13.Когнитивни теории за ученето.

Поведенските теории за ученето по - трудно се фокусират на по - невидимите процеси на

ученето, например обработка на понятие, учене от текст, решаване на проблеми и мислене, които
са трудни за директно наблюдение. Върху тези въпроси по-скоро се фокусират когнитивните
теории за ученето. Основна идея тук е обобщаването на модела за преработка на информацията.
Фокусът тук е върху това, кой е процесът, при който информацията се поглъща и как може да се
възползваме от него, за да може учениците да запаметят информацията и уменията, които имат
значение за тях. Явно става дума за паметови процеси, като първия компонент, който тук се
разглежда е т.нар. сетивен регистър. Сетивните регистри получават огромни количества
информация от сетивата и я задържат за много кратко време, около 1 – 2 сек., ако нищо не се
случи с информацията, тя бързо се губи. Други основни понятия са: възприятие, внимание,
кратковременна и дълговременна памет, както и факторите, които ги обуславят.
На други модели за преработка на информацията се явяват алтернативни теории, увеличаващи
вероятността информацията да се съхрани в дълговременната памет. Такива са:
Теория за нивата на преработка (Craik, 1979), според него хората подлагат стимулите на
различни нива на умствена преработка и задържат само онази информация, която е била
подложена на най-пълна преработка. Според теорията за нивата на преработка, колкото по-голямо
внимание обръщаме на детайлите на даден стимул, толкова по-голяма е неговата обработка и
следователно по-голяма е вероятността да го запомним.
Теория за двойния код, тази теория е свързана с предходната, разработена е от Паивио. Според
нея информацията се съхранява в дълговременната памет, в две форми – зрителна и вербална, като
идеята е, че информацията представена зрително и вербално ще се запомни по-добре, отколкото
информацията представена само по един начин;
Теория за подходящата за пренос обработка - счита се, че паметта зависи не само от
дълбочината на преработката, но и от начина по който информацията е била заучена и след това е
била проверена. Според Брансфорд силата и продължителността на спомена зависи не само от
дълбочината на преработката, но и от сходството между условията, при които материалът е бил
заучен и тези, при които се възпроизвежда.
Модел на паралелно разпределената преработка - основава се на идеята, че информацията се
преработва едновременно в три части на паметовата система, като всяка от които оперира с една и
съща информация в един и същ момент. Това позволява незабавно да използваме информацията от
дълговременната си памет за интерпретиране на думи, събития, значения, факти, което означава,
че дълговременната памет действа едновременно с нашия сетивен регистър и с кратковременната
памет;

Когнитивните умения се отнасят до това как човек възприема, мисли и разбира чрез
взаимодействието на генетични фактори с наученото. Когнитивното развитие засяга обработката
на информация, интелигентността, разсъжденията, езиковото развитие и паметта. Поведението на
детето е свързано с подкрепление, а подкрепленията идват от външната среда. Негативните и
позитивните подкрепления имат различно влияние върху детето.Негативните промени върху
децата имат странични ефекти- тревожност и много по-лошо от наказваното поведение .

В продължение на много години теоретичните основи на когнитивното развитие произлизат

главно от теорията на Жан Пиаже. Той смята, че децата са биологично подготвени за активното
изграждане на знания в точна последователност, водеща до появата на логическото мислене.
Въпреки несъмненото положително влияние на тази теория, някои справедливо отбелязват, че тя
пренебрегва важната роля на социализацията. Друга гледна точка произлиза от изследванията на
Лев Виготски. Той твърди, че мисълта се развива първоначално в социалното взаимодействие и
по-късно става достояние чрез езика и речта. Според него, познанието на детето се развива в
социалния контекст чрез взаимоотношенията с родителите, братята и сестрите, приятелите и
възпитателите на детето. Т.е. когнитивното развитие на децата е зависимо от и се развива
благодарение на контактите им с другите.
Двете теории оставят трайно влияние върху съвременния поглед за разбирането на
когнитивното развитие. Биологичната ни предразположеност за натрупването на знания чрез
преживявания и взаимоотношенията ни с околните играят важна роля във формирането и
развитието на нашите познавателни процеси.
Елементи от бихевиористката традиция са преработени и включени в когнитивисткия модел на
учене: стимулите се превръщат във вход, а поведението – в резултат. Ако бихевиористите третират
ума като черна кутия, то когнитивистите признават важността на менталните и психическите
процеси. Те се интересуват от моделирането на менталните структури, който въздействат на ума и
поведението. Възходът на теорията за когнитивното обучение в средата на XX век е повлиян от
развитието в области като лингвистика, неврология, психология, образование и зараждащата се
област на компютъра наука.
Елементи от бихевиористката традиция са преработени и включени в когнитивисткия модел на
учене: стимулите се превръщат във ход, а поведението – в резултат. Ако бихевиористите третират
ума като черна кутия, то когнитивистите признават важността на менталните и психическите
процеси. Те се интересуват от моделирането на менталните структури, който въздействат на ума и
поведението. Възходът на теорията за когнитивното обучение в средата на XX век е повлиян от
развитието в области като лингвистика, неврология, психология, образование и зараждащата се
област на компютъра наука.

Характеристики на когнитивното развитие: Пиаже разделя когнитивното развитие на децата и

юношите на 4 стадия - сензомоторен (от 0 до 2 години), дооперационален (от 2 до 7 години),
стадии на конкретните операции (7-11 години), формални операции (11-18 години).
Пиаже е убеден, че всички деца преминават последователно през тези стадии, не може да се
пропусне стадий, но е възможно децата да преминават с различна скорост. Два основни фактора
определят скоростта на преминаване през отделните стадии. Когнитивното израстване
(биологичното съзряване) и активното взаимодействие със средата. Пиаже вярва, че всички деца
се раждат с вродената способност активно да взаимодействат със света около тях. Два процеса
стоят в основата на развитието: асимилация и акомодация. Конкретните психични структури,
които представляват организиран начин за осмисляне на опита, се наричат схеми. Схемите се
променят с възрастта.
Асимилацията е процесът на разбиране на нов обект или събитие от гледна точка на
съществуващата схема. Понякога, обаче, старите начини за разбиране на света не работят. Когато
това стане детето може да модифицира съществуващата схема според новата информация или
опит, този процес се нарича акомодация. Например, ако бебето е усвоило схема за пускане и
прилага тази схема към различни предмети, защото вижда, че предметите тупват, но някои не и
така то ще усвои идеята, че някои предмети могат да бъдат пускани, а други не.

Сензомоторен стадий
Най-ранният етап е наречен Сензомоторен,защото бебетата и малките деца,изследват света като
използват сетивата и моторните си умения. В началото на стадия бебетата използват рефлексите,за
да създадат по-интересни и преднамерени модели на поведение. Това учене първоначално се
получава благодарение на случайността, а след това,чрез по-целенасочени проби и грешки.
Към края на периода децата преминават към по-планиран подход към решаването на проблемите.
За първи път те могат умствено да си представят обектите и събитията. На този етап се появява
това,което повечето от нас биха нарекли МИСЛЕНЕ. Това е съществен напредък, защото означава,
че детето може да планира и обмисля поведението си.
Друг белег на сензомоторния етап е развитието за разбирането за постоянството на обектите.
Децата трябва да научат,че обектите съществуват, дори когато не са в тяхното полезрение. Ако
покриете шишето на бебето с кърпа детето няма да махне кърпата,но по-голямото дете би махнало
кърпата. Когато децата развият идеята за постоянството на обектите правят стъпка към по-
напреднало мислене. Те могат да използват символи,за да си представят нещата мислено и
всъщност да мислят за тях.

Дооперационален стадий
Мисленето в егоцентрично. Детето мисли и оценява събитията,така както ги вижда и вярва,че
всички хора мислят като него.Разсъжденията не се основават на логиката на възрастните.
Друга особеност е,че мисленето е необратимо. В умствен план детето не може да премине пътя от
края на една логическа операция до нейното начало. Деца,които са достигнали само
Дооперационален стадий на развитие няма да могат да смятат на ум със събиране и изваждане.
Вниманието се концентрира само върху един детайл от събитие,ситуация или проблем. Дете,което
е достигнало Дооперационален стадий може да вярва,че майката е по-възрастна от бабата.
Не се запазват представите за брой, количество, дължина или време. Пиаже нарича този принцип
консервация.

Стадияи на конкретните ситуации

Умение за класификация - класифицира и обобщава обектите въз основа на наблюдаеми

характеристики.
Умение за съхранение - приема,че характеристиките на обектите могат да останат непроменени,
независимо от някои други промени.
Обратимост - детето може да се върне умствено от края на една логическа операция,до нейното
начало. Детето на тази възраст, може да разбира,че понятия и прости хипотези,които пряко се
отнасят към действия или обекти.Може да следва стъпка по стъпка инструкции,подобни на
рецепти,при положение, че всяка стъпка е напълно определена.
Стадий на формалните операции от 12-18 г
Децата развиват умения за теоретично разсъждаване, могат да прилагат логическите
умения,класификация,съхранение,сериация към отношения или свойства,които не се поддават
лесно на непосредствено наблюдение.
Имат способност за вероятностно разсъждаване,признават вероятностният характер на явленията и
могат д разсъждават и да приемат изводи или обяснения,свързани с вероятностния харакетр на
явленията.
Децата достигнали този стадии,умеят да боравят с понятия,различни
взаимоотношения,аксиоми,теореми и абстрактни връзки.
Те могат да изразяват идеи чрез символи.Децата могат да планират дългосрочни процедури,за да
постигнат определени цели. Проявяват кртиост към собствените си процеси на разсъждение и
активно проверяват достоверността на информацията,чрез търсене на допълнителна информация.
Детето има своя логика за света,която перфектно му служи,но почти няма допирни точки с
очакваната логика с учениците от училище.
Конкретният ученик притежава логиката на възрастните,но може да мисли логически само за
нещата,които непосредствено преживява и възприема със сетивата си.

Препоръки към учителите:

Идентифицирайте мисловните способности на вашите ученици кото изсллушваме
техните разсъждения. За да работи този процес, нашите ученици трябва де чувстват
напълно свободни да изразяват открито своите мисли. Много е важно да не даваме
никакъв ориентир – вербален или пооведенчески, за правилността или погрешността на
отговорите им. Целта на това изслушване е да определим нивото на познавателното
развитие на учениците, а не да ги оценяваме. Ако децата открият, че ще бъдат
санкционирани поради незнание на верния отговор ще избягват да вземат участие и
процесът няма да работи.