Биосинтеза на порфирини.

Разграждане на хемоглобин

Доц. д-р Анелия Биволарска, дб

 Определение и структура

Порфирините са циклични съединения, образувани от

свързването на четири пиролови пръстена чрез
метенилови групи.
Порфирин в комплекс с желязо се нарича хем.
Напр. Fe-порфирин е хемът на хемоглобина
(хем+глобин).
В хемоглобина желязото е винаги двувалентно (Fe2+). Ако
то се превърне в +3 валентност (Fe3+) , хемът се
превръща в хемин, а хемоглобинът в метхемоглобин,
който е напълно неспособен да изпълнява функциите на
хемоглобина.
 Нарушения в синтезата на
порфирини. Порфирии

Нарушенията в синтеза на порфирини в костния мозък или

черния дроб водят до патологични прояви в нервната
система, кожата или други органи.

Тези заболявания се наричат порфирии.

 Порфирия - реалният вампиризъм
• Много хора живеят с болестта порфирия, без да знаят за нея, тъй
като тя не се е проявила.
• Фактори за нейното отключване са цигари, алкохол,
хормонозаместителна терапии, диети и излагане на слънце.
• През вековете човечеството винаги се е вълнувало от легендите
и митовете отнасящи се до вампири.
• Голяма част от мистерията около тези истории се разбива от
някои научни факти, а най-вече от картината на изключително
рядкото заболяване наречено порфирия.

Конгинетална еритропоетична порфирия

(болест на Gunter)
Порфирини се отлагат в еритробластите и еритроцитите, в
тъканите, особено в костите, зъбите и слезката.

В урината се повишава около 1000 пъти над нормата

уропорфирин І и в по-малка степен копропорфирин І.

Урината се оцветява в червено вследствие големите

количества на уропорфирин І.

Урина от пациент с porphyria cutanea tarda (вдясно) и от пациент

с нормална екскреция на порфирин (вляво).

Зъбите флуоресцират на УВ-светлина в оранжево-

червено. Кожата е особено чувствителна на светлина.
Клиничен случай
 Остра интермитентна порфирия
40-годишна жена пристига в спешното отделение.

Тя е силно развълнувана, плаче и се оплаква от силна коремна болка.

Била е запечена от няколко дни и усеща голяма слабост в ръцете и краката си.

Има чувството, че нещата не вървят както трябва.

Прегледът показва само леко увеличен пулс (100 /мин), и умерено увеличено
кръвно налягане (160/110 мм Hg).

На корема се забелязват два добре зарастнали белега от операции. За тях

жената казва, че и преди е имала даже още по-жестоки коремни болки от сега
и в два от случаите е била оперирана, но не е било открито нищо
обезпокоително.
Обичайните лабораторни тестове изглеждат нормални. Дежурният лекар не
вижда причина за нито едно от неврологичните ѝ оплаквания. За да я успокоят
ѝ дават 60 мг фенобарбитал и ѝ осигуряват час при психиатър след 4 часа.

Докато чака за този преглед, състоянието ѝ забележимо се влошава: бързо се

проявява генерализирана слабост, стигаща до затруднено дишане.

Предвид това застрашително развитие, пациентката е преместена в

интензивното отделение, включва се апарат за дишане.

Въпреки това състоянието ѝ прогресивно се влошава и тя умира 48 часа по-

късно.

Малко преди смъртта ѝ в урината ѝ се открива силно увеличено ниво на

порфобилиноген.
• Острата интермитентна порфирия трябва да се има предвид при
всеки пациент с необясними неврологични, коремни и
психиатрични симптоми.

1) развълнуваното и объркано състояние говори за включване на

мозъка;
2) повишеното кръвно налягане, увеличеният пулс, запекът и
коремната болка показват, че е въвлечена и вегетативната
нервна система;
3) слабостта и увреждането на чувствените възприятия е резултат от
засягане на периферната нервна система и гръбначния стълб.
Разграждане на хемоглобин. Жлъчни
пигменти. Жълтеници.
Разграждане на хема в макрофагите

Еритроцитите живeят
около 120 дни.

Остарелите еритроцити
(RBC), се фагоцитират и
разграждат от
макрофагите.

Техният хем се
разрушава и превръща в
биливердин (зелен
пигмент) и Fe3+.
Химичното превръщане
на хема в билирубин може
да се наблюдава на живо -
при удар по ръката,
например, пурпурният цвят
на хема в хематома бавно
се превръща в жълтия
пигмент билирубин.
 Превръщане на индиректния билирубин в
директен билирубин в черния дроб и
секреция в жлъчката
Индиректният билирубин се транспортира до черния
дроб, където се превръща в директен билирубин.
Той е хидрофилен (разтворим във вода) и се секретира в
жлъчката.

От там попада в тънките черва и се превръща в жлъчни

пигменти – уробилиноген и др.
Уробилиногенът има 3 пътя:
1. Обратно да се върне в черния дроб.
2. Да продължи в дебелите черва, където дава цвета на
изпражненията.
3. Да отиде в бъбреците и де се отдели с урината като
„следи“.
Превръщането на индиректния билирубин в
директен билирубин се извършва в черния
дроб с ензима глюкуронил трансфераза.
Обмяна на билирубина
Нормално сумата от директния+индиректния билирубин (общ
билирубин) в кръвта не надвишава 1.1 mg/dL (17.1 µmol/l), като
директният е не повече от 1/4 до 1/3 от общия. В урината има само
следи от уробилиноген.
Когато общият билирубин е над 1 mg/dL (17.1 µmol/L), възниква
състояние на хипербилирубинемия.

Причини:
1) Усилено разграждане на еритроцити (хемолиза) –
жълтеницата се нарича хемолитична;
2) Увреда на черния дроб (паренхима) - жълтеницата се нарича
паренхимна;
3) Запушване на жлъчните пътища (застой) - жълтеницата се
нарича застойна (механична);
 Физиологична жълтеница на
новороденото
Тя се развива при новородени от 2-ия до 6-ия ден след
раждането поради две причини:

1) засилена хемолиза на еритроцитите - новородените се

раждат с по-голям брой еритроцити, които след
раждането започват да се разграждат;

2) незрял черен дроб. Черният дроб не може да превърне

директния билирубин в индиректен билирубин и той се
отлага в тъканите, след това постепенно изчезва.
Хемолиза, предизвикана от Rh-
несъвместимост