ГЕО МИЛЕВ

„СЕПТЕМВРИ”

Алгоритъм за анализ

Алгоритъм Анализ
1. Творческа  Създадена на един дъх, само за една нощ .
история  Отпечатана в сп. „Пламък” (1924 г., кн. 7-8)

 Сам Гео Милев коментира ролята и значението на поемата си в „Отворено

писмо до г-н Борис Вазов ”: „... аз бях арестуван заради една моя поема, в
която смятам, че съм вложил немалка мисъл: отхвърляне на всичко, което
тежи на човека като кървава случайност (съдба), на някакви неизвестни тъмни
стихии, събрани в една сляпа фикция, наречена Бог... Аз съм се помъчил да
излея ... ужаса на човека пред събития като това, което съм избрал за тема, и
вяра в едно друго бъдеще.”
2. Смисъл на  Загатва конкретното историческо събитие – Септемврийското въстание от 1923
заглавието г.
 Според трудово-празничния календар на българите месец септември се
свързва с края на трудовия цикъл – прибират се плодовете от човешкия труд,
прави се равносметка.

 Заглавието поставя в начална позиция деветия месец от годината. Четено

чрез финала на поемата, то извежда идеята за промяна, пренареждане –
„Септември ще бъде май” (май – пролет – ново начало)
3. Жанр / Форма  Жанр – поема – лирическа, експресионистична

 Позиция на автора – полемичен текст – Гео Милев гневно се противопоставя

на официалната гледна точка за въстанието и емоционално защитава
участниците в него, като утвърждава идеята, че насилието ражда насилие, но и
че човешкият прогрес е неизбежен.
4. Тема и идея  Чрез естетиката на експресионизма се насочва погледа към нравствено-
етичния и философски смисъл на конкретното събитие, за да се обяснят
мотивите за вътрешнонационалния конфликт и неговите трагични резултати.
 Радикална творба, която внушава, че фалшивият свят със своите фалшиви
ценности трябва да се разруши и да се изгради наново.
 Гео Милев се стреми да покаже конкретното събитие в неговото величие и
трагизъм и същевременно чрез него да илюстрира отпимистичната философия
за човешката история като едно непрестанно движение напред и нагоре.
5. Композиция  Поемата е изградена от дванадесет части, които са свързани помежду си не
толкова логически, колкото асоциативно.
 Езикът, пунктуацията, графичното оформяне са нетрадиционни – типично
експресионистични
 Условно поемата може да бъде разделена на две основни части:

- Първа част (I – VI песен) – лирико – патетична – изразява възторг от

въстаналия народ;

- VII част – преобръща лирическия разказ и подготвя за трагедията;

- Втора част (VIII – XI песен) –експресионистична картина на народната
трагедия и израз на покрусата от погрома на въстанието;
- XII част – философски осмисля събитието в контекста на световната
култура и история.

Два пласта на изображение:

- Обективно-исторически / битово-реалистичен

- Философско-символен / алегорично-метафоричен

 Първата част изпълнява ролята на своеобразна експозиция – задава време-

пространството и участниците в събитието. Извежда три ключови метафори:
нощ, роб, гняв.

- Нощта е едновременно конкретна и символична – една

септемврийска нощ на 1923 г., но е и метафора за застой, хаос, зло,
робство, смърт. От мрака и страданието се ражда гневът на роба,
желанието му за обновление, което може да се осъществи само по пътя
на разрушението на стария свят и сътворяването на новия.
Зависимостта между насилие и протест е изведена до обществено-
историческа закономерност.

- Конкретизиране на пространството чрез употреба на предлози: – из

– асоциация с избликване; – по – устременост на движението; – през –
движение през пространството, разрушаване на преградите.

- Конкретизиране на участниците – Гео Милев не идеализира, а

дегероизира, характеризира гротесково масата (съзнателно деформиран
и огрубен образ на въстаналия народ в неговата първичност).

 Втората част синтезирано представя събитията в символно-алегоричен

план. I и II част градят опозицията нощ – ден.

- Ключов образ – слънчогледите – чрез него е постигнато внушението

за сблъсъка между илюзия и реалност и е осъществен преходът към
трагичната развръзка (смислова опозиция – подем - погром).

 В третата част двата плана на изображение се сливат. Представено е

събитието в неговата конкретност, но то израства до модел на човешката
история и внушенията придобиват философска обобщеност. Чрез образите на
Бог и Ханаан се извежда идеята, че делото на народа е свещено.
 Четвърта част – внушение за историческа достоверност чрез посочване на
 топографските точки на въстанието.

В пета част образът на народа е представен чрез опозицията варварство –

цивилизация (елит – народ) – чрез антитезното противопоставяне, изразено с
отрицателното сравнение „не”, „а”. Външно профанизиран, образът на народа е
възвеличен духовно – масата е обединена от обща вяра, обща воля, общо дело,
общо пространство.

- Бунтът е осмислен чрез мотива за изчерпаното търпение. Бунтът е

внушен и чрез цветова символика – червено – духовните пориви на
въстаналия човек; и черното – и тъмните инстинкти, и гнева на
страдащия несвободен човек.

 Шеста част представя света чрез образа на „столетния дъб”. В символно-

метафоричен план е представен бунтът чрез митологичните образи на
светкавицата и дървото. Героичното „там-пространство” на подвига от
Ботевата лирика тук е пресемантизирано – това е пространството, в което
едни срещу други са изправени българи. Дървото символизира реда в
страната (България), поддържан от зли сили („змейове и змеици”). А
светкавицата – оръжието на върховния бог Зевс – е в ръцете на народа.
Неговият устрем към справедливо устроен свят ражда бунта, представен чрез
природни стихии (светкавицата „хрясна” право в сърцето на дъба; потоци) ,
който ще разруши стария свят.
 VII част – категорична, лаконична, с драматично звучене. Маркира обрата.
 VIII част – Преплитане между двата плана на изображение, но превес има
реалистичното описание. Народът вече не е мощна сила. Мощната сила сега
са „редовни платени войници / и разлютена милиция”. Мащабът на погрома е
ужасяващ. Маркирани са издевателствата, извършвани от българи срещу свои
(българи).

- Проблематизиран е образът на Отечеството („Прекрасно: / но – що

е отечество”). В името на държавата се извършват престъпления,
оправдани с твърдението, че са в името на отечеството (разминаване в
смисъла на понятията държава и отечество). Така Гео Милев налага
експресионистичната идея, че държавата е институция, поробваща
човека, а нейните символи – цар, войска, бог, отечество – са празни
идологеми.

IX част – започва с разколебаната вяра в Бог („в отчаяние / към небето издигнати
голи ръце”), родила отчаянието при ужаса от погрома.

- Единственият индивидуализиран образ в поемата е този на поп

Андрей – действително лице – поп от Медковец, командир на отряд по
време на Септемврийското въстание.
- Чрез неговия образ е осмислено отношението между Бога и човека.
Мъченическата му смърт напомня Христовата. Дръзкото му
поведение пред палачите контрастира на проповядваните от църквата
смирение и разкаяние. Обрисуван на фона на Балкана и небето, героят
символизира героичното и възвишеното начало у човека (паралели с
творчеството на Ботев, Вазов, Смирненски, Вапцаров). Действията на
поп Андрей са знак за отхвърляне на съдбовната предопределеност, за
преодоляване на догмите и ограниченията, за отричане на „сляпата
фикция, наречена Бог”. Героят прави сам своя избор и това го
 превръща във „велик, / сюблимен, / непостижим! ”
- Сцената с обесването на поп Андрей се превръща в
композиционен център на поемата, в който се преплитат и обединяват
двата плана на изображение – исторически достоверният и библейско –
митологичният.

X част – внушава усещане за Апокалипсис.

- Бунтът започва призори (символ на новото начало) и е потушен

през нощта (символ на дяволското и смъртта). Есента е време за
равносметка за стореното, но и преход към смъртта, през която минава
устремът към справедливост и себедоказване.

XI част – Властват разруха и хаос. Смъртта е демонично персонифицирана

(„кървава вещица”). Натуралистична картина на поругаването на човешкото –
извежда се идеята за безумно братоубийство и зверства, по-страшни и от турските.

- Нощта от морално основание за бунта на роба тук се отъждествява

с насилието и кървавия терор.
- Основният исторически конфликт, социален и политически, е
разкрит като сблъсък между народа и държавата с нейните основни
институции – войска и полиция.
- Националният химн звучи гротескно и зловещо – Гео Милев използва
ескпресионистичен похват – премества кавичките в цитата така, че
думата „окървавена” остава извън тях – идеята, че в България се
извършва нечувано насилие на българи над българи, което официалната
пропаганда представя като защита на Отечеството.
- Пространството – обобщеност, обхватност и конкретност – праг,
мегдани, брега на Марица, ниви, села, кръгозор, небеса.
- Задъхани от ужас, стиховете достигат до непоносимо трагично
напрежение: „Край!” Следва успокояването – мир и тишина, но и те
носят идеята за подчинение и потушение.

XII част – епилог

- Чрез метафорична митологична образност е внушена идеята, че

насилието ражда насилие, а за направеното зло винаги има възмездие.
- Гео Милев възприема българската история като част от световната
и затова насочва гнева си към боговете в различните човешки
религии, за да ги развенчае.
- В началото на въстанието народът се уповава на Бога.
Впоследствие това се оказва горчива заблуда – бунтът е смазан
жестоко. За да се стигне до трикратно повтореното: „ДОЛУ БОГ!” –
отхвърляне на лицемерието, измамата, заблудата, демагогията.
Издигането на нов Бог – Човекът – силен, могъщ, творец на собствената
си съдба и история. Единствено той има възможността да преподреди
пространството и времето: „Септември ще бъде май..../ Земята ще
бъде рай ...”
- Поемата завършва оптимистично – категорична е вярата в
красивото бъдеще. Внушава се идеята, че човешкият живот е един
непрестанен възход „нагоре, нагоре”.

- Поемата започва с обрисуването на ада чрез триадата нощ – гняв –

 роб и завършва оптимистично – с идеята за промяна на света :

Септември ще бъде май.

Човешкият живот
ще бъде един безконечен възход
нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай–
ще бъде!
6. Мотиви  Устремният порив към човешко щастие
 Мечтата за сътворяването на един нов, хармоничен свят
 Покрусата на светлите надежди
 Вярата
 Изстраданата истина
 Бунтът
 Изчерпаното търпение
 Обезчовечаването на света

 Смъртта
7. Идейно-  възход – падение
художествени и  подем – погром
нравствени  оптимизъм – трагизъм
опозиции  вяра – безверие
 личност – народ
 елит – народ
 народ – управляващи
 настояще – бъдеще
 нощ – ден
 мрак – светлина
 човек – бог

 варварство – цивилизация
8. Време и  Лирическото пресъздаване се движи свободно в различни пространства и
пространство времена (векове, цивилизации) и по този начин се представя оптимистичната
философия за човешката история като едно непрестанно движение напред и
нагоре.

Време

1. Конкретното историческо време – Септемврийското въстание 1923 г.

2. Септември – есента – краят, който ще се превърне в начало:
„Септември ще бъде май.”

3. Разширяване границите на времето до космически – от прастари

времена през настоящето до красивото и справедливо бъдеще (минало –
настояще – бъдеще)

 Пространство

1. Конкретното географско пространство – назовани са имена на градове в

България

2. Пространството разширява своите размери до космически –

осъществява се преподреждане на света: „Земята ще бъде рай”
9. Образи
 Народът
 Представен в неговата първичност, деестетизиран, дегероизиран, но той е
двигателят на новото.

---------------------------
 Поп Андрей  Реална личност, участник във въстанието.
 Носи характеристиките на митологичен герой – единичност, самотност,
огромни размери, героична статична поза.

---------------------------
 Богът  Централен образ в поемата.
 Символ на надежда и упование за хората, но остава чужд и далечен за
тяхното страдание.

Символ на власт, на насилие, на налагане на неестествен културен ред и

затова е отхвърлен.

-----------------------------
Символ на надеждата за изкупление, опрощение и спасение.
Ханаан
-----------------------------
Образ символ на естествения човешки стремеж към развитие и живот
Слънчогледите
-------------------------------
Свят на хаос, насилие, тъмно и безответно битие
Нощта
-------------------------------
Проблематизиран образ; разминаване между държава и отечество
Отечеството
------------------------------
Бунтът Единственият начин, чрез който може да бъде осъществен стремежът на народа
към красивото и справедливо бъдеще.

Ключово понятие в поемата – конкретният исторически бунт не е епически

изобразен, а е внушен чрез текста – бунтът е превърнат в художествено-естетически
принцип.

----------------------------------
Знамената Национална светиня, емблематичен символ на единството и бойната слава на
българите, тук те са изтръпнали и разкъсани (пресъздават народния подем и
погром).

----------------------------------
Аналогия с кръста; символ на незаслуженото, несправедливо наказание, но и на
Бесилките бесилката поп Андрей дава пример за подражание.

-------------------------------------
 Дървото, пепелянки, смоци, змейове, змеици
Фолклорно-
митологично -------------------------------------
образи
Червеното – кръв, но и свързано с духовните пориви на въстаналия човек –
Цветова надежда, вяра, воля
символика
Черното – символизира и тъмните инстинкти, и гнева на страдащия, несвободен
човек
10. Изразни
средства
Нощта ражда из мъртва утроба...
Оксиморон
------------------------------------
Кървава пот изби по гърба на земята, яростно лаят картечници, затрепераха
Метафора градове, знамената изтръпнаха

------------------------------------
Окървавени трупове – / застлаха / склонове / валози / пътища ...
Хипербола
------------------------------------
Слънчогледите погледнаха слънцето.... – Слънчогледите паднаха в прах; О
Контраст – месец на кръв! / на подем / и погром!;
основен похват в
поемата -------------------------------------
Започва трагедията!; Септември! Септември!
Реторически
възклицания --------------------------------------

Дисфемизми Уродливи / сакати / космати...