101 причини за провала

Проф. Велко Вълканов

Няма да скрия, че съм дълбоко смутен от резултатите

на току-що приключилите избори за евродепутати.

Не ме смущава изборният успех на партията ГЕРБ

(Граждани за европейски развитие на България).. Имах
вече повода да пиша, че ГЕРБ не е друго освен второ
издание на НДСВ. НДСВ, предчувствайки края си,
побърза да се преобразува в ГЕРБ. (Нека не забравяме,
че неформалният лидер на ГЕРБ е чиста креация на
Симеон Кобургготски). Но макар днес да излиза с
претенцията да е първа политическа сила, ГЕРБ е
партия без бъдеще. Доколкото е само превъплъщение
на НДСВ, тя ще има и съдбата на НДСВ. ГЕРБ е сборище
от хора, които нямат общи идеи и общи интереси. Тях
ги обединява очакването, че стигайки до властта, ще
могат да се радват на всички облаги, които властта
предлага. Но не всички ще имат, разбира се, шанса да
стигнат до властта. Неизбежен става вътрешният разкол,
същият този разкол, който доведе до разпадането на СДС
и маргинализирането на произлезлите от него партийки.
В това отношение ГЕРБ стои по-зле дори и от “Атака”,
доколкото “Атака” се основава на една зле
експлоатирана, но иначе трайна националистическа
идея.

Не ме смущава и изборният успех на ДПС. Той – при

заварената на 20 май обществена обстановка - можеше
да се очаква. Успехът на ДПС е огледален образ на
неуспеха на останалите партии. Ако другите партии бяха
получили онзи резултат, който е заложен в потенциала
им, успехът на ДПС нямаше да е съществено различен от
успеха му в последните парламентарни избори. Не бива
да си затваряме очите и пред факта, че ДПС не е
обикновена партия. Това е една военизирана
организация, структурирана в стотници и десетници, в
която суровата дисциплина не оставя на членовете й
никаква възможност за собствени решения. Би могло да
се каже, че ДПС е някакво подобие на средновековен
монашески орден (това определение използва и В.
Начев), който наказва с огън и желязо изменниците.
Освен това ДПС е подчертано клиентелистка партия.
Тя иска вярност от клиентите си, но е от своя страна
безусловно вярна на всеки свой клиент. Никой, приобщил
се към ДПС, не е изложен на опасността да бъде уволнен
или да претърпи други неприятности с властта. ДПС ще
го защитава с всички позволени и непозволени средства.
Така тази несъмнено турска етническа партия, можа да
привлече в редиците си не малко вече българи. (Двама
българи има дори и сред нейните евродепутати.) Могат
да се посочат и други фактори за успеха на ДПС
(например неистовата предизборна работа на Ахмед
Доган), но не те са решаващите. И все пак ДПС едва ли
има основания да тържествува, постигайки своя изборен
успех. Бих могъл да кажа, използвайки футболния език,
че основната маса от избирателите, оттегляйки се от
изборите, постави ДПС в изкуствена засада. Излизайки
отпред, тази партия застана пред обществото оголена,
видима от всички страни, с всички свои атрибути и
претенции. Сега вече всеки може да разбере какво
трябва да се очаква от тази етническа, протурска
партия. Изводите са неизбежни.

Мен ме смущава изборният неуспех (провалът) на

БСП. За нейните еврокандидати гласуваха рекордно
малък брой избиратели. В сравнение с изборите от
недалечното минало тя загуби над 2 милиона
гласоподаватели. Това е повече от наказателен вот.
Онзи, който упражнява наказателен вот, остава все пак
при партията, която е поискал да накаже - той я наказва,
за да я поправи, та да има след това основанието отново
да гласува за нея. Може обаче да се мисли, че БСП е
загубила окончателно по-голямата част от ония, които не
гласуваха за нея. Аз съм един от тия, които въпреки
всичко гласуваха за листата на БСП. Гласувах за БСП,
защото ми бе невъзможно да гласувам за някоя от
другите партии. Всъщност аз гласувах не за БСП,
а против другите партии. С подобен мотив хиляди други
граждани гласуваха за БСП. Но също така хиляди
граждани и не гласуваха за кандидатите на БСП.

Могат да се посочат 101 причини за изборния

неуспех на БСП, но аз ще се спра само на някои от тях.

Основната причина е следваната от БСП политика.

Това не е политика на една социалистическа партия.
Както във вътрешната, така и във външната политика,
БСП плътно следва даваните й десни указания. Тя е в
коалиция с една етническа и с една монархическа
партия, които й диктуват решения, съвършено
несъобразени не само националните, но и със
социалните ни интереси. По този начин БСП загуби
своята идентичност, т.е. тя се оказа партия не по-
различна от другите партии. Но ако тя не е по-
различна от другите партии, защо тогава ще трябва да
бъде предпочетена пред другите партии? Мога да
се съглася, че при съществуващата днес геополитическа
обстановка една социалистическа партия трудно би
могла да осъществява присъщата за нея лява политика.
(Никой няма да й позволи да провеждаме една
действително лява, т.е. социалистическа политика.) Но
съществуват достатъчно възможности БСП да е все пак
по-различна от другите партии. Без да е
социалистическа, нейната политика можеше да бъде поне
достатъчно социална. Ако другите партии използват
властта заради себе си, БСП може и трябва да използва
себе си заради една полезна за народа власт. Все по-
трудно ми става да се съглася със С. Станишев, че БСП
не държала на всяка цена да е във властта. Боя се, че е
по-скоро обратното. Именно заради властта тя се съгласи
да състави правителство по мандат на ДПС, заради
властта тя прие и да влезе в коалиция с партии, които,
както казах, нито са социални, нито са национални.

БСП не биваше, по-нататък, поемайки властта, да

допусне собственото си обогатяване. Тя трябваше да
живее със стандарта, при който живее нашият трудов
народ. Невъзможно ми е вече да вярвам, че тези хора,
хората на БСП, оказали се на властови позиции и
потънали вече в разкош, мислят за мен и за останалите
трудови хора. Не проповядвам сиромахомилство, но
мисля, че ръководните дейци на БСП трябваше да
демонстрират не своето богатство, а своята скромност.
Пита се освен това откъде и как тези наши “другари”
имат своето богатство, след като заеманите от тях
държавни постове не предлагат сами по себе си особени
възможности за забогатяване. Неотдавна Р. Овчаров не
се посвени да заяви пред една от телевизиите, че бил
“богат” човек. Нека е богат, но нека и да ми каже откъде
има той това свое богатство. Не мога да се отнасям с
доверие и към една социалната министърка, която,
щастливо усмихната, обяснява, че обувките й стрували
2500 долара. Да развяваш своите материални
възможности под носа на ония гладни и обезверени хора,
които уж представляваш, е повече от цинизъм.

Необузданият стремеж към собствено обогатяване

неизбежно води до корупцията. Логиката на богатството
във всички времена е една и съща: всяко богатство иска
да е още повече богатство. Само изключително
почтеният и силен по своята нравственост човек може да
се опази от изкушенията, които му предлага властта. При
господстваща днес социално.икономическа система
(наричана пазарна икономика, а още по-добре
капитализъм) използването на властта за собственото
обогатяване е правило, което трудно намира своите
изключения. Властта корумпира, а корумпираният от своя
страна иска власт.

Стои следователно въпросът дали БСП успя да се

опази от корупцията. Неприятен въпрос, но той не бива
да няма своя отговор. Изправени сме пред факта, че
някои ръководни лица от БСП се оказаха замесени –
справедливо или не – в тежък корупционен скандал. Така
стигаме и до въпроса за политическия морал. До
доказване на противното с влязла в сила присъда всеки
гражданин трябва да се смята за невинен. Но това
категорично действащо в правосъдието правило не важи
за политическите дейци. Когато обществото е повдигнало
обвинение срещу някого, той не бива да се позовава на
важащи за държавно осъществяваното правосъдие
правила. Върху него и само върху него ляга тежестта да
докаже своята невинност.

От множеството причини за неуспеха на БСП ще

отбележа и крайно непопулярната листа на кандидатите
за евродепутати. Основната маса от членовете на БСП не
приеха повечето от включените в тази листа лица..В
деня преди изборите изтъкната журналистка, член на
БСП, категорично заяви, че няма да гласува за Илияна
Йотова.

И накрая 101-та причина за провала – изключително

зле проведената избирателна кампания. Освен че бе
скучна и лишена от сериозни програмни положения, тя бе
в някаква степен и омерзителна. Вместо да изпрати на
предната избирателна линия най-добрите си кадри, тя
изпрати там Овчаров и ... Азис. Извинете, но става
неудобно човек да гласува за една партия,
представлявана от особа като Азис.

Питам се дали БСП разбра какво й сe случи на тези

избори? Някои нейни ръководители си дават вид, че
нищо особено не е станало.. Виждам и сега широко
усмихнатия Румен Петков. Той явно не се смущава от
сполетелия партията му изборен резултат. Той очевидно
не изпитва и респект към болката, която този изборен
резултат причинява на редовите членове на БСП.

Ако не направи своите сериозни изводи, БСП ще се

изправи пред опасността да се маргинализира, както се
маргинализираха някои от десните партии. Но не мога да
не са запитам дали по този начин тя няма да открие пътя
за една действително социалистическа (автентично
социалистическа) партия. От една такава гледна точка
провалът на БСП може да се разглежда и като успех на
бъдещата социалистическа партия. Това е една от
шегите, които диалектиката си прави с нас, превръщайки
злото в добро, и обратното.

22 май 2007 г.

Уважаема госпожо Гергова!

Днес в “Земя” е публикувана моята статия “101

причини за провала”.
С огорчение констатирам, че статията ми е подложена на
недопустима редакционна обработка. Няма да се спирам
на онези места, в които мои думи са заменени с думи на
редактора. Няма да се спирам и на пасажите, заличени от
редактора. Ще отбележа само пасажите, в които
са вмъкнати не мои мисли и които следователно
предлагат на читателя друг мой мисловен образ.
Така в статията, публикувана в “Земя”, четем: “Това
по думите на Ахмед Доган е една военизирана
организация, структурирана в стотици и десетици...”

В оригинала обаче, определяйки ДПС като

военизирана организация, аз не се позовавам на
Ахмед Доган. На мен не ми е известно именно Доган да
е определил по този начин своята партия. Освен това в
отпечатаната статия се говори “за стотици и десетици”,
което е напълно безсмислено. В оригинала на статията
говоря за “стотНици” и “десетНици”, т.е. за хора, които
отговарят едните за сто души, а другите – за десет души.
Това е вече съвършено друго.

В края на отпечатаната статия намирам пасажа:

“Извинете, но става неудобно човек да гласува за една
партия, представлявана от такива особи.” Свързан с
предходния пасаж, този пасаж води до извода, че аз
приравнявам Овчаров към Азис. В оригинала обаче е
казано друго: “Извинете, но става неудобно човек да
гласува за една партия, представлявана от особа
като Азис.” Следователно редакторът на статията ми
приписва оценка за Овчаров, която не следва от текста
на статията ми. Каквото и да е отношението ми към
Овчаров, той все пак в никакъв случай не може да бъде
приравнен към един Азис.

Като изразявам огорчението си от така осъществената

редакция на моята статия, ще си позволя, госпожо
Гергова, настоятелно да Ви помоля, когато се намери, че
предложена от мен статия се нуждае от някакви
корекции, тези корекции да бъдат извършени с мое
съгласие. Бих искал, когато прочета своя, публикувана
във в. “Земя” статия, да се позная като неин автор.