НИВО НА РАЗВИТИЕ НА АНТРОПОМЕТРИЧНИТЕ

ПОКАЗАТЕЛИ
И СПЕЦИФИЧНИТЕ ДВИГАТЕЛНИ КАЧЕСТВА
НА 12-13-ГОДИШНИ ТЕНИСИСТИ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
СТЕФАНИЯ БЕЛОМЪЖЕВА-ДИМИТРОВА

LEVEL OF DEVELOPMENT OF ANTHROPOMETRIC INDICATORS AND

SPECIFIC MOTOR QUALITIES OF 12-13-YEAR-OLD TENNIS PLAYERS

DIMITAR DIMITROV, STEFANIYA BELOMAZHEVA-DIMITROVA

ABSTRACT: MODERN TENNIS IS CHARACTERIZED BY HIGH DYNAMICS AND NEED TO POSSES A WIDE RANGE OF MOTOR
QUALITIES. IN ORDER TOPRACTICE TENNIS ON A HIGH-LEVEL, IT IS NECESSARY TO START THE DEVELOPMENT OF MOTOR
QUALITIES FROM THE EARLIEST CHILDHOOD, AS SOON AS THE CHILD TOUCHES THE RACKET. TENNIS IS ALSO CHARACTERIZED
BY A VARIETY OF MOVEMENTS - A SHARP CHANGE OF DIRECTION, INSTANT REORGANIZATION OF THE BODY ACCORDING TO THE
MOVEMENT OF THE BALL AND THE OPPONENT, JUMPS, STRIKES WITH THE RACKET, ADJUSTING THE BODY TO SPEED,
TRAJECTORY, FLIGHT AND RETURN OF THE BALL.
THE PURPOSE OF THE STUDY IS TO ESTABLISH THE LEVEL OF DEVELOPMENT OF ANTHROPOMETRIC INDICATORS AND SPECIFIC
MOTOR QUALITIES OF 12-13 YEAR-OLD TENNIS PLAYERS.

KEYWORDS: TENNIS, TENNIS PLAYERS, ANTHROPOMETRIC INDICATORS, MOTOR QUALITIES, LEVEL OF DEVELOPMENT.

ВЪВЕДЕНИЕ
В последните 20-30 години тенисът е сред най-масовите и бързо увеличаващи
популярността си спортове (Петров и др. 2011). За съвременният тенис са характерни високи
психически и физиологически характеристики, естествено интервално натоварване,
съчетано с висока подвижност и динамика на съответното двигателно усилие. Важно е да се
отбележи и многообразността на движенията – бягане със смяна на посоката, скокове,
спиране, и връщане, удари с ракетата.
Тенисът изисква ловкост и находчивост на състезателите, поради необходимостта от
бързото приспособяване на тялото към скоростта, траекторията, летежа, и връщането на
подадената от противника топка. Развива се наблюдение, висока степен на концентрация,
добра реакция, решителност и координация. Да се разпознаят игровите слабости на
противника, да се използват в съответствие със ситуацията, както и използване на
собствените силни страни – всичко това са умствени задачи. При срещите поединично,
играчът трябва да разчита само на себе си. Той няма възможност да се посъветва с никого,
няма кой да го окуражи след погрешно отиграна топка или да поправи грешките му
(Шафаржик 1989).
Тенис спортът не е само изпълняване на удари. Той е придвижване по корта, съчетано
с тези удари. Тенисистът трябва да бъде едновременно бърз и издръжлив, да тръгва рано и
да се пласира безупречно към топката, за да има възможността да я удари при най-
благоприятни условия (Тодоров 1990). Двигателната дейност в спорта се отличава с
повишена интензивност и разнообразие. В нея се проявяват двигателните качества – сила,

402
бързина, ловкост, гъвкавост и издръжливост (Бъчваров 2003). Най-често двигателните
качества се проявяват комплексно, но с оглед на тяхното изучаване и целенасочено развитие
те се диференцират (Цонкова 2014). Всестранното физическо развитие е от особено
значение, но в същото време в тренировките трябва да се увеличава дяла на специфичните
фактори на спортното постижение в тениса. Периодизацията в тениса трябва да осигури на
играчите: достигане на тренировъчните цели, поддържане на баланс между общите и
специфични тренировъчни методи, а така също и между участието в турнири и развитието
на двигателните качества (Unierzyski 2005).
Антропометричните показатели са обект на изследване и разглеждане в спортната
наука и засягат пряко спорта тенис на корт. С тях се означава ръстът и теглото на дадения
индивид, като от правилното им развитие се съди до голяма степен за здравословното
състояние на спортиста. В спорта тенис на корт антропометричните показатели са важен
фактор при изграждане техниката и тактиката на определения състезател. На база
антропометрични показатели се изгражда общата физическа, както и специалната физическа
подготовка на тенисиста. Антропометричните показатели оказват влияние върху развитието
на физическите качества на тенисиста – сила, бързина, издръжливост, ловкост и гъвкавост,
които са засегнати в изследването. Смятаме, че всяко едно от качествата е пряко свързано с
антропометричните показатели на индивида.
Физическото развитие на организма се определя от следните показатели: телесна маса,
ръст, обиколка на главата, гръдна обиколка, обиколка на кръста, жизнена вместимост,
размери на отделните части на тялото и др. Тези показатели са от значение, само когато се
сравняват с т. нар. средни показатели, стандарти за съответните групи по възраст и пол
(Топузов, Богданов 2001). Такива стандарти представляват средноаритметични величини,
получени по статистически път от голям брой индивидуални данни за различни възрастови
групи. Тези показатели следват развитието на човека от раждането му, променят се с
възрастта и се наричат антропометрични показатели, валидни само за физическото развитие
на човека - антропус.
Целта на настоящото изследване е да се установи нивото на развитие на
антропометричните показатели и специфичните двигателни качества на 12-13 годишни
тенисисти.
За реализирането на целта бяха поставени следните задачи:
1. Да се проведе изследване за установяване на нивото на антропометричните
показатели и специфичните двигателни качества на тенисистите.
2. Да се обработят и анализират резултатите от изследването.
3. Да се изведат конкретни изводи от проучването.

МЕТОДОЛОГИЯ
Обект на изследването са антропометричните показатели и специфичните двигателни
качества на 12-13 годишни тенисисти от Тенис клуб „Харманли”.
Предмет на изследването е въздействието на методите на подготовка в играта тенис
върху антропометричните показатели и развитието на специфичните двигателни качества
при 12-13 годишни тенисисти.
Контингент на изследването
В изследването бяха включени 20 състезатели по тенис на възраст 12-13 години, от
които 9 момчета и 11 момичета. Изследваните състезатели се занимават с този спорт от 8-
годишна възраст водят специализирана и обща физическа подготовка 5 пъти седмично.
Контингентът на изследването е представен на таблица 1.

403
 Таблица 1. Характеристика на изследвания контингент
№ Показател брой %
1. Брой тенисисти 20 100
2. Пол
Момчета 9 45
Момичета 11 55
3. Средна възраст 12,6
12-годишни 10 50
13-годишни 10 50

Организация и методика на изследването

За постигането на целта и реализирането на задачите в изследването бяха приложени
широк спектър от методи, за определяне нивото на развитие на антропометричните
показатели, и развитието на специфичните двигателни качества при подрастващите
тенисисти. Изследването бе проведено по време на тренировъчния процес на тенисистите в
Тенис клуб „Харманли“ през месец март 2020 г.
Специфичните физически качества се изграждат и проследяват чрез следните методи:
методи за възпитателно взаимодействие, методи за осъществяване на двигателна дейност,
методи за контрол, и оценка (Колев 2016).
От антропоментричнините показатели бяха изследвани ръст, телесна маса и индекс
на телесната маса (ИТМ). Ръстът е един от най-важните показатели, що се касае за
физическото развитие на подрастващите тенисисти. Той определя дължината на тялото по
неговата вертикална ос, а това е от съществено значение за силата и биомеханичните
характеристики, които могат да се вложат в даден нападателен или защитен удар в тениса.
Телесната маса изразява сумарно масата на тялото и характеризира развитието на костите,
мускулите и отчасти охранеността. Тя е важна при подрастващите тенисисти, които е
необходимо да разполагат с полезна телесна маса, която да дава динамика и сила при
видовете физическа подготовка и по време на състезателната дейност. Влияние върху
телесната маса оказват ръстът, географското разположение на страната, социално-битовите и
трудовите условия.
Количеството на мастната тъкан в човешкия организъм може да бъде преценено
индиректно с помощта на т.нар индекс на телесната маса (ИТМ или body mass index=BMI)
(Събев 2010). Индексът на телесната маса e медико-биологичен показател, който служи за
определяне на нормалното, здравословно теглло при индивиди с различен ръст и за
диагностициране на затлъстяване или недохранване. Индексът на телесната маса се измерва
в килограми на квадратен метър и се определя по следната формула: тегло:ръст х ръст =
ИТМ.
Тестовата батерия включва следните тестове, онагледени в таблица 2.

Таблица 2. Тестова батерия

ВИДОВЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ Брой опити Знак на нарастване Мерни единици
1. Ръст 1 + cm
2. Тегло 1 + cm
3. ИТМ 1 + коефициент
4. Гладко бягане 30 метра 2 - s
5. Гладко бягане 20 метра 2 - s
6. Скок дължина с два крака от място 2 + m
7. Максимален брой клекове за 20 секунди 1 + брой
8. Спринтово бягане тип „Осморка” 2 - s
9. „Планк“ до отказ 1 + s
10.„Тибетски стол“ до отказ 1 + s

404
 РЕЗУЛТАТИ
Вариационният анализ, представен в таблица 3, дава представа за разсейването на
изследваните признациза и за разпределението на извадката, както и за нивото на развитие на
изследваните показатели. От таблицата се вижда, че разпределението на изследваните лица е
нормално, както и разсейването на изследваните признаци.

Таблица 3. Вариационен анализ на специфичните физически качества на тенисистите

Изследване Min Max R S V℅
Ръст 154 171 17 161,5 4,98 10,68
Тегло 38 60 12 44,4 7,32 6,06
BMI 18,1 23,4 5,4 21,2 2,66 7,96
Гладко бягане 30 метра 5,01 6,42 1,41 5,35 0,55 3,39
Гладко бягане 20 метра 3,23 4,00 0,77 3,35 0,51 2,08
Скок на дължина от място 153 203 50 1,68 1,39 0,20
Максимален брой клекове за 20
18 24 6 21,7 2,89 13,3
секунди
Спринтово бягане тип
8,07 9,77 1,70 8,66 0,43 5,81
„Осморка“
„Планк“ до отказ 0,40 1,59 1,19 0,88 0,9 0,14
„Тибетски стол“ до отказ 0,54 2,48 1,52 1,49 0,67 0,57

В таблица 4 може да бъдат проследени минималните и максималните стойности в

ръста и височината при двата пола за съответната възраст.

Таблица 4. Минимални и максимални стойности на ръста и теглото

при 12-13 годишните тенисисти от двата пола
Възраст Ръст момчета Тегло момчета Ръст момичета Тегло момичета
Min Max Min Max Min Max Min Max
12
143,2 153,6 34,7 45,2 145,9 154,1 36,2 45,4
годишни
13
149,8 160,7 38 50,6 151,7 159,8 43 52,5
годишни

При ръста се наблюдава размах от 17 cm, което е нормално във възрастта 12-13-
години, понеже предпубертетният и периода при навлизането в пубертета са свързани с
промяна на хормоналния баланс. Някои от тенисистите навлизат по-рано в пубертета
исмятаме, че на това се дължи размахът в ръста от 17 cm. Средната стойност на изследвания
контингент от тенисисти при ръста е 161,5 cm. Тази стойност се счита за малко по-висока от
нормалната, която е 160,7 cm. Това се отдава най-вече на генетичната предразположеност,
тъй като науката доказа за покачване на средния ръст при човека с всяко следващо
поколение. От таблица 3 може също да се видят и стандартното отклонение, което е 4,98, и
коефициентът на вариация, който е 10,68%.
При теглото се наблюдават следните резултати – размах от 12 kg, който е нормален за
този период от физическото развитие, средната стойност е 44,4 kg, който показател също е в
норма за съответната възраст, понеже в нея, ръстът се увеличава стремително за сметка на
телесната маса. Стандартното отклонение е 7,2, а коефициентът на вариация е 6,6%.

405
 Изследването на индекса на телесна маса дава следните резултати – размахът е 5,4,
като се отчита за неголям, средната стойност, която е от важно значение за изследвания
контингент тенисисти, е 21,2, който резултат е нормален за възрастта. Стандартното
отклонение е 2,6, а коефициентът на вариация – 7,96%.
Тестът за бързина, който включва гладко бягане на 30 m, показва следните стойности
– размах от 1,41 s, който е нормален, предвид разликата във физически структурното
различие при тенисистите, което предопределя до голяма степен генетичната
предразположеност към развиване на скоростни качества и бързина. Средната стойност е
5,35 s, който резултат се счита за незадоволителен и показва, че в тренировъчно-методически
аспект, трябва да се наблегне в по-голяма степен на развиване на качеството бързина, с цел
подобрение на резултатите на този показател. Стандартното отклонение е 0,55, а
коефициентът на вариация е 3,39%.
При гладкото бягане на 20 m от таблица 3 се наблюдава размах от 0,77 s, който е
задоволителен, предвид разликата в антропометричните показатели и телесната структура на
тенисистите. Средната стойност на бързината в секунди, с която са преодолели разстоянието
от 20 m е 3,35 s. Стандартното отклонение е 0,51, а коефициентът на вариация в проценти е
2,08.
Показателите при размах в изследването на скока на дължина с два крака от място,
показват разлика от цели 50 cm, с което изследване се означава взривната сила на долни
крайници. За големия размах също се счита, че различията в морфологичната структура на
тялото при тенисистите е причината за този резултат. Средната стойност сочи резултат от
1,68 cm, който се определя като нормален. Стандартното отклонение е 1,39, а коефициентът
на вариация е 0,20%, което показва, че отчетените резултати са много плътни.
Изследването за скоростна издръжливост при долните крайници – максимален брой
клекове за 20 s отчита размах от 6 клека. Средната стойност при този показател е 21,7 клека,
който резултат е удовлетворителен. Стандартното отклонение е 2,89 а коефициентът на
вариация е 13,3%
Със спринтовото бягане тип „Осморка“ се изследва ловкостта и умението за бързо
преустройване на тялото при максимално развита скорост от тенисистите. Размахът при това
изследване е 1,7, средната стойност дава показател от 8,66, стандартното отклонение показва
резултат от 0,43, а коефициентът на вариация – 5,81%.
Тестът „Планк“ до отказ е показателен за издръжливостта на мускулатурата предимно
в горната част на тялото. Размахът на показателя е 1 min и 19 s, който може да приемем за
особено голям. Средната стойност е 8 min и 39,6 s, отчетен като нормален, стандартното
отклонение е с резултат от 0,9, а коефициентът на вариация е 0,14%
За изследване издръжливостта на долни крайници, бе проведено изследването
„Тибетски стол“ до отказ. Размахът в изследването тук е 1 min и 52 s. Средната стойност
при изследването за издръжливост е 1 min 49 s, който резултат е удовлетворителен.
Стандартното отклонение е 0,67, а коефициентът на вариация е 0,57%.

ДИСКУСИЯ
Интерес за нас представлява сравнението на нивото на развитие на антропометричните
показатели и средните величини на резултатите от проведените тестове за установяване на
нивото на специфичните физически качества за съответната възраст между представителите
на различни видове спорт. За целта проучихме различни литературни източници, обхващащи
спортове като баскетбол, волейбол, тенис на маса и футбол (Гърдева и др. 2004; Колев 2016;
Симеонов 2008; Симеонова 2017). След направеното проучване бе възможно сравнението
между нивото на развитие на антропометричните показатели и някои показатели за
физическа работоспособност на 12-13-годишни състезатели по баскетбол от БК „Етър-49“,

406
Велико Търново (Гърдева и др. 2004), състезатели по волейбол, трениращи организирано
волейбол във ВК „Славия“ София (Колев 2016), и състезатели по тенис, занимаващи се
системно с тенис на корт от Тенис клуб „Харманли“, чиито резултати са от настоящето
изследване.
От изследванията на волейболистите бе направено сравнение по отношение на теста
гладко бягане 20 m, скок на дължина с два крака от място и антропометрични показатели –
ръст и тегло, а от изследването на баскетболистите е направено сравнение с теста гладко
бягане 20 m (таблица 5). Средната стойност на ръста при 13-15-годишните волейболисти е
170,3 cm. Средната стойност при теглото им е 57,4 kg. Същата стойност при изследването на
взривна сила на долни крайници с теста скок на дължина с два крака от място, е 162,6 cm.
Тестът за бързина-20 m гладко бягане, отчита среден резултат от 3,75 s (Колев 2016).
Средната стойност, която е отчетена при 12-13-годишните баскетболисти на 20 m гладко
бягане е 3,88 s (Гърдева и др. 2004).

Таблица 5. Сравнение на средните величини на някои от показателите за физическо развитие и

физическа работоспособност на 12-13 годишни спортисти
Вид спорт - ръст в cm -тегло в kg - скок дължина от - 20 метра в s
място в cm
Волейбол 170,3 57,4 162,6 3,75
Баскетбол - - - 3,88
Тенис на корт 161,5 44,4 168 3,35

При сравняването на средните стойности от тези изследвания между различните видове

спорт, се отчитат следните резултати:
 При първия изследван показател – ръст, резултатът при децата, занимаващи се
системно с волейбол е 170,3 cm, а при системно занимаващите се с тенис на корт е 161,5 cm.
Това може да се обясни с целенасоченият подбор на деца в спорта волейбол, които са
предимно с висок ръст.
 Вторият изследван показател е теглото. Сравнителният анализ между двете
изследвания показва, че системно практикуващите волейбол са със средно тегло от 57,4 kg,
докато показателят на децата-тенисисти е 44,4 kg. Тук по-голямата разлика, отново се дължи
на предимството в ръста.
 При изследването на взривната сила на долните крайници, с тестът скок от място с
два крака, резултатът на практикуващите волейбол е 162,6 cm, сравнен с този на
практикуващите тенис, който е 168 cm. От това сравнение се вижда, че 12-13 годишните
тенисисти разполагат с по-добра взривна сила на долните крайници в сравнение с техните
връстници волейболисти.
 Последният сравнен показател, но включващ трите вида спорт, е бързината,
изследвана чрез теста гладко бягане на 20 m. При децата-волейболисти, резултатът от
изследването сочи средна стойност от 3,75 s, при подрастващите тенисисти средната
стойност е 3,35 s, а при 12-13-годишните баскетболисти средната стойност е 3,88 s. От тези
резултати може да се направи аналог с взривната сила и да се заключи, че тенисистите,
спрямо волейболистите и баскетболистите, разполагат с по-добра линейна бързина, за сметка
на ръста.
Ръстът при 12-13-годишните тенисисти е в леко завишени стойности, спрямо
общоприетите медицински критерии, което се дължи на спортния подбор. Теглото при
подрастващите тенисисти е в нормални общоприети медицински и физиологични стойности.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вариационният анализ на резултатите от изследването показва, че разпределението на
изследваните признаци е нормално и извадката е хомогенна. Това от своя страна е
показателно за плътността на резултатите от направените тестове и е доказателство, че при
407
подрастващите тенисисти е провеждана системна подготовка.
От направения сравнителен анализ на резултатите от трите вида спорт се вижда, че по
отношение на антропометричните показатели спортният подбор е от ключово значение.
Състезателите по волейбол значително превъзхождат състезателите по тенис по отношение
на ръста и теглото. По отношение на двигателните качества 12-13 годишните тенисисти
разполагат с по-добра взривна сила на долните крайници в сравнение с техните връстници
волейболисти. Тенисистите също разполагат с по-добра линейна бързина спрямо
волейболистите и баскетболистите, което е предопределено от спецификата на спорта тенис
и целенасочената спортна подготовка.
Ролята на треньора и спортния педагог е да търси максималното възможно развитие на
физическите качества на своите състезатели, на база биологичните, морфологичните и
наследствените характеристики. Изследвания от този род могат да дадат нова светлина върху
спортния подбор и методиката на подготовка в съответния вид спорт, с цел достигането на
по-високи спортни резултати.

ЛИТЕРАТУРА
1. Бъчваров, М. (2003). Спортология, София: БОЛИД ИНС // Bachvarov, M. (2003).
Sportologiya, Sofiya: BOLID INS.
2. Гърдева, М., Л. Петров, Н. Първанов, С. Стефанов (2004). Изследване на бързината в
баскетбола при 12-13-годишни момчета. Педагогика и методика, Сб. Научна конференция по
повод 40 години Великотърновски университет, Велико Търново, 310-312 // Gardeva, M., L.
Petrov, N. Parvanov, S. Stefanov (2004). Izsledvane na barzinata v basketbola pri 12-13-godishni
momcheta. Pedagogika i metodika, Sb. Nauchna konferentsiya po povod 40 godini Velikotarnovski
universitet, Veliko Tarnovo, 310-312.
3. Колев, П. (2016). Спортно-педагогически аспекти при развитието на координационните
способности на 13-15-годишни волейболисти, Дисертация, СУ „Св. Климент Охридски“,
София, 2016, с. 21 // Kolev, P. (2016). Sportno-pedagogicheski aspekti pri razvitieto na
koordinatsionnite sposobnosti na 13-15-godishni voleybolisti, Disertatsiya, SU „Sv. Kliment
Ohridski“, Sofiya, 2016, s. 21.
4. Петров, Л., М. Якимова, С. Томова, С., Н. Първанов, М. Петкова, Д. Пандулчев, Ц.
Захариева, Н. Йорданова, Н., Й. Йотов, К. Крумова, С. Денев, Д. Анчева (2011). Спортове
за рекреация, Велико Търново: Ай анд Би // Petrov, L., M. Yakimova, S. Tomova, S., N.
Parvanov, M. Petkova, D. Pandulchev, Ts. Zaharieva, N. Yordanova, N., Y. Yotov, K. Krumova, S.
Denev, D. Ancheva (2011). Sportove za rekreatsiya, Veliko Tarnovo: Ay and Bi.
5. Топузов, И., П. Богданов. (2001). Физиологични и кинезиологични основи на
кинезитерапията. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски” // Topuzov, I.,
P. Bogdanov. (2001). Fiziologichni i kineziologichni osnovi na kineziterapiyata. Blagoevgrad:
Universitetsko izdatelstvo „Neofit Rilski”.
6. Тодоров, Т. (1990). Тенис за всички. София: Медицина и физкултура // Todorov, T. (1990).
Tenis za vsichki. Sofiya: Meditsina i fizkultura.
7. Симеонов, К. (2008). Сравнителен анализ на скоростно-силовите качества на млади
футболисти. Научни трудове на русенския университет, том 47, серия 9, 235-239 //
Simeonov, K. (2008). Sravnitelen analiz na skorostno-silovite kachestva na mladi futbolisti.
Nauchni trudove na rusenskiya universitet, tom 47, seriya 9, 235-239.
8. Симеонова, Т. (2017). Контрол и оценка на избираема област от учебното съдържание по
тенис на маса на ученици от 5. клас, Годишник на Педагогически факултет на Тракийски
университет, том 14, Стара Загора, Тракийски университет, Педагогически факултет, 228- 237 //
Simeonova, T. (2017). Kontrol i otsenka na izbiraema oblast ot uchebnoto sadarzhanie po tenis na masa na
uchenitsi ot 5. klas, Godishnik na Pedagogicheski fakultet na Trakiyski universitet, tom 14, Stara Zagora,
Trakiyski universitet, Pedagogicheski fakultet, 228-237.

408
9. Събев, Н. (2010). Честота на завишения индекс на телесна маса като фактор на риска,
асоцииран с артериална хипертония в ниско урбанизирана популация, научни трудове на
русенския университет, том 49, серия 8.1, 15-19 // Sabev, N. (2010). Chestota na zavisheniya
indeks na telesna masa kato faktor na riska, asotsiiran s arterialna hipertoniya v nisko urbanizirana
populatsiya, nauchni trudove na rusenskiya universitet, tom 49, seriya 8.1, 15-19.
10. Цонкова, Д. (2014). Теория и методика на физическото възпитание, Велико Търново:
Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий // Tsonkova, D. (2014). Teoriya i metodika na fizicheskoto
vazpitanie, Veliko Tarnovo: Univ. izd. Sv. sv. Kiril i Metodiy.
11. Шафаржик, В. (1989). Тенис. София: Медицина и физкултура // Shafarzhik, V. (1989).
Tenis. Sofiya: Meditsina i fizkultura.
12. Unierzyski, P. (2005). Periodisation for Under-14s. ITF Coaching & Sports Science Review
2005, (36), 4-6.

409