разпространено в миналото още от древността е било схващането, че високата надареност, достигаща до

ност, е във връзка с някакви болестни разстройства на личността, преди всичко с определени психични
явания и генетични заболявания. По-късно са били доказани не един, а десетки подобни случаи на душевно
но здрави гениални личности – творци в различни области на изкуството, науката и политиката.
във всеки човек са заложени значителни умствени възможности. Действително милиардите клетки на човешкия
могат да извършат огромна работа. Въпросът е в това, че ние още не сме се научили да мобилизираме цялата
ощ на забележителния „механизъм на мисълта”; затова огромното болшинство от хората използуват грандиозните
жности на своя мозък само в незначителна степен.
но голям научен интерес представляват случаите, когато самата природа като че извършва експеримент,
лирайки по подобен начин активността на мозъка. Конкретно става дума за някои наследствени аномалии, водещи
ко увеличаване на творческата енергия на човека. Изобщо днес вече не буди съмнение, че генотипът на човека
еля не само неговите външни физически признаци и биохимични свойства, но и много от психичните му
ности.
о много факти от науката позволяват да се постави днес съвсем определено въпросът за генетичния произход на
а психични свойства на човека, за които по-рано съществуваше мнението, че са изцяло детерминирани от
лните и културно-възпитателните въздействия.
повече – някои наследствени дефекти на метаболизма и отклонения от нормалното развитие определено показват
с известни положителни прояви на интелекта, психиката, издръжливостта на физическо и умствено натоварване

дани са три типа наследствени патологии, които спомагат за рязкото увеличаване на умствената енергия:
ата и два синдрома – на Марфан и Морис
нтересен случай представлява синдромът на Морис – тестикулна феминизация на индивиди с мъжки
охромозомен генотип XY . Поради нечувствителност на тъканите към мъжкия хормон на семенниците, дължаща се
озомно-рецесивен мутантен ген, такива болни имат полови органи, телесна структура и окосмяване от женски тип
ществото те се приемат като жени. Развива се фактически фенотипно женски организъм, разбира се, напълно
оден, без менструация. Жените с тази аномалия обикновено са красиви, едри, с дълги ръце, отличават се със
а и стройна фигура. Поради своята енергия и атлетическо телосложение често са ставали рекордистки и
онки в различни видове спорт, което е наложило да се изключат от женски спортни състезания. Между
атите спортсменки честотата им достига 1%. Те се срещат и между жените с блестящи делови и интелектуални
независимо от това, че и много нормални жени може да притежават подобни качества.

ра се, откриването на такива индивиди е свързано с известни трудности. Докато редкият синдром на Марфан,
авян от доминантен ген, може да се проследи в поколенията, тестикулната феминизация е много интимна
лия, а освен това болните нямат потомство. Но все пак някои от тях са оставили следи в историята. Ефроимсон
вниманието си на Жана д’Арк, която според дадените за нея описания била висока, стройна и с изключителна сила
иво лице. Общото и телосложение имало донякъде мъжки пропорции. Въпреки голямата си набожност и скромност
т дете тя се отличавала с любовта си към езда, физически и военни упражнения, обичала да носи мъжко облекло.
тези косвени указания, даващи основание да се подозира, че при нея синдромът на Морис, има и пряко
телство за това – тя не е имала менструация, което е типично за този синдром у момичетата с подобни физически
и умствени прояви. Увлечена в борбата за освобождението на Франция, Жана д’Арк, ръководела цяла армия от
и ги вдъхновявала за подвизи в името на отечеството.
се вижда от посочените факти, съществува в редица случаи някаква връзка на талантливостта,
пособността, повишената умствена активност и енергия с високото ниво на пикочната киселина и с други
изми, стимулиращи подобни прояви, а това фактически потвърждава извода, че мозъкът на повечето хора без
елена възбуда т.е. в норма, реализира само нищожна част от своите потенциални възможности. Естествено това
ачава, че преобладаващата част от забележителните хора са проявили редките си качества поради нивото на
е и други естествени стимулатори, възникнали в техния организъм при различни патологични състояния. Както
язва Ефроимсон, спектърът на човешките способности е почти безпределен, а броят на различните професии се
ява на около 40 000. Следователно трудно би било да се намерят нормални хора, които да не притежават дарбата
отят творчески в някоя от тези професии, в едно или в друго поприще. Много важна роля в случая играят
ческите, възпитателно-образователните, социално-икономическите, включително и „професионалните” фактори,
ието на които най-често е трудно отличимо от ролята на генотипа. Едва ли може да има съмнение например, че
дствената надареност има определена връзка и с „традиционнопрофесионалната наследственост”, която се
ява в цели „династии” актьори, музиканти, учени. Известно е, че от 54 мъже – прародители, родители и потомци на
Себастиан Бах – 46 от тях са били професионални музиканти, а от тях 17 – повече или по-малко видни
зитори.
ните за надареността и гениалността – това е един от най-сложните проблеми на генетиката и социологията, за
ването на който сега се правят първите крачки. Наред с класическите и някои нови методи, прилагани при подобни
двания, в бъдеще ще придобиват все по-голямо значение данните на физиологията, ендокринологията и
мичната генетика, които могат да разкрият още редица механизми, действащи в норма и патология за стимулиране
рческата енергия у човека.
жава особено внимание връзката между надареността и някои прояви на физиологична, психична и нервна
ст на хората, на които се спира Малиновский. Спомената бе известната от миналото хипотеза на Ч. Ломброзо, че
ността е свързана с някаква психопатичност, варианти на която хипотеза се срещат в някои мисли на Фройд,
ер и други представители на психофизиологията. По-правилно е осветен този въпрос при изследванията на
нский, който се опитва да екстраполира за някои психични особности на човека получените от него
иментални данни за формиране на поведението на животните в норма и патология. Неговите опити са показали,
якога ясно наследяващи се доминантни форми на отбранителна реакция у животните не се проявяват у индивиди,
о съобразно с генетичните данни би трябвало да се проявят. Отнася се за животни, от които се очаквало да
ат типична отбранителна реакция съобразно с техния генотип, но не са я проявявали и се държали пасивно.
ждайки към това явление като физиолог, Крушинский идва до извода, че за проявяването на отбранителната
ия и изобщо на различни форми на поведение е необходимо определено ниво на възбудимост на животното. Тъй
баче степените на възбудимост се унаследяват независимо от характера на отбранителната реакция, тя може да
не у отделни индивиди въпреки наличността на „отбранителен” генотип, защото не е достигнат в тях прагът на
димост, необходим за проявяването на този генотип. Крушинский е проверявал тази хипотеза, като повишавал чрез
дящи фармакологични въздействия възбудимостта у такива животни. По този начин той успял да предизвика у тях
форма на реакция – агресивна или пасивноотбранителна, която би трябвало да се очаква съобразно с данните за
генотип. За отбелязване е, че животните, при които не се очаквала никаква реакция, въпреки повишената им по
кологичен път възбудимост не са проявявали нито агресивност, нито плашливост. Това също потвърждава
зата.
нова на тези данни Крушинский предполага, че именно с възбудимостта може да се обясни проявяването както на
форми на надареност, така и на някои психични заболявания. Оттук се стига до извода, че отделни лица от едно
ство с „повишена възбудимост” може да имат както положителни, така и отрицателни прояви, например творчески
бности или психопатии съобразно с други свои наследствени заложби или действието на определени фактори на
ата среда. Изпъква и въпросът за възможностите да се предизвика проявяването на надареността чрез съответни
йствия върху физиологията на човека, като се изхожда от предпоставката, че един или друг физиологичен фон
да стимулира или да потисне проявяването на генетично детерминираните способности, макар те да не зависят
от този фон.

овский посочва случаи от личната си практика, от които се вижда, че под влияние на различни изкуствени
ва с възбуждащ ефект или при повишено съдържание на адреналин в организма поради внезапна нервна възбуда
ни лица са били в състояние да решават определени задачи и да проявяват изобщо творческа активност,
чайна за тях при обикновени условия. Напълно допустимо е обаче същите състояния на възбуда да доведат при
друг генотип до малки или съществени патологични последици.

дно възможностите за пълно реализиране на талантите трябва да се търсят в различни направления – социално-
ческите фактори, педагогическите методи, генетичните заложби, – а също и в изучаване на физиологичните
оставки за проявяване на скритите във всеки човек способности. Близки до посочените изводи правят и изтъкнати
три, например П. Б. Ганушкин в книгата си „Клиника на психопатиите”.

показателен е фактът, че към физиологичните аспекти на проблема за способностите и гениалността насочват

вече вниманието си видни представители на биологичната наука, генетици, физиолози и психиатри. Това, както
язва Малиновский, е нова крачка към изясняване механизмите на надареността, която рано или късно ще доведе
до нови знания и ефективни средства за управление на собствените му творчески възможности, които
ствено и качествено варират в много широка скала. Всъщност всички досегашни изследвания и наблюденията в
живот показват, че между обикновените способности, дарбите и гениалните прояви при хората има много преходи.
ните за това се крият в много сложното взаимодействие между условията на околната среда, преди всичко на
лните фактори, и наследствените заложби, намиращи понякога израз и в определени патологични състояния на
зма от типа на описаните по-горе. Разбира се, проблемът е много сложен и затова постигнатото досега в тази
т е твърде незначително в сравнение с онова, което предстои да се извърши. Очевидно все още не са разработени
ъчно надеждни методи и не са открити някои от главните направления за атакуване на този проблем. Предполага
когато социологията и сродните на нея хуманитарни научни области достигнат в следващото си развитие до по-
разкриване на пътищата за формиране на личността под влияние на факторите на средата, а социалната
ка стане точна наука, днешното решаване на много от тези въпроси ще изглежда толкова далечно от
ителността, колкото алхимията от съвременните отрасли на химическата наука.