Паузата и ударението при

изпълнение на художествен
текст
  Изпълнителски анализ
 Основната функция на изпълнителския анализ е да се
създаде целенасоченост на изпълнението. Да организира
онези качества и дейности, които определят характера на
работата по художественото изпълнение, като трябва да се
обръща внимание на фантазните образи и литературните
похвати. Най-голямо внимание изисква работата върху
текста за извикване на фантазни образи. Трябва да се
използват разнообразни похвати за непосредственото
изразяване на предизвиканите от произведението мисли,
чувства и преживявания.
 Основни средства на логическата
и емоционална изразителност
при художествено изпълнение на
текст:

 Логическо ударение
 Психологическа пауза
  Логическо ударение

 Съществена особеност на логическото ударение по

отношение на словното ударение се отнася до самите
средства, с които се осъществява. Когато ударението не
възниква в резултат на естественото развитие на
интонацията, то „не може да се премери“ и обикновено се
преувеличава, така че губи самото си смислово оправдание
или най-малкото го видоизменя.
 Педагозите и бъдещите педагози трябва да могат да
анализират и определят логическото ударение във връзка с
предшестващата или последваща фраза. Това е важна
методическа единица за работата върху художественото
четене и изпълнение на различните литературни жанрове.
Поставянето на този вид ударение вътре в текста не се
определя от личен вкус и желание, а от общия ход на мисли
и преживявания вложени в текста.
 Логическото ударение може да се постави сполучливо след
внимателен смислов и емоционално-художествен анализ на
целия текст. При специфичната работа върху логическото
ударение, трябва да се изясни начина на поставяне на
логическото ударение, който практически може да се
изрази чрез повишаване или понижаване на
интонационната тоналност, чрез скандиране или забавяне
на темпа на речта.
 Повишаване на интонационната тоналност в текста -
изразяване на радост, възторг, удивление и други.
 Понижаване на интонационната тоналност – изразяване на

недоволство, скръб, омраза и други.

 Скандиране или забавяне на темпа на речта – могат да

бъдат изразени недоволство, закана, размисъл и други.

  Психологическа пауза
 Паузите са средства за учленяване на интонационната
цялост. Чрез тях интонацията придобива определена
"завършена" форма. Затова интонацията се дефинира и
като движение на тона между две паузи. Отразявайки
пулсациите в мисловно-говорния процес, паузите
изпълняват редица функции - това е физиологически
необходимото време за поемане на съответно количество
въздух, за импулсиране и организиране на
артикулационната енергия, за мускулна релаксация и т.н.
Основните функции на паузата като елемент на
интонацията се определят от функциите на самата
интонация и могат да се обозначат като структурни и
модално-емоционални - експресивни.
 Бъдещите педагози трябва да знаят смисъла на
психологическите паузи, чрез които се изразява смисловото
и емоционално съдържание на отделните изречения в
текста. Този вид пауза разкрива отноошението към герой и
събитие. Тя е необходима и придава значение на думата
върху която пада, независимо от височината на тона, с
която се изразява. Паузата се явява техническа
необходимост, за да може изпълнителят да поеме въздух и
да изкаже логически фразата на дадения текст. С други
думи, тя няма съдържание сама по себе си и за себе си,
независимо от интонацията, а само чрез нея. Когато на
театрален жаргон се каже, че паузата е „запълнена“,
„съдържателна“, „емоционално наситена“ и т.н., това
всъщност означава, че мисловно или емоционално-
комуникативният процес продължава, а е прекъснат само
говорният поток.
 Този механизъм може най-лесно да се разбере чрез
дишането. Ако заедно с прекъсването на говорния поток
дишането на изпълнителя се доближи до състояние на
покой, значи мисловно-емоционално-комуникативния
процес се е изчерпал или е прекъснат. Това индуктивно се
възприема от слушателя - „паузата е мъртва“. От друга
страна, паузата е времето, в което се задържа
интонационното възприятие чрез задържане на нивото на
вниманието на самия изпълнител, при което въздействието
им допълнително се активизира. Или мъките на роенето на
мисълта, на подготовката на съобщението за изказване,
мъките на „търсенето на думи“ в определена емоционална
ситуация се споделят с партньора (или слушателя) пак чрез
промяна в характера и концентрацията на вниманието и т.
н. Нивото на вниманието, напрежението, тонуса на
изпълнителя по време на паузата влияе на нивото (най-
малкото на тембъра), от което започва следващата
интонационна цялост.
 Когато паузата е прекъсване на мисловно-комуникативния
процес, тя губи своята мисловно-комуникативна функция,
своето съдържание и престава да бъде реален елемент на
интонацията, откъсва се от нея и изразява друга страна на
човешкото поведение. Понякога разликата между
съдържателната пауза и „психическата почивка“ е много
трудно да се осъзнае от младия изпълнител, особено при
текст с привидно по-равна, „по-спокойна“ повествователна
или „ежедневно-битова“ структура, която крие обаче
дълбоки психологически пластове, скрити подмоли и
рифове на равнището на подтекста.