи специализирани услуги;

тук са районни болници, ДКЦ.
*Третична здравна помощ – суперспециализирана помощ; областни болници,

университетски болници.
Фактори :
*Медицински фактори – медицинска наука, развитие на медицинското образование.
*Немедицински фактори – икономическо развитие, национални традиции,
климатогеографски особености.
Функции : профилактични, диагностични, лечебни, медико-социални и др.
Принципи :
*единство и комплексност
*регионализация и децентрализация
*пирамидален строеж
*окрупняване на здравните заведения и създаване на многопрофилни здравни заведения.
31. Международно здравно сътрудничество. СЗО – цел, принципи, основни задачи, структура.
Цели на хилядолетието за развитие. Цели на ООН за устойчиво развитие.
СЗО : Конституцията на СЗО е ратифицирана на 7.април.1948г. (Световният ден на

здравето).
Основни задачи на СЗО са
*осъщесвяване на лидерство по проблемите на глобалното здраве
*насочване на изследователска дейност в областта на здравето
*разработване и въвеждане на нормативи и стандартии за оценка на здравето и дейността
на здравната система
*формулиране на политически решения, основани на доказателства
*предоставяне на техническа помощ на страните-членки
*проследяване и оценка на тенденциите на глобалното здраве
Цели на хилядолетието : 2000г от ООН

*Намаляването на 50% от крайната бедност и недохраненост
*Подобряване на основното и средното образование
*Насърчаване равенството между мъжете и жените
*Намаляване на смъртността сред децата
*Подобряване на здравното състояние на майките
*Ограничаване на разпространението на ХИВ/СПИН, малария, туберкулоза и друго болести
*Осигуряване на устойчива околна среда
*Създаване на партьорство за развитие
Цели на ООН за устойчиво развитие (2015-2030г.) :

*Ликвидиране на бедността
*Ликвидиране на глада
*Гарантиране на живот в добро зрение
*Гарантиране на достъпно до всички и справедливо качествено образование и
насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички
*Равенство между половете
*Добри санитарни условия за всички, както и снабдяване с вода
*Достъп до устойчиви и съвременни енергийни източници за всички
*Борба с климатичните промени
*Защита на водните басейни
*Защита на земните екосистеми
*намаляването на неравенствата вътре в страните и между страните
*насърчаване на мирни и развити общества
32. Глобална стратегия на СЗО „Здраве за всички“ – същност и развитие. Стратегия на

Европейския регион на СЗО „Здраве за всички в 21-ви век“. Европейска политическа рамка
„Здраве 2020“. Национална здравна стратегия 2020.
СЗО „Здраве за всички“ : главната цел в близките деситилетия е достигането от всички

хора по света към 2000г. на ниво здраве, което да им позволи да водят продуктивен в
социално и икономически отношение живот.
Здраве за всички в 21-ви век (Глобално): Тя определя новите глобални приоритети и десет
цели за постигане до 2020г.
В стратегията са заложени четири ключови ценности
*Правото на най-висок постижим стандарт на здраве
*Етика в планирането и прилагането на стратегията
*Постигане на равенство в здравето
*Отчитане на специфичните проблеми на мъжете и жените
→ Европейската стратегия за здраве за всички в 21-ви век има две основни цели, а именно
укрепване и съхраняване на здравето на хората през целият им живот.
Здраве 2020 : Общите цели са насочени към по-нататъшно значително подобряване на

здравето и благосъстоянието на населението, намаляване на неравнопоставеността в
здравето, укрепване на общественото здраве, гарантиране на устойчиви здравни системи.
→ За реализацията на стратегията са дефинирани четири приоритетни области

* Приоритетна област 1 – Инвестиране в здравето чрез анализ на заплахите за здравето.
* Приоритетна област 2 – Преодоляване на най-сериозните здравни проблеми.
* Приоритетна област 3 – Укрепване на здравните системи и капацитета на общественото
здравеопазване, готовността, надзора и отговора при извънредни ситуации.
* Приоритетна област 4 – Изграждане на приспособими общности и подкрепяща среда.
→ Национална здравна стратегия 2020

*През 2020г. България да е държава, гарантираща на своите граждани здравно
благополучие, високо качество на живот и намаляване на здравните неравенства чрез
всеобхватна, справедлива, устойчива и осигуряваща високо качество здравна система.
*Три приоритета :
-> приоритет 1 – създаване на условия за здраве на всички през целия живот.
-> приоритет 2 – развитие и управление на справедлива, устойчива и ефективна здравна
система.
-> приоритет 3 – укрепване капацитета на общественото здраве.
33. Основни насоки на здравната реформа в България – необходимост от реформа, цели и

принципи. Характеристика на реформата в лечебната дейност.
Необходимост : Три основни причини

*Влошаващо се здравно състояние на населението
*Доказана неефективност на здравната система
*Несъответствие на здравеопазването с общите тенденции на развитие на страната към
демокрация, пазарна икономика и приобщаване към Европейските стандарти и ценности.
Цели : Главната цел на здравната реформа е преустановяване на тенденцията за
влошаване на здравето на населението и създаване на условия за увеличаване на
жизненото дълголетие на нацията.
Принципи :
*Създаване на собствен модел на здравната реформа.
*Социална ориентация на реформата.
*Непрекъснаторст, прозрачност и обществено съгласие за промяната.
*Разпределение на отговорностите за здравето на нацията между обществото, гражданите
и здравните професионалисти.
Характеристика : характеристики на реформата в лечебната дейност
*Радикално правен статус на обществото.
*Регламентиране на договорното начало между лечебните заведения и финансиращите
органи.
*Осигуряване на автономия на потребителя
→ Законовата самостоятелност на трите субекта – потребител, лечебно заведение и
финансиращ орган
34. Същност, функции и принципи на здравното законодателство. Законодателна инициатива

и видове нормативни актове.
Същност : Здравното законодателство е съвкупност от правни норми, регулиращи

разнообразните отношения в здравеопазването.
*Деонтологични норми – действат чрез вътрешна мотивираност и характеризират
моралното съзнание на упражняващите медицинска професия без да е налице
формализацията на правото.
*Правни норми – действа чрез държавна принуда, като има забраняващ, разрешаващ и
задължителен характер и неспазването им води до съответно наказание.
Функции : те са организационна и защитна
*Организационна – законодателството трябва да определя ясно задачите и
организационната работа.
*Защитна – тази функция се постига чрез законови норми, които гарантират правата на
пациента и правната сигурност на оказващите медицинска помощ.
Принципи : Два основни принципа
*Право на медицинска помощ – основно човешко право.
*Право на лична свобода и решение, и зачитане на човешкото достойнство.
→Правото на медицинска помощ и на лична свобода и решение са гарантирани като
основни права на гражданите в Конституцията на Р. България и са разработени в глава
втора „Основни права и задължения на гражданите“
Видове нормартивни актове :
Тук ще включим законодателна инициатива и видове нормативни актове:
→Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
*Законодателна власт – Народно събрание; приема, изменя и допъла, и отменя закони.
*Изпълнителна власт – Министерски съвет; приема постановления, правилници и наредби
→Нормативните актове – класифицират се по степен и важност.

*Законови : Конституция, кодекс, закон.
*Подзаконови : Постановление, правилник, наредба, институция.
→Видове закони
*Устройствени (конститутивни) – основополагащи; закон за здравето.
*Специфични (функционални) – закон за здравното осигуряване, закон за лечебните
заведения, закон на кръвта, кръводаряването и кръвопреливането и др.
35. Основни положения на Закона на здравето. – от 10.08.2004, в сила от 1.01.2005г.

Основни : Устройствен закон
*Глава 1 – Национална система за здравеопазване (Министър на здравеопазването –
ръководител)
*Глава 2 – Дейности по опазване на здравето (здравни изисквания, контрол на заразни
болести – Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите
подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчен)
*Глава 3 – Медицинско обслужване (достъп, права и задължения на пациента)
*Глава 4 – Здравна закрила на опрелени групи от населението (репродуктивно здраве,
асистирана репродукция, генетично здраве и изследвания)
*Глава 5 – Психично здраве (закрила на прсихичното здраве)
*Глава 6 – Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното
здраве (право да практикуват неконвенционални методи и хомеопатия)
*Глава 7 – Медицинско образование. Медицинска професия. Медицински научни
изследвания върху хора. Медицинска наука. (магистри, бакалаври, научни изследвания)
*Глава 8 – Административнонаказателни разпоредби
36. Основни положения на Закона на здравното осигуряване. – 19.06.1998г.

Основни : Специфичен закон
*Глава 1 – Общи разпоредби (осигуряването бива – задължително и доброволно)
*Глава 2 – Задължително здравно осигуряване (от задължителни здравноосигурителни
вноски)
От къде идват парите ? – осигурителни вноски, лихви и приходи от управленито на
имуществото на касата; приходи регламентирани с други закони в полза на здравното
осигуряване; възстановяване на направени осигурителни разходи; глоби и наказателни
лихви; такси, определени с тарифа на МС и др.
*Глава 3 – Доброволно здравно осигуряване (дейност по поемане на рискове, свързани с
финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на
премии, въз основа на застрахователни договори)
37. Основни положения на Закона за лечебното заведения. 9.07.1999г.
Основни : Специфичен закон

→ Част първа
*Глава 1 – Общи положения (Лечебните заведения оказват извънболнична и болнична
помощ. Те се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически
лица.)
→ Част втора – Лечебни заведения
*Глава 2 – Видове лечебни заведения (глава3,4,5)
*Глава 3 – Лечебни заведения за извънболнична помощ
*Глава 4 – Лечебни заведения за болнична помощ
*Глава 5 – Други лечебни заведения
Извънболнична помощ Болнична помощ Други лечебни заведения

1. Амбулатория за 1. Болница за активно 1. Център за спешна
първична мед. помощ лечение медицинска помощ
*Специалност ОПЛ *Лекуват се остри
- за индивидуална практика заболявания,травми,
- за групова практика хронични заболявания и др.
2. Амбулатория за спец. 2. Болница за 2. Център за трнсфузионна
мед. помощ продължително лечение хематология
*С еднаква специалност *лица нуждаещи се от
- за индивидуална практика продължително
- за групова практика възстановяване.
3. Медицински център 3. Болница за 3. Център за психично
*Трима лекаря с различна рехабилитация здраве
специлност *физикална терапия,
моторна и психична
рехабилитация и др.
4. ДКЦ 4. Болница за 4. Център за кожно-
*Десетима лекаря с продължително лечение и венерически заболявания
различна специалност рехабилитация
*Наличие на апаратура
5. Самостоятелна медико- 5. Многопрофилна болница 5. Конплексни онкологичен
диагностична лаборатория *отделения или клиники с център
най-малко по две
медицински специалности
6. Самостоятелна медико- 6. Специализирана болница 6. Дом за медико-социални
техническа лаборатория *отделения или клиники с грижи
една медицинска
специализация.
7. Университетски болници 7. Хоспис
*многопрофилни или 8. Диализен център
специализирани болници, 9. Тъканна банка
определени от МС.
→Част трета – Създаване и закриване на лечебни заведения

*Глава 6 – Национална здравна карта. Областни здравни карти
*Глава 7 – Създаване, регистрация и разрешение на лечебните заведения
*Глава 8 – Структура, управление и персонал на лечебното заведение
*Глава 9 – Акредитация
*Глава 10 – Участие на лечебните заведения в медицинското образования
*Глава 11 – Взаимодействие между лечебните заведения
*Глава 12 – Финансиране на лечебните заведения
*Глава 13 - Преобразуване и приватизация на лечебните заведения
*Глава 14 – Административнонаказателни разпоредби
38. Първична здравна помощ (ПЗП)– концепция на СЗО и опитът на развитите страни.
Характеристика на общата медицина и общопрактикуващия лекар и тяхната роля в
здравната система. Първична здравна помощ в България.
Алма Ата 1978г.
Основнара здравна помощ на базата на практични, научнообосновани и социално

приемливи методии технологичниобщодостъпни за индивидитеи техните семейства,
осъществявани чрез тяхното пълно участие и на цена, която общността и страната
могат да си позволят на всеки етап от развитието си.
Основни елементи:
1 Здравна информираност и здравно възпитание на населението
2 Осигуряване на рационално хранене
3 Подобряване на хигиената на ок.среда
4 Профилактични грижи за майките и децата, вкл. семейно планиране
5 Профилактика на инфекциозните заболявание
6 Профилактика и контрол на социалнозначимите и ендемичните
заболявания
7 Подходящо лечение на най-честите заболявания и травми
8 Предоставяне на най-необходимите лекервства
***Ключовият елемент в ПЗП е общата медицина, а основна фигура в предоставянето на
ПЗП е ОПЛ.
Основни характеристики на помощта оказана в условията на общата медицина:
*свободен достъп до услугите

*общ характер (обхваща всички възрасти от двата пола)
*всеобхватност(вкл. профилактиката, здравно възпитание и лечение)
*продължителност
*лична помощ(личен характер на връзката пациент-ОПЛ)
*интегрирана помощ(физически, психически и социални фактори)
*разрешава около 90% от здравните проблеми на пациентите
*тя е вход към специализираната помощ (ОПЛ е “gatekeeper”, препращане към вторична и
третична помощ)
*координирана помо
*помощ ориентрана към потребностите на общността
Първичната здравна помощ в България. ПЗП започва през 1997г. заедно със
страртирането на здравната реформа.
39. Болнична помощ. Потребности от болнична помощ. Видове болнични заведения,

структура и функции на болницата. Оценка на дейността на стационара.
→Болничната помощ е втората важна подсистема на здравната служба. Осигурява се чрез

квалифицирана лекарска дейност заедно с квалифицирани здравни грижи.
Потребности и осигуреност с болнична помощ:

*Потербностите – изразяват се чрез
- брой нуждаещи се от хоспитализация на 100 или 100 човека
- необходими болнични легла на 1000, 10 000 или 100 000
→ Критерии на СЗО за осигуреност с болнична помощ на 1000 души

*Много ниска – под 4 легла
*Средна – 4-7 легла
*Висока – 7-10 легла
*Много висока – над 10 легла
Структура и функции на болницата :

→ Структура
Във всяка болница има 4 блока
*Консултативно-диагностичен блок
*Стационарен блок – клиники и/или отделения с легла
*Болнична аптека
*Административно-стопански блок
→ Функции
*Клинична помощ
*Консултативна помощ
*Промотивна функция
*Профилактични функции
*Социални функции
*Квалификационни функции
*Икономически функции
Оценка на дейността : дадени са брой легла, брой леглодни, брой болни

1. Средногодишна използваемост на леглата
брой леглодни
СИ =
брой легла
2. Среден престой на болните в стационара
брой леглодни
СП =
брой болни
3. Оборот на леглата
брой болни
ОЛ =
брой легла
4. Болничен леталитен
брой умрели пациенти
БЛ = × 100
брой болни
Леталитет не е равнопоставено на смъртност
- леталитет : свързано с тежестта на заболяванията и с качеството на оказаната медицинска
помощ
- смъртност : демографски показател, отразяващ брой умирания на 1000 души
40. Глобални проблеми на репродуктивното здраве и здравето на жените. Проблемът за

майчината смъртност. Организация на здравното обслужване на майките и жените в
България.
Рискът е свързван с бременността и раждането

Майчина смъртност - виж 18-та тема
Водещи причини :
*предшестващи заболявания
*тежки кръвозагуби
*високо кръвно налягане
*небезопасни аборти
→ Жените имат по-висока обща заболяемост от мъжете, но по-голяма средна
продължителност на живот.
Проблеми на здравето в България :

*По-висока честота на абортите
*По-висока ранна плодовитост във възраст 15-19г.
*Нарастване на извънбрачната бременност
*Честота на безплодието
*Майчина смъртност
Майчино здравеопазване :
*Наблюдение по време на бременността
*Ранно обхващане на бременността
*Регулярно наблюдение
*Специализирана извънболнична акушеро-гинекологична помощ
41. Глобални проблеми на здравето на децата. Организация на педиатричната помощ в

България.
Глобални проблеми на здравето на децата

*Детска смъртност и смъртност до 5-годишна възраст – виж тема 19
*Водещи причини за смърт
- в неонатален период : недоносеност, усложнения повреме на раждането, неонатален
сепсис, вродени аномалии
- след 1-я месец до навършването на 5г. : пневмония, вродени аномалии, диарийни
заболявания, травми, малария
Фактори :
*Свързани със здравето на майката
*Свързани със семейството
*Социално-икономически фактори
*На околната среда
*Социална подкрепа и дейност на здравната система
Педиатрична помощ :
*Първичната педиатрична извънболнична помощ се осъществява от личните лекари,
избрани от родителите
*При новородените личният лекар извършва първо домашно посещение в първите 24 часа
след изписването от родилното заведение и още веднъж между 14-я и 20-я ден.
42. Медико-социални проблеми на старите хора. Организация здравната помощ за старите

хора.
→ Стареенето може да се разглежда на индивидуално и популационно ниво.
*Индивидуално – няколко позиции

Биологична позиция - стареенето е непрекъснат процес на ограничаване на
жизненоспособността на организма и повишаване на податливостта към заболявания.
Социална позиция – стареенето зависи от социалните, моралните и културалните
традиции в обществото.
Икономическа позиция – възрастните и стари хора се отъжествяват с пенсионираните лица
Хронилогични позиции – стареенето се определя от достигната възраст
*Популационно – стареенето на популационно ниво е разгледано в демографията

Болестите могат да бъдат : свързани с процеса на стареене, хронични заболявания,
психологични проблеми
Организация на здравната помощ в България :

Основна цел – съхраняване на добро ниво на тяхното физическо и психическо
функциониране.
Медицинските грижи за старите хора включват един годишен основен профилактичен
преглед. Хронично болните стари хора се диспансеризират и наблюдават периодично от
ОПЛ.
43. Основни положения на лекарската експертиза на работоспособността. Основни понятия.

Нормативна уредба и органи на експертизата на работоспособността – права и
задължения.
Експертизата на работоспособността е регламентирана чрез Закона на здравето.

Органи на експертизата :
*Лекуващите лекари
*Лекарските консултативни комисии
*Териториалните експертни лекарски комисии
*Националната експертна лекарска комисия
Основни положения :
*Експертиза на временната неработоспособност – извършва се от лекуващият лекар, от
ЛКК, НЕЛК, ТЕЛК
*Експертиза на трайно намалената работоспособност на лицата в трудоспособна възраст и
на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – осъществява се от
ТЕЛК и НЕЛК.
*Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст – от ТЕЛК
и НЕЛК
*Екпертизата на професионалните болести – от ТЕЛК и НЕЛК
Правомощия :
ОПЛ – еднолично болничен лист за ВН за срок до 14 дни непрекъснато за едно или повече
заболявания и за не повече от 40 дни в рамките на една година.
ЛКК – продължават отпуска за ВН над 14 дни за едно или повече заболявания без
прекъсване като издават болничен лист еднократно до 30 дни и общо не повече от 180
календарни дни.
ТЕЛК – може да разреши продължаване на ВН от ЛКК до 3 пъти по 2 месеца в рамките на
една година. Ако за този период лицето не се върне на работа ТЕЛК определя процент на
трайна нетрудоспособност.
НЕЛК – произнася се по обжалваните решения на ТЕЛК.
44. Основни и специфични правила при издаване на болнични листове за временна
неработоспособност.
Основни и специфични правила :

Болничния лист за ВН се издава за времето от първия ден на настъпване на ВН до нейното
възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК.
Неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват
издадения болничен лист за ВН.
→ Болничен лист се издава и при следните случаи : умишлено увреждане на здравето с

цел получаване на отпуск или обезщетение; нарушаване на режима, определен от
здравните органи; поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство
без лечебна цел и др.
45. Възникване, същност и развитие на концепцията за промоция на здравето. Отавска харта.
Промоция : действие за подпомагане, съдействие, поощряване, поддържане, подкрепа на

растежа или развитие на нещо.
Промоцията на здравето е : организирано усилие на обществото за обучение на индивида
по проблемите на личното здраве и развитие на обществена система, осигуряваща на
всеки стандарт на живот, адекватен на поддържаването и подобряването на неговото
здраве.
Отавска харта : Промоцията на здраве е процес на създаване на възможности на хората да

контролират детерминантите и да подобряват своето здраве.
*Потвърждават се сновните предпоставки за здраве – мир, жилище, образование, храна,

доходи, стабилна екосистема, поддържащи развитието ресурси, социална справедливост
и равенство.
*Формолират се три основни подхода (стратегии)
- създаване на възможности за всички хора да достигат пълен потенциал
- подкрепа
- посредничество
46. Принципи на промоцията на здравето.
Принципи :
→Има пет основни принципи
1. Създаване на обществена политика, укрепваща здравна.
2. Създаване на подходяща жизнена среда, укрепваща здравето.
3. Засилване на общественото участие в дейностите за подобравяне на здравето.
4. Засилване на личната отговорност и развитие на лични умения, знания и възможности
за укрепване на здравето.
5. Преориентиране на здравната служба към промоция на здравето, междусекторно
сътрудничество и партньорство за постигане на по-добро здраве.
→ Промоцията на здравето включват три припокриващи се сфери – профилактика,

здравно възпитание и защита на здравето.
*Здравна профилактика - включва всички мерки, предприемани от здравните специалисти
и обществото по предотвратяване разпространение на рисковите фактори и заболяванията
и техните усложнения сред населението.
*Здравно възпитание - целенасочен метод за създаване на положително лично
поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез
придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни
характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и
жизнени умения.
*Защита на здравето – съвкупност от правни, социални, финансови и други обществено
регулативни мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на
благоприятна за здравето жизнена среда.
Промоцията въвежда активния подход към здравето и променя отношението на личността

към него (личностен подход и социална отговорност), а профилактиката променя някои
рискови за здравето фактори с цел недопускане на заболяване или предпазване от
усложнения. (може да се вкара към 45-та тема)
47. Здравно възпитание – същност, модели, принципи, методи и средства.
Същност : Част от трите сфери от модела на промоция на здравето.

Здравно възпитание - целенасочен метод за създаване на положително лично поведение
и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез придобиване
необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна
мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения.
Основни цели :
*образователни
*осигуряване на персонално развите
*превантивни цели – предотвратяват рискове и неблагоприятни състояния
*радикално-политически – повишава чувствителността на обществото за необходимостта
от съответната политика насочена срещи рисковете
Основни принципи :
*актуалност
*научна прецизност
*достъпност
*конкретност
*оптимизъм
*участие на аудиторията в процеса на обучения
*системност на възпитателното въздействие
*съобразяване с изходното ниво на знания – минаване от познатото към непознатото
*поддържане на мотивация за участие
*профилактична насоченост
*социален контекст
Модели : Три основни модела

*Традиционен модел – авторитетен; еднопосочно предаване на информация.
*Модел на сътрудничество – споделено възпитание; насочен към рисковите фактори или
рисково поведение.
*Промотивен модел – най-ефективен и предпочитан; насочен е към позитивното;
основава се на двупосочна размяна на информация.
Подходи : Индивидуален, Групов, Обществен
Методи и средства : Класически и Модерни

→ Класически методи
*Метод с преобладаване на устно слово
*Печатен метод
*Нагледен метод
*Комбиниран метод
→ Модерни методи
*Социално заучаване
*Дифузия на нововъведенията
*Социална имунизация
*Мас-медийни стратегии
*Избягване на когнитивен дисонанс

соц мед

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

соц мед

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

СОЦИАЛНА По учебника на Доц.

МЕДИЦИНА издание 2018.

Определение : Клон на медицината изучаващ влиянието на социално-икономическите,

2. Здраве и болест – концепции, определение, измерения и спектър на здравето. Социални

Концепции : Концепциите биват

3. Социално-медицински подход към здравия и болния човек. Социална история на

Подход към здравния и болния : Нужно е познаване на личностните характеристики,

4. Източници и методи на социологичните проучвания. Въпросникът при социалогически

За набиране на информация се използват емпирични социологически изследвания (ЕСИ),

5. Анкетен метод и интервю – същност, разновидности, предимства и недостатъци.

*Пряка групова анкета – имат пряк контакс с анкетьора

*Пряка индивидуална анкета –индивидуално в удобно време и място, анкетьора не

*Косвена анкета : въпросникът се попълва от анкетьора въз основа на информация от

Има различни видове интервю според вида на използвания въпросник – структурирано,

*Структурирано – затворени въпроси задавани в систематичен ред

*Неструктурирано – въпроси без варианти на отговор

*Полиструктурирано – включва затворени и отворени въпроси

Интервюто може да се отличава на база методи за провеждане – интервю „лице в лице“

Различават се различни типиве интервюирани -

6. Социологично наблюдение и документален метод – същност, разновидности, предимства

Социалогично наблюдение : Процедура подчинена на определена цел и тематика, при

Според степента на анонимност – явно и тайно

Роли на наблюдателя – пълен участник, участник като наблюдател, наблюдател като

Документален метод : набиране на информация от документи. Като документите могат да

7. Епидемиологични методи в социалната медицина. Определение и обхват на

Определение : епидемиологията изучава разпространението и определящите фактори за

∗ Периодична болестност – съвкупност от всички регистрирани заболявания за определен период.

Брой регистрирани заболявания за даден момент

Заболяемост : Динамична мярка, която измерва честотата на поява на нови случаи на

Кумулативна заболяемост : Измерва честотата на нововъзникналите заболявания на

8. Сравняване на честотата на заболяванията. Същност на абсолютното и относителното

*Относително – получава се информация колко пъти е по-голяма вероятността

→ Odds ratio – Съотношение на шансовете или съотношение на две допълващи се

9. Класификация на епидемиологичните проучвания. Наблюдателна епидемиология –

Наблюдателните проучвания се разделят на описателни и аналитияни, аналитичните от

10. Проучвания на причинна зависимост – кохортни проучвания и проучвания случай-

Следвайки определението, важни фактори за провеждането са -

Различават се три вида кохорни проучвания – проспективно (класическа форма),

Едно от главните предимства е, че позволяват изучаването на множествени резултати от

11. Потенциални грешки при епидемиологичните проучвания. Доказване на причинност.

12. Експериментални епидемиологични изследвания – рандомизирани клинични изпитвания,

Експериментални епидемиологични изследвания : вид експерименти върху групи от

Различават се два вида – паралелен екперимент и кръстосан експеримент

предимства : значително намалява опасността от самъгляващ ефект

13. Епидемиологичните изследвания и тяхната приложимост в профилактичната дейност.

Профилактика : Съвкъпност от медицински и немедицински мерки, които обществото

14. Вторична профилактика. Скрининг – определение, видове, изисквания за успешен

Вторична профилактика : Насочена към заболяването в предклиничен стадий. Цели да

15. Обществено здраве – определение. Измерване и оценка на общественото здраве.

Определение : общественото здраве е сложна динамична система от интегрално свързани

16. Демографски подходи за изучаване и оценка на общественото здраве. Демографски

Демографията е наука на населението, а цялостната характеристика на населението се

2.Чрез относителни дялове на лицата над 60г или над 65г

*Процентно съотношение на лицата над 65г към активното население 15-64г.

17. Медико-социални аспекти на раждаемостта – определение на основните понятия, скала за

Определение : Раждаемостта е социално явление с масов характер, за чието изучаване и

Показатели : Обща плодовитост, повъзрастова плодовитост, пропорции, сумарна

*Пропорции – При тяхното изчисляване всички живородени деца в дадена територия за

18. Медико-социални аспекти на общата смъртност – определение на основните понятия,

Определение на основни понятия : брутен (нестандартизиран) коефициент,

Брой умрели от ССЗ

Майчина смъртност - Измерва честотата на умиранията на жените във връзка с

Смъртност в България – за 2016г общата смъртност е 15,1 (най-високата за европейските