Учителят като мениджър на

класа

Който се осмелява да
бъде учител,
не трябва никога да
спира да се учи.
(Джон Дана)
 Проблемът за модернизацията на образованието
стои пред всеки от нас и се превръща в голяма
отговорност. Интернет, информационните
технологии и мащабната комуникация налагат
формирането на личности, способни да решават
проблеми, да преработват информация, да работят в
екип.
Смятам, че особено важно звено, свързано с
промените в образователната сфера, засяга учителя,
който трябва да поеме нови роли и изгради
съответните адекватни умения в динамичните
условия.
Направленията за работа на учителя следва да
бъдат насочени първо върху самия него, второ върху
учениците.
 Приоритети на учителя
• Да бъде приятел с учениците;
• Да бъде съпричастен към техните постижения и трудности;
• Да насочва своята работа към начина на мислене и стила на
учене на учениците;
• Да управлява груповата работа в клас;
• Да общува персонално с всеки ученик и го стимулира към
заемане на активна позиция, към поемане на отговорност не
само за своите грешки, но и за своите постижения;
• Да изгражда качества като самосъзнание, самоконтрол,
съпричастност, настойчивост, последователност.
Учителят е ключов участник в образователния
процес. Това е така, защото той носи духа на
образователната система, дефинира учебните
ситуации, оценява образователните постижения.
Учителят участва в образователния процес с целия
си психологически, професионален и нравствен
потенциал. Недостатъците му се мултиплицират в
системата и обуславят слаб контекст на ефективност.
И обратно неговите достойнства директно повишават
качеството на образованието. Личността е важна
част от това, което нарекохме донякъде интуитивно
“потенциал на учителя”.
 Класната стая е мястото, където учениците
прекарват голяма част от живота си.
Създаването на безопасна и организирана
среда в класната стая е много важна задача
на учителите. Работата им по създаването на
такава среда се е развивало като специфична
област в педагогиката – “мениджмънт на
класа” в течение на много години.
Терминът “мениджмънт на класа”
(classroom management) включва всички
организационни и процедурни мерки за
контрол на процесите в ученическия клас.
Обикновено се определя като широк спектър
от поведения, чрез които учителят формира и
поддържа условия, облекчаващи
ефективното обучение в рамките на една
учебна общност. То е един продължителен
процес, въвличащ и мотивиращ учениците за
участие, осигуряващ обратна връзка и
ръководство на ученическите дейности.
Усилията на ефективния учител-мениджър са
активни, реактивни и подкрепящи.
 Функции на учителя като
мениджър на класа
• Комуникативната функция се изявява във всеки момент и във
всяка форма на труд; в урока; и в извънурочните и
извънкласните занимания, и в контактите с родителите, с
представителите на училищните власти и на социалните
фактори от обществените организации извън училище.

• Конструктивната функция отразява съзидателните страни в

дейността на учителя. Той трябва да работи по подбора,
композицията и проектирането на учебно-възпитателното
съдържание, по обогатяването и систематизирането на
професионалните си действия.
• Организаторската функция-професионалната находчивост
и инициативност на учителя се явяват като решаваща роля за
успеха на тази функция. а също и способността му да
направлява тази дейност на учениците, да организира
общуването им с факторите на околната среда и със
съучениците си

• Гностичната функция се отнася до същностната страна на

професията на учителя, до дейността му по предаването и
усвояването на знанията. Тук е необходимо да бъдат на лице:
познавателните действия по отношение на учениците, действия
предимно по диагностициране на учителския труд;по
опознаване на учениците, с които работи;познавателни
действия по отношения на научната специалност, която той
преподава и на педагогическите, психологическите и други
сродни науки;
 Всички функции на учителя се проявяват в
единство, подлежат на развитие,
обогатяване. Взаимодействията между
функциите са постоянни и многопосочни,
често пъти се преплитат и взаимно се
допълват. Функциите са единството и
целостта на учителската професия , труд за
формиране на човешката личност.
На учителя се налага да се
самоконтролира, самооценява като
професионалист, да осмисля своите
постижения и затруднения, да анализира
причините, да си прави съответните изводи
от това.
 СТИЛОВЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА КЛАСА

Стилът на управление се изразява в начина на

работа, в предлаганите методи, средства и подходи
за постигане на целите и решаването на конкретните
задачи, в координирането на личните и
обществените (групови) интереси, във
взаимодействието между ръководител (учителя) и
ръководен (класа).
Стилът на управление се разглежда като "от­но­си­
тел­но ста­бил­на, об­ща и вътрешна индивидуална
конфигурация от управленски дейности". Стилът на
управление зависи от познанията, опита, ситуацията,
спецификата на трудовата дейност, особеностите на
класа, както и от редица личностови особености на
ръководителя.
 Най голямо значение между тях имат:

• авторитарност;
• доминантност (покорност, отстъпчивост);
• тревожност;
• екстраверсия/интроверсия;
• поемане на риск;
• агресивност/толерантност;
• самостоятелност/несамостоятелност;
• интелигентност;
 В литературата има редица теории, в които класификацията
на стиловете е на базата на различни критерии:

а) автократичен:
• Автократичен, диктаторски характер
• Учителя нарежда, а ученика изпълнява
• Учителя е властен, активен, а ученика е пасивен обект
• Отношенията са сурови

б) демократичен:
• Съществува сътрудничество между учител и ученик, общи
интереси и идеи
• Учителя организира и ръководи, но и насърчава
самостоятелност, индивидуализъм
• Учениците са активната страна
• Съществува близост
в) либерален:
• Свързан е с идеите на свободното възпитание и
хуманизма
• Вниманието е насочено към интересите и нуждите на
учениците
• Учителя не е управленец, а консултант, съветник;

От трите стила на управление естествено за

предпочитане е демократичният, при който
учениците имат свободатада избират, да се
саморазвиват, но в очертаната вярна посока и
подпомогнати от учителя в условията на
сътрудничество и взаимно уважение
 Основни цели на мениджмънта на класа:

• Осигуряване на производителен климат за обучение

и за академични достижения.
• Осигуряване на удовлетворение на ученика от
обучението.
Производителността и удовлетворението са
свързани.

Когато се разработват елементите на плана за

мениджмънт на класа, тези цели трябва винаги да се
имат предвид и съобразно тях да се вземат решения
за процедури, правила, избори и пр. Трябва да се
има предвид, че не винаги те са напълно възможни
за реализация в комплекс и е необходимо понякога
едната да се остави съзнателно на заден план.
 Подходите към мениджмънта на класа са:

• Интервенционистки подход или “опекунство” – счита се, че

учениците не са квалифицирани, за да се самоуправляват,
следователно, отговорността за обезпечение на
съответстващото поведение е на учителя. Управлението става
чрез явни правила, награди и наказания, определени от
учителя. Подчертава се индивидуалността на поведението и
отношенията учител-ученик.

• Неинтервенционистки и интеракционистки подходи –

обезпечават възможността на учениците да имат глас.
Отговорността за вземането на решения и властта е
разпределена между учителя и класа. Стремежът на учителя е
да направи учениците отговорни за своето поведение. Това
става чрез разясняване на перспективите, ефекта от
поведението върху другите, критика на ирационалните
оправдания, търсене на взаимно приемливи решения и пр.
Подчертава се колективността на поведението и отношенията
учител-ученик в рамките на групата.
 В съвременната теория и практика са се оформили
няколко съдържателни направления на мениджмънта на
класа:
• Учителят като мениджър на класа – разглеждат се въпросите
за неговите мениджърски функции (планиране, организиране,
екипиране, ръководене, контрол); развитието на младия
учител като мениджър на класа и неговата
професионализация; условията за успешност и критериите за
ефективност на мениджмънта на класа.
• Мениджмънт на учителския екип, работещ с класа –
разглежда се учителския екип (учителите, работещи с класа)
– формиране и функциониране, съвместимост и сработване,
разпределяне на роли и отговорности; единните
педагогически изисквания на екипа – ценности, нагласи,
преподавателски стилове, културни перспективи, стандарти
за поведение; роля, функции, дейности на класния
ръководител като лидер на учителския екип.
• Мениджмънт на класа като учебна среда – организация и
контрол на обучението, мотивация на обучението,
ефективност, учебен стрес; ефективност на урока; технология
на използване на учебното време и материали; оценка и
корекция на изпълнението, обратна връзка.
• Мениджмънт на класната стая като работна среда –
пространствено разположение, хигиенни и ергономични
изисквания.
• Мениджмънт на класа като символна среда – класната култура
и нейните символни измерения; класната харта : правила,
стандарти, процедури за поведение, последствия свързани с
тях.
• Мениджмънт на класната дисциплина – училищна дисциплина,
поведенчески стандарти, връзка с учителската власт; морално
развитие и дисциплина; дисциплинарни стратегии на
ефективния мениджър на класа; методи и техники за властване
и дисциплиниране.
• Мениджмънт на ученическото поведение – цели и философия,
етически основания; роли на учителите при мениджмънта на
ученическото поведение; класен климат; разрешаване на
конфликти в класа.
• Мениджмънт на социалното обкръжение на класа – работа на
учителя със специалисти, работещи в училището и извън него;
културни и спортни организации; неправителствени
организации; социално обкръжение на класа; работа с
родители.
 Мениджмънт на класа е сложна задача,
изискваща учителите да работят старателно и
непрекъснато за поддържането на положителна
психологическа атмосфера в класната стая. Педагог,
който не може да поддържа поведението в разумни
граници чрез положителни мениджърски процедури,
ще изпитва постоянни разочарования и лична
неудовлетвореност и е много вероятно, че същите
чувства ще изпитват и неговите ученици и техните
родители.
 Кои личностни качества произвеждат значими образователни
резултати и водят до успешен мениджмънт на класа? Какви са
качествата на добрия учител?

Различни хора, различни мнения, но мисля, че повечето ще се

съгласят с мен, че:
• Добрият учител на първо място трябва да е добър човек, и дори нещо
повече … Учителят винаги служи за пример. Така както и родителят. И
без значение дали е добър или лош, той си остава пример. А всеки
родител ще предпочете добър пример за своето дете, без значение
дали то е на 6 или 16 години.
• На второ място добрият учител трябва да е професионалист.
Професионалистът знае, че трябва винаги да е на ниво и за целта
трябва непрестанно да се развива и усъвършенства. Знае, че никой
човек не знае всичко и не се срамува да го признае. И не на последно
място осъзнава, че той трябва да си върши добре работата най-
малкото, защото така не изневерява на себе си и възприема отговорно
поведение, което е неизменна част от това да бъдеш възрастен човек,
да бъдеш личност.
• Учителят трябва да обича децата и младите хора и това да му личи.
Липсата на обич към децата, тотална доброжелателност и една мека
грижовност не могат да се скрият от децата и не се симулират. Децата
разпознават качеството на цялостното отношение на възрастния към
тях.
• Учителят трябва да бъде естествено общителен. В
образователни условия това значи да обича да разказва и да
обяснява колкото е нужно, за да постигне адекватно разбиране
от страна на детето.
• Учителят трябва да има живо нравствено чувство – да излъчва
доброта и справедливост. Особено справедливост. Децата са
чувствителни съм сарказми, подигравки, натрапчиво
сравняване с други деца.
• Учителят трябва да има индивидуално присъствие – да се
помни от децата с неща, присъщи за него, които много му
отиват. Това означава да не се страхува да показва
пристрастията и емоционалността си, стига това да не е в
ущърб на справедливостта.
• Учителят бива уважаван от децата и учащите се, ако проявява
воля. Това означава да има изисквания към учащите се, и по
възможност индивидуализирани. Да бъде настоятелен в учебни
ситуации, но не натрапчиво все пак.
• Универсално качество, което винаги се цени, но специално
помага на професиите от типа “човек – човек”, каквато е и
учителската, е чувството за хумор. Чувството за хумор е най-
добрия антидот срещу т.нар. прегряване в професията.
 За да бъде добър професионалист, учителят трябва да
притежават определени качества. Като уловие за
успеваемостта на мениджъра, те са исключително
разнообразни. Качествата, които трябва да притежава учителя
като мениджър, могат да бъдат разделени в две групи:
А. Вродени качества
• Логическо и абстрактно мислене. То намира израз в търсенето
на причинно-следствени връзки, способността му да прави
обобщения, да разкрива тенденции. Абстрактното мислене
намира израз в съчетаването на процесите и явленията и
достигането до определени изводи.
• Наблюдателност и памет. Добрият мениджър трябва да
притежава наблюдателност и добра памет.
• Способност за концентрация. Това е способността на учителя-
мениджър да насочва мисловната си дейност към дадено
понятие, съдържание или обект.
• Фантазия и творчество. Способността да се комбинира е
предпоставка за разбиране и решаване на възникващи
проблеми. Наличието на идеи и тяхното превръщане в
реалност е свързано с творческата дейност на учителя.
 Б. Придобити качества

• Решителност- той трябва да е готов да действа, да поема риск.

Решителността е свързана с постоянство и усърдие. Развитието на
това качество е свързано с голямо напрежение и усилие.
• Динамика- за учителя-мениджър динамиката като качество означава
склонност за: движение; промяна; инициативност; желание за работа
• Надеждност-учителят-мениджър следва да бъде надежден партньор в
осъществяваната дейност. За това е необходимо той да притежава:
чувство за отговорност; психологическа издръжливост; постоянство;
дискретност; честност; да бъде етичен.
• Самоувереност- учителят-мениджър трябва да вярва в собствените
сили, да не допуска чувство за безизходица при определени ситуации,
да приема предизвикателствата.
• Учителят-мениджър следва да убеждава учениците, с които работи,
така че да му вярват и да го следват в предприемането на различни
действия. Това може да се постигне, ако той развива определени
качества като: вътрешна убеденост; авторитет; контактност;
красноречие; оптимизъм;
 За съжаление на практика е невъзможно да
съществува идеален мениджър, който да притежава
всички качества. В действителност мениджърът
също е човек – притежава както положителни така и
отрицателни черти. Добрият мениджър обаче следва
да се стреми постоянно да развива своите качества в
правилно избрана посока. Той трябва да е убеден, че
успоредно с дейността, която изпълнява, е
необходимо да създава условия и възможности за
усъвършенстване на своите собствени качества, а
така също и на качествата на учениците, с които
работи. Това е единствения начин, който може да
доведе до израстване на всеки мениджър и
доближаването му до идеала.
 След като изложих гледната си точка за
качествата необходими за един учител да е добър
педагог и мениджър на класа от погледа на
възрастен, ще предложа алтернативната гледна
точка – тази на учениците.
Какво искат учениците от своите учители?
Да са млади, готини, да пишат шестици, да не ги
изпитват и най-важното да са големи купонджии…..
Но това е само на пръв поглед…. Учениците искат
само да бъдат разбрани, дори когато те самите не
знаят какво искат и да им се обръща внимание –
желание присъщо на всички деца, а и не само деца.
Първото им желание е изпълнимо, ако учителят е
добър професионалист, добър педагог, добър
мениджър. Второто – ако учителят е личност, добър
човек.
 Съществуват редица фактори, които обуславят
успешното управление:

• Безусловна, висока, професионална педагогическа

компетентност и култура в дадена насока;
• Непрекъснато професионално общуване с
учениците;
• Непрекъснато генериране от страна на учителя-
мениджър на нови идеи, които предлага на
учениците и за чието решение им предлага
достатъчно информация;
• Учителят-мениджър да е достатъчно открит като
личност;
• Ясни и приемливи очаквания за реализиране на
целите на дейността в клас;
• Способност на учителя-мениджър да управлява
времето, с което разполага (трябва да отделя най-
много време за управлението и обучението);
• Ориентация на учителя-мениджър на класа за
решаване на проблемни задачи;
• Зачитане на личността на ученика, мотивиране и
консултации на ученика за реализиране на нови
идеи;
• Добросъвестно използване на информацията, която
учителят-мениджър получава за учениците;
• Учителят-мениджър да проявява чувство на емпатия
(да се постави на мястото на учениците);
• Никога учителят-мениджър не трябва да използва
обидни класификации към учениците.
 Защо учителите са лоши мениджъри и обучители?

• Склонни са да си избират любимци в класа, които толерират

и въобще са по-снизходителни към тях.
• Хвалят пред всички, но и критикуват пред всички (в
противоречие с правилото “хвали пред всички, критикувай
насаме”).
• Нямат индивидуален подход към учениците.
• Изразяват надменност, породена от по-благоприятното им
положение в йерархията. От типа: “Аз съм ти учител и ти мен
ще ме слушаш!”
• Изглежда почти невъзможно идентифицирането на силните
страни на учениците и работата по развитието на тези силни
страни. Това е следствие от уеднаквените образователни
програми и наблягането на едни и същи неща. За да
получаваш силни оценки, трябва да загърбваш таланта си и
да правиш каквото учителя желае и смята за важно.
• Много малко са застъпени “ролевите игри” в програмите за
обучение. Знам, че училищата нямат финансовата
възможност да застъпят този метод в програмите си, но
учителите трябва да са креативни и да измислят начин да
включат учениците активно в процеса на обучаване.
 Източници:

• Тодорина, Добринка “Мениджмънт на класа”, УИ

“Неофит Рилски”, Благоевград, 2005
• Стоянка Жекова – „Учителят и неговата професия”
• Иванов, Иван “Мениджмънт на ученическия клас”,
УИ “Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2005
• www.diuu.bg/ispisanie/didakt
• www.pisnani.com/article.php