8.2.

АЗОТЕН ОКСИД И НИТРОКСИДЕРГИЧНИ МЕХАНИЗМИ НА

ЛЕКАРСТВЕНОТО ДЕЙСТВИЕ

Азотният оксид (NO) се синтезира от аминокиселината L-аргинин и молекулярен кислород

при участие на азотоксид (нитрикоксид) синтазата (NO-синтаза, NOS). Познати са няколко
изоформи на NOS.
Конститутивната NOS е калций/калмодулин зависима. Тя е локализирана в ендотела на
кръвоносните съдове и невроналните тъкани (ЦНС и неадренергичните и нехолинергичните
периферни нерви). Изпълнява физиологична роля. С намалена активност на
коститутивната NOS се свързва и намалената продукция на NO при някои заболявания –
болест на Crohn, ахалазия, хипертрофична пилорна стеноза у деца, еректилна дисфункция у
мъжете.
Индуцируемата NOS е калций/калмодулин независима и действа при патологични
състояния. Образува се в отговор на стимулиращо действие на цитокини (IL-1, TNF-α) върху
макрофаги, неутрофили, съдови миоцити и ендотелни клетки.
Засилен синтез на NO под влияние на индуцируемата NOS се наблюдава при пациенти с
екзацербация на бронхиална астма, РА и улцерозен колит. При септичен шок се установят
ексцесивни количества NO в тъканите, предизвикващи животозастрашаваща хипотензия.
Порочният кръг глутамат-NO-глутамат е въвлечен в патологичната каскада на
епилептичните припадъци. Съдоразширяващият ефект на ACh, SP, АТФ и брадикинина има
нитрoксидергичен механизъм. Донори на NO са Glyceryl trinitrate, Isosorbide dinitrate,
Nitroprusside, Molsidomine, Nebivolol, Propofol.
NOS-инхибитори (L-NMMA, L-NAME и др.) може да имат благоприятен вазоконстрикторен
(антихипотензивен) ефект при лечение на септичен шок. Инхалирането на NO (5–50 ppm) има
терапевтичен ефект при персистираща пулмонална хипертония у новородени и при хронична
пулмонална хипертония у възрастни.

8.3. ПУРИНИ

Пурините (аденозин) и пуриновите нуклеотиди изпълняват важна роля в енергийния

метаболизъм. Те обаче имат и други неметаболитни ефекти, които се обясняват с тяхната
роля на автакоиди и/или невромедиатори (невротрансмитери). Отначало са били описани два
основни класа пуринови рецептори – P1 и P2. По-късно P1-рецепторите са преименувани в
аденозинови.
При P2-пуриновите рецептори медиатор е ATP. Различават се няколко вида P2-рецептори.
Голям интерес представляват P2X-рецепторите, които са селективни за катйонните йонни
канали (Na+, К+, Ca2+). Те са 7 подвида и участват в бързото предаване на нервните импулси в
ЦНС, вегетативните нерви и гладките мускули. Стимулирането на тези рецептори от ATP
предизвиква постсинаптична деполяризация и възбуда. В тромбоцитите има P2X-рецептори,
които се активират не от ATP, а от ADP. Освободеният от ендотела ADP засилва тромбоцит-
ната агрегация и заедно с тромбоксаните и PAF (фактор, активиращ тромбоцитите) участва в
патогенезата на тромбозите.
Различават се два вида мембранни аденозинови рецептори – А1 и А2, които са свързани
съответно с инхибиране или стимулиране на аденилатциклазата. Стимулирането на А1-рецеп-
торите потиска AV проводимостта, предизвиква бронхоконстрикция и бъбречна вазоконст-
рикция. Стимулирането на А2-рецепторите предизвиква вазодилатация (вкл. коронародила-
тация), потиска тромбоцитната агрегация и активира ноцицептивните аферентни неврони в
сърцето. Като лекарство аденозинът се въвежда bolus i.v. при SV тахикардия с тесен QRS
комплекс.