Литература ИУЧ 5 клас Анубис

К. Протохристова, С. Черпокова, А.
Странджева
Д. Николова, Н. Даскалов
ЛИТЕРАТУРА
5.
ПОМАГАЛО
ЗА
ИЗБИРАЕМИТЕ
УЧЕБНИ
КЛАС ЧАСОВЕ
Клео Протохристова, Светла Черпокова,
Аделина Странджева, Дияна Николова,
Николай Даскалов
ЛИТЕРАТУРА
5. КЛАС
ПОМАГАЛО
ЗА
ИЗБИРАЕМИТЕ
УЧЕБНИ
ЧАСОВЕ
Издателска къща ● АНУБИС●

© Клео Стефанова Протохристова, Светла Кирилова Черпокова,
Аделина Любомирова Странджева, Дияна Василева Николова,
Николай Иванов Даскалов, автори, 2017
© Владимир Марков Минчев, корица и графичен дизайн, 2017
© Издателска къща „Анубис“ ООД, 2017
ISBN 978-619-215-167-6
Драги петокласници,
Помагалото за избираемите учебни часове е предназначено за обогатя-
ване и задълбочаване на познанията върху изучаваните от вас литературни
произведения. То съдържа дванайсет тематични комплекта, които съответ-
стват на съдържанието на учебната програма по литература за 5. клас.
Всеки от комплектите включва определен брой рубрики, в които ще на-
мерите литературни и обяснителни текстове, подходяща за подготовката ви
допълнителна информация, свързана с изучаваното произведение и неговия
автор, както и специални задачи, които ще ви помогнат да развиете собстве-
ните си способности за изследване и осмисляне на отделните теми.
Рубриката Пътуване към думата ви приканва да се съсредоточите вър-
ху разликата между разговорната и литературната употреба на конкретни
думи от изучаваното произведение и да доразвиете способността си да раз-
познавате и осъзнавате преносните значения.
Рубриката Тематична екскурзия представя отделни теми от изучава-
ното произведение в съпоставка с интерпретацията им в други литературни
текстове.
В Учебна енциклопедия ви се представят интересни и значими факти
от литературата, изкуствата или други сфери на обществения опит, които
по специфичен начин представят някоя от обсъжданите теми.
Рубриката Тематично разследване съдържа задачи за самостоятелна
работа по избрани теми, целта на които е сами да издирите нови текстове и
факти, свързани с изучавания литературен материал. Ще бъдете насочвани
към използване на различни ресурси, но основният акцент е върху сърфи-
рането в интернет.
Рубриката Четене през лупа ще ви ориентира към по-детайлно вникване в
учебната тема и ще развива усета ви за спецификата на изучаваните текстове.
Рубриката Текст+ предлага допълнителни откъси от произведения на изу-
чавания автор или текстове от други автори, които осигуряват възможности
за по-многостранно разбиране и осмисляне на изучаваното произведение.
Въпросите от Моят избор ще ви позволят да приложите творчески на-
ученото, като подбирате обекта на задачите според личните си впечатления.
Рубриката (От латински език: Nota bene – отбележӜ добре,
означението се среща често в различни текстове, за да насочи вниманието
на читателя към някакъв важен момент) съдържа съществена информация,
която е препоръчително да се запамети добре. Същия знак ще срещнете и в
рубриката Пътуване към думата.
Пожелаваме Ви успешна и приятна работа!
Авторите
СЪДЪРЖАНИЕ
Древногръцки мит за произхода на боговете .............................................7
Библейският разказ за сътворението ...........................................................15
Фолклор. Фолклорен модел за света ...........................................................22
Господ и дяволът правят света....................................................................28
Приказка ..................................................................................................................35
Тримата братя и златната ябълка ...............................................................40
Златното момиче ...............................................................................................44
Троица братя града градяха.............................................................................48
Фолклорно-празничен календар. Празници ...............................................52
Христо Ботев, Хайдути. Баща и син...............................................................59
Главатарят, който искал да плени месечината

(турска народна приказка).................................................................................73
Шарл Перо, Котаракът наставник, или Котаракът в чизми ............79
Ханс Кристиан Андерсен, Грозното патенце ...........................................84
Рик Риърдън, Похитителят на мълнии .......................................................90

ДРЕВНОГРЪЦКИ МИТ
ЗА ПРОИЗХОДА НА БОГОВЕТЕ
ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ХАОС
В старогръцката митология Хаос, Гея, Тартар и Ерос са първите божест-
ва, от които се пораждат други божества и всичко в света.
Хаос е първичната стихия, от която произхожда светът. Той съществува,
когато още нищо друго не е възникнало. Старогръцката дума χάος означа-
ва тъмна пустота, бездна, пропаст, безкрайна тъмнина, безформена мате-
рия. Според старогръцките митове от Хаос се раждат Мракът (Ереб)
и Нощта (Нюск).
В преносен смисъл хаос означава пълно безредие, бъркотия,
безпорядък; хаотичен – разбъркан, безреден. Използва се в из-
рази като: погледни какъв хаос е в стаята ти, в главата му е
хаос, в държавата цари хаос.
КОСМОС
Старогръцката дума космос (κόσμος) означава ред – нещо устроено кра-
сиво и добре. Космосът е противоположност на хаоса. Древните гърци си
представят света като един жив организъм, имащ разумна душа. А също и
като дом, в който живеят всички – богове, герои, хора, животни.
Другото значение на космос е вселена (лат. universum – всичко същест-
вуващо), всемир, т.е. целият свят.
ГЕЯ – Земята майка. На старогръцки думата означава земя. Гея се по-

явява първа след Хаос и от нея се раждат нещата в света – Небето (Уран),
морета и планини, титани и гиганти.
УРАН – на старогръцки думата уранóс означава небе. Уран е първият

бог на небето в старогръцката митология. Роден е от Земята майка – Гея.
Неговото име носи и планета от Слънчевата система – планета-
та Уран, която с помощта на телескопа е открита през 1781 г.
Малко по-късно – през 1789 г., е открит и химичният елемент,
наречен уран. Името му е дадено в чест на току-що откритата
планета Уран.
С небето е свързана и музата на астрономията – Урания. Тя е дъщеря на
Зевс, правнучка на Уран. Затова покровителства астрономията – науката,
която се занимава със звездното небе, с небесните тела.
7
ЕРОС – едно от четирите божества (стихии), които се появяват при въз-
никването на света. Ерос олицетворява силата на привличането, на любовта.
По-късно в старогръцката митология той е представен като син на богинята
на любовта – Афродита. Ерос и Афродита са божествата на любовта, която
властва над всичко в света. Римското име на бога е Купидон. Изобразяван
е най-често като красиво малко момче с лък и стрели.
КРОНОС – бог на небето, син на Уран. Възцарява се, след като сваля
насилствено баща си от небесния престол. Затова най-често го изобразяват
със сърп в ръка. Римското наименование на бога е Сатурн.
ЗЕВС – върховен олимпийски бог, бог на боговете и на хората. Зевс е

бог на небето и ръководи всичко от Олимп. Възцарява се трети на небесния
престол – след Уран и Кронос. Наричан е гръмовержец (повелител на гръ-
мотевиците), изобразяван е с орел и с гръмотевица в ръката.
АМАЛТЕЯ – името Ӝ означава „нежна богиня“, т.е. грижовна, внимател-

на. В старогръцката митология това е козата, отгледала с млякото си Зевс.
Тя заменя майката на Зевс – богиня Рея, и се грижи за малкия бог Зевс, до-
като порасне. По-късно Зевс я превръща в съзвездие и я поставя на небето.
С Амалтея е свързан и рогът на изобилието.
РОГ НА ИЗОБИЛИЕТО – вълшебен рог, от който извират блага за хо-

рата. Той е символ на плодородие и богатство. В древността майсторите
правели във формата на рог съдове за пиене на вино, наричани ритони.
Такива ритони са открити и при разкопки в България – например тракий-
ските златни ритони от Панагюрското съкровище. Ритоните имат формата
на рог и завършват с глава или предна част на животно. Украсени са богато
с различни изображения.
В разговорната реч също се използва тази фраза. Когато кажем
рогът на изобилието се изля (върху някого или на дадено мяс-
то), означава, че даден човек или място се радват на обилни бла-
га, че човекът е богат и щастлив.
ОЛИМП
Най-високата планина в Гърция. Връх Митикас е на 2917 метра надмор-
ско равнище. Това е вторият по височина планински връх на Балканския
полуостров – след връх Мусала в Рила (2925,4 м).
В старогръцката митология Олимп е свещена планина – дом на бо-
говете, наричани олимпийци (олимпийски богове). Епитетът олимпиец
най-често се използва за върховния бог – Зевс.
Олимпийски богове: Зевс, Посейдон, Хадес, Хера, Деметра, Хестия, Ати-
на, Аполон, Афродита, Арес, Персефона, Хефест, Хермес, Артемида, Дионис.
8
ОЛИМПИЯ
Олимпия е географски напълно различно място от Олимп. Това е древно
светилище на Зевс, което се намира в северозападната част на полуостров
Пелопонес. Там започват да се провеждат Олимпийските игри, наречени
така именно заради светилището.
В преносно значение олимпиец означава човек, който прите-
жава невъзмутимо спокойствие, достойнство, самообладание,
величие. Оттам и фразата олимпийско спокойствие – за много
спокоен човек.
Олимпиец се използва в преносно значение и за велик творец,
за човек на изкуството, който е достигнал върховете на изку-
ството.
Друго значение на думата олимпиец е човек, участвал в олим-
пийските игри.
ТЕМАТИЧНА ЕКСКУРЗИЯ
Всички митологии съдържат митове за произхода и устройството на све-
та. Те се наричат космогонични митове.
Светът според древните хора е създаден и управляван от боговете. Зато-
ва в митологиите на всички народи особено важно място заемат митовете
за боговете.
Митовете за произхода на боговете се наричат теогонични (от гр.
Θεογονία – теогония, произход на боговете).
В много митологии произходът на света се обяснява с появата на богове-
те. Те са мислени като първи и древни стихии, пораждащи всичко – небето,
морето, планините, слънцето, деня и нощта, сезоните и т.н.
В СЛАВЯНСКАТА МИТОЛОГИЯ представите за произхода на света

и на първите богове са отразени в много песни и приказки (във фолклор-
ни текстове). Според тях в началото имало само небе и море, и един бог,
който плавал в лодка. Сред морската пяна богът видял дявол. Взел го на
лодката и двамата решили да създадат земя, на която да живеят. Дяволът
се гмурнал под водата и взел шепа пясък, а от него богът създал Земята.
Двамата заживели на сътворената Земя. После между тях възникнал раз-
дор, който завършил с изкачването на бога на небето, докато дяволът бил
изгонен от Земята.
В славянските представи светът е създаден от две сили – светла и тъмна,
добра и лоша. А изначалните води (морето), от които започва сътворението,
напомнят на гръцките представи за Хаос. Защото и в старогръцката мито-
логия след Хаос първо се появява Земята (нещо твърдо, стабилно, здраво).
9
И в славянските митове и легенди затова е сътворена Земята – като твърда
и стабилна суша, на която да се живее.
В славянската митология светът е представен като космическо дърво.
Има три части – небе, земя и подземно царство. Горе е небесният свят
(Прав), по средата е светът на хората (Яв), а долу е светът на мъртвите и
на различни опасни същества (Нав).
Наименованията на тези три свята също са интересни. Прав е небесният
свят, откъдето боговете управляват справедливо света. Славянските думи
правилно, прав, право имат същото значение – означават вярно, истин-
но, справедливо. Яв е човешкият свят – от явно, видимо (това е видимият
свят). Нав е подземният свят, в който има зли и опасни за човека духове,
наречени нави.
В СКАНДИНАВСКАТА МИТОЛОГИЯ светът възниква от изначална

бездна. В космическите води се появява първо великанът Имир. Той се хра-
ни с млякото на кравата Аудумла. После се появява великанът Бури. Не-
гови синове са Один, Вили и Ве. Те убиват великана Имир и от тялото му
сътворяват света – морета и океани, земята, планините, небето, облаците,
звездите...
В сътворения от боговете свят горе, на небето, живеят Один и боговете,
наречени аси. Затова мястото се нарича Асгард (дом на асите). По средата
е домът на хората (Мидгард – средно място, оградено място), а долу, в
тъмния свят, живеят страшни дракони, великани и чудовища. Там отиват
и душите на умрелите. В това подземно царство властва повелителката на
мъртвите – Хел, а царството Ӝ се нарича Хелхайм (светът на Хел).
И в скандинавската митология от една безформена първична маса (хаос,
бездна) се пораждат първите стихии и елементите на света, първите богове.
Светът според древните гърци има три части. Такъв е той и в скандинав-
ската митология. Има три основни нива по вертикала. Горе е божестве-
ният свят – на асите, където Один управлява и ръководи всичко – богове,
герои, хора. В средата живеят хората, а долу е разположено подземното
царство, владението на Хел.
По този начин древните си обясняват реда в природата и в света, в
който живеят.
В скандинавската митология този вертикален модел на света е предста-
вен като космическо дърво, а в старогръцката митология – като космиче-
ска планина.
УЧЕБНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
В старогръцката култура космосът се мисли като нещо завършено и с
определени граници. В неговия център е разположена неподвижната Земя.
Около нея се движат Слънцето и другите небесни тела.
10
Представата за плоската Земя, която се крепи на гърба на китове или
на костенурка, или пък на гърба на космически змей, се среща в митове и в
устни народни разкази (легенди) за сътворението на света.
В народните представи (при много европейски и азиатски народи) Земя-
та се държи на рогата на вол или бик, стъпил върху риба в световния океан.
Така са описани Земята и нейните опори и в арменската митология.
КОСМИЧЕСКАТА КОСТЕНУРКА
По много забавен начин британският писател на фентъзи романи Тери
Пратчет представя древните митологични представи за Вселената, харак-
терни за много народи. В романите му от цикъла „Светът на Диска“ Вели-
ката А'Туин (Great A’Tuin) е огромна костенурка, която се носи из Космо-
са. На корубата Ӝ са стъпили четири слона. Те пък носят на гърбовете си
Света на Диска (Земята).
КОСМИЧЕСКОТО ЯЙЦЕ
В някои митологии възникването на света се обяснява с космическо яйце
(световно яйце). От него се появява първото божество, което също твори
неща от света и създава други богове. Яйцето се разделя на две половини,
от които се образуват небето и земята.
САТУРН е римското наименование на гръцкия бог Кронос. Името му

Saturnus е от лат. satus – посев. Сатурн е бог на земеделието. В негова чест
в Древен Рим през месец декември се провеждал празникът Сатурналии.
Този празник се обвързва със зимното слънцестоене (22 декември). Много
от обичаите, свързани с празника, се запазват след това и при празнуването
на Нова година, както и на Коледа.
ТЕМАТИЧНО РАЗСЛЕДВАНЕ
1. Намерете в интернет информация за Диктейската пещера на остров
Крит. С какво е известна тя и защо се посещава от туристите?
2. Проучете какви подвизи извършва най-известният старогръцки герой
Херакъл.
Така например на Херакъл (лат. име Херкулес) са посветени и много
филми. Сред тях са „Войната на боговете“ (Immortals, 2011 г.); „Херкулес“
(Hercules, 2014 г.), направен по комиксите на Стив Мур. Херакъл е извес-
тен герой и от много компютърни игри: Hercules (1997), God of War III
(2010); Hercules: The Official Game (2014).
3. Направете проучване в интернет и за други старогръцки богове и ге-
рои. По какъв начин те са представени в съвременното кино и в компютър-
ните игри? Например в компютърната игра Age of Mythology – „Епохата на
митологията“, във филма „Гневът на титаните“.
11
4. Писателят Дж. Р. Р. Толкин назовава измисления от него свят на хо-
рата Средна земя (Middle-earth), като използва наименованието Мидгард
(Midgard) от скандинавската митология. Открийте кои познати ви неща от
митологията на гърците и на скандинавците присъстват във филма „Власте-
линът на пръстените“, създаден по романа на Толкин. Сред тях например е
приликата във външния вид между бог Один и Гандалф.
СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ПО МИТОЛОГИЯ
1 2 3 4 5
В сканди- В българ- В армен-
В гръцката
навската В Библията ската мито- ската мито-
митология
митология логия логия
Възник- От Хаос От Хаос Бог творец От Хаос От Хаос
ване на към Космос към Космос Първо съз- към Космос към Космос
света Първо въз- Първите две дава небето Първо се Първо се
никват земя- стихии: огън и земята (от създават създават
та и небето. и лед раждат хаоса), по- земята и земята и
космическия сле всичко небето. небето.
великан. От в света. На-
него се обра- края създава
зуват небе и човека – по
земя. свой образ
и подобие.
(книга Би-
тие)
Косми- Свещена- Космическо- Дърво на жи- Космическото Вертикален
ческо та планина то дърво е вота и Дърво дърво – дъб в модел –
устрой- Олимп свещеният на познание- славянската небе, земя
ство на ясен Игдра- то митология и подземно
света сил. царство
(земята е на
рогата на
бик)
Косми- Небето баща Небето баща Небето баща слънце и
чески и Земята и Земята и Земята звезда
брак майка майка майка
12
1 2 3 4 5
В гръцката
митология
Върхо- Зевс Один Бог Сварог, Пе- Вахагн
вен бог рун, Тангра
Трима Зевс – По- Один – Вили Св. Троица Бог Сварог
основни сейдон – Ха- – Ве има трима
богове дес синове: бо-
(братя) говете Даж-
бог, Перун и
Сварожич
12 ос- 12 олимпий- 12 аси, ръ- 12 апостоли
новни ци, ръково- ководени от
небесни дени от бог бог Один.
божест- Зевс.
ва
Създа- Боговете го Боговете – От Бог Боговете го
ване на създават. Один и бра- – по свой създават.
човека тята му съз- образ и по-
дават пър- добие
вите хора от
дървета.
Птици Зевс се изо- Две птици Два гълъ- Два щъркела
бразява като (лебеди) сто- ба, които изобразяват
орел. ят в корона- се спускат Слънцето.
та на дърво- от Дъба и
то Игдрасил. сътворяват
земята
Сили на Сторъки, Космически Змия Змей вишабите –
хаоса, циклопи ти- Змей (опас- дракони
чудови- тани, гиган- ващ земя-
ща ти, Тифон, та), огнен
дракони, Змей (убит
които пазят от боговете
забранени – аси), вели-
предмети и кани, чудо-
места вища и сили
на мрака
13
1 2 3 4 5
В гръцката
митология
Рай Островите Раят се на- Райска гра- В славян- Раят е раз-
на блажени- рича Валха- дина (Едем) ските ми- положен
те са раят ла – огромно тове раят е на небето
в гръцката място, ръ- приказна и под небес-
митология. ководено от вечнозелена ния град на
бог Один. градина, уп- боговете.
Намира се равлявана от Там отиват
в Асгард бог Велес. душите на
– дома на праведните.
всички бо-
жества.
Златни Ябълките от Златните „Райски Ябълката е
ябълки градината на ябълки на плод“ (ябъл- магически
Хесперидите богиня Идун ка) – от плод – има
дават вечна даряват ве- дървото на го в славян-
младост. чна младост. познанието ските митове
в Едемската и в много
градина. празнични
ритуали.
Божест- Нектар и Златните
вени на- амброзия ябълки на
питки и богиня Идун
храни и медът,
капещ от
дървото
Игдрасил.
МОЯТ ИЗБОР
Кой текст от рубриките „Пътуване към думата“, „Тематична екскурзия“
и „Учебна енциклопедия“ ви направи най-силно впечатление? Обяснете из-
бора си.
14
БИБЛЕЙСКИЯТ РАЗКАЗ
ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

БИТИЕ
Думата Битие от старогръцки означава сътворение, създаване (лат.
genesis – възникване, произход; на иврит – в началото). Първата книга от
Стария завет се нарича Битие, защото разказва за създаването на света и на
човека и за най-ранната история на еврейския народ.
ЗАВÉТ – в християнската литература значението на думата завӛт е на

договор (съюз) между Бог и човека.
Значението на думата завӛт е: 1) завещание; 2) напътствие, мъдро
наставление към потомците; 3) поука; нещо важно, което носи зна-
ние. Оттам и фразата да остави завӛт означава да остави своето
мъдро напътствие към идните поколения, към другите хора. Упо-
требява се в изрази като: завӛтът на Левски, завӛтът на Паисий
Хилендарски към българите, завӛтът на народните будители...
СВЕТЛИНА
В първа книга от Битие светлина не означава просто видимата за чо-
вешкото око светлина, която се описва в науки като оптиката, физиката.
Светлината, за която се говори в Библията, е сътворена от Бога и излиза от
него. Така е описано отделянето на тъмнината от Божествената светлина.
Без светлината няма живот, тя стои в началото на сътворението на света.
Изразът вътрешна светлина означава Божествената светлина
вътре в човека.
Старобългарската дума свят (свѣтъ) означава светлина, а също
и като прилагателно – свят (същ. светец, свят човек). Означава
и всемир, вселена.
БЛАГОСЛОВИЯ
В библейския разказ за сътворението се казва, че след като създава жи-
вите същества (влечуги, животни), както и Адам и Ева – Бог ги благославя.
Благословия означава молитвени думи за благополучие, които
са придружени с кръстен знак (прекръстване). Означава също
и да получиш одобрение, разрешение за нещо от близък човек.
Казваме например: получих благословията на родителите си;
той му даде благословията си.
15
ДОБРО
И библейският разказ за сътворението показва, че редът, космосът са
нещо красиво и добро. Сътвореният от Бог свят е добър, подреден и кра-
сив. Затова и в първа глава на книга Битие при сътворяването на видимия
свят се повтаря: И видя Бог, че това е добро.
ЕДЕМ (Райска градина)

Едем или още Рай в Библията е Райската градина, където живеят Адам и
Ева, след като Бог ги създава. Там те са щастливи и безгрижни, в хармония
и съгласие с Бог.
В митологиите на много народи има описание на такова блажено и меч-
тано място. В него човекът живее без труд и грижи, без болести и мъка и
е безсмъртен. В старогръцката митология такива места са Островите на
блажените и Елисейските поля (Елизиум).
В много митологии тези блажени земи са описани като далечен остров
– на края на света. И във фолклора на много народи това е място на обилни
блага, на вечна пролет, щастие и радост. Там текат реки от мед и мляко
(символи на изобилието). Най-често блаженото място се описва и като кра-
сива градина, пълна с растения и цветя, с плодове.
ДЪРВО НА ПОЗНАНИЕТО
То символизира мъдростта и знанието, познанието на всичко в света. В
Библията това дърво се свързано и с морала – с различаването на доброто
и злото.
Бог забранява на Адам и Ева да ядат от плодовете само на това
дърво в Едемската градина. Оттам произлиза и словосъчета-
нието забраненият плод. По-общо то означава и всички неща,
които не са позволени, които не трябва да се правят, но силно
привличат и изкушават човека.
ПРОГОНВАНЕ ОТ РАЯ
Прогонването от райската градина е свързано с греха. Грях означава
нарушение на правилата, установени от Бог; престъпване на определени
норми. Грехът има лоши последици за човека и затова се свързва с нещо
лошо, зло. Първороден грях – грехът, извършен от Адам и Ева (от първите
хора, създадени от Бог). Те нарушават една от Божиите заповеди и затова
са изгонени от Рая. Забраната на Бог е да не опитват от плодовете на дър-
вото за познаване на добро и зло.
ЯБЪЛКА
Ябълката е символ на плодородието и на Земята майка. И във фолклора,
и в митовете тя се свързва с любовта, брака и семейството, с пролетта и
младостта. В българските сватбени ритуали винаги присъства ябълка – като
пожелание за щастлива любов и много деца.
16
Ябълката е знак за вечна младост, дълголетие, безсмъртие. Тя означава
същото, което е и живата вода в приказките. Във вълшебни приказки като
„Тримата братя и златната ябълка“ златният плод е ценност, която героят
трябва да опази, и така постига щастие – жèни се за прекрасна девойка, а
сватбата е под клоните на ябълката.
В християнската традиция ябълката е символ и на изкушението. Свърз-
ва се с нарушената от Адам и Ева забрана и с прогонването им от Рая. Ма-
кар никъде в Библията да не се казва, че забраненият плод от Дървото на
познанието е ябълка, най-често именно ябълка е изобразявана на картини,
които представят грехопадението.
АДАМ, ЕВА
Името Адам означава земя (пръст, глина), а също и човек (първия чо-
век). Името Ева означава живот, даваща живот. Бог създава Адам от
пръст (земя) и му вдъхва живот, а Ева е първата жена – прамайката на хо-
рата. Тя дарява живот, тя е раждащото женско начало.
ДЪРВО
Във всички митологии присъства образът на дървото – космическото
дърво. То има три части и представя вселената и нейните основни светове:
горе, небе (клони на дървото), среда, земно пространство, човешки свят
(ствол на дървото), и долу, подземен свят (корените на дървото).
Дървото и във фолклорните представи е с клони до небето и с корени
в земята или морето. Най-често то е дъб, ясен, явор, кипарис. На клоните
има небесни птици (орел, сокол, славей), както и пчели. В корените му под
земята живее змия (змей, хала, ламя).
Израсло е дърво високо.

Корени му в сине море,
вършец му бе в сине небе;
листи му са жълтици,
цветецът му дребен маргарец.
На секо клонче славейче.
(Народна песен)
Найде дърво кипарово

в корена му змех лежит,
на върхове славей пеит.
17
В митовете дървото на живота се свързва и с младостта, с безсмъртието.
Много често това дърво е ябълка. Тя дава забранени за хората плодове.
Такива са златните ябълки на хесперидите в старогръцката митология. Те
растат в градина на края на земята, пазени са от незаспиващ дракон и да-
ряват вечна младост. Със златните ябълки на хесперидите е свързан 12-ият
подвиг на Херакъл.
В народните песни ябълката често е описвана като космическо дърво:
Слънце пекнало у момкови двори,

Израсло ми е дърво високо,
Развило клоне до горна земя,
Извило върше до ведро небо,
На връшката му златна ябълка.
(Сватбарска народна песен)
В народните обичаи ябълката присъства като символ на плодородие. Та-

кива са и сурвакарските благопожелания:
Сурва, весела година,

златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!
Дървото е универсален символ на дълголетието и на единството. Затова

се среща и във фолклора на много народи. То символизира и човешкия род,
връзката между поколенията в рода – родовото дърво. Затова казваме, че
човек има родословно дърво.
Дървото е символ и на четирите основни стихии в света: земята, в която
расте; водата, която се всмуква от корените му; небето (въздуха), в което
се намират клоните му; слънцето (огъня), под което зреят плодовете му.
За българите свещени дървета са дъб, бук, явор, бор, ела, орех, дрян.
В народните песни чрез тях се описва и семейството:
Два са бора ред поредом расли,

между них е ела тънковита.
Бори расли горе нависоко,
осланяли ела тънковита
от зли бури, от студени ветри:
да Ӝ ветри върше не пребият,
да Ӝ бури клони не поломят.
18
Не са били два бора високи,
най са били два брата рождени,
а между им Елица сестрица...
Мила сестра братя осланяли
от зли хули, от студени речи:
да Ӝ хули име не похулят,
да Ӝ речи слава не погубят.
ЗМИЯТА в българския фолклор, както и в Библията, се описва като зло

и коварно създание. В Библията тя кара Адам и Ева да опитат от дървото на
познанието и така първите хора са прогонени от Рая.
Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог
създаде. (Битие, гл. 3)
Образът на змията има двойствен смисъл в митологичните представи на
древните българи. Тя може да е опасен враг, но и вълшебен помощник на
юнака. Змията е мислена като мъдро животно, което разбира езика на всич-
ки животни и на хората, пази дома, лозето, нивата. Затова змията и смокът
често са наричани стопани (на дома). Вярвало се, че змията пази дома от
нещастия.
По-често обаче змията предизвиква страх, защото носи зло и смърт. Та-
кива образи са и змеят (змеицата), ламята, халата – в народните при-
казки и песни. Те са вредители, крадат слънцето, луната, спират водата,
унищожават реколтата, крадат моми.
В българските поговорки е запазена тази представа за змията като зло,
като нещо коварно и подло:
Прегърни змия – да те ухапе.
Като змия в пазва.
Не ща змия в пазвата си.
„Змия в пазвата“ означава да се довериш на някото и да го ми-
слиш за приятел, а той да ти е враг.
При описание на лош човек отново се използва сравнение със

змията:
Змия усойница му е плюла в устата.
Да плюе на змия в устата, ще я отрови.
ЕЗОП
Селянин и змия (басня)
През една година зимата се развихрила дълга и студена. В един от
най-мразовитите дни селянин се прибирал към дома си. Но не щеш ли, на
пътя намерил премръзнала змия. Дожаляло му на човека за живинката и я
мушнал на топло в пазвата си. Когато стигнал у дома, оставил змията при
19
себе си, за да се сгрее добре. По някое време, стоплена от гръдта му, тя се
размърдала. А когато скоро силите Ӝ се върнали, змията обърнала глава
към своя спасител и впила зъби в него. Селянинът се вцепенил от силната
болка и напускайки този свят, промълвил:
– Заслужавам да умра, щом сглупих и пуснах злодей в пазвата си.
Поука: Пазете се от злите хора! На протегната ръка отвръщат с удар.
ТАБУ
За древните хора чрез система от табута (забрани) се установява редът
в обществото и отношенията с боговете. Табуто има за цел и да предпазва
човек от неразумни действия и изкушения, за да се съхранят животът и ре-
дът. Затова нарушителите на забраните са наказвани много строго.
В библейския разказ за сътворението нарушението, извършено от Адам
и Ева, също е наказано – Бог прогонва хората от Рая. Те вече не са блажени
и безсмъртни. Бог проклина и змията, която ги е изкушила:
И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да
си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по
корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си. (Битие, 3:12)
Оттук произлиза и фразата Ям прах като змия. Тя означава: мъча се,
страдам и се унижавам.
ПРОКЛЯТИЕ – това е словесна фраза, чрез която се осъжда някой за

много лошо деяние. То е обратно на благословията. В Библията проклятие-
то се свързва с отреждането на тежки беди за този, който е нарушил важна
забрана.
В разговорната реч възклицанието „Проклятие!“ се използва с
друго значение – като израз на неудоволствие, на раздразнение
или на досада.
1. Намерете в интернет картините на Лукас Кранах Старши „Адам и
Ева“, „Адам и Ева в райската градина“, „Едем“. Какво от описанието на
Райската градина, представено по-горе, присъства на тези картини? Опише-
те вашата представа за Рая.
2. Намерете в интернет картината на италианския ренесансов художник
Тициан „Адам и Ева“ (1550 г.). Разгледайте и фреската на Рафаело „Адам и
Ева“ (1509 – 1511 г.). Кои важни моменти от библейския разказ са изобра-
зени на тези творби?
20
3. Направете свое проучване за семейството и рода си и изгответе родо-
словно дърво.
ТЕКСТ +
Според една народна легенда планините се образували от това, че дяво-
лът, като взел мая от дъното, стрил я в устата си. Маята започнала да расте
и той, нямало как, започнал да плюе. Там, където падало, ставали планини.
Те се образували и от брашното, което падало от скъсания чувал на Господ.
Когато Господ побягнал към небето, след него тръгнала и земята. Местата,
по които Бог минал, се издигнали по-високо и когато Господ казал на зе-
мята да спре, се образували планини. Долините и равнините са изкопани от
животните по заповед на Бога, за да се събира в тях вода и да има откъде
да пият. Само орелът не изпълнил тази воля и не участвал в общата работа.
Според друго предание някога хората правили кула, за да стигнат до
Бога, но без негово позволение. Затова Бог я разрушил и потопил. Камъни-
те от нея, които стърчат, са днешните планини.
(По Йордан Ковачев, „Народна астрономия и метеорология“, СбНУ, т. 30).
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
21
ФОЛКЛОР.
ФОЛКЛОРЕН МОДЕЛ ЗА СВЕТА

ФОЛКЛОР
Често чуваме тази дума (от английски – folklore, folk – народен, lore –
мъдрост) в делничното си общуване – говори се за фолклорни ансамбли,
надпявания и събори, за фолклорни сбирки в големите музеи, за фолклор-
ни мотиви в облеклото на някого и дори за „фолкмузика“ (съкратеният ко-
рен в първата част на думата загатва за използването на народни мотиви в
съвременни авторски музикални произведения, макар че често смесването
на традиционните и модерните елементи не е направено професионално и
затова не издава добър вкус). В разговорния език думата фолклор има мно-
го широка употреба. В научния тя има същото значение, каквото и изра-
зът народно творчество – към него отнасяме многобройни по съдържание
и форма словесни текстове, разнообразни обреди, календарни и семейни
празници. Техните особености са, че са създадени още в дълбока древност,
че са плод на колективните усилия на много хора, че са се предавали устно
през поколенията и затова са претърпели известни промени. Но по-важно-
то е, че във фолклорните приказки, песни, легенди, обреди, носии, битови
предмети и оръдия на труда можем да открием разбирането на нашите пред-
ци за добро и зло, за красота и достойнство, за преходно и вечно.
МОДЕЛ
От латински – modulus: мяра, образец. Моделът е цялостна система от
представи за света или за някакъв обект, в която са изтъкнати най-важните
му черти. Моделите могат да бъдат материални или мисловни.
Думата модел (същ. нар., м.р.) може да се употребява в раз-
лични езикови ситуации, като запазва приблизително еднакъв
основния си смисъл.
Тя може да назовава образцов екземпляр („Той е модел за подражание.“).
Употребяваме я за възпроизведен вариант на нещо („корабен модел от
картон“).
Така се нарича човек или предмет, който е пресъздаден от художник или
фотограф („Тя е модел на художника.“).
За човек, който показва нови дрехи („Мечтае да бъде моден модел.“).
За марка или тип на дадено изделие („нов модел на автомобил“).
22
ФОЛКЛОРЕН МОДЕЛ ЗА СВЕТА
Цялостната система от възгледи на хората от патриархалното (патриар-
хален – старинен, верен на традицията) общество за това как трябва да
изглежда светът и какво е мястото на човека сред него. В центъра на тези
възгледи е представата, че достойнството на човека се определя от неговата
доброта, справедливост, храброст, трудолюбие и преди всичко от умението
му да цени и уважава опита на своите предци и да го предава като мъд-
рост към следващите поколения. Затова в основата на фолклорния модел за
света е залегнало преклонението пред рода – като група от хора, които са
свързани помежду си чрез кръвна или брачна връзка.
НОРМА
От латински – norma: образец. Точно предписание как трябва да изглеж-
да нещо.
Думата норма има много широка употреба, при това функцио-
нира както като съществително нарицателно име от мъжки род,
така и – в някои чужди езици – като собствено име от женски род.
Като нарицателно я използваме, когато говорим за узаконено положение
(„правна норма“); с нея назоваваме валидните правила в езика („езикова
норма“). Може да я срещнем като усреднена стойност („дневна норма в
производството“); в медицината пък тя назовава балансираното състояние
на човешкото тяло („Здравното Ӝ състояние е в норма.“).
Норма се нарича красиво градче в Централна Италия. Личното женско
име Норма е много популярно в някои чужди езици – героиня, която го
носи, е дала името на прочутата опера „Норма“ от италианския композитор
Винченцо Белини.
НРАВСТВЕНИ НОРМИ
Правила за поведението на човека във взаимоотношенията му с другите
хора и със заобикалящия го свят. Нравствените норми представляват из-
исквания на обществото към конкретния индивид как е препоръчително да
общуват членовете на дадена група. Наричат ги още неписани закони, защо-
то в резултат от многовековния си опит обществото знае и предупреждава
какви биха могли да бъдат последствията от определени човешки постъпки.
Фолклорът на всеки народ отразява неговите специфични възгледи и
представи. Но тъй като народното творчество винаги е тясно свързано с
поминъка и с географските особеностите на средата, която населяват хора-
та, във фолклора на даден народ се наблюдават и по-малки подразделения,
които имат своя, местна специфика. Наричат се фолклорни области.
23
В нашите земи ясно се оформят седем фолклорни области: северняшка,
тракийска, родопска, добруджанска, пиринска, шопска и странджан-
ска. Добрите познавачи на българското народно творчество понякога са
способни само по няколко танцови движения, по специфичния изговор на
една фраза, по звученето на мелодията или даже само по украсите и крой-
ките на носиите да определят от кой район е дадена народна песен, приказка
или танц.
Северняшки се нарича фолклорът на хората от западната и централната
част на Дунавската равнина. Той е прочут с вихрените хора и ръченици под
мелодията на гъдулка, с легендите и преданията за храбри хайдути от Стара
планина, които балканджиите си разказват по седенки.
Неслучайно наричат Добруджанския край житницата на България. В
битовите приказки от района, в песните на жътварите, в характерните маги-
чески обреди за гонене на змей и в специфичните добруджански ръченици
можем да открием елементи, които говорят за преклонението на трудовия
човек към земята, символизират надеждите му за плодородие или разказват
за тежкия труд на нивата.
Тракийските песни са весели. Изпълняват ги предимно жени, облечени
в красиви, обточени с гайтани сукмани. Тракийската песен почти винаги е
в съпровод от музиката на кавал. А най-известните фолклорни обичаи сред
плодородната низина са кумиченето и ладуването.
Всеки може да различи родопската песен – тя е бавна и много лирична.
Родопчанката пее на висок глас: сякаш мелодията се стели по върховете на
планината, а ехото разнася надлъж и нашир звуците от гайдата и медните
чанове.
В народното творчество на хората от Пиринския край са опазени мо-
ралните добродетели на нашите предци, които личат в коледарските благо-
словии, в сурвакарските наричания и най-вече в преданията за юнака Крали
Марко. Песните им се познават по характерния ритъм, постигнат от музи-
ката на тамбура. А уютът на пиринските домове и днес носи доказателства
за дарбата на тамошните майстори дърворезбари.
Шопските хумористични приказки и анекдоти отразяват темперамента
на хората от Централна Западна България. Словесните народни творби от
този край са кратки, но впечатляват с остроумния си герой шегобиец Хитър
Петър. Особено интересни са шопските кукерски игри, чиято слава се носи
из целия свят.
А във фолклорните традиции на Странджанско сякаш са се съчетали
горещото слънце, морето, планината и гората, които дават облика на райо-
на. Тукашните песни за Индже войвода, преданията за Хаджи Димитър, не-
срещаните по други места нестинарски и еньовденски игри, произведенията
на местните грънчари и тъкачи носят славата на българската традиционна
култура и днес по света.
24
Димитър и Константин Миладинови (по-известни като Братя Миладино-
ви) са видни общественици и едни от първите събирачи и популяризатори
на нашия фолклор. Те осъзнават значението му за опазване на чувството за
национална принадлежност, особено в годините, когато България все още
е под робство. За своето време – средата на ХIХ век, Братя Миладино-
ви извършват истински културен подвиг: в продължение на шест години
обикалят българските земи, записват текстове на стотици народни песни от
различни жанрове и подготвят издаването им в сборник под заглавие Бъл-
гарски народни песни. Той е отпечатан през 1861 година в град Загреб.
В предговора към книгата си Миладинови пишат: „... народът в песни и
игри излива чувствата си, в тях намира душевна храна и разтуха... той пее
винаги и навсякъде – в жалба и в радост, по сватби и по хорá, на жътва и на
гроздобер… в богатство и бедност, при здраве и болест. Затова може да се
рече, че народът е вечен и велик творец“.
1. Едни от най-талантливите поети, писатели, художници, музиканти и
танцови изпълнители не само в модерното българско, но и в световното
изкуство са се учили от народното творчество. Черпили са от неговата мъд-
рост и са пресъздавали в произведенията си фолклорни мотиви и образи.
Това доказва какво богатство представлява фолклорът, колко ценен е той
за културната история на отделните народи, а и на човечеството като цяло.
По традиция учебните заведения в България носят имена на велики писа-
тели, творци и общественици от по-близкото или по-далечното минало. Ако
и вашето училище е сред тях, проучете дали патронът му е имал някакво от-
ношение към фолклора: дали в произведенията си е разработвал фолклорни
мотиви и кои са те; проявявал ли е интерес към народното творчество като
цяло или към отделни негови жанрове; споделял ли е свои мисли и оценки
за фолклора. В случай че училището ви не носи името на такава личност,
поинтересувайте се от патроните на други учебни заведения – от недалечна
улица или съседен квартал, в най-близкото до вас селище. За целта потърсе-
те информация в интернет. Обсъдете наученото със съучениците си.
2. Определете към коя от седемте фолклорни области е вашият край. На-
учете повече за неговите фолклорни традиции, носии, занаяти, песни и тан-
ци, за обичаите на хората, като използвате сайта kids.alliancebalkani.com/
bg/prouchvaniya/.
3. Потърсете информация за змея в народните представи.
25
ЧЕТЕНЕ ПРЕЗ ЛУПА
Във фолклорния модел за света най-важен е родът – група от хора, меж-
ду които има кръвна или брачна връзка. Семейството е основна единица
на рода. То се крепи върху основата на предавания опит от поколение на
поколение: така мъдростта на старите става притежание на по-младите, а те
от своя страна я обогатяват и предават на следващите генерации.
Ето някои български пословици, изразяващи моделите за достойно човеш-
ко поведение в семейството и неписаните закони, от които се ръководи родът:
Авлигата е малка, ала кога брани гнездото си, и усойницата надвива.
Бащата е гост вкъщи.
Бащина благословия къща зида.
Бащина поука – синова сполука.
Всяка крава телето си лиже.
Децата се на всичко чудят, а старите – на нищо.
С пари всичко ще купиш, само бащин и майчин съвет не можеш.
Род рода не храни, тежкò му, който го няма.
Брат брата не храни, ала все го брани.
ТЕКСТ +
Прочетете народната приказка „Старите хора“. Каква поука можете да
направите? Защо втората заповед на царя е напълно противоположна на
първата?
Старите хора
(Народна приказка)
Един жесток цар издал закон да бъдат погубени всички стари хора.
– Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва
секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.
Запретнали се царските палачи и избили всички старци. Останал само
един – баща на болярин. Дожаляло на болярина за стария му баща, скрил го
на тайно място и го хранел, без другите да видят.
Същото лято настанала голяма суша. Всичко изгоряло – и трева, и плод.
Пресъхнали реките и кладенците. Хамбарите се опразнили. Не останало
жито дори за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и
царят. Повикал той болярите си и им заповядал:
– Каквото щете правете и струвайте, но утре искам да ми кажете откъде
да намерим жито за посев, инак главите ви ще взема!
Тръгнали си болярите отчаяни – не е лесна работа да се намери жито.
Скритият старец видял, че синът му се връща омърлушен, и попитал какво
се е случило.
26
– Ох, тате – рекъл боляринът, – и да ти кажа, не можеш ми помогна.
– Защо?
– Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито.
– Не бой се, синко. Утре, като се явите пред царя, ти му кажи да заповяда
на селяните да разровят всички мравуняци в царството. В тях има много
жито, събирано зрънце по зрънце от мравките.
И наистина, щом селяните излезли по полето и разровили мравуняците,
намерили във всеки стотици едри житни зърна. Царят останал много учуден
и се обърнал към болярина, дето криел баща си:
– Кажи ми, кой ти даде този мъдър съвет?
– Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубиш.
– И косъм няма да падне от главата ти, казвай!
Тогава боляринът признал, че укрил баща си и той го научил где има
скрито жито за посев, което да избави хората от глад.
Скоро сам царят издал нов закон: никой да не закача старите хора, а ко-
гато вървят по улиците, всеки да им сторва път.
разтуха – утеха, развлечение.

жалба – тъга, мъка, оплакване, страдание.
генерация – поколение.
авлига – прелетна пойна птичка с жълтеникави пера.
болярин – в миналото човек от знатен род, големец, приближен до царя.
хамбар – помощно помещение край къщата, в което се съхраняват
зърнени храни; житница.
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
27
ГОСПОД И ДЯВОЛЪТ ПРАВЯТ СВЕТА

САТАНАИЛ (САТАНА)
В славянските легенди Сатанаил е името на Сатаната, на дявола. Той е
противник на Бога и е вредител. В народните предания е наричан „нечес-
тив“, „лукав“. В библейските текстове името му означава и враг (от старо-
еврейски). Първоначално сатана е нарицателно име и означава против-
ник; някой, който пречи.
В някои руски легенди Сатанаил посажда ябълка в Райската градина
(дървото на познанието), за да изкуши след това човека и да го подтикне
към грях. Дяволът иска да има власт над хората, защото са създадени от
пръст (земя), която той взема от дъното на морето. В българските легенди
заради него човекът е смъртен – дяволът прави дупки с шило, за да не може
да се задържи душата на човека в тялото му.
Изразът дяволска работа означава правене на нещо зло, лошо-
тия. Дявол човек означава лош човек, а дяволска усмивка – ко-
варна, подла усмивка. Нечестив човек означава грешен, поро-
чен, неморален човек. Така е наричан и дяволът – Нечестивия.
ДЪРВЕТА
Българите вярвали, че дъбът и букът са свещени дървета. На Бъдни
вечер бъдникът е отсечен ствол от дъбово дърво. За другите дървета народ-
ните поверия са следните: брястът прогонва лошите сили; дрянът се счита
за едно от най-силните и издръжливи дървета и е символ на здраве и дълго-
летие. От него се правят сурвачките на коледарите. Тъй като през пролетта
дрянът цъфти най-рано, той се свързва с новия живот, с младост и радост.
ОРЕХ
В народните вярвания орехът е дърво, свързано с живота и със смъртта.
То е посредник между двата свята – на живите и на мъртвите. Затова се
счита и за добро, и за опасно дърво. Вярва се, че който заспи под сянката
на орех, се разболява и умира. Плодовете на ореха са оставяни и като храна
за покойниците.
Според славянските народни представи ореховата шума гони змейове и
самодиви. Сутринта на Гергьовден вратите се украсявали с орехови листа,
а овцете се подкарвали от кошарите с орехово клонче.
В народните приказки орехът е символ и на доброто – на здраве, пло-
дородие и богатство. Орехът има твърда обвивка, здрав е, а в него се крие
28
добър плод. В много народни приказки орехът е вълшебен дар, който полу-
чава героят (виж в „Текст +“ приказката „Дар от сърце“).
ЛЕЧЕБНИ ТРЕВИ
Според легендата „Господ и дяволът правят света“ здравецът и босиле-
кът са първите треви – те са създадени от Бога веднага след ореха и преди
другите растения и животни. В народните представи това са лековити билки
с голяма сила.
ЗДРАВЕЦ
Здравецът се свързва със здраве, дълголетие и благополучие. Това по-
казва и името му. Приписват му се много лечебни свойства. Китка здравец
присъства във всички важни български ритуали и празници.
БОСИЛЕК
Босилекът е много ароматно растение, което от древни времена се счита
за лечебна билка. Използва се и като готварска подправка, и в народната
медицина, и в християнските обреди. Смята се за символ на здраве и дълго-
летие. Има пречистваща и оздравителна сила.
Наименованието босилек от гръцки език означава царски (basilikohn).
Той е мислен като цар на тревите. В народните обичаи и в християнските
обреди босилекът е много използван. На всички важни празници той се дава
за здраве – в дома на новородено, на сватба, на Коледа. Обредният хляб
на Коледа (богова пита) се прави от моми, които носят босилек или черве-
но мушкато. На Гергьовден с него се ръси стадото за здраве. Вярва се, че
босилекът прогонва злото и лошите сили надалече от дома. Свещениците на
Йордановден ръсят с китка босилек и светена вода къщите, за да прогонват
лошите сили и болестите.
ВЪЛК
Вълкът е важно животно както в митологиите, така и в легендите и при-
казките на много народи.
Според славянските легенди вълкът е създаден от дявола, но е съживен
по Божия воля. Направен е от глина. Вълкът е свързан със земята, с тъм-
ното и опасното начало. Затова и представите за него са различни – той е
почитан и уважаван, но буди и страх и се смята за „нечисто животно“, т.е.
опасно, вредител.
Сред народните празници, свързани с вярата в магическите сили на въл-
ка, са т.нар. Вълчи празници. Те имат много обредни действия, които це-
лят да се предпазят хората и стадата от вълци. Последният ден от Вълчите
празници се нарича Куцулан. Посветен е на най-опасния и кръвожадния от
вълците – водача на глутницата. Той е представян като огромен куц вълк с
магическа сила.
29
Почитта към вълка като важно митологично животно и като същество
със свръхестествени сили е отразено и при личните имена: Вълкан, Вълчан,
Вълко, Вълкадин, Вук. Това име е заклинателно – означава да е силен и
смел като вълк.
В християнската традиция вълкът се свързва със злото, с дявола.
В българските народни приказки вълкът се представя най-вече в комична
светлина – той е глупаво и наивно животно. Такъв е в „Болен здрав носи“,
„Глупавият вълк лови риба с опашката си“, в приказката на Елин Пелин
„Глупавият вълк“. В приказките за животни вълкът олицетворява глу-
постта, лисицата – хитростта, мечката – добротата, заекът – страхливостта.
КУЧЕ
За разлика от вълка кучето е мислено като приятел и пазител на човека и
на дома, на домашните животни. Оттам и поговорката, че кучето е най-ве-
рният приятел на човека. Според легендите Господ го оставя на земята
именно като пазител на човека. (виж „Текст +“)
И в приказките опозиционната двойка вълк – куче представя разликата
между диво и питомно, опасно и безопасно. Домашното животно е свърза-
но с опитоменото от човека пространство, а дивото животно – със силите
на хаоса и дивата природа (гората). Приказки, показващи разликата между
кучето и вълка, са „Вълкът и кучето“ на Ангел Каралийчев, „Вълкът и ку-
чето“ на Лев Толстой.
КОЗА, КРАВА
В славянските легенди дяволът се опитва да твори, сравнявайки се с Бог,
но нещата, които създава, не са така добри и сполучливи като тези на Гос-
под. Вместо да създаде човек, дяволът прави вълк. Вместо крава той съз-
дава коза. Затова и козелът (козата) е нечисто животно, дяволско създа-
ние. Много често дяволът е изобразяван именно като козел – с копита, рога,
уши и брада на козел.
Кравата е едно от най-почитаните животни – и в митологията, и в на-
родните сказания и легенди. Кравата Аудумла в скандинавската митология
отглежда с млякото си великана Имир. Тя дава мляко, което е символ и на
живота, и на лечебни сили. Вярва се, че кравето мляко лекува от ухапване
на змия. Млякото е важна храна (редом с хляба) и на него се приписват
магически сили. То е знак за обилие, плодородие. Когато се описват блаже-
ните земи, в тях текат реки от мед и мляко.
ГОСПОД И ДЯВОЛЪТ в легендата за сътворяването на света са опо-

зиционна двойка. Те представят двете сили: доброто и злото, светлото и
тъмното; силата, която твори, и силата, която прави зло и руши. Господ е
творец (твори добро), а дяволът е вредител. В легендата те са противопос-
тавени в опозицията добронамереност – злонамереност.
30
зловреден – свръхестествена сила или човек, който причинява вреда,
нещо лошо и разрушително.
съмишленик – съдружник, приятел, поддръжник; човек, заедно с ко-
гото работиш нещо. Господ и дяволът в легендата за създаването на света
са съмишленици. Те заедно създават света. Дяволът първо е помощник,
но после става вредител и враг на Бога. Така легендата обяснява защо на
земята и в човека едновременно съществуват доброто и злото, както и защо
има смърт.
В славянската митология тъмният бог, който носи вреда на хората, се
нарича Чернобог. Той е противник на Белобог. Това също е опозиционна
двойка: добро – лошо, бяло – черно, небесно – подземно.
Легендите са устни народни разкази, които обясняват възникването и

устройството на света – земята, небето, небесните светила, човека, живот-
ните, растенията. В славянските легенди (на българи, руси, украинци) съз-
даването на света е представено чрез участието и на двете сили – на Бога
и дявола. Първо съществува само вода (безбрежно море), в което дяволът
плава с лодка. След това е сътворена земята и всичко живо на нея. Накрая
дяволът се възгордява и иска единствен да управлява света. Затова се опит-
ва да удави Господ. Заради това е наказан и прогонен.
Древните представи за плоската земя и водата около нея присъстват
и в митове, и в легендите.
Според някои славянски легенди земята отначало била равна и плоска,
но после толкова се уголемила, че небето не могло да я покрие. Господ не
знаел какво да прави и изпратил пчелата да попита дявола как да постъпи.
По съвета на дявола Господ започнал да удря земята – тя се нагънала и така
се образували планините.
Според вярванията на много народи земята се крепи на дърво, израсло
от водите (космическо дърво). Такъв е орехът насред земята, за който раз-
казва легендата „Господ и дяволът правят света“. Други сходни представи
са, че земята е поставена върху китове, върху костенурка, върху вол, на
крилете на четири ангела, на ръцете на Бога. Някои легенди разказват, че
земята е обвита от огромна змия, на която опашката и главата Ӝ са хванати
и образуват обръч.
31
Според легендите земята се намира на средния свят. От нея може да
се отиде в долния свят, както и в горния свят. Долу се слиза на черен овен,
а горе – с орел. И в приказките откриваме същата представа за придвиж-
ването от единия свят в другия. Например в приказката „Тримата братя и
златната ябълка“.
В народното въображение раят е голяма хубава градина, разположена
някъде на изток или на небето. Там е вечна пролет, грее слънце и всички са
щастливи и безгрижни. В ада, който е на запад или в долния свят, е тъмно
и гори неугасващ огън, подклаждан с катран. Синоними на ад са: пъкъл,
преизподня.
В българските легенди разказът за създаването на човека е много бли-
зо до разказаното в Библията (книга Битие). Човекът е създаден от пръст
(от глина) и Господ му вдъхва душа. Когато дяволът се опитва също да
създаде човек – създава вълк, коза.
Както митовете, така и легендите носят представата, че човекът е свър-
зан с отвъдни сили, че идва на земята от един друг свят. На децата често се
дава обяснението, че щъркелът носи децата. Това не е случайно. Щърке-
лът е свързан и с небето, и със земята – той лети, но се храни със земновод-
ни (жаби, змии, гущери). Прави си дом на покриви и комини в селата, близо
до дома на хората, а през есента отлита „накрай свят“. От този край на света
идва всяка пролет и носи новородените в домовете на хората.
Сред най-старите дървета в Европа е Стелмужкият дъб. Възрастта му е
определена на над 1500 години. Намира се в Литва. Друго много старо дър-
во е маслина, намираща се в Италия (в Сардиния). Нейната възраст е около
3000 години. За най-старо дърво в България се смята Байкушевата мура,
намираща се в Пирин. Възрастта Ӝ е над 1300 години.
Представата, че земята майка е нещо чисто и свято, присъства у всички
народи. Целуването на земята е широко срещан обичай при славяните.
Той е израз на голяма почит и уважение. Пръстта играе важна роля и в
обредите. Например при първа оран орачът се прекръства и целува земята,
хвърля парче хляб на земята и с бъклица вино я полива.
1. Направете свое проучване за най-старите дървета в Европа. От какъв
вид са те? Защо дъбът, ясенът, маслината, кипарисът и други са смятани от
древните хора за свещени дървета?
2. Проучете какво означават пословиците Вълкът козината си мени, но
нрава си – не, Вълк му пасе овцете, Вълк куче не става. С кои народни
представи са свързани те? (Вижте и преразказаната легенда в „Текст +“)
32
ТЕКСТ +
Според легендите Господ и дяволът си съперничат във всичко при създа-
ването на света. Така Господ създал човека, а дяволът – вълка.
Една легенда разказва, че Господ продължил да се грижи за своето тво-
рение (човека) и решил да го предпази от вълка. Затова сътворил кучето
– като пръв помощник и верен приятел на хората. Станало така: веднъж,
докато Господ се разхождал по земята, срещнал говедар и овчар и ги помо-
лил да му донесат вода. Говедарят отказал и Господ проклел говедата му да
не могат да си почиват спокойно, а да лудеят от ухапванията на насекоми.
Овчарят донесъл вода на Господ и той благословил овцете му да са добри и
спокойни. Изведнъж се появил вълкът и откраднал овца от стадото. Тогава
Господ създал кучето, за да гони вълците и да пази стадата и овчарите.
Дар от сърце
(Народна приказка)
Тръгнали трима братя за чужбина – пари да печелят. Стигнали на един
кръстопът. Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се
към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия –
ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, ще се намерим
пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?
– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се
простили.
Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три
години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост.
Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, прода-
вал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър
човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря
за сметката. Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина,
извадил от пояса си три ореха и рекъл:
– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овце-
те. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм
ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези
три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото
те са като огъня: човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите
давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш – орехите.
Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.
– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.
Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Ди-
митровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:
– Какви са печалбите?
– Добри са – отговорил средният брат.
33
– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! Той развър-
зал кесията си. Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.
– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.
Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.
– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.
– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги
един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.
Другите двама избухнали:
– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се на-
мери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло
такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да
влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.
Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.
– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на
земята, а то какво излезе!
Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две
глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.
„Я да счупя орехите, че да залъжа глада си!“ – помислило си момчето.
Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех
пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да
излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха.
От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го под-
карало към бащината си къща.
Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.
„Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него“ – рекло си то и счу-
пило втория орех. Щом пукнало черупката, от ореха излезли два млади вола
с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.
– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете
и ги повело след стадото. Преди да влезе в селото, решило да счупи и тре-
тия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче – толкова
хубаво, че не може да се опише с перо.
– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща; аз съм неродена
мома и съм отредена да ти бъда невеста.
Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънци-
те на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото,
новата кола и девойката – езиците си глътнали. Тогава им станало ясно
какво значи дар от сърце!
МОЯТ ИЗБОР
и „Учебна енциклопедия“ ви направи най-силно впечатление? Обяснете
избора си.
34
ПРИКАЗКА

ПРИКАЗКА
Едно от най-разпространените произведения на словесното народно
творчество. В неговия разказ си дават среща реалността и играта на фан-
тазията – действителността и измислицата се преплитат в занимателна и
поучителна случка. В приказното действие обикновено враждуват две про-
тивоположни начала: доброто и злото, честността и измамата, богатството
и бедността, трудолюбието и мързелът, умът и глупостта, благородството
и коравосърдечието. Понеже фолклорната приказка се разпространява уст-
но, всеки разказвач при изпълнението Ӝ частично я видоизменя: пропуска
елемент, който му се струва незначителен, добавя нещо, което отговаря на
личните му предпочитания, но запазва основната посока на развитие на
действието и поуката. Затова не можем да посочим конкретен създател на
народната приказка. За разлика от литературната тя е продукт на народния
колектив и съществува в много варианти.
Освен като название за словесна творба думата ПРИКАЗКА се
ползва нашироко в разговорната реч, и то с разнообразни нюан-
си в смисъла. Често я употребяваме, за да изразим възхищение-
то си от нещо много хубаво („Този природен кът е красив като
приказка.“); в делничното общуване казваме „големи приказки“
за някаква хвалба, „празни приказки“ – за безсмислени думи,
или пък „на сладки приказки“, ако участваме в приятен разго-
вор. Изразът „отварям приказка“ се употребява, когато започва-
ме да говорим по някакъв въпрос.
ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА
Според това кои са главните герои в случката и къде се развиват дейст-
вията с тях, фолклорните приказки биват три вида: битови, за животни и
вълшебни.
Вълшебните приказки са най-интересни, защото представляват истин-
ско предизвикателство за човешкото въображение. Те ни пренасят в чуд-
новати земи, населени с непознати животни и растения, където обитават
жестоки вещици, кръвожадни хали и страховити змейове. Понякога там се
намират също и омагьосани хубавици или безпомощни хора, станали жерт-
ви на вредоносни сили. В това необичайно пространство попада главният
герой, който преодолява много препятствия, влиза в люти битки, преживя-
ва нечувани изпитания, но накрая окончателно надделява над злите сили,
35
унищожава ги и така доказва изключителните си качества. Признание за
неговите достойнства е, че когато се връща в напуснатия роден дом, там го
чака щастлив живот с красива царска дъщеря и несметно богатство. Така
нарушената хармония, която първоначално е дала тласък на приказното
действие, отново е възстановена.
СЮЖЕТ
Цялата верига от събитията в едно произведение, поредицата от разка-
заните случки в текста се нарича сюжет. Истинските качества, на които е
носител героят, се разкриват в сюжета на творбата. А ако тя е вълшебна
приказка, подбраните случки и събития представляват необикновени изпи-
тания, които друг едва ли би могъл да преодолее. Те са вълнуващи приклю-
чения, които спират дъха ни, защото винаги се разгръщат в обгърнати в
тайнственост места, където владеят злокобни сили.
Ако сравним фолклорните приказки на отделните народи, може да от-
крием много общи черти – приблизително еднакви сюжети, главни и вто-
ростепенни герои, които удивително си приличат, сходни места, в които се
развива действието, и най-важното: едни и същи поуки, които приказката
внушава. Тези съвпадения изглеждат още по-странни, когато ги намираме
във фолклора на народи, които винаги са живели раздалечени един от друг
и никога не са осъществявали културни връзки помежду си.
Отговорът е в начина, по който се разпространяват фолклорните при-
казки: те се предават по устен път, чрез разказване от човек на човек. В
миналото, когато търговци отивали в далечни страни да си продават сто-
ките или когато войници завоювали нови територии, а пътешественици и
моряци откривали непознати пространства, те пренасяли от своя край към
новата земя приказките, които знаели. И така приказките пътували заедно
с хората. Затова в науката се говори за странстващи сюжети: едни и същи
или много сходни случки и събития се разказват в словесни фолклорни, а
понякога и в литературни произведения на народи, които живеят на различ-
ни места, дори на различни континенти.
Якоб и Вилхелм Грим (по-известни като Братя Грим) са световноиз-
вестни немски учени и изследователи на фолклорната приказка. Те са живе-
ли и работили през ХIХ век – в епохата на романтизма. Като професори от
университетите в Берлин и Гьотинген са изследвали езика, граматиката, ми-
товете и обичаите на своя народ. Но освен с преподавателска се занимавали
36
и със събирателска дейност: години наред пътували по села и градове и
стриктно записвали стари немски предания, легенди, приказки и мъдрости,
които хората още си разказвали по пазарите или вечер край огнището. На-
трупаните записки вдъхновили и самите братя да пишат приказки, събрани
в двутомника Детски и семейни приказки. В Германия той е отпечатан в
началото на ХIХ век, но през последните 200 години е преиздаван стократ-
но на всички езици.
Братя Грим са вещи познавачи на народното творчество, затова можем
напълно да се доверим на техните оценки. Те твърдят, че през целия живот
неизчерпаемото иманé от приказки е доверен и благотворен спътник на
всеки човек, макар сам той дори да не подозира каква добрина го е спохо-
дила. Още от ранни години приказките ни подхранват меко и нежно като
майчиното мляко, сладко ни засищат като меда.
1. Насочете се към определен вид народни приказки от книгите, които
вече сте прочели – вълшебни, за животни или битови (може да потърсите
и допълнителни текстове в интернет: http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/
content.htm). Подберете от този вид приказки един герой, който според вас
се среща възможно най-често в различни текстове от групата. Например
във вълшебните това може да бъде третият брат/юнакът, магьосникът или
халата; в приказките за животни може да предпочетете мечката, магарето,
заека или петела; а в битовите може да бъде момата, чорбаджията, попът
или слугата. Проследете как народният разказвач представя предпочете-
ния от вас герой в отделните приказни произведения: как го описва на вън-
шен вид, какво е неговото поведение в различни ситуации, кои качества са
най-присъщи на характера му, как другите герои се отнасят към него.
2. Проучването ви може да се насочи и към художественото оформле-
ние на книгите – изследвайте илюстрациите към сродни епизоди. Тогава
обърнете внимание не само на общия изглед, но се съсредоточете особено
върху изобразителните детайли: най-малките подробности от портрета или
от обстановката. Помислете защо художникът ги е включил в илюстраци-
ята и за какво ни говорят те. А какво бихте добавили вие самите, ако сте
на негово място и илюстрирате творбата? (За изпълнението на задачата
може да използвате информация от интернет, напр.: www.missis.bg/news/
nezabravimi-prikazni-iliustratsii-ot-nasheto-detstvo.)
3. Съпоставете своите наблюдения с ваши съученици и направете обоб-
щение за откритите съвпадения и различия.
37
В пътуването през непознати пространства на героя от вълшебните при-
казки често се случва да му помагат вълшебни предмети. Във фолклора
на отделните народи те са толкова много и разнообразни, че са просто не-
изброими. Могат да бъдат части от облеклото: шапки невидимки, неръко-
творни ризи, наметала, които правят човека невидим, вълшебни колани,
бързоходни обувки. Може да са украшения – магически пръстен или въл-
шебна фиба за коса; друг път са музикални инструменти: свирки, рогове,
цигулки. Даже и най-прости предмети от бита понякога притежават магиче-
ски способности: покривка за маса, килимче, кремък, огниво, лампа, огле-
дало, кълбо прежда, гребен.
Обикновено героят ги получава като дар за сторена добрина по пътя –
разделил е хляба си с някой старец, освободил е заключена девойка, по-
могнал е на птица да спаси рожбите си, подпрял е натежало от плод клонче
на дърво, пуснал е водите в царство с пресъхнали кладенци. В началото
наградата изглежда ненужна: като че ли предметът ще бъде непотребен в
преследването на основния враг. В критичен момент от сюжета обаче тък-
мо този предмет се оказва решаващ за изхода от затруднението – пренася
героя през девет земи в десета, прави го невидим за врага, насища го, ако е
гладен и жаден, прехвърля го на другия бряг на морето и т.н.
Народната фантазия е създала огромно разнообразие от вълшебни пред-
мети във фолклорните приказки. Колкото и различни да са обаче те, в крайна
сметка винаги ни насочват към сходни заключения. Който прави добро, и то
напълно безкористно, без да чака отплата – рано или късно е възмезден за
своето благородство. Съдбата ще му върне щедро за отзивчивостта към чуж-
дата неволя. Затова, когато се случи вълшебен предмет да попадне, макар и
за кратко, в ръцете на скъперници, лъжци или коравосърдечни хора, тяхната
радост, че го притежават, е много кратка. Силата на вълшебното средство
рано или късно се обръща срещу злосторника и жестоко го наказва.
ТЕКСТ +
Нека си припомним народната приказка „Момче и вятър“. Тя разказва
как на три пъти вятърът издухвал брашното от тавата на едно момче. За да
не му се сърди, вятърът дал два вълшебни дара на сина на вдовицата: кър-
пичка, която, щом чуе „Дай да ям!“, сама се отрупва с вкусни гозби, и чудно
петленце, от чието гърло падат жълтици. Но алчни кръчмари откраднали
вълшебните предмети на момчето. Когато то се оплакало на вятъра, той му
дал трети дар: чудна пръчка, дето наказва всички лъжци и крадци, и го по-
съветвал да се върне в кръчмата. Ето този момент от творбата:
38
Ех, като забила оная ми ти пръчка! Удря ли, удря – ту кръчмаря, ту
кръчмарката.
– Чакай бре, момче! Кажи да спре пръчката! – викал кръчмарят. – Ще
ти върнем кърпичката!
– Ох, олеле! – пищяла кръчмарката. – Стига! Умирам! Ще ти донеса
петленцето!
– Пръчко, спри! – извикало момчето.
Пръчката спряла.
На кого помагат и на кого вредят вълшебните предмети?
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
39
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

ХАРМОНИЯ
Произходът на думата е гръцки (armonía). С нея назоваваме взаимна-
та съгласуваност, съразмерността между частите в рамките на едно цяло,
вътрешно единство, пропорционалната подредба на елементите. Означава
също и съгласие, сговор в човешкото съжителство. Неслучайно в гръцка-
та митология Хармония се нарича богинята на разбирателството: тя била
дъщеря на размирния Арес – бога на войната, и красивата Афродита – бо-
гинята на любовта. Като тяхно дете сякаш успявала да примири двете вза-
имноизключващи се начала.
Ако някъде балансът е изгубен, ако е налице напрежение от някакъв недос-
тиг или от дразнещ излишък, тогава говорим за нарушена хармония. Обратно,
щом това напрежение се преодолее, казваме, че хармонията е възстановена.
Във фолклорните вълшебни приказки често първият тласък за развите
на действието идва от нарушаването на някаква хармония. Героят поема на
път, започва да преследва злото, защото от дома или от семейството е отне-
то нещо ценно (откраднат е златният плод, отвлечена е красивата дъщеря)
или защото в живота на хората не достига нещо много важно (в царството
няма вода дори за месене на хляб). Наличието на напрежение е предпостав-
ка някой да направи необходимите усилия, за да се възстанови усещането за
баланс, за вътрешно единство, за съгласие и разбирателство.
В музиката думата хармония означава съзвучие в свързването
на акордите (групите от звуци); благозвучие. Тя се употребява
и в изобразителното изкуство – като умело, приятно съчетаване
на цветовете в една картина. Може да се прилага и в архитекту-
рата: когато една сграда се вписва добре в околната природна
среда или сред останалите постройки, тогава говорим за архи-
тектурна хармония. Честата Ӝ употреба в сферата на изкуство-
то показва, че хармонията е един от белезите на прекрасното.
С преносно значение думата намира място и като оценка за вза-
имоотношенията между хората в дадена група: „в дома им цари
хармония“.
ОРЕЛ
В приказката третият брат има няколко помощници. Но сред тях най-ва-
жен е орелът, който го извежда на горната земя. Орелът е често срещан
образ в митологията и фолклора. Неслучайно го наричат „цар на птиците“.
Като истински властелин на небето той лети по-високо от другите и смело
40
влиза в битки, докато е във въздуха. Затова е символ на победата и като та-
къв се явява по монети, шлемове, царски жезли, дори в държавните гербове
(в този случай орелът може да е и двуглав).
Казват, че орелът можел дълго да гледа към слънцето, без да примигва.
Това го прави символ на светлината, която побеждава мрака: така можем
да си обясним защо върху иконите образът на орела означава възкръсна-
лия Христос. Птицата се възприема като посредник между долния и горния
свят: в приказката тъкмо орелът извежда героя от най-долната земя към
земята на хората. Според една фолклорна легенда той се подмладява, като
се гмурка във вода: затова образът му се среща и върху църковните купели
(медните казани), в които се извършва християнският обред кръщаване. В
народните суеверия е възприеман като защитник от природни бедствия: ако
в нивата има орел, там – казват старите хора – градушка не удря.
ЧИСЛОТО ТРИ
Символиката на числата е заложена във всяка култура. При това някои
от тях имат по-особен, свещен смисъл, защото им се придава специфично
значение (наричат ги сакрални – от латинското sacer, свещен). Най-често
като свещени се възприемат числата 3, 7, 9, 12 и 40.
Сред тях числото три е най-популярно в различните митологии и религии.
За древните гърци Зевс, Посейдон и Хадес са тримата владетели на мирозда-
нието. Нещо повече, всеки от тях има за свой атрибут (постоянно свойство
или постоянна принадлежност) нещо, съдържащо числото три: Зевс е изобра-
зяван с разтроена светкавица, Посейдон – с тризъбец, а Хадес – с триглаво
куче. И според древните египтяни главните богове са трима: Изида, Озирис
и Хор. За питагорейците, които вярвали в тайнствената сила на числата, три
е перфектната хармония, защото е сбор от единството (1) и различието (2). В
християнството три символизира Светата троица: Бог Отец, Бог Син и Све-
ти Дух, а в исляма – човешката душа. Като характеристика на космическото
пространство във вертикален план три се свързва с представите за долу, тук
и горе; а като характеристика на времето – с минало, настояще и бъдеще.
Във фолклора числото се среща постоянно: обикновено братята са три-
ма, изпитанията, през които преминават героите, са три, змейовете, ламите,
халите, драконите най-често са триглави, дори щастливата развръзка е оз-
наменувана със сватба, на която хората три дни яли, пили и се веселили.
Тези устойчиви формули в народното творчество подчертават пълнотата,
завършеността на дадено действие.
Графично числото три се изобразява с равностранен триъгълник.
Макар и рядко, орлите могат да бъдат носители и на друго значение ос-
вен на храброст.
41
Гръцки писател от III век разказва интересна история за един крадлив
орел. Птицата грабвала всички блестящи предмети, както обикновено пра-
вят свраките. Веднъж красива жена забравила пред прага на дома сандала
си, а слънцето се отразявало в красивата му закопчалка. Орелът без колеба-
ние го задигнал. Понеже не знаел какво да прави с него, пуснал го в двора на
местния принц. Обувчицата била изящна и владетелят пожелал непременно
да узнае на коя хубавица принадлежи. Разпратил по земите си глашатаи
да оповестят, че кани собственичката на сандала да се яви в двореца и да
я премери. Дошли много кандидатки, но само младата красавица успяла да
напъха крачето си в нея. Възхитеният принц се оженил за нея.
Познахте ли историята? С коя известна приказка я свързвате? Припом-
нете си вече наученото за странстващите сюжети и помислете какъв път е
„извървяла“ случката в пространството и във времето.
Устойчивият образ на тримата братя не е характерен само за народните
приказки и песни. Той може да се срещне и в художествената литература,
където, разбира се, бива подложен на смислови промени в зависимост от
внушенията, които преследва авторът. Например в руската литература об-
разите на тримата братя – Дмитрий, Иван и Алексей, от романа на Фьодор
Достоевски „Братя Карамазови“ въплъщават идеята за това как различни-
те нравствени ценности предрешават различни житейски пътища на трима
кръвно свързани мъже. В две от най-известните творби на българската ли-
тература този образ също има значещо присъствие: това са повестта „Гера-
ците“ на Елин Пелин (с братята Божан, Петър и Павел) и романът „Тютюн“
на Димитър Димов (с тримата братя Мореви – Павел, Борис и Стефан).
1. Разгледайте различни гербове на държави, градове по света и дори на
наши и чужди футболни отбори (https://pixabay.com/bg/photos/гербове или
на www.gerbove.com) и помислете какво значение имат изобразените орли
върху тях. Нарисувайте герб на вашето селище или на училищния си отбор.
2. Потърсете в интернет повече информация за числото три и за другите
свещени числа на www.public-republic.com/magazine/2013/01/10086.php

Сватбата е един от най-значимите празници в индивидуалното развитие
на личността, а и в групата на семейството. Тя бележи върхов момент в раз-
витието на човека между раждането и смъртта. Затова се отбелязва толкова
42
тържествено и в присъствието на много хора, които споделят радостта на
младоженците.
Обикновено в края на фолклорните вълшебни приказки има сватба: юна-
кът, който е преодолял всички изпитания, се завръща в родния дом и се
жени за красивата девойка или за царската дъщеря. Сватбата е достоен за-
вършек на дългия път, извървян в непознати пространства и по време на
който героят се е борил с враждебни сили. Помислете каква е ролята на из-
питанията в това пътешествие и защо едни от тях изискват героят да прояви
физическа сила, а други – нравствена зрялост.
ТЕКСТ +
Един от големите познавачи на народната вълшебна приказка е руският
учен Владимир Проп. Той казва, че народната фантазия не познава огра-
ничения при създаването на образи на злодеи и страшни чудовища – вра-
говете, с които се бори и в крайна сметка побеждава главният герой. Те са
коварни, лъжливи, жестоки, алчни – въплъщават народната представа за на-
силие и грабителство. Колкото по-отблъскващи са техните качества, толкова
по-ярко блести подвигът на онзи, който ги унищожава. Силата на противо-
поставянето има за цел да подчертае храбростта, волята и себеотрицанието
на героя, който от най-малък в началото на приказката (изтърсак, глупак,
келеш) в края на творбата се утвърждава като юнак, когото всички уважават.
Изследователят Владимир Проп прави и друго интересно наблюдение.
В приказните текстове образите на злото са твърде обобщени – хала, змей,
ламя, чудовище. Почти никъде в произведението не се срещат конкре-
тизиращи детайли от външния им вид. Това съвсем не е случайно. При
липсата на уточняващи подробности в приказката всеки неин слушател или
читател може сам във въображението си да нарисува образа на врага в за-
висимост от собственото си разбиране за грозно и страховито.
Опишете с думи или нарисувайте с молив и бои образа на злото, победе-
но от храбрия юнак.
атрибут – постоянно качество или постоянна принадлежност, характерен

белег.
мироздание – вселена, космос.
сакрален – свещен, почитан.
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
43
ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ

ПЕТЕЛ
В приказката „Златното момиче“ петел разобличава последните ковар-
ни замисли на мащехата да измами сватбарите. Петелът е магически сим-
вол на слънцето, светлината и доброто начало, защото хората го свързват
с провъзгласяването на деня. В народните представи той е опозиция на
нечистите сили, върлували през нощта: те уплашени бързат да се скрият,
щом пропеят първи петли. Затова в поверията на много народи петелът се
възприема като защитник от враждебни намерения и злини. В българските
обичаи перо от пъстрата петльова опашка се използва като талисман: моми-
четата и девойките го носят в пазвите си против уроки. От Средновековието
води началото си и друга традиция: дървена или желязна фигура на петел
се поставя по върховете на покривите или над камбанариите като символ
на бдителността. Смятало се, че с кукуригането си петелът възвестява на
хората за приближаваща заплаха.
ПИТА
Някога хората сами месели хляба в дома си. Питата е хляб, но не била
предназначена за всекидневна храна, а имала обредно значение. Към из-
бора на вида брашно, към приготвянето Ӝ и украсата върху нея, даже към
дрехите на месачката хората се отнасяли много внимателно. Най-често ней-
ното изпичане и раздаване целяло да предизвика здраве, благополучие и
късмет за членовете в семейството. В зависимост от украсата тя можела да
бъде „наречена“ на някой светец покровител или на висша сила. Например
боговица е питата, посветена на Бог, богородичната изразява благодар-
ност към Христовата майка като защитница на всички и особено на малки-
те; бъдник е питата с паричка, която се разчупва в навечерието на Коледа;
с пита повойница се отбелязва радостта от новородено, а с прощъпница
се посрещат гости, когато детето проходи. Най-богата е украсата на сват-
бената пита: по нея има тестени фигурки на слънце, птици, житни класове
и задължително на дърво, което символизира приемствеността между поко-
ленията в семейството.
Със своята форма (кръгът няма нито начало, нито край) питата симво-
лизира вечността на живота. В някои ритуали тя може да помогне на човек
да отгатне какво му е подготвила занапред съдбата в зависимост от това
докъде ще достигне, след като е търкулната.
Българите посрещат с пита на прага важни и очаквани гости: така изра-
зяват почитта и радостта си от идването в дома им.
44
ГОРА
Тя винаги е завладявала човешкото въображение като място на тайн-
ствен, непознат живот. Затова никак не е случайно, че толкова често при-
съства във вълшебните приказки. Възприема се като чуждо пространство,
криещо опасности. В тъмнината от гъстите клони и листа човек губи ориен-
тация; тя е обитавана от враждебни сили – духове и опасни животни, които
затрудняват преминаването и дори заплашват оцеляването. В митологията,
фолклора, а и в художествената литература да извървиш път през гората,
означава да докажеш, че не си неопитен, достигнал си своята зрелост. В
този смисъл домът и гората са опозиционна двойка.
ЦВЕТОВЕ
От древни времена цветовете са натоварени с особени значения, макар
в митологията, фолклора и отделните култури те да не съвпадат напълно.
Затова може да говорим за най-общи значения на багрите. Така например
червеното се свързва с кръвта и оттам – с енергията, силата за живот и
страстната обич. Зеленото е знакът на пролетта, младостта и плодородието.
Черното символизира злото, смъртта, срама и хаоса, а бялото – чистотата
и душевната непоквареност. Синьото е цветът на божественото начало: на
истината, откровеността и благородството.
В приказката „Златното момиче“ много често се намеква за жълтия цвят
чрез прилагателното „златен“. Той се свързва не просто с богатство от пари
и скъпи материални предмети, а с душевната доброта. Като белег на лятото
и топлината жълтият цвят е знак на слънцето, което носи радост и щастие.
Случките в Златното момиче много си приличат с разказаното в дру-
га българска народна приказка: Иванка и Марийка (можете да я намерите
в интернет на: www.slovo.bg/showautor.php3?ID=16&LandID=1). Ако съ-
поставите сюжета на двете произведения, ще забележите съществена при-
лика: децата оформят опозиционни двойки характери, защото са носители
на коренно противоположни черти. Основната разлика е, че във втората
творба нравствените качества се проявяват не в дома на старицата от гора-
та, а в къщата на мечката (в случая тя е образ на вълшебницата дарителка).
Налице е несъвпадение и в даровете, с които стопанката се отблагодарява
на своите гостенки: не са сандъчета, а делви с различно съдържание. Също
така в едната от приказките цветовете не носят толкова символно значение,
както в другата. Но пък и в двете произведения се противопоставя съдържа-
нието на подаръците: сандъче със злато – сандъче със змии и гущери; делва
с жълтици – делва със зли оси.
45
Темата за даровете обикновено се свързва с един много популярен епи-
зод от Евангелието: поклонението на влъхвите. Според евангелския текст,
когато се родил Христос, при младенеца дошли тримата влъхви, наричани
още тримата мъдреци или тримата царе (в старославянски език думата влъ-
хва означава жрец, магьосник). Те пристигнали във Витлеем от изток. По
пътя се ръководели от ярка звезда на небето, която оповестила раждането
на Спасителя. Влъхвите принесли скъпоценни дарове на Исус: злато, тамян
и смирна. В Евангелието образът на мъдреците не е конкретизиран чрез
подробности, но от Средновековието тръгва традиция те да носят имената
Каспар, Мелхиор и Балтазар. Сцената с поднасянето на даровете за мал-
кия Христос е изключително често изобразявана в картините на средно-
вековните и особено на ренесансовите художници. Тя е разработвана от
Петер Паул Рубенс, Леонардо да Винчи, Пиетро Ботичели, Йеронимус Бош
и десетки други майстори на четката. Често се среща и в иконографската
живопис. Виждали сте я и върху коледните картички, с които си разменяме
благопожелания за светлия празник.
1. Ако напишете в търсачката Google „изображения за български об-
редни хлябове“, можете да разгледате различни видове пити. Опитайте да
отгатнете какво е тяхното предназначение според формите на украсите им.
2. За какви качества на характера говори първоначалният избор на си-
рачето от приказката „Иванка и Марийка“ – то посегнало към най-малката
делва, но мечката му дала най-голямата?
3. Открийте в интернет картинни изображения на евангелската сцена
с поклонението на влъхвите. Наблюдавайте кои образи са разположени в
центъра и кои – около тях. С какви детайли се отличават поднасяните даро-
ве при различните художници?

Припомнете си следния откъс от изучаваната приказка:
По едно време момичето видяло, че реката променя водата си. Като
придошла жълтата, то бръкнало с кутрето си в нея. Кутрето се пото-
пило и останало позлатено. Подир златната вода потекла пък черна.
Тогава момичето събудило бабичката и тя, като станала, уловила го за
косата, гмурнала го в черната вода...
46
От златната вода завареничето цяло станало златно и греело като слън-
це, а детето на мащехата успяло да боядиса в жълто само кутрето си и
реката веднага променила цвета си на черен. Тази подробност от сюжета е
ключ за внушенията, търсени от народния разказвач. На добрия човек съд-
бата щедро се отблагодарява с голямо щастие, на мързеливия и жестокия му
се пада твърде малко радост.
ТЕКСТ +
Нашият народ е сътворил много пословици за щедростта и алчността, за
трудолюбието и мързела, за добротата и лошотията. Ето някои от тях:
Блазе му на който дава, тежкò му на който взема.

Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
Който ламти за много, загубва и малкото.
Нищо не пада наготово от небето.
Който се труди, не губи.
Познава се по лицето, че му е златно сърцето.
С каменно сърце беди ще търпиш.
Който завижда, не вижда.
От лош човек и змията бяга.
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
47
ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА

ФОЛКЛОРНА ПЕСЕН
Словесна творба в стихотворна форма, която се разпространява от уста
на уста, има ритъм, различни варианти и носи следите на местния говор,
се нарича фолклорна песен. Ритмичността Ӝ се определя от еднаквия брой
срички във всеки стих. Понякога се изпълнява в съпровод на инструмент,
може да се съчетае и с танц. Българското народно творчество се отличава
с огромно богатство от разнообразни песенни творби. В зависимост от съ-
държанието им те могат да се групират на юнашки, исторически, хайдушки,
митически песни и балади, трудови, битови и хумористични. Когато съпро-
вождат някакъв ритуал, песните се наричат обредни.
БАЛАДА
Коренът на думата балада е свързан с френската дума ballar – танцу-
вам, играя. Баладите се зародили през XIII – XIV век във Франция, Англия
и Шотландия като кратки песни, които народни певци изпълнявали, танцу-
вайки по площади, пазари и панаири.
В нашия фолклор баладата не е свързана с танц, тя има друга специфика:
разказва за необичайни случки, а понякога в текста Ӝ се срещат митични
образи и свръхестествени същества. Съдържанието Ӝ се отличава с изклю-
чителен драматизъм, защото героите са изправени пред труден житейски
избор със съдбовни последици. Събитията се определят от някакъв остър
конфликт и често се развиват в тайнствена обстановка, която прави творба-
та още по-вълнуваща. В баладите проникват следи от езически и християн-
ски суеверия, легенди и предания.
Много мотиви от народни балади са пресътворени и в авторската ху-
дожествена литература. Можем да ги открием в произведения на Христо
Ботев, Петко Рачов Славейков и неговия син – Пенчо Петков Славейков, на
Найден Геров, Цани Гинчев, Петко Тодоров, Теодор Траянов, Кирил Хри-
стов, Асен Разцветников и др.
Сред световните литературни балади се открояват творбите на Франсоа
Вийон, Йохан Волфганг Гьоте, Робърт Бърнс, Хайнрих Хайне, Александър
Пушкин.
Терминът балада се среща и в класическата музика. Там с него
се назовават произведения, за чието създаване композиторите
са били вдъхновени от фолклорни произведения с фантастичен
сюжет. Например през ХIX век един от великите австрийски
48
композитори от епохата на романтизма – Франц Шуберт, добива
слава с баладата Горски цар, написана по текст на Йохан Волф-
ганг Гьоте по мотиви от стара немска легенда (bnr.bg/horizont/
post/100044129/pesnite-na-franc-shubert ).
По-късно същият термин вече се употребява и за популяр-
ни песни или за музикални пиеси с изразен лиричен характер.
Може да прослушате баладата Сам на Селин Дион (https://www.
vbox7.com/play:4c949cc7) или композицията за пиано Балада
за Аделина на Ричард Клайдерман (htpps://www.youtube.com/
watch?v=eCCan3TFPoc).
Сред нашия народ е широко разпространен мотивът за вграждането на
човешка сянка или на жив човек в основите на постройка. През XIX век пи-
сателят и фолклорист Любен Каравелов дава много сведения за съхранени
подобни вярвания. Според суеверието през нощта излизат нечисти духове
и искат жертва; ако не я открият – те мигом разрушават построеното.
Драматична легенда за трима братя строители разказва как подхванали
голям градеж. Но всичко, което иззиждали през деня на „ясно слънце“, по
неведоми пътища се заличавало нощем по „ясна месечина“. Трудът им се
оказвал напразен. Най-сетне те се сетили за старо поверие според което,
за да е здрав строежът, основите му трябва да се затегнат чрез вграждане
на човешка сянка. (Вграждането ставало, като сянката се измервала с връв
или пръчка и тя се зазиждала в основите.) Братята решили на идния ден да
вградят първия, който мине покрай сградата. Но и да не казват на никого за
решението си, за да може жертвата да е избрана от съдбата. Ала големият
и средният брат не спазили уговорката – те предупредили съпругите си да
не им носят храна, както правели винаги. Само малкият брат останал верен
на обещанието и макар да се измъчвал, не проронил и дума пред младата си
невеста. А тя, работлива и чевръста, рано отишла да занесе закуска на мъжа
си. Двамата по-големи братя бързо вградили сянката Ӝ, а младата жена, като
се върнала у дома, прилошало Ӝ, разболяла се и скоро напуснала този свят.
В някои варианти сюжетът на легендата е още по-драматичен, защото
разказва как невестата била жива вградена и докато редели камъни около
нея, със сълзи на очи помолила да оставят процеп пред лявата Ӝ гръд, за да
кърми детето си, докато е жива.
Майстор Колю Фичето (известен още като Уста Колю Фичето, защото на
турски устá значи майстор) е общопризнат за най-талантливия български
49
архитект и строител през Възраждането. Родил се в гр. Дряново в самото
начало на ХIХ век и изучил занаята при тревненските зидари. Проектирал и
построил из нашите земи десетки църкви, мостове, ханове и чешми, които
и днес будят възхищение с изяществото и здравината си. Сред по-извест-
ните от тях са църквите „Света Троица“ в Свищов и „Свето Преображение
Господне“ в Преображенския манастир край Велико Търново, мостът над
Янтра до гр. Бяла и др.
За славата на Колю Фичето отдавна сред народа се разказват интересни
истории. Една от тях разправя как строителят се осмелил да изгради мост
на толкова труднодостъпно място, че друг не се наемал. Когато градежът
завършил, хората се боели да вървят по него от страх да не рухне. За да ги
освободи от съмненията, майсторът сам легнал под моста и изчакал всички
да преминат. Повече никой не се усъмнил в здравината на творението му.
1. Изгледайте петминутното филмче, в което възрастен мъж раз-
казва местната легенда за строежа на Кадин мост над река Струма
(https://www.youtube.com/watch?v=IUWMYJSMQhU). Какво общо от-
крихте между песента „Троица братя града градяха“ и чутата легенда? А
какво е различното?
2. Потърсете в liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/baladi/content.htm текста
на баладата Сестра кукувица. Прочетете я (тя е под № 165) и помислете
какво кара сестрата на Стоян да пожертва младия си живот.

Драматизмът в баладата винаги е свързан с много силен вътрешен кон-
фликт. Той поставя човека пред труден избор между влеченията на сърцето
и чувството за дълг.
Често във фолклорните балади се разработва темата за изпитанията пред
любовта между мъжа и жената, брата и сестрата, майката и детето. В тради-
ционното мислене на българина любовта е преди всичко вярност, отговор-
ност пред обичания: героят се чувства длъжен да я пази дори и с цената на
собствения си живот или на необратими трагични последици. В една песен
балада от Западна България – Сестра кукувица, болният млад Стоян иска
от сестра си да му донесе студена водица чак от Дунава. Всеотдайната Яна
тръгва, но на връщане изгубва пътя. Тогава тя моли Бог да я стори малко
пиле, малка птичка, за да литне и отвисоко да види къде е нейният брат.
Бог чува думите Ӝ, превръща я в кукувица и оттогава кукането Ӝ се носи из
горите.
50
ТЕКСТ +
Прочетете народната балада Пропаднала е Шар планина във варианта,
който се изпълнява и до днес от стари хора от село Три колиби, Еленско.
Припаднала е Шар планина,

че затисна три юнака,
три юнака, три близнака.
Първи юнак говор говори:
– Отпусни мен, Шар планино,
либе имам, то ще мене жали.
Отговаря Шар планина:
– Либе жали ден до пладне.
Втори юнак говор говори:
сестра имам, тя ще мене жали.
– Сестра жалей три месеца.
Трети юнак говор говори:
майка имам, тя ще мене жали.
– Майка жалей до векове.
Разсъждавайте как в творбата е разкрита силата на майчината любов.

Защо обичта на либето и сестрата са преходни, а родителската – вечна?
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
51
ФОЛКЛОРНО-ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР
ПРАЗНИЦИ

МЕСЕЦ
Месецът е единица за време, която се използва в календара. Продължи-
телността му се определя от движението на Луната. По традиция месецът
съответства на цикъла на лунните фази, приблизително 29 дни. Ето защо
месецът се нарича с името на луната (назовавана също месец, месечина).
Археологически находки разкриват, че хората са броели дните в съот-
ветствие с лунните фази още в най-дълбока древност.
Наименованията на месеците имат римски произход. Януари идва от
Янус, двуликия бог, обърнат с едното лице към зимата, с другото – към про-
летта. Март произлиза от римското име на бога на войната Марс. Нарекли
го така, защото през март времето се стопляло и римляните започвали воен-
ните си походи. Март е първият месец от римския календар. Затова имената
на септември, октомври, ноември и декември означават всъщност седми,
осми, девети и десети. Юли и август носят имената на известните римски
владетели Юлий Цезар и Октавиан Август.
СЕДМИЦА
Седмицата е друга единица за време, използвана в календара. В по-
вечето съвременни календари седмицата е период от седем дни, откъдето
идва и името Ӝ. Съществува теория, че седемдневният период е избран като
единица за време, която разделя лунния месец на четири равни части. За
утвърждаването на седмицата има и религиозна обосновка. Еврейската, а
по-късно християнската и мюсюлманската седемдневна седмица отразява
всъщност библейската история за сътворението, според която Бог създал
света за шест дни, а на седмия си почивал.
ДНИТЕ ОТ СЕДМИЦАТА
Дните от седмицата носят имената на планетите от нашата слънчева сис-
тема, известни на римляните преди две хиляди години. При някои европей-
ски езици дните на седмицата все още носят имената на планетите:
понеделник – Луна (на френски: lundi от думата за луна la lune; на ита-
лиански: lunedi; на испански: lunes; на английски: Monday от moon; на нем-
ски – Montag от der Mond.
52
вторник – Марс (на френски: mardi; на италиански: martedi; на испан-
ски: martes)
сряда – Меркурий (на френски: mercredi; на италиански: mercoledi; на
испански: miercoles)
четвъртък – Юпитер (на френски: jeudi; на италиански: giovedi; на ис-
пански: jueves)
петък – Венера (на френски: vendredi; на италиански: venerdi; на испан-
ски: viernes)
събота – Сатурн (на английски: Saturday; на френски: samedi; на итали-
ански: sabato; на испански: sabado)
неделя – Слънце (на английски: Sunday, от sun; на немски: Sonntag от die
Sonne). Тъй като слънцето се мисли като божество, на някои езици името
на неделя е производно от Господ – на френски: dimanche; на италиански:
domenica; на испански: domingo)
Редом с Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден и Димитровден в
България се отбелязват и ред други традиционни празници.
ПРОШКАТА е една от най-важните духовни ценности на човека. На
способността да се прощава се гради хармонията на човешката общност. Да
простиш, означава да разбереш другия, да видиш себе си като равен на него
въпреки грешките и прегрешенията му. Само човек с истински благородна
душа е способен искрено да прости и съответно сам да поиска прошка.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ е ден за прошка на християните. Отбелязва се
седем седмици преди Великден. Тогава е началото на великденския пост.
Зàговезни означава начало на поста (от говея – въздържам се, постя). Пос-
тът (постенето) е ритуално въздържание от определен вид храни, наречени
блажни (всичко, което има животински произход – месо, мляко и млечни
продукти, яйца). На Сирни заговезни (от сирене) прекъсва яденето на млеч-
ни храни. Една седмица по-рано са Месни заговезни, когато спира яденето
на месо.
Сирни заговезни, или Прошка, е един от най-големите християнски праз-
ници. Той е на границата между зимата и пролетта и с него започва пореди-
цата пролетни празници, свързани с възраждащата се природа.
На Сирни заговезни църквата призовава хората да пречистят душите си,
изпълвайки ги с мир и любов. Така, пречистени след това и с дългия пост,
те ще могат да посрещнат големия празник Великден.
На Сирни заговезни по-младите посещават своите по-възрастни роднини
и близки, за да поискат прошка.
53
КУКЕРИТЕ
За същия празник на повечето места в България се организират кукер-
ски игри. Кукерите са маскирани и костюмирани участници в обредните
игри, които се изпълняват за здраве и плодородие. В тях участват само мла-
ди мъже. Кукерите се събират на дружинка и се маскират със специално
облекло – обърнати наопаки кожуси, страшни маски, които приличат на
необикновени животни или птици, дървени саби или тояги и провесени на
кръста им различни по големина звънци и хлопки. Маските са страшни, за
да бъдат изпъдени злите сили.
Дружинката обхожда домовете, като във всеки двор разиграва сценки.
Накрая отиват на мегдана, където кукерският „цар“ впряга някой от куке-
рите в дървено рало, за да оре в кръг, а после да сее. По това време остана-
лите кукери играят и скачат високо. Смисълът на този обред е да се измоли
плодородие и благополучие както за отделната къща, така и за цялото се-
лище – колкото по-високи са отскоците, толкова по-голяма ще е реколтата.
Стопаните посрещат кукерите и ги даряват с яйца, брашно или други храни.
ЕНЬОВДЕН
Еньовден, или летният свети Иван, се празнува на 24 юни. Това е датата
на лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта – най-къса.
От най-древни времена хората са почитали този ден и са го смятали за
пълен с магия и благодат. Вярва се, че тогава билките са най-лековити, че
земята е най-плодовита и че в нощта срещу Еньовден най-добре се гадае
бъдещето.
След Еньовден обикновено започва жътвата. Затова този празник се смя-
та за много важен – от него зависи и каква ще е реколтата.
Когато денят е най-дълъг, това означава, че ще започне да намалява. На-
растването на нощта и приближаването на зимата се усещат още в този
момент, когато лятото е в най-голямата си сила, и се възприемат като зли
сили, заплашващи благополучието на хората.
СЛЪНЦЕТО
На Еньовден се става рано, за да се посрещне изгревът. Тъй като на
най-дългия ден слънцето „се обръща“ и „тръгва към зимата“, вярва се, че на
изгрев може да се види как то се преобръща по три пъти или играе със саби в
ръце. Който види сутрин рано окъпалото се в жива вода играещо и трептящо
слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сенките си.
Ако сянката се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.
БРАНЕТО НА БИЛКИ
Основен обичай, свързан с празника, е брането на лековити билки. Спо-
ред народните вярвания в нощта преди Еньовден различните треви и билки
имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева и от този ден нататък
54
лековитостта им намалява. Срещу Еньовден лечебни свойства според вяр-
ванията придобиват и водите, защото слънцето се е окъпало в тях.
ПРИПЯВАНЕ НА ПРЪСТЕНИ
Най-разпространеният еньовденски ритуал е припяването на пръс-
тени. Обикновено девойките ги натопяват предната вечер в котле с чиста
кладенчова вода и ги оставят да пренощуват под трендафил. Една от девой-
ките се избира за Еньова буля – това е обикновено 4 – 5-годишно момиче,
облечено с булчински дрехи, с червено було и сватбена украса на главата.
На самия празник Еньовата буля вади пръстените, а останалите припяват.
Песните съдържат предсказания за бъдещето, подобно на новогодишните –
най-често за бъдеща женитба.
На Еньовден празнуват онези, които носят имена Енчо, Яна, Янко.

Гърците почитат Еньовден като ден на св. Яни. Гръцкият обичай, свър-
зан с празника, който се празнува в Асеновград, е много подобен на Еньова
буля и се нарича КалинӜца. Названието на обичая е гръцко и означава „ху-
бавица“, „хубава булка“, тъй като главното обредно лице е малко момичен-
це, облечено като булка.
Няколко дни преди празника всяка махала си избира своя „калиница“,
така че на самия ден градът се изпълва с групички деца, които обикалят от
една махала в друга.
Момиченцето, което се избира за „калиница“, трябва да е на три годинки
и то е „калиница“ в продължение на три години, след което се избира друго.
В навечерието на празника в дома на момиченцето идват по-големи
момичета и донасят свои нишани – пръстени, карфици, копчета или дру-
ги дребни предмети, и ги слагат в бакърче с „мълчана вода“ (вода, налята
мълчешком). Покриват го с бяла кърпа и го оставят под зелено дърво или
трендафил в градината, за да „преспи“ под звездите.
Сутринта другите момичета идват в дома на „калиницата“ и я обличат
в бяла рокля с бял воал на главата и венец от цветя. Всички момичета от
групата също са облечени в бели рокли, с венци от цветя на главите. Моми-
четата и „калиницата“ обикалят махалата с песни. Надвечер групата отива в
нейната къща. Там започва гадаенето какво ще е бъдещето на всяко момиче
с помощта на бакърчето и нишаните.
Този обичай всъщност представлява една сватба и това е Слънчовата
женитба – Слънцето се жени за Земята.
Потърсете в интернет информация за наименованията на месеците на
различни езици и по-специално такива, които се отличават от обичайните,
наследени от Древен Рим.
55
Анализирайте българските наименования на дните на седмицата, сравне-
те ги с тези на изучаваните от вас чужди езици и направете изводи.
Потърсете заглавия на литературни произведения и филми, в които при-
състват наименования на месеците и на дните от седмицата.
Календарът на прабългарите е организиран в цикли от 12 години, кои-
то носят наименованията на животни – мечка, вол, заек, вълк и т.н.
По подобен начин е организиран китайският календар, който се из-
ползва и до днес. В него също има цикли от по 12 години, всяка от които
е означена от някакво животно. Според китайския календар 2017 е година
на петела, предходната 2016 беше на маймуната, а 2018 ще бъде година на
кучето. Китайската Нова година е подвижна, обикновено започва в края на
януари или през февруари. През 2017 беше отбелязана на 28 януари, през
2018 ще бъде на 16 февруари.
Еврейският календар е ориентиран към „сътворението на света“. До-
като в календара, който използваме ние и който е използван от повечето
страни по света, за начало на нашата ера се приема рождената година на
Иисус Христос, според еврейския същата тази година се определя като
3760-а от сътворението. Ето защо, за да изчислим в коя „еврейска“ година
сме, трябва да добавим към календарната „световна“ година числото 3760.
Началото на еврейската година е Рош Ашàна, Нова година – този мо-
мент от годината се мисли като рожден ден на света, когато всяко създание
бива подлагано на оценка и съд.
Понеже месеците в еврейския календар са лунни, от 29 или 30 дни, тряб-
ва да се навакса закъснение спрямо слънчевата година. Това закъснение от
11 дни годишно се компенсира на всеки 3 години с един добавъчен месец.
Думата за месец е ходеш – млад месец, нова луна. От епохата на Мойсей
времето се отчитало от началото на новия месец – с появата на „млада-
та луна“ на небето. Новият ден започвал при залез слънце, когато изгрява
новата луна, а не в полунощ. Този празничен ден в еврейския календар се
нарича Рош Ходеш (новолуние).
Българите си представяли слънцето по няколко начина и затова го нари-

чали с четири имена: Коледа, Ярило, Къпало, Хърс.
Кòледа, Колèнда, Бòжник – името на младия бог Слънце, когато се раж-
да. Вярва се, че от този ден насетне Слънцето расте (нараства денят) и от
младенец Слънцето се превръща в млад мъж.
ЯрӜло – богът Слънце през пролетта. С него се свързва даряващата жи-
вот и плодове природа, която българите – земеделци и скотовъдци – почи-
тали.
56
Къпàло, Купала – богът Слънце в своя разцвет и зрелост, през лятото.
Празнува се, когато денят е най-голям.
Хърс – богът Слънце в края на своя живот, в края на годината. Изобразя-
ват го като старец. Той си отива през есента, за да се роди отново в края на
декември и пак да започне цикълът на живота.
Подобен на обичаите, свързани със Сирни заговезни, е един от основ-

ните празници на евреите Йом Кипур („денят на изкуплението“, „голямата
прошка“). Вярва се, че Бог сам прощава за направените спрямо него гре-
хове, но за греховете към ближния всеки трябва да иска прошка от онзи,
пред когото е съгрешил. Празникът се подготвя с 24 часа пост. Целият ден
се прекарва в молитви, за да се получи прошка и „да бъдеш вписан с добро-
то“ в „книгата на живота“ за следващата година, а не с греха в „книгата на
смъртта“.
Лятното слънцестоене се празнува на много места по света. Една от
най-известните комедии на Уилям Шекспир – „Сън в лятна нощ“ (1594),
представя събития, които се случват в нощта срещу Еньовден. Оригинал-
ното заглавието на комедията е Midsummernight’s Dream, от английското
наименование на Еньовден – Midsummer (буквално – средата на лятото).
ТЕКСТ+
ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
Възкресение
Усещаш, тръпне и разтваря се земята

и всичко – до невидимото зрънце,
което си заровил във недрата Ӝ –
възкръсва за живота и за слънцето.
Край тебе пъпките набъбват и се пукат,
мирише на зеленина и влага.
На срещната антена гълъб гука
и мека топлина лежи на прага.
Ти тръгваш с пламъче великденско във шепите.
Къде ще стигнеш? Може би върха?
Но бди, крепи надеждата и трепета
като крило в сърцето ти да пърхат,
в сърцето твое и сърцето на народа ти –
че тъмен кръст над всички е надвесен...
Добрият дух да стане и ни води,
да ни дари живот – Христос въскресе!
57
1. Проследете възкръсването на природата за нов живот в стихотворе-
нието.
2. Посочете думите, които създават усещането за настъпването на про-
летта.
3. Защо поетесата използва умалителното съществително „пламъче“?
4. Кое качество не бива никога да умира и в отделния човек, и в народа?
Намерете и подходяща пословица.
5. Сравнете стихотворението на Елисавета Багряна с „Пролетен праз-
ник“ на Кирил Христов. Кое е общото и кое е различното при тях?
ГЕО МИЛЕВ
Малък Сечко
Що за хала
завилняла –
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява,
заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко,
Сечко-Бечко,
стига се люти!
Не върлувай,
не бушувай –
спри гнева си ти!
Духаш, чукаш
и се пукаш
ала пролетта
пак ще блесне
посред песни,
радост и цветя!
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
58
ХРИСТО БОТЕВ
ХАЙДУТИ. БАЩА И СИН
ПО-ВАЖНИ ДУМИ
ХАЙДУТИН
Народен закрилник; човек, който е недоволен от произвола на османска-
та власт и от този на някои българи чорбаджии и с оръжие в ръка отива в
гората. Там се укрива от властта и напада народните потисници. Хайдутите
се появяват по нашите земи още през XV век като организирана народна
съпротива.
На турски език „хайдут“ означава разбойник, бандит. Така турската
власт наричала хайдутите, докато за българите те били народни закрилници
– юнаци, герои.
Само със значението на крадец, разбойник се употребява думата хайдук,
айдук.
И до днес в разговорната ни реч се употребява тази дума: напри-
мер „тоя е такъв айдук, че краде и с двете ръце, и с двата крака
едновременно“, „тия айдуци, дето сега са на власт...“
ПЕСЕН
Песента е важна тема в много произведения на Христо Ботев.
Песента е памет, национална история, тя е и утеха, лечителка в страда-
нията. Песента съпътства и най-светлите и радостни мигове в живота на
човека, и неговия трудов делник, и най-тежките моменти.
Народната песен е дело на певци, гайдари, кавалджии, гуслари. Тя отра-
зява духа и ценностите на народа, на общността.
„С песен топла, със сърдечна любов народът е повил и отгледал всяка
своя мъдра дума, както отглежда, храни и кичи децата си“ – пише художни-
кът Илия Бешков.
КАВАЛ
Кавалът е един от най-разпространените музикални инструменти по на-
шите земи. Той е използван и като солов инструмент, и като съпровод на
народни певци. Кавалът е присъствал във всички български празници.
Неслучайно в народните песни е наричан „меден кавал“ – това е един от
най-мелодичните и красиви инструменти с много тембри. Кавалът може „да
плаче“, „да разказва“, „да пее“, да звучи дори като гласове на животни.
59
ЧАВДАР ВОЙВОДА
Чавдар войвода е български хайдутин от края на XVI век. Свързва се
с териториите около Витоша, Софийско, както и с района около Щип (в
днешна Република Македония). Сведенията за него са от народните легенди
и от хайдушките песни.
СЕДЯНКА
Седянката е български народен обичай, известен от близкото минало.
Характерен е най-вече за селата. На седянка се събирали младите хора, го-
тови за женитба. Най-често това ставало през късната есен и зимата, когато
е приключила земеделската година. Младите хора се събирали в дом, край
огъня. Момите предели, навивали прежда, плетели. На седянките се свире-
ло, пеели се песни и се разказвали приказки, задавали се гатанки, а също
се танцувало – т.нар. надигравания. Така всеки показвал уменията си и си
избирал бъдещия съпруг/съпруга.
СЮРМАХ (СИРОМАХ)
Много беден човек, безимотен, голтак. Преносна употреба: клетник; чо-
век, който предизвиква съчувствие.
Изразът сиромашия до шия означава крайна бедност. Сиромаш-
ко лято означава топлите дни в края на есента (около и след Ди-
митровден), които са радост и дар най-вече за бедните. Народът
е имал и обичая в края на есента, когато се събира реколтата, да
оставя по нивите и градините малко от плодовете и земеделските
храни, за да може и най-бедните да минат и да съберат, каквото е
останало. И това също се съдържа като значение в израза сиро-
машко лято (наречено още и циганско лято).
КЛЕТИ СЮРМАСИ
Клет е прилагателно, което означава нещастен, беден, окаян, будещ съ-
жаление.
Примерни употреби: „Клетият момък тръгнал накъдето му видят очите.“
(из „Тримата братя и златната ябълка“). „Живели двамина съседи. Единият
богат – къщата му била пълна с имане, а другият – клет сиромах – с трън
да се завърташ в дома му, нямало какво да закачиш.“ (из „Двамата съседи и
сиромашията“ – Ангел Каралийчев, „Български народни приказки“)
ЮНАК
Юнакът е човек с изключителна сила и смелост, герой. В славянския
песенен фолклор и в приказките юнакът е със способности като на митоло-
гичните герои. Той върши подвизи, бие се със зли сили и вредители, пази
хората от беди. В юнашките народни песни такива са Крали Марко, Мом-
60
чил юнак. В народните песни юнак означава и хайдутин, войвода: напр.
Момчил войвода е наричан и Момчил юнак.
Разговорно думата юнак се употребява и за дете от мъжки пол –
тя роди юнак (т.е. момче).
Крило бе Чавдар войвода – изразът означава, че Чавдар е народен за-

крилник. ЗакрӜлник – пазител, защитник.
Меден глас – прен. сладкогласен; хубав глас, който пее красиво. Из-
ползва се и при описанието на инструменти – напр. меден кавал (Стоян
овчар с меден кавал свири...). В народните песни често гласът на кавала е
описван така. Става дума за преносна употреба на думата, защото кавалът
е дървен духов музикален инструмент.
Употреба в народните песни:
па си седна на бял камик,

та засвири с меден кавал
– Мари, Доне, бяла Доне, като метеш двори,

не найде ли, бяла Доне, моя меден кавал?
Стоян си стадо пасеше

и с меден кавал свиреше
Камък Ӝ падна на сърце – изразът означава изпитвам голяма

мъка, скърбя, имам грижи, тежко ми е. С обратен смисъл се
използва разговорният израз камък ми падна от сърцето – из-
веднъж ми олекна, освободих се от грижи и тревоги, от мъка.
ПРОСТРАНСТВОТО
Светът в поемата „Хайдути“ е изграден от няколко пространства. Те са
осмислени като различни чрез опозициите свое – чуждо; близко, родно –
далечно; високо – ниско; добро – лошо; свободно – несвободно.
Подобно на мита и на вълшебната приказка в поемата пространството
е организирано чрез вертикалния и хоризонталния модел за описание на
света.
Вертикален модел: високо (горе) – ниско (долу).
Горе високо е Балканът, планината – дом на хайдутите и пространство на
свобода. Долу е полето, където са селата и нивите, поробеният народ.
Хоризонтален модел: свое – чуждо, близко – далечно.
61
Своето е роден дом, село, полята със стадата и овчарите, местата за се-
денки и сборове. Далечното е всичко извън това свое пространство.
Във фолклорното съзнание чуждо и далечно е пространството, което не е
свързано с дома, със семейството. То може да бъде дори и съседното село: „на
чуждо село аргатин“, „по чужди врата да ходи, на чужд хляб да се научи“. Бо-
гатият „вуйка изедник“ също не е свой. Морално и социално той е видян като
чужд, лош, различен: „а аз при вуйча да седя – при тоз сюрмашки изедник!“.
Така своето за героя става Стара планина, където е баща му с дру-
жината хайдути.
За разлика от митовете и вълшебните приказки в поемата се назовават
и конкретни географски места. Това е характерно и за легендите, както
и за юнашките и хайдушките народни песни, в които също се назовават
реални места.
РОДНИЯТ ДОМ
Домът от най-древни времена е свято място, център на своето простран-
ство, на безопасното, защитеното. А свещен център на дома е огнището
– символ на родното, на семейното единство, уюта и хармонията. Домът и
огнището най-често се свързват с майката, защото именно тя е пазител на
дома и семейството, както и на домашния огън.
В „Хайдути“ майката на Чавдар е символ на дома, закрилница и пазител.
Тя е и връзката между бащата и сина. Плакала и страдала, когато е изпратила
мъжа си в Балкана, тя отново страда от предстоящата раздяла със сина си.
Бащиното начало е представено чрез непокорния и свободолюбив дух на
войводата хайдутин – закрилник на слабите и бедните. Това е и нравствени-
ят модел, който синът ще повтори.
НРАВСТВЕНИЯТ ИЗБОР
Темата за моралния избор присъства още във въведението, след това и в
песента за Чавдар войвода.
Песента е модел за героичен избор („песни юнашки, хайдушки“).
Изборът на героя певец е изведен още в първите четири стиха. След това се
прави и противопоставянето между хайдушките песни и слушането на тъжни
любовни песни и пеенето на песни за тегло и мъки. Пред същия избор е изпра-
вен и лирическият герой на Ботев в стихотворението „До моето първо либе“:
Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова –
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
...
62
Ти имаш глас чуден – млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
И в самата песен за живота на Чавдар войвода е поставен въпросът за

личната свобода и за личния избор на героя: овчар или хайдутин да стане;
при вуйчо си ли да седи, или да отиде при баща си („татко ми да ме научи на
к’ъвто иска занаят“). Смирението, покорството, безропотното понасяне на
бедите и несправедливостите са неприемливи за героя.
Драматизмът на избора е представен през две гледни точки: на майката
и на сина. Очертани са два пътя, два модела за живот, два примера: на ба-
щата, на майчината воля. Майката се надява едничкото Ӝ чедо да се изучи
и да Ӝ пише писма, да остане жив и да не води опасен живот. Другият път е
пътят на хайдутите – бащиният пример. Макар и да се страхува и да скърби,
майката не спира сина си, не го отклонява от избрания път.
ПЕСЕНТА
Мотивът за песента, за пеенето присъства в Ботевата поема „Хайду-
ти“ не само чрез противопоставянето бунтовна песен – любовна песен.
Песента е носител на паметта на народа и на гордия и непреклонен чо-
вешки дух. Затова именно хайдушките песни се носят из цялото българско
пространство:
песента ще се пронесе
по гори и по долища –
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
Песента обезсмъртява подвига на юнака.

В поемата „Хайдути“ запея, пея, песни се повтаря многократно – шест
пъти още във въведението. Песента като памет за героя и начин да се обез-
смърти делото му присъства и в основната част на поемата:
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав –
по румелийски полета...
63
Цялото родно пространство е обхванато от песента: и по вертикал
– високо в планините, и долу в полетата, равнините, както и по хоризон-
тал – чрез четирите посоки на света. В него има и хладни механи, седенки
(затворено пространство), и гори, и долища, поля (отворено пространство).
Така песента обединява цялата територия на българското, създава на-
ционално пространство.
За Чавдар войвода най-известните хайдушки народни песни раз-
казват следното: Чавдар е измамен (подлъган) от пашата да влезе в голям
град (София), където е пленен зааедно с дружината си. Спасява го племен-
ника му – байрактаря Лалуш. Той единствен не си предава оръжието, успя-
ва да избяга и да събере голяма дружина, за да освободи Чавдар войвода и
другите подлъгани хайдути от четата.
Петко Р. Славейков дава същите сведения за Чавдар войвода, когато за-
писва народната песен Чавдар войвода и Лалуш. В тази песен Чавдар е
подлъган от пашата със скъпи дарове, обещания и почести, но след това е
окован с вериги. Тогава Чавдар се обръща към пашата и казва:
– Пашо ле, паша ефенди,

от път съм вчера пристигнал
на твойте честни трапези,
от твойте чудни икрами
сърцето ми се заключи
и дремка ми се придрема.
Много ща ти се помола,
ега да би ме послушал:
я да ми дадеш свирката,
със свирка да си посвира,
да ми се сърце отключи,
да ми се дремка отдреме.
Паша Чавдара послуша –
донесоха му свирката,
разслабиха му ръцете.
Чавдар си свирка засвири,
свирка му свири, говори;
„Лалчо ле, момче уйчево,
де да си сега да додеш,
да ме погледнеш и видиш
в какви съм лични премени –
на ръце тънки сиджими,
64
на нозе тежки томруци,
на шия ситни синджири;
да додеш, уйку, да додеш,
да додеш, да ме извадиш.“
Други народни песни за Чавдар войвода разказват как стадото на овча-

ря Чавдар измира в тежка зима, след това Чавдар извиква своя племенник
Лалуш и двамата стават хайдути. За това се пее в „Чавдар става хайдутин“
(виж „Текст +“).
Хайдушките народни песни прославят много български войводи: Ан-
гел войвода, Индже войвода, Вълчан войвода, Стоян войвода, Ильо войво-
да, Дойчин войвода, Страхил войвода, Чавдар войвода и неговия байрактар
Лалуш. Има песни и за жени войводи – Румена войвода, Сирма войвода,
Бойка войвода, Рада войвода, Кера войвода и др. В хайдушки и юнашки
песни от различни области на България се пее за 52 жени – войводки, бай-
рактарки, хайдутки. Някои от тях са водили дружини, съставени само от
жени – например Кера войвода.
В много народни хайдушки песни разговарят майка и син.
В някои от тях самата майка кара сина си да стане хайдутин – например
в песента Стоян (виж „Текст +“).
В други народни песни, след като героят заявява на майка си, че ще стане
хайдутин, и неговата млада жена също тръгва за планината и става байкар-
тар на дружината (Стоил по двори ходеше. Виж „Текст+“).
В други хайдушки песни майката се моли на сина си да не отива в гората
и да не става хайдутин. Тя се опитва да го спре, защото е едничкото Ӝ чедо
и се страхува да не го загуби. Синът Ӝ отговаря, че повече не може да търпи
робското унижение и ще стане народен закрилник (виж в „Текст +“ песента
Стоян отива бунтовник). За това се пее и в Ангел на майка думаше. Тя е
посветена на Ангел войвода, който 20-годишен става хайдутин в планината
Драгойна, Хасковско. Шест години закриля местното население. В 1863 г.
се оттегля в Хилендарския манастир. По друга версия – според Христо Бо-
тев, той бил убит през 1862 г. Ангел войвода е вдъхновил за хайдушки под-
визи и Капитан Петко войвода.
Много народни хайдушки песни прославят Стоян войвода. Петко Р.

Славейков коментира това, като предполага, че името е станало и нарица-
телно:
„С това име народът е искал да каже, че е оставен от всички избягали, а
само Стоян, добър юнак, е този, който е останал с тях и стои за тях, та по
възможност ги брани. Затова той е възпявал Стояновците и името Стоян,
толкоз рядко чувано изпърво, се дотолкоз размножило изпосле измежду на-
рода“.
65
1. Направете свое проучване в интернет за някои от най-известните вой-
води от българската история. Потърсете хайдушки песни, посветени на тях.
2. Прочетете от „Текст +“ хайдушките песни за Чавдар войвода. Срав-
нете ги с поемата „Хайдути. Баща и син“ на Ботев. Открийте приликите и
разликите в представянето на образа на Чавдар войвода.
3. Прочетете от „Текст +“ хайдушките песни Стоян отива бунтовник
и Чавдар става хайдутин. Съпоставете образа на майката в двата текста.
4. Народната песен „Притури се планината“ е изпята от много български
изпълнители. Чуйте в интернет двата варианта на песента в изпълнението
на Стефка Съботинова (оригиналния вариант и модернизираната версия от
1994 г.) и този на Теодоси Спасов (Theodosii Spassov & Tarhana Притури
се планината/The Mountain Got Dark). Кой от вариантите на тази песен ви
развълнува най-много? Аргументирайте отговора си.
5. Потърсете информация защо песните Излел е Дельо хайдутин на Валя
Балканска и Притури се планината на Стефка Съботинова от 1994 г. ста-
ват световноизвестни.
6. Защо българските народни песни продължават да се изпълняват и до
днес и да се харесват от хората?
ТЕКСТ +
Чавдар става хайдутин
(Народна песен от Чирпанско)
Посъбра Чавдар, понабра

петстотин вакли овнета,
хилядо овци с агнета,
намисли Чавдар да върви
във тази Стара планина,
там с овце да си къшлува,
домеж два остри баиря.
Майка на Чавдар думаше:
– Чавдаре, сино Чавдаре,
не ходи в Стара планина,
не карай стадо на къшла –
старите хора казуват,
пролетта Ӝ била дъждовна,
лятото Ӝ било кишовно,
зла зима щяла да фане,
зла зима като зла чума –
стадото жде ти домори.
66
Чавдар на майка думаше:
– Мамо ма, стара майчице,
тва ли та Ӝ грижа фанало!
За мене кахър не бери,
аз са от зима не плаша,
щото съм зайре приготвил
на овца и на агненце
по купа сено зелено,
а на овните по двенки.
Чавдар си майка не слуша –
закачи гега габрова,
с меден си кавал засвири,
помами пцета след него,
още овните Ӝ овцете,
изведе стадо в планина,
домеж два остри баиря,
зазими стадо на къшла.
Зла зима Ӝ холан фанала,
зла зима като зла чума.
Хранил е Чавдар, зобил е
от Коледа дори до марта –
сичко са зейре свършило.
Че му стадото замряло.
Чавдар си стадо дереше
и ги на кръхци кладеше.
Чавдар овните дереше
и ги на кладня трупаше.
Най-подир умря овена,
овена праворогия,
овена златогривия
със девет росни ялъка,
със девет звънци тучови
и във тях малки звънчета
с дванайсе ясни гласчета.
Нито кла Чавдар, нито дра,
че на кожата поседна,
извади кавал да свири.
Кавал му свири-говори:
„Какъв занаят да фана?
Не зная оран да ора,
не зная лозе да копам!“
Свирил е Чавдар, мислил е,
па че си Чавдар намисли
67
в гора войвода да излей.
На кладня гега закачи.
„Пуста та, гего, оставям,
стадо без овчар да пасеш!
Досега Чавдар кехая,
отсега Чавдар войвода.
Жда сбера млади юнаци,
в гора войвода жда хода!
Че дръпна листо буково,
засвири свирня хайдушка:
„Кой има сърце юнашко,
той при Чавдара да доде,
зелена гора да ходим,
върли хайдути да бъдем!“
Стоян отива бунтовник

(Народна песен от Котел)
Стоян по двори хогяше,

по двори калдъръмяни,
по бяло мермер камъне,
по плочи, по седефяни,
и на майка си думаше:
– Я чувай, мамо, я чувай –
кукувицата кукува,
като кукува, хортува:
„Де да е Стоян млад юнак,
тука в гората да доде,
байрякът да си развие,
юнаци да си събере!“
Стояну мама думаше:
– Мълчи, Стоене, не думай,
че ти си един на майка,
аз та бунтовник не пущам!
Стоян майци си думаше:
– Пущаш ма, майко, не пущаш,
пак ща бунтовник да ида!
Съблече дрехи търговски,
облече дрехи юнашки,
препаса голям силяхлък,
запаса чифте пищови,
запаса кани с ножове,
68
нарами пушка бойлия.
Като го видя майка му,
че тия жално заплака
и на Стояна думаше:
– Не ходи, синко, бунтовник,
че си на мама едничък,
за момче и за момиче,
как ша та майка прежали,
ако та, синко, убият!
Стоян майка си не слуша,
я най Ӝ Стоян думаше:
– Ша ида, мамо, ша ида,
много са мина събрахме,
българи да отървеме,
българи, мамо, българки
от тия турци проклети –
много са булки робили,
много са моми турчили.
Дай ръка да ти цалуна!
Цалуна ръка майци си,
майка го в лице цалуна,
че из протката излезе,
излезе, веке не влезе.
Стоян
Мама Стояна люляла,

люляла и му пяла:
– Нани ми, синко Стоене,
да растеш, да си порастеш,
царството да си отървеш,
царството и боярството
от тези ръце душмански,
че царство ти е бащино,
бащино, още майчино!
Стоян мами си думаше:
– Майно ле, мила майчице,
като ми рече таз дума,
много ми сърце нарани;
като ме тъкмиш, майно ле,
царството да си отърва
69
от тези ръце душмански,
че ми е било бащино,
бащино, още майчино –
имам ли пушка бойлия,
и остра сабя френгия
и чифте кобур пищове?
Мама Стояну думаше:
– Всичко е, синко, готово,
току си расти, порасти;
като си, синко, порастеш,
отбор дружина избери,
в зелени гори заведи,
по планини ги нареди,
сардисай всички боази,
пресечи царски друмове,
заварди Стара планина,
не давай птичка да мине,
камо ли поща и хазна…
Стоил по двори ходеше

(Народна песен от Котел)
Стоил по двори ходяше,

остри ножове триеше
и тънка сабя френгия.
Мама му седи в градинка,
ситен босилек разсажда
и черноока камшица.
Булка му влазя, излазя.
Мама Стоилу думаше:
– Стоиле, олум, Стоиле,
що триеш остри ножове
и тънка сабя френгия?
Къде, Стоиле, ша идеш,
къде булката оставяш,
булката неповърната,
хубава булка Стоянка?
Стоил майци си думаше:
– Майно ле, стара майно ле,
снощи ми хабер довтаса,
да са, майно ле, сбираме
на Алтън бунар кладенец,
70
войвода са ма избрали,
войвода, мамо, бунтовник,
бунтовник, мамо, размирник!
Стоянка дума Стоилу:
– Стоиле, първо венчило,
постой, Стоиле, почакай
и аз със тебе ша дода
въз твойта вярна дружина,
байрякът да ти развявам!
Чавдар през гора вървеше

Чавдар през гора вървеше

и на гората думаше:
– Горо ле, горо зелена,
имаш ли, горо, юнаци
из тебе, горо, да ходят
и аз при тях да отида?
Гората мълчи, не казва,
водата бучи, не чува,
най се обади славейче,
то на Чавдара думаше:
– Чавдаре, младо юначе,
вчера оттука замина
баща ти с вярна дружина,
замина, за теб питаше:
„Къде е Чавдар да дойде,
дружина да ми поведе,
байряка да ми развее!“
Боряна войвода
Бре, де се е чуло, видяло

мома войвода да бъде
като мома Боряна.
Събра си мома Боряна
до триста млади юнаци
все с накривени калпаци.
Че ги Боряна поведе
71
из това поле широко.
Стигнали гора зелена,
сред гора пъстра поляна,
сред нея дърво буково,
под дърво бистро изворче
Боряна дума момчета:
– Момчета, млади юнаци,
аз ще си гердан отвържа,
на бука ще го привържа,
за нишан да го сторим:
който си нишан улучи,
той ще ни стане войвода.
Всички си нишан мерили
и по дваж, и потретили –
никой не го е улучил.
Кат се Боряна прицели,
пукнала пушка бойлия,
право в гердана удари.
А че се гердан разпръсна
из тази гора зелена.
Боряна стана войвода
на триста млади юнаци.
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
72
ГЛАВАТАРЯТ, КОЙТО ИСКАЛ
ДА ПЛЕНИ МЕСЕЧИНАТА
(Турска народна приказка)

МЕСЕЧИНА
Думата месечина е синоним на луна. Произходът Ӝ е свързан с думата
месец – времето, за което луната обикаля слънцето. В езика на много на-
роди тя идва от по-стари форми на думата месец – например на английски
е the Moon, на немски – der Mond. На български език думата месечина се
употребява предимно в народните песни, в приказките и в литературата. В
българския фолклор като нейни синоними се употребяват месец, а също и
умалителните месечко, месечинка.
ГЛАВАТАР
Синоними на думата главатар са водач, предводител, вожд. В минало-
то тази дума е означавала човек, който ръководи, предвожда група от хора.
Както главата управлява човешкото тяло, така и той е „глава“ на групата,
стои начело и я ръководи. В по-късните употреби на думата и най-вече в
нашата съвременност тя се натоварва с негативен (отрицателен) смисъл. С
нея се назовава не просто водач, а човек, който, освен че ръководи група,
има престъпни намерения и върши неща против законите заедно със своите
подчинени. В приказката „Главатарят, който искал да плени месечината“
героят вредител е наречен не просто водач, предводител или вожд, а имен-
но страшен главатар. Така се подчертава не само неговата страховитост,
жестокост и свирепост, но и това, че действията му са в разрез с нормите
на доброто.
ИМАНЕ
Думата имане означава богатство. Тя произхожда от глагола имам. В
миналото тя се е свързвала с това, което човек притежава – имущество,
имот, земя, пари. Имане е синоним и на съкровище. Освен в буквалното си
значение думата се употребява и в преносно. Така в приказката за главатаря
и луната, от една страна, имане са богатствата, които градът придобива с
известността на девойката и с нейните чудни дарби. От друга страна, ис-
тинското имане е радостта от това да споделиш щастието си с другите и да
живееш в мир и разбирателство с тях.
73
БЛАГОДАТЕН, БЛАГОТВОРЕН
В приказката има няколко думи, които съдържат в основата си благо.
Градът, където живее девойката, е наречен благодатният град. Той дава
блага на своите жители. Това са богатствата, с които се изпълва, след като
се прочува хубостта на момичето. Но това са и благата на щастието, което
е споделено. По улиците на града се виждат весели люде (хора), от всяка
къща се чуват песни и смях на здрави и охолни. Споделянето на благото
води до добруване. Така и бащата на девойката приканва хората с думите:
„Елате всички да добрувате!“.
Взорът (погледът) на девойката е назован благотворен, защото той тво-
ри блага и така прави жителите на благодатния град щастливи и доволни от
живота си. Но той угасва, когато вместо радост и любов властват насилието
и завистта. Неговата сила се възвръща едва когато хармонията отново е
възстановена и вредителите понасят вината си за стореното зло.
Хубавата българска дума благодаря съдържа в себе си също благо. Ко-
гато изричаме тази дума, ние даряваме благо и така пожелаваме добро на
човека, към когото я отправяме. Да дариш благо на някого, това е най-скъ-
поценният подарък.
Има много приказки, в които герой е луната. Често тя е одушевена и се
явява на земята като красива девойка, която идва да помогне на хората, като
крие от тях своя небесен произход. Пример за едно нейно чудодейно пре-
образяване е българската народна приказка за двамата старци и месечината.
Двамата старци и месечината

(Българска народна приказка)
Имало едно време една баба и дядо. Те си нямали дечица и много страда-
ли от това. Една вечер двамата се оплаквали един на друг колко са самотни
и че няма кой да им помага. В мъката си бабата накарала дядото да постави
мрежата за риба в реката и каквото се хване в нея през нощта, то да им бъде
като дъщеричка. Така и направил дядото. В това време месечината подслу-
шала разговора и Ӝ дожаляло за старците. На сутринта отишъл дядото до
реката и що да види – в мрежата се хванало малко жълто патенце. Прибрали
го старците при себе, започнали да му се радват, направили му креватче,
хранели го. Грижели се за него като за собствено дете.
Един ден двамата старци тръгнали в гората за гъби. Преди да потеглят,
бабата наредила на патенцето да не излиза от къщата, че навън е опасно, и
да се пази. Заминали старците, а щом се отдалечили от дома, патенцето из-
скочило от постелята си. То тръснало перата си, те изпопадали и се появило
красиво момиче със златни коси и сребърни пантофки. Плеснало то с ръце
74
и се заело за работа. Изчистило къщата, поляло цветята в градината, донес-
ло дърва и наклало огнището, сготвило чорбица, ушило две ризи за бабата
и дядото и ги украсило с чудни шевици. Накрая плеснало три пъти с ръце и
отново се превърнало в патенце.
Когато бабата и дядото се прибрали у дома, се изумили. Не можели да по-
вярват, че това е тяхната къща – чиста, спретната и топла. Питали патенцето
кой е свършил тези чудеса, но то само си лежало в креватчето и си кротувало.
На следващия ден се повторило същото. Старците отишли в гората, а ко-
гато се върнали, къщата била още по-подредена, а на огъня къкрело гърне с
боб. На закачалката висели два топли кожуха – за всеки от тях. Чудели се два-
мата кой е свършил всичко, но не намерили отговор. Тогава решили на другия
ден да се престорят, че отиват в гората, а после да се скрият зад къщата и да
разберат каква е тази чудна работа. Така и направили. През комина на къщата
видели как патенцето отърсва перушината си и се превръща в девойка, как
шета из къщата и готви. За да запази завинаги момичешкия облик на патенце-
то, бабичката тайно се промъкнала в къщата и изгорила патешката перушина.
Така я заварила и девойката. Като видяла изгорелите си пера, тя заплакала
и започнала да нарежда, че вече никога няма да може да се върне на небето.
Учудили се старците – защо на небето? Тогава момичето им разкрило, че не
е нито обикновена девойка, нито патенце, а е месечината. Разказала им как
дочула техния разговор и колко много Ӝ дожаляло за тях. Тогава помолила
една знахарка да Ӝ даде съвет как да помогне да бабата и дядото. Знахарката
накарала всички птици в гората да дадат по едно перце. От перата тя ушила
крила за месечината, за да може през деня да бъде при бабата и дядото, а през
нощта да литва с тях на небето и от там да огрява земята. Знахарката обаче
предупредила месечината, че ако изгуби крилата си, повече никога няма да се
върне на небето и всичко ще потъне в мрак през нощта.
Разбрала бабата какво зло е сторила и побързала да го поправи. Тръгна-
ли двамата с дядото да молят птиците за перца за крила на месечина. Седем
дена те вървели през гори и планини, от гнездо на гнездо. Накрая събра-
ли перцата и ги отнесли на знахарката. Разказали Ӝ какво са направили и
я помолили отново да направи крила за месечината. Знахарката отначало
се разсърдила, но накрая отстъпила пред молбата на старците. Занесли те
патешките крилца на месечината, а тя щастлива ги сложила, превърнала
се отново в патенце и отлетяла на небето. От там тя грейнала с пълната си
сила и красота. Хората се чудили и дивили какво се е случило с небесното
светило, защото толкова хубава и сияйна месечина не били виждали никога.
В някои приказки луната е в спор със слънцето за това кой по-ярко да

свети и кой е по-значим в света. Пример за това е еврейската приказка
„Слънцето и луната“.
75
Слънцето и луната
(Еврейска приказка)
Бог се заел да сътвори света. Отначало той не бил много доволен от оно-
ва, което излизало под ръцете му. Но в един момент изпънал ръка и я завър-
тял над главата си – и се появило Небето! После обхванал нищото с ръце,
сякаш държал топка – и Земята била създадена! Но тъкмо щял да продължи
със сътворението на другите неща, дошла Земята и помолила:
– Господи, искам и аз да съм така близо до теб, както и небето.
Бог успокоил Земята и Ӝ обещал да направи така, че никога да не се чув-
ства самотна. После създал водата и планините, растенията и животните, а
накрая и хората.
Всичко тънело в дълбока тъмнина. Бог обаче искал да се порадва на
своите творения и затова измислил Слънцето и Луната. Щом изгрели те на
небето, всичко засияло в ярка светлина. Тогава Слънцето и Луната били ед-
накво големи и светели еднакво силно. Но скоро след това Луната се явила
пред Божия трон.
– Чуй ме, Господи! Мисля, че твоите творения са прекрасни, но не на-
мираш ли, че ще е достатъчно, ако само единият свети с ярка светлина – аз.
Бог вдигнал ръка и накарал Луната да млъкне. Тъжно погледнал той към
своето творение и с болка разбрал, че заедно с мира на света са се появили
завистта и раздорът. Обърнал се към Луната и казал:
– Луно, ще трябва да те раздробя. Ще направя от теб милиони звезди.
Ще трябва да се научиш да се подчиняваш. Ще получаваш светлината си от
Слънцето. Ще се наложи да се научиш и на смирение. От днес нататък ще
стоиш в сянката на Земята.
Така и станало.
Луната настигнала Бог и поискала да му се извини, но Бог Ӝ рекъл:
– Ти получи своята съдба. Но искам малко да те утеша. Ще ти дам един
народ – еврейския, който по теб ще брои дните си и към теб ще отправя
молитвите си.
Така и до днес евреите пресмятат своя календар по Луната, а не както
всички други народи – по Слънцето.
За древните луната е предимно женско божество. Вярвали, че тя влияе
върху ритъма на живота – раждането, смъртта. Знак е на обновлението, на
вечната променливост в света и в природата. Като женско божество луната
се възприемала и като покровителка на плодородието на земята.
В древногръцката митология богинята, която се свързва с луната, е Се-
лена. Тя е сестра на богинята на зората Еос и на бога на слънцето Хелиос.
Според митовете Селена била влюбена в овчаря Ендимион. Тя всяка нощ
76
слизала при него, но не можели да бъдат заедно, защото той бил смъртен.
Слабата и бледа светлина на луната древните обяснявали с мъката Ӝ по ней-
ния любим.
Съответствието на Селена в римската митология е богинята Луна. Именно
оттук идва и думата луна, която се употребява в повечето европейски езици.
В митовете, легендите и приказките на различни народи звездите се ми-
слят като братя на луната или като нейни деца. Луната и слънцето също
често са представяни като брат и сестра или като мъж и жена. Така хората
пренасят своите представи за семейство и върху небесните светила.
1. Потърсете публикувани в интернет приказки и народни песни, в които
е спомената луната. Групирайте ги според това каква роля играе луната –
дали е главен герой, или един от участниците, дали е одушевена, или не.
Споделете най-интересната според вас приказка или песен със съучениците
си и я коментирайте.
2. Потърсете в интернет песни на съвременни български попизпълни-
тели, в които се пее за луната. Подберете три от тях и ги изслушайте със
съучениците си. Коментирайте как присъства образът на луната в съвре-
менната музика.
3. Според езика, който изучавате (английски, немски, френски, испански,
италиански и др.), потърсете в интернет песни, в чиито заглавия присъства
думата луна. Потърсете текста на избрана песен и с помощта на съучени-
ците си и на учителя по съответния език се опитайте да направите превод
на български.
4. Попитайте съученици, приятели и роднини какво разбират под думата
главатар. Помолете ги да дадат конкретни примери, за да обяснят значе-
нието на думата. Систематизирайте отговорите и ги подложете на дискусия
със съучениците си.
5. Потърсете в интернет съвременни статии, в които се употребява ду-
мата главатар. Коментирайте значението Ӝ с оглед на темите, в които се
появява. Как според вас трябва да се противодейства на злонамереността и
насилието?
6. В приказката Главатарят, който искал да плени месечината има и
трета дума, която има в основата си благо. Открийте коя е тя и коменти-
райте каква точно дейност е описана в приказката чрез нея. Потърсете в
интернет повече информация за този вид дейност и с какви традиции в бъл-
гарската култура е свързана. Представете обобщение на издиреното пред
съучениците си. Илюстрирайте обобщението си с картини и снимки по те-
мата, на които сте попаднали. (За да си помогнете, ползвайте като ключови
думи Розова долина, Казанлък.)
77
ТЕКСТ+
Хиената и месечината
(Африканска приказка)
Веднъж хиената намерила кост. Сграбчила я и я помъкнала в уста. А в

това време изгряла месечината и се огледала в неподвижната вода. Видяла
хиената това, хвърлила костта и се гмурнала в реката да хване месечината,
защото помислила, че във водата има парче сланина. Но когато скочила във
водата, потопила си главата и не намерила нищо. Водата се размътила и от-
ражението изчезнало. Върнала се хиената пак на брега, седнала и зачакала.
Отново затихнала водата и отново се появила в нея месечината. Хиената
пак се хвърлила във водата и пак нищо не уловила. И така правила много
пъти, но все напразно.
А през това време дошла друга хиена и щом видяла захвърлената кост,
грабнала я и избягала, като оставила първата хиена да лови месечината.
А първата хиена продължавала своята безполезна работа чак до зори,
докато не залязла месечината и не изчезнало отражението Ӝ във водата. На
следната нощ хиената пак се върнала и отново продължила да лови месечи-
ната във водата, но не могла нищо да улови.
И затова на човек, който върши нещо подобно, казват:
– Приличаш на хиената, която, щом видяла месечината във водата, зах-
върлила костта, а уловила нищото.
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
78
Шарл Перо
Котаракът наставник,
или Котаракът в чизми

КОТАРАК
Котаракът и котката играят значителна роля в митологията и фолклора на
различни народи и са приносители на богата символика. Основните значе-
ния, с които се свързват, си противоречат, защото поведението им съчетава
гальовност и коварство. Най-често означават свободата и независимостта,
но също така притворството, коварството и хитрината.
Котката е била обект на особена почит в Древен Египет. Там всеки, кой-
то е убил котка, дори и неволно, се наказвал със смърт. Когато в някоя
къща умирала котка, стопаните Ӝ обръсвали веждите си в знак на траур и я
погребвали с почести.
През Средновековието котката била мислена като магьосническо живот-
но, вярвало се, че присъства на сборищата на вещици, че е предпочитан
спътник на магьосниците, а също и че самите магьосници често се превръ-
щали в котки. Вярвало се, че черните котки са преобразени дяволи. Но пък
във Франция съществува поговорка Черната котка носи щастие.
ЧИЗМИ
В приказката на Шарл Перо чизмите, заедно с торбата, са условието,
което Котаракът поставя, за да служи на господаря си. С тяхна помощ той
влиза в човешка роля. Докато торбата се превръща в инструмент на не-
говата ловкост и на хитрините му, чизмите са по-скоро маскировка. Така
в тази приказка те са знак за по-високото положение в обществото, към
което Котаракът се стреми, тъй като чизми носели обичайно само рицари-
те и благородниците, докато за бедните те били недостъпен лукс. В други
приказки обаче чизмите се появяват като вълшебно средство. Те, както и
други видове обувки или ботуши, могат да осигурят на героя необикнове-
на бързина. Такава е ролята им в приказката „Малкият Мук“ на Вилхелм
Хауф, където с тяхна помощ героят изминава мигновено огромни разсто-
яния. Във „Фауст“ на Гьоте дяволът Мефистофел също използва „летящи
ботуши“.
79
МАРКИЗ
Благородническата титла, която Котаракът прикачва на господаря си,
е също като чизмите, своеобразна маскировка, средство, с помощта на
което бедният момък бива представен за благородник. Благороднически
титли като маркиз, барон, граф или херцог се появяват често в приказ-
ките, за да означат герои с високо обществено положение и привилегии.
КАРЕТА
Голяма затворена кола с четири колела, в която са впрегнати два или по-
вече коня. Управлявана е от кочияш, който седи отпред на висока седалка.
Има врати от двете страни, а отвътре две седалки, разположени една срещу
друга. Каретата има и друго наименование – каляска.
Каретите започват да се произвеждат през XV век и са използвана преди
всичко от крале и кралици. Изработвани от дърво, те били богато тапици-
рани, понякога дори инкрустирани със злато и скъпоценни камъни. За да
бъде возенето меко и удобно, по-късно при конструирането им започнали
да използват пружини.
В приказката на Перо каретата играе роля, подобна на тази на чизмите,
носени от Котарака, и титлата „маркиз“, прикачена на бедния момък. Во-
зенето в каретата е също своеобразно маскиране, с което се имитира висок
обществен статус.
КОЛЕНОПРЕКЛОНЕН
Основните значения на тази дума са почтителен, изразяващ подчине-
ние и смирение, послушен, боязлив. Те са неутрални като оценка, но имат
по-скоро положителен смисъл. Същевременно думата може да изразява и
негативни значения в смисъл на унизителен, угодлив, сервилен, робски.
КОТАРАК
Котаракът и котките се появяват често в различни фолклорни и лите-
ратурни произведения. Съществуват много приказки и басни, в които те
са главни действащи лица. В сборника на Братя Грим има също версия на
приказката за Котарака в чизми.
В българската литература с добра известност се ползват книгите на Кон-
стантин Константинов Приключенията на котарака Мър-Мър и на Георги
Константинов Туфо, рижият пират и Новите подвизи на Туфо.
80
Едно от най-популярните произведения, посветени на котки, е мюзикъ-
лът „Котките“ на Андрю Лойд Уебър. В него котките са представени като
самостоятелно общество със свои порядки, взаимоотношения и ценностни
ориентири.
1. Прочетете в интернет приказката на Братя Грим „Котаракът в чизми“
и направете съпоставка с тази на Шарл Перо. Опишете различията и ги под-
редете в таблица.
2. Припомнете си каква е ролята на Котарака Базилио в книгата на Алек-
сей Толстой „Златното ключе или приключенията на Буратино“.
3. Открийте в Youtube записи на мюзикъла „Котки“, изберете и изслу-
шайте отделно изпълнение, след което запишете впечатленията си от него.
ТЕКСТ+
ЕЗОП
Котка и мишка
(басня)
В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла
там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни без-
спирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла
вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клин и
като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишки-
те, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка,
не ще да се доближим до теб, даже и да си торба“.
ЛУИС КАРОЛ
Из Алиса в страната на чудесата
Щом забеляза Алиса, Котаракът Ӝ се ухили. Изглеждаше добродушен,

ала ноктите му бяха едни дълги-дълги, а пък устата – догоре пълна със
зъби... Всичко това внушаваше уважение.
– Мацинко! Чешърко! – подхвана боязливо, защото понятие си нямаше
дали би му харесало да му викат така. Котаракът обаче още повече Ӝ се
ухили. „Е, засега май е доволен“ – каза си Алиса и продължи на глас:
– Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?
– Зависи къде искаш да отидеш! – отвърна Ӝ Котаракът.
81
– Все ми е едно къде...
– Значи все едно е и накъде ще вървиш!
– Ама аз все някъде искам да стигна! – поясни Алиса.
– О, ти все ще стигнеш някъде – стига да вървиш достатъчно дълго! –
заключи Котаракът.
Е, можеш ли да го отречеш? Така че Алиса реши да го попита нещо друго:
– Що за хора живеят насам?
– Ей натам – махна с дясната си лапа Котаракът – живее Шапкарят. А
пък ей натам – и той махна с лявата си лапа – живее Мартенският заек. И
двамата са смахнати!
– Ама аз не искам да ходя при смахнати! – възкликна Алиса.
– Искаш, не искаш – няма как – възрази Ӝ Котаракът. – Всички тук сме
смахнати. Аз, ти...
– Вие пък откъде знаете, че аз съм смахната?
– Трябва да си – отвърна Котаракът. – Иначе какво ще търсиш тук?
Според Алиса това нищо не доказваше, ала тя продължи:
– Ами вие откъде знаете, че сте смахнат?
– Да започнем с това, че кучетата например са си наред. Нали така? –
попита Котаракът.
– Да речем – съгласи се Алиса.
– Виж сега – продължи той. – Когато кучетата се разсърдят, те ръмжат,
а пък когато се радват, махат с опашка. А пък аз ръмжа, когато се радвам, и
махам с опашка, когато се разсърдя. Значи не съм наред, сиреч смахнат съм.
– Според мене вие не ръмжите, а мъркате – каза Алиса. – Аз поне му
викам така.
– Викай му както си искаш, все е тая – рече Котаракът. – Ще играеш ли
довечера крокет с Кралицата?
– О, много бих искала! – отвърна Алиса. – Само че още не съм получила
покана!
– Там ще се видим – рече Котаракът и изчезна.
Алиса не се учуди кой знае колко – вече съвсем беше свикнала да се
случват коя от коя по-странни работи. И като гледаше клона, върху който
преди малко седеше Котаракът, той, не щеш ли, се появи отново.
– Ами с бебето какво стана? Съвсем забравих да те питам – рече той.
– Стана на свинче – отвърна най-спокойно Алиса, сякаш нямаше нищо
чудно в това, че Котаракът се е появил ей така, от въздуха.
– Така си и знаех – и Котаракът пак изчезна.
Алиса изчака малко – току-виж отново се появил. Само че той не се появи
и тя тръгна нататък, накъдето беше Ӝ посочил, че живее Мартенският заек.
„Шапкари съм виждала и преди – каза си тя. – Мартенският заек сигурно
е много по-интересен! Пък и вече е май, та сигурно по това време той не
е толкова пощурял... Или поне не е толкова пощръклял, колкото е през
март...“ Вдигна поглед – и ето го пак Котарака на един клон.
82
– Ти свинче ли рече, или звънче? – попита я Котаракът.
– Казах свинче – отвърна Алиса. – И ако обичате, може ли да не се
появявате и изчезвате чак толкова внезапно? Направо свят ми се завива!
– Добре – съгласи се котаракът и изчезна пак, но този път по-бавно: пръв
изчезна крайчецът на опашката му, а последна – усмивката: тя продължаваше
да си виси във въздуха, след като вече беше изчезнал целият.
„Мм-дааа – рече си Алиса. – Котки без усмивка съм виждала колкото
щеш! Ама усмивка без котка... Ама че работа! Такова нещо досега не бях
виждала!“
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
83
Ханс Кристиан Андерсен
Грозното патенце

ГРОЗНО – КРАСИВО/ХУБАВО
В приказката на Ханс Кристиан Андерсен многократно се употребяват
думите грозно, красиво, хубаво. Синоними на грозно са лошо, отблъсква-
що, неприятно, ужасяващо, зловещо. А синоними на красиво и хубаво
са прекрасно, чудно, чудесно, прелестно, гиздаво. В приказката грозно,
красиво, хубаво невинаги означават действително грозни или действител-
но красиви неща. Употребата им зависи от гледната точка на говорещите.
Например за обитателите на птичия двор и за дивите гъсоци малкият герой
е грозен, защото е различен от останалите. Със своя ограничен поглед те
мислят за красиво само това, което познават и виждат с очите си. Докато
истинската красота човек може да долови само със сърцето си.
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
„Патенцето“ се мисли за грозно, защото възприема себе си единствено
през очите на другите и чрез техните изказвания за него. Едва когато съзи-
ра собствения си образ в прозрачната вода в ябълковата градина, разбира
истинската си същност. Така в края си приказката съдържа едно просто
послание: човек трябва да се вгледа в себе си, за да разбере кой е, а не да се
вслушва в думите на другите за себе си.
Назоваването на героя на Андерсен – Грозно патенце – се е
превърнало в нарицателно за човек, който се отличава от оста-
налите, но има силата да израсне и да се развие благодарение на
своите положителни качества.
БЛАТО
В буквалното си значение блатото е тинесто място със застояла вода.
В преносно значение думата блато се употребява като синоним
на беда, затруднение. Казва се потъвам в блато в смисъл на
попадам в тежко положение, или – това е като блато – в
значението на безизходна ситуация. Но има и израз изплувам
от блатото, което означава справям се, намирам решение, а
също и – изваждам някого от блатото (помагам на някого в
затруднение).
84
В приказката на Андерсен думата блато е употребена в буквалното си
значение, но появата на блатото бележи трудните моменти в живота на ге-
роя. Това е голямото блато, където Грозното патенце търси спасение след
преследването в птичия двор, но и където се сблъсква със страшното лов-
джийско куче. Това е и блатото, където едва оцелява през зимата. Идването
на пролетта и поривът за промяна извеждат Грозното патенце от блатото.
Отлитането в ябълковата градина в преносен смисъл има значението на из-
плуване от блатото, т.е. на спасение от безизходицата.
ЯБЪЛКОВА ГРАДИНА
Озоваването на героя в ябълкова градина в края на приказката не е слу-
чайно. От една страна, градината със своите цветове и ухания е опозиция на
блатото, в което той пребивава. От друга страна, ябълката е един от знаците
на райската градина. Именно ябълковото дърво е дървото на познанието,
от което Адам и Ева вкусват. Мястото, където попада младият лебед, има
за него значението на прекрасно райско място, в което намира щастие след
всички преживени страдания.
ЛЯТО, ЕСЕН, ЗИМА, ПРОЛЕТ

Отделните етапи от живота на Грозното патенце са представени на фона
на смяната на сезоните – лято, есен, зима, пролет. От една страна, този
фон има буквално значение – представя се времето на случващото се. От
друга страна, характерът на отделните сезони съответства на емоционал-
ното състояние на малкия герой. Той се излюпва през едно чудно лято.
През есента страда самотно и бездомно, както и природата страда наесен.
Най-трудните моменти преживява през зимата, която е люта, страшно
люта. Истината за себе си научава през пролетта, когато всичко се про-
бужда за нов живот.
СВЯТ
Героите от приказката на Андерсен често коментират големината на све-
та, като по този начин представят себе си. При първото си излизане от гнез-
дото малките патенца възкликват: „Ах, колко голям е светът!“. За майка
им той се простира „много по-надалеч, отвъд градината, чак до бостана с
дините“, тъй като тя познава единствено това. Котаракът и кокошката въз-
приемат себе си като „половината свят и при туй – по-добрата половина“,
което демонстрира тяхното извънмерно самочувствие.
ЛЕБЕДЪТ е образ, познат още от митовете и легендите. В старогръцката
митология има няколко много известни мита, в които героите сами се пре-
85
връщат в лебеди или са превърнати в лебеди от боговете. Един от най-попу-
лярните е за Леда и преобразения като лебед Зевс.
ЛЕДА И ЛЕБЕДЪТ
Леда била жена на спартанския цар Тиндарей. Навред била прочута с
красотата си и с неземното си обаяние. Един ден я съзрял върховният бог
Зевс. Той се влюбил в нея от пръв поглед. Започнал да мисли как да Ӝ се
обясни в любов. Опитвал се да я срещне, но Леда винаги била придружена
от своите приближени. Един ден, докато се разхождала край водата, Зевс се
превърнал на лебед и се доближил до нея. Очарована от изяществото и кра-
сотата на птицата, Леда протегнала ръка и погалила лебеда по главата. Плод
на връзката между Леда и Зевс била Хубавата Елена, заради която по-късно
избухнала Троянската война. Според някои митове Хубавата Елена се поя-
вила от лебедово яйце.
Историята на Леда и на преобразения в лебед Зевс е многократно пре-
създавана в изобразителното изкуство. Най-известните картини със загла-
вие „Леда и лебедът“ са на италианските художници Леонардо да Винчи
(1452 – 1519) и Микеланджело Буонароти (1475 – 1564).
В приказката „Грозното патенце“ животните говорят и се изразяват като

хора. Така светът на хората се представя чрез света на животните. Този на-
чин на разказване е присъщ за народните приказки за животни. Появява се
и характерната фигура на Котарака, позната от митовете и от приказките,
чиято най-ефектна изява е в приказката „Котаракът в чизми“.
Един от най-известните балети на руския композитор Пьотър Чайковски
(1840 – 1893) се нарича „Лебедово езеро“. В него се представя красивата,
но тъжна любов между младия принц Зигфрид и принцеса Одета, превърна-
та в лебед от зъл магьосник. Принцесата възвръща човешкия си облик само
през нощта, а магията може да бъде развалена, ако Одета срещне истин-
ската любов. Именно откриването и отстояването на истинската любов е в
основата на сюжета на балета „Лебедово езеро“.
1. В приказката на Андерсен се употребени думите грозно, хубаво, кра-
сиво. Потърсете ги в текста и се опитайте да ги замените със синоними.
Коментирайте направените замествания. Променя ли се звученето на тек-
ста? При описанието на кои от героите употребата на грозно ви се струва
уместна? Обсъдете със съучениците си дали това, което е означено в текста
86
като красиво/хубаво или грозно, отговаря на вашата представа за хубаво и
грозно.
2. Подредете отделните етапи от живота на Грозното патенце и ги свър-
жете със сезоните, в които протичат. Намерете подходящи снимки/картини
на лято, есен, зима, пролет и илюстрирайте чрез тях съдбата на малкия при-
казен герой.
3. В „Текст+“ е включено началото на приказката „Дивите лебеди“ от
Ханс Кристиан Андерсен. Потърсете в интернет цялата приказка и я проче-
тете. За какви чудодейни превръщения става въпрос в приказката? Намере-
те моментите, свързани с тях, и ги коментирайте със съучениците си.
4. Потърсете в интернет сюжета на балета „Лебедово езеро“ и го разка-
жете на съучениците си. Гледайте заедно избрани моменти от балета. Изди-
рете заглавия на филми, в които лебедът присъства.
5. Потърсете информация за съзвездието Лебед и за старогръцкия мит,
с който е свързано. Като използвате знанията си за съзвездията, придобити
по „Човекът и природата“, съставете презентация, в която да представите,
освен съзвездието Лебед, най-известните съзвездия и митовете за тях.
ТЕКСТ+
ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
Дивите лебеди
(откъс)
Далече, далече, там, където отлитат лястовичките, когато при нас наста-
не зима, живеел един цар. Той имал единайсет синове и една дъщеря на име
Елиза. Единайсетте братя ходели на училище със звезди на гърдите и саби
на кръста и пишели върху златни дъсчици с диамантени калеми. Те можели
великолепно да четат и да декламират. По всичко личало, че са истински
принцове! Сестра им Елиза седяла на огледална стъклена пейчица и раз-
глеждала книжка с картинки, която струвала колкото половината царство.
Да, животът на тези деца бил чудесен! Но щастието им не продължило
дълго...
Баща им, царят, се оженил за една много зла жена, която мразела кле-
тите сирачета. Те усетили това още щом тя дошла в двореца. По време на
тържеството се заиграли на „гости“ и мащехата им вместо пасти и печени
ябълки, каквито те получавали колкото искат, им сипала една чаша пясък и
им казала да си представят, че това са лакомства.
След седмица тя дала Елиза на едно селско семейство да я възпитава, а
после така наклеветила пред царя клетите принцове, че той повече не искал
да ги погледне.
– Хайде, литнете, накъдето ви видят очите! – казала веднъж злата цари-
ца. – Превърнете се в безгласни птици и се оправяйте сами.
87
Но не успяла да им причини такова зло, каквото би желала: принцовете
наистина се превърнали в птици, но не в каквито тя си мислела. Единайсет
прекрасни диви лебеда с крясък излетели през прозорците на двореца и се
понесли над парка и гората.
Било много рано сутринта, когато стигнали до селската къща. Сестра им
Елиза спяла дълбоко. Лебедите закръжили над покрива, протягали дългите
си шии и пляскали с криле, но никой нито ги чул, нито ги видял и те отле-
тели. Издигнали се високо-високо, чак до облаците, и поели към голямата
тъмна гора, която стигала до морето.
В селската къща малката Елиза си играела с едно зелено листо. Други иг-
рачки нямала. Тя пробила в него малка дупчица, гледала през нея слънцето
и Ӝ се струвало, че вижда ясните очи на своите братя, а когато топлите лъчи
се плъзгали по лицето Ӝ, спомняла си техните целувки.
Дните се нижели бавно и всеки път, когато вятърът поклащал розовите
храсти пред къщата и шепнел на розите: „Има ли нещо по-красиво от вас?“,
те кимали с главици и отговаряли: „Елиза“. Всеки път, когато в неделен ден
старата жена четяла молитвеника си пред вратата, а вятърът го прелиствал
и шепнел на книгата: „Има ли нещо по-благочестиво от теб?“, книгата отго-
варяла: „Елиза“. И розите, и молитвеникът казвали самата истина.
Но ето че Елиза навършила петнайсет години и се върнала у дома. Щом
царицата видяла колко хубава е станала тя, страшно се разгневила и я нам-
разила. С удоволствие би превърнала завареницата си в див лебед, но не
смеела, защото царят искал да види дъщеря си.
Рано сутринта злата мащеха отишла до мраморния басейн, наобиколен с
разкошни килими и меки кожи, хванала три жаби, целунала ги и казала на
първата:
– Когато Елиза влезе в басейна, скочи върху главата Ӝ да стане глупава
като теб. А ти скочи на челото Ӝ – заповядала на втората жаба. – Нека стане
също толкова грозна като теб, тогава дори баща Ӝ няма да може да я познае!
А ти легни на сърцето Ӝ – прошепнала царицата на третата жаба. – Нека
стане зла и да страда от собствената си злоба!
Казала тъй, пуснала жабите в кристалната вода и тя мигом позеленяла.
После извикала Елиза, съблякла я и Ӝ заповядала да се изкъпе. Елиза се
потопила в басейна и тогава едната жаба се заплела в косите Ӝ, другата
скочила върху челото, а третата – на гърдите Ӝ. Но момичето дори не ги за-
белязало. А когато излязло, върху водата разцъфтели три алени мака. След
като докоснали главата и гърдите Ӝ, жабите станали макове и ако не били
целунати от вещицата, щели да се превърнат в рози. Магията се разтурила,
защото Елиза била благочестива и невинна.
Като видяла това, злата царица намазала момичето със сок от зелени
орехови черупки, така че кожата му станала тъмнокафява, после разтъркала
прелестното Ӝ лице със зловонна мазнина и разрошила прекрасната Ӝ коса.
Елиза станала неузнаваема. Дори царят, като я видял, се уплашил и се отре-
88
къл от нея. Никой не можел да познае Елиза освен кучето и лястовичките,
но те били толкова нищожни твари, че никой не ги питал.
Клетата Елиза се разплакала и си спомнила за прокудените си братя. С
натежало сърце тя тайно напуснала двореца и цял ден се скитала по поля и
блата, докато стигнала старата гора. Не знаела накъде да тръгне, но толкова
Ӝ било мъчно за братята, изгонени от двореца, че решила да ги намери на
всяка цена.
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
89
Рик Риърдън
„Похитителят на мълнии“

ФЕНТЪЗИ
Художествена творба, в чийто сюжет се преплитат фантастични и при-
казни елементи. Среща се в литературата, киното, а напоследък и в изобра-
зителното изкуство, анимацията, компютърните и електронните игри. Фен-
тъзи произведенията напомнят на историко-приключенски разказ, в който
обаче действията се разгръщат в измислен, макар и напомнящ на реалния,
свят. Във фентъзи пространството свободно съжителстват хора, богове,
митически създания, правят се магии. Героите се изправят пред свръхес-
тествени същества и явления. За разлика от научната фантастика фентъзи
не се стреми да обясни този необикновен свят от гледна точка на науката.
За разлика от приказката пък необичайните случки не са рядко изключе-
ние, а норма, всекидневие. Обикновено действието се тласка от някакъв
грандиозен сблъсък между Доброто и Злото, представени като две непри-
мирими воюващи страни в света. Затова конфликтите във фентъзи произве-
денията са мащабни, засягат всички. Задачата на главния герой и неговите
приятели не е обикновена, а е мисия: тя има грандиозни последствия. Също
както е във вълшебните приказки, от успешното изпълнение на мисията за-
виси дали невинните ще бъдат избавени веднъж завинаги. И понеже такава
мисия не може да е кратка (битката се води дълго, с всички разнообразни
проявления на злото), обикновено книгите фентъзи са многотомни.
В съвременната литература жанрът се появява в началото на ХХ в. с
романите „Дъщерята на краля на елфическите земи“ от Едуард Дънсейни
и „Хрониките на Нарния“ от Клайв Стейпълс Луис. За най-високо пости-
жение се приема романът „Властелинът на пръстените“ на Джон Толкин.
(Рик Риърдън признава колко го е впечатлило произведението на Толкин: в
юношеските си години го препрочитал повече от десет пъти).
Също както в английски, и в българския език думата фентъ-
зи може да се среща като съществително и прилагателно име.
Напр.: „В класацията за фентъзито филмът „Междузвездни вой-
ни“ заема 9-а позиция“ (съществително) и „Чета фентъзи раз-
каз“ (прилагателно).
90
КЕНТАВРИ
Народ от митически същества, които според легендата населявали север-
ните земи на Гърция. Имали тяло на кон и глава на човек. Славели се като
диви и жестоки, но много добри стрелци. Според митовете с времето придо-
били по-благ нрав, а един от тях, най-мъдрият – Хирон, станал възпитател
на героя Ахил. Хирон бил неволно убит от Херакъл и Зевс го поставил сред
звездите.
Думата Кентавър се среща и като съществително собствено име
в астрономията – така се нарича съзвездието Стрелец в южното
полукълбо.
Мисия означава важна задача; поръчение, което е от изключително
значение, а изпълнителят му го възприема като свое съдбовно призвание.
С думата мисия може да се назове и сградата, в която се поме-
щават дипломатическите представители на дадена страна в чуж-
бина.
В началото главният герой Пърси изглежда като съвсем обикновено
дете, но скоро осъзнава колко различен е всъщност. Темата за различния
е свързана с творческата история на произведението, с начина, по който то
се превръща в роман.
Писателят има двама синове, единият от които страда от дислексия –
често срещано заболяване, което затруднява четенето. Когато е във втори
клас, Хейли изучава митове. За да разбере уроците, моли баща си вечер
преди заспиване да му разказва за гръцките богове на Олимп. Докато бил
учител, Риърдън често го правел пред учениците и лесно се съгласил. Бях
преподавал гръцки митове толкова години в училище, че се зарадвах да
изпълня желанието му – споделя бащата. – Но когато ми свършиха ми-
товете, Хейли беше искрено разочарован и ме попита дали не мога да
измисля нещо ново със същите герои. След размисъл Риърдън се сетил, че
често поставял задачи на своите възпитаници шестокласници да измислят
свои истории за богове. И той трябвало да постъпи по същия начин: да из-
мисли някакъв полубог – син или дъщеря на олимпиец, и да съчини за него
приключения в духа на древните митове. Така във въображението му се
родил Пърси Джаксън. Три вечери подред Риърдън измислял истории как
Пърси търси из Америка мълнията на Зевс. На малчугана те толкова му се
харесали, че започнал да убеждава татко си да създаде книга по случките.
За бащата опитът на разказвач на „приказки за лека нощ“ бил увлекателен
опит, защото дотогава никога не бил писал за деца.
За автора индивидуалните характеристики на героя Пърси Джаксън,
страдащ от дислексия и синдром на дефицит на внимание, са всъщност из-
91
раз на загриженост и уважение към децата с такива особености. Това е не-
говият начин да ни направи по-отговорни в отношението към различните.
Не е лошо да си различен – смята писателят. – Понякога това е белегът, че
си много, много талантлив.
Децата са аудиторията, която познавам най-добре, споделя Рик Ри-
ърдън не само защото като баща има силна духовна връзка със собствените
си синове Хейли и Патрик, а и защото е натрупал немалък професионален
опит като учител.
Сам той израства в артистична среда: баща му се занимава със скулптура,
а майка му е преподавател по музика и рисуване. В семейството изкуството
е на почит и неслучайно мечтата на малкия Рик е някой ден да стане прочут
китарист. Затова се записва в колеж по музика. Но както често става с юно-
шите, интересите му бързо се променят. Той скоро осъзнава, че по-голямата
му страст е литературата, и се записва в университета в гр. Остин, където
изучава английски език и история. През ваканциите печели пари за следва-
нето като художествен ръководител в летни ученически лагери (признава, че
именно там му хрумва идеята за Лагера на нечистокръвните от романа По-
хитителят на мълнии). После работи шест години в средно училище и дори
е носител на награда за най-добър преподавател. В свободното си време не
спира да изучава гръцката, римската и скандинавската митология, което след
време ще сложи траен отпечатък върху писателската му продукция.
Натрупаните наблюдения го водят до следното заключение: Мисля, че
децата търсят съвсем същото в книгите, каквото и възрастните – дина-
мична история, интригуващи герои, хумор, изненади и загадки... Добрата
книга винаги те кара да задаваш въпроси и да отгръщаш страниците в
търсене на отговори.
Сигурно не е за подценяване фактът, че много световнопризнати писате-
ли за деца, преди да започнат да пишат, първо са натрупали опит на педаго-
зи. Джани Родари, известен със своите „Приказки по телефона“ и „Приклю-
ченията на Лукчо“, години наред работи в италиански училища. Джоан Ро-
улинг, авторката на романите за Хари Потър, дълго преподава английски
и френски език в Португалия и Шотландия. Британският писател Майкъл
Марпурго – създателят на прочутия роман „Боен кон“, също е бил първо
учител и винаги е признавал колко полезно се е оказало това, за да отговори
на интересите и предпочитанията на детско-юношеската аудитория.
92
1. Учителят учи своите възпитаници, но явно и те му „преподават“ уроци
как в писателските си занимания да постигне успех, да съчетае увлекателен
сюжет и познавателна значимост. Какво според вас е влиянието на всеки-
дневния контакт с деца и на работата в класната стая върху един творец?
Ако вашият учител се кани да стане писател, на какви теми бихте му под-
сказали да пише?
2. Помислете колко скучен щеше да е светът, ако хората са напълно еднак-
ви. Могат ли индивидуалните особености на човека да бъдат повод за пре-
зрително отношение? Прочетете стихотворението „Надежда за всички“ от
италианския поет Джани Родари в превод на Валери Петров: https://facebook.
com/Poznanie.Bg/posts/101515683559333798. Защо според вас хората, които
имат проблеми, се нуждаят от приятелска подкрепа да изявят своите добри
способности, за които другите не подозират? Как постъпвате вие?
3. Проверете в интернет на https://www.orangecenter.bg/autor/rik-riardan.
html кои от романите на Рик Риърдън вече са издадени на български. По-
пълнете колекцията си от прочетени книги от автора.
4. Често между литературните творби и техните филмови варианти се на-
блюдават известни несъвпадения. Промените при екранизация се правят, за
да се разширят някои от внушенията на произведението. През 2010 г. режи-
сьорът Крис Кълъмбъс създава филма „Пърси Джаксън и боговете на Олимп:
Похитителят на мълнии“ по романа „Похитителят на мълнии“. В текста на
книгата подземното царство се намира в звукозаписно студио, а във филма
то е под надписа „Холивуд“. За какво намеква чрез изменението екранната
продукция? Ако вие бяхте режисьор, къде щяхте да го разположите?

– Мечът има дълга и трагична история, която няма нужда да ти раз-
казвам – рече Хирон. – Използвай го само в краен случай – продължи учи-
телят – и само срещу чудовища. Героите не бива да нараняват просто-
смъртни.
На раздяла мъдрецът Хирон дава не просто вълшебен подарък, завещан
от баща му – дава на Пърси нещо по-важно: напътствие! То е свързано с
вековен и мъчителен опит (мечът има дълга и трагична история), който
човечеството е натрупало в хилядолетията: злото не може да се победи лес-
но. Срещу него трябва да се изправиш с твърдост и решителност – мечът е
оръжие, което се употребява в битки.
Но напътствието на учителя има и важно продължение – оръжието тряб-
ва да се прилага, когато всички други средства вече са използвани и не са
дали резултат (само в краен случай). То трябва да раздава възмездие един-
ствено на чудовищата и никога да не наказва добрите.
93
Така учителят Хирон всъщност преподава най-важния урок на своя уче-
ник – колко тежка е отговорността на онзи, който воюва срещу неправдата
и злото в света.
Как вие тълкувате думите на кентавъра, че героите не бива да нараня-
ват простосмъртни?
ТЕКСТ +
Прочетете краткия откъс от 22 глава „Пророчеството се сбъдва“:
Ние бяхме първите герои, завърнали се живи в лагера след провала
на Люк, и затова, разбира се, всички ни гледаха все едно бяхме знамени-
тости, спечелили някакво телевизионно риалити.
Според традицията ни увенчаха с лаврови венци на голямо празнен-
ство и след това поведохме шествието към кладата, за да изгорим по-
гребалните савани, които роднините ни бяха ушили в наше отсъствие.
Забележете как епизодът със завръщането на Пърси в лагера напомня
завръщането на юнака в родния дом от вълшебните приказки. И в двата слу-
чая прибирането е неочаквано: в приказката никой не се надява, че най-мал-
кият брат ще надвие злото, а в романа близките са се подготвили дори за
най-страшното – за смъртта на Пърси и Анабет. Затова и радостта при по-
срещането е неописуема: гледат ги с възхищение, организира се тържество
в тяхна чест. А дали романовата героиня Анабет не прилича малко на цар-
ската дъщеря от фолклорните вълшебни приказки?
МОЯТ ИЗБОР
бора си.
94
Нов балансиран подход при представяне
на учебното съдържание по литература за 5. клас,
съобразно изискванията на актуалната учебна програма.
Чрез разнообразни по форма и по трудност задачи

учебната тетрадка подкрепя усилията на всеки ученик:
●
да разшири и задълбочи знанията си
●
да учи самостоятелно
●
да развие критическо и творческо мислене
●
да усвои предвидените ключови компетентности
и практическото им прилагане
●
да формира критерии за самооценка на постигнатото.
Използвана литература:
1. Луис Карол. Алиса в страната на чудесата. Превод: Светлана Комогорова-Комата и
Силвия Вълкова. С., изд. „Дамян Яков“, 2004
2. Ханс Кристиан Андерсен. Приказки. Превод: Таня Балова. С., изд. „Дамян Яков“, 2003
3. Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи. Превод: Атанас
Далчев. С., изд. „Отечество“, 1979
4. Рик Риърдън. Похитителят на мълнии. Превод: Владимир Молев. С., изд. „Егмонт“, 2010
проф. д.ф.н. Клео Стефанова Протохристова

доц. д-р Светла Кирилова Черпокова
доц. д-р Аделина Любомирова Странджева
гл. ас. д-р Дияна Василева Николова
Николай Иванов Даскалов
ЛИТЕРАТУРА 5. КЛАС
помагало за избираемите учебни часове
Главен редактор Летелина Крумова

Редактор Чавдар Ценов
Корица и графичен дизайн Владимир Минчев
Технически редактор Мариана Веселинова
Предпечатна подготовка Светослав Чолев
Коректор Румяна Стефанова
Българска. Издание първо
Формат 70×100/16. Печатни коли 6
А 17-03-228-17
Издателска къща „Анубис“ ООД, 1124 София, ул. „Младен Павлов“ № 1
тел.: 944 35 03, 944 16 43
е-mail: anubis_otzivi@abv.bg, ik.anubis@anubis.bg, www.anubis.bg
Търговски отдел, 1574 София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 18
тел.: 978 34 69
e-mail: trade@anubis-bulvest.com
„БУЛВЕСТ ПРИНТ“ АД
ISBN 978-619-215-167-6

Литература ИУЧ 5 клас Анубис

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Литература ИУЧ 5 клас Анубис

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

К. Протохристова, С. Черпокова, А.

Издателска къща ● АНУБИС●

Пожелаваме Ви успешна и приятна работа!

Древногръцки мит за произхода на боговете .............................................7

Библейският разказ за сътворението ...........................................................15

Фолклор. Фолклорен модел за света ...........................................................22

Господ и дяволът правят света....................................................................28

Тримата братя и златната ябълка ...............................................................40

Златното момиче ...............................................................................................44

Троица братя града градяха.............................................................................48

Фолклорно-празничен календар. Празници ...............................................52

Христо Ботев, Хайдути. Баща и син...............................................................59

Главатарят, който искал да плени месечината

Шарл Перо, Котаракът наставник, или Котаракът в чизми ............79

Ханс Кристиан Андерсен, Грозното патенце ...........................................84

Рик Риърдън, Похитителят на мълнии .......................................................90

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ГЕЯ – Земята майка. На старогръцки думата означава земя. Гея се по-

УРАН – на старогръцки думата уранóс означава небе. Уран е първият

ЗЕВС – върховен олимпийски бог, бог на боговете и на хората. Зевс е

АМАЛТЕЯ – името Ӝ означава „нежна богиня“, т.е. грижовна, внимател-

РОГ НА ИЗОБИЛИЕТО – вълшебен рог, от който извират блага за хо-

В СЛАВЯНСКАТА МИТОЛОГИЯ представите за произхода на света

В СКАНДИНАВСКАТА МИТОЛОГИЯ светът възниква от изначална

САТУРН е римското наименование на гръцкия бог Кронос. Името му

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ПО МИТОЛОГИЯ

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ЗАВÉТ – в християнската литература значението на думата завӛт е на

ЕДЕМ (Райска градина)

Израсло е дърво високо.

Найде дърво кипарово

Слънце пекнало у момкови двори,

В народните обичаи ябълката присъства като символ на плодородие. Та-

Сурва, весела година,

Дървото е универсален символ на дълголетието и на единството. Затова

Два са бора ред поредом расли,

ЗМИЯТА в българския фолклор, както и в Библията, се описва като зло

При описание на лош човек отново се използва сравнение със

ПРОКЛЯТИЕ – това е словесна фраза, чрез която се осъжда някой за

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

разтуха – утеха, развлечение.

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ГОСПОД И ДЯВОЛЪТ в легендата за сътворяването на света са опо-

Легендите са устни народни разкази, които обясняват възникването и

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ЧЕТЕНЕ ПРЕЗ ЛУПА

атрибут – постоянно качество или постоянна принадлежност, характерен

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ЧЕТЕНЕ ПРЕЗ ЛУПА

Блазе му на който дава, тежкò му на който взема.

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

ЧЕТЕНЕ ПРЕЗ ЛУПА

Припаднала е Шар планина,

Разсъждавайте как в творбата е разкрита силата на майчината любов.

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДУМАТА

На Еньовден празнуват онези, които носят имена Енчо, Яна, Янко.

Българите си представяли слънцето по няколко начина и затова го нари-

Подобен на обичаите, свързани със Сирни заговезни, е един от основ-

Усещаш, тръпне и разтваря се земята

Крило бе Чавдар войвода – изразът означава, че Чавдар е народен за-

па си седна на бял камик,

– Мари, Доне, бяла Доне, като метеш двори,