Благоевградски говоръ

Особености:
1. Застѫпникъ на старбългарския ѫ е гласната a: кàшта (кѫща), сàбота (сѫбота), важè (вѫже).
2. Застѫпникъ на старобългарския ъ е прѣдимно o и въ рѣдки случаи а: зол (зълъ), пèток
(петъкъ), дàска (дъска), кàсно (късно).
3. Групи шт и жд на прасляванскитѣ *tj и *dj: кàшта, сàжди.
4. Подвижното ъ при сонантно р се изговаря винаги като ръ: грънè (гърне), връх (връхъ),
сръ̀бин (сърбинъ).
5. Испадане на съгласната л при групата ъл/лъ между съгласни: вък (вълкъ), пъх (плъхъ).
Исключение отъ това правило сѫ: длъг (дългъ), зòлва (зълва), зол (зълъ).
6. Прѣходи в⇒ф в позиция слѣдъ беззвучна съгласна: сфѝрка (свирка), цръ̀кфа’ (църква)
7. Членна форма за мѫжки родъ единствено число:
-о слѣдъ твърда съгласна: човèко (човѣкътъ), градò (градътъ), вòло (волътъ).
-е слѣдъ мека съгласна: кòне (коньтъ), крàйе (краятъ), добрѝйе (добриятъ)
8. Наличие на падежно окончание -те при личнитѣ имена отъ мѫжки родъ, завършвующи на -
о и -е: Ристò—Ристòте, Гошè—Гошèте, Петрè—Петрèте.
9. Образуване на деепричастия съ -аèк’и: шетаèк’и (шетайки), бераèк’и (берейки), седаèк’и
(седейки).