Professional Documents
Culture Documents
Лекция ПБЕ 12.11
Лекция ПБЕ 12.11
2020)
Ще разгледаме:
1. Бройна форма
2. Съгласуване при формите за учтивост
3. Членуването в българския език
2. ФОРМИ ЗА УЧТИВОСТ
Мин. неопред. вр. (съм ходил, съм писал, съм донесъл) - мн. ч.
Вие сте ходили... Вие сте били... Вие сте казали...
Не съобразяваме с пола на лицето и числото. Вие сте били болен.
Вие сте били болна. Вие сте били болни. Вие сте били подходящ за кмет.
Вие сте били подходящи за народни представители.
Има десет думи (кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън), които пазят
мекостта си още от старобългарския език, и затова се членуват само с мекия вариант -я/-
ят.
Пример:
На пътЯ беше израснал бурен. ЗетЯТ поздрави гостите си.
Имена, които завършват на -й, при членуване то отпада и винаги се пише мекият
вариант на членната морфема (-я/-ят).
Пример:
Герой – Той беше героЯТ на вечерта. Чай – Остави чаЯ да изстине.
Винаги след глагола „съм“ или след глаголи, които са с преносна употреба и може
да бъдат синоними на глагола „съм“ (оказа се, изглежда, казвам се), се пише пълен член (-
ът/-ят).
Пример:
Той се оказа най-подготвениЯТ. Аз съм пилотЪТ на самолета.
Членуването в българския език преминава през тежък изпитателен път. Още през
1835 г. Неофит Рилски в „Болгарска граматика“ изследва българските говори и въвежда
членуването според синтактичната функция на думата в изречението. В края на XIX век
министърът на просветата Тодор Иванчов заедно с филолога Марин Дринов въвеждат
езиковедското правило за пълен и кратък член. При правителството на Стамболийски
членуването е подчинено на т.нар. правило за еуфонията, т.е. с пълен член се членувало,
когато следващата дума започва с гласен звук. Една от най-големите реформи в
правописната система на имената се осъществява през 1945 г. при управлението на
Отечествения фронт. Тогава се взима единодушното решение вариантите на членуването
да се използват като дублети. Известно време след това благодарение на будния и
високоакадемичен дух на академик Балан се установява употребата на пълния и краткия
член, каквато я познаваме и днес. До днес…
Обобщено :
Щом може да заменим с "той" - пълен член.
Щом може да заменим с "него" - кратък член.
Когато имаме предлог никога не се членува с пълен член.
Подлогът винаги е с пълен член (заменя се с той).
- Добрият и съвестният адвокат...
И двете се членуват, защото са определения към подлога.
Безлични предикати :
Боли ме зъбът. (Той ме боли. ) - имаме подлог, който прилича на допълнение
Ще си облека костюма - новия/ сивия. - след тирето е кратък член, защото е допълнение.
Чрез "Съм" се образува сказуемно опред. в бълг. ез. ; след всички форми на глагола "съм"
е с пълен член :
Студентът е първият....
Аз съм първенецът.
Той ще бъде отличеният...