6.

Временно и постоянно съзъбие. Пробив и

оформяне на временното и постоянно съзъбие.
Морфология на временните зъби.
Функционална зъбни групи.
I: Пробив и оформяне на временното и постоянно съзъбие –
зъбите се развиват от зъбни зародиши вътре в алвеоларната кост.
Те пробиват, когато цялата коронка и част от корена са оформени.
Самият пробив е физиологичен процес, протичащ в определена
последователност еднаква за всички здрави хора. Времето за
поникване на зъбите е индивидуално, но по правило едноименните
зъби на долната челюст пробиват преди горните.
Временните (млечни) зъби започват да пробиват от 6-тия месец до
20 - 30 месец след раждането. Окончателното оформяне на
корените на млечните зъби завършва 2г. след пробива на коронката.
По това кога и в каква последователност никната зъбите при детето
се съди за нормалното му развитие. На 5 години детето има 20
временни зъба, а в челюстта има зародиши на постоянните зъби.
Корените на временните зъби започват да се резорбират от 2рата до
3тата година след цялостното им изграждане. При липса на
зародиши на постоянен зъб резорбцията е много бавна,
хоризонтална и може и да не настъпи. Временните зъби са по-малко
на брой и големина от постоянните, защото детската челюст е по-
малка. Временното съзъбие има във всяка половин челюст по 5 зъба
или общо 20 зъба: централен резец, страничен резец, кучешки зъб,
първи голям и втори голям кътник. Липсват малките кътници и
третият голям кътник. Те се подреждат в зъбни редици с формата на
дъга, колкото половин окръжност. Двете зъбни редици в устата на
детето оформят временното съзъбие.То е функционално
пълноценно до 7-8 година. След тази възраст челюстите започват да
растат и временните зъби се разделечават един от друг.
Разстоянията между тях се наричат треми. Постоянните зъби
постенно пробиват и заместват временните.
Пробив на временните зъби:
Горни 7 8 16 12 30
млечни зъби месеца месеца месеца месеца месеца
 1 2 3 4 5
1 2 3 4 5
Долни 6 10 20 16 20
млечни зъби месеца месеца месеца месеца месеца

Постоянните зъби започват да пробиват на 6-та година. Първо
пониква долния първи глям кътник на празното място зад втория
временен кътник, а след него и горният. Следват долните централни
резци. Постоянното съзъбие е от 32 зъба, по 8 във всяка челюстна
половина: централен резец, страничен резец, кучешки зъб, първи и
втори малък кътник, първи, втори и трети голям кътник.
Пробив на постоянните зъби:
Горни 7-8 8-9 11-12 9-10 г. 10-11 6-7 13-14 16-30
зъби г. г. г. г. г. г. г.
1 2 3 4 5 6 7 8
1 2 3 4 5 6 7 8
Долни 6-7 7-8 11 г. 10-11 12 г. 5-6 12 г. 16-30
зъби г. г. г. г. г.
По- рано настъпилият пробив на временните или постоянните зъби
се нарича dentitio praecox, а по-късният – dentitio tarda.
II: Развитие на зъбите – те са с ектодермален и мезодермален
произход. В средата на шестата седмица от развитието на ембриона
се появяват базални клетки на ектодермата, образуващи зъбната
пластика – lamina dentis. От дъговидната зъбна пластинка в
дълбочина епителът прораства в мезенхима и образува епителни
зъбни камбанки - по 10 на горната и долната челюст. Така първо се
оформят зъбните зародиши на временното съзъзбие. Епителът на
зъбната камбанка се деференцира в емайлов орган, чиито клетки се
деференцират на кубични (външни) и цилиндрични (вътрешни) и
образуват емайла.
а) зъбна папила – мезенхимната тъкан във вътрешноста на
зъбната камбанка, обхваната от епителни прораствания;
б) дентин – образува се от съединителнотъканни клетки на зъбната
папила, които се наричат одонтобласти;
в) зъбна пулпа – образувана от останалата в средата зъбна папила
заедно с навлезли кръвоносни съдове и нервни окончания;
 г) зъбна торбичка – sacculus dentis – обр. от останалия външно на
зъбния зародиш мезенхим.От нея се развива циментът на зъбния
корен, надкостницата и периодонциумът.
Зачатъците на постоянните зъби се образуват от зъбната
пластинка, разрастваща се лингвално - за резци, кучешки зъби и
малки кътници, и назад-за кътниците.
III: Теории за пробива на зъбите:
а) Коренова теория – според нея растежът на корена е причина
зъбът да излезе навън. Растежът спира след оформянето на
кореновия връх;
б) Пулпна теория – диференциацията на зъбната папила в зъбна
пулпа увеличава налягането вътре в зъбния зародиш и избутва зъба
навън към венеца;
в) Влияние на дъвкателния акт – след раждането детето суче и
дразненето във фронталната област е причина за пробива на
резците. По-късно то започва да се храни с приготвена храна,което
дразни областта на страничните участъци на алв. израсък. и
довежда до пробива на първите временни кътници, на кучешките
зъби и вторите временни кътници;
г) Хормонално-кинетична теория – зъбите пробиват под влиянието
на хормони, получени при резорбцията на епителните остатъци на
Маласе;
д) Влияние на хидростатичното налягане – върховата третина на
корена, която е богата на кръвоносни и лимфни съдове оказва
хидростатично налягане, което тласка зъба навън.
IV: Функциални зъбни групи – зъбите са подредени в зъбни
редици по един и същ начин при всички хора. Човешкото съзъбие е
образувано от долна зъбна редица - arcus dentalis inferior и горна
зъбна редица - arcus dentalis superior. То бива временно и
постоянно.В постоянното съзъбие горната редица има формата на
полуелипса-парабола III степен. Резците и кучешките зъби с
режещите си ръбове образуват част от окръжност. Малките кътници
са на една линия, а вторият и третият голям кътник завършват
елипсовидната извивка.
Долната зъбна редица има формата на парабола II степен. Резците
и кучешките зъби са в лека дъговидна извивка.Кривата на
параболата е най-добре изразена при кучешките зъби. При малките
и големите кътници параболата става права линия.
В човешкото съзъбие има четири зъбни групи :
 *.Резци – dentes incisivi.
*.Кучешки зъби – dentes canini.
*.Малки кътници – dentes praemolares.
*.Големи кътници – dentes molares.
1.Група на предните (фронтални) зъби – в нея влизат резците и
кучешките зъби. Добре изразен режещ ръб. Чрез тях се захапва,
реже и откъсва хапката храна.
Резците са 8 на брой - по четири на долната и горната челюст. Има
два централни резеца, разположени до срединната линия и до тях
два странични.
Кучешките зъби са 4 – по два на челюст до страничните резци.
2.Група на страничните зъби – състои се от малките и големите
кътници, имат оформена дъвкателна повърхност. Чрез тях храната
се разкъсва, стрива, смачква и се оформя мека хапка – удобна за
преглъщане.
Групата на малките кътници са 8 на брой - по 4 на челюст.
Намират се между кучешките зъби и големите кътници. По големина
на вестибуларните туберкули приличат на кучешките зъби, а с
лингвалния туберкул се оформя дъвкателна повърхност, подобна на
големите кътници. Чрез тях храната се разкъсва и дъвче.
Групата на големите кътници са 12 на брой – по 6 на челюст, с
добре развита дъвкателна повърхност.
Морфолигия на временните (млечни) зъби
Наричат се временни зъби, защото остават непродължително
време в детското съзъбие, а млечни, защото имат млечнобял цвят
със сиво-синкав оттенък.
1. Разлика между временните и постоянните зъби:
а) брой- временните зъби са 20, по пет във всяка половин челюст.
Липсват малките кътници и мъдреците. Двете зъбни редици имат
формата на полуокръжност.
б) големина – временните зъби са по-малки от постоянните;
коронките им са по-къси и са пропорционално по-широки от
постоянните.
в) форма – съответсва на малкото детско лице; коронките им са по-
изпъкнали и заоблени; имат ясно изразен екватор, предпазващ
маргиналния венец от травма; дъвкателната им повърхност се
изтрива сравнително бързо.
г) обиколка на зъбната шийка – тя е доста по-малка от екватора,
емайловият ръб в шиечната трета на временните зъби е изпъкнал и
коронката и корените рязко се разграничават един от друг.
д) корени – при временните кътници са широко разтворени, като
под тях се обр. куполообразно пространство, в което се разполага
коронката на постоянния зъб. В етапа на смесеното съзъбие
корените на временните зъби са резорбирани в различна степен.
е) пулпна камера – тя и кореновите канали са доста по-широки, а
пулпните рогчета са удължени. Дентиновият слой е по-тънък в
сравнение с постоянните зъби.
ж) цвят – при временните зъби е млечнобял, с бледосинкав или
сивкав оттенък, докато при постоянните зъби е бял със
светложълтеникав оттенък.Това са най-важните белези за
разпознаване на временните от постоянните зъби в смесеното
съзъбие.
1.Временни резци (51, 52, 61, 62, 71, 72, 81, 82) – първите зъби,
които се появяват в устната кухина между шестия и осмия месец.
Морфологично приличат на постоянните, но нямат лобове.
Изпълняват същата режеща функция и са разположени почти
отвесно в алв. кост. Корените на страничните резци имат лек
вестибуларен наклон в апроксималната трета. Съотношенито на
корена и коронката е в полза на корена в по-голяма степен при
временните от колкото при постоянните.
2.Временни кучешки зъби (53, 63, 73, 83) – коронката на горния
кучешки зъб е по-малко висока, отколкото широка, докато при
долния кучешки зъб е обратно. Емайловият ръб е силно изпъкнал
оковръстно близо до шийката повече на горните и по-малко на
долните кучешки зъби. Корените са конични с вестибуларна извивка
във върховата трета.
3.Временни големи кътници (54, 55, 64, 65, 74, 75, 84, 85) – 8 на
брой – по 2 във всяка половина на зъбната редица.
а) временен първи горен голям кътник – най-атипичен от всички
кътници във временното и постоянно съзъбие. Коронката му варира
по форма между малък и голям кътник. Премоларната форма е по-
честа и се характеризира с 2 туберкула, от които вестибуларният е
по-голям, а лингв. – по-малък. Моларната форма има в повече
малък дистовестибуларен туберкул и по-рядко малък дистолингв.
туберкул. При тази форма медиалните туберкули са много по-
развити от дисталните. Корените са 3, като лингвалният се
проектира по- средата на двата вестибуларни.
б) временен втори горен голям кътник – значително по-голям от
първия и доста по-малък от постоянния шести зъб. Морфолог. е
идентичен с постоянния първи горен голям кътник. Има ромбоична
форма с 4 тубеткула. Трите му корена са по-тънки, в шийката
дивергират, а апроксимално са силно извити навътре към зъбната
ос.
в) временен първи долен голям кътник – заема междинно място
между премоларната и моларната форма. Коронката му обикновено
има 4 туберкула – 2 вестибуларни и 2 лингвални. Лингвалните
туберкули са най-конични от всички временни и постоянни кътници.
Медиалните туберкули са много по-големи от дисталните. MV и ML
туберкул са свързани с трансверзален ръб. Има два дивергиращи
корена, като медиалният е по-широк, по-дълъг и често с двоен връх.
г) временен втори долен голям кътник – има 5 туберкула и
коронката му е умалено копие на постоянния шести зъб. Шийката му
е силно стеснена и емайловият коронков ръб е изпъкнал. Корените
са 2 – медиален и дистален. Те са силно стеснени медио-дистално и
разширени вестибуло-лингвално. Към шийката дивергират, но са по-
малко извити, отколкото корените на временния първи долен голям
кътник.