10.

Правоприлагане на гражданскоправните норми Влизането в сила на гражданския

закон само по себе си не означава неговото прилагане. Действието му е предпоставка
за неговото прилагане, което само тогава е налице, когато правните субекти
съобразяват поведението си с предписанието на правните норми. При извършване на
правни действия, съобразени със закона, при изпълнението на задължения или при
осъществяване на субективни права, гражданскоправните субекти прилагат закона. Това
е правоприлагане в широкия смисъл на думата. Правоприлагането в тесния
смисъл на думата се приема като дейност на компетентни държавни органи по
приложението на НА. То се осъществява от органите на съдебната и изпълнителната
власт. При него конкретните факти или ФС, осъществени в действителността се
подвеждат под правната норма, в чийто хипутезис са предвидени. Въз основа на
диспозицията на правната норма се извеждат конкретните правни последици, които
фактите пораждат. Санкцията на правната норма или други санкционни норми
определят правните последици, които настъпват при неизпълнението или лошото
изпълнение на породените гражданскоправни последици. Възможно е един и същи ЮФ
или ФС да е описан в хипутезиса на две или повече правни норми. В този случай може
да се постъпи по три начина: Кумулативно приложение – прилагат се правните
последици на всички гражданскоправни норми, които съдържат в хипутезиса си
съответния ЮФ или ФС. Алтернативно приложение – прилагат се само правните
последици на една от правните норми, в чийто хипутезис е включен конкретния ЮФ или
ФС и това се определя по избор от заинтересования правен субект или трето лице.
Евентуално /субсидиарно/ приложение - едната правна норма се прилага напълно, а
дали ще се приложи другата зависи от това дали тя е в интерес на страната.