Professional Documents
Culture Documents
Съдържание
Ранни години
Във Върховния комитет
Четническа акция
В четата на Кръстьо Захариев
Политически борби в Княжеството
Идейни борби между ВМОК и ВМОРО
Във ВМОРО
Аферата „Мис Стоун“
Роден Яне Иванов Сандански
Сблъсъци с върховистите
18 май 1872 г.
Илинденско-Преображенско въстание
Влахи, Османска империя
Разцепление на ВМОРО
Починал 22 април 1915 г.
Създаване на МОРО и НФП (българска
Пирин, България[1]
секция)
Балкански войни Погребан Св. св. Кирил и Методий, Рожен,
България
След Балканските войни
Убийство
Религия Православна църква
Възгледи
Подпис
Оценки за живота и делото
Литература
Външни препратки
Бележки Яне Сандански (https://commons.wikimed
ia.org/wiki/Category:Yane_Sandanski?use
lang=bg) в Общомедия
Ранни години
Яне Сандански е роден на
18 (30) май 1872 година в
Шемето, най-северната
махала на село Влахи,
Мелнишко, като последно,
трето дете в семейството
на Иван и Милка
Сандански, дъщеря на поп
Стойко Харизанов от
Влахи. Името Яне идва от
умалителното име на баща
му Иван. По време на
Руско-турската
Освободителна война
семейството му живее в
Горна Джумая. Баща му
участва в Кресненско-
Разложкото въстание, след
което се преселват в
Дупница, която за разлика Манифест
от Горна Джумая остава в
Като войник на редовна служба в
България.[4]
Българската армия, 1892 г.
В Дупница Яне Сандански завършва начално училище и учи
две години в прогимназията. В продължение на две и половина
години учи обущарски занаят и работи като чирак при местен, дупнишки майстор. От 1892 до 1894
година е войник в българската армия. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си
като ефрейтор от казармата се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в
адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов.[5]
Четническа акция
През лятото на 1895 след създаване на Върховния комитет, дотогавашните структури на местното
Македонско благотворително дружество в Дупница се вливат в новата организация под името
„Единство".[6] Начело е преизбран адвокатът струмичанин Костадин Змиярев, а в него членуват
Никола Малешевски и Димо Хаджидимов. Сандански също се включва в дейността му. По време на
подготовката на Четническата акция през есента на същата година, през Дупница минава
формираната край Рилския манастир Серска чета на стария войвода Стойо Костов от село
Скрижево, Зъхненско. Яне Сандански решава да помага на дело на освободителната борба и тръгва
с нея за Родопите. Четата е от около 200 души, множество от които са войници от българската армия
и сред тях има 12 млади български офицери, тогава поручици – Тома Давидов, Димитър Жостов,
Димитър Думбалаков. В четата участват и редица сетнешни дейци на организацията, по това време
студенти Кирил Пърличев, Димитър Мирасчиев и други. Целта е била четите да навлязат във
вътрешността на Османската империя и с провокативни действия да предизвикат намесата на
Великите сили да поискат от султана и турското правителство изпълнението на член 23-ти от
Берлинския договор, предвиждащ автономия за Македония и Одринско. Четата, в чийто състав е и
Яне Сандански, се насочва към Родопите, като напада и подпалва помашкото село Доспат. При
атаката са убити 40 от жителите му. След това преследвана от войска и башибозук, четата се изтегля
в България и се разпуска.[7]
Яне Сандански продължава да работи като просбописец и да участва в дейността на Комитета. През
1896 година Сандански узнава, че освен ВМОК съществува и друга, нелегална организация за борба
в Македония и Одринско, но информацията за нея е оскъдна. През 1897 година в Дупница, по повод
избухналата Гръцко-турска война е формирана нова чета на Върховния комитет, под войводството
на Кръстьо Захариев от село Ореховец, Серско, състояща се от тридесетина четници, към които се
присъединява и Яне Сандански. Четата е получила оръжието си отново от българските офицерски
патриотични дружества, чрез младите поручици Йордан Венедиков и Морфов. След това четата
навлиза в Пиринско. Най-сериозният сблъсък на тази чета с турските войски е над село Пирин, в
местността Дебели рид, където след еднодневно сражение успяват да се измъкнат от около 150 души
аскер, без нито един убит или ранен четник. По-късно в сражение с аскер в местността Лопово е
убит един четник, а Сандански е ранен в лявата ръка[8] и по-големият му брат Тодор Сандански,
който също е в четата, го връща в Княжеството за лечение[9].
Във ВМОРО
Сблъсъци с върховистите
След това двамата се ръкостискат и прегръщат, а всички четници и войводи викат „Ура“[27].
Разцепление на ВМОРО
Балкански войни
Преди началото на Балканската война Сандански е
уведомен от българските власти, чрез Христо Чернопеев
и обещава своята подкрепа във военните действия.
„Кръвта вода не става“ – така завършва разговорът му с
Чернопеев. В началото на войната старите вражди между
централисти, върховисти и санданисти са прекратени.
Яне Сандански организира чета от 500 четници с
подвойводи Стойо Хаджиев, Георги Казепов, Александър
Буйнов, Крум Чапрашиков, Иван Чонтев и Димитър
Сандански (II) с български офицери в Арнаудов и други и на 17/30 октомври 1912 година влиза
авангарда на Седма пехотна рилска в опразнения от турски войски Мелник, след което
дивизия пред Марикостенските бани, отбранява позициите северно от Рупелското дефиле по
вечерта, преди превземането на нареждане на командването на Седма рилска дивизия. На
Рупелското дефиле (октомври 1912). 17 октомври е назначен за кмет и военен комендант на
Мелник, но към 20 октомври Яне Сандански е в
авангарда на 50-и полк от III бригада на дивизията и
подпомага напредването ѝ. [36] Участва в навлизането на българските войски в Солун. Като авангард
на Седма пехотна рилска дивизия, около 300 четници – кавалеристи на Яне Сандански заедно с
кавалерията на майор Цонев влизат в Солун след предаването на града от Тахсин паша на гърците
на 8 ноември 1912 година. На банкет с български офицери в града Сандански вдига тост за
независима Македония, което довежда до скандал. Офицерите заявяват, че след толкова много
жертви от българска страна, за никаква независима Македония не може да става и дума. По-късно
Сандански е включен в щаба на новосформираната в Одринско 15-а щипска дружина на МОО.[37]
Дружината е създадена на 3 март 1913 г. в град Кешан. През същата пролет тя участва в акции в
Малгара и Кешан.
Чета на МОО с командир Яне Сандански
Номер Име Години Околия Селище Бележки
Аврам Ангелов 30 (32) Мелнишко Белевехчево[38]
Георги Мицев 24 Светиврачко Любовка[39]
Георги (Гоце) Хаджиделев 36 (45) Кукушко Кукуш[40]
Петър Ангелов 30 Хасковско Хасково[41]
Стефан Андонов[42]
Стою Апостолов[43]
Тануш Андонов[44]
В тази връзка серчани провеждат съвещание в манастира „Света Богородица“ до Неврокоп. Двата
основни въпроси, за които следва да се вземе решение, са: коя партия трябва да подкрепят в бъдещи
избори и каква да бъде ролята на България във войната между Антантата и Централните сили.
Сандански приема, че е невъзможно България да остане неутрална и тя ще бъде принудена да се
присъедини към някоя от страните. Решено е като непосредствена задача да се свали прогерманското
правителство на Радославов и да се подкрепят на власт демократите-русофили. След съвещанието
Сандански решава да организира преврат. Той иска да се провъзгласи република и да се промени
външнополитическата ориентация на страната. Сандански започва да търси съмишленици сред
опозицията, която е на страната на Съглашението. Заедно с Димитър Владов, Михаил Герджиков и
Кръстьо Станчев посещават ръководителите на демократите Александър Малинов и Андрей Ляпчев
и на народняците Иван Евстатиев Гешов, но те отказват да участват в заговора. Само Екзарх Йосиф,
който е прокуден по време на войните от Цариград в София, ги подкрепя. Поради липса на
политическа подкрепа Сандански се отказва от своя план. Задоволява се с една остра телеграма до
Фердинанд, в която го заплашва, да не води страната против Русия. По това време Александър
Стамболийски прави също опит да организира заговор, като се свързва с Павел Делирадев и търси
контакт със Сандански, който обаче не се осъществява. Същевременно братът на Крум, Стефан
Чапрашиков, който тогава е секретар на Цар Фердинанд, го уведомява за заговора на Сандански.
Междувременно участието на Сърбия във войната на страната на Антантата кара ВМОРО, в което
Сандански отдавна не членува, открито да симпатизира на Централните сили и на правителството
на Радославов. Тодор Александров иска война със Сърбия, която е окупирала голяма част от
Македония. Организацията осъществява контакт с австро-унгарската и германската легации и си
издейства солидни средства за въоръжаване. На 20 март 1915 година ВМОРО извършва
Валандовската акция, насочена срещу сръбската администрация във Вардарска Македония, с която
демонстративно провокира Сърбия и България към война. Сандански открито се противопоставя на
тази акция.[49] Той възразява остро в пресата на подновяването на четническата дейност, понеже
смята, че това дава оправдание на сърби и гърци да избиват или изгонят най-активните лидери на
българската общност.[50] С това примирието между враждуващите македонски революционери
приключва. Те отново се разделят на два лагера, заради
различното си мнение кого трябва да подкрепи България
във войната и каква тактика трябва да се прилага в
окупираните територии.
Убийство
Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не
оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще
Трупът на Сандански
загине от насилствена смърт и казва за себе си: „Аз съм
обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“. На
20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир,
където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в село Пирин.
Заранта кобилата му упорито отказва да прекрачи портата.
Домакините виждат в това лош знак и го увещават да не
тръгва. Въпреки всичко на сутринта продължава сам. Засадата
го чака в местността Блатата, където срещу него се стреля.
Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава
престрелката. Нападателите са 7 – 8 души, въоръжени с пушки.
Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от
тях го заобикаля в гръб и го застрелва.[51] Смята се, че
Лобното място на Яне Сандански
покушението е организирано от Стоян Филипов, а за
физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги
оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират
керванджии. На около 200 m източно от Роженския манастир е
църквата „Св. св. Кирил и Методий“, построена през 1914 г.
Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб.
След известието за заговора срещу него, Фердинанд вероятно е
подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребението
изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров. Известно
е, че преди това Сандански е поддържал добри контакти с
Фердинанд.[52] Той е посещавал често двореца преди
Младотурската революция и лично е развеждал царя из Серско
по време на Балканските войни. На надгробната мраморна
плоча се четат думите му: „Да живееш, значи да се бориш.
Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.“
Възгледи
Сандански е убеден републиканец и твърд привърженик на
лявото течение в Македоно-одринското освободително
движение. Той не подкрепя решаването на Македонския въпрос Некролог на Яне Сандански
чрез присъединяването на областта към Княжество България.
Според него Македония трябва да се обособи като автономна
единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея. Той стои зад
идеята за Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането ѝ, като
включи и останалите балкански страни, след като те приемат републиканска форма на управление.
Сандански приема, че когато България стане република, те заедно с Македония ще са част от
бъдещата Балканска федерация и това ще бъде формата за тяхното обединение. Това негово
схващане се тълкува от македонската историография като израз на национален, а не на политически
сепаратизъм. Самият Сандански, обаче се самоопределя само и единствено като българин.[53][54][55]
Същевременно лансира марксистки идеи и под тяхно
влияние издига лозунга за интернационалния и класовия
характер на борбата, която трябва да се води и полага
усилия да скъса всякакви връзки на организацията с
България. След разцеплението от 1908 година приема
тезите на отоманизма и се стреми да превърне своето крило
от ВМОРО от революционна в културно-просветна
организация. Не е за пренебрегване и отказът му поднови
въоръжената борба срещу младотурците след 1909 г.
Чета на Яне Сандански (в средата),
Пейо Яворов (третият отдясно на Приблизителна
Сандански) и Мирчо Кипрев (легналият характеристика за
най-напред отдясно) възгледите му дава
подписаното от него
възвание до жителите на
населения през 1904 година с гърци Мелник:
Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката
на тиранията, а днес добрите синове на отечеството я премахнаха и създадоха
щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете
“
под знамето на равенството, братството и свободата. Ей братя! Които сме
живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под
блестящия братски байрак. Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути,
евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем
неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта
„ си ще пролеем... Да викнем всички с един глас „Долу Султана! Да живее
народът! Да живее отечеството! Долу тиранията![57]
Според него при решаване на Македонския въпрос следва да се има предвид следното:
Между Балканските войни в Тирана Сандански дава интервю за италианския вестник „Секоло“, в
което заявява:[60]
Литература
Истинскиятъ ликъ на Яни Сандански, убиецътъ на Борисъ Сарафовъ, Ив. Гарвановъ и
Михаилъ Даевъ, София, Печатница П. Глушковъ, 1915. (http://macedonia-history.blogspot.c
om/2010/01/blog-post_15.html)
Яне Сандански Спомени, София, ИК „Синева“, Цочо Билярски и Ива Бурилкова, 2007.
Външни препратки
Изявление на Яне Сандански (http://strumski.com/biblioteka/?id=852), „Вести“, год. XXI, бр.
81, Цариград, 1911 г.
Две речи на Яне Сандански произнесени в Неврокоп на 17 юли 1908 г. по случай
Младотурската революция (http://strumski.com/biblioteka/?id=1000)
"Проекто-програма на М.-Одр. Рев. Организация; Програмни Искания на Македоно-
Одринската Революционна Организация (проект, изработен от Серския, Солунския и
Струмишкия Революционни Окръзи)" (http://strumski.com/biblioteka/?id=1601), Солун, 1908
година
„Писмо до жителите гърци в гр. Мелник“ (http://strumski.com/biblioteka/?id=1069), Писмо на
Яне Сандански публикувано във в-к „Революционен лист“, бр. 3, 17 септември 1904 г.
Интервю с Яне Сандански в сръбския вестник „Политика“ (http://www.strumski.com/books/
Интервю.pdf)
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански,
Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и
Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ (http://www.strumski.com/books/Върховистите.
pdf). София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава
Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
Стоян Г. Бояджиев: Истинският лик на Яне Сандански. София, 1994 г. (http://macedonia-hi
story.blogspot.com/2010/01/istinskia-lik-na-yane-sandanski.html)
Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил
Даев. София, 1915 г. 15 с. с 3 илюстрации на убитите (http://macedonia-history.blogspot.co
m/2010/01/blog-post_15.html)
За Яне Сандански (http://www.makedonskaistorija.com/item/16)
4. 8. 1914 г. – аминстия за Яне и ко (http://www.bg-history.info/?p=calendar&statiaid=480) БГ-
история.info
Спомени на Яне Сандански – на български (http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevod
i/1_1.htm) и на македонски литературен език (http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/K
nigi/spomjs.html)
Песен за Сандански (https://www.youtube.com/watch?v=9kjQejyK6l4/)
50-те най-големи атентата в българската история, Крум Благов; № 27. Убийството на Яне
Сандански (http://www.krumblagov.com/fifty/27.php).
Пешо Бояджиев от с. Ощава, Кресненско, Пиринска Македония – „Сведения за Яне
Сандански, Димитър Димов и Харизановия род“, София, 1971 година (http://strumski.com/
biblioteka/?id=1370)
100 години от смъртта на Яне Сандански (https://www.bnt.bg/bg/a/100-godini-ot-sma-rtta-
na-yane-sandanski), БНТ1, История.bg, 27 април 2015
"Гоце и Яне (лични срещи и спомени)" (http://strumski.com/biblioteka/?id=1472)
Бележки
1. Bŭlgaria prez 20-ti vek: almanakh, Ivanka Nikolova, Filip Panaĭotov, TRUD Publishers, 1999,
ISBN 954-528-146-4, стр. 1130 (http://books.google.bg/books?id=j3UslQH52OsC&pg=PA1130
&lpg=PA1130&dq=местността+%22Блатата%22+сандански&source=bl&ots=QOkThKyVov&
sig=2REtkvs46RO6zhCRKEDv1K1L8NA&hl=bg#v=onepage&q=местността%20%22Блатат
а%22%20&f=false)
2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 79, 85, 90
3. Български хроники, том 3: 1453 – 1878, Стефан Цанев, TRUD Publishers, 2008, ISBN 954-
528-861-2, стр. 475 (http://books.google.bg/books?id=JPEhC0oXsIAC&pg=PA475&lpg=PA475
&dq=яне+сандански+масон&source=bl&ots=c_cdJItHAM&sig=TLPXfzG4StvQxEZME4CymK
E71Q4&hl=bg&sa=X&ei=fm5RUp76LcPnswaHx4GwBA&ved=0CC4Q6AEwAA#v=onepage&q
=яне%20сандански%20масон&f=false)
4. Макдермот, стр. 10, 20, 30 – 32.
5. Макдермот, стр. 35, 38.
6. [Димо Хаджидимов. Живот и дело. Боян Кастелов, изд. на Отечествения Фронт, София,
1985 г., стр. 48 – 50.]
7. Макдермот, стр. 35 – 36.
8. Макдермот, 36 – 38.
9. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 190.
10. По-голям брат на комунистическия деец Станке Димитров.
11. Макдермот, стр. 41 – 44.
12. Макдермот, стр. 46 – 49.
13. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-
одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа
библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
14. Макдермот, стр. 54 – 56.
15. Макдермот, стр. 59 – 60.
16. Елена Кьосева по-късно се жени за Томан Златков, брат на върховисткия войвода и
основен противник на Яне Сандански Дончо Златков.
17. Макдермот, стр. 63.
18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и
ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр.
103.
19. Макдермот, стр. 91 – 97.
20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и
ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.
107.
21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и
ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.
7.
22. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 162. (ht
tp://www.promacedonia.org/obm1/4_3.html)
23. Макдермот, стр. 100.
24. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико
Търново, 2017. с. 87.
25. Макдермот, стр. 107 – 109.
26. Макдермот, стр. 121.
27. Илюстрация Илинден, бр.102, стр.13 – 14
28. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том
1 1878 – 1912, част втора, стр. 475 – 481., „Българските революционни чети в Македония
според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д.
Станчов“
29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и
ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.
104.
30. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 466 –
497. (http://www.promacedonia.org/obm2/43.html)
31. Бояджиев, Стоян. Истинският лик на Яне Сандански, София, 1994, стр. 14 – 15. (http://mac
edonia-history.blogspot.com/2010/01/istinskia-lik-na-yane-sandanski.html)
32. Освободителните борби на Македония, том II, Хр. Силянов, стр. 576. (http://www.promaced
onia.org/obm2/pok_lichni_1.html)
33. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София,
1989, стр. 369. (http://www.promacedonia.org/tn/tn_28.html)
34. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II (http://www.stru
mski.com/books/ДумбалаковТом2а.pdf). София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 41 – 45.
35. Добринов, Дечо. Тодор Александров – Легендарният водач на ВМРО, стр. 14 – 17. (http://m
acedonia-history.blogspot.com/2010/03/blog-post.html.)
36. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.115 – 7
37. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 602 – 603, 894.
38. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 24.
39. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 463.
40. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 749.
41. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 32.
42. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 39.
43. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 50.
44. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на
архивите, 2006, стр. 40.
45. сп. Съвременна мисъл, 15.V.1915 г., стр. 24 – 25.
46. Трифонов, Стайко. История на България 1878 – 1944. София, „БУЛВЕСТ 2000“, 1994.
ISBN 954-18-0010-6, стр. 125
47. Енциклопедия „България“, Том 5, Издателство на БАН, София 1986, стр. 590;
Лалков, М. История на България (681 – 1960). Том 2, „Аргес“, София 1995, стр. 295 – 296
48. Обречено родолюбие, ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Димитър Тюлеков, ISBN 954-8187-
56-6, Благоевград 2001. (http://www.makedonskatribuna.com/Tylekov_vmro_in_pirin.htm)
49. 50-те най-големи атентата в българската история. № 31. Валандовската акция, Крум
Благов (http://krumblagov.com/fifty/31.php).
50. в-к „Мир“ от 14.IV.1915 г. и в-к „Камбана“ от 19.IV.1915 г.
51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и
ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.
147 – 148.
52. Иван Михайлов, Спомени том II, стр. 253 – 255.
53. „Се сме българи Тасо, а се тепаме излишно. Тежи ми тая безполезна кръвнина." Тези
думи са цитирани в спомените на неговия съратник Атанас Янев и публикувани в
списание „Ехо“ от 26.05.1972 г.
54. „...За да се борим за свободата с успех, ние тук сме винаги разбирали, че трябва да
работим като националисти и като българи да организираме и издигаме българския
елемент – най-годния за организация и работа...“ Интервю с Яне Сандански (Интервюто е
с Тодор Паница, а не с Яне Сандански, цитатът е грешен) за вестник „Камбана“, № 325, 16
септември 1908 г.
55. „...Ако не се удовлетворяват българите в Македония, аз ще защитавам Eкзархията с
оръжие в ръка...“ Думи на Яне Сандански, изречени пред кореспондента на вестник
„Дневник“, по време на учредяването на „Народно-федеративната партия (Българска
секция)“, в град Солун публикувани на страниците на вестник „Дневник“ от 11 август 1909
г.
56. Революционен лист № 3, 17.09.1904.
57. Исторически музей – Велинград – Инв. кн. № 806.
58. Яне Сандански в интервю за вестник Камбана от 2 април 1910 година.
59. Интервю с Яне Сандански за вестник „Камбана“, № 325, 16 септември 1908 г.
60. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното
движение в Македония и Одринско, 1893 – 1941, Димитър Гоцев, изд. на БАН, София,
1983 г. цит. по в. „Утро“, бр. 980, 29 май 1913 г. (http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_4.htm)
61. Вестник Македонскій Голосъ, 11 брой, 1914 г.
62. Сандански најголем заштитник на македонството, В. Цветаноски, Утрински весник, Број
1759, 16 октомври 2006. (http://217.16.70.245/default.aspx?pBroj=1759&stID=34585&pR=26)
63. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I (http://www.stru
mski.com/books/думбалаковпървитом1.pdf). София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 170.
64. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I (http://www.stru
mski.com/books/думбалаковпървитом1.pdf). София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 172.
65. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I (http://www.stru
mski.com/books/думбалаковпървитом1.pdf). София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 173.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Яне_Сандански&oldid=10397289“.
Последната промяна на страницата е извършена на 16 юли 2020 г. в 18:13 ч.