лекция туризъм

Туризъм – форми,
характеристика, методически
изисквания за ПУ и НУВ
Туризмът е средство на физическото възпитание,
което има за цел да задоволи определени:
 двигателни;
 здравни;
 културни;
 познавателни;
 възпитателни
и други потребности на участниците в него

Туристическата дейност е специфична
двигателна дейност, която се изразява в
преминаване на разнообразни маршрути по
различни начини
Многообразните видове туризъм се определят
по различни показатели:
• Според предназначението и насочеността
си туризмът се подразделя на масов (за всички
възрастови групи) и спортен – ориентиране,
алпинизъм, скално катерене, пещерен (спелеоложки)
туризъм;
• Организиран и самодеен;
• Според годишния сезон – летен и зимен;
• Според характера на местността - планински,
равнинен, смесен;
• Според начина на придвижване – пешеходен,
ски-туризъм, коло-туризъм, воден туризъм,
автомобилен туризъм и комбиниран.
Приложността на туристическата дейност се
определя от нейните характерни особености:
• Достъпност
• Оздравителен ефект
• Комплексен характер на физическото
натоварване
• Незаменимо средство за активен отдих
• Обогатяващ двигателната култура на човека и
подобряващ ориентацията му в природната
среда
• Комплексно развиване на двигателните
качества
• Познавателен и възпитателен ефект
Форми на туристическата практика
Отличават се по:
 целите;
 продължителността;
 организацията;
 мястото на провеждане и др.
Обединяват ги:
 идеите за придвижване и опознаване на нови места;
 приятните преживявания и контакти;
 физическото натоварване;
 преодоляването на трудности;
 проявата на физически, личностни качества;
 разкриването на редки, изключителни видове
растения, животни и др.
Основни форми за реализиране на
туристическата дейност:
 Разходка
 Излет
 Поход
 Пътешествие
 Експедиция
 Екскурзия
 Туристически събор
 Туристическо лагеруване
 Екскурзионна почивка и др.

Разходка
Елементарна и достъпна форма, която не

изисква особена екипировка, съоръжения, физическа
подготвеност и техника
Краткотрайно пребиване на близки до

местоживеенето местности. Осъществява се с ходене с
умерено физическо натоварване и с почивки
пожелание, според възрастта, подготовката и др.
Излет
В сравнение с разходката, излетът е по-
продължителен и на по-отдалечено място, където
има някаква забележителност.
Придвижването е по предварително
определен маршрут, а игровата дейност се извършва
на подходяща поляна.
Усвояват се и се затвърдяват специфични
туристически умения, наблюдават се природни и
културни обекти.
Целенасочено се използват естествените сили
на природата за закаляване и укрепване на
организма
Екскурзия
Още по-продължителна по времетраене и на по–
далечно разстояние, в сравнение с разходката и с излета.
Обикновено има поставени образователно–
възпитателни цели и се провежда с превозно средство
Поход
Приема се като главна и най-ярко изразена
форма на туризма.
Преминава се обикновено пеш или с превоз
до избрани места и продължаване с организирано
ходене по определени маршрути с точни цели.
Има различна продължителност съобразно
участниците, целите, местностите, сезона и др.
Звездообразeн туристически поход
Осъществява се чрез няколко различни

маршрута /лъчове/, тръгващи от различни места до
една крайна цел – определено място, където се събират
всички
Туристическият събор /лагер/
Организиран излет с много участници, които се
събират в определено време и на определено място,
често с точна цел, честване и др.
Туристически празник
Много често се комбинира с туристическия

събор. Има поставена цел, сценарии на
изпълнението. Носи много радост, игри, състезания
Туристическата щафета
Туризъм, провеждащ се на етапи, при които

на всеки етап става смяна на участниците –
участват нови туристи, може и с различни видове
туризъм – придвижване по различен начин
Екскурзионните маршрути
/летувания/
Продължителни туристически прояви, при

които се преминават различни забележителни
обекти, с прилагане на туристически сръчности и
умения. Маршрутите, времетраенето, спането и др.
са определени предварително. Води опитен водач.
Има медицинско лице
Туристическото пътешествие
Отличава се със своите научно-откривателски,

развлекателни, познавателни цели и съпътстващи ги
разнообразни дейности на спортисти и др.
специалисти
Туристическата експедиция
Отличава се от пътешествието по
ограничения състав от висококвалифицирани
спортисти, специалисти, участници, които си
поставят отговорни цели и трудни задачи в отделни
или в няколко научни области
Най-достъпният вид туристическа
дейност за предучилищна и начална
училищна възраст е пешеходният туризъм
с най-често практикуваните форми:
разходка, излет, поход, екскурзия и
туристическо лагеруване в условията на
“Зелено училище”
Всяка туристическа проява е добре да бъде
успешно подготвена, проведена и завършена.
Всички туристически форми, дори разходката, е
целенасочена дейност.
Предварително обмислената дейност носи по-малко

рискове и повече радост!
Пешеходен туризъм - техника на
ходене
Най-често практикувана форма на туризъм.

Ходенето по различни терени продължително, при
преодоляване на препятствия и неочаквани ситуации
се научава преди и по време на туризма.
Техниката на придвижване при пешеходния

туризъм изисква икономично и свободно ходене, с
ритмично и съгласувано дишане
Когато се ходи по равнинен терен
Използва се претъркалящата стъпка „пета-

пръсти”:
 Кракът стъпва първо на петата и след това се

претъркаля към пръстите.
 При движение с раница трупът е леко приведен
напред.
 При изкачване кракът се поставя на цяло
стъпало, като маховият крак се изнася със силно свито
коляно.
 Изкачването не трябва да става на пръсти,
защото се получава голяма натоварване на мускулите
на задната част на подбедрицата
При слизане стъпването също става на цяло
стъпало, като тазобедрената, колянната става,
стъпалото осигуряват пружиниращи, плавни
движения. Важна роля играе точното оценяване на
мястото на стъпване, чуването и адекватното действие
при команди от учителя или при други събития по
пътя
 При наклони се използва зигзагообразно - на
серпантини изкачване.
 През зимата при натрупан сняг водачът прави

стъпки - партини, а всеки следващ стъпва в тези
стъпки.
 Каменопади, сипеи, лавини, места с пропасти,

тресавища, сечища и други препятствия се
избягват!
 При по-продължителни и далечни
туристически изяви се прави проучване и
подготовка, за да се осигури безопасно и
успешно осъществяване на туризма
Подготовката на туристическата дейност включва:
 Избор на туристически маршрут, съобразен с

целите, задачите, възрастта, подготовката на
участниците, сезона, особеностите на местностите и
др.
 Предварително проучване на маршрута и по
възможност при по-продължителна проява -

преминаване (и маркиране от водачите).
 Проучване и прогноза на времето
Подготовка на туристическа екипировка и пособия
– според сезона, мястото, продължителността и др. се
осигуряват удобни обуща, дрехи, туристически
съоръжения /туристически карти, раница, дъждобран,
палатка, въжета, тъмни очила, компас, фенер, кибрит и
др./, санитарна чанта с най-нужните лекарства, бинтове,
памук и др.
 Избор и подготовка на хранителни продукти и вода.
 Проучване състава, тяхната подготовка, интереси и др.
 Определяне на водач, помощници, медицинско лице,

спасител, отговорници по различни дейности, за
подготовка на документация и др.
Провеждането на туристическата изява се съобразява
със следните по-важни изисквания:
 Спазва се ред и дисциплина.

 Придвижването става според терена, състава на
групата, атмосферните условия и др., под командата

на компетентен водач /водачи/.
 Темпът на ходенето се съобразява с физически най-
слабия в групата, който е добре да бъде зад водача, или

напред в групата.
 При зимен преход в сняг водачите се сменят често от
тези, които са силни физически.

 Водачът /ръководителят/ на групата се движи отпред, а в
края е спасителят. Добре е те да имат отличителни
белези и да се виждат.
 Водачът, спасителят, помощниците им наблюдават
непрекъснато всеки турист и при необходимост се прави

почивка, оказва се помощ.
 Първата почивка се дава след известно ходене – след 5–20
мин. според терена, за да си починат, да се оправят

някои проблеми по облеклото, обувките, да се съблекат
и др.
 Кратки почивки се правят при тежък стръмен терен,
при нужда.
 Продължителни почивки се правят на определени
предварително места, при достигната
забележителност, при умора, съобразно
метеорологичните условия и др.
 Осигурява се правилен режим на почивка, хранене,
поемане на течности – при ниски температури на

горещи напитки /чай/, калорична храна, плодове. Не се
препоръчва алкохол, тютюнопушене.
 Дава се възможност за спазване на хигиенните и
здравословните изисквания, като се съобразяват

индивидуалните особености на всеки член от групата.
 Стимулират се другарството, взаимопомощта,
отзивчивостта.
 Обръща се внимание на развлекателния, възстановителен,
оздравителен характер на туризма, като се дава
възможност за положителни преживявания, игри, забави
с различни художествени, музикални, танцови и др.
изпълнения.
 При възможност се научават редица приложни умения –
разпъване на палатка, палене и обезопасяване на огън,

подреждане на раница, даване на първа помощ на
пострадал, самоконтрол, запознаване и избягване на
опасни растения, животни, вредни навици и др.
 Посочват се възможности за ориентиране в местността по
естествени, трайни, местни особености и др. с

активизиране на вниманието, наблюдателността,
аналитичността и съобразителността, самостоятелността,
решителността при вземане на решения, адекватни
действия и др.
Завършването на туристическата дейност
носи удовлетвореност, жизненост, добро настроение,
самочувствие за нови изяви, творчество. Отчитането
на резултата – преминаването по определените места
и изпълнението на поставените цели става по
различен начин, но е добре да бъде с кратък анализ и
самоанализ, с благопожелания и проектиране на
нови туристически дейности
В ПУВ
Разходката не е самостоятелна форма на
физическата култура, но е регламентирана като
ежедневна, чрез която се търсят резерви за
повишаване на двигателната активност на децата в
дневния и седмичния режим на детското
заведение. Тук се създават най-добри условия за
приложимост на придобитите двигателни умения,
навици и знания в естествена природна среда.
Необходимо е умело да се интегрират задачите от
другите дейности (активности) с тези по физическа
култура (двигателно-сетивна активност, двигателна
култура), за да се постигне комплексно
педагогическо и функционално въздействие върху
децата
В НУВ
Главното предназначение е здравно-хигиенно.
Разходката спомага за бързото преодоляване на
умствената умора. Уместно е провеждането на
разходки още в четвъртата, петата седмица от
началото на учебната година. Разходката може да бъде
с продължителност от 1 до 3 учебни часа. Практикува
се близо до местоживеенето и е характерна с
умереното натоварване, което предизвиква
Добре проведена, разходката стимулира децата,
прави ги по-жизнерадостни и работоспособни и
поражда в тях желание за нови подобни прояви. За
пълноценната разходка ще допринесе и
организацията на учителя в началото на годината. Ако
той е решил да включи за своите ученици
допълнително ядро „Туризъм“, то при изготвянето на
програмата единият от уроците да се предвиди преди
или след голямо междучасие, за да може да се включи
и това време към разходката
Предварителна подготовка за разходката
1. Запознаване с прогнозата за времето и

маршрута.
2. Проучване състоянието на пътя и дължината
му, през какви обекти се минава, преценяване къде ще е
крайната точка на разходката.
С децата и учениците от големите градове
разходката се провежда до парк или квартална градинка.
Избира се по-малко натоварен и оживен път за отиване
до тях.
Съдържание
 Ходене, наблюдение, ориентиране, игри, песни,

събиране на природни материали и почивка.
 За да се активизират по-големите деца и

учениците, за да се провокира тяхната
наблюдателност и да се избегнат обичайните
разговори по време на ходенето, може да се
проведе игра, която да ангажира вниманието
им
„Запомни всичко“
Учителят поставя на децата задачата да

наблюдават внимателно всичко по пътя и да се
опитат да запомнят какво са видели, докато са
ходели. Когато спрат да почиват, той задава
въпроси за: броя на хората, които са срещнали;
сградите, покрай които са минали (брой, цвят,
етажи); автомобили, чешми, пътна маркировка,
дървета и др. Победител в играта е този, който
даде най-точни отговори
 По време на почивката учителят може да разкаже
интересна легенда, случка или особеност, свързана
с конкретното място; да насочи децата към
наблюдаването на обекти, явления, растения или
животни; да покаже как се събират природни
материали; да проведе игра или беседа за
опазването на природата
„Какво е било преди това?“
Предварително се осигурява малка топка (за тенис)
или друг лек и безопасен предмет. Децата се строяват в
кръг и с жребий се определя от кого да започне играта.
Учителят застава в центъра на кръга, подхвърля
леко топката към определения с жребий играч и казва
дума, например: пиле, овца, кон, жаба и т.н. Детето
улавя топката и с връщането ù към учителя трябва да
даде съответния отговор – яйце, агне, жребче, попова
лъжичка и т.н. В зависимост от познанията на децата, от
наблюдаваните растителни и животински видове се
определят и думите. Учителят може да разшири техния
кръг, като включи промишлени стоки и храни,
например: хартия, хляб, дреха и т.н. Ако отговорът се
забави повече от 5 сек. или се даде грешен отговор,
детето прави малка крачка назад и продължава да
участва в играта от новото си място. В края на играта се
обявяват за победители тези участници в нея, които са
останали на местата си
Методическо указание: играта може да се
играе и от седеж.
Вариант: „Коя част на кое животно
принадлежи?“
Учителят трябва да се съобрази, че
поредицата от общи за много животни белези,
като: клюн, опашка, рога, крило и др., позволява
даването на разнообразни верни отговори, докато
други, като: хобот, торба, бодли, жило, гребен са
специфични за определени животински видове
Излет
В сравнение с разходката, излетът е по-
продължителен и на по-отдалечено място, където
има някаква забележителност.
Придвижването е по предварително
определен маршрут, а игровата дейност се извършва
на подходяща поляна.
Усвояват се и се затвърдяват специфични
туристически умения, наблюдават се природни и
културни обекти.
Целенасочено се използват естествените сили
на природата за закаляване и укрепване на
организма
Начинът (строят) на придвижване се
определя от пътя. Ако той е тясна пътека, строят
е една колона, с разстояние няколко метра един
от друг, без да се разкъсва колоната.
По широк път при по-големите деца и
учениците могат да се движат в група, без да се
изисква определен строй
Предварителна подготовка
Освен запознаване с прогнозата за
времето, учителят лично трябва да е посетил
мястото, да е изминал същия път, да се е
запознал с възможностите за почивки, да е
проучил къде има вода за пиене.
Той трябва да създаде интерес у децата
към предстоящото събитие, да ги
информира за целта на излета и да даде
указания за храната и облеклото. Въпросът с
храната и водата касае както количеството и
вида, така и опаковката ù
Въпреки че в повечето случаи родителите
се ангажират с приготвянето на багажа,
учителят може да препоръча конкретни храни
(сандвичи, плодове), както и да предупреди, че
стъклените буркани и шишета са неподходящи.
Желателно е да информира децата, че
багажът трябва да е в чанта тип раничка, за да се
сложи на гърба и ръцете да са свободни.
Въпросът с вида на чантата е важен, защото
продължителното носене на тежест с едната
ръка променя правилната стойка при ходенето.
Теглото на багажа трябва да бъде съобразен с
възрастовите особености на детето (например,
за 7-годишните е подходящо теглото до 1,5 кг)
Предварителната подготовка включва както
указанията, дадени в деня преди излета, така и
проверка на облеклото, на тежестта и вида на багажа
непосредствено преди тръгването.
Самият учител трябва да носи аптечка с
превързочни материали и някои медикаменти.
Необходимо е, освен учителя, в излета да участва още
един възрастен – родител или учител. Единият ходи
начело на групата, а другият – с последните деца
Съдържание
Придвижването до началото на пешеходния

маршрут може да стане и с обществен превоз.
Техниката на ходене е както при разходката. Ако
пътят минава по тясна пътека в близост до храсти,
учителят трябва да обясни как се задържат и бавно
отпускат огъналите се клонки, за да не ударят
следващия в колоната. В началото се тръгва бавно, за
да се вработи организмът. При тръгването след
почивка, както и непосредствено преди почивка,
темпът на ходене също се намалява. След
преодоляване на неголямо разстояние се прави
първата почивка, която е с продължителност 5–10
мин. След това на 30 мин. се правят почивки. Мястото
за почивка трябва да е равно и защитено от вятър.
Най-продължителна е почивката в крайната точка на
маршрута. Тогава децата закусват, почиват, пеят,
събират природни материали и играят игри
Предложените игри за разходка могат да се
провеждат и по време на почивка при излетите.
Освен тях са уместни състезанията по хвърляне на
камъчета в далечина, на кестени (жълъди, шишарки) в
цел, както и игри от типа на „гонениците“.
Препоръчвам да се запознаете с игрите на авторката
Илиана Мирчева, отпечатани в сп. „Начално
образование“, бр. 4, 2001 г., които са с изразена
насоченост към екологичното образование. Предвид
просторното място, затревения терен и обитателите в
гората, могат да се разнообразят движенията на
децата/учениците и да се затвърдят знанията им по
дете-среда/ роден край с игри
„Кой какво прави?“
Подбира се просторен и затревен терен, по
който децата се разпръсват. Учителят назовава имена
на животни или професии, които се упражняват на
открито (свързани с природата). Децата / учениците
трябва да имитират типичните за тях движения или
звуци. В края на играта се отчита кой участник най-
бързо се е досетил и е започнал съответните
движения.
Указания:
– да се избягва споменаването на пълзящи животни;
– да се редуват имена на животни и професии;
– думите могат да бъдат: мечка, ловец, катеричка,
залесител, жаба, косач, кон, спасител, вълк, кълвач, заек,
секач и др.
По време на продължителната почивка могат да
се организират и провеждат и обичаните от децата
щафетни игри
Примерна щафетна игра
Децата се разпределят в няколко равностойни
отбора и се строяват в колони. Пред всяка колона се
поставя свита на обръч тънка клонка. На 8–10 м пред
нея се поставя друг такъв обръч, в който има листа от
различни растителни видове.
При сигнал първите играчи от всяка колона
бягат до втория обръч, вземат едно листо от
предварително определен от учителя растителен вид
и с бягане го носят и поставят в първия обръч.
Останалите изпълняват същото. На отбора,
завършил пръв участието си, се зачитат 5 точки, а на
всеки следващ – с една по-малко. За всяко
неправилно взето листо се отнема по една точка.
Така се определя победителят
За формиране на умения, свързани с подреждане на
раница, е подходящо по време на кратките междинни
почивки изиграването на следната игра:
„Познай какво има вътре?“
От струпаните по време на почивката раници
учителят избира една и пита на кого е. Детето, чиято чанта
е посочил учителят, застава с лице към останалите деца и с
движения и мимики (без думи) се опитва да представи
намиращите се вътре вещи. За всеки познат предмет се
отчита по една точка на този, който е познал. След
изчерпване на съдържанието учителят избира нова раница.
След 3–4 изигравания се определя победителят с най-много
точки.
След края на играта учителят напомня за начина на
подреждане на багажа и дава възможност на децата да
пренаредят раниците си, ако не са сторили това
предварително. Показва поставяне на раница на гърба и как
да си помагат един на друг. Когато всички са готови,
ходенето продължава
Игри могат да се играят и по време на голямата
почивка.
„Туристическа щафета“
Участниците се разпределят в няколко равностойни
отбора и се строяват в колона. На 10–12 м пред всяка колона
се поставят еднакви по вид и брой (за всеки отбор)
предмети: пуловер, шал, шапка и др. и задължително
раничка. Предметите, заедно с раничката, трябва да бъдат
толкова на брой, колкото играчи има в един отбор.
След даване на сигнал, първият играч от всяка колона
бяга до предметите, взема раницата, поставя я на гърба,
връща се и я предава на следващия в колоната. Той я
поставя на гърба си, бяга до предметите, взема само един
предмет, поставя го в раницата и се връща до колоната и
така, докато бъдат пренесени всички предмети. Победител
е този отбор, който пръв завърши участието си.
Подреждането на играчите в колоните да бъде
съобразено с факта, че последните бягат с най-тежък товар!
Избираема област на учебно съдържание Туризъм –
I клас
В I клас по тема „Пешеходен туризъм“,

целите на обучението са свързани с усвояване на
начални умения и издръжливост за по-
продължително ходене по равнинен терен с
преодоляване на малки естествени препятствия.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
 Придвижва се организирано по равнинен терен;

 Познава и изпълнява изискванията за подходяща
екипировка за краткотраен туризъм.
Очаквани резултати по темата:

 Владее основните умения за туристическо ходене по
равнинен терен.
 Умее да подрежда, да поставя и да носи малка
туристическа раница.
 Нови понятия:
разходка, излет, раница.
 Необходими уреди и пособия:

- подходяща туристическа екипировка
според сезона и
- малка туристическа раница с необходимите
за краткотраен поход неща.
При първокласниците като начин на
придвижване туристическото ходене по равнинен
или слабо наклонен (8-10°) терен не изисква
специално разучаване.
Използва се претъркалящата стъпка „пета-
пръсти”, като придвижването се осъществява с
равномерен темп.
Много важно е правилното съчетаване на
крачките и дишането (например: вдишване на 2
крачки, издишване на 4 крачки).
През зимата ходенето може да е по утъпкана
снежна пътека или по снежен неутъпкан терен.
Правенето на стъпки се извършва от учениците
по следния начин: очертава се широка стъпка в снега,
утъпква се, след което се запълва със снега наоколо,
същото се повтаря с другия крак.
Придвижването е в колона по един, като
водачеството се сменя след определено разстояние (10-
20 м).
Преодоляването на естествени препятствия
(паднали дървета, отделни камъни, поточе и др.)
изисква внимание и предварителна подготовка, като
се спазват мерките за сигурност и безопасност,
оказване на помощ и взаимопомощ.
Основни видове препятствия и начини за безопасното
им преминаване
№ ПРЕПЯТСТВИЕ НАЧИН НА ПРЕМИНАВАНЕ МЕРКИ ЗА
БЕЗОПАСНОСТ
1. Стърчащи или свободно Заобикаляне, Вярна оценка за

лежащи камъни или корени прескачане, стабилността
стъпване върху на опората
устойчивата им
страна
2. Ниски клони на дърветата Провиране под Използване на
клоните, без да се отделни стъбла за
хващат допълнителна
опора
3. Надвесени над пътеката Ходене без докосване Клоните да не се
клони на дървета и храсти на клоните, спазване изтеглят и пускат след
на дистанция преминаването
4. Рекичка (вадичка) Прекрачване, Оглеждане на
преминаване от камък мястото, поставяне на
на камък устойчиви камъни за
стъпване
Методически съвети:
Една от най-необходимите туристически

принадлежности е раницата.
Туристическата раница е различна по форма и
големина в зависимост от възрастта на децата и вида на
похода.
Добре подредената раница прави тежестта й по-
незабележима при поход. Тя трябва да отговаря на
следните изисквания:
 Да е лека, здрава, да лежи на гърба удобно при
носене, да се отваря и затваря лесно, да предоставя
възможност за пренареждане на багажа.
 Да позволява запазване на правилната стойка,

свободно и непринудено движение на ръцете при
ходене.
 Ремъците й трябва да са внимателно „прогонени”,

т.е. да не са прекалено стегнати, за да не нарушават
кръвообращението, или да не са хлабави, защото
предизвикват триене и болки в кръста
 Подреждането на раницата изисква
определено внимание:
 дрехите и други плоски предмети се поставят

към онази страна на раницата, която ще лежи върху
гърба;
 предметите, които не са необходими при
ходенето, се поставят на дъното, а тези, които ще
трябват, най-отгоре или в джобовете;
 дрехи и предмети не се поставят небрежно
върху раницата, защото ще се загубят при
придвижването;
 хранителните продукти се поставят така, че да
не се повредят;
 не трябва да се допуска безпорядък, а да се знае
какво и къде е сложено в раницата
 Правилният избор на екипировка е също важно
условие за успеха на похода или разходката.
Облеклото не трябва да затруднява движението,
обувките да са здрави, с плътна подметка.
 Спазването на правилата за лична хигиена по

време на поход е също от изключително значение.
 Успешното провеждане на туристическата проява е
пряко свързано с избора на маршрут за движение.
При избора на маршрут е необходимо да се спазват
следните изисквания:
 дължината, микрорелефът, проходимостта,

естествените препятствия да съответстват на
възрастовите особености и физическата
подготвеност на обучаваните;
 маршрутът де е съобразен с
метеорологичните условия, да е безопасен и
встрани от оживени шосета;
 маршрутите могат да бъдат:
• еднопосочни – отиване и връщане по
една и съща пътека;
• кръгови – преминаването може да става
в едната или другата посока;
• осморка, детелина, разклонени
маршрути – представляват комбинации от по-горе
описаните, като се съобразяват с характера на
местността и познавателните задачи;
 умелото очертаване на маршрутите и
внимателното им подбиране изискват добро познаване
на местността и подходяща физическа подготвеност на
децата
Цели по тема „Ориентиране“ за I клас
● Формиране на положително отношение към спорта

ориентиране.
● Усвояване на основни познания за изпълнение на
такава дейност.
● Развиване на съобразителност, находчивост и
въображение.
● Подобряване на общата издръжливост и здравното
състояние на учениците
● Разпознава основните посоки на света и се ориентира
по тях.
● Притежава начални знания и умения за ориентиране
в естествена природна среда.

● Умее да се ориентира по слънцето и да определя по
него посоките на света.
● Умее да се ориентира по предварително поставени
условни знаци
ориентир, посока.

подходяща екипировка, часовник
(хронометър) със стрелки, флагчета, тебешир и
др.
 Определяне на посоките на света по слънцето и по
часовник:
Поставя се часовник в хоризонтално положение.

Малката стрелка се ориентира към слънцето. Поставя
се в центъра вертикално дълъг тънък предмет,
часовникът се завърта така, че сянката на предмета да
съвпадне с малката стрелка. При това положение
средата между малката стрелка и линията, минаваща
през центъра на часовника и показанието 12 часа, е
посока юг, обратно на нея – север.
 Ориентиране по предварително поставени
условни знаци:
За реализиране на поставените задачи може да

се използва училищният двор, близка позната
местност, където има разнообразни характерни обекти.
Всички обекти са предварително начертани и
обозначени на голям картон. Учениците трябва да
открият предварително поставените в обектите
(характерните места) скритите знаци (флагче,
номериран лист и т.н.), като имат възможност да се
връщат към предварително начертаната схема
 При ориентирането могат да се използват
следните условни пътни знаци:
 тръгни в това направление

□ □ □ върви в това направление
Х не ходи по-нататък
>>> движи се спокойно
 побързай
3
след три крачки писмо
Ориентири за определяне посоките на света
ПОСОКА ПОКАЗАТЕЛИ
Север Кората на дърветата е по-груба, по-тъмна и покрита с мъх от
северната страна.
Северните склонове на планините задържат снега по-дълго.
При вертикално стоящо дърво, сграда в 12 ч. на обяд
сянката е най-къса и върхът сочи на СЕВЕР.
Юг В 12 ч. (на обяд) слънцето е на юг.
Короната на отделно стоящо дърво е по-развита от южната
страна, а по-слабо – от северната.
Мравуняците обикновено са откъм южната страна на
дърветата или камъните.
Изток В 8 часа (сутрин) слънцето е на изток.
Запад В 18 часа (привечер) слънцето е на запад.
 Определянето на посоките на света по движението на

слънцето и по природните явления може да става по
време на излет, поход, разходка.
 Добре е да се поставят индивидуални и групови

задачи, свързани с определяне на посоката и
местонахождението на селището, в което учениците
живеят и учат, ориентиране към дадена цел и
ориентиране по звук.
Могат да се ползват следните игри:
„Сирена“
Предварителна подготовка и организация: Избира

се равна поляна, граничеща с дървета. Определя се
един ученик за водещ, който застава с лице към едно от
дърветата и с гръб към останалите ученици. Осигурява
се свирка за водещия. Останалите ученици се
подреждат в дъга на разстояние 15 м от определеното
дърво.
При знак от учителя за начало на играта децата
започват да се придвижват напред. При изсвирване
от водещия придвижването спира и те остават
неподвижно на място. След сигнала той се обръща и
заедно с учителя следи дали има ученици, които се
движат. Ако има такива, които не са успели да спрат,
трябва да отидат на стартовата позиция. Водещият
отново се обръща към дървото и придвижването
продължава до следващия му сигнал. Един водещ
може да дава до 10 сигнала. Участникът, който при
последния сигнал е най-близо до водещия, печели
играта и става новият водещ
„Присмехулник“
Играта се провежда в ограничен район с трева,
храсти и дървета. Избира се един ученик за ролята на
присмехулник и му се дава свирка (останалите
участници не трябва да разберат кой е избраният).
Осигурява се още една свирка, която да издава различен
звук.
Всички ученици се придвижват по определения
терен с ходене или бягане. Когато учителят изсвири със
своята свирка, това е знак, че „присмехулникът“ трябва
да отговори също с кратко изсвирване и да продължи да
се движи. Останалите ученици се ослушват, за да
определят откъде идва звукът и кой е
„присмехулникът“. Така на всяко изсвирване на учителя
водещият подражава като птицата, носеща това име.
Играта продължава, докато бъде открито кой свири. За
следващите изигравания се избират нови водещи. След
приключване на играта се съобщава кой най-дълго е
играл ролята на „присмехулник“ и се обявява за
победител.
Методически указания:
а) теренът се обхожда предварително от
всички, заедно с учителя, и се определят
границите, до които ще се играе (за да не се
отдалечават много играчите);
б) водещите за следващите изигравания
могат де се определят, преди да започне
обяснението на играта, защото след приключване
на първото изиграване ще е трудно да им се даде
свирка, без да забележат останалите ученици.
Предварително учителят трябва да е подготвил 3–4
свирки (пищялки или др.)
„Кукувица“
Избира се горска поляна, в близост до храсти или
гора. Учителят избира един играч за „кукувица“ (без да
разберат другите).
Всички участници бягат на поляната. Заедно с тях
бяга и водещият, който от време на време казва високо
„ку-ку“, но така, че никой да не го забележи. Като се чуе
кукането, останалите прекъсват бягането, ослушват се и се
опитват да познаят откъде и от кого идва то. Ученикът,
който открие „кукувицата“, получава похвала от учителя.
В края на играта се обявява за победител този, който е
играл най-продължително време ролята на водещ, без да
го забележат.
а) учителят може да определи новата „кукувица“ и от
разстояние, с мимика, за да не бъдат заподозирани само
играчите, които са в близост до него;
б) не се позволява на други, освен определените за това
ученици, да кукат
Във II клас по тема „Преодоляване на естествени
препятствия“
Цели:
 Формиране на положително отношение и любов към
природата.
 Затвърдяване на уменията за по-продължително
ходене по равнинен терен с преодоляване на естествени

препятствия.
 Подобряване на физическата дееспособност и
закаляване на детския организъм.

 Развиване на координационните способности (ловкост,
пъргавина, равновесие), умения за концентрация на

вниманието и морално-волеви качества.
Очаквани резултати на ниво учебна
програма:
● Умее да се придвижва по пресечен терен.

● Умее да заобикаля препятствия, да се провира и да ги
прескача при придвижване по пресечен терен.
● Ходи (пази равновесие) по паднало дърво.
● Преодолява малки скални сипеи.
● Преодолява малка рекичка чрез стъпване по камъни.
пресечен терен – терен с изобилие от
естествени или изкуствени препятствия (рекичка,
камъни, паднали дървета, мостове, оврази и др.).
подходяща туристическа екипировка според

сезона и малка туристическа раница с необходимите
за краткотраен поход неща
Целенасоченото въздействие на изучаваните
двигателни действия се постига чрез изминатите
километри, разнообразния релеф и преодоляването
на естествените препятствия.
Преодоляване на естествени препятствия:
По маршрута на краткотрайните походи или
разходки сред природата се срещат различни
естествени препятствия, като: паднали дървета,
коренища и стърчащи отделни камъни, стръмни
брегове или малки сипеи, преплетени клони, храсти,
ручеи или малки рекички и др. Овладяването на
умения за тяхното преодоляване е труден и
продължителен процес, защото има голямо
разнообразие на естествените препятствия
Заобикаляне, прескачане, провиране през
препятствие – заобикалянето на коренища или
отделни стърчащи камъни става от страната, която е
по-лесна за преминаване (няма храсти или други по-
малки препятствия). Прескачането на препятствия
трябва да се съобразява с възрастта и възможностите
на участниците. При преодоляване на препятствие е
важно да се избере удобно място за стъпване, което да
осигури преминаването сигурно и безопасно. Сигурен
начин за преодоляване на стърчащ камък е, като се
постави единият крак свит в коляното, който остава в
това положение, без да се изправя , докато другият
крак се пренесе и стъпи след камъка
 Трите вида движения, които учениците трябва да
изпробват в естествени условия, предполагат различен
вид препятствия. Заобикаляне се предприема, когато
препятствието не може да се преодолее по къс път и
по безопасен и бърз начин. Препятствието може да е
във вид на мокър участък или тресавище, група гъсти
храсталаци, голям камък или др. При придвижване в
планина се срещат различни неравности, трапове,
земни откоси, паднали дървета и др., които трябва да
бъдат преодолени. Тези от тях, които са с по-малка
широчина и височина, могат да бъдат прескачани.
Овладяната техника в скока на дължина със
засилване от първи клас е подходяща за прескачане на
неголеми (40–60 см широки и 25–30 см дълбоки) вади,
дупки и трапове. По-широките и сухи трапове с
дълбочина 40–50 см следва да се преодоляват, като едно
след друго децата скачат вътре по начин, познат като
скок в дълбочина, и с помощ на учителя се катерят и
излизат от другата страна. Повалени дървета могат да се
прескочат по сходен начин на опорните прескоци на
гимнастическа пейка. В зависимост от диаметъра им,
това може да стане с междинно стъпване върху дървото
или директно с прескачане и приземяване от другата
страна
Когато дървото е с диаметър 50–60 см е по-добре
то да бъде преодоляно с техниката на прекатерване на
гимнастическите уреди. При придвижването по тясна
пътека, граничеща с гъсти храсти (ако това не са
шипки, къпини или други бодливи и непроходими
растения), е наложително провиране. За да се
извърши то безопасно, необходимо е да се увеличи
дистанцията между учениците на 3 м. Преди да се
навлезе в този участък, учителят обяснява и показва как
да се задържат и отпускат огъналите се клони, за да не
ударят следващия в колоната
Ходене по паднало дърво – преминамането се
извършва чрез поединично равновесно ходене с
поставяне на ходилата по надлъжната ос на дървото.
Постепенността на обучението и затвърдяването на
уменията се състои в промяна на параметрите,
характеризиращи препятствието (дължина и
дебелина на дървото, височина на препятствието,
наклон и заобленост, възможност за стъпване в
началото и слизане в края)
Ходенето може да се изпълни с помощта на две
деца, които ходят встрани от дървото и с ръце държат
ученика, който се придвижва по него. На учениците,
които могат самостоятелно да се придвижват, да се
подскажат и други начини на придвижване – с ходене в
клек („патешко”), от свита стояща опора („мечешко”),
странично с прибавни стъпки и с едното рамо напред.
Може да се осъществи и ходене с разминаване.
Общи методически указания:

1. Предварително да се провери за стабилността и
здравината на дървото.
2. Теренът около дървото да е равен и да не крие
опасности от нараняване при слизане от него.
Преминаване на малка рекичка – изискват се
умения за вярна преценка на разстоянието (окомер)
между камъните и между бреговете, точност на
мускулното усилие, равновесно чувство и ловкост. Всяко
следващо преминаване прави участниците по-
устойчиви, по-сигурни в движенията. Важно изискване е
да не се спира върху всяка опора (камък), а да се
преминава след предварителна преценка за
разстоянията между камъните и мястото за стъпване
За преминаването през река чрез стъпване по
камъни е нужно равновесие и координация. Преди да се
постави задача за преминаване през река, на учениците
се поставя задачата да преминат плитка вада с
широчина 40–50 см. В средата ù се поставя един плосък
камък. Учителят застава срещу учениците с протегната
ръка за помощ. Поставя се указание за изпробване
устойчивостта на камъка с ходилото, преди да се
пренесе тежестта върху него. След това се преминава
през по-голям воден участък, на който учителят е
отбелязал с парче керемида (тебешир или друго)
подходящите за стъпване камъчета. Показва се начина
на преминаване и се обяснява на учениците значението
на опорната площ, положението на ръцете и вида на
камъка, върху който ще се стъпва. Накрая се преминава
през плитка река с повече камъни, а учениците сами
подбират подходящите за стъпване
Общи методически указания
1. Преминаването на река чрез стъпване по камъни е
подходящо да се изучи по време на зелено училище.
2. Мястото е предварително обходено и изпробвано, за
да се избегнат участъци с хлъзгави камъни.
3. С оглед евентуални неуспехи на учениците и
намокряне на краката им, добре е задачата да се
осъществява на връщане от разходка, при прибиране в
мястото за живеене.
4. Да се напомня на учениците, че не трябва да
кръстосват краката си.
5. За да не си пречат учениците и в резултат на това да
се стигне до неприятни инциденти, всеки следващ
ученик започва преминаването след знак от учителя.
 Придвижване по сипеи – при движение по наклон
или малък сипей от камъни се изисква умение да се
постави цялото ходило. По този начин се създава
възможност за по-добро сцепление, по-голяма
стабилност и устойчивост. Общият център на тежестта
на тялото трябва да попада върху опората на краката
през цялото време на пресичане на наклона (сипея).
Сипеите са такива места по склоновете, по които
в резултат на изветрянето на скалите се натрупват
скални отломки. Препоръчително е придвижването да
се извършва по стари и улегнали сипеи, които лежат
върху склона по-устойчиво и не са много стръмни.
Придвижването по такъв терен е трудно и опасно за
ученици от втори клас. Разстоянието, което ще
преодоляват, не трябва да е голямо. Тялото се поддържа
вертикално с леко свити тазобедрени стави. Ходи се с
малки крачки, с внимателно подбиране на място за
стъпване.
Общи методически указания:

Придвижването по сипеи е за препоръчване да се
осъщесвява по време на зелено училище.
 Преодоляването на естествените препятствия изисква

внимателно да оказвате помощ при непосредственото
преодоляване на препятствието (преминаване по
паднало дърво, камъни в рекичката и др.).
 Обърнете вниманието на учениците върху това, че
тялото не трябва да се навежда (ляга) при

преминаването по наклон или да доведе до
подхлъзване и падане, тъй като силата на тежестта
действа по склона, а не върху опората на краката.
 Сигурността и безопасността изискват при
извършването на туристическа дейност да се отчитат
физическата подготвеност, равновесното чувство,
степента на страх и увереност и особено на
самонадеяността.
 Необходимо е непрекъснато да следите за признаци
на умора по време на похода и да прилагате

индивидуален подход за предпазване от преумора,
която води до нежелани последици при
подхлъзване, загуба на равновесие, спъване и т.н.
 Дайте възможност на децата по пътя да ходят
свободно, като се групират по желание, и ги
строявайте само когато това е наложително (при
преминаване на оживен път, за започване на игри и
др.).
 Преди да предприемете каквито и да е действия,
трябва внимателно да огледате района, където децата

ще провеждат игри на местността.
 Правилният избор на екипировка и маршрут, както и
особеностите при подготвянето на раницата са същите,

както в I клас.
Игри и игрови упражнения:
При игрите на местността можете да поставите

следните задачи:
 изучаване на условните топографски знаци;
 изучаване формите на релефа;
 преминаване на различни препятствия;
 даване на сигнализация в планината.
Подходящи игри: „По следата”, ”Кой най-точно

ще измери разстоянието?”
Щафетна игра „Бързите туристи“
Избира се равна поляна. Участниците се разпределят в
наколко равностойни отбора, които се строяват в колони. Пред
всеки отбор на на тревата се слага по една връхна дреха (яке,
пуловер), а върху него толкова малки и различни предмети
(шишарка, шапка, празна пластмасова кутия и др.), колкото са
учениците в отбора. На 12–15 м пред всяка колона се слага на
тревата втора дреха.
При сигнал от учителя първите играчи от всеки отбор
взимат по един предмет от тези, които са върху дрехата
непосредствено пред колоната и с бягане го носят до второта дреха,
където го поставят. С бягане се връщат и докосват следващия.
Останалите играчи изпълняват същото. Не се разрешава хвърляне
на предметите. Печели отборът, завършил най-бързо участието си.
1. Предметите на отборите трябва да са безопасни и едни и същи.
2. При следващото изиграване предметите се взимат от по-
далечната дреха и се поставят на тази, пред колоната.
3. Редът на взимане на предметите няма значение. Децата сами се
уговарят кой какво ще вземе.
Туризъм III клас
Тема 1. Ориентиране по план

Цели:
● Формиране на познания за местността и умения за
ориентиране (представа за обекти, схеми, избор на
вариант).
● Развиване на двигателните способности, творчеството
и инициативата на учениците.
● Укрепване на здравето и утвърждаване на
природосъобразния начин на живот.
● Формиране на умения за спазване на еколого-
хигиенните изисквания за пребиваване сред
природата.
Очаквани резултати на ниво учебна
програма:
 Разпознава особеностите на местността и местните

предмети.
● Може да нарисува обекти, да направи схема и да
използва подходящи думи за описване на
местоположение.
● Владее основните правила на ориентирането в
училищния двор и в квартала.
● Умее да се ориентира в парк и в местност.
местност, релеф

модели на предмети, гимнастически уреди,
кадастрон, цветна хартия, моливи.
Характеристика, въздействия и варианти на
изучаваните двигателни действия:
Ориентирането в местността е важен елемент

от разностранната подготовка на учениците.
Местността е част от физическата земна
повърхност и обхваща релефа и всички трайни
предмети по нея.
 Релеф – съвкупността от всички неравности на
местността, а всички трайни предмет, създадени
от природата (езера, реки, върхове и др.) и от
човешкия труд (язовири, канали, шосета, сгради и
др.), се наричат местни предмети.
 Според характера на релефа местността бива:
• равнинна – по която липсват значителни и ярко

изразени неравности;
• хълмиста – вълнообразна повърхност
(възвишения и вдлъбнатини с относително
превишение 200-300 метра);
• планинска – рязко изразени възвишения и
вдлъбнатини с относително превишение от 500 м.
Тя бива: нископланинска, среднопланинска,
високопланинска.
 Според обзора (видимостта) местността е:
• открита – слабо изразен релеф и малко местни
предмети;
• закрита – много местни предмети и
разнообразен релеф.
 Според проходимостта местността е:
• пресечена – с изобилие от естествени и изкуствени

препятствия, обекти и съоръжения;
• непресечена – липсват естествени и изкуствени
препятствия, обекти и съоръжения.
 Според преобладаващата почвено-разтителна
покривка местността се дели на:
• гориста – покрита от гори и едри храсти;

• блатиста – преобладаващи постоянно мокри почви,
блатна растителност.
 Ориентирането в начална училищна възраст
започва от класната стая, училищния двор и местния
парк. Овладяването на специфичните за
ориентирането знания и умения е свързано с
изобразяването на предметите и тяхното
разположение, разчитане на опростена рисунки и
схеми, избор на вариант в парк (на местността).
 Методически съвети:
● Дискутирайте и разяснявайте на децата допусканите
неточности при подготовката на рисунките и схемите,
по които те се ориентират.
● Помагайте и развивайте творческото мислене на
децата, когато съставят маршрути.
● Възпитавайте увереност у учениците и ги
подпомагайте при вземането на решения.
● Насърчете децата при избора на вариант за
ориентиране, като акцентирате върху онагледяването
и изграждането на модели за вземане на решения.
 Игри и игрови упражнения:
Упражненията, подходящи за развиване на

творческото мислене, на въображението и на
изграждането на специфични за ориентирането умения,
са:
● очертаване на предмети;
● очертаване на предмети и тяхното разположение;
● ориентиране по схема (в салон, на училищна
площадка);
● подреждане на предмети и уреди според
предварително подготвена схема (в салон, на
училищна площадка);
● намиране по схема или карта на града
местоположението на училището, родната къща или
други по-известни предмети.
„Чети бързо и съобразявай“
Предварителна подготовка и организация: Изработва се схема на
района. На няколко обекта от схемата се поставят условни знаци.
На самите обекти се скриват писма с текст. За всеки участник се
осигуряват лист и молив. Обяснява се играта, след което се дава
старт и схемата се закачва на старта на място, от което се вижда
добре.
Описание и правила: След даване на старт всеки играч разглежда
схемата и се стреми да открие на кой обект съответства всеки знак,
след това се насочва с ходене или бягане, за да го открие, да намери
писмото и да препише текста. Всеки има право да гледа схемата,
колкото иска. Може да запомни няколко знака и да ги търси или да
се връща след всеки обект до старта, да гледа схемата и да се
насочва към отбелязана точка. Който пръв открие всички скрити
писма, се обявява за победител.
Методическо указание: За да не се получава голямо струпване, може
класът да се раздели на две групи. Едната – да помага на учителя
при изработване на схемата и писмата, а другата – да ги търси.
При следващо изиграване си сменят ролите.
„Определи и нанеси на картата“
Избира се място с добра видимост. Върху картон се

начертават няколко обекта в четирите посоки. Осигурява се цветен
молив за всеки участник.
При сигнал от учителя учениците обхождат терена и
избират един обект от него, който не е отразен. Връщат се на
старта, където е картонът, и допълват картата върху него, като
чертаят според местоположението избрания обект. След
нанасянето никой няма право да прави корекции на своя или
чужд обект. Когато завърши с чертането си и последният играч, се
отчитат точността на местоположението и мащабът на
начертаното от учениците допълнение на картата и се обявява
победител. Ако двама ученици са избрали един и същ обект,
право на отразяване на картата има първият, който е дошъл до
нея, а следващият се насочва към друг ориентир.
Методическо указание: Не се отчита бързината при решаването на
задачата, а само точността на нанасяните обекти.
„Определяне на разстоянието на око“
Учителят подбира маршрут, по който има добра видимост.

Осигурява хартия и молив за писане.
Учителят определя и посочва отдалечен на 200–300 м
ориентир (електрически стълб, самотно дърво, ограда или др.). Всеки
играч съвсем тихо казва само на учителя (така, че останалите
участници да не чуят) своето предположение за разстоянието до
ориентира. Той записва определеното на око разстояние на
учениците и всички тръгват към крайната точка. Учителят измерва
разстоянието в крачки. Когато пристигнат, отчитат чий отговор е бил
най-близо до действителното разстояние и този играч се обявява за
победител. След това се набелязва друга точка от маршрута, отново се
записват определените на око разстояния и т. н.
1. За препоръчване е да се набелязват обекти на различни разстояния
(например, първият да е на 200–300 м, а вторият – на 80–100 и т. н.).
2. При окомерното определяне на разстоянията да се има предвид
следното:
а. предметите изглеждат по-далече, когато: се гледа от високо; срещу
слънцето; гледаните предмети са дребни или тъмни;
б. предметите изглеждат по-близо, когато: са на равнина; се гледат от
ниско място; предметите са ярко осветени и едри.
„Обратният път“
Избира се непознат за учениците път с дължина
1500–2000 м, който да преминава през разнообразен
терен (тясна пътека, поляна, черен път).
Учителят води учениците по този път и на
определено място прави почивка. След това
учениците сами трябва да вървят по обратния път.
Учителят пита всеки поотделно за мнението му откъде
да преминат и отбелязва. Когато се върнат на мястото,
от което са тръгнали, се отчита кой е дал най-много
верни отговори и се обявява за победител.
Методическо указание: Не се разрешава
оставянето на следи.
„Следотърсачи“
Участниците се разпределят на два равностойни
отбора. Запознават се с играта и им се дава време да
измислят и подготвят знаци, както и да изберат
маршрут. Тегли се жребий, за да се определи кой
отбор ще поставя знаци и кой ще ги търси. Това всеки
отбор прави тайно от другия. В определеното време
всички идват на мястото, избрано за старт. Избира се
по един играч от двата отбора. Единият играе ролята
на разузнавач, а другият – на водач.
Учителят дава сигнал за старт и „водачът“ тръгва
по избрания от неговия отбор път. Заедно с него се
движи и „разузнавачът“, който оставя следи по пътя.
Този път не се знае нито от разузнавача, нито от неговия
отбор. Затова той оставя по пътя следи, за които
предварително са се уговорили (изработили или
осигурили) със съотборниците си преди времето на
старта. Пет минути след като тръгне първата двойка,
тръгват и играчите от отбора на водача. Те знаят пътя,
по който се движат, и се стремят да премахнат всичко,
което преценят, че е знак, оставен от „разузнавача“. Пет
минути след тях тръгва отборът на „разузнавача“.
Играчите му не знаят пътя, но се стремят по следите да
го открият. Успехът им зависи от това, колко дискретни
са знаците и колко умело са поставени, както и от това,
дали отборът на водача ги е разпознал и премахнал. Ако
последната група съумее за определеното време (10–15
мин.) да открие своя „разузнавач“, печели играта. Ако не
го намери, победител е отборът на „водача“. При
следващи изигравания се сменят ролите на отборите.
1. За играта се подбира местност, обрасла с гъсти храсти или
дървета.
2. Осигуряват се помощници – други учители или родители, за да
се движи по един възрастен с всяка група (на първите двама, на
водача и на разузнавача).
3. Разпределението на учениците по отбори и обяснението на
играта може да се направи и един ден преди провеждането ù, за да
се даде възможност на учениците да обмислят идеи за знаци.
4. При първото изиграване учителят може да подпомогне отбора
на разузнавача, като му подскаже както знаци, така и местата за
поставяне (например: зелен конец, завързан на клонка, черта с
керемида по стълб, черупки от орехи по пътеката и т. н.). На
отбора на водача също се дават съвети за пътя ( да не минава през
поляни, често да криволичи и т.н.). Тези съвети се дават в хода на
обсъжданията преди играта, без да знаят за това играчите от
противниковия отбор.
„Магнитни стрелки“
Играта е подходяща да се играе по време на разходка в

парк или в планина.
Всеки ученик си намира малка пръчица,
която да използва като „магнитна стрелка“. Единият ù
край се оцветява в синьо, а другият – в червено
(с помощта на конец, цветно ластиче, тиксо или боя).
Осигурява се един компас.
Учениците се движат заедно с учителя. От време
на време той спира и по природните обекти, слънцето
и др. учениците трябва за определено време да се
ориентират в посоките. Когато даде знак, всеки трябва
да остави на определеното от учителя място своята
„магнитна стрелка“, ориентирана в посока север-юг.
След като всички си оставят пръчките, учителят
показва с компаса точната посока и определя кои деца
са се справили най-добре. След няколко участия се
обявява за победител този, който най-много пъти се е
ориентирал правилно.
1. Пръчките да са леки и къси, за да не пречат при

движението и да не създават опасност от нараняване.
2. В оцветяването децата да проявяват творчество.
Това ще помогне и по-лесно да си разпознават
пръчките.
Вариант: Играта да се играе без сигнал за оставяне на
пръчките, а да се организира не само за точност, но и
за време.
Ориентирането е свързано и с разпознаване на
пътните знаци. Пътните знаци са 11 и се разучават,
като учителят ги чертае на табло (на закрито) или на
земята (с керемида, въглен, тебешир или пръчка).
След това учениците ги чертаят. В едно занимание се
показват 3–4 от пътните знаци. След усвояването им
се провежда разходка по маршрут, обозначен с пътни
знаци, или се провеждат игри с използването им.
Подходяща за възрастта е следната игра:
„По следата“
Учителят избира залесен район, през който

минават пътеки и пътища. Обозначава с пътни знаци на
всеки 40–50 м определен маршрут. Учениците застават
на определеното за старт място.
Играчите се движат в група съобразно откритите
знаци. Намерените знаци не се пипат. Учителят се
движи с учениците, без да ги насочва. Той следи за
участието им, за тяхната наблюдателност и умение да
разпознават пътя. Когато стигнат до последния знак,
учителят отчита кои играчи са били най-наблюдателни
и са открили най-много знаци. При следващи
изигравания играта може да се организира, като един
ученик поставя знаците или като единият отбор поставя
знаци, а другият ги открива (отборно).
 Методическо указание: При отборна игра и при поставянето
на знаците, и при откриването им с учениците трябва да се
движи поне по един възрастен човек ( учител, родител,
инструктор).
„Преминаване на маршрут по писмено задание“
Ръководителят обхожда предварително избран маршрут, като
отмерва с крачки разстоянието и записва линейни ориентири. За
такива могат да служат алеи в парка, пътеки, огради, жици, поток и
др. Класът се разделя на два отбора. Осигуряват се двама помощници,
които се движат след отборите. За всеки отбор се осигурява лист и
молив (или предварително се записва маршрутът). Писменото
задание за движение по маршрут може да е следното:
– От старта до контролна точка 1 /КТ.1/ се движите на север 200 м по
алея;
– От КТ. 1 до КТ. 2 се движите 300 м на запад по пътека;
– От КТ. 2 до КТ. 3 се движите 150 м на юг покрай река;
– От КТ. 3 до КТ. 4 се движите 200 м на изток покрай гора;
– От КТ. 4 до КТ. 5 се движите 300 м под кабел;
– От КТ. 5 до финала се движите 250 м югозападно по пътека.
Ако това са задачите за единия отбор, писменото задание на
другия отбор трябва да представлява същият маршрут, описан по
обратния ред на КТ.
Двата отбора застават на мястото, което е едновременно старт
и финал.
Описание и правила: Учителят дава на двата отбора
писменото задание и сигнал за старт. Участниците се
придвижват групово с ходене или бягане и се стремят
да преминат по трасето, колкото се може по-бързо. Не
се разрешава отклонение от групата. Отчита се, че
отборът е финиширал, когато пристигне и последният
играч.
1. Преди старта на учениците се напомнят начините
за разпознаване на посоките на света.
2. Листът с описанието на задачите се дава на един
играч (избран от отбора).
„На правилното място“
Предварителна подготовка и организация: Учителят избира терен
и набелязва контролни точки (броят им е колкото са половината
играчи). Чертае карта с контролните точки. Разпределя
участниците по двойки и на всяка двойка дава карта, като
определя на коя от контролните точки съответната двойка
трябва да постави знак.
Описание и правила: При сигнал участниците се придвижват с
ходене или бягане до определената им контролна точка и
поставят изискващия се знак, като го замаскират. След това се
отправят към старта. След като пристигнат на старта всички
двойки, участниците и учителят посещават всички контролни
точки. Когато пристигнат до всяка точка съответната двойка,
показва скрития знак. Ако е бил скрит на правилното място,
получава точка.
Методическо указание: При следващите изигравания вместо по
двойки играчите участват индивидуално.
„Познай и пренеси бързо“
Предварителна подготовка и организация: По време на разходка се

събират плодове от различни растителни видове (кестен, орех,
лешник, жълъд и др.). Избира се равна затревена поляна.
Участниците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в
колони зад обща стартова линия. Пред всяка колона се поставя на
земята по едно яке, а на 8–10 м пред колоната – още едно яке.
Върху далечното яке се изсипват събраните плодове.
Описание и правила: С даването на сигнал за започване на играта
учителят казва името на един от плодовете. Това е знак за първите
участници от всяка колона да бягат до второто яке, да вземат един
от обявените плодове и с бягане да го донесат и поставят върху
якето пред колоната. Същото изпълняват и останалите играчи.
Печели отборът, който пръв завърши играта (без грешно
донесени плодове). Не се разрешава хвърлянето на плодове.
След отчитане на играта плодовете се връщат на първоначалното
място и при следващо изиграване се определя друг вид.
Методическо указание: Изборът на плодове трябва да бъде
измежду минимум три вида.
Тема 2. Ориентиране по туристическа
маркировка
Цели:
● Запознаване с видовете маркировъчни
знаци и с тяхното значение и разчитане.
● Движение по маршрут и маркировъчни
знаци.
● Развиване на двигателните способности,
укрепване на здравето и закаляване на
организма.
● Ориентира се по туристическа маркировка.
● Ориентира се по план на местността.
● Познава основните характеристики на туристическата
маркировка.
● Владее основните правила на ориентирането в
училищния двор и в квартала.
● Умее да се ориентира в парк и в местност.
● Ориентира се по туристическа маркировка и по план
на местността.
Поход – преминаване (с по-голяма продължителност) по
предварително избран маршрут в местността. Според характера на
двигателната дейност походите се определят като: пешеходен, ски,
колопоход и пр.
Маркировка – система от специални знаци и надписи в
местността, които оказват посоката на туристическите маршрути.
Основното й предназначение е да подпомага туристите в избора на
правилната посока на движение, осигуряването на безопасност и
опазването на природната среда. Редът и начинът на маркиране на
туристическите пътища се определят с правилник, който отговаря на
международните стандарти в тази област. Маркирането се извършва
от Българския туристически съюз и неговите членове. Тя е държавна
собственост и се финансира от държавата.
туристическа екипировка и туристическа карта.
Характеристика, въздействия и варианти на
Туристическата маркировка дава възможност да се

осъществяват походи по разнообразни и дори по не
съвсем познати маршрути. Чрез нея се указва не само
вярната посока, но се отбелязват и опасните места,
питейните водоизточници, наличието на заслони и
хижи и разстоянието до тях.
Маркировката бива: трайна, временна, лентова и

образна.
1. Трайна и временна – Трайната служи за маркиране на постоянни
туристически пътеки, а временната – за такива с временен характер.
2. Лентова и образна – Лентовата маркировка представлява
хоризонтален трилентов знак, в който средната линия е основният,
водещият цвят, а страничните го открояват, за да привличат
вниманието. Образната маркировка представлява различни условни
знаци: надписи, табели, номерации.
Маркировъчният знак е основен елемент на
системата. Според своето конкретно
предназначение най-често срещаните знаци
са:
 указателни,
 предупредителни,
 забранителни.
 Указателни знаци – Те могат да бъдат с правоъгълна форма без
заострен край и да изобразяват по-важни туристически
пътеки, обекти, кръстовища и трудни за ориентиране места.
Когато са с правоъгълна форма и с един заострен край
(стрелки), показват рязка смяна на посоката или отклонение
до близки обекти: чешми, върхове, природни феномени и др.
 Предупредителните знаци обозначават препятствия. С тях се
цели привличане вниманието на туристите.
 Забранителни знаци се използват за обозначаване на места,
където е забранено минаването. Върху знака за опасност са
написани думите „Минаването забранено“.
Основните цветове на маркировъчните знаци са: червен, зелен,

син и жълт, а белият е спомагателен.
 Лентовидни знаци са указателни знаци, които
се поставят на дърветата, на камъни, на скали
по или малко встрани от пътека (обозначават
се с различен траен цвят боя). Всеки знак се
състои от три хоризонтални ленти с дължина
5-8 см и широчина 2-3 см. Горната и долната
лента са от един цвят (бял) и ограждат
цветната средна линия. Определяща посоката
е средната цветна линия.
● При разчитането на маркировката и

ориентирането по нея е необходимо да
обърнете вниманието на децата към знаците,
които са поставени на кръстовищата на две или
повече пътеки, при излизането на голяма
поляна или на открита местност.
● Приучете децата, че забранителните знаци
трябва да се спазват строго. Те обикновено са
със следния текст: „Минаването е забранено”.
1. Запознаването с туристическата маркировка започва в училище,
преди деня на организираната туристическа форма, с разговор и
показване на правилника за маркировката на туристическите пътища
в България. Провежда се разговор и обсъждане на въпросите за
необходимостта от такава маркировка, кой я поставя, опазването ù и
др.
2. Предвид това, че на изходните пунктове за туристическите обекти
има такива знаци, предварителната информация ще помогне на
учениците и ще ги насочи към наблюдение и разпознаване в
следващия ден на срещаните знаци. В деня на реализиране на
туристическата проява, когато те ще се придвижват по такива знаци,
вниманието им се насочва не само към информацията, която носят
знаците, но и към въпросите за размера, цвета и материала, от който
са направени (и защо); мястото, на което са поставени (видимостта
им).
3. В края на туристическата проява се поставя задачата за сравнение
между пътните знаци, които могат да се използват в игрите, и
регламентираните маркировъчни знаци.
Игри и игрови упражнения
За ориентиране по маркировка са подходящи
следните упражнения:
 Начертаване на маркировъчни знаци и
тяхното разпознаване.
 Преминаване по маршрут, обозначен с
поставени наблизо маркировъчни знаци

(видими един от друг).
 При разработването на темата в учебния
процес може да включите играта „Премини

маршрута”.
Туризъм IV клас
Тема 1. Пешеходен туризъм
Цели:
● Активен отдих, укрепване на здравето, съдействие за
правилно физическо възпитание и закаляване на
учениците.
● Формиране на двигателни умения, развиване на
двигателните способности и умение за бивакуване.
● Опознаване красотите на родната природа,
историческите и културните забележителности.
● Възпитавате на родолюбие и природолюбие, работа в
група и умения за помощ и взаимопомощ.
● Придвижва се в група по равнинен или планински
терен.
● Ориентира се в местността.
● Умее да построява палатка, да пали огън и да помага
на пострадал другар.
Очаквани резултати на ниво тема:
● Участва в походи по равнинен или планински терен.
● Умее да построява палатка и да бивакува.
● Оказва помощ на пострадал по време на похода.
палатка – преносимо съоръжение за
нощуване на открито за един или повече
ученици. Основните съставни елементи са
непромокаема материя, рейки, колчета и
въженца.

палатка, туристическо оборудване
Характеристика, въздействие и варианти на
 Ходене по равнинен и планински терен
 Туристическите еднодневни походи с
учениците се провеждат по маршрути с

продължителност до 6 км с почивка по средата
на разстоянието.
 Въздействието на природата, получените
предварително и в хода на похода знания,
взаимодействието с другите участници
възпитават ученика, развиват уменията за
работа в група, каляват волята и характера.
Екологичното образование и възпитание на
учениците намира свое измерение в
различните форми на пешеходния туризъм и
свързаните с него дейности, които подпомагат
изграждането на редица качества и умения,
необходими в ученето, ежедневието и бита.
Подготовката на туристическите прояви и

създаването на интерес към природата е
продължителна работа. Задълбочената
подготовка е в основата на добрите
функционални резултати и по-пълно и
точно задоволяване на познавателните
потребности
Последователността на обучението при
планинския туризъм може да премине по следната
схема:
1. Техника на ходенето: по равнинен терен, при

изкачване и слизане.
2. Регулиране на крачката и дишането.
3. Строй на придвижването: в колона, в група, във
верига.
4. Техника на придвижването по различен терен:
тревист, морени, сипеи, преодоляване на препятствия.
5. Организация на туристически лагер, бивак и
бивакуване.
6. Първа медицинска помощ. Транспортиране на
пострадал: първа помощ с подръчни средства,
транспортиране на пострадал при летни условия.
 Построяване на лагер и бивакуване:
Построяването на бивак в планината често е
продиктувано от необходимостта да се намали
дневният преход до отдалечена туристическа хижа, да
се предостави възможност за запознаване с
природните забележителности, както и с учебна цел.
Бивакуването трябва да се планира предварително,
като участниците разполагат с достатъчно време,
носят всичко необходимо за построяването на бивака
и храна. В построяването се включват всички
участници в похода с начало около 3 часа преди
свечеряване.
 Основни дейности:
● избор на място: площадка (земя, трева) да е

суха и при дъжд да не се наводнява, защитено
от вятъра, близост до вода и дърва за огрев. Да
се внимава за големи сухи дървета, падащи
камъни и др., които могат да застрашат
живота на бивакуващите;
● построяване на палатките: най-лесно се
построява палатка от трима души в следния ред:
опъва се дъното на палатката и се закрепва с
колчета, поставят се рейките в задното и
предното гнездо, като вертикално се
стабилизират с въженца, завързани за забитите
колчета, и внимателно се опъват стрехите на
палатката;
● мерки за безопасност:
- палатките не трябва да са много раздалечени
една от друга и да бъдат на 6-7 метра от
огъня. Определя се предварително мястото
за „кухня”, „столова”, склад за дърва и др.;
● огънят в бивака има както практически
(приготвяне на храна, изсушаване, стопляне на
походниците), така и емоционални цели (уют,
място за разговори и песни);
● огън се пали на предварително определени за

това места, съобразени с мерките за пожарна
безопасност.
 Начин на запалване на малък огън: поставете две
дървета на разстояние 20-30 см. Между тях сложете
сухи клонки, върху тях хартия (леко смачкана), отгоре
сухи и тънки пръчки, след това по-дебели сухи клони.
След разпалване на огъня внимателно добавяйте сухи
клони. Оградете огъня с малки камъни, за да не се
разпилява жарта. Дървата на огъня складирайте на
безопасно и сухо място, далече от огъня. В зависимост
от нуждите може да се поддържа различен огън: за
осветление и сушене (висок огън), за готвене (жар), ако
искате да се прогонят комари и мухи – служете сурови
клонки (да дими).
● Водоизточници: използвайте каптирани
водоизточници, при липса водата да се
преварява преди употреба. За хигиенни
цели да се ползват предварително
определени места.
● Опазване на природната среда: след
окопаване чимовете трева да се поставят
обратно, като се утъпкват и полеят с вода, да
не се секат клони и дървета за огъня, а да се
използва паднала дървесна маса, да се загаси
огънят с вода, да се съберат всички отпадъци.
Действия за помощ на пострадал
При внезапно заболяване, травма, ухапване или друг

инцидент, при който се налага лекарска помощ,
пострадалият трябва да бъде бързо транспортиран до
най-близкото медицинско заведение. Начините за
транспортиране и оказване помощ на пострадал са в
зависимост от състоянието на пострадалия, терена и
наличието на материали. Транспортирането на
пострадал без подръчни средства се извършва с помощта
на просто столче, сложно столче, на гръб и на рамене.
Предвид възрастовите особености, за учениците от
четвърти клас са подходящи начините столче.
Транспортирането на пострадал с подръчни материали се
реализира с раница, с въже, с два кола и одеало, с два
кола и анорак.
 Носенето по начин столче се изпълнява, като носачите
захващат с дланта и пръстите на десните си ръце
предмищницата (над китките) на левите. След това с
дланите и пръстите на левите си ръце захващат
предмищницата на дясната ръка на партньора.
Приклякат, за да може „пострадалият“ да седне върху
„квадратната седалка“, образувана от хванатите им
ръце, след което се изправят. Седналият разтваря
ръцете си и обгръща далечните им рамене.
 Носенето по начин кресло се изпълнява, като носачите
застават един до друг. С близките си ръце
(вътрешните) обгръщат далечното рамо на партньора,
а с далечните захващат ръката на партньора над
китката. Едната ръка захваща отгоре, а другата –
отдолу. И при този начин носачите леко приклякат, за
да седне „пострадалият“, след което се изправят.
Вторият начин е по-труден, защото тежестта се поема
от две ръце, но не позволява падане назад.
 За носене на пострадал на по-голямо разстояние се
прави носилка от подръчни материали. Използват
се два пръта, по-дълги от ръста на пострадалия, и два
по-къси, които се поставят напречно на дългите,
близо до краищата им. С помощта на въже се
връзват дългите и късите пръти. (Ако няма дълго
въже, ръкавите на два анорака се нанизват на дългите
пръти и след това се свързват късите и дългите
пръти).
Последователност
1 . Най-напред се разучава носенето без подръчни
материали, а след това – с подръчни материали.
Запознаването става в училище.
За носене по начин „столче“ учениците се разпределят по
тройки в зависимост от ръста и теглото им. Работи се
фронтално, под сигнала на учителя за тръгване, спиране и
смяна. Най-напред се показва и изпълнява начин „столче“, а
след това начин „кресло“.
Указания:
А. След всяко изпълнение се дават разхлабващи упражнение
за китките.
Б. Разстоянието на което се изпълнява упражнението в
началото е 6–8 м.
2. Изпълнение сред природата (на равна поляна).
3. Носене в комбинирана туристическа щафета.
Тема 2. Ориентиране по азимут
Цели:
● Ориентиране по карта с помощта на компас.
● Изграждане на умения за работа с карта и
движение по азимут.
● Развиване на двигателните способности,
укрепване на здравето и закаляване на
организма.
 Очаквани резултати на ниво учебна
програма:
Ориентира се в местността по азимут.
 Очаквани резултати по темата:
● Ориентиране по карта с помощта на
компас и движение по азимут.
Азимут – ъгълът между посоката север и
желаната за движение посока. Азимутният
ъгъл се определя с компаса.

компас, карта.
 Характеристика, въздействия и варианти на
Придвижването по азимут е предимно за
малки разстояния. Освен посоката (по
компаса) трябва да се следи и изминатото
разстояние (в крачки). Брои се всяка двойна
крачка (на всеки десен или ляв крак).
1. Учителят запознава учениците с бусолата – устройство,
начин на държане и работа, съхранение. Това може да
стане в класна стая, на поляна или в беседка. Учителят
нанизва шнура на китката си и поставя бусолата в
дланта така, че средният пръст, безименният и кутрето
обхващат бусолата от едната страна, а палецът я
прикрепя от другата страна, по цялата ù дължина.
Показалецът обхваща върха. Бусолата се държи на
нивото на кръста.
2. Отчитане градусите на избран предмет. Учителят
обяснява и показва начина. Избира се обект (цел),
насочва се компасът към него и се завърта градусовият
кръг така, че магнитната стрелка с фосфорното петно
да влезе между двете фосфорни линии в кръга при
хоризонтално положение. Над средната червена линия
на градусовия кръг се отчита на колко градуса се
намира избраният предмет. След това се избира нов
обект и процедурата се повтаря.
3. Учениците определят азимута на посочен от
учителя обект.
Указание:
Учениците работят по двойки или тройки. В хода на
работата им учителят дава указания и при нужда
оказва помощ.
4. Учителят посочва няколко обекта , така че всяка
група (двойка или тройка) да има различна задача.
Указания:
А. Целта на задачата е да се осигури по-голяма
самостоятелност.
Б. Тази и предишната задача се изпълняват на място.
5. Групово движение по азимут с учителя.
Указание:
Преди да се постави задачата, учениците се учат да
броят двойна крачка.
6. Движение по азимут по двойки (тройки) по
азимутни отсечки, в края на които са поставени
контролни знаци.
Указания:
А. Районът, по който ще се движат учениците, да е
познат, да не се пресича от шосета и да се определят
познати крайни граници, за да не се изгуби някой
ученик.
Б. Необходима е помощ от по-големи ученици или
възрастни (родители, учители).
7. Индивидуално движение по азимут.
Указание:
При недостиг на бусоли, една част от учениците
избират крайни точки, а другата се движи по
азимут.
 Използването на карта (топографска,
туристическа, географска) е необходимост
при придвижване сред природата. Тя
подпомага ориентирането, улеснява избора
на най-добър маршрут и точно определяне на
разстоянията.
 Особено важно е ориентирането на картата
спрямо посоките на света, така, че
отбелязаните на нея ориентири да съвпадат по
посока с тези на местността.
 Горната (заглавната) страна сочи на север,
долната на юг, дясната на изток, лявата на запад

Ориентирането на картата може да стане по
следния начин:
● с компас – компасът се поставя
хоризонтално върху лявата или дясната
рамка на картата. Завъртете на картата така,
че север на магнитната стрелка на компаса и
север на картата (заглавната страна) да
съвпадат.
Ориентирането по линейните ориентири
(река, шосе, железопътна линия) изисква
завъртане на поставената хоризонтална карта,
така че отбелязаният на нея линеен ориентир
да стане успореден с този на местността. За да
сте сигурни в посоката, огледайте и други
ориентири.
● Определяне на местонахождението. Това
става, като проследите преминаването в
близост до характерен ориентир.
● Условни топографски знаци:
- контурни мащабни – с тях се очертават
големи по мащаб обекти и площи (езера, гори,
лозя и др.);
- немащабни – обозначават се неголеми
обекти, които не могат да се изразят мащабно
(кладенци, мостове, паметници и др.);
- линейни – пътеки, реки, железопътни линии,
електропроводи и др.;
- пояснителни – имена, цифри, букви и др.
„Лъч“
Предварителна подготовка и организация: Играта се играе

в познат за учениците район. Избира се място с добра
видимост за старт-финал. Радиално от него се
определят 5–6 лъча (отсечки) с различни азимути и
дължини. В края на всеки лъч се поставя „вратичка“
(торбичка) и в нея – пощенски пликове с написани
задачи, печати, листа от различни растителни видове,
плодове (кестени, жълъди, орехи или др.). За всеки
ученик се осигурява лист и химикалка, с които
записват азимутите, крайните обекти и дължините.
 Описание и правила: При сигнал от учителя всички
ученици стартират. Всеки определя азимут по
данните от записаното на бележката, преминава по
отсечката, отива до крайната точка, изпълнява
задачата, написана в плика, и се връща на старта, за
определяне на следващия лъч. Така преминава по
всички лъчи, като реда (последователността) е по
желание на играчите. Победител е този, който пръв
открие всички крайни точки, изпълни задачите и се
върне на старта.
1. Първото изиграване може да се проведе по двойки,
за да си помагат учениците.
2. За по-голям интерес, за осъществяване на
междупредметни връзки и да не се натоварят много
учениците задачите в крайните точки могат да бъдат
разнообразни, например: в една крайна точка –
логическа задача, в друга – да изберат измежду 3–4 вида
листа (плодове) тези от определен вид, в трета – да
отгатнат гатанка и т.н.
3. Дават се указания на отиване учениците да внимават
да не се отклонят и да броят крачките, а на връщане да
бягат.
Общи методически указания
1. Дава се информация на учениците, че движението

по азимут се прилага при непозната местност или на
местност, която е с малко ориентири и в условия с
ограничена видимост.
2. Посоката на движение трябва да се поддържа при
минимално използване на бусолата, както и при
обхождане на различни препятствия. За контролиране
на посоката да се използват местни обекти.
3. При първите опити разстоянието до точките да бъде
на разстояние 80–100 м.
„Звездна пътека“ (вариант)
Предварителна подготовка и организация: Избира се място за
старт-финал. От него се определят три отсечки, които се
разклоняват на три посоки от старта. Теренът на всяка
отсечка трябва да се различава от другите – един да е по път
(пътека), другият – по блатиста местност, третият – по
равнинна и суха местност. В края на всяка отсечка трябва да
се определи добре видим от старта ориентир. Измерва се
разстоянието на всяка отсечка от старта до ориентира. Тегли
се жребий за реда, по който отборите ще преминават по
отсечките. Във всеки отбор участниците се групират по
двама, трима или четирима (в зависимост от броя на
играещите). Всяка една отделна група (от отборите) ще се
движи по една от отсечките. Осигурява се хартия и
химикалка на финала.
Описание и правила: При сигнал от учителя всяка група
тръгва по определената от жребия отсечка. С ходене и
броене на крачките тя се опитва да измери разстоянието
до крайната точка. На връщане придвижването става с
бягане и броене. Когато пристигнат на старт-финалната
линия, записват на лист резултата си и го дават на
учителя. След като пристигне и последната група,
стартират нови участници, като се придвижват по нова
отсечка. Те изпълняват същото. При третото изиграване
отново си сменят отсечките. Целта на играта е всеки отбор
да представи няколко резултата за всяка отсечка, като
различни състезатели са изминавали различните отсечки.
От записаните данни резултатът се сумира, за да се
излъчи победител. А това става по следния начин:
например първата отсечка е била с дължина 250 м.
Състезателят х е заявил числото 220. От 250 се изважда 220
и се получава 30. Това са точките му. Състезателят у е
посочил 290. Неговият резултат е 40 точки (290 – 250 = 40).
Сумират се точките на всички играчи от отбора за всички
отсечки и се получава краен резултат за всеки отбор.
Печели този, който е с най-малък брой точки.
1. Предварително учениците трябва да са

изучавали как да превръщат крачките си в
метри.
2. Не се разрешава съобщаването на глас на
резултатите.
3. Състезанието е за точност на измерването,
а не за бързина.
„Ветрилообразно бягане“ (вариант)
Предварителна подготовка и организация: Избира се

място за старт и от него на разстояние от 30 до 200 м се
определят 5–6 контролни точки (КТ). Измерва се
разстоянието до тях и се определя азимутът им.
Данните за всяка точка се записват на две листчета (за
двата отбора). В края на всяка точка се забива цветно
колче, а до него се поставя торбичка с предмет.
Предметите за всички точки да са различни (топка,
ракета за федербал или др.). Учениците се разпределят
в два отбора и всеки отбор определя реда, по който
играчите му ще участват. Изготвя се протокол-таблица,
на който за всяка КТ има две графи, в които да се
записва резултатът на двата отбора. Осигуряват се 2
бусоли, помощник съдии и 3 химикалки.
Описание и правила: Учителят връчва на двама играчи
(по един от отбор) листчета с разстоянието и азимута до
две различни точки и бусола. Това е знак за старт.
Учениците определят посоката и ориентир, който да
следват в тази посока, и тръгват, като измерват в крачки.
Когато пристигнат до КТ (колчето), отварят торбичката,
за да видят предмета и се връщат с бягане до старта,
където записват предмета на листчето и го предават на
учителя. В този момент той засича времето и го нанася в
протокола. След пристигането и на втория играч по
същия начин стартира нова двойка с нови две бележки с
данни за нови КТ. По същия начин продължава играта,
докато и двата отбора в различен ред отидат чрез
различни свои представители до всички КТ. Сумира се
времето на двата отбора и печели този с по-малкото.
Ако някой играч не намери КТ, в протокола се записва
времето на другия играч плюс 5 минути.
1. Играта се играе в позната местност.
2. Предметите се поставят в непрозрачна
торбичка, за да не се виждат отдалече.
3. Играта прилича на играта „Лъч“, но в
сравнение с нея функционалното натоварване
е по-малко, а трудността за откриване на КТ е
по-голяма, защото няма посочен ориентир.
4. Едновременно двамата играчи отиват до
различни точки, за да не си влияят.
5. Не се разрешава коментирането на КТ в
хода на играта.
Годишно тематично разпределение
№ МЕСЕЦ ФОРМА МАРШРУТ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ ВРЕМЕТРАЕНЕ (Ч.) ЗАБЕЛЕЖКА

СЕДМИЦА ИЗМИНАТО
РАЗСТОЯНИЕ (КМ)
1 2 3 4 5 6
1. ІХ – 4 Разходка До кой обект и по какъв терен. Умение за 2 ч. 3 км.

ходене в група. Ориентиране в парка –
посоките на света.
2. Х–3 Излет ПИ – за функционално натоварване 4 ч. 5-6 км.
3. . Обект. Игри на местността. Ходене по
4. . хълмист терен. Ориентиране по
. . условни знаци.
. ХІ – 2 Поход Обект – историческа местност 4 ч. 5-6 км.
9. (забележителност). Бивак. Игри.
9 ХІІ – 2 Екскурзия Туристически празник 6 ч.
м .
е .
с V-2
е
ц
а

лекция туризъм

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

лекция туризъм

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Туризъм – форми,

и други потребности на участниците в него

 Екскурзионна почивка и др.

Елементарна и достъпна форма, която не

Краткотрайно пребиване на близки до

Осъществява се чрез няколко различни

Много често се комбинира с туристическия

Туризъм, провеждащ се на етапи, при които

Продължителни туристически прояви, при

Отличава се със своите научно-откривателски,

Предварително обмислената дейност носи по-малко

Най-често практикувана форма на туризъм.

Техниката на придвижване при пешеходния

Използва се претъркалящата стъпка „пета-

 Кракът стъпва първо на петата и след това се

 През зимата при натрупан сняг водачът прави

 Каменопади, сипеи, лавини, места с пропасти,

 Избор на туристически маршрут, съобразен с

възможност при по-продължителна проява -

 Проучване състава, тяхната подготовка, интереси и др.

 Определяне на водач, помощници, медицинско лице,

 Спазва се ред и дисциплина.

групата, атмосферните условия и др., под командата

слабия в групата, който е добре да бъде зад водача, или

тези, които са силни физически.

непрекъснато всеки турист и при необходимост се прави

мин. според терена, за да си починат, да се оправят

поемане на течности – при ниски температури на

здравословните изисквания, като се съобразяват

разпъване на палатка, палене и обезопасяване на огън,

естествени, трайни, местни особености и др. с

1. Запознаване с прогнозата за времето и

 Ходене, наблюдение, ориентиране, игри, песни,

 За да се активизират по-големите деца и

Учителят поставя на децата задачата да

Придвижването до началото на пешеходния

В I клас по тема „Пешеходен туризъм“,

 Придвижва се организирано по равнинен терен;

екипировка за краткотраен туризъм.

Очаквани резултати по темата:

 Необходими уреди и пособия:

1. Стърчащи или свободно Заобикаляне, Вярна оценка за

Една от най-необходимите туристически

 Да позволява запазване на правилната стойка,

 Ремъците й трябва да са внимателно „прогонени”,

 дрехите и други плоски предмети се поставят

 Спазването на правилата за лична хигиена по

 дължината, микрорелефът, проходимостта,

● Формиране на положително отношение към спорта

Очаквани резултати по темата:

 Необходими уреди и пособия:

Поставя се часовник в хоризонтално положение.

За реализиране на поставените задачи може да

 тръгни в това направление

 Определянето на посоките на света по движението на

 Добре е да се поставят индивидуални и групови

Предварителна подготовка и организация: Избира

ходене по равнинен терен с преодоляване на естествени

закаляване на детския организъм.

пъргавина, равновесие), умения за концентрация на

● Умее да се придвижва по пресечен терен.

Очаквани резултати по темата:

подходяща туристическа екипировка според