ПРОПЕДЕВТИКА

Въпрос № 1
Филогенетична еволюция и онтогенетично развитие на лицево-
челюстната област и дъвкателния апарат

I: Филогенетична еволюция на лицево-челюстната област и

дъвкателния апарат –
*Орофациален комплекс – функционален комплекс от органи и тъкани,
които са в близост едни с други в лицевата част на главата, комуникират
помежду си и са функционално определени, и между тях има
взаимообусловеност.
Основната част на орофациалния комплекс е лицево-челюстната област.Т я
се състои от горната и долната челюст.Тук са носната и устната кухина.В
устната кухина се извършват много важни функции – говорна,
хранителнасензорна.Тук се преработва храната, дъвкателната функция се
извършва от дъвкателен апарат.Дъвкателния апарат на човека се е формирал
по пътя на дълга филогенетична еволюция, обусловена от непрекъснати
процеси на приспособяване към промените в околната среда, от борбата за
съществуване, естествения подбор и социалното развитие.Но с най-голямо
значение за равновесното съществуване и поддържане на живия организъм
има обмяната на веществата или правилното усвояване на храната.Още при
най-нисшите клетъчни организми има обособен устен отвор.С течение на
времето употребяваните храни стават все по-обемисти и по-компактни,
налага се да бъдат специално обработвани с по-твърди преработващи
тъкани.Постепенно се оформят челюстите,оформя се устна кухина с глътка,
развива се езикът,появяват се множество малки и остри конични зъби.Зъбите
са с епителен произход и са еднакви по форма и големина-хомодонтия.Те са
несъвършенни, износват се бързо, но непрекъснато се заменят с нови-
полифиодонтия.
Постепенно много от организмите напускат водната среда и заживяват на
сушата, храната става по-твърда и жилава и изисква по-усилено механично
преработване.Това води до почти пълно вкостяване на скелета и
черепа.Езикът се удължава, двете челюсти се свързват подвижно с
черепа.Най-съвършен е дъвкателния апарат при бозайниците.Черепът е
изцяло костен, устната кухина е окончателно оформена,има слюнни
жлези.Горната челюст е свързана неподвижно с черепа, а долната с особенна
чифтна става.зъбите имат коронки и корени, поставени са в костни алвеоли
на челюстите.Зъбите имат епителомезенхимален произход и са са от дентин,
покрит с емайл-коронка, и цимент-корен, а вътре в тях има зъбна
пулпа.Съзъбието се подменя само веднъж при растежа на организма-
дифиодонтия.Зъбите не са еднакви, а различни според изпълняваните
функции-хетеродонтия.
Общо казано лицево-челюстната област на бозайниците се харктеризира със
следното: лицевата част на черепа е по-голяма от мозъчния череп,а
челюстите са силно развити; съзъбието е хетеродонтно с добре развит
парадонт, зъбите са повече на брой (до44), но преобладава еднотипно
функционално диференциране според вида на храните; ставата е
конгруентна- за вертикални и хоризонтални движения.
С появата на трудовата дейност възниква потребност от нейното осмисляне
и използване на горните крайници като органи на труда, появяват се висшите
представители на животинския свят-приматите.При тях челюстите
намаляват по големина, а задния клон на долната челюст става по-
изправен.Еволюцията достига своя връх при човека, тялото му се изправя.В
черепа преобладава мозъчната част, а лицевата е със силно намалени предно-
задни размери.Съзъбието е хетеродонтно, с обособени функционални зъбни
групи, 32 зъба.
II : Oнтогенетично развитие на лицево-челюстната област и
дъвкателния апарат – онтогенетичното развитие на лицево-челюстната
област и дъвкателния апарат се разглежда в два периода –
1. Афункционален период – пренатален период.Времето, когато
организма се развива в майчината утроба и челюстите не са
действащи.
a) Първи месец:Още през първите дванайсет дни след
оплождането между мозъчните мехурчета и сърдечната издутина
се образува устна ямка.Отдолу тя е ограничена от двата
долночелюстни израстъка, отстрани –от двата горночелюстни
израстъка, а отгоре-от трите носни израстъка.Но през този период
още не е образувано твърдото небце, а тъканите на езика са в обща
устно-носна кухина и плътно я изпълват.Горната челюст се развива
по-бързо от долната и заема по-предна позиция.Това съотношение
между двете челюсти се нарича първична ембрионална прогнатия;
b) Втория и третия месец – започва от вътрешните повърхности на
страничните горночелюстни израстъци да се оформят две небцеви
пластинки, растящи една срещу друга и в третия месец се срастват
в среддинната равнина.Това е твърдото небце, което разделя
устната от носната кухина.Долната челюст започва да се развива
по-бързо, а горната се забавя, през третия месец долната челюст
настига и надминава горната и се разполага пред нея.Това
съотношение се нарича първична ембрионална прогения.
c) Плодът постоянно расте, главата му е силно наклонена напред и
надолу, което позволява на горната челюст да се развива по-
свободно и изпреварва долната.Съотношението между тях е
вторична ембрионална прогнатия и детето се ражда с нея.
2. Функционален (постнатален) период - той започва от раждането и
продължава цял живот.През този период развитието на дъвкателния
 апарат се обуславя от придобитите функции и зависимите от тях
нервно-трофични процеси.При новороденото дете небцето е
плоско;възходящите клонове на долната челюст са къси и образуват
тъп ъгъл с тялото ѝ, предният ставен тъберкул почти липсва, а задния
е добре изразен, ставната ямка е плоска, а още неоформеният ставен
диск е съвсем тънък, беззъбите алвеоларни гребени са близо един до
друг, плоският и тесен долен алвеоларен гребен е по-назад от горния,
защото в този период детето суче.По-късно челюстите укрепват,
долната челюст изпъква все по-напред, след около 6 месеца започват
да никнат първите зъби, двете челюсти са в ортогнатно съотношение,
което е окончателно.От шестия месец се оформя временното съзъбие,
сученето преминава в дъвкателна функция.Между 6 и 14 години се
сменя временното съзъбие с постоянно.Небцето става куполообразно,
ставната ямка е дълбока с по-добре изразен преден туберкул,
долночелюстния ъгъл е изправен, захапката е ортогнатна.
Окончателно оформеният дъвкателен апарат се състои от :
*опорна част – кости, стави, зъби, пародонт;
*двигателна част – дъвкателни и мимически мускули;
* секреторна част – жлези;
* нервно-трофична част – нервна, кръвоносна, лимфна система;
* меки и покривни елементи – бузи, устни, лигавица, кожа.
Частите на дъвкателния апарат са събрани в една анатомична и
функционална цялост, наречена устна кухина.тук се включва и
езикът.Организмът е подложен на въздействието на сложен комплекс от
фактори, напредването на възрастта, факторите на външната среда,
болестите, социалните фактори и др.
 Въпрос № 2
Устна кухина.Устни бузи.Небце, лигавица, слюнчени жлези, език.

I : Устна кухина – дели се на две части :

1. Устно предверие (vestibulum oris) – тясно, дълговидно пространство,
ограничено отзад от зъбните редици и алвеоларните гребени, а от пред от
устните и бузите.По средата на предверието се залавят frenulum labii
superioris и frenulum labii inferioris. При малките кътници се оформят
гингиво-бухални връзки-plicae gingivo-buccales. Срещу горния втори голям
кътник се отваря каналът на паротидната жлеза.Предверието е покрито с
лигавица, по усните и бузите е подвижна, а по алвеоларния гребен е
неподвижна.Гънката между двете образува свода на предверието и се нарича
клапанна зона.
а) устни– горната и долната устна затварят предверието отпред.Вертикално
от носната преграда се спуска бразда-филтрум.По филтрума минава средната
линия, която разделя лицето на две симетрични половини.Основа на устните
е m.orbicularis oris.Те участват в началния етап на дъвкателния цикъл, в
говорната функция.
б) бузи – buccae.Затварят предверието отстрани, участват в дъвкателния акт-
притискат храната и я омесват със слюнка, подпомагат звукообразуването.
2.Същинска устна кухина (cavum oris proprium) – ограничена отпред и
встрани от повърхността на зъбите и алвеоларните гребени,отзад от мекото
небце, а отгоре от твърдото небце, отдолу от пода на устната кухина.Между
пода и небцето се намира езикът.Тък става сдъвкането на храната и се
оформят звуковете на говора.
а) небце (palatum) – образува свода на горната челюст и разделя носната от
устната кухина.Предните две трети са костни и се наричат твърдо небце, а
задната една трета има мускулна и фиброзна основа и се нарича меко небце-
palatum molle.
–– твърдо небце – образувано е от processus palatinus на os maxillae и lamina
horisontalis на os palatinae.Те са свързани помежду си с костен шев.Небцевия
торус държи горната цяла протеза.Сводът на твърдото небце може да е
плосък, дълбок и плитък.То е покрито с лигавица.
–– меко небце – образувано е от пет чифта мускули със сухожилни краища,
образуващи мускулната основа на мекото небце – mm.uvulae, m.tensor veli
palatine,m.levator veli palatine, m.glossopalatinus,
m.pharyngopalatinus.Границата между мекото и твърдото небце се очертава
при произнасяне на буквата „а”.Мекото небце назад по средата преминава в
конична висулка-uvula.Лигавицата на мекото небце откъм устната кухина е
многослоен плосък епител, а към носната кухина е многореден цилиндричен
епител.
б) лигавица на устната кухина – Външния ѝ слой е многослоен плосък
епител.Под него има хлабава съединителна тъкан от еластични колагенни
влакна.Там, където основата е костна съединителнотъканния слой се свързва
направо с периоста.Лигавицата тук е по-твърда и слабо податлива.Там,
където лигавицата е върху мускулна основа има дебел подлигавичен слой, а
в него много малки слюнчени жлези и мрежа от артериални и венозни
съдове;
в) слюнчени жлези – те са малки и големи.Малките слюнчени жлези са
серозно-слузни.Големите слюнчени жлези са три чифта:
–– околоушна жлеза – тя е серозна.Разполага се пред и под външния слухов
отвор, има неправилна триъгълна форма.Вътре между делчетата на жлезата
се образува нервен сплит на n.facialis.Слюнченият канал излиза от горния
преден край на жлезата и се отваря в papilla parotidea, която е в устното
предверие срещу втория голям кътник.
–– подчелюстна жлеза – тя е серозно-слузна.Намира се в trigonum
submandibularis под m.mylohyoideus.Слюнченият канал на жлезата се отваря
под езика в caruncula sublingualis.
–– подезична жлеза – серозно-слузна.Разполага се над m. Mylohyoideus,
странично на езика под лигавицата.
Основната функция на слюнчените жлези е секретирането на слюнка.
3.Език – Lingua.Мускулен орган, който има връх, тяло и корен.С върха
опипва и мести хапката, със средната част връща и преобръща хапката
между зъбите по време на дъвчене, а с корена езика се прикрепва към
подезичната кост и подпомага гълтането на хапката, активно участва и при
говоренето.
Мускулите на езика се делят на :
а) собствени - * м.longitudinalis linguae – скъсява езика.
* m.transversus linguae – удължава езика. *m.vertikalis linguae;
b) скелетни мускули – *m.genioglossus - тегли езика напред
*m.hyoglossus – тегли езика назад и надолу. *m.styloglassus – тегли езика
назад и нагоре.
По лигавицата на езика се разполагат 4 вида папили :
*нишковидни, не съдържат вкусови луковици, най-малки и най-
многобройни.
*гъбовидни – пръснати малки розови точки в предната част на езика, имат
вкусови луковици.
*жлебовидни – 7-12 на брой, верижно наредени, имат вкусови луковици.
*листовидни – по ръба на езика като гънки в лигавицата, имат вкусови
луковици.
 Въпрос №3
Кости на дъвкателния апарат-функционална структура.Функционална
анатомия на долночелюстната става.

I : Кости на дъвкателния апарат-функционална структура - дъвкателния

апарат се състои от горна и долна челюст с подредени върху тях зъбни
редици.
1. Горна челюст – тя се състои от две симетрично разположени кости,
свързани с костен шев.Всяка от тези кости се състои от тяло (corpus) и
четири израстъка – processi zygomaticus, frontalis, palatinus и alveolaris.
Корпуса има четири повърхности :
а) горна – facies orbitalis, тя е част от пода на очницата, която завършва с
подорбитален ръб – margo infraorbitalis;
b) задна – facies infratemporalis, тя обхваща tuber maxillae.По нея има 2-3
отвора foramina alveolaria, през които навлизат нервни окончания;
в) предна – facies anterior, тя обхваща лицевата част на коста, в средата има
хлътване, завършва надолу и напред в spina nasalis anterior;
г) вътрешна, носна – facies nasalis, тя загражда странично носната кухина,
има отвор, завършващ в синусната кухина.
Processus zygomaticus – свързва горната челюст с ябълчната кост.Между тях
се образува задебеляване на алвеоларния гребен около първия корен голям
кътник,където са най-силни дъвкателните сили.
Processus frontalis– свързва горната челюст с черепа.
Processus palatinus – отляво и отдясно образуват твърдото небце.
Processus alveolaris – има дъговидна извивка, тук се намират зъбните
алвеоли, в които се намират корените на зъбите.
Там, където дъвкателното налягане е голямо се образуват надебелявания на
коста, наречено силова линия или контрафорси.Това са силовите устои на
челюста.На горната челюст контрафорсите са :
*назофронтална – започва над кучешкия зъб и се разклонява нагоре в две
части, едната върви покрай носния отвор към челюстната кост, а другата към
зигоматичната кост.
*зигоматична – най-мощната силова линия, започва над първия горен голям
кътник и продължава към зигоматичната кост, след което се разделя на три.
* птеригопалатинална – започва от втория и третия горен голям кътник и
минава нагоре и назад по максиларния тубер към сфеноидалната кост;
*палатинална – свързава лявата и дясната половина на твърдото небце.
2.Долна челюст – mandibula – eдинствената кост, свързана подвижно с
черепа.Образувана е от тяло с алвеоларен гребен и два възходящи
клона.Корпуса прилича на подкова.Основата (basis mandibulae) е компактна
кост, над която е алвеоларната част.В областта на малките кътнтици е отвора
на долночелюстния канал-canalis mandibule.Алвеоларната част на тялото е
същата както на горната челюст.Клоновете на долната челюст(rami
mandibulae) са два възходящи, сключващи ъгъл от 105-110°.За външната и
вътрешната част на ъгъла се залавят едноименните мускули.Клоновете
завършват с два израстъка-proceseussus coronoid и processus condylaris.В
долната челюст контрафорсата в областта на брадичката отива нагоре към
кучешкия зъб и се разклонява на две.Най-силно е надебеляването при
долночелюстния ъгъл.
II : Функционална анатомия на долночелюстната става – articulation
temporomandybularis.Тази става е най-сложната става в човешкото тяло и тя
на на свързва долната челюст с черепа.Тя е съставена от:
3. Fossa articularis – при новороденото тя е плитка и с растежа се
задълбочава.Надлъжните оси на двете ставни главички и ямки се
пресичат под ъгъл 150-160º в предната стена на foramen occipotalae
magnum.Формата на ставната ямка се променя с възраста.
4. Tuberculum articularis – медиално от ставната ямка се намира
ставния туберкул.Дисталната му стена сключва ъгъл с хоризонталната
равнина средно 37, 5°.
5. Processus condylaris – ставните главички имат неправилна
елипсовидна форма.При движенията на долната челюст те се движат
по наклона на ставния туберкул.
6. Discus articularis – малка S-образна плочка, изградена от влакнесто-
хрущялна съединителна тъкан.Ставния диск е двойнобдлъбнат по
средата, околовръстно дискът се свързва с капсулата.Вътре има две
половини-горна и долна.
7. Capsula – има два пласта, външният е от здрава, подвижна колагенна
тъкан, а вътрешният – от ендотелий, който отделя синовиална
течност.Дистално между капсулата и предната костна стена на
слуховия канал има хлабава съединителна тъкан.
8. Ligmenta – капсулата се подсилва с 4 двойки връзки от фиброзна
съединителна тъкан, които ограничават крайните движения на
долната челюст.
Лявата и дясната долночелюстна става са разделени, но те действат като
една двустранна става.
 Въпрос №4
Дъвкателни и мимически мускули – функционална анатомия

I : Дъвкателни мускули – мускулите, които участват пряко в дъвкателния

акт се наричат дъвкателни мускули.При промяна на формата на дъвкателния
апарат-загуба на зъби, травми и др. стават промени и във функциите на
мускулите, което води до изменение на формата на костите, подреждане на
зъбите и др.Дъвкателните мускули са 8 двойки, симетрично разположени
спрямо дъвкателната равнина.
1. Мускули, затварящи долната челюст-истински дъвкателни мускули- три
двойки:
а) M.temporalis-заловен е за squama temporalis на слепоочната
ямка.Снопчетата му се съкращават и завършват в processus muskularis на
долната челюст.С вертикално и леко наклонените назад снопчета затваря
долната челюст, а с хоризонтално разположените затваря и тегли назад
долната челюст,инервира се от nn.temporales profundi;
б) M.masseter- състои се от повърхностен и дълбок пласт.Залавя се за arcus
zygomaticus на ябълчната кост за tuberositas masseterika по външната страна
на долночелюстния ъгъл.Той плътно затваря долната челюст и притиска
двете зъбни редици.Инервира се от n.Masetericus;
в) M.pretygoideus medialis – залавя се за fossa pterygoidea на сфеноидалната
кост и за tuberrositas masseterica по вътрешната повърхност на angulus
mandibulae.Затваря долната челюст, а при едностранно съкращаване
предвижва долната челюст нагоре и навътре.Инервира се от n.pterygoideus
medialis;
Дъвкателните мускули, затварящи долната челюст действат синергично-
силите, в резултат на съкращаването им се предават в една и съща посока.
2. Мускули, отварящи долната челюст - три двойки:
а) M.geniohyoideus – залавя се за двете spinae m.geniohyoidei по вътрешната
страна на долната челюст и предната повърхност на тялото на хиоидната
кост.При съкращаване на този мускул се отваря долната челюст надолу и
назад, а при фиксирана долна челюст хиоидната кост се тегли нагоре и
напред.Инервира се от n.mylohyoideus;
б) M.mylohyoideus – залавя се за linea milohyoidea по вътрешната страна на
долната челюст и за тялото на хиоидната кост.левият и десния мускул
образуват пода на устната кухина-diaphragma oris.При съкращаване на
мускула се отваря долната челюст надолу и назад, когато хиоидната кост е
фиксирана.при едностранно съкращаване на милохиоидния мускул долната
челюст се изтегля обратно на страната на съкратения мускул.Инервира се от
n. Milohyoideus;
в) M.digastricus – състои се от предно и задно коремче, свързани с фибразно
сухожилие при хиоидната кост.Предното коремче (venter anterior) се залавя
за Fossa digastrica на долната челюст, а задното коремче(venter posterior) за
слепоочната кост.При съкращаване долната челюст се отваря надолу и
назад.При едностранно съкращаване долната челюст се изтегля към страната
на съкратения мускул.Предното коремче се инервира от n.trigeminus, a
задното от n.facialis.
3.Мускули, движещи долната челюст напред:
а) M.pterygoideus lateralis – състои се от горна и долна част.Горната част се
залавя за facies и crista infratemporalis на големите крила на клиновидната
кост и за ставната капсула и ставния диск.Долната част се залавя за lamina
lateralis на proc. Pteerygoideus на сфеноидалната кост.При двустранно
съкращаване долната челюст се изтегля напред.При едностранното му
съкращаване долната челюст се предвижва встрани, обратно на съкратения
мускул.Инервира се от n.pterygoideus lateralis.
4.Мускули, движещи долната челюст встрани – в синхрон участват следните
мускули: m. pterygoideus lateralis, m. mylohyoideus, m.digastricus.
5.Мускули, движещи долната челюст назад –
а) m.genioglossus – залавя се за spinae m.genioglossi oтпред по вътрешната
страна на долната челюст и назад за мускулното тяло на езика.При
съкращаването си тегли езика напред и надолу, а при фиксиран език движи
назад долната челюст.Инервира се от n.hypoglossus.
б) m.platysma – обгръща предната повърхност на шията и взема участие при
отваряне и поддържане на долната челюст.Залавя се за долния ръб на
долната челюст и горния ръб на двете ключици, включително първо и второ
ребро.
II : Мимически мускули – подпомагат дъвкателния акт, без да участват пряко
в него.Те се вплитат в лигавицата и кожата.Инервират се от
n.facialis.Участват в поемането и прехвърлянето на храната, сученето,
пиенето, дишането, говора.Придават индивидуалния вид на лицето и
изразяват емоционални състояния.
а) M.orbicularis oris – заобикаля устата и е основа на горната и долната
устна;
б) M.buccinatoris – тънък и плосък мускул, образуващ стените на
бузите.Притиска бузите към челюстите.Участва при свирене;
в) M. risorius – изтегля устния ъгъл при смях.
 Въпрос №5
Зъби – видове съзъбия;Части и строеж на зъба.Парадонт – строеж и
функции

I : Зъби – видове съзъбия – в началната еволюция на животинските видове

зъбите са с епителен произход.Първите функционално оформени зъби се
появяват при рибите.По-късно при земноводните се появяват зъби с тънка
емайлова покривка и дентиново ядро.При влечугите се появяват циментът,
зъбния корен и парадонтът.Млекопитаещите и човекът имат зъби, изградени
от емайл, дентин и цимент, или те вече имат и мезенхимен произход.
Първите зъби при рибите, земноводните и влечугите са били конични с един
остър връх-туберкул.
1.Според броя, формата и големината на туберкулите съсзъбията се делят на:
а) Homodontes – еднообразни, конични, еднотуберкулни зъби;
б) Heterodontes – такива са зъбите на човека, различни по форма,
големина и брой на туберкулите.
2. Според това дали животните имат зъби и колко пъти ги сменят съзъбието
бива:
а) Аnodontia – без зъби-птиците;
б) Polyphyodontia – непрекъснато развитие, израстване и отпадане на зъбите-
при някои риби;
в) Diphyodontia – с две съзъбия, временно и постоянно-човекът;
г) Monophyodontia – с едно съзъбие-някои китове.
II : Части и строеж на зъба
9. Части на зъба – всеки зъб се състои от:
а) коронка – corona dentis – тя се намира извън алвеоларния гребен на
челюста.В предните зъби тя завършва със заострен ръб (margo incisivus), a
при страничните зъби – с дъвкателна повърхност-facies masticatoria.С
помощта на коронката става откъсването, раздробяването и дъвченето на
храната;
б) корен – radix – той лежи в в алвеолата на челюста, в дъното на която
завършва с връх-apex dentis.Корените могат да бъдат един, два или три на
брой.Мястото, в което се разклоняват се нарича Bifurcatio radicis dentis;
в) шийка на зъба – тя разделя коронката от корена и стои малко над
алвеоларния ръб, стеснена и обхваната плътно от лигавичен венечен ръб;
г) кухина на зъба – cavum dentis- вътре в зъба, по надлъжната му
ос.Коронковата част на кухината се нарича Cavum coronae dentis.В шийката
тя се стеснява и преминава в тясно каналче в зъбния корен-canalis radicis
dentis.Каналът се отваря в областта на кореновия връх- foramen apicis dentis.
д) мека тъкан – pulpa dentis – богато кръвоснабдена и инервирана, тя
изпълва зъбната кухина.
2.Строеж на зъба –
а) Коронката на зъба е покрита с тънка мембрана – cutikula dentis.Тази
мембрана е изградена от кръстосани снопчета колагенни влакна.Под нея
коронката е обвита от дебел пласт зъбна глеч- enamelum, substantia
adamantine;
b) Зъбния емайл е най-твърдата тъкан в човешкото тяло-седма степен по
таблицата на Моос.Изграден е от емайлови призми, между призмите от
неорганична материя се намира органична матрица и вода..Минералния
състав на емайловите призми е хидроксилапатит – Ca10(PO4) 6(OH)2
в) Коренът на зъба отвън е покрит с цимент – cementum.Той е по-тънък в
шийката и по-дебел в кореновия връх.Образува се през целия живот на зъба.
В цимента влизат влакната на периодонциума, които свързват корена на зъба
с алвеоларната кост;
г) Дентитът – dentinum, substantia eburnean – е основна тъкан в строежа на
зъба.Разполага се между емайла, цимента и пулпната камера.Съставен е от
апаттитни кристали от неорганична материя и органична матрица.По
таблицата на Моос има 5-6 степен на твърдост;
д) Пулпата (pulpa dentis) – разполага се в пулпната камера и се изгражда от
клетки-фибропласти, образуващи мрежа от колагенни влакна.богто
кръвоснабдена и инервирана, затова при нараняване е силно болезнена и
кървяща обилно.
е) Периодонциум – periodontium – снопчета от колагенови влакна,
кръвоносни и лимфни съдове, нервни окончания и клетки.Свързва цимента
на зъбния корен с надкостницата на алвеолата.При покой периодонталните
влакна са S–образни извити.При дъвчене зъбът потъва в алвеолата и S-
образните влакна се обтягат – това се нарича физиологична подвижност на
зъба.Съединителнотъканните влакна, които свързват зъба, венечния ръб и
алвеоларната кост се делят на 4 групи:
*Венечно-алвеоларни – fibrae alveolongingivales
*Венечно-зъбни – fibrae gingivo – dentales
*Междузъбни – Fibrae interdentales
*Зъбно-алвеоларни – fibrae alveolo-dentales – те са най-здрави и сложни,
защото те предават най-голямата част от дъвкателното налягане.
III : Парадонт – функционално-тъканен комплекс, в който влизат зъба,
алвеоларната кост, периодонциума, околозъбната венечна лигавица и
свързаните с тях нервни окончания, кръвоносни и лимфни съдове.Център на
парадонта е зъба.
1.Гингива – gingiva – лигавица, свързана с коста и покрива алвеоларния
израстък, при зъбната шийка завършва с гингвиален ръб.Между зъба и
гингвиалния ръб се образува гингвиално джобче.
2. Алвеоларна кост – покрита е с надкостница.Пълна е с много каналчета,
през която преминават нервни окончания, кръвоносни и лимфни съдове.
3. Нервни влакна – най-много са в периапикалната област и горната трета на
зъбния корен, а са по-малко в средата на корена и най-малко в шиечната
област
4.Кръвоносни съдове – гъстата мрежа от кръвоносни и лимфни съдове
подпомагат перидонциума и алвеоларната кост в неутрализиране и поемане
на дъвкателното налягане.
5.Функции на парадонта:
а) динамична – поема, пренася и предава дъвкателното налягане върху
алвеоларната кост;
б) статична – осигурява равновесието на зъба при покой;
в) сензорна – чрез нервните рецептори за тактилност, температурни промени
, натоварване, болка;
г) бариерна – предпазва подлежащите тъкани от физични, химични и
биологични дразнители;
д) пластична – способността му да синтезира млада костна тъкан чрез
остеобластите и циментобластите.
Ако една от тъканите на парадонта се повреди, целият пародонтален
комплекс се унищожава.
 Въпрос №6
Временно и постоянно съзъбие.Пробив и оформяне на временното и
постоянно съзъбие.Морфология на временните зъби.Функциални зъбни
групи

I : Пробив и оформяне на временното и постоянно съзъбие – зъбите се

развиват от зъбни зародиши вътре в алвеоларната кост.Те пробиват, когато
цялата коронка и част от корена са оформени.Самият пробив е физиологичен
процес, протичащ в определена последователност еднаква за всички здрави
хора.Времето за поникване на зъбите е индивидуално, но по правило зъбите
на долната челюст пробиват преди горните.
Временните зъби започват да никнат от 6-тия месец до 30 месец след
раждането.По това кога и в каква последователност никната зъбите при
детето се съди за нормалното му развитие.На 5 години детето има 20
временни зъба, а в челюста има зародиши на постоянните зъби.Временните
зъби са по-малко, защото детската челюст е по-малка.Те се подреждат в
зъбни редици с формата на дъга, колкото в половин дъга.Двете зъбни редици
в устата на детето оформят временното съзъбие.То е пълноценно до 7-8
година.След тази възраст челюстите започват да растат и временните зъби се
разделечават един от друг.Разстоянията между тях се наричат
треми.Постоянните зъби постенно пробиват и заместват временните.
Постоянните зъби започват да пробиват на 6-та година.Първо пониква
долния първи глям кътник на празното място на зад втория временен кътник,
а след него и горният.Следват долните централни резци.Постоянните зъби са
32, по 8 във всяка челюстна половина:централен резец, страничен резец,
кучешки зъб, първи и втори малък кътник, първи, втори и трети голям
кътник.
1.развитие на зъбите – те са с ектодермален и мезодермален произход.В
средата на шестата седмица от развитието на ембриона се появяват базални
клетки на ектодермата, образуващи зъбната пластика – lamina dentis.От
дъговидната зъбна пластинка в дълбочина епителът прораства в мезенхима и
образува епителни зъбни камбанки-по 10 на горната и долната челюст.Така
първо се оформят зъбните зародиши на временното съзъзбие.Епитела на
зъбната камбанка се деференцира в емайлов орган, чиито клетки се
деференцират на кубични и цилиндрични и образуват емайла.
а) зъбна папила – мезенхимната тъкан във вътрешноста на зъбната камбанка,
обхваната от епителни прораствания;
б) дентин – съединителнотъканни клетки на зъбната папила, които се
наричат одонтобласти;
в) зъбна пулпа – останалата в средата зъбна папила заедно с навлезли
кръвоносни съдове и нервни окончания;
г) зъбна торбичка – sacculus dentis – останалия външно на зъбния зародиш
мезенхим.От нея се развива циментът на зъбния корен, надкостницата и
периодонциумът.
Зачатъците на постоянните зъби се образуват от зъбната пластинка,
разрастваща се лингвално-за резци, кучешки зъби и малки кътници, и назад-
за кътниците.
2. Теории за пробива на зъбите –
а) Коренова теория – според нея растежа на корена е причина зъба да излезе
навън и растежа спира след оформянето на кореновия връх;
б) Пулпна теория – диференциацията на зъбната папила в зъбна пулпа
увеличава налягането вътре в зъбния зародиш и избутва зъба навън към
венеца;
в) Влияние на дъвкателния акт – след раждането детето суче и няма нужда от
зъби.По-късно то започва да се храни с твърда храна и за нейното
преработване са нужни зъби;
г) Хормонално-кинетична теория – зъбите пробиват под влиянието на
хормони, получени при резорбцията на епителните остатъци на Маласе;
д) Влияние на хидростатичното налягане – върховата третина на корена,
която е богата на кръвоносни и лимфни съдове оказва хидростатично
налягане, което тласка зъба навън.
II: Функциални зъбни групи – зъбите са подредени в зъбни редици по един
и същ начин при всички хора.Човешкото съзъбие е образувано от долна
зъбна редица-arcus dentalis inferior и горна зъбна редица-arcus dentalis
superior.То бива временно и постоянно.В постоянното съзъбие горната
редица има формата на полуелипса-парабола III степен.Резците и кучешките
зъби с режещите си ръбове образуват част от окръжност.Малките кътници са
на една линия, а втория и третия голям кътник завършват елипсовидната
извивка.
Долната зъбна редица има формата на парабола II степен.Резците и
кучешките зъби са в лека дъговидна извивка.Кривата на параболата е най-
добре изразена при кучешките зъби.При малките и големите кътници
параболата става права линия.
В човешкото съзъбие има четири зъбни групи :
*.Резци – dentes incisive.
*. Кучешки зъби – dentes canini.
*.Малки кътници – dentes praemolares.
*.Големи кътници – dentes molares.
1.Група на предните зъби – в нея влизат резците и кучешките зъби, добре
изразен режещ ръб.Чрез тях се захапва, реже и откъсва хапката храна.
Резците са 8 на брой-по четири на долната и горната челюст.Има два
централни резеца и до тях два странични.
Кучешките зъби са 4 – по два на челюст до страничните резци.
2.Група на страничните зъби – състои се от малките и големите кътници,
имат оформена дъвкателна повърхност.Чрез тях храната се дъвче.
Малките кътници са 8 на брой-по 4 на челюст.Намират се между кучешките
зъби и големите кътници.Чрез тях храната се разкъсва и дъвче.
Големите кътници са 12 на брой – по 6 на челюст, с добре развита
дъвкателна повърхност.
 Въпрос № 7
Равнини за ориентиране на съзъбието.Части и страни на зъбите.Зъбни
формули
I : Равнини за ориентиране на съзъбието – те са три и се използват за
всички органи в човешкото тяло :
1. Сагитална – средна, медиална равнина, която разделя съзъбието на лява и
дясна половина.Тя се проектира през средата на челюстите, между двата
централни резеца.
2. Хоризонтална равнина – тя е перпендикулярна на сагиталната и разделя
съзъбието на горна и долна част.Преминава през дъвкателната повърхност на
зъбите и се нарича още дъвкателна.
3. Трансверзална равнина – перпендикулярна на останалите две, успоредна
на челото и разделя съзъбието на предна и задна част.По – правилно е да се
нарича фронтална, защото преминава в контакт с вестибуларните
повърхности на горните средни резци.
II : Части и страни на зъбите – зъбната коронка е като куб с шест страни –
едната е свързана с шийката и корена на зъба, а останалите пет са
свободни.Те са :
1.Facies vestibularis – тази стана е обърната навън към vestibulum oris.При
предните зъби тя се нарича още facies labialis, защото опира в устните, а при
задните зъби тя се нарича facies buccalis, защото опира в бузите.
2. Facies ligualis – обърната навътре към езика.
3. Facies medialis – по-близо е до средната линия и е в контакт с по-предно
разположения зъб.
4. Facies distalis – далеч е от средната линия и влиза в контакт с по-заден зъб.
5. Facies masticatria – обърната е към хоризонталната равнина.При
фронталните зъби е режещ ръб, при кучешките – връх с медиална и дистална
отсечка, а при кътниците – широка плоскост с няколко туберкула.
Медиалните и дисталните повърхности се наричат апроксимални facies
aproximales, защото са по-далеч от геометричния център, а вестибуларните и
лингвалните се наричат проксимални – по-близо до геометричния център.
*надлъжна ос на зъба – оста, която преминава по дължината на зъба от върха
на корена до дъвкателната повърхност.
* медико-дистален диаметър – разстоянието между двете апроксимални
страни на зъба в най-изпъкналите им точки.
* вестибуло-лингвален диаметър – разстоянието между вестибуларната и
лингвалната стена при екватора.
*екватор на зъба – най-изпъкналата част на зъбната коронка по
вестибуларната, лингвалната и апроксималните стени.
Когато се означават различни посоки на движение или сили в устната кухина
се използват следните понятия:
*Лингвално – посока отвън навътре към устната кухина.
*Вестибуларно – отвътре навън към предверието.
*Медиално – напред към средната линия.
*Дистално – назад към устния зев.
*Оклузално – към оклузалната повърхност.
*Апикално – посока към кореновия връх.
III : Зъбни формули – с тях се означават графично всеки зъб, група зъби
или цялото съзъбие.У нас са приети цифровите зъбни формули за означаване
на постоянните и млечните зъби.Те представляват две
взаимноперпендикулярни линии и цифри.Цифрите са от 1до 8 и показват
мястото на зъба в зъбната редица спрямо средната линия.Зъбите от горната
челюст се пишат над хоризонталната линия.Тази линия съответства на
дъвкателната равнина, а зъбите от долната челюст се пишат под
нея.Вертикалната линия съответства на медиалната равнина и разделя зъбите
на леви и десни, горни и долни.Постоянните зъби се означават с арабски
числа:
87654321|12345678
87654321|12345678
Когато означаваме млечни зъби използваме римски цифри от I до V:
V IV III II I| I II III IV V
V IV III II I | I II III IV V
Смесено съзъбие се означава така:
6 V IV III II I | I II III IV V 6
6 V IV III 2 1 | 1 2 III IV V 6
С тези формули могат да се означават както групи зъби, така и отделни зъби,
като се използва само съответен ъгъл, L1 – горен ляв първи зъб; Г3-долен
ляв кучешки зъб......,..,.,...,стр.20 от Ръководството.
От 1970г. Международната стоматологична федерация приема нова зъбна
формула.Всеки зъб се изписва с две цифри – първата означава какъв е зъбът,
горен или долен, ляв или десен.Те отговарят на определен квадрант на
графичната зъбна формула.Тези квадранти се означават с цифрите от 1 до 4
по посока на часовниковата стрелка.Втората цифра означава номера на
зъба.При постоянното съзъбие те са от 1 до 8.Квадрантите започват от
дясната половина на горната челюст, преминават в лявата , след това в
лявата долна и свършват в дясната половина на долната зъбна редица.Тази
формула има следния вид :
18 17 16 15 14 13 12 11 | 21 22 23 24 25 26 27 28
48 47 46 45 44 43 42 41 | 31 32 33 34 35 36 37 38
Произнасянето на двуцифрените числа става като например 18 се
изговаря”едно осем” и означава горен десен мъдрец.
 Въпрос № 8
Общи особености и белези за разпознаване на зъбите

I : Общи особености :
1. Надлъжна ос на зъба – при всички горни зъби и при долните фронтални
зъби надлъжната ос на коронката съвпада с тази на корена.
Докато при долните странични зъби оста на
коронката е наклонена лингвално спрямо
оста на корена.Надлъжната ос служи за
ориентир при препарирането на зъбите за
различни видове коронки.
2. Зъбен екватор – коронката на зъбите е с изпъкнали стени.Ако минем с
графит по стените околовръстно и успоредно на
надлъжната ос се получава линия, която е
анатомичен екватор на зъба.Той разделя
повърхността на коронката на надекваторна и
подекваторна.Той пази междузъбната папила и
гингвалния ръб от травма при дъвчене.
3. Емайло – циментова граница – почти съвпада с анатомичната
граница между коронката и корена в
областта на зъбната шийка, с гирляндовидна форма,
изпъкнала вестибуларно и лингвално към гингивата,
а медиално и дистално към оклузалната повърхност.
4. Медио-дистален индекс - той показва разликата в милиметри между
най-големия медио-дистален размер на коронката и този на шийката на
зъба.Ако знаем медио-дисталния индекс можем
лесно да преценим колко емйлова тъкан можем
да изпилим, без да увредим зъбната пулпа.
II : Белези за разпознаване на зъбите : да установим какъв е зъбът –
временен или постоянен, кой е поредния му номер, горен или долен, ляв
или десен.Можем да определим зъбната група и поредния номер по
различията във формата и големината на зъбната коронка, режещия ръб и
по броя на корените.Долните и горните зъби разпознаваме по
морфологичните особености на коронките и броя на корените, а при
страничните зъби по съотношението между осите на корена и коронката.
За да определим дали зъбът е ляв или десен използваме особеностите на
коронките и корените на всички зъби.
10. Ъглов белег – отнася се за резците – ъгълът между режещия ръб и
медиалната стена е по-прав и
върхът по-остър, а ъгълът между режещия
ръб и дисталната стена- по-тъп и върхът по-
заоблен.
11. Белег на отсечката – винаги медиалната отсечка на туберкулите е
 по-къса и по-права, а дисталната – по-дълга
и по-наклонена, с изключение на горния първи малък кътник, при него
медиалната отсечка е по-дълга.
3. Белег на кривината – медиалните половини на коронките и
корените са по-масивни и по-широки от
дисталните, които са по-малки и по-
заоблени.
4.Коренов белег - при всички зъби апикалната трета на корените е
извита дистално.
 Въпрос № 9
Морфология на постоянните резци
I : Резци – в постоянното съзъбие резците – incisivi са осем – по 4 в горната
и долната челюст, по два във всяка половина.Те са в групата на фронталните
зъби.Те срязват и отхапват храната, а така също са важни за правилното
говорене.Коронките на всички резци имат плоски вестибуло-лингвално
стени, образуващи дълъг захапващ ръб.Лингвалната повърхност е леко
вдлъбната и е по-малка от вестибуларната повърхност.медиалните и
дисталните повърхности са леко изпъкнали и имат триъгълна форма.Резците
са еднокоренови.
1. Горен централен резец – dens incisivus sentralis superior ( 11, 21), той е най-
големия сред резците.Коронката му има най-голяма медио-дистална
ширина от всички резци.Вестибуларната
повърхност е леко изпъкнала и е
стр.50,фиг.26 ограничена от медиален и дистален ръб.
Лингвалната коронкова повърхност по
Форма прилича на вестибуларната, но е
по-малка и вдлъбната.Контактните
повърхности са леко изпъкнали и имат
триъгълна форма.Медиалната повърхност е по-
голяма и по-плоска от дисталната.Режещият ръб след като зъба поникне е
разделен от две бразди на три дяла.Медиалния и дисталния лоб са равни, а
средния е по-малък.Корена е с овално сечение, с коносовидна
форма.Пулпната камера се намира централно по дължината на зъба, отваря
се към кореновия връх.Има силно стеснена форма на коронката и
корена.Надлъжната ос на горния централен резец сключва ъгъл от 8 до 20 ºс
фронталната равнина и от 2 до 8º със сагиталната равнина.
Горния централен резец е в контакт с долния централен резец и медиалната
половина на долния страничен резец.
2. Горен страничен резец – dens incisivus lateralis superior (12, 22 ) , прилича
на горния централен, но е по-малък и по-зоблен.коронката му по-тясна
медио-дистално и по-къса инцизиво-гингивално от
стр.52, фиг.27 горния централен резец.Вестибуларната коронкова
повърхност е тясна и със закръглен медиален и
дистален ръб.Най-широка е медиално на границата
между инцизивната и средната третина, а дистално
в средната третина.Налобен и набразден, както
горния централен резец.Лингвалната коронкова
повърхност е както при горния резец.
Апроксималните стени са триъгълни, сингулумът е
сдобре изпъкнала извивка.Емайло-циментовата граница медиално и
дистално е с по-малка крива от предишния резец.Режещия ръб е налобен на
три по-слабо изразени дяла.Външните му очертания са по-скоро овални,
отколкото триъгълни.Коренът му е коничен, извит дистално при
върха.Пулпната камера представлява умален огледален образ на горния
страничен резец.Надлъжната му ос сключва ъгъл от 10 до 26º с фронталната
равнина и от 2 до 12º със сагиталната равнина.Той контактува с дисталната
половина на долния страничен резец и медиалната половина на долния
кучешки зъб.
3. Долен централен резец – dens icisivus centralis inferior (41, 31), най-малкия
зъб в човешкото съзъбие.Коронката му е тясна, висока с длетовидна
форма с хоризонтален свободен ръб.
Вестибуларната повърхност е леко заоблена.
В началото режещия ръб и горната трета на
Фиг.28стр.52 вестибуларната повърхност са налобени на три
еднакви дяла.По-късно тази заобленост
изчезва и свободния ръб става хоризонтален и
леко скосен отдолу нагоре във вестибуло-
лингвална посока.Лингвалната повърхност е по-тясна и леко
вдлъбната.Медиалната и дисталната повърхност са с триъгълна
форма.Коренът е силно сплеснат медиодистално и има бразда по
апромаксималните стени, към апекса е завит дистално.Пулпната камера
следва очертанията на зъба.Този резец е в контакт с долния втори резец и
оклудира само с горния централен резец.
4. Долен страничен резец – dens incisivus lateralis inferior (42 , 32).Много
прилича на долния централен резец, но коронката му е по-голяма.
Вестибуларната ѝ повърхност е широка и
медиалния и дисталния ъгъл са асиметрични.
Стр.53, фиг.29 Лингвалната повърхност е по-широка от
първия резец.Апроксималните стени са
триъгълни, дисталната е заоблена и по-малка
Режещият ръб е хоризонтален със заоблен
долен край.Коренът е силно сплеснат
априксално и по-дълъг от корена на централния
резец.Пулпната камера е умален модел на зъбната корона.Контактува с
дисталната трета на горния централен резец и с медиалната половина на
горния централен резец.
 Въпрос № 10
Морфология на кучешките зъби
Кучешките зъби (dentes canini) са 4 на брой – по два на всяка
челюст.Основната им функция е разкъсването на храната.Те са най-дългите в
съзъбието и единствено те са с един вестибуларен туберкул.коронките им
имат клиновидна форма със отър връх.Коренът им е дълъг, заоблен и
коничен корен, с дистално извит връх.
12. Горен кучешки зъб – dens caninus superior (13, 23).Поникват последни,
формата му заема междинно място в прехода от резците
към малките кътници.Коронката му има
Стр.54 коносовидна форма с остър връх.
Вестибуларната повърхност е малко
фиг.30 изпъкнала и налобена на три дяла,
като най-изпъкнал е средния дял.
Медиалната част на вестибуларната
повърхност е по-масивна, но по-тясна, а
дисталната е по-плоска, но по-широка.Лингвалната повърхност е по-тясна
от вестибуларната, окллузалния ръб е под формата на „V”, и е разделена
на три лоба със силно издаден cingulum, приличащ на
туберкул.Априксималните стени са триъгълни.Медиалната повърхност е
по-масивна, а дисталната е по-къса.Режещият ръб е с „V”0образна
форма.Двете отсечки са сразлични дължини, медиалната е по-къса и по-
права и сключва по-прав и заострен ъгъл с медиалната стена, а
дисталната е по-дълга, по-наклонена и сключва по-тъп и заоблен ъгъл с
дисталната стена.Коренът на горния кучешки зъб е най-дългия в
човешкото съзъбие и има конична форма.Пулпната камера е по-голяма от
тази на резците и има три рогчета.Кореновия канал е най-широк и най-
дълъг от всички зъби.Горния кучешки зъб е в контакт с горния страничен
резец и първия малък кътник, а оклудира с дисталната половина долния
кучешки зъб и медиалната на долния първи малък кътник.
13. Долен кучешки зъб – dens caninus inferior- (33, 43)- коронката му е с
копиевидна форма и прилича на коронката на горния, но медио-
дистално и е по – висока, тя е най-
фиг.31 дългата от всички зъбни
коронки.Вестибуларната повърхност е
стр.55 по-висока и по-тясна.Режещият
ръб е по-симетричен.Медиалната част
е по-къса и по-права, а дисталната –по-дълга
и по обла.От режещия ръб започва емайлова издутина, която разделя
коронката на две неравни части.Медиалната е по-тясна, а дисталната –по-
широка и по-заоблена.Лингвиналната повърхност е по-
тясна.Апроксималните стени са триъгълни, медиалната е по-масивна от
дисталната.Коренът е по-сплеснат апромаксимално, с добре изразена
апромаксимална бразда.Пулпната камера е по-тясна от камерата на
горния кучешки зъб.
 Въпрос №11
Морфология на горните малки кътници
Малките кътници (dentes praemolaries) са 8 на брой, по 4 на челюст, по 2 във
всяка половина.Те са двутуберкулни и са в групата на страничните
зъби.Коронките на малките кътници са с кубична форма и имат по два
туберкула.Те са еднокоренови зъби, с изключение на първия горен малък
кътник, който е с два корена.
1.Горни малки кътници – dentes praemolaries superiors – (14, 15, 24, 25 )
а) те са сдва големо туберкула, равни по ширина и височина;
б) по-широки са вестибуло-лингвално, отколкото медио-дистално;
в) надлъжната ос на корена и коронката съвпада;
г) екваторът се проектира по средата на лингвалната повърхност.
2. Горен първи малък кътник – dens praemolaris superior primus ( 14, 24).
Коронката му е като куб, сплеснат апроксимално
Вестибуларната повърхност е като на кучешкия
зъб, но по-малка.Медиалната и дисталната отсе-
Str.57 фиг.32 чка на туберкула имат около 30º наклон и
оформят заоблен връх.Екваторът се проектира
в гингивалната третина на вестибуларната
повърхност.Лингвалната коронкова повърхност
има формата на вестибуларната, но в умален
вид, заоблена е, без релефно очертани издатини, ръбове или вдлъбнатини.
Дъвкателната повърхност е разделена от една сагитална бразда на два
туберкула – вестибуларен, по-голям и лингвален, по-малък.Екваторът на
зъба е разположен в близост до зъбната шийка.Корените на този кътник са
два, разположени вестибуларно и лингвално.Според това къде става
разделянето има три вида: а) корените са съвсем отделени; б) разделянето на
корените е около средата; в) разделянето е в областта на апекса.В края си
коренът е извит дистално.
Пулпната камера е умален вид на формата на зъба и е с две рогчета.Първият
горен малък кътник е в контакт с горния кучешки зъб и втория малък
кътник.
3.Втори горен малък кътник – dens praemolaris superior secundus (15, 25)
Коронката му прилича на горния първи малък
Кътник.Вестибуларната ѝ повърхност е по-
малка на височина и ширина.Екваторът се
стр.58 фиг.33 проектира гингивалната третина.Лингвинал-
ната ѝ повърхност е обла и по-висока от
същата на първия горен малък кътник.Апрокси-
малните стени са трапецовидни.Медиалната
страна е плоска и леко вдлъбната до апроксилния
ръб.Дисталната страна е леко изпъкнала.Екватора се проектира близо до
дъвкателната повърхност.Тази повърхност има овоидна форма и има два
конични туберкула.Пулпната камера има формата на външните
контури.Коренът е един, малко по-дълъг, сплеснат медио-
дистално.Контактува с дисталната половина на долния втори малък кътник,
с първия горен малък кътник и медиалната на първия долен голям кътник.
 Въпрос №12
Морфология на долните малки кътници
Малките кътници (dentes praemolaries) са 8 на брой, по 4 на челюст, по 2 във
всяка половина.Те са двутуберкулни и са в групата на страничните
зъби.Коронките на малките кътници са с кубична форма и имат по два
туберкула.Те са еднокоренови зъби, с изключение на първия горен малък
кътник, който е с два корена.
Долните малки кътници (dentes praemolares inferiors ) се различават помежду
си, първият долен малък кътник прилича на кучешки зъб, а втория на
кътник.Общото между тях е, че вестибуларния туберкул е по-голям от
лингвалните.Оста на коронката не съвпада с оста на корена и е наклонена
лингвално.
1.Долен първи малък кътник – dens praemplaris inferior primus (34, 44)
Формата на коронката му е между
коронките на долния кучешки зъб и стр.59,
фиг.34 долния втори малък кътник.вестибуларната
ѝ повърхност е като на кучешкия зъб, но е
по-широка и по-къса.Медиалната отсечка е
по-права и по-къса, а дисталната – по-
дълга и по-наклонена.Лингвалната
повърхност е много по-малка от вестибу-
буларната, ниска, къса и заоблена.
Апроксалните стени са с междинна форма на кучешки и втори премолар.
Медиалната стена е голяма, права или леко вдлъбната, а дисталната по-малка
и по-обла.Дъвкателната повърхност е разделена от една лингвално извита
сагитална бразда на два туберкула, единият-вестибуларен е два пъти по-
голям от лингвалния и е разделен на две половини.
*Долния първи малък кътник се среща в две форми, в зависимост от
големината на лингвалния туберкул :
а) еднотуберкулна – зъбът прилича на кучешкия, защото лингвалния
туберкул е много малък;
б) двутуберкулна – тук лингвалния туберкул е добре развит;
Много често браздата, разделяща двата туберкула, пресича медиалния
емайлов ръб и завършва до шийката във вид на улейче.Това се нарича „белег
на Адолф”.По него различаваме първия долен малък кътники и левия от
десния зъб.
Екватора на зъба вестибуларно е по-близо до шийката, а лингвално и
апроксимално – по-близо до дъвкателната повърхност.Оста на коронката е
наклонена лингвално спрямо надлъжната ос на корена.Коренът на зъба има
вретеновидна форма и почти овално сечение, леко сплеснат медио-дистално
с дистално извит връх. Той е в контакт с долния кучешки зъб и долния втори
премолар.
2. Долен втори малък кътник – dens premolaris inferior secundus- (45, 35)
Коронката на зъба има кубична форма и е по-голяма от коронката на първия
предкътник.Вестибуларната му повърхност е като на кучешкия зъб,
но е по-къса и по-широка, със заоблен
връх.Лингвалната повърхност е по-ниска
от вестибуларната и малко по-тясна.В за-
стр.60, фиг.35 висимост от броя на лингвалните ѝ тубе-
ркули свободния ѝ ръб се срещ в
няколко разновидности-с един заоблен
връх или разделен на две или на три
части.Апроксималните стени са с
неправилна трапецовидна форма.Медиа-
лната е по-масивна, а дисталната по-малка и
заоблена.Дъвкателната повърхност се среща в две, три и рядко в
четиритуберкулна форма.Сагиталната бразда е извита
лингвално.Вестибуларния туберкул е най-голям и е разделен от емайлов ръб
на две части.От лингвалните туберкули обикновено по-голям е
медиалният.Зъбния екватор вестибуларно минава близо до зъбната шийка, а
лингвално –в близост до дъвкателната повърхност.зъбния корен е масивен,
един и вретенообразен, сплеснат апроксално, с дистално завит връх.
Пулпната камера повтаря формата на коронката и корена.Долния втори
малък кътник е в контакт с дисталната стена на долния първи малък кътник и
медиалната на долния първи кътник.
 Въпрос № 13
Морфология на горните големи кътници
Големите кътници са 12 на брой – по три във всяка челюстна
половина.Първият пониква на 6 години, втория на 12 години, а третия,
наречен „ мъдрец „ след 18 години.Изпълняват главна роля в дъвкателната
функция.По големина и ширина приличат на зъбите на тревопасните
животни, а по коничните си туберкули – на месоядните.
Коронките на големите кътници имат неправилна форма, кубична или
паралепипедна.Имат следните особености:
а) имат най-голяма дъвкателна повърхност;
б) имат 3, 4, и 5 туберкула;
в) най-малко 2 от туберкулите са вестибуларно разположени;
г) вестибуларната половина на големите кътници е по-голяма от
лингвалната, с изключение на първия горен голям кътник, чиято лингвална
половина е по-голяма от вестибуларната.
Корените на големите кътници са три при горните и два при долните.
1. Горни големи кътници – dentes molars superiors – те се характеризират с :
а) коронките им имат по-голям вестибуло-лингвален и по-малък медио-
дистален размер;б) корените са три-два вестибуларни и един лингвален;
в) имат 4 туберкула; г) върховете на медиовестибуларния,
дистовестибуларния и медио-лингвалния туберкул оформят триъгълник, а
вътрешните им склонове заграждат централната триъгълна ямка; д) най-
голям е медиолингвалния туберкул, а най-малък е дистолингвалния; е) по
лингвалната повърхност често се оформя свръхброен туберкул, наричан
туберкул на Carabelli.
2. Горен първи голям кътник – dens molaris superior primus – (16, 26) –
коронката му има неправилна кубична форма.Лингвалната половина е по-
широка от вестибуларната.Вестибулар-
ната повърхност е с неправилна много-
стр.62, фиг.36 ъгълна форма на трапец, разделена на
два лоба – медиалния е по-широк.
Лингвалната повърхност е по-заоблена
и разделена е на два асиметрични лоба
медиалния е по-висок и по-голям.Върху
медио-лингвалния лоб има допълнителен
туберкул- tuberculum Carabelli.Tой може да е ямка, бразда, малък, среден и
голям.Апроксималните стени са като на премоларите, но по-широки при
шийката.Медиалната е по-масивна, , по-права.Тя е най-широката от
медиалните стени на всички зъби.Дисталната стена е по-заоблена и по-
малка.дъвкателната повърхност е с форма на ромбоид с 4 различни по
големина туберкули, три фисури, три ямки и два емайлови ръба.Туберкулите
са два вестибуларни и два лингвални.Най-голям е медио-лингвалния, а най-
малък е дисто-лингвалния.По апроксималните стени екваторът преминава в
близост с дъвкателната повърхност.
Корените са три- два вестибуларни и един лингвален.Най-голям е
лингвалния, а най-малък е дисто-вестибуларния.Лингвалния корен е по-прав
и по-вретеновиден, а вестибуларните по-плоски и закривени.В края си
корените са закривени дистално.
Пулпната камера има четири рогчета, а каналчетата на корените са
три.Горния първи молар е в контакт с горния втори предкътник и горния
втори кътник.
2. Горен втори голям кътник – dens molaris superioris secundus (17, 27) –
Прилича на първия, но е по-малък.Вестибу-
ларната повърхност на коронката е по-голя-
стр.64, фиг.38 ма от лингвалната и браздата, разделяща
двата туберкула е по-дълбока.Екваторът се
проектира близо до зъбната шийка.Лингвал-
ната повърхност е по-заоблена.Апроксимал-
ните стени са като при първите молари.Раз-
лична е дъвкателната повърхност, тя е два вида –
три и четиритуберкулна.При тритуберкулната форма е редуциран
дистолингвалният туберкул, а освен това при този зъб никога не се среща
tuberculum Carabelli.Екваторът ,шийката и броят на корените са като при
първите молари.Корените се сливат.Горният втори молар е в контакт с
горния шести зъб и горния мъдрец.
3. Горен трети голям кътник(мъдрец) – dens sapiens superior – (18, 28)
– прилича на първите два големи кътника,
но е по-малък от тях.Има различни по
стр.65,фиг.39 форма и по големина.Корените са слети и
броят им се маркира от дълбоки бразди.
Понякога корените са и разперени, силно
закривени и броят им може да стигне до 5
и 6.Влиза в контакт само с долния мъдрец.
Пулпната камера има три или четири рогчета.
 Въпрос № 14
Морфология на долните големи кътници
Долните големи кътници - dentes molars inferiors – са три на брой, имат два
корена-медиален и дистален.Коронките им винаги са по-широки медио-
дистално, отколкото вестибуло-лингвално.
1.Долен първи голям кътник – dens molaris inferiors ( 36, 46) – с най-
голяма коронка в човешкото съзъбие и има
5 туберкула.Вестибуларната повърхност е с
Стр.66,фиг.40 форма на трапец, с по – широка част към
дъвкателната повърхност.Оклузалния ѝ
ръб е налобен от две браздички на три
лобчета, съответстващи на трите
вестибуларни туберкули на дъбкателната
повърхност.Лингвалната повърхност също
има трапецовидна форма, но е по-ниска от вестибуларната и доста по-
тясна.Оклузалния ръб е разделен на два лоба, съответващи на двата
лингвални туберкули по дъвкателната повърхност.Апроксималните стени са
трапецовидни.Медиалната е по-масивна, по-плоска.Дисталната страна е по-
малка и по-заоблена.Дъвкателната повърхност е като трапец с вестибуларно
по-голяма.Тя се дели чрез медио-дистален улей на вестибуларна и лингвална
част.Вестибуларната част е разделена от два фисура на три туберкула, като
най-голям е медиалният, а най-малък-дисталния.Лингвалната част е
разделена на два туберкула.Екваторът на зъба вестибуларно преминава в
близост до зъбната шийка, а лингвално –по-близо до дъвкателната
повърхност.Корените са два-медиален и дистален, силно наклонени
дистално спрямо коронката и сплеснати медио-дистално.Медиалния корен е
по-масивен и по-дълъг от дисталния.
Пулпната камера е доста голяма, с 5 рогчета и продължава в корените в три
канала.Този кътник е в контакт с долния втори премолар и долния втори
молар.
2.Долен втори голям кътник – dens molaris inferior secundus (37, 47) –
Коронката му е по-малка, и леко удълже-
на в медио-дистална посока.Вестибулар-
стр.67,фиг.41 ната ѝ повърхност е разделена на два ло-
ба, съответстващи на двата вестибулар-
ни туберкула.Медиалния лоб е по-голям.
Лингвалната повърхност е по-малка и
също разделена на две лобчета.Апрокси-
малните стени са с неправилна трапецо-
видна форма, медиалната е по-масивна, а дисталната по-малка и по-
изпъкнала.Дъвкателната повърхност има почти квадратна форма и е
разделена на 4 туберкула.-два вестибуларни и два лингвални.Вестибуларно
екваторът преминава близо до зъбната шийка, а лингвално – близо до
дъвкателната повърхност.Корените са два – медиален и дистален, дисталния
корен е по-дълъг и корените са събрани и успоредни помежду си.Пулпната
камера е с четири рогчета и преминава в три канала.Този кътник е в контакт
с долния първи и долния трети кътник.
3. Долен трети голям кътник (мъдрец) – dens sapiens inferior (38, 48) –
Той често е ретиниран или липсва зародиш.
Прилича си с долните големи кътници, но
Стр.68,фиг.42 е по-малък от тях.По-постоянна форма от
горния мъдрец и никога не се среща в
умален вид.Коронката е четиритуберкулна
но може да е и петтуберкулна.Корените са
обикновено са два и са слети, образуват
конус и са силно завити дистално.Броят
им може да стигне до 6.Пулпната камера повтаря формата на коронката и
обикновено преминава в един конусовиден коренов канал.Долния мъдрец
контактува с дисталните туберкули на горния втори молар и дъвкателната
повърхност на горния мъдрец.
 Въпрос № 15
Гнатология.Физиологичен покой.Дъвкателна зъбна артикулация и
зъбна оклузия.Основни позиции на долната челюст.
I: Гнатология – наука за морфологията, физиологията, патологията и
функциалното единство на долночелюстните стави, зъбните редици и
челюстно-лицеви мускули.
оклузодонтия – тя изучава морфологичните особености и функционалните
промени на оклузалната повърхност на зъбите и зъбните редици и
контактите между тях.Целта е да се създадат перфектни съотношения между
естествените и изкуствените оклузални повърхности.
II: Физиологичен покой – пасивна позиция на долната челюст, при която тя
е отпусната след преглъщане или произнасяне на думата
„Мисисипи”.Мускулите на челюстите са ненапрегнати, в симетричен
физиологичен тонус, само колкото да поддържа тежеста на долната
челюст.Ставните главички са леко ротарани близко до ставния туберкул,
устните са леко допрени.Покоят на долната челюст е без ясно изразени
граници, постоянен.Чрез тази позиция се определя височината и захапката
след загуба на зъби.
III:Дъвкателна зъбна артикулация – динамичен процес, при който
долната челюст се движи динамично и разнообразно, чрез активно
съкращаване на челюстно-лицеви мускули.При зъбната арткулация
съотношението между ставните повърхности в долночелюстните стави и
между зъбите в устната кухина се променя.
IV: Зъбна оклузия – състояние на статичен контакт между зъбите на
горната и долната челюст.За разлика от зъбната артикулация, която е
динамичен процес, оклузията характеризира фиксирано състояние между
зъбните редици, при условие, зъбните редици да са в
контакт.Съотношението между зъбите – централно, ляво, дясно и др., може
само да определя вида на оклузията.Тя е елемент на зъбната артикулация,
т.е. артикулационния процес включва различни статични оклузални
съотношения.
V: Основни позиции на долната челюст – за да бъде формулирани
основните позиции на долната челюст, трябва да се знае какво е състоянието
на три основни компонента: долночелюстна става, дъвкателни мускули и
зъбите.
14. централна оклузия ЦО - Gysi 1922г.Централно съотношение на
долната към горната челюст, което се постига под действието на
максимално съкратени дъвкателни мускули и се характеризира в
устната кухина със зъбни редици, плътно притиснати в множество
плътни контакти, а в долночелюстната става – със ставни главички в
ставния туберкул.В ЦО най – важни са основните туберкули –
лингвални за горните зъби и вестибуларни за долните зъби,
разположени в съответстващи им ямки на срещуположните зъби –
 антагонисти.Когато целта е да бъде определена ЦО, се дава
прериоритет на съотношението на зъбите в устната кухина.ЦО е най-
медиално разположеното централно съотношение на долните спрямо
горните зъби.
15. Централна релация – McCollum 1926г.Центално съотношение на
горната към долната челюст, при което ставните главички са
разположени в ставните ямки в най-задна необтегната позиция, от
която могат да бъдат извършвани странични плазгателни
движения.При ЦР между зъбите антагонисти се формират единични
или множествени слаби контакти под действието на слабо съкратените
дъвкателни мускули.При нея се дава преоритет на долночелюстната
става.Оклузията е идеална тогава, когато централната релация съвпада
с центалната оклузия.
16. Миоцентрична оклузия – Jankelson, 50-те години.Тя е централно
съотношение на долната спрямо горната челюст, постигнато при
двустранно, симетрично и равномерно съкращаване на дъвкателните
мускули, без да се доближава степента на максималния дъвкателен
тонус.Когато целта е да бъде постигната МО, това означава, че се дава
преоритет на мускулния тонус.Водеща роля има нервно-мускулната
система.С помощта на електронен инструмент след
електростимулация се фиксира миоцентрична оклузия.Тя е между
централната позиция и централната релация.
17. Крайна задна оклузия - съотношение на максимално дистално
изтеглена долна спрямо горна челюст, блокирана от мускулите
ретрактори, което се характеризира в долночелюстните стави с
възможно най-задно гранично положение на ставните главички в
ставната ямка, а в устната кухина – със слаби контакти между зъбите
антагонисти.Кр.з.о.се постига чрез съкращаване на мускулите
ретрактори и по насилствен път чрез сила.В тази позиция долната
челюст не се чувства комфортно.Тя е гранична дистална позиция, до
която долната челюст достига при максимално движение назад.
18. Централна позиция – обобщаващ термин, с който се определя
централно съотношение на долната челюст, без да бъде
конкратезирано положението на ставните главички в
долночелюстните ставни ямки, между зъбите антигонисти и
мускулния тонус.Централни позиции са едновременно централната
релация, централната оклузия и миоцентричната оклузия.
 Въпрос № 16
Гранични оклузии.Морфологична оклузия.Съвършенна
(перфектна)оклузия.
I: Гранични оклузии –
1.Предна, ръбцова оклузия : при движение от централна оклузия напред
долните резци се плъзгат по повърхността на горните резци, докато застанат
ръб в ръб в ръбцова оклузия.При нея страничните зъби не са в оклузален
контакт.......стр75,фиг.49

2. Лява и дясна странична оклузия : при движение на долната челюст наляво

или надясно.Страната, към която се предвижва челюста се нарича работна, а
другата се нарича неработна.На работната страна контактите са
-вестибуларни с вестибуларни туберкули.На другата страна са между
лингвални, горе с вестибуларни долу.Този вид се дели на:
а) двустранно балансирана оклузия – при нея на работещата и
балансиращата страна всички странични
стр.75,фиг.50 зъби са в контакт с антагонистите при
всички плъзгателни движения на
долната челюст.Този вид оклузия се
среща само при цели протези, а при естествено съзъбие не се среща;
б) групова функция на страничните зъби – по Beyron.Tя е най-често
срещаната.При нея, при плъзгане наляво или надясно се образуват контакти
на работещата страна на група зъби: на кучешките зъби и малките кътници,
на страничните резци, кучешките зъби, малките и големите кътници.Тя се
нарича още едностранно балансирана оклузия.На балансиращата страна
зъбните редици не са в контакт;
в) защита на кучешките зъби – Nagao, 1919г.Характерно за каниновата
защита е, че при странично плъзгателно движение на работещата страна
контактът е само между горните и долните кучешки зъби.При нея резците,
малките и големите кътници на работещата страна и останалите зъби на
неработещата страна не са в контакт при странично плъзгане.
II: Морфологична оклузия – Angle, 1899г.Основава се на съотношението
между горните и долните първи големи кътници, при което
медиовестибуларния туберкул на горния първи голям кътник приляга в
медиовестибуларната бразда на долния първи голям кътник.Това е „ключ” на
оклузията.По този белег различаваме три класи на оклузията:
1. Neutroclusion – съвпадане на медиовестибуларен туберкул на горния с
медиовестибуларната бразда на долния първи голям кътник.
2. Distoclusion – долния първи голям кътник е дистално разположен спрямо
горния.
3. Mesioclusion – долния първи голям кътник е медиално разположен спрямо
горния.
III: Перфектна оклузия – оклузните съотношения в здрвото съзъбие са
съвършенни.Този вид оклузия осигурява най-висок функционален
ефект.Всеки човек има строго индивидуалност на зъбната
оклузия.Съвършенната оклузия се характеризира със следното:
1. Ортогнатна захапка;
2. В централната оклузия доминират плътните контакти на най-крайната
двойка зъби антагонисти.При перфектната оклузия в дистална посока се
увеличават броят и плътността на оклузните контакти, които достигат своя
максимум на най-крайната двойка зъби антагонисти;
3. В лява и дясна странична оклузия са допустими:
а) канинова защита на кучешките зъби, при мади хора;
б) групова функция на страничните зъби, едностранно балансирана оклузия
при хора на средна възраст;
в) двустранно балансирана оклузия, при хора в напреднала възраст с
изтриване на зъбите.
4. В ръбцова оклузия се създават оклузни контакти между резците или
между резците и кучешките зъби едновременно.
5. Перфектната оклузия допуска съвпадане на централната релация с
централната оклузия, а също и дистално от централната оклузия да може да
се определи централна релация.
6. При перфектната оклузия няма предварителни контакти и артикулационни
блокажи, патологични промени в парадонта на зъбите, челюстно-лицевите
мускули и долночелюстната става.
 Въпрос №17
Оклузондонтия. Оклузален релеф.Оклузоартикулационни контакти

I: Оклузален релеф – той има елементи, които могат да бъдат подредени в

две групи:
19. Издатини – а)туберкулен връх–най-високата издатина на
туберкула,която влиза във
вдлъбнатината на антагонистите.По
стр.78фиг.56 броя на туберкулите зъбите се
делят на дву,три, четири и
петтуберкулни.
2.Основни ръбове–периферни
издатини,заобикалящи оклузалната
повърхност.Те се делят на:
а)медиален и дистален туберкулен
основен ръб-започват от
туберкулния връх и стигат до
медиалната и дисталната
апроксимална стена;
б)контактни основни ръбове-свързват букалните и лингвалните туберкулни
основни ръбове през медиалната и дисталната апроксимална
страна.Основните ръбове срязват храната.
3.Централни ръбове-външни ръбове, започващи от туберкулния връх към
вестибуларната или лингвалната повърхност на всеки
туберкул.Вестибуларните централни ръбове на долните зъби и лингвалните
централни ръбове на горните образуват А и С контакти с триъгъкните ръбове
на противоположните зъби.
4.Триъгълни ръбове-вътрешни ръбове,които започват от туберкулния връх и
продължават полегато към централната фисура.Те участват в създаването на
А,Б и С контакти.
5.Допълнителни ръбове-по-малките вътрешни ръбове,разположени медиално
и дистално на триъгълния ръб и разделени от него с допълнителни бразди.
II: Вдлъбнатини-
1.Централни бразди-основни бразди,разделящи туберкулите един от друг.Те
биват:
а)Медио-дистална централна бразда,разположена между апроксималните
ямки и дели вестибуларните от
лингвалните туберкули.
Стр.79,фиг.57
б)Вестибуло-лингвална бразда, разделя медиалните от дисталните
туберкули.Централните бразди са остродънни и пресичат основните ръбове;
в)Допълнителни бразди-триъгълните ръбове са ограничени медиално и
дистално от тези бразди.Те се нразличават от централните бразди по това,че
са кръглодънни и не пресичат, а завършват в основните ръбове като гънки в
емайла.Те заострят основните ръбове и спомагат за образуване на контакти
допълнителните ръбове.
II:Ямки- Те са разширени вдлъбнатини с остра или обла форма.Различават
се:
1.Централна ямка-централно разположена вдлъбнатина в пресечната точка
на медио-дисталната с вестибуло-лингвалната бразда.
2.Апроксимални ямки-триъгълни ямки,разположени в двата края на медио-
дисталната бразда.В тях се разполагат основните поддържащи туберкули на
противоположните зъби.
III:Оклузоартикулационни контакти-най-използвана е класификацията на
Ross.
1.Време на образуване-контакти в централната оклузия или максимална
интеркуспидация
а)контакти в централна оклузия;
б)контакти в централна релация;
в)контакти по време на странични и предни движения на долната челюст;
г)контакти на работещата страна;
д)контакти на балансиращата страна;
е)контакти при дъвкателни движения;
2.Локализация-Определя посоката на действие на оклузните
сили:вертикално по надлъжната ос или леко странично.
3.Форма и големина- а)малки-точковидни;б)средни-те заемат до 1/3 от
вестибуларната и лингвалната повърхност на туберкула;в)големи-
плоскостни,заемат повече от 1/3 от туберкулната повърхност.
4.Разпределение-при симетрично и равномерно следване на контактите в
зъбните редици,оклузалните сили се неутрализират по-благоприятно.
5.Брой—а)единични;б)двупунктови;в)трипъктови;г)множествени
6.Интезитет-а)плътни;б)слаби;
 Въпрос № 18

Оклузални криви-значение на протезирането

I:Сагитална крива-казва се още сагитална компенсационна крива или

линия на Spee.Въображаема крива,минаваща по вестибуларните върхове на
страничните зъби в лявата и дясната половина.Определя се от върховете на
долните кучешки зъби и продължава до най-задните зъби.При горните
странични зъби сагиталната крива е равномерно изпъкнала,а при долните е
вдлъбната.При положение, че всички зъби са на една равнина,сагиталната
крива става плоска.За да се извършват безпрепятствено плъзгателни
движения напред и назад на долната челюст,кривата трябва да е
гладка.Сагиталните криви в лявата и дясната половина обикновено са
симетрични,но е възможно и да са асиметрични.Причина за асиметричност
са разликата във времето на пробива на постоянните зъби,свръхброй на
зъбите, едностранното дъвчене идр.Сагиталната крива се променя при загуба
на зъби,изтриването им,неправилни протезни коронки или цели
протези.Затова при протезиране и подреждането на изкуствените зъби е
много важно подчертаването на сагиталната крива.Това ще усигури
функционална та годност на протезата.

II:Трансверзална крива-крива на Монсон,тя свързва върховете на

вестибуларните и лингвалните туберкули на големите кътници от лявата с
тези от дясната челюстна половина.При млади индивиди за горната зъбна
редица трансверзалната крива е изпъкнала,а за долната е вдлъбната.Формата
на тази крива влияе на баланса на страничните плъзгателни движения на
долната челюст.С течение на времето трансверзалната крива се променя
спрямо горната челюст от изпъкнала и плоска към вдлъбната,поради
изтриване на зъбите.Когато тази крива е вдлъбната се нарича крива на
Villain.Годността и функционалността на зъбните протези зависи от точното
определяне на оптималния наклон на трансверзалната крива.
 Въпрос №19
Захапка. Видове захпки
I:Захапка-съотношението между двете зъбни редици в централната оклузия.
1.нормалнрезци покриват долните резци.Горните странични зъби покриват
долните.Зъбната дъга в горната челюст е с по-големи размери спрямо
алвеоларната дъга, в която са разположени корените на зъбите.При долната
челюст е обратно,защото горните зъби са леко наклонени вестибуларно,а
долните зъби лингвално.Този вид захапка осигурява пълноценна дъвкателна
функция.а захапка-еугнатия-при нормално съотношение между двете зъбни
редици.
2.дисгнатия-отклонена от нормата.Когато отклоненията са вродени,говорим
за аномалия,а когато са придобити – за деформация.
II:Видове захапки-захапките се делят на физиологични и
патофизиологични, според подреждането на зъбите в зъбни
редици,съотношението между долната и горната зъбна редица и челюсти.
1.Физиологични захапки-тези, при които подреждането на зъбите и
съотношението между долната и горната зъбна редица не смущава дубченето
и говоренето.
а)ортогнатна захапка-горната зъбна редица припокрива
долната.Режещите ръбове на горните
резци покриват долните резци.Горните
с.81,фиг.60 странични зъби покриват долните.Зъбната
дъга в горната челюст е с по-големи
дъга в горната челюст е с по-големи
размери спрямо алвеоларната дъга, в която са разположени
корените на зъбите.При долната челюст е обратно,защото горните зъби са
леко наклонени вестибуларно,а долните зъби лингвално.Този вид захапка
осигурява пълноценна дъвкателна функция.
б)ръбцова захапка-фронталните зъби контактуват ръб в ръб,а
страничните зъби са в ортогнатно съотношение.Отхапването става чрез
силно притискане на предните зъби,чрез по-голяма
стр.81,фиг.60b

мускулна сила.Режещите ръбове на предните зъби се износват по-бързо;

в)физиологична биопрогнатия-за нея е характерен силния
наклон напред на алвеоларните израстъци и
s.82,f.60,в зъбите във фронталната област.Страничните
зъби са в ортогнатна захапка и съзъбието е
устойчиво по време на дъвчене;
г)физиологична опистогнатия-при нея е характерно обратен
наклон назад на алвеоларните израстъци и
с.82,ф.60-г зъбите във фронталната област.Страничните
зъби са в ортогнатна захапка,съзъбието е
устойчиво и пълноценно.
2.Патофизиологични захапки-при тях подреждането на зъбите и
съотношението на зъбните редици и челюсти затруднява дъвкателния процес
и говоренето.Характерно за тях е,че има изместване на назад или напред на
долната челюст най-малко с ½ премоларна ширина спрямо ортогнатната
захапка.Към тях се числят клас II и III по Angle.
а)Прогнатия- горната челюст е напред,а долната челюст е
дистално изместена най-малко с ½
премоларна ширина-дистална захапка.
с.82,ф.61,а Горните резци и алвеоларния израстък са
издадени напред.Долните фронтални зъби
са доста назад от горните и не контактуват с тях,така се смущава
дъвченето и говоренето.Горната устна е издадена напред и не покрива
зъбите.Долната устна е хлътнала назад;
б)Прогения-тя е обратна на прогнатията.Горната челюст е разположена
назад,а долната челюст е изместена медиално най-малко с ½ премоларна
ширина-медиална захапка.Долните фронтални зъби са по-напред спрямо
горните.При силна прогения долните зъби нямат контакт с горните и се
затруднява дъвченето.Получава се стъпало от препокриването на горната
устна от долната.

Стр.83.ф.61,б

в)дълбока захапка-тук е характерно дълбокото припокритие на

долните от горните фронтални зъби с
с.83.ф.61,в повече от 5мм.Горните резци са са
леко навътре и осите им стават
успоредни на долните резци.
Затрудняват се предно-задните и страничните плъзгателни
движения на долната челюст.Устните са подвити и извити навън.
г)отворена захапка – за нея е характерен отвор
междурежещите ръбове на горните и
с.83.ф.61,г долните фронтални зъби.При нея
фронталните алвеоларни израстъци са
по-слабо развити, отколкото в областта на големите
кътници.Предните зъби не са в контакт и дъвченето е силно затруднено.
д)кръстосана захапка-съотношението между двете зъбни редици е обратно
на ортогнатната захапка.Долните зъби с вестибуларните туберкули
припокриват горните.Тя бива двустранна и едностранна,а когато е кръстосан
един или група зъби, тя е частична.При кръстосани зъби се блокират
плъзгателните движения.

Въпрос № 20

Звукообразуване и говорна функция.Звукова артикулация и

оклузия.Протезиране и говорна функция

I:Звукообразуване и говорна функция-говорния звук се получава, когато

въздуха от белите дробове преминава през ларинкса с повишено
налягане.Гласните струни са обтегнати,близко една до друга и оказват
съпротива на въздушната струя.При достатъчно голямо налягане въздухът
преодолява съпротивлението и излиза през ларинкса.Връзките започват да
вибрират,пропускат въздуха помежду си и така се получават звукови
вълни.След това вълната преминава през фаринкса,устната и носната
кухина.Пътят ларинкс-фаринкс-носна и устна кухина се нарича гласов канал.
1.сила на гласа-когато налягането е по-голямо и амплитудата на трептене е
по-широка,гласът е по-силен;
2.височина на гласа-зависи от дължината на гласовия канал и от дебелината
и дължината на гласните струни;
3.тембър на гласа-зависи от носната и устната кухина.Под влияние на
звуковите вълни,устната и носната кухина резонират.Тембъра е специфичен
за всеки човек.
Учленяването на звуковите вълни в гласни и съгласни звукове се
осъществява в устната кухина.Те са основни елементи на говорната реч,и
зависят от формата на твърдото небце,разположението на зъбите и
движенията на езика,устните и бузите.
Гласните звукове се образуват и произнасят в зависимост от положението на
езика и устните и от пространствените им съотношения спрямо твърдите и
неподвижни тъкани в устата.
Съгласните звукове се получават при определени активни и динамични
съотношения между зъбите,езика,устните и небцето.
II:Звукова артикулация и оклузия-За да се образуват гласните и
съгласните звуци езикът,устните и бузите влизат във взаимодействие със
зъбите, небцето,алвеоларните гребени.Това непрекъснато взаимодействие се
нарича звукова артикулация.
Звукова оклузия – всяка отделна позиция на извършващите артикулация
тъкани една спрямо друга в определен момент.
Звуковата артикулация и оклузия се различават от дъвкателната артикулация
и оклузия.
III:Протезиране и говорна функция-При загуба на зъби и атрофия на
алвеоларните гребени се променят обемните съотношения в устната
кухина.Променят се и условията за звукова артикулация и се нарушава
говора.
Основната цел на протезирането е да се пресъздадат естествените форми на
изгубените органи и тъкани, за да може да се гарантира подобряването и
възстоновяването на звуковата артикулация.Протезата трябва да е с
подходящ обем,възможно най-близо до естесвените форми.Тези протезни
конструкции,трябва да отговарят на следните условия:
1.Да имат правилен анатомичен релеф;
2.протезата да има възможно най-малък обем,за да не се нарушава
пространственото съотношение в устната кухина;
3.протезните елементи,които не въстановяват дъвкателната функция,не
трябва да се поставят върху областите на звуковата артикулация.Областта от
твърдото небце, която не участва в говорния процес се нарича фонетично-
неутрална зона и е идеалното място за поставяне на протезните
елементи.Протезите,които не надхвърлят границите на фонетично-
неутралната зона не пречат на говоренето.
 Въпрос№ 21
Естетика на съзъбието.Признаци на физическа красота.Форми.Цвят
I:Естетика на съзъбието- естетиката е дял от теорията за законите на
красотата и нейното рационално и емоционално оценяване.Естетиката
разглежда човека на две нива- на духовно-социално и биологично ниво.В
духовно-социалното ниво се разглеждат личностните качества и
обществените прояви на човека,а в биологичното ниво-външния облик,или
архитектониката на тялото.Сборът от естетически белези и признаци на
архитектониката определя физическата красота на тялото.
Всеки отделен зъб е детайл от цялостното съзъбие,той изгражда с останалите
зъби един вид естетическа композиция-дентална композиция.При дадено
емоциално преживяване,изразът на лицето се променя под действие на
мимическите и дъвкателните мускули.Устните се разделечават и откриват
съзъбието и така действа на околните като естетически детайл от
лицето.Съзъбието придава видима красоте и привлекателност.Зъбите са част
от денталната композиция,а тя е част от композицията на лицето,а то е част
от главата.Така се образува сложен композиционен комплекс-
глава,лице,съзъбие,зъби,които са в естетически контекст.Композицията е
образната представа за съвършенство,формирана в съзнанието на всеки
отделен човек.Денталната композиция е осъзнатият творчески замисъл за
зъбна протеза,елементите на която са съобразени с обективните
закономерности на естетическия контекст с лицето и главата.
II:Признаци на физическата красота- физическата красота е комплекс от
естетически признаци на външния облик,който се възприема зрително и
цялостно от наблюдаващия и предизвиква в съзнанието му чувсво за приятна
удовлетвореност,поради което привлича и задържа вниманието и
погледа.Физическата красота на лицето и зъбите зависи от степента, в която
са проявени принципите за хармония и мяра.
1.Форма на зъбите- според системата на Уйлямс формите на
горните предни зъби се дефинират
с.99,ф.75 като правоъгълна,овална и триъгълна.
Тези форми са най-ясно изразени при
горните средни резци,при страничните
са незабележими,а при кучешките

липсват.Различията между различните форми са в размерите на коронките и

зъбните шийки.
а)правоъгълна форма-най-често срещаната и са по-характерни за
мъжете.Весочината на коронката е по-малка,отколкото при другите форми,а
ширината в горната,срединната и долната област са почти еднакви.Сводът на
шийката е почти хоризонтален;
б)овална форма-по-характерна е за женския пол.Вертикалния размер на
коронката е по-голям,отколкото при правоъгълната и по-малък от
триъгълната форма.Коронката е заоблена с изпъкнал екватор,има
купообразен и закръглен контур на свода на шийката;
в)триъгълна форма-височината и е по-голяма от другите форми,висока и
стръмно стесняваща се шийка;
Независимо от формата,всяка коронка може да бъде:
*дъкги коронки-имат по-малка ширина и затова изглеждат по-тесни,по-често
се срещат при мъжете.
*къси коронки-по-голяма ширина и затова изглеждат по-широки,също са
характерни за мъжете.
*умерено дълги коронки-най-често срещаните, характерни са повече за
жените.
2.Цвят-цветът изразява взаимовръзката между светлината,в качеството си на
дразнител и зрението.Светлината излъчвана,рефлектирана или
отразена,предизвива възприятие за цвят в определен диапазон на дължината
и честотата на електромагнитните и вълни.При точно определени интервали
в този диапазон се получават точно определени цветове,наречени спектрални
и лихроматични.Цветовете се комбинират и се получават много нюанаи и
отенъци, различни по наситеност.Наситеността изразява интензивността и
чистотата на даден спектрален цвят в цветова комбинация,особено в бяла
окраска.
*яркост на цвета-свойство на цветните повърхности да се възприемат като
по-светли или по-тъмни.
а)цвят на коронките на постоянните зъби-много цветови нюанси и
отенъци.Основния цветен тон се определя от окраската на дентина.Най-общо
цветът на зъбите има много светла жълто-кафеникава тоналност с по-
наситени или по-сивкави транспарентни отенъци.Цветовите нюанси зависят
от различната дебелина на емайла и обикновено са локализирани около
шийките и режещите ръбове на коронките.
20. шиечна зона-близко до шийката емайла изтънява и дентиновата тъкан
силно прозира,затова тук цветът е по-наситен жълто-кафеникав
оттенък,чиято светлота е по-малка в сравнение с останалата
повърхност.Образува се светлокафеникав кант до шийката.
21. Инцизалната зона около режащия ръб се разкрива за погледа и при
най-малкоте отваряне на устата.Нейните отенъци са с по-малка
наситеност и повишена светлота,защото тук емайла е по-
дебел.Характеризира се с сивкаво-блестящи нюанси.
22. Зоната между инцизалната и цервикалната област е среден или
телесен отенък,защото тук емайла е със средна дебелина.
23. По цвета на зъбите се съди за индивидуални анатомични и
функционални промени.
 Въпрос №22

Композиция и композиционни признаци на формите и

цветовете.Хармония.Мяра.Протезиране и естетика

I:Композиция и композиционни признаци на формите и цветовете-

зрението възприема детайлите в една композиция според тяхната яснота и
прегледност и един друг фактор-контраст.
Контраст-подчертана противоположност между формите или
цветовете,която помага на зрението да ги различи.Светлотата на съзъбието
контрастира с тъмнотата на устата.Разграничителният контур е линията на
режещите ръбове(ЛРР),която се образува от всички ръбове на горните
предни зъби,от левия до десния кучешки зъб.
Предната зъбна редица ясно личи на фона на лицето и устата,защото
контрастира с тъмните полета между граничните вертикални контури на
страничните зъби и двете ъглови комисури на устните.Тези тъмни полета се
наричат букални контури.
Зрението забелязва онези елементи,които са по-ярки,по-големи,по-
контрасни.Такива елементи се наричат доминантни.
Контрастите и доминантите са обединени в естетическа система на основата
на принципите за хармония и мяра.
II: Хармония-тя еосновния принцип за обединяване на частите
с цялото чрез балансираното им съответствие и симетрия.Дали
зъбите са хармонични зависи от това дали те съответстват на съответната
мимическо-експресивна област.На хора със съразмерна МЕО подхож
дат средно дълги коронки,на удължените МЕО-зъби с дълги коронки,а при
къси МЕО-късите коронки.
Още по-хармонично ще изглежда лицето,ако формите на доминанатните
средни резци съответстват на формата на главата.Правило е,че
правоъгълните коронки хармонират с правоъгълна и овоидно-възходящо
стесняващи форми на главата,а триъгълните коронки съответстват на
обратно конусовидната.
“Триада на Нелсон”-естетически критерий за хармонично
единство,според който формата на
с.108.ф.80 зъбите съответства на формата на
лицето и на конфигурацията на
зъбните редици.

За хармоничен изглед горната зъбна редица трябва да е успоредна с

извивката на устата.
III:Мяра-отразява количествената страна на хармонията.Всички
предмети,явления и процеси се измерват с мерни единици и характеристики-
мерки,коефиценти,числа,индекси и др.Всяка форма има своята
големина,която се измерва с ширина,дължина,височина,обем,тегло и др.
Пропорциалност-корелационна съизмерност между частите,една спрямо
друга и индивидуалния образ като цяло.
IV:Протезиране и естетика-главната задача на протезирането е да
компенсира видим физически недъг на съзъбието.Протезата трябва да е
естетически издържана,но не като самоцел,а компонент на
планирането,конструирането и изработката на протезата.Изработването на
протезата се съобразява с индивидуалните особености на всеки
пациент,защото истинската красота е различна за всеки индивид,но
индивидуалните признаци не трябва да са в разрез с нормената мяра на
общото.
Планирането и изпълнението на естетична протеза се основава на
последователност в конструирането-от общото към особенното-до
единичното.
 Въпрос № 23
Биомеханика на дъвкателния апарат.Биомеханика на
парадонта.Дъвкателни мускулни сили

I:Биомеханика на дъвкателния апарат- дъвченето е процес,който има за

цел механичното преработване на храната.Основен фактор в този процес е
дъвкателната сила,резултат на съкращенията на дъвкателните мускули и тя
задвижва долната челюст.Оклузивните повърхности на двете зъбни редици
притискат храната и протича дъвкателна артикулация.Дъвкателната функция
има механичен характер и тя заедно с биологичните особености на
действащите органи са повод да се създаде обособен дял на ортопедичната
стоматология-биомеханика на дъвкателния апарат.
Биомеханиката има важно значение за конструирането на зъбните
протези,чрез прилагането на нейните принципи се цели:
1.равновесие и съответствие между предаваните чрез протезата функциално-
механични въздействия и компенсаторните биологично-реактивни
възможности на тъканите и целия организъм.
2.оптималани равновесни отношения между протезите,зъбните редици и
меките тъкани.
3.възможно най-добре закрепване на протезата върху протезното поле.
II:Дъвкателни мускулни сили-
мускулна сила-енергията освободена при съкращаването на
мускулите,привеждането на челюста в движение и обуславя натиска между и
върху зъбите.Тази сила има посока и големина.
1.Посока на силите-първично храната се обработва чрез
отхапване,раздробяване,размачкване.Това става чрез отваряне и затваряне на
челюста.Това са вертикални сили,насочени по посоката на надлъжните
зъбни оси и перпендикулярни на дъвкателната равнина.По време на финното
стриване на храната движенията са странични,приплъзване на
срещуположните зъби едни срещу други.Проявяват се хоризонтални
сили,насочени перпендикулярно спрямо надлъжните зъбни оси и успоредно
на дъвкателната равнина.Но това разграничаване на вертикални и
хоризонтални сили е условно,защото винаги те са съчетани и действат
заедно и комбинирано.При нормалното функциониране върху зъбите
действат най-вече сили с наклонена посока.Те са резултат от
едновременното действие на хоризонталните и вертикалните сили,а
големината на наклона им се определя от това коя сила в дадения момент е
по-голяма.
В строежа на зъбите има една особеност,която определя посоката на
дъвкателните сили.Надлъжните оси на на всички зъби са наклонени
дистално и при срещането си с антагонистите образуват ъгъл,с насочен
напред връх.този наклон е причина за възникването на насочена напред
производна сила,наречена физиологична сила.Тя притиска съседните зъби
един към друг в задно-предна посока,и така се образува една натоварваща и
силоразпределяща система на зъбните редици.
 Въпрос № 24

Дъвкателно налягане.Функционално-механично равновесие на

парадонта

I:Дъвкателно налягане-решаващия фактор в дъвкателния процес е ефектът

на притискане на храната между зъбните повърхности,наречен дъвкателно
налягане.Според физичните закони,налягането(Ⴃ)правопропорциална на
големината на приложената сила(P)и обратно пропорционална на
площта(F),върху която действа силата:

Ⴃ= Р
F
1.Оклузално налягане-то възниква между оклузалните зъбни повърхности и е
толкова по-голямо, колкото е по-голяма специалната за всеки зъб сила Рs и
толкова по-малко,колкото е по-широка оклузалната площ на зъба Fo и се
изразява с формулата:

Ⴃо=Рs.Pa (kg/sm²)
Fo
Във всички области на зъбната редица налягането е почти равностойно и при
дъвчене навсякъде между зъбите възниква равномерно налягане Ⴃо.
2.Пародонтално налягане- под действието на силата Рs зъбът потъва в
алвеолата и в парадонталните тъкани възниква равностойна съпротивителна
сила Rs,с противоположна посока.Там където парадонта е притиснат се
появява напрежение,което се нарича парадонтално налягане Ⴃр:

Ⴃр=Rs=Ps . Pa(kg/sm²)
Fp Fp
3.Дъвкателно налягане- то е сума от оклузалното и парадонталното налягане.
II:Функционално-механично равновесие на парадонта-оклузалното и
пародонталното налягане определят дъвкателния акт като механичен процес
на действие( Ⴃо) и противодействие(Ⴃр).От биологична гледна точка те
изразяват физическия смисъл на понятията “Функция”-Ⴃо и “реакция”
Ⴃр.При нормално хранене реактивните процеси компенсират равновесно
механичните въздействия,или всяка функция поражда уравновесяваща
действието й реакция, която е в неизменно константно съответствие с
посоката и интензивността на дразненето:
Ⴃо=К (1) Ⴃp=Рs Ⴃо=Ps
Ⴃр Fp Fo
, става ясно,че Ⴃр и Ⴃо са резултат на една и съща сила Рs.За да има
равновесие е необходимо да има аналогично константно съответствие и
между повърхностите Fo и Fp:
Fo=K (4)
Fp равенствата (1) и (4) са взаимносвързани и произтичат едно от
друго.Те доказват,че между анатомичните форми (4) и функционално-
реактивните процеси има бзаимна обусловеност.Следователно, всяко
нарушение на формата води до нарушение на функцията и реакцията.
Анатомичната оклузална и парадонтална повърхност са в закономерна
взаимозависимост.За да е равновесен процесът функция-реакция,е
необходимо на всяка парадонтална повърхност да отговаря точно определена
по площ оклузална повърхност и обратно.
Балабанов през 1970г.формулира концепцията за функциалното механичното
равновесие на парадонта-парадонтът на даден зъб е в състояние на
равновесие,когато отношението на площта на дъвкателната повърхност на
зъба към площта на активната му коренова повърхност е равна на К-
константата.
*Закон за викарната компенсация-Вустро,1919г.Всеки зъб може да понесе
двойно по-голямо натоварване от нормалното.Способността на органите да
поемат и компенсират двукратно по-големи натоварвания представлява
техните биологични компенсаторни възможности, или биологичен резерв.От
това следва,че всеки зъб с нормален парадонт може да поеме равновесно
функцията на още един протезиран зъб,т.е. Парадонтът му може да
кмпенсира налягане,което постъпва от двукратно по-голяма оклузална площ:
Fo – 2Fo
Fp Fp
 Въпрос №25
Физиология на пренасянето на дъвкателното налягане

Дъвкателния акт е процес на координация между условни и безусловни

рефлекси,които задействат съкращенията и отпусканията на
дъвкателната,езиковата и мимическата мускулатура.
Рубенов определя единицата на дъвкателния акт като дъвкателно
звено,състоящо се от:
1.опорна част-зъб,парадонт,кост;
2.двигателна част-мускулатура;
3.нервно-регулираща част-сензорна и моторна инервация;
4.трофична част-кръвоносни съдове,трофична инервация;
Нормалната функция се извършва по нервно-рефлекторен път чрез
съгласувано взаимодействие на опорната,двигателната и нервно-
регулиращата част на дъвкателното звено.Нервната реакция на пародонта
определя и регулира силата на мускулните съкращения.
При нормален пародонт рефлексната дъга започва от парадонталните
рецептори,възниква импулс,който отива в ЦНС.Този импулс се
трансформира в двигателен и възбужда мускулно съкращение.Следват
силовите ефекти,дъвкателното налягане и компенсирането му.Така възниква
и предава дъвкателното налягане от зъба през пародонта към коста.Посоката
и интензивността на дразненето се определят,съгласуват и регулират от
пародонталните рецептори.Този нервно-рефлекторен механизъм на
дъвкателния акт се нарича пародонто-мускулен рефлекс.
Когато липсва зъб,дъвкателното звено е нарушено.Парадонтът
липсва,алвеоларния гребен е покрит с лигавица.Дъвкателното налягане
принудително се предава към коста през лигавицата.Импулсите са по-
слаби,силите са по-малки,а напреженията по-ниски,защото лигавицата не е
приспособена за дъвчене и рефлексът има защитен характер.
Силата и напрежението на мускулния тонус се контролират и регулират и от
рецепторите,разположени в самите мускули и техните сухожилия.Те
участват в разтягане на дъвкателната мускулатура,когато възниква
миотатичен рефлекс-рефлекторно повишаване на мускулния тонус при
покой и при функция.Този рефлекс е важен за протетичната стоматология и
ортодонтията.
При дъвкателно налягане натиснатия от антагонистите си зъб се придвижи в
алвеолата,огънатите парадонтални нишки започват да се
обтягат.Парадонталните течности-кръв и лимфа се изтласкват в съдовете и
във вътрешността на алвеоларната кост,където остават под налягане докато
спре натоварването.По този начин пародонталното налягане не се проявява
като механичен натиск,а се превръща в равномерно разпределено
напрежения по цялата алвеоларна повърхност.Те се изразяват в изпъване на
пароданталните влакна,които превръщат натиска в теглене.От друга
страна,чрез течната среда възниква хидростатично налягане,което се поема
от алвеоларните кости.
Можем да обобщим,че докато оклузалното налягане се действа като
груб механичен натиск върху храните,нормалното пародонтално налягане се
превръща в теглене и хидравлично налягане,чрез които се разпостранява в
масата на костните тъкани.След като натиска спре,хидростатичното налягане
спада,периодонталните нишки се отпускат,зъбът и парадонтът се връщат в
първоначалното си положение.
Освен от големината на силите степента на въздействието върху
парадонта зависи и от техните посоки.Вертикалните сили създават
натоварване,което се компенсира с по-малко усилия,защото се предава
равномерно по цялата паросонтална площ.Наклонените и най-вече
хоризонталните сили наклоняват зъба,налягането е неравномерно и е с
различен ефект в различните зони.В част от връзките става опъване,а в
срещуположните им области се създава натиск в пародонталните тъкани.
Срещуположното теглене и притискане са най-силни около върха на
корена и около шийката,най-слаби са в неутралната област,почти
нулеви.Отрицателните въздействия на наклонените и хоризонтални сили се
компенсират от:
а)мощния сплит на Ligamentum circulare,разположен в областа на зъбната
шийка,където действието е най-силно;
б)силоразпределителния ефект на контактните точки и обособяването на
зъбната редица като единна взаимноуравновесяваща се работна система.
в)хидростатичното налягане,независещо от посоката на силата е равномерно
в цялото пародонтално пространство.
 Въпрос №26
Физиологична поносимост и граници на натоварване на парадонта

При процес на дъвчене в тъканите се пораждат механични

напрежения.Средните им стойности при нормална дъвкателна функция се
наричат прагово дразнене.Периодонталните връзки се изпъват,без да
достигнат до деформиращо обтягане,хидравличното налягане е напълно
поносимо от порадонталните тъкани.Това се отнася за функциално-
механично дразнене,възникващо между нормални дъвкателни повърхности
(Fo)и въздейства върху пародонта с нормална структура и площ(Fp).По
време на дъвченето има равновесие между функционалните дразнения и
реактивните прояви.
Когато има въстонавяване с протези се създават нови оклузални
повърхности,а парадонтът е поставен при надпрагово дразнене.До известно
повишено ниво той успява да компенсира,но само до известен предел.При
това повишено налягане периодонталните връзки се обтягат все по-
силно,нараства и хидравличното налягане-ефектите на теглене и натиск в
алвеоларните тъкани стават все по-силни.В отговор на това става по-обилно
кръвооросяване и структурно оформяне.Връзките хипертрофират и се
заздравяват,алвеоларната кост се уплътнява идр.Парадонтът се намира в
компенсирано състояние на надпрагово дразнене, което може да се изрази с
формулата:

(над Fo,но под 2Fo)

Fp
Компенсацията на функционалните въздействия е уравновесена, когато
дразненето е предизвикано от максимално поносима сила,действаща на
върху удвоена оклузална площ 2Fo.В този случай връзките се обтягат
докрай,хидравличното налягане достига максимални стойности и зъбът все
по-трудно се връща в първоначалното си положение.Има опастност от
травмина тъканите.Вече е трудно да се поддържа компенсация.Това
състояние се нарича субкомпенсация,в което парадонтът е на границата на
физиологичната поносимост.Изразява се така:

2Fo
Fp

При сили върху площи,по-големи от 2Fo,периодонталните влакна се разтягат

прекалено силно,над възможностите на издръжливост на
алвеолата.Хидравличното налягане придобива застрашителни
стойности.Възникват невъзвратими патологични промени.Това състояние се
нарича травматична хиперфункция.Парадонтът не може да компенсира и
дразненето се нарича травматично надпрагово дразнене и се изразява така:
2Fo
Fp

Въпрос №27
Биомеханика на дъвкателната артикулация.Артикулационни цикли

I:Биомеханика на дъвкателната артикулация-дъвкателната артикулация е

процес на променящи се съотношения между зъби и зъбни повърхности,на
сложни взаимовръзки с промени в долночелюстните стави.Дъвкателната
артикулация е предмет на гнатологията и оклузодонтия.Храната,попаднала
между зъбите се обработва механично чрез последователни и многопосочни
движения на долната челюст.Първоначално движението започва от
състояние на покой,следващите движения се повтарят многократно,като
започват от централна оклузия и завършват с нея.Имат характер на цикли.
II:Артикулационни цикли-
1.Цикъл на отхапване-извършва се от предните зъби и протича на етапи:
а)от състояние на централна оклузия,челюста се премества надолу,зъбните
редици се разделечават,устата се отваря и храната попада между предните
зъби;
б)долните зъби,чрез движение напред се изнасят срещу горните-ръб срещу
ръб;
в)вертикално движение нагоре и долните предни зъби се срещат с горните в
предна оклузия,режещите им ръбове се допират и храната силно се
притиска;
г)движение насочено нагоре и назад,режещите ръбове на долните резци се
плъзгат по лингвалните повърхности на горните до централна
оклузия.получава се ефект на ножица,устата се затваря и хапката се срязва и
отхапва.
2.Цикъл на стриване-извършва се от страничните зъби и също е на четири
етапа:
а)първо челюста се придвижва вертикално и леко напред,зъбите се
разделечават и храната попада между тях;
б)челюста се премества встрани,като зъбите от работната страна застават
един срещу друг с едноименните си туберкули,а от балансиращата с
разноименните;
в)чрез вертикално движение нагоре зъбните туберкули се срещат в
странична оклузия.Хапката се разделя-вестибуларно,лингвално,а трета част
попада в дъвкателни улеи;
г)свързаните в странична оклузия зъби се приплъзват по стените на
туберкулите си, докато се стигне до централна оклузия,а храната в
дъвкателните улеи се стрива между зъбите и се изтласква встрани от зъбните
редици.
Цикълът на стриване се повтаря неколкратно.
3.Общото между двата цикъла е:
а)започват и завършват в централна оклузия;
б)имат четири етапа;
в)в първите два етапа и до крайния момент на третия зъбите не са в контакт;
г)след като влязат в контакт зъбите се приплъзват и се трият един в друг;
д)през първия и третия етап се извършват вертикални движения;
 Въпрос №28
Биомеханика на движенията на долната челюст

Движенията на долната челюст се подчиняват на биологични и механични

закони-кинематика на долната челюст.Основните движения на долната
челюст са:
I:Вертикални движения на долната челюст-те са отваряне и затваряне:
1.Отваряне-още в началото зъбните редици се отдалечават и оклузалния
контакт се губи.Отварянето включва движения предимно движения на
ротация до покой на долната челюст,след това на комбинация от ротация и
транслация на ставните главички по наклона на ставния туберкул и на
транслация във фазата на максимално отваряне.Най-изпълналата точка от
ставните главички извършват ротационно движение и описват част от
окръжност,върхът на брадичката също описва част от октъжност,но по-
голяма.Там където се пресичат перпендикулярите,издигнати от хорците на
двете дъги се чертае механичната ос на въртене,тя е най-важна и е основа за
конструиране на различни апарати,които възпроизвеждат движенията на
долната челюст.
2.Затваряне-ставните главички се спускат по ската на ставния туберкул по
посока на ставната ямка в комбинирано движение на ротация и
транслация.При затваряне до първи контакт оклузалния релеф определя
посоката на финалното затваряне.Когато затварянето става автоматично се
получават контакти в централна оклузия.
II:Хоризонтални движения на долната челюст-
1.Сагитални движения-те преминават от централна оклузия напред до
ръбцова оклузия и обратно.
а)напред-при движение напред ставните главички се придвижват напред по
ската на ставния туберкул,като извършват движения на
транслация,примесена с лека ротация.Пътят,който изминават ставните
главички се нарича кондилен път.Ъгълът,сключен между кондилния път с
хоризонталната равнина се нарича ъгъл на кондилния път.
Резците участват активно в плъзгането напред на долната челюст.Долните
предни зъби се плъзгат по лингвалната повърхност на горните и
разстоянието,което изминават се нарича инцизивен път.Ъгълът,сключен
между него и хоризонталната равнина се нарича ъгъл на инцизивен път(40-
50°);
б)назад-движението започва от централна оклузия.Най-важна е часта от
движението,която е между централна оклузия и централна релация,защото
определя т.нар.свобода на плъзгане в центъра.останалата част от движението
назад е принудително движение в резулат на мускулни съкращения и няма
практическо значение.
2.Трансверзални движения- ставната главичка на работещата страна ротира
около отвесна ос на processus condylaris и се мести навън и напред.На
балансиращата страна ставната главичка се предвижва напред,надолу и
навътре.Този път се нарича трансверзален път на ставата.Ъгълът,сключен
между този път и сагиталната равнина се нарича ъгъл на Bennett.В устта при
плъзгане наляво и надясно на работещата страна едноименните туберкули
застават връх срещу връх в странична оклузия.На балансиращата страна се
срещат върховете на разноименните туберкули.Ако движенията наляво и
надясно продължат от странична оклузия контактите между малките и
големите кътници изчезват и се местят при фронталните зъби.При
максималното изнасяне на долната челюст наляво или надясно от централна
оклузия,инцизивната точка на долните централни резци изминават две
отсечки,наречени транзверзален път на резците.Между тях се сключва тъп
ъгъл от 100-140°,готически ъгъл.
 Въпрос №29

Възпроизвеждане на движенията на долната челюст.Принципни

теоретични постановки за комбинираните движения

I:Възпроизвеждане на движенията на долната челюст-за първи път е

конструирано устройство,което да възпроизвежда всички движения на
долната челюст през XVIIIвек.След като протезите започват да се изработват
върху гипсови модели се разбира,че те трябва да са като дъвкателния релеф
на зъбите антагонисти,за да бъде постигната оклузия.Започва да се
изработват устройства,които възпроизвеждат оклузионните съотношения
извън устата и се наричат оклудатори.
Скоро след това се обръща внимание и на функционалните движения на
долната челюст.Отначало се е приемало,че вертикалните движения на
отваряне и затваряне са най-важни.нормално това движение трябва да бъде
възпроизведено с шарнирно устройство,което да дава възможност за
отваряне и затваряне около една ос.Тази идея е реализирана от Клаус през 19
век.Той изработва устройство,фиксиращо гипсовите модели,които се отварят
и затварят в постоянно оклузионно положение.Това е първият метален
оклудатор,който по-късно е многократно подобряван и модифициран.
Аналитичните наблюдения и проучвания довеждат до извода,че има и
хоризонтални движения,които са също важни колкото вертикалните.Има
нужда да се произведе и устройство за възпроизвеждане на разнопосочни
движения-да се възпроизвеждат и артикулационните съотношения-
арткулатори.За първи път е произведен от Еванс през 1840г.
II:Принципни теоретични постановки за комбинираните движения -
1.Теория за движения на долната челюст около една ос- от 1858г.до 1863г.в
стоматологията е направено важно откритие-”триъгълника на Бонвил”.Той
служи за основа при производството на оклудаторите и артикулаторите.Като
изхожда от зависимоста между размерите на долната челюст и на по-
важното значение на вертикалните движения Бонвил приема,че тези
движения се извършват шарнирно около една мискена ос,минаваща между
двете ставни главички.Тази ос е основата на триъгълника на Бонвил.Но по-
късните изследвания доказват,че долната челюст и двете и стави имат
сложна анатомична конфигурация,и оста на въртене има друго
разположение.Механичната ос се проектира на около 2-2,5см зад
анатомичната и този извод е най-важния и има значение за конструирането
на оклудаторите и арткулаторите.
2.Теория за движения на долната челюст около сфера-през 1866г.Балвил
установява,че дъвкателните повърхности на кътните зъби не не лежат изцяло
в хоризонталната равнина,а се отклоняват от нея,като образуват
дисталноиздигаща се извивка.Години по-късно Шпее описва тази крива по-
подробно и тя взема неговото име.подобна извивка има и при
трансверзалната равнина-трансверзална компенсационна крива.Съвкупноста
от двете криви образува общ извит контур,подобен на част от сфера.Това
дава възможност на Монсон да формулира през 1898г. теория,според която
дъвкателните зъбни повърхности са разположени по повърхноста на такава
сфера и тяхната обща конфигурация определя посоките на различните
артикулационни движения.Центъра на сферата съвпада с центъра на
сагиталната компенсационна крива.Този център се образува от пресечната
точка на продълженията на надлъжните оси на горните зъби.
3.Теория за движения на долната челюст около цилиндър – Гизи,1910г.Втази
теория Гизи приема,че главна роля за движенията имат повърхностите на
ставата,а зъбните повърхности насочват страничните движения.При
отваряне и затваряне двете ставни главички извършват предимно шарнирни
движения,описвайки части от две симетрични окръжности,които като се
съединят образуват цилиндър.
Страничните движения се извършват около две отвесни оси-лява и
дясна,перпендикулярни на хоризонталната равнина.Страничните движения
за зъбните туберкули се извършват околодруги две оси,около които могат да
се опишат цилиндри,ориентирани в предно-задна посока.
4.Теория за движенията на долната челюст около конус- Хол,1925г.Той
приема,че най-голямо значение за дъвкателния ефект имат страничните
движения,а другите са второстепенни.Според тази теория движенията
встрани се извършват по повърхността на предполагаем конус,чиято ос
преминава през средата на кондилната ос и пресича трансверзалната
равнина.Върхът му лежи във for.occipitale magnum.Дъвкателните
повърхности на зъбите и зъбните редици са разположени по стената на
конуса.Артикулаторите,конструирани на този принцип не позволяват
извършване на предни-задни движения,а само вертикални и странични
движения.
5.Теория за движенията на долната челюст по хеликоид- Акерман,1930г.Той
развива идеите на Гизи от своя гледна точка.Но така също взима под
внимание и константите на Бонвил,теорията на Монсон и Хол.Взима най-
същественото от всички и създава своя концепция за хеликоидално
подреждане на зъбните редици.Този вид подреждане определя посоките на
артикулационите движения.
 Въпрос №30

Апарати за възпроизвеждане на движенията на долната

челюст.Оклудатори

I:Апарати за възпроизвеждане на движенията на долната челюст-тези

апарати се конструират въз основа на:
1.принципите на теоретичните постановки за движенията на долната челюст.
2.основните параметри на отделните движения-път и ъгъл на инцизивното
водене,на кондилното водене,на Бенет,готически ъгъл,взаимоотношенията
между тях.
3.биоактивните измерения и съотношения-триъгълника на Бонвил,очертан
между най-високите точки на ставните главички и долната инцизивна
точка.Този триъгълник е основа за конструирането на артикуларните
апарати.
II:Оклудатори- това са апарати за пресъздаване само на основните
вертикални движения на отваряне и затваряне.Работните гипсови модели се
фиксират в оклудаторите в позиция на централна оклузия,без да могат да
извършват плъзгателни артикулационни движения.Артикулатора се състои
от две рамена,които съответстват на горната и долната челюст.раменете са
свързани и се съединяват едно с друго чрез ключ или с ширнирна
ос,съответстваща на механичната ос на въртене.
1.Гипсов оклудатор-за еднократно ползване,при изработката на единични
коронки или малки протези.Той няма става и не се движи,само фиксира
моделите в оклузия.
2.Оклудатор с неограничена височина-телен.Състои се от две успоредни
рамена от дебела тел и свързани с ширнирна ос.Долното рамо е по-дълго и е
под ъгъл 110°-според формата на долната челюст.Горното рамо е свободно и
положението му се определя от височината на гипсовите модели.
3.Оклудатор с ограничителен винт-по-солиден от теления,изработва се от
месинг,бронзилидр.Шарнирната ос свързава двете рамена на нивото на
дъвкателната равнина или на нивото на горното рамо.На едното рамо има
отвор с резба,през който минава винтът,и е закрепен с контрагайка.
 Въпрос №31

Апарати за възпроизвеждане на движенията на долната

челюст.Артикулатори-със средни стойности и за индивидуално
нагласяване

I:Апарати за възпроизвеждане на движенията на долната челюст-тези

апарати се конструират въз основа на:
1.принципите на теоретичните постановки за движенията на долната челюст.
2.основните параметри на отделните движения-път и ъгъл на инцизивното
водене,на кондилното водене,на Бенет,готически ъгъл,взаимоотношенията
между тях.
3.биоактивните измерения и съотношения-триъгълника на Бонвил,очертан
между най-високите точки на ставните главички и долната инцизивна
точка.Този триъгълник е основа за конструирането на артикуларните
апарати.
II:Артикулатори-апарати за възпроизвеждане на комбинираните
вертикални и хоризонтални движения на долната челюст.Първият такъв е на
Бонвил,1858г.Основава се на триъгълника на Бонвил и може да извършва
вертикални и предно-задни хоризонтални движения.По-късно други учени
разработват и подобряват апарата на Бонвил,могат да се извършват и
странични движения.Те могат да се групират:
1.Артикулатори със средни стойности-образец на такъв апарат е
артикулатора на Гизи “Симплекс”,разработен на основата на теорията за
цилиндъра.Състои се от горно и долно рамо,имащи три общи точки-две
задни и една предна.Двете ставни разклонения на долното рамо завършват с
извити плоскости,сключващи ъгъл от 33°с хоризонталната равнина.По тях
вървят пирамидално оформените дистални странични разклонения на
горното рамо.В предния му край е прикрепен отвесен шифт,който поддържа
височината на захапката и насочва предно-задните движения.
За да бъдат правилно ориентирани работните модели в артикулатор трябва
да бъдат регистрирани междучелюстните съотношения-височината на
захапката,положението на дъвкателната равнина и др.Протезите се оформят
според движенията,програмирани от средните стойности на апарата.
2.Артикулатори за индивидуално нагласяване- това са апарати за
болни,които имат по-значителни отклонения от средните стойности.Те
възпроизвеждат не само стандартни,но и индивидуални движения.Те могат
да бъдат нагласявани индивидуално.И те са съобразени с триъгълника на
Бонвил,но механичните им стави са така устроени,че могат да се нагласяват
според индивидуалното състояние на болния.При работа с такъв
артикулатор не е достатъчно само да се определи захапката,а трябва да се
знаяят и точните индивидуални параметри на движенията.
 Въпрос №32
Функционални и възрастови промени в дъвкателния
апарат.Изхабяване(атриция) и изтриване(абразия)на коронките.Зъбна
ерозия

I:Функционални и възрастови промени в дъвкателния апарат-тези

промени започват още с раждането на човека и продължават през целия му
живот.Възрастовите промени отначало са свързани с оформянето на
челюстно-лицевите мускули,долно-челюстни стави,зъби,парадонт
идр.Дъвкателната и говорната функция влияят положително на формирането
на тъканите и органите на дъвкателния апарат.Периода на растеж и развитие
приключва на 18 години.През този период организма е във физиологична
норма и равновесие,стабилно състояние.
Ежедневната употреба на дъвкателния апарат влияе върху неговите органи и
тъкани.Бавно, но сигурно в тях настъпват промени-атрофични,възрастови
промени-involutio senilis.
Когато тези промени настъпят рано,в млада възраст те се наричат involutio
praesenilis.Хипер и хипофункцията на дъвкателния апарат водят до
патологични промени в дъвкателния апарат.С напредване на възраста
промените стават все по-големи.Първите промени са:
1.износване и изтриване на дъвкателната повърхност на зъбната коронка.
2.онтогенетични промени в парадонта.
3.загуба на зъби,което води до дефекти в зъбната редица.
4.напълно обезъбяване на челюстите.
5.функционални промени в долночелюстните стави.
6.промени в състоянието на челюстно-лицевите мускули.
II: Изхабяване(атриция) и изтриване(абразия)на коронките- износването
и изтриването засяга емайла и дентина на зъба.Когато човек дъвчи,зъбите
влизат в контакт с антагонистите и съседните зъби и в допирните им точки
става бавно износване и изтриване.Този процес зависи от редица фактори:
1.минерализацията на емайла и дентина-при недостиг на калциев апатит
износването и изтриването става по-бързо.
2.вида на захапката влияе върху формата на изтритата зъбна повърхност.При
ръбцова,ортогнатна и др.захапка,които улесняват хоризонталните движения-
изтриването води до заличаване на туберкулите.При захапка,улесняваща
вертикалните движения,кръстосана захапка-изтриването е повече в
дълбочина.
3.вида на храната
4.механизма на дъвкателния цикъл-дали дъвченето е
едностранно,двустранно,с вертикални или хоризонтални движения.
*зъбна абразия- Abrasio dentis-процес на изтриване на емайла и дентина на
зъбите в резултат на дъвченето.Режещият ръб на резците изтънява и се
скъсява,оклузния релеф се изглажда,дъвкателната равнина се
изравнява.Зъбната пулпа реагира с отлагане на вторичен дентин.Има четири
степени на зъбна абразия:
а)първа степен-зъбната абразия е на емайла и дентина,на носещите
туберкули,на режещия ръб на резците и на кучешките зъби;
б)втора степен- абразията се разширява,заличаване на туберкулите в една
плоскост,наклонена лингвално за горните зъби и вестибуларно за долните
зъби.Режещият ръб на резците е изтънен,копиевидно заострения коронков
връх на кучешките зъби е изравнен;
в)трета степен-емайла и дентина са изтрити до контакта със съседните
зъби.Пулпната камера прозира и е запълнена с вторично отложена дентинова
тъкан.
г)четвърта степен-зъбната коронка е изтрита до нивото на междузъбните
папили.естстическия вид е нарушен.
Зъбната абразия води до намаляване на височината на захапката,намалява
дължината на коронката,корена става по-дълъг от коронката.Абразията се
причинява от многократно ежедневно действие на нормалното дъвкателно
налягане.Засягат се оклузалната повърхност на фронталните и страничните
зъби.
III:Зъбна ерозия-erosio dentis-на ерозия е подложена вестибуларната
повърхност на зъбната шийка и режещия ръб на единични резци или
кучешки зъби.В шийката на зъба се получават клиновидни
дефекти.Емайловия слой постепенно изтънява към шийката на
зъба.Ерозирането е в резултат на механични,химични и термични
фактори,засягащи вестибуларната повърхност на шийката на зъба,режещия
ръб на един или няколко резци и кучешки зъби.
 Въпрос №33

Функционални и възрастови промени на парадонта.Изменения след

частична загуба на зъби(дефекти на зъбните редици)

I:Функционални и възрастови промени на парадонта-парадонтът

в нормалното съзъбие е във физиологично и функционално равновесие.В
млада възраст зъбната коронка е извън маргиналния парадонт и изцяло е
разположена в устната кухина,зъбната шийка е на нивото на околозъбния
венечен ръб,а корена е в алвеоларната кост.Но в по-късни възрастови
периоди настъпват промени,атрофия на алвеоларната кост,увреждане на
венечния ръб.В резултат на тези промени става оголване на корена и
промени в зъбните пропорции.
1.клинична коронка-тази част от зъба,която е извън алвеоларната кост.При
понилването си тя е по-малка от анатомичната коронка,в млада и средна
възраст анатомичната и клиничната коронка са едни и същи.В периода на
сенилните възрастови промени,алвеоларния ръб атрофира и околозъбния
венец се одръпва-клиничната коронка включва и оголената зъбна шийка и
става по-голяма от анатомичната коронка.
2.клинична шийка-това е часта от зъба,която се намира на нивото на
алвеоларната кост и венечния ръб.При пробива клиничната шийка минава
през анатомичната коронка.По-късно клиничната шийка и анатомичната
съвпадат.При напреднала възраст клиничната шийка преминава през
анатомичния корен,който стърчи оголен над венечния ръб.
3.Клиничен корен-тази част от зъба,която е вътре в алвеоларната кост и
предава дъвкателното налягане на околозъбните тъкани.При поникването
клиничния корен е по-голям от анатомичния,а след това съвпада с него.При
възрастова атрофия на алвеоларната кост коренът се оголва и клиничния
корен става по-малък от анатомичния.
Възрастовите промени в парадонта водят до удължаване на клиничната
коронка за сметка на клиничния корен.Това намалява способноста на
парадонта да компенсира дъвкателните сили,става пренатоварване на
парадонта.Ако тези промени продължат зъбът става
нефункционален,клиничния корен намалява и зъбът излиза от функция.
II:Изменения след частична загуба на зъби(дефекти на зъбните редици)-
когато един зъб се извади се унищожава неговия парадонт.Разкъсват се
периодонциумът и кръвоносните окончания,зъбната алвеола се пълни с
кръв.Върховете на limbus alveolaris и на septae interdentales намаляват и се
заглаждат,което води до снижаване на алвеоларната стена откъм извадения
зъб на съседните стени и до леко редуциране на парадонта им.Дъвкателната
функция в областа на дефекта е
е нарушена.тези промени са из-
вестни като“феномен на Godon”.
Str.146,ф.129 На фигурата се виждат силите,
които действат в интактното
съзъбие и при дефект в зъбната
редица.Когато има дефект в
зъбната редица равновесието на дъвкателните сили се
нарушава във вертикална и хоризонтална посока.Съседните зъби се накланят
към празното място,защото се губи контактната точка с изгубения зъб.Зъбът
антагонист прораства към дефекта поради липса на оклузен контакт.Той
увисва на периодонталните нишки в посока към дефекта.С процеса на
дъвчене тези нишки увличат алвеоларната стена и алвеоларната кост със
зъба антагонист прорастват към дефекта.Прорастналия зъб нарушава
формата на дъвкателната равнина.Съседните зъби,които също се накланят
към дефекто може да попречат на движенията на долната челюст.
Когато дефектът е само еди липсващ зъб,дъвкателния апарат,чрез
хиперфункция може да компенсира загубата.Ако се появят повече липсващи
зъби се проявява механизма на дефектите на зъбните редици.Дъвкателния
център от шесте зъби се мести в областа на седмите или осмите зъби, а
накрая и в предните зъби.Захапката е в травматична оклузия и артикулация.
 Въпрос №34
Промени на дъвкателния апарат след пълно обеззъбяване.Биоконстанти

I:Промени на дъвкателния апарат след пълно обеззъбяване-пълното

обеззъбяване води до големи промени в дъвченето,говора,естетичния вид и
психиката на човека.
Алвеоларната кост се подлага на костна резорбция и афункционална
атрофия.Останалата част от нея става обеззъбен аквеоларен гребен,покрит с
лигавица.Атрофиралата алвеоларна кост на едната челюст може да бъде
симетрична, несеметрична,вляво или в дясно.Алвеоларния гребен намалява
своя обем,докато се стопи напълно алвеоларната кост.Височината на
алвеоларната кост намалява 2-3 пъти.Тази изгубена височина намалява
площта и ретенциоността на протезното поле.Атрофията на алвеоларната
кост е центроустремителна на горната челюст и центробежна на долната
челюст.Билото на горния алвеоларен гребен постепенно се стеснява,а на
долния се разширява.
Лигавицата,покриваща алвеоларния гребен с напредване на атрофията от
неподвижна може да стане подвижна.Дъвкателната функция е
нарушена,увеличен е кондилния път и това води до изменения в
долночелюстната става.Променят се рефлексите в устната кухина,пародонто-
мускулния се замества от лигавично-мускулен рефлекс.Променя се начинът
на предаване на дъвкателното налягане.Пародонталния път на предаване-
зъб-парадонт-кост е унищожен и възниква гингивалния път на
предаване,гингвина-кост.Смутена е говорната функция и звуковата
артикулация.
Лицето добива “старчески вид”,устните хлътват навътре,брадичката се
издава напред.Появяват се и психически проблеми.
II:Биоконстанти-след пълно обеззъбяване се стремим не само да
вузстановим съзъбието,но и да бъде възстановено нормалното съотношение
на долната челюст спрямо горната.Трябва да се пресъздаде нормалната
височина на захапката,която е свързана свисочината на долния етаж на
лицето.Трябва да се намери точното място на дъвкателната равнина,която я
няма след обеззъбяването.Всичко това ще е невъзможно, ако не се
възприемат елементите на главата,лицето и дъвкателния апарат като едно
цяло със закономерни взаимовръзки.Намерени са група антропометрични
величини и съотношения,които се приемат за постоянни,непроменливи и
нормални,наречени биоконстанти.
При изработването на протези се използват такива константи,за да се
прецени:нормата на пациента,до каква степен са разрушенията и
отклоненията от нормата,правилно планиране на протезирането.
Биоконатантите се определят от разположението на т.нар.реперни точки.Те
са антропологични точки по повърхноста на черепа и съответно на
 кожата,които имат постоянна позиция в анфас и в профил.Най-важни са
следните от тях:—Единични-по вертикала:1.Vertex(v)-най-високо разпо-
ложената точка на черепа;
2.Trichion(tr)-средна гранична точка
между косата и кожата на челото;
3.Glabella(g)-най-изпъкналата точка
между веждите;
стр.151,ф.132 4.Nasion(n)-коренът на носа;
5.Subnasale(sn)-основата на носа;
6.Stomion(sto)-средна точка,в която се
допират устните;
7.Gnathion(gn)-основа на долния ръб на
брадичката.
—Двойни(лява и дясна)-8.Eurion(eu)-най-изпъкналите странични точки на
черепа.
9.Zygion(zy)-най-изпъкналите странични точки на скулите;
10.Endokanthion(en)-вътрешните ъгли на клепачните цепки;
11.Ektokanthion(ek)-външните ъгли на клепачните цепки;
12.Orbitale(or)-най-ниската точка на долния ръб на очницата;
13.Allare(al)-страничните точки на крилата на носа;
14.Cheilion(ch)-страничните ъгли на устната цепка;
15.Gonion(go)-ъглите на долната челюст.
24. Ако свържем определени реперни точки се получават равнини в
биоконстантни съотношения:1.средна линия на
лицето.Минава в анфас между точ-
ките Трихион,Глабела,Субназале и
Гнатион.Тя е оста на симетрия на
чифтните органи и части на глава-
та.Ако прекараме хоризонтални
стр.152,ф.133 прави през тези четири точки,
перпендикулярни на симетричната
ос,лицето се разделя на три етажа
церебрален,респираторен имастикаторен.Трите дяла имат
еднаква височина.
2.Глабелна и орбитална вертикала-те са успоредни помежду си и се
проектират в профил.Глабелната вертика-
ла минава през глабелата и то-
чката субназале.Орбиталната вер-
стр.153,ф.135 тикала се очертава зад глабел-
ната и минава през точката
орбитале.
 3.Франкфуртска хоризонтала-очертава се от горния ръб на
външния слухов проход и минава
през точката орбитале.
4.Камперова линия-линия,свързва-
стр.153,ф.136 ща ушния трагус с крилото на
носа.При свързването на лявата
и дясната линия се получава
камперовата равнина,която е
биоконстантен ориентир за пресъздаване на дъвкателната равнина.
4.Бипупилната линия-проектира се в анфас между заниците на двете
очи,успоредна е на дъвкателната равнина.Тя е биоконстантен ориентир за
възстановяването на дъвкателната равнина и за ориентиране на линията на
режещите ръбове на горните зъби.
5.Триъгълник на Бонвил-получава се при съединяването на най-високите
точки на на двете ставни главички и инцизивната точка надолните
резци.Служи за ориентир при конструирането на оклудатори и
артикулатори.
 Въпрос №35
Методи заопределяне на функционалното състояние на дъвкателния
апарат.Гнатодинамометрия.Статични методи

I:Методи заопределяне на функционалното състояние на дъвкателния

апарат-През живота на индивида дъвкателния апарат претърпява редица
промени.Тези промени влияят върху нормалната работа на дъвкателния
апарат,но също и върху естетическия облик на съзъбието и
лицето.Определянето на функциалното състояние на дъвкателния апарат има
за цел да се получи информация за нормалните характеристики на
дъвкателната,говорнатаи естетическата функция и до каква степен те са
нарушени,наблюдава се как става подобряването на състоянието от
нововъбедените методи.
1.Гнатодинамометрия- чрез него се установява количествената
характеристика на устойчивоста на парадонта,определя се при каква
стойност на дъвкателната сила в парадонта възниква болкова
реакция.Измерването става с механични апарати-
гнатодинамометри.Създадени са много варианти,всички на принципа на
силомерни устройства,приспособени за измервания върху зъбите или
зъбните редици.
Резултатът от дъвкателната функциясе състои в механичната обработка на
храната.Функционалната стойност на дъвкателния апарат се определя от
това доколко той може да раздробява храната.Това зависи от състоянието на
парадонта.Имат значение и други фактори-анатомичните особености на
зъбите,зъбните групи,мястото им в зъбните редици и др.
Дъвкателен коефицент-условно число,което определя сравнителната
функционлна стойност на всеки нормален зъб както спрямо другите
зъби,така и по отношение на цялото съзъбие.
2.Статични методи-коефицентите са неизменни средностойностни
показатели и затова определянето на дъвкателната годност чрез тях е
наречено статично.Въвеждането на цифрови коефиценти позволи да бъдат
съставени таблици,които показват коефицентите на отделните зъби и дават
ориентация за функциалното състояние и годност на
съззъбието.Коефицентите в повечето таблици служат за характеризиране на
дадено съзъбие и дъвкателната му годност.Техните стойности са така
комбинирани,че общият им сбор за зъбите от двете зъбни редици е
100.Наличната или изгубената дъвкателна годност може да бъде изчислена в
проценти.
а)Метод на Агапов-той приема за единица-еталон коефицента на втория
резец,защото неговата издръжливост спрямо дъвкателните сили е най-
малка.коефицентите на другите зъби са разработени пропоцианално,така,че
общата им сума за половината зъбна редица да е 25,а за цялото съзъбие да е
100.При наличие на всички зъби,дъвкателната ефективност е 100%,ако
липсва един първи молар с коефицент 6,ефективноста трябва да е 94%.Но
когато в зъбната редица липсва един зъб,от сметката отпада и неговия
антагонист.Така изчисленията са 100-12=88%.В таблицата на Агапов не са
предвидени кофиценти за мъдреците,коефицентите на четирите централни
резеца са еднакви въпреки чувствителната анатомична разлика между
горните и долните резци.
б)Метод на Боянов- при този метод са отстранени повечето недостатъци в
метода на Агапов.Зъбите от горната и долната челюст са представени
отделно,коригирани са коефицентите за резците,,изравнени са коефицентите
на канините и премоларите,въвежда коефиценти за третите
кътници,мъдреците.Сборът на цялото съзъбие е 100.
 Въпрос №36
Динамични функционални методи за определяне на функциалното
състояние на дъвкателния апарат

Чрез динамичните функционални методи получаваме точна представа за

функционалното състояние на дадено съзъбие.Те се разделят на следните
групи:
1.Установяване до каква степен се раздробява храната-това става с
дъвкателни проби.Те са пробни изследвания,проведени в строга
последователност.Пациентът сдъвква попределено количество храна за
определено време или с определен брой дъвкателни движения.След това
сдъвканите частици се промиват,подсушават и се пресяват през сито с
определена големина на отворите.Ако всички частици преминат през
отворите и нищо не остане в ситото се приема,че дъвкателната функция е със
стойност 100%.Ако се получат остатъци от храната в ситото,те се притеглят
и се изчисляват в проценти.
В зависимост от използваните методи и условията пробите биват:
а)дъвкателна ефективност-Христензен,1923г.На пациента се дават 5г ядки от
кокосов орех,които трябва да сдъвче с 50 дъвкателни движения.След това
сдъвканите ядки се промиват,подсушават и се минават през сито.Ако има
остатъци се претеглят и се изваждат от 100% и се получава колко е
дъвкателната ефективност.
б)дъвкателна мощност-Гелман,1932г.Той счита,че не е важно броя на
дъвкателните движения,а времето на дъвчене.
в)дъвкателна способност- Рубинов,1956г.Той приема,че нито броя на
дъвкателните движения,нито времето на дъвчене са определящи за
дъвкателния процес.Според него всеки организъм подчинява
физиологичните си дейности на своите индивидуални особености и ги
върши дотогава,докато се постигне оптимален резултат.Поради това
Рубинов приема,че дъвченето ще продължи дотогава,докато се получи
рефлекс за поглъщане.Той е сигналът,че дъвкателния апарат е свършил
своята работа.Тази проба се нарича физиологична дъвкателна проба.
2.Графични методи:
а)Мастикациография-метод за записване движенията на долната челюст,чрез
мастикациограф.Гумен балон,сложен в твърда пластмасова капсула се
прекрепя към брадичката.Балонът се свързва с мареева капсула с помощта на
кухи тръбички.При движение брадичката притиска балона,въздушното
налягане се предава по проводниците в капсулата и се записват чрез
стрелката и върху въртящ се цилиндър.Така се получава крива,наричана
мастикациограма.Има пет основни фази на дъвкателния процес:
I-ва фаза-физиологичен покой на долната челюст;
II-ра фаза-отваряне на устата и приемане на храната.На кривата съответства
на едно стръмно и възходящо рамо на кривата.Наклонът зависи от
скоростта на приемане на храната.
III-та фаза-начална дъвкателна функция-низходящото рамо на първата
вълна,което е силно удължено,наклонено и неравно,изразява
първоначалното грубо раздробяване на храната.
IV-та фаза-тук има поредица от последователни вълни,съответстващи на
дъвкателните движения.Те зависят от консистенцията на храната.
V-та фаза-няколко раздалечени вълни,които се получават при оформянето на
сдъвканата хранителна хапка и поглъщането и.
Миография-отбелязване на обемните промени на функциониращите
мускули по време на дъвчене.
Миотонометрия-определяне на динамичните промени в тонуса на
дъвкателните мускулипо време на дъвчене с механични или
електрометрични методи.
Мастикациодинамометрия-измерване на дъвкателните сили,които
мускулите развиват при дъвченето на храни с различна твърдост.
Електромиография-установяване на биопотенциалите на дъвкателната
мускулатура.
3.Комбинирани методи-едновременно се провеждат няколко изследвания в
един и съя дъвкателен цикъл.
а)Електромиография-той съчетава електромастикациографията с
електромиографията.Така се получава синхронно регистриране на
дъвкателните движения на долната челюст едновременно с биотоковите
характеристики на функциониращите мускули-затварячите и отварячите.
 Въпрос №37

Акустични и соматични методи заизследване на говорната функция

Протеичната стоматология се интересува от предния раздел на гласовия
канал,устната кухина,защото там чрез звуковата артикулация гласът се
учленява и се формира членоразделната реч.Трябва да се определят-
наличието,причините и степента на нарушенията в говорната
функция;оптималния подход за протезиране,за да бъде отстранен дефект в
звуковата артикулация;и смущения в говора след протезирането и да се
набележат необходимите мерки за отстраняването им.
Говорната функция се изследва в две посоки:
1.Проследяват се и се прави анализ на произнесените звукове,които влияят на
слуха.Тези изследвания се правят по акустични методи.
а)Слухов метод-Стоматолога разговаря с пациента и преценява лично говора
му.Тази оценка е груба и субективна,само ориентировъчна,без да може да
бъде презизно преценена лечебните мерки.Използват се звукови
тестове.Тяхното прослушване дава възможност за систематична балова
оценка на чистотата или нарушенията при изговарянето на отделни гласни
или съгласни звукове;
б)Фонография- графичен метод,при който звуците посредством специална
апаратура се изобразяват върху милиметрова хартия като фонограми.Този
метод се използва само за определяне на продължителността на гласните или
сричките като дълги или кратки и за откриване на нарушения в говора след
протезиране.
в)Сонография- метод за анализ на речта в детайли.Специални апарати
звуците се разлагат на съставните си части и чрез електрични методи се
регистрират като графически изображения-спектограми.Те правят речта
видима и дават обективен анализ на речта.Чрез този метод речта се оценява
не само качествено,но и количествено-честотите се оценяват в херове,а
времетраенето в секунди.
2.Другото направление изследва звуковата артикулация.Проследяват се
движенията на говорните органи и динамичните контактни
съотношения,възникващи между техните повърхности.Използват се
соматични методи-
миотонометрия,кимография,скиаграфия,рентгенография,палотография и др.
а)Палатография-този метод е най-важен.Палатографията бива статична или
динамична.В България се използва директната динамична
палатограма.Първо,по отпечатък на устата се изработва пластмасова небцева
пластинка.Върху нея нанасяме тънък пласт от термопластична восъчна
смес.Тази пластинка се поставя в устата на пациента и той чете на глас текст
около половин час.При контакт на езика с пластмасовата пластинка и се
изтласква восъкът от местата на динамичните контакти,където пластинката
се оголва.Восъкът се натрупва в зоните,където езикът не контактува с
небцето.Областа,в която има восък е фонетично неутрална зона.Тя показва
къде да бъдат поставени протезни елементи,без да се нарушава говорната
функция.
 Въпрос №38
Измерения на естетическия облик.Естетическо пропорциониране.

I:Измерения на естетическия облик-Протеичната стоматология има за

задача,не само да възстанови дъвкателната и говорната функция,но и да
съчетае зъбната протеза с външния облик на лицето и главата.Когато има
останали зъби от съзъбието по тях се моделира протезата.Трудно е да се
направи протеза,когато липсват всички зъби.В този случай се налага да се
определят размерите и формите на лицето,главата и наличните естествени
зъби,за да могат протезните зъби да се направят в хармонично съответствие
с тях по форма,цвят и големина.Визуалните описателни методи са
субективни и недостатъчно ефикасни,затова се използват съвременни
количествени показатели.Те са разработени на основата на математически
съотношения между размерите на наблюдаваните обекти.Първо се измерват
интересуващите ни стойности с антропометрични пособия,плъзгащ се
пергел,шублери и др.Размерите условно се означават така:
1.Хоризонтални размери-
Г-горна,най-голяма ширина на главата,разстоянието между двете точки
eurion.
C-скулова ширина,най-голямата ширина на лицето,разстоянието между
двете точкиzygion.
Д-долна ширина на главата,ъглова ширина на долната челюст,разстоянието
между двете точки gonion.
е-разстоянието между външните ъгли на клепачите,разстоянието между
двете точки ektokanthion.
Пsh-дължина на устната цепка при затворени устни.
2.Вертикални размери-
В-предна височина на главата,разстоянието между точките vertex и gnathion.
в-средна височина на лицето,разстоянието между точките glabella и stomion;
в1-морфологична височина на лицето,разстоянието между точките glabella и
gnathion.
II:Естетическо пропорциониране-естетическото измерение на съзъбието се
определя,ако има налични зъби в устата.Измерват се ширините на ЕС,или
разстоянието между дисталните ръбове на запазените симетрични
зъби.Определя се височината на всеки наличен зъб В3 и неговата ширина.
ШП-ширина на зъбната шийка,разстоянието между медиалната и дисталната
точка на коронката,контактуват с гингвината на нивото на междузъбните
папили.
ШС-срединна ширина на коронката,линейното разстояние между най-
страничните вестибуларно видими точки на медиалната и дисталната стена
на коронката.
ШР-ширина на режещия ръб,линейното разстояние между медиалния и
дисталния ъгъл на режещия ръб.
Всичките тези измерения помагат да се изчислят количествените
показатели,които се наричат още коефиценти или индекси.тези индекси са
процентни отношения между два размера-ширинен и височинен.Но за
нуждите на протеичната стоматология са нужни по-комплексни показатели,в
които участват повече от два размера.Има формули за всяка форма,чието
изчисляване дава точна числена характеристика на формата.
1.Коефицент за главата Кф
(3.(Г-Д)+М).Гв
Кф=————————————————.100 ,М е единия от трите
размераГ,С или
В.С.М Д,за който е установена най-голяма
стойност.Стойностите на Кф са от 1 до 100.Когато са в
границите на 42 и 58 формата е симетрична.
2.Индекс на формата на лицето МЕО-Дл-той е математическо съотношение
между определящите ширинни и височинни размери на лицето.Индексът за
дължината на лицето се изчислява по формулата:
е.С Най-често срещаната средна форма на МЕО се
Дл=————— .100 се характеризира със стойности на Дл в
в.в1 границите на 118 и 136 индексни единици,
при стойности по-малки от 118,лицето е късо,а при по-големи от
136 то е дълго.
3.Индекс за дължина на зъбната коронка- Дзк.Предните зъби не са
симетрични и са с малък обем.Липсата на симетрия не позволява да се
състави математическо съотношение за формата и затова определянето и
става визуално.Отличителните белези са формата на шиечния свод и
взаимоотношенията между ширинните размери.Основния принцип за
хармония е съответствието между дължинно-ширинните конфигурации на
МЕО и на зъбните коронки.Затова се определя Дзк по формулата:
3.В3 При Дзк от 108до 122 коронката е умерено
Дзк=———————— .100 дълга,при стойности по-малки от 108
ШП+ШС+ШР коронката е къса,а по-големи от 122
коронката е дълга.
II:Естетическо пропорциониране- За да има хармония в естетическата
композиция “зъбна протеза-лице-глава”трябва да се реши въпроса с
големината или мярата на размерите и пропорционалните им
взаимоотношения.
Всеки признак се характеризира с “обща норма”,която обединява
характеристиките на множество единични случаи в един среден
показател.Но изработените по този път протези са еднообразни и
обезличават пациента.Това става така,защото реалните измерения и
пропорционалните им съотношения са променливи величини и зависят от
расата,пола,възраста,формена типология, които са строго индувидуални.За
всяко измерение се обособява конкретна стойност,която е показател за
индивидуалното.
Всяка промяна на стойността на единия размер,който е определящ
задължително води до промяна в стойноста на другия,наречен зависим.
Задачата е,след като се се измери стойноста на даден определящ
размер,напр.лицето,да се изчисли стойноста на протезната
единица.Изчисляването става по формулата:

y=a+b.x, y-търсената стойност на зависимия размер;

x-стойноста на определящия базов размер;
а и b са коефиценти в регресионното уравнение,които са установени по
метода на статистиката,наречен регресионен анализ.Така,ако се ръководим
от определящата величина можем да определим типичния за нея размер на
протезата в пропорционалност с лицето и денталната композиция.
 Въпрос №39

Технология на зъбните протези.Отпечатъци и модели.Лъжици за

вземане на отпечатък

I:Технология на зъбните протези-в случай на нарушение на

дъвкателната,говорната функция или лош естетически вид се търси помощта
на стоматолога за изработване на зъбопротезни конструкции.
Стоматолога трябва да познава добре технологичните процеси и
разнообразния инструментариум,уреди,апарати идр.
II: Отпечатъци и модели – протезата се прави от зъботехника върху
работен модел,извън устата на пациента.Този работен модел пресъздава
много точно протезното поле.Така се нарича часта,която се обхваща от
протезата.Това поле може да е част от зъба,цял зъб,част от зъбната
редица,обеззъбената челюст.Отливането на работния модел става по
отпечатък от протезното поле.Работния модел е негативна форма на горната
или долната зъбна редица или обезъбената челюст.
След като се извади от устата,отпечатъка се измива,подсушава и под лупа се
проверява за дефекти.При намиране и на най-малкия дефект отпечатъка се
повтаря.
Отпечатъка трябва да отговаря на следните условия:
а)точно и в подробности да пресъздава протезното поле;
б)да не се поврежда при отделянето му от полето;
в)да не променя обема си по време на отливането;
г)лесно се вади от работния модел;
Видове отпечатъци:
1)Според предназначението са:
а)предварителни отпечатъци-служат за първоначално ориентиране в
протезното поле,за сравнение на резултатите преди и след лечението,за
планиране на протеичното лечение,за изработване на индивидуална лъжица.
б)окончателни отпечатъци-служат за отливка на работния модел,върху него
се извършват почти всички лабораторни
манипулации,планиране,моделиране,нареждане на изкуствените зъби и др.
в)директен отпечатък-те се получават при моделиране с восък или пластмаса
на частична коронка или шифтово пънче,непосредствено върху зъба в
устата.
г)индиректен отпечатък- всички останали отпечатъци,от които се отлива
работен модел.
2)Според използваната техника за вземане на отпечатък:
а)анатомични-при тях се използват клинична техника,при която
мимическите и дъвкателните мускули са отпуснати.Използват се при
изработката на несваляеми протези.
б)функционални-тези,които използват техика,при която определени мускули
движат меките тъкани във вестибулума,наричат се миодинамични.Вземат се
с индивидуалана лъжица.По тях се изработват целите протези и някои
видове частични протези.
3)Според използваните приспособления те биват:
а)пръстенов отпечатък-взема се с меден пръстен или алуминева гилза или
силиконов материал от отделен зъб.Използават се за изработка на
микропротези,частични коронки и щифтови пънчета.Този вид отпечатък
задължително влиза в сборен отпечатък,взет от гипс или силикон от цялата
зъбна редица.
б)безпръстенови отпечатъци-всички останали отпечатъци,които се взимат с
лъжица и отпечатъчен материал.
4)Според местоположението на протезното поле:
а)едночелюстен-задължително се взима силиконов или восъчен ключ-
захапка от двете челюсти,притиснати в централна оплурия.
б)двучелюстен-взема се в захапка едновременно от горната и долната
челюст.
III:Лъжици за вземане на отпечатък- лъжиците за отпечатък се пълнят с
отпечатъчна маса,вкарват се в устата и чрез натиск тази маса плътно
обхваща повърхността на протезното поле.След втърдяване на отпечатъчния
материал,лъжицата заедно с отпечатъка лесно се изважда от устата.
1.Според начина на изработване има:
а)стандартни лъжици-изработвата се от месингова ламарина и са с различни
големини.Биват плътни и перфорирани.
б)индивидуални-изработват се от термопластичен материал,върху гипсов
модел,който се отлива предварително и е взет със стандартна
лъжица.Използват се за вземане на функционални отпечатъци за цели
протези и някои видове частични снемаеми протези.Те иса по-добри от
стандартните.Те имат дръжка и тяло.Тялото покрива протезното поле от
всички страни.
Според тялото те се определят дали са за горна или долна челюст,беззъба
или със зъби.
Изборът на подходяща лъжица е най-важното за вземане на добър
отпечатък,на второ място е избор на отпечатъчен материал,на трето място е
прецизното изпълнение на отпечатъчната техника.
 Въпрос № 40
Отпечатък от протезното поле.Едночелюстни отпечатъци с гипс и с
еластични материали.Пръстенов отпечатък
I:Отпечатък от протезното поле-протезата се прави от зъботехника върху
работен модел,извън устата на пациента.Този работен модел пресъздава
много точно протезното поле.Така се нарича часта,която се обхваща от
протезата.Това поле може да е част от зъба,цял зъб,част от зъбната
редица,обеззъбената челюст.Отливането на работния модел става по
отпечатък от протезното поле.Работния модел е негативна форма на горната
или долната зъбна редица или обезъбената челюст.След като се извади от
устата,отпечатъка се измива,подсушава и под лупа се проверява за
дефекти.При намиране и на най-малкия дефект отпечатъка се повтаря.
25. Отпечатъка трябва да отговаря на следните условия:
а)точно и в подробности да пресъздава протезното поле;
б)да не се поврежда при отделянето му от полето;
в)да не променя обема си по време на отливането;
г)лесно се вади от работния модел;
26. Видове отпечатъци:
1)Според предназначението са:
а)предварителни отпечатъци-служат за първоначално ориентиране в
протезното поле,за сравнение на резултатите преди и след лечението,за
планиране на протеичното лечение,за изработване на индивидуална лъжица.
б)окончателни отпечатъци-служат за отливка на работния модел,върху него
се извършват почти всички лабораторни
манипулации,планиране,моделиране,нареждане на изкуствените зъби и др.
в)директен отпечатък-те се получават при моделиране с восък или пластмаса
на частична коронка или шифтово пънче,непосредствено върху зъба в
устата.
г)индиректен отпечатък- всички останали отпечатъци,от които се отлива
работен модел.
2)Според използваната техника за вземане на отпечатък:
а)анатомични-при тях се използват клинична техника,при която
мимическите и дъвкателните мускули са отпуснати.Използват се при
изработката на несваляеми протези.
б)функционални-тези,които използват техика,при която определени мускули
движат меките тъкани във вестибулума,наричат се миодинамични.Вземат се
с индивидуалана лъжица.По тях се изработват целите протези и някои
видове частични протези.
3)Според местоположението на протезното поле:
а)едночелюстен-задължително се взима силиконов или восъчен ключ-
захапка от двете челюсти,притиснати в централна оплурия.
б)двучелюстен-взема се в захапка едновременно от горната и долната
челюст.
II: Едночелюстни отпечатъци с гипс и с еластични материали-
1.Отпечатъци с гипс-в гумена паничка слагаме вода,и след това сипваме
гипсовия прах до насищане на водата.С метална шпатула разбъркваме до
получаване на хомогенна смес,която не трябва да се разлива.Пълним с тази
каша отпечатъчната лъжица и я оставяме настрана.С шпатула запълваме с
гипсовата каша паратуберкулните пространстава и твърдото небце,след
което внасяме лъжицата в устата,центрираме я и я притискаме към
протезното поле,за да получим отпечатък от горната челюст с алгинат.
От долната челюст взимаме отпечатък,като застанем от дясната страна с
лице към пациента.С огледалце в лявата ръка се екартира десния ъгъл на
устата,а с лявата ръка със завъртане се вкарва в устата и се екартира левия
ъгъл на устата.Притискаме лъжицата вертикално към протезното поле и я
центрираме към средната линия на лицето.Пациентът трябва да изплези
езика си малсимално,за да отпечатъчната смес да изпълни милохиоидното
пространство.Лъжицата се придържа с двете ръце от стоматолога до стягане
на сместта.Изваждането става като с показалеца се опитваме да да вкараме
въздух в дисталния участък отляво и отдясно.След това се измива със
студена вода.
2.Едночелюстни отпечатъци с еластични материали-силикон.Силиконовите
материали се използват най-много за изработката на снемаеми и неснемаеми
протези.С тях се взима отпечатък за изработката на работен модел и
изработване на всички видове коронки и мостови протези.Силиконовите
материали са хидрофобни в различна степен.Затова протезното поле трябва
да е много добре подсушено преди поставянето на силиконовия материал в
устата.
III:Пръстенов отпечатък-Според използваните приспособления те биват:
а)пръстенов отпечатък-взема се с меден пръстен или алуминева гилза или
силиконов материал от отделен зъб.Използават се за изработка на
микропротези,частични коронки и щифтови пънчета.Този вид отпечатък
задължително влиза в сборен отпечатък,взет от гипс или силикон от цялата
зъбна редица.
 ВЪПРОС №41
Двучелюстни(оклузионни)отпечатъци с еластични материали

Двучелюстния силиконов отпечатък се прави в захапка,в

централна оклузия,едновременно от горната и долната зъбна
редица или на част от нея.
Лъжицата не трябва да пречи на сключването на зъбните
редици в централна оклузия,не трябва металната дъга на
лъжицата да бъде захапана,а свободно да се разполага в
паратуберното или ретромоларното пространство.Бордовете
на лъжицата трябва да са на 5мм от зъбните повърхности.
Използва се двуетапната,двуслойна отпечатъчна техника.
Първо,с оклузалната лъжица се взема отпечатък като трябва
да се захапе силиконовата смес в централна оклузия.След
втвърдяване на сместа се изважда от устата,измива се и се
подсушава.
След това върху отпечатъка се нанася равномерен слой от
тънкотечлив силикон от горната и долната част на
отпечатъка.Подсушаваме протезното поле и връщаме
лъжицата в устата,като внимаваме зъбите да попаднат точно в
отпечатъците.
Ако изпилените зъби са в горната челюст,лъжицата се поставя
първо на горната челюст и след това се затваря долната
челюст до централна оклузия.
В случай,че изпилените зъби са на долната челюст лъжицата
със силикона се поставя върху долната челюст.След това се
отлива работния модел.
 Въпрос №42
Отливане и оформяне на модели-гипсов модел по едночелюстен
отпечатък

Работни модели се получават от отпечатъците взети в устната

кухина.Тези модели са точно копие на пропорциите и съотношенията
на естествените зъби,или обеззъбените челюсти.Преди отливането
отпечатъка се дезенфикцират.
Според предназначението си моделите биват работни и помощни.
1.Работни модели-моделът върху,който се изработва протезата.Отлива
се от висококачествен гипс.Понякога може да се използват и други
материали,метализиране на повърхноста на протезното поле чрез
галванопластика,пластмаси,опаковъчни маси,цименти,керамични
маси,епоксидна смола и др.
2.Помощни модели-моделът на зъбите антагонисти,който също се
отлива от висококачествен гипс.Помощни са и моделите,които служат
за предварителен анализ на протезното поле,за архив,за
документация,за да се изработи индивидуална лъжица.Те също се
отливат от подходящ по качество и цвят гипс.
Работния и помощния модел,отлети от едночелюстни отпечатъци
трябва да бъдат съпоставени в централна оклузия,чрез оклузален ключ-
захапка.Този ключ се шприцова със силикон.
 Въпрос №43

Еднопластов и двупластов гипсов модел;модел с подвижни

пънчета.

I:Еднопластов гипсов модел-той се отлива от едночелюстен

отпечатък,направен със стандартна или индивидуална лъжица от
алгинат,силикон,розов гипс,восък и др.Гипсовия отпечатък се изолира
чрез намокряне в перилен препарат,или алгинатен изолационен
разтвор.
Отливането на гипсовия отпечатък може да стане по два начина:
1.Обратно отливане-разбъркваме гипса в гумена паничка.Лъжи-
цата с отпечатъка от долната челюст се
поставя на вибратор под ъгъл от 30°.
Взимаме гипсовата каша с върха на шпату-
стр.184,ф.151,б лата и запълваме първо последния зъб
вляво и вдясно на отпечатъка.Гипсовата
каша запълва негативно отпечатъните коронки
на зъбите.Допълнително прибавяме гипс докато се запълни напълно
отпечатъка.
При отливка на горната челюст гипсовата каша се слага в дисталния
край на последните зъби и на твърдото небце.Така се избягват шупли
по повърхноста на гипсовия модел.След като кашата изпълни изцяло
отпечатъка,вибратора се изключва и лъжицата се оставя на плота.С
останалото количество гипсова каша се изпълва силиконовата
форма.Отпечатъка се завърта обратно на 180° и с гипсовата повърхност
се поставя във формата.
Ако няма готова форма,остатъка от гипса се разбърква,докато се сгъсти
и се прави на купчина върху плота.Лъжицата се обръща и притиска
внимателно върху купчината,за да се направи цокъл на модела от 1-
2см.
2.Право отливане-след като изпълним отпечатъка с
гипс,лъжицата се поставя хоризонтално на
ръба на плота.За да получим цокъл на мо-
дела,сгъстената гипсова каша се натрупва
стр.184,ф.151а право,в същата посока в отпечатъка.Пред-
варително се прави кантиране по ръбовете
на отпечатъка.Същото правим в дисталния участък на
отпечатъка.Така оформяме восъчен вертикален кант околовръстно на
отпечатъка,който служи за оформяне на цокъла.
II:Двупластов гипсов модел с подвижни пънчета-работния модел с
подвижни пънчета се отлива с два пласта гипс.пънчетата се отливат от
висококачествен твърд гипс,от същия гипс се отлива и цокъла на
модела,което прави модела по-скъп.Този вид модели се използват за
изработването на неснемаеми протези-коронки,мостове,шини.
За да се направи двупластов гипсов модел използваме следните
прибори и материали:
1.Паралелофиксатор- състои се от основа на която се закрепва
отпечатъка,перфорирана хоризонтална плоча с много успоредни
отвори,телоскопичен статив,спица-търсач и спици-водачи на
щифчетата.Този уред се използва за да се получат успоредни щифчета
на подвижните пънчета.
2.Щифчета за подвижните пънчета-правят се от месинг,с конично
скосена форма,разположена в цокъла на модела и ретенционен край за
подвижното гипсово пънче.
3.Съединителни тръбички- свързват щифчето със спицата водач.
4.Пластелин или молдин- служи за фиксиране на отпечатъка към
основата на паралелофиксатора.
5.Ретенционни шайби-те са с 8мм външен диаметър и вътрешен-5мм.Те
са механична връзка между двата пласта гипс,извън подвижните
пънчета.
6.Плоско трионче-с него се изрязва подвижното гипсово пънче до
цокъла на модела.
Гипсов модел с подвижни пънчета се изработва така:
—-нивото на пласта от твърд гипс се очертава с химикал на 5мм над
зъбните шийки,вътре в отпечатъка.
——мястото на щифчетата за подвижните пънчета се отбелязват по
вестибуларния ръб на отпечатъка.
——лъжицата се фиксира към основата на паралелофиксатора,под
перфорираната подвижна плоча.Чрез спица-търсач се избира най-
подходящия отвор на перфорината плочка,който съвпада с центъра на
негативния образ на зъбното пънче в отпечатъка.Спицата-търсач се
сменя със спица-водач,върху която се поставя пластмасово
съединение.Към него се прекрепя месингово шифтче с върха надолу и
се пуска към отпечатъка.Щифчето трябва да е в центъра на зъбното
пънче и да отстои на 1мм от оклузалната стена.
След втвърдяване на твърдия гипс,водачите с пластмасовите тръбички
се изтеглят и отпечатъка се изважда.Гипса около всяко щифче се
изолира с изолационен разтвор.С втори пласт гипс се прави цокъл на
гипсовия работен модел.
 Въпрос №44
Дублиран модел.Модел по пръстенов отпечатък.Модел чрез
галванопластика
I:Дублиран модел-нарича се още дублиран модел от огнеопорна
маса.Използват се за директно отливане на метална или керамична
протеза.При този вид модели отпечатъка се пълни с огнеопорна маса,за
изработване на протези от метална сплав или порцелан.Това са
специални огнеупорни маси ,които не са ронливи и са с гладка
повърхност.
Първо,от отпечатъка се отлива работен модел от твърд гипс,без
подвижни пънчета.Правим му моделаж с восък и молдин и го слагаме
на водна баня на 30-32°,като го фиксираме в кювета за
дублиране.Заливаме го с хидроколоидна маса,предварително втечнена
в гелапарат.Тази смес изстива и преминава от течно в състояние на
гел.След това внимателно изваждаме модела от дублирания отпечатък
и проверяваме за дефекти.Кюветата с отпечатъка се слага на вибратор и
се пълни с огнеопорна смес.След като се втвърди изваждаме
отпечатъка от кюветата,нарязваме го на части и моделът от огнеопорна
маса се освождава.Така получения модел се закалява във восъчно-
колофонна смес.След това върху дублирания модел от огнеопорна смес
се моделира,опакова и лееметалната протеза.
II: Модел по пръстенов отпечатък- използва се за изработката на
частична или обвивна коронка или малка мостова протеза.Отпечатъкът
се взима или с меден пръстен и керамична маса или алуминиева гилза и
силикон.Върху пръстена се взема втори фиксиращ отпечатък, с
отпечатъчен гипс.
III: Модел чрез галванопластика- това са най-точните работни
модели.Галванопластиката,чрез електролиза се прави във вана с
разтвор на сребърен нитрат или меден сулфат,сярна киселина и
дестилирана вода.На катода се поставя отпечатъка,а на анода медната
плочка.Отпечатъкът с меден пръстен и кермаса се
обезмаслява,почиства,подсушава и с финна четка се намазва с
колоиден графит.Медния пръстен отвън се обвива с восъчен слой,пуска
се електрически ток и по вътрешноста на отпечатъка се се напластяват
медни или сребърни йони.За 30 минути се образува тънък метален
слой,а след 5-6 часа дебелината му достига 0,5мм.Останалата част от
отпечатъка с меден пръстен се отлива с твърд гипс и метално щифтче,а
по-нататък да се изработи двупластов гипсов модел с подвижно пънче.
 Въпрос№45
Моделиране на зъбните коронки-низходящо и възходящо
моделиране на дъвкателните повърхности

I:Моделиране на зъбните коронки-до моделиране се прибягва, за да

се възстанови формата,големината,разположението на липсваща
коронка от зъбните редици.Моделирането е съобразено с
морфологичната характеристика на зъбите на пациента,на
промените,настъпили с възраста.Когато зъбната коронка е моделирана
правилно,тя приляга точно към твърдите зъбни тъкани и лигавицата в
устата,а така също се възстановява контакта със съседните зъби.
Моделирането се извършва с различни по вид восъци,главно по две
техники:низходяща техника,чрез остъргване на восъка и възходяща
техника,чрез накапване на восъка.Различават се по начина на
моделиране на оклузалната повърхност на зъбите.
1.Низходящо моделиране на дъвкателните повърхности- най-старата
моделираща техника.Наслоява се восъка в голямо количествовърху
зъбите,които ще въстановяваме.Зъбите антигонисти се изолират по
дъвкателната повърхност и двете челюсти се затварят в централна
оклузия.Дъвкателната повърхност на зъбите-антигонисти се отпечатва
върху восъка.Моделирането става с изсичане,остъргване на восъка в
низходяща посока.Така постепенно се оформя дъвкателната
повърхност с нормалната форма на туберкулите,ямките и фисурите на
зъба,който възстановяваме.Недостатък на тази техника е липсата на
финните детайли на оклузалния микрорелеф по дъвкателната
повърхност на моделираните зъби,които са причина за създаването на
точкови оклузални контакти.
2.Възходящо моделиране на дъвкателните повърхности-с тази техника
се затвърдяват теоретичните познания и се трупа практически опит при
моделиране на елементите на оклузалния микрорелеф по дъвкателната
зъбна повърхност.
Инструментите за капкаво-восъчната техника са пет на брой.
Инструмент№1 и №2 са за водене
на восъчната капка.С тях възхо-
стр.191,ф.161 дящо се накапват всички
издатини на оклузалния релеф-
туберкуленвръх,туберкулните и
апроксималните ръбове.Могат лесно да се нагряват и
охлаждат.Нагряват се за 3-5 секунди на около 1см от върха,след което
върха се потапя във восъка.Восъчната капка се стича по върха и увисва
на него.Когато се загрее заобления връх капката се стича обратно-към
дръжката.
Инструмент №3 служи за дълбаене и заобляне на централните и
допълнителните бразди и ямки.Конични два края с различна височина
и дебелина на конуса.
Инструмент №4 се използва за отстраняване на излишния восък.Има
два заострени края,единия е плоско приплеснат,а другия е с удължена
пирамидна форма.
Инструмент №5 служи за заобляне на оклузалните стени на отделните
елементи.Двата му края завършват с дъговидна извивка,заострена
вкрая.
 Въпрос №46
Заваряване и припояване на стоматологични сплави

Зъбните протези се изработват изцяло или отчасти от благородни или

неблагородни метални сплави.Тези метални сплави се обработват чрез
топлинна или студена обработка.
Най-често употребяваните методи за топлинна обработка
са:заваряването,припояването и леенето.
1.Заваряване- метод,чрез който се свързват две метални части чрез
топлина.Частите трябва да се почистят от метални окиси.Когато
повърхностните слоеве на загретите метали се размесват,сливат и се
свързават процеса се нарича аутожениране.
Когато повърхностния слой на единия метал се разтапя и залива
загрятата повърхност на другия метал процесът се нарича заливане.
Електрозаваряване- метод за свързване на две плътно прилепнали
метални части чрез използване на електрически ток.В мястото на
електрозаваряването става точково спояване в резултат на
преминаването на тока и съпротивлението на метала.
Лазерно заваряване-използват се въглероднодвуокисови и импулсните
неодимови лазери.Предимството им е,че енергетичното импулсно
въздействие е за част от секундата,в ограничен малък участък на
заваряваните повърхности.
2.Припояване- при този метод се свързват две метални части с
помощта на разтопен трети метал,наричан припой.Най-добро
припояване става,когато повърхностите на двата метала се разтапят и
се размесят с припоя.Използва се възможно най-малко количество
припой.Той има от 50° до 200°по-ниска температура на топене от
припояваните метали.Използва се флюс за предпазване на металната
повърхност от допълнително окисление.Най-добри резулатаи се
получават при припояване на еднородни метални сплави.В мястото на
припояване винаги има опастност от скъсване на протезата.
 Въпрос №47
Отливане на протезни констукции.Опаковане.Стопяване и леене
на металните сплави

I:Отливане на протезни констукции-зъбните протези се изработват

от восъци,пластмаси или комбинации от тях,които изгарят без
остатък.Моделираната протеза се опалова в метална муфа пълна с
огнеопорна маса.След изгарянето на восъка,тя се пълни с разтопена
метална сплав.
За да се направи качествена отливка на зъбна протеза,трябва да се мине
през следните операции:
1.Избиране и поставяне на отливни щифтове-щифтовете се поставят,за
да разтопената метална сплав да достигне до моделираната зъбна
протеза.Има восъчни,пластмасови и метални щифтове.Диаметрите им
са право пропорционални на кохезията и обратно пропорционални на
теглото на метала.Дължината им трябва да е възможно най-малка,за да
достигне разтопения метал до отливаната зъбна протеза.
2.Създаване на резервно депо за метал-течния метал се свива при
охлаждане до 5% при агрегатно свиване,а при твърдото свиване е 1,5%
за благородните метали и до 2,5% за неблагородните.Моделираната
зъбна протеза се опакова в метална или пластмасова муфа с форма на
цилиндър.След като отливката се напълни с разтопена метална
сплав,охлаждането започва от външните стени на цилиндъра.Най-бавно
изстива в центъра.В периферията на цилиндъра започва кристализация
на метала.Агрегатното и твърдото свиване на метала е в посока от
центъра към периферията на цилиндъра.Затова отливния модел трябва
да бъде поставен в периферията на цилиндъра,а в центъра да се създаде
резервно депо.Този център се нарича топлинен център на
муфата.Резервното депо трябва да съвпадне с този център.Така в него
за най-дълго време ще се задържи разтопен метал.От това депо ще се
всмукне метал в посока към отливната форма и така ще се компенсира
агрегатното и твърдото свиване на метала.
3.Поставяне на преливници и отдушници- отдушниците са
тънки,кръгли шнурчета от восък,чрез които горещия въздух бързо се
изгонва и така течния метал лесно изпълва отливната форма.Те се
поставят лингвално на ръба на коронката и излизат на ръба на отливния
конус.Но тяхното използване не е задължително,защото днес
опаковъчните маси са с пори,през които горещия въздух излиза.
4.Трябва да се премахнат напреженията по повърхноста на восъка- ако
тези напрежения не се отстранят отливката ще е с много метални
перли,които влошават нейното качество.Премахването им става чрез
специален спрей,или чрез потапянето на восъчната конструкция за
секунди в сапунен разтвор.Моделирането,премахването на
напрежението и опаковането се извършват един след друг,без
интервали между тях.
5.Избор на муфа- те биват метални и пластмасови и са с форма на
цилиндър.Металните муфи са в четири размера с различен диаметър.Те
се използват за отливане на коронки и мостови протези.Восъчната
конструкция трябва да е на 6мм от вътрешната стена и основата на
муфата.Пласмасовата муфа е стандартна и се използва за отливане на
скелетирани частични протези и големи мостови протези.
6.Опаковане в огнеопорна маса- има различни видове опаковъчни маси
в зависимост от това с какъв вид метална сплав ще се лее и на каква
температура ще се нагрява муфата.Сборът от коефицентите на
студеното хигроскопично и термично разширение на опаковъчната
маса преди навлизането на разтопения метал,трябва да компенсира
свиването на металната зъбна протеза.
Металните сплави за металокерамика се размесват със специална
течност и вода в съотношение1:1.Предозирането на течноста влошава
механичните качества на опаковъчната маса.Вътрешната стена на
металната муфа се облепя с един слой за малки конструкции или 2 слоя
за големите порьозна хартиена лента,която усигурява различните
видове разширения на опаковъчната маса.Тази маса се разбърква най-
добре в гумена паница с вакуумна бъркалка.
Восъчната конструкция се фиксира с отливния щифт или щифтове към
готов отливен конус.Восъчния обект трябва да е на 6 мм от стените и
основата на муфата,а в нейния център се разполага смукателната
глава.Восъчната конструкция се намазва с тънък слой финна
опаковъчна маса.Опаковъчната маса се бърка 3 минути с течност с
температура 18°С в гумена паница с вакумна бъркалка.После се излива
покрай вътрешната стена на муфата,която е сложена на вибратор.
7.Нагряване и сушене на опакованата зъбна протеза-втвърдяването на
опаковъчната маса през зимата става за 15-20 минути,а през лятото за
10-15 минути.Ако сме използвали метални щифтове,след
втвърдяването на опаковъчната маса,те се загряват на пламък и се
изтеглят от муфата.Когато сме използвали восъчни
щифтове,опакованата форма се освобождава само от гумената
подложка,веднага след втвърдяването.Муфата се поставя в студена
сушилна пещ за40-60 минути,която вдига температура до 250°.През
каналите изтича изпряващата се вода и восъкът.Не се оставя време
между втвърдяването и изпаряването на восъка,защото муфата ще
изсъхне.
8.Отливане на зъбната протеза – леенето на стоматологични метални
сплави се подчинява на общи закони:
а)закон на Паскал-налягането върху разтопената метална сплав
равномерно се предава във всички посоки и води до крайно изпълване
на отливната форма.
б)закон за скачените съдове-разтопения метал запълва отливната
форма като достига до едно и също хоризонтално ниво.Днес леенето
става с механична центрофуга,т.нар.кастомати.Муфата се фиксира
хоризонтално,в единия край на въртележката,а в другия край се поставя
тежест за балансиране.При стопяването центрофугата се завърта
автоматично.Разтопения метал центробежно се насочва към отливния
конус и през каналите изпълва формата.
9.Освобождаване на отливката -след леенето муфата се оставя бавно да
изстине до стайна температура.Муфата се потапя в студена вода и
опаковъчната маса се напуква,става трошлива и отливката се
освобождава.Когато се използва метална муфа,тя се захваща със
специален уред и се избутва опаковачната маса заедно с отливката.С
леко почукване по отливния конус на отливката опаковъчната маса се
разрушава.
 Въпрос №48
Почистване,шлифоване и полиране на метални,пластмасови и
комбинирани конструкции
Готовите протези се почистват,шлифоват и полират,за да станат гладки
с бляскава повърхност.Използва се химично,електрохимично и
механично почистване.Първо се изрязват отливните щифтове.
Металната протеза от благородна сплав първо се чисти с метална четка
на течаща вода от опаковъчната смес.След това се обработва
химически с киселина.С химическото почистване се чистят остатъците
от опаковъчна маса,флюсове и повърхностния окисен слой.Използваме
32%разтвор на солна киселина.
Електрохимическото почистване и полиране се прави във вана с
електролитен киселинен разтвор.На анода се поставя металната
конструкция,а катодът се свързва с графитна пръчка.
Механичното почистване на металните конструкции става с пясъчна
струя,която е от кварцови частички,ускорени от сгъстен
въздух.Грубото почистване става с наконечник,към който се
прикрепват фрези и борери с различна големина и форма.Финното
заглаждане става с по-твърди и по-меки гумички за полиране.
След това металните повърхности се полират с филц,твърда четка с къс
косъм и груба паста.След полирането протезата се измива.Полирането
завършва с кратко гланциране с лек натиск върху суха четка от
памучни ленти или ресни без полирна паста.
Грубото почистване на пластмасовите протези става с различни
фрези,големи и едрозърнести камъни.Финното заглаждане се прави с
наконечник,на който поставяме държател с абразивна лента,навита на
руло.Не се използват гумички за полиране.Полирането първо започва с
рядка каша от пемза и коничен филц монтиран на полирмотор.След
филца полирането продължава с твърда четка и рядка каша.Накрая
протезата се измива,подсушава и окончателно се гланцира,като се
полира със суха,мека,памучна четка.
Комбинираните протези се почистват и полират като първо се
обработва металната част,а след това пластмасовата част.
 Въпрос№49
Общи класификации на протезните конструкции по различни
класификационни показатели
Голямото разнообразие на протезни конструкции по
форма,големина,форма,вид на материалите,начин на залепване и
др.води до необходимост от обща класификация на тези протези.Но
показателите,по които можем да класифицираме са много и това
усложнява задачата.
I:Според морфологични признаци те се делят на:
1.Изкуствени коронки,с които въстановяваме дефектите на зъбната
коронка;
2.Частични протези,с които въстановяваме дефектите на зъбната
редица;
3.Цели протези за въстановяване на изцяло обеззъбени челюсти;
4.Челюстно-лицеви протези за въстановяване на дефекти в челюстите и
свързаните с тях меки тъкани в челюстно-лицевата област;
5.Епитези за въстановяване на вродени или придобити дефекти на
лицевите кости,меките тъкани в лицевата област-нос,ухо,устни и др.
II:Според подвижността спрямо опорните зъби те се делят на:
1.Неподвижни-протези,които се фиксират трайно с помощта на
цименти към опорните зъби и стават общо цяло с тях.Такива са
различните видове изкуствени коронки и мостови протези.Мостовата
протеза въстановява дефекти в зъбната редица,като се фиксира трайно
към опорните зъби.
2.Подвижни-протези,прилягащи плътно към опорните зъби,но без да се
залепят за тях.Такива са целите протези.
III:Според това дали се изваждат и връщат в устата:
1.Неснемаеми-те не се вадят от устата.Такива са изкуствените зъбни
коронки и мостове,които се залепват към опорните зъби.
2.Снемаеми-могат да се изваждат и връщат в устата.Такива са целите
протези и всички частични протези,които не се фиксират трайно към
опорните зъби.
IV:Според функционалния показател те се делят на:с изкуствените
зъбни протези трябва да се осъществи пълноценна дъвкателна
функция.По време на дъвчене,се поражда дъвкателно налягане.Има три
начина за предаване на дъвкателното налягане:чрез парадонта на
зъбите;чрез лигавицата;Чрез имплант върху коста се предава
директно.Всички видове зъбни протези по показателя предаване на
дъвкателното налягане се делят на:
1.Зъбни протези,които предават дъвкателното налягане по
физиологичен път-протеза-зъб-парадонт-кост:
а)трайно фиксирани,неснемаеми,неподвижни протези-
микропротези,коронки,зъбни мостове и шини.
б)снемаеми,подвижни протези-частични протези изцяло с непотъващи
куки,телескоп коронки,механични стави с ограничено потъване.
2.Зъбни протези,които предават дъвкателното налягане по
парафизиологичен път-протеза-лигавица-кост.
3.Зъбни протези,които предават дъвкателното налягане по
патофизиологичен път-протеза-имплант-кост.Това са коронки,мостове.
4.Зъбни протези,които предават дъвкателното налягане смесено
едновременно по два пътя:
а)смесено,по физиологичен и парафизиологичен път.
б)смесено,по физиологичен и патофизиологичен път.
в)смесено,по парафизиологичен и патофизиологичен път.
 Въпрос №50
Определение и класификация на изкуствените коронки

I:Oпределение-изкуствената коронка е най-малката протезна

конструкция,с която въстановяваме дефекти на зъбните коронки или я
използваме за крепител на шина,мост,частична или цяла зъбна протеза.
II:Класификация на изкуствените коронки-
1.Според своето предназначение:
а)временни коронки- служат за кратко време и се изработват от
целулоид или пластмаса.Биват стандартни и индивидуални.
б)постоянни коронки-от своя страна те се делят на:
въстановителни- с тях се оправя частичен или цялостен дефект на
зъбната коронка;
натоварващи-използват се за крепители на зъбни мостове и шини;
укрепителни-за задържане и стабилизиране на различни частични
протези
2.Според обхвата на естествената коронкова повърхност:
а)частични коронки-малки протези,микропротези по Цитрин.Те
обхващат по-малка или по-голяма част от зъбната коронка.Частичните
коронки от своя страна се делят на:
въстановителни частични коронки-служат за изграждане на изгубените
твърди зъбни тъкани.
— инлей-с него въстановяваме една или две съседни зъбни
повърхности-шиечен инлей,медио-оклузален или дисто-оклузален
инлей,само медио-оклузо-дистален инлей заема три повърхности.
— онлей- по-голяма протеза,с която въстановяваме три съседни зъбни
повърхности.Те са медио-лингво-оклузален,дисто-лингво-оклузален и
т.н.
— овърлей- това е най-голямата микропротеза,с която въстановяваме
четири или пет зъбни повърхности,като най-малко две са
противоположни.Само малка част от естествената зъбна повърхност
остава свободна.
— пинлей- инлей,онлей и овърлей стават пинлей,ако ги задържим в
твърдите зъбни тъкани с парапулпарни щифчета или винтчета без да
навлизат в канала на корена.
Натоварващи частични коронки-служат като крепители на несменаеми
зъбни мостове и шини.Биват:
— оклузален крепител—той е с форма на оклузален палец,разположен
по лингвалната повърхност на фронталните зъби и по апроксималната
дъвкателна повърхност на малките и големите кътници.Използва се
комбинацията “инлей в инлей”;
—полукоронки-покриват лингвалната и невидимата част на
апроксималните стени на резците и кучешките зъби;
—три-четвърти коронка е крепител за малките кътници,оставя
свободна вестибуларната повърхност и обхваща останалите зъбни
повърхности;
—четири-пети коронки- крепител за големите кътници,обхваща всички
зъбни повърхности,с изключение на вестибуларната повърхност.
б)Цяла,обвивна коронка-тя обхваща околовръстно изпиления във вид
на зъбно пънче зъб и въстановява напълно естествената зъбна
коронка.Тя бива:
27.с околовръстен праг-ръбът на коронката достига до
предварително изпиления праг,който може да е на нивото на:
— на нивото на зъбния екватор-нарича се екваторна обвивна коронка;
— над венечния ръб—обвивна коронка със супрагингивален праг;
— на нивото на венечния ръб-обвивна коронка с гингивален праг;
— под венечния ръб-обвивна коронка с инфрагингивален праг;
28.с вестибуларен праг-ръбът на коронката покрива вестибуларния
праг;
29.без праг-ръбът без праг се разполага на 0,5 мм във венечното
джобче.
в)Щифтова коронка-тя обхваща изцяло разрушена или липсваща зъбна
коронка,като се задържа с щифт в депулпирания и излекуван коренов
канал.Бива едночастова и двучастова.
3.Според материала и работната технология биват:
а)Метални коронки- щанцовани,компютърно машинно фрезовани,лети-
основна технология за изработване на коронки,по смесена технология.
б)Пластмасови коронки:топлополимерни;студенополимерни;
химиокомпозитни;фотокомпозитни;керомерни-керамикас полимер;
в)Керамични коронки:чрез изпичане на керамика;чрез леене или
пресоване на стъклокерамика;чрез компютърно машинно фрезоване;
г)Комбинирани коронки от метал с пласмаса или порцелан:
• Металопласмасови:
— изцяло метална коронка с вестибуларно пласмасово покритие-
металопластмасова бленд коронка;
—метално кепе с метални оклузални стопове,покрито с пластмаса;
—метално кепе,изцяло покрито с пластмаса.
• Металокерамични-
—метална коронка с вестибуларно порцеланово покритие-
металокерамична бленд коронка;
—метално кепе с метални оклузални стопове,покрито с порцелан;
—метално кепе,изцяло покрито с порцелан-металокерамична коронка.
 Въпрос №51
Изисквания към изкуствените коронки.Подготовка(изпиляване)
на зъбите за цели(обвивни)коронки

I:Изисквания към изкуствените коронки - изкуствените коронки да

отговарят на профилактичните,функциалните и естетическите
показатели.
Според профилактичните показатели изкуствената коронка трябва да
предпазва изпилените зъби и парадонта на зъба и да въстановява
контакта със съседните зъби и антагонистите.
Според функционалните показатели изкуствената коронка трябва да
въстановява частично нарушената дъвкателна и говорна функция.
Естетичните показатели определят хармоничното въстановяване на
формата,големината,цвета и разположението на изкуствената коронка.
1.Анализ на всяка страна на коронката:
а)Вътрешна повърхност на коронката-тя трябва да покрива и пази
изпилената зъбна повърхност и да приляга към нея,като се запазва
минимално разстояние от 0,1мм за залепящите материали.
б)Коронков ръб-трябва да приляга точно към препарационната граница
в шийката на зъба.По този начин коронковия ръб навлиза в
гингивалната бразда без да притиска маргиналния венец.
в)Апроксимални стени-чрез тях се въстановява апроксималния линеен
или плоскостен контакт със съседните зъби.Така дъвкателното
налягане се разпределя равномерно по зъбната редица и така се
предпазва венечната папила от травма.
г)Оклузална повърхност-оклузалния релеф се възпроизвежда така,че да
се създадат правилни оклузални контакти с антагонистите.
д)екватор на коронката- добре оформения екватор предпазва
маргиналния парадонт от механична травма по време на дъвчене.
е)вестибуларна повърхност-трябва да има подходяща
изпъкналост,която се преценява от пациента.
ж)Лингвална повърхност—да има подходяща вдлъбнатост за
фронталните зъби и изпъкналост за малките и големите кътници.Също
се преценява от пациента.
з)Естетичните показатели- форма,големина,цвят.Те се преценяват
накрая.
II:Подготовка(изпиляване) на зъбите за цели(обвивни)коронки
Естествените зъби имат най-голяма обиколка в екватора и най-малка в
зъбната шийка.За да се подготви зъба за цяла изкуствена коронка се
изпилва докато се получи зъбно пънче.То има умалена форма на
естествения зъб,като най-голяма е обиколката на зъбната шийка,а най-
малка е при оклузалната част.Оклузалната стена се изпилява,но се
запазва контура на естествената дъвкателна повърхност.
1.Изпиляването на зъба се извършва с турбина и диамантени борери по
три начина:
а)без препарационна граница:
—Апроксималните стени се пилят с тънък игловиден борер и се
внимава да не се засегне съседния зъб.
—Вестибуларната и лингвалната стена се пилят с цилиндричен или
коничен диамантен борер до пълно отнемане на екватора.Шийката на
зъба трябва да остане с най-голяма обиколка.Отнема се слой дебел 1,3
мм.
—Дъвкателната повърхност се пили в две фази:
*с кръгъл диамантен борер се прави вдлъбнатина до 1,5мм в
централната ямка на големите кътници.След това борерът се движи по
медио-дисталната и вестибуло-лингвалната бразда на същата
дълбочина.Оформят се два улея,които излизат на
апроксималната,вестибуларната и лингвалната повърхност.При
малките кътници се пили едната ямка и се прави надлъжен улей до
противоположната ямка.
*с къс цилиндричен борер под ъгъл 45°туберкулните наклони се
намаляват до 1,5мм.Оклузалната повърхност трябва да ззапази в
умален вид очертанията на дъвкателната повърхност.
—Изпиленото зъбно пънче се заглажда с финни,дребнозърнести
диамантени пилители.
При този вид изпиляване ориентир за коронковия ръб е дълбочината на
венечното джобче.По него се подготвя зъба за обвивни коронки с
метален ръб.
б)С препарационна граница:
—Околовръстна линия-целта е да се получи скосена тангециална
препарационна граница с околовръстна линия,която посочва докъде да
е ръбът на коронката.Прави се с конично заострени борери,които
маркират препарационната граница околовръстно на зъбната
шийка.Така се прави зъбно пънче за обвивна коронка с метален
ръб,който не дразни маргиналния венец.
—Праг—тази граница масово навлиза в практиката с употребата на
турбинните борери,керамиката,металокерамиката и керомерите в
стоматологията.
в)Комбинирано препариране-вестибуларно с праг,а лингвално със или
без препариционна граница се прави в случаите ,когато трябва да се
пазят твърдите зъбни тъкани и зъбът да остане витален.Подходящ е за
металокерамични или металопластмасови коронки.Задължителен е за
долните резци и горния страничен резец,поради по-малкия им медио-
дистален размер.
 Въпрос №52
Частични коронки-видове и технология

Натоварващите частични коронки се използват за крепители на трайно

фиксирани,неснемаеми зъбни мостове и шини.
I:за да се подготви резец за частична коронка се минава през
няколко етапа:
1.Заглаждат се апроксималните стени с едностранен сепаратор,без да се
засяга вестибуларната повърхност.
2.Режещия ръб се нивелира и се изпилява с лингвален наклон от
45°спрямо надлъжната зъбна ос.
3.Лингвалната повърхност се намалява толкова,колкото ще бъде
дебелината на частичната коронка-около 0,5мм.
4.Супрагингивален праг се изпилява в областа на шийката,само от
лингвалната страна.
5.Хоризонтален улей се изрязва с лещовидно камъче,при което се
оформят вестибуларен и лингвален ръб.Вестибуларния ръб е два пъти
по-широк от лингвалния ръб.
II:Кучешкия зъб се изпилява както резците.Разликата е в това,че
хоризонталния улей следва копиевидната форма на режещия ръб.
III:Изпиляването на малък или голям кътник за частична коронка
минава през следните етапи:
1.Прави се два апроксимални среза с едностранен сепаратор.
2.Лингвалната половина на зъба се намалява с около 1мм,така че да се
запазят контурите на зъба.
3.Супрагингивален праг се оформя в областа на шийката в лингвалната
половина на зъба.
4.В дъното на медио-дисталната бразда се изрязва хоризонтален
улей.Той може да завърши с два вертикални апроксимални улея.
III:Отпечатък:от препарираната кавитетна форма за частична коронка
се снема директен или индиректен отпечатък.Директния отпечатък се
прави с восък,който се пластифицира и пресова във формата на зъба в
устата.Индиректния отпечатък се прави с меден пръстен и
кермаса.След това се прави сборен гипсов или силиконов отпечатък от
зъбната редица,заедно с медния пръстен в устата.
IV:Отливане на работен модел:восъчния прототип на частичната
коронка,който се моделира директно в устата се опакова и отлива.По
индиректния отпечатък се отлива работен модел с подвижно пънче от
твърд гипс.Може да се отлее работен модел направо от опаковъчна
маса.
V:Моделиране на частичната коронка— изолираме моделът с
маслоподобна течност.Восъка се накапва във формата и докато
моделът не е окончателно завършен се прави контролно изваждане.Ако
се отделя лесно и няма шупли,восъчния прототип се връща за
окончателно моделиране на частичната коронка.
На една частична коронка се поставят поне две отливни щифтчета и се
опакова.Отлятата коронка се освобождава на течаща вода от
опаковъчната маса.
 Въпрос №53
Метални ляти коронки-видове технологии

Изцяло метални коронки се правят,когато трябва да се въстановяват

дефекти на зъбната коронка на големите кътници.Този вид коронка
отговаря на профилактичните,функционалните и естетическите
изисквания,с изключение на показателя цвят.
Днес има съвременни технологии за изработване на този вид корнки:
I:Компютърно-машинно фрезована метална коронка-зъбното пънче
се препарира и с миниатюрна видеокамера,в три равнини се снима
зъбното пънче,на какво разстояние е от съседните
зъби,антигонистите,от гингивалния ръб и други подробности на
интраоралното пространство.Така уловения триизмерен образ се
запаметява и скинира на компютърния екран.Чрез компютърна графика
върху модела на зъбното пънче се очертават границите и се конструира
триизмерим образ на бъдещата коронка,който се запаметява.
Метален блок с подходяща форма и големина се поставя в машината за
триизмерно фрезоване.Камера,свързана с компютъра контролира
изрязването.То става с подходящи режещи и полиращи дискове.С
подходящи пилители се обработва оклузалната повърхност.Но
окончателните оклузо-артикулационни съотношения стоматологът
прави директно при поставянето на зъбната коронка върху зъбното
пънче в устата.
II:Лята метална коронка— целите метални коронки се леят от
стоматологични сплави.За първи път се отлива коронка през 1921г.от
Ортон от злато.Има две технологични разновидности на лятата
коронка:
1.Метална коронка по полипропиленово кепе-т.нар.Адаптна система,по
нея се работи в Европа.Опорния зъб за обвивна метална лята коронка
може да се препарира по всички начини.От препарираното зъбно пънче
се взема двуетапен,двуслоен,силиконов отпечатък.Технологията по
системата”Адапта”има две важни особености:
а)изработва се работен модел от твърд гипс,с подвижно пънче на
опорния зъб.Оформя се хоризонтално прагче на нивото на
препарационната граница.
б)адаптиране на кепе от термопластичен синтетичен материал изгарящ
на практика без остатък.
Лятата метална коронка по пластмасово кепе има следните
преимущества-тя е едноотливна и се изработва в един лабораторен
етап.Пластмасовите кепета създават стабилност на моделираната
коронка,ограничават изтъняването на восъка и осигуряват минимална
дебелина на околовръстните стени.Гибсовия работен модел с подвижно
пънче улеснява работата по адаптирането на кепето и моделирането на
коронката.
2.Метална коронка по восъчно кепе-наложила се е в Америка.Днес
шипоко се прилага техниката за изработване на метална коронка по
восъчно кепе,чрез потапяне на гипсовото пънче във ваничка с разтопен
восък-потопна техника.И тази технология има две характерни
особености:
а)работния модел се изработва от твърд гипс,с подвижно пънче на
опорния зъб.Препарационната граница се подчертава чрез оформяне на
дъговидно вдлъбване в шиечната област.
б)восъчното кепе се получава чрез потапяне на подвижното гипсово
пънче във ваничка с разтопен восък.
 Въпрос №54
Порцеланова(керамична)коронка

Порцелановата коронка се нарича още жакет коронка.Използва се при

дефекти на фронталните зъби с показания за обвивна коронка.Този вид
коронка се изработва от биологично поносим материал,който не
предизвиква слюнкотделяне,и предпазва твърдите зъбни тъкани и не
дразни венечния ръб.Здрава е и е с високи естетически показатели.
Порцелановата коронка има голяма твърдост,но е чуплива.Повърхноста
и е много устойчива на триене и остава непроменена за много години.
Зъбното пънче се препарира с околовръстно хоризонтално
прагче,широко 1мм.При този вид коронка се използва
двуетапния,двуслоен силиконов отпечатък.
Цвета на коронката се определя на дневна светлина.Използваме
разцветките на “вита”-Германия.Тази разцветка се състои от 4 основни
групи порцеланови маси,които се обозначават така:
1.С буквата А са порцеланите с кафеникав отенък-А₁ ,А₂,А₃,₅ и
А₄.Най-светлия нюанс е А₁, а най-интензивния е А₄.
2.С буквата В са порцеланите с жълтеникав отенък в 4 цвята-
В₁,В₂,В₃,В₄.
3.С буквата С са порцеланите със сивкав отенък в 4 цвята-С₁,
С₂,С₃ и С₄.
4.С буквата D са порцеланите с червен отенък в 3 цвята-D₂,D₃ и D₄.
Цветът се записва на лист,на който е нарисувана коронката и върху нея
се записва избрания цвят на порцелана,прозрачноста на режещия
ръб,интензивността на оцветяването в шийката,фисурите,дефекти по
вестибуларната повърхност и др.
Работен модел- отлива се гипсов работен модел с подвижно
пънче.Обвиваме пънчето с платинено фолио с дебелина
0,025мм.Притискаме фолиото плътно да обвие пънчето,като
апроксамално се изтегля в двата края и се подгъва фалцово.С
гладък инструмент фолиото се адаптира към повърхноста на
гипсовото пънче.Така получаваме платинено кепе,обгръщащо
гипсовото пънче с хоризонталното стъпало и 1-2мм от повърхноста
под стъпалото.Платиненото кепе се изважда и с ножичка се
изрязват излишиците от фолиото.Свободните повърхности на
работния модел около подвижното пънче се изолират с лаково
покритие.
Шишенцата с порцелановия прах са номерирани според разцветката.От
комплекта се подбират подходящите по цвят шишенца с
 опакер(това са грунд,основна маса),дентинова,емайлова и
транспарентна маса.
На масата се поставя бяла кърпа и върху нея стъклена плочка за
размесване.В единия край на плочката изсипваме опакер
порцелановия прах и се накапва специална течност за
опакер.Размесват се до получаване на неразстилаща се
каша.Консистенцията на кашата е много важна за добрия резултат
на раработата-когато се повдигне с шпатулата трябва да образува
дебела еластична нишка.За нанасяне на керамичната смес се
използват кохер,гриф инструмент за вибриране,четки с различни
големини,и чашка за вода.Четката се потапя в чашата с вода и се
попива със сълфетка,за да стане с остър връх.Това се прави няколко
пъти.
В лявата ръка се държи с кохера месинговото водещо щифтче на
гипсовото пънче,което е обвито с платинено фолио.С четка №6 се
загребва от опакера и се покрива повърхността на кепето.
Изпичането на керамичния опакер се прави в керамична пещ с вакумна
помпа.Добре изпечения опакер е с матова повърхност,без гланц и
блясък.Върху изпечения слой опакер наведнъж се нанасят
дентиновата,емайловата и транспарентната маса,които се
разбъркват със специална течност.Първо,цялата повърхност се
покрива с дентинов слой порцеланова маса.След това се вибрира с
гриф инструмента,докато избие излишната вода и се
подсушава.После се нанася емайловия пласт керамична маса,отново
се вибрира и подсушава.Транспарантния слой се нанася на малки
порции се поставя лингвално на режещия ръб.
 Въпрос №55
Пластмасова коронка
Наричат ги още мантел коронка и се изработва чрез топлинна
полимерзация на акриловата пластмаса.Технологията е лесна,но отнема
много време.има добър естетически вид,но не е издръжлива на
износване,имбибира течност и с времето променя цвета си.Затова тази
коронка се използва за временни коронки.
Зъбното пънче за пластмасова коронка се препарира с хоризонтален
или дъговидно заоблен праг в шиечната област.Взема се двуетапен и
двуслоен силиконов отпечатък.Определя се цвета на зъба,цвета на
шийката и на режещия ръб.
Коронката се моделира с бял или кремав восък,за да не се оцвети
пластмасата.Въстановяват се оклузалната повърхност,контактни
точки,екватор и др.на зъбната коронка.
Моделираната коронка се изрязва заедно с част от съседните зъби и
цокъла на модела.Потапя се за 30 секунди в студена вода и се опакова в
малка кювета.В половинката на кюветата се сипва гипсова
каша.Коронката трябва да е в средата на кюветата,вестибуларната
повърхност да е отгоре,режещия ръб трябва да е на нивото на ръба на
кюветата,а шийката на по-ниско ниво.Така се улеснява влизането на
течната пластмаса по лингвалната повърхност и напластяването на
различни цветове пластмаса по вестибуларната повърхност.Гипсовата
повърхност се заглажда на течаща вода,а след като се втвърди се
изолира с 30% разтвор на СаСI₂ и водно стъкло.
Втората половина на кюветата с водещи ребра се поставя върху
първата и се запълва с гипс.Кюветата се стяга в бюгел и се чака да се
втвърди гипса.След 20 минути кюветата се поставя в във вряла вода,за
пластифициране на восъка.Кюветата се отваря и восъка се премахва с
вряла вода.Още гореща гипсовата повърхност се изолира с водно
стъкло.
Пластмасата се разбърква според указанията на
производителя.Полимерът,който е на прах се смесва с течния мономер
в стъклена чаша и се изчаква 15-20 минути.Получава се пластмасово
тесто,което се точи на конци.При избор на няколко цвята се приготвя
пластмаса в няколко чаши.С шпатула се нанася първо основния
цвят,покрива се с мокър целофан,двете половини на кюветата се
сглобяват и се стягат в преса.Кюветата се отваря,целофана се отделя и
излишната пластмаса се отделя.Част от основния цвят пластмаса,в
шийката и режещия ръб,под наклон се изрязва и се замества с по-тъмен
слой в шийката и прозрачен слой в режещия ръб.Покрива се с мокър
целофан и се пресова.Отново се слага мокър целофан,кюветата се стяга
в бюгел,слага се в студена вода и се прави топлинна
полимеразация.Коронката се освобождава след бавно изстиване на
кюветата до стайна температура.
Пластмасовата коронка с гипсов нож,се освобождава от кюветата.Тя се
полира с непрекъснато омокряне на филца,твърдата и меката четка,с
каша от пемза.Най добри резултати се получават при работа с акрилова
пластмаса.
 Въпрос №56
Керомерна коронка

Керомер-керамично оптимизиран полимер.Керомерите са нови

продукти от органична матрица-полимер,и неорганични пълнители-
керамични и стъклокерамични частици на фирмата Ivoclar.Тези
материали имат добри показатели-изтриваемост,еластичност и цветови
естетичен ефект.
Изтриваемоста на керомера е най-близка до зъбния емайл,затова
керомерните коронки са много добри за антагонисти на естествените
зъби.
По-високата еластичност на керомерите означава,че те ще предават
дъвкателното налягане върху парадонта на зъбите по-меко и не така
твърдо както керамичните и композитните материали.Имат по-висок
естетичен цветови ефект.
Съставките на керомера са разпределени така,че се предава естествена
прозрачност,полупрозрачност и висока степен на флуоресцентност на
протезата от керомер.
Керомерите се произвеждат в две групи:базов керомер Vectris на
Ivoclar и покриващ материал Targis на Ivoclar.
1.Базови керомери- те са създадени по нишковидносвързваща
технология.Детайлите,произведени от тях успешно могат да заместят
метала,идържат на високи натоварвания,с ниско относително
тегло,високоеластични.
Има два вида базови керомери-единия се състои от много
нишки,преплетени в плоска мрежа,пълна със светлинно
полимеризиращ композит.Другия керомер нишките му са наслоени
една върху друга и образуват общ сноп,който е обвит с фотокомпозит.
Базовия керомер замества метала в комбинираната коронка и се слива с
цвета на зъбното пънче и покриващия керомер.Тези керомери се
произвеждат в три разновидности:
а)кръгли плаки с мрежеста структура,които се използват за кепе на
обвивна керомерна коронка;
б)керомерен сноп под формата на гредичка,която се използва за основа
на керомерно мостово тяло.
в)правоъгълна плака,с мрежеста стуктура,пълна с фотокомпозит,с
която се обвиват опорните зъби и кромерната гредичка на моста.
След като базовия керомер премине фазата на светлинната
полимеризация върху него се наслоява покривния керомер.Покривния
керомер е в две разновидности-първо се нанася свързващ основен
слой,който е връзката между базовия керомер и покривния
керомер.Върху този свързващ пласт се нанасят различни по цвят
покривни керомерни смеси,до крайното завършване на
коронката.Всички базови керомери полимеризират под действието на
топлина,вакуумно налягане и светлина.
 Въпрос №57

Естетизирани комбинирани коронки.Видове метало-пластмасови

коронки

I:Естетизирани комбинирани коронки- наричат се

комбинирани,защото обвивната коронка се изработва от метал, но се
покрива частично или цялостно от керамика или
пластмаса.Комбинираните коронки се делят на две подгрупи-
металопластмасови и металокерамични.Тези коронки имат добрите
механични свойства на стоматологичните сплави с добрите цветови
свойства на пластмаите и керамиката.
II:Видове метало-пластмасови коронки- металопластмасовите
коронки се състоят от метално обвивно кепе или коронка,която
частично или изцяло е покрита от пластмаса.
1.Металопластмасова коронка-метално кепе изцяло покрито с
пластмаса.В зависимост от това с каква пластмаса е покрито ,външната
повърхност на металното кепе може да се подготви по няколко
начина.Трябва да бъде осигури стабилна връзка между металната и
пластмасовата повърхност.
а)С метакрилова пластмаса- при нея връзката между метала и
пластмасата е само механична-използват се перлени ретенции.
Подготвеното восъчно кепе се маже с адхезивен
лак.После се поръсва с пластмасови перлички,
с.236,ф.214а като на 1мм² трябва да има по една рела.В
лингвалната половина кепето се моделира с
шиечен кант.Металопластмасовите коронки за големите кътници
могат да се изработят и вестибуларно с околовръстен шиечен метален
кант.След отливането металната повърхност се обработва само на
пясъкоструен апарат.Полира се само външната страна на металния
кант.Отвън кепето се намазва с покривен метакрилов лак с подходящ
цвят.Прави се топлинна полимеризация и се моделира с бял
восък,опакова се в кювета и избраната акрилова пластмаса
хидрополимеризира.
Добри естетически резултати се получават,когато се подберат готови
пластмасови фасетки.Готовата коронка се лепи с цинкоксифосфатен
цимент.
б)Със светлинно-полимеризиращи композити – тези композити се
наслояват директно върху металното кепе.Те полимеризират
в специални апарати.Връзката между метала
с.236,ф.214в и светлиннополимерното покритие е меха-
нична.Външната повърхност на кепето
трябва да е гладка и заоблена без перли.
Може да бъдат моделирани малки издатини и вдлъбнати,за да се
получи леко ретационна форма.След като се отлее металното кепе
задължително се обработва чрез
пясъкоструене.Светлиннополимеризиращите композити се нанасят
послойно.Първо,с малка финна четка се разстила основния свързващ
слой-опакер и се слага в апарата за светлинна полимеризация.След това
се слагат малки количества пластична композитна маса,която се нанася
с гумени шпатули.В средата лингвално и вестибуларно се наслоява
основния цвят композит,заместващ дентина.Покрива се повърхноста с
безцветни композити,които заместват емайла.Накрая се заглажда и
полира с наконечник и финни гумички,полирна паста.
2.Металопластмасова бленд коронка- едноотливна метална
коронка,която вестибуларно е облицована с пластмаса.Опорния зъб за
такава коронка се изпилва чрез комбинирано
препариране,вестибуларно с шиечен праг,а лингвинално без
праг.Отлива се работен модел с подвижно пънче от твърд гипс.Кепето
се изработва от полипропиленово фолио,по Адапта-системата,или като
се потопи в във ваничка с разтопен восък.Със син восък се моделират
вестибуларната,лингвиналната и апроксималните контактни
повърхности.Оклузалната повърхност се въстановява възходящо с
капковата техника или низходящо с изсичане.
След моделирането восъкът се отстранява вестибуларно до кепето,като
се прави прозорец за пластмасовата облицовка.Този прозорец се
намазва с ацетонов лак и се поръсва с перли,за да се задържи
пластмасовата облицовка,слагат се и тънки восъчни нишки.връзката
между метала и пластмасата е механична.Накрая пластмасовата
коронка се почиства и полира,предава се заедно с работния модел.
3.Металопластмасова коронка с метални оклузални стопове-състои се
от лято перфорирано метално кече с метални контакти,което се облича
с акрилова пластмаса.За първи път е направена от Mathe през
1948г.Той е моделирал кепето чрез накапване на разтопен восък.За
коронките на резците и кътниците е определял по три метални
оклузални стопове.След отливането е перфорирал металната стена на
коронката,за да осигури ретенции за пластмасовото покритие.Днес този
вид коронка е модифициран като dan-a-tube коронка.Тя е лято метално
кепе,с перлени ретенции и метални оклузални стопове.кепето може да
бъде изработено чрез адаптиране на полипропиленово фолио или чрез
потапяне във ваничка с разтопен восък.Естетичното покритие е от
метакрилова пластмаса.Недостатък на тази коронка е,че пластмасовото
покритие се изтрива по-бързо в сравнение с металните стопове,които
след време стърчат над изтритата оклузална повърхност.
 Въпрос №59

Естетизирани комбинирани коронки.Видове метало-керамични

коронки

I:Естетизирани комбинирани коронки- наричат се

комбинирани,защото обвивната коронка се изработва от метал, но се
покрива частично или цялостно от керамика или
пластмаса.Комбинираните коронки се делят на две подгрупи-
металопластмасови и металокерамични.Тези коронки имат добрите
механични свойства на стоматологичните сплави с добрите цветови
свойства на пластмаите и керамиката.
II:Видове метало-керамични коронки-
1.Металокерамична блендкоронка-тя е комбинация от метал и
керамика,с която се облицова само вестибуларната повърхност или
вестибуло-оклузалната повърхност.Опорният зъб за тази коронка се
пили с прагова препарационна граница или комбинирано, само с
вестибуларен праг.От изпиления зъб се взима двуетапен,двуслоен
силиконов отпечатък и се отлива работен модел с подвижно пънче.
Прави се полипропиленово или восъчно кепе.С восък се моделират
оклузалната,лингвиналната и апроксималните повърхности.Остава се
свободна вестибуларната повърхност до кепето.За този вид коронка е
най-важна оклузалната граница на метала с керамиката.Тази граница
трябва да е така,че режещия ръб или вестибуларните туберкулни
върхове да са от керамичен слой,който припокрива металното кепе,не
повече от 2мм.При малките и големите кътници може цялата
вестибуко-оклузална половина на зъба да е покрита изцяло от
керамика.Металната повърхност,която ще се покрива трябва да бъде
гладка,неретационна и да се обработи с пясъкоструене.Металната с
керамичната повърхност трябва да се свържат в оклузалната
граница,така че във вертикална посока да има около 0,8мм порцеланов
слой.В оклузалната граница не трябва да има контакт със зъбите
антагонисти,а само на метална или керамична повърхност.
Керамичните маси се подбират по цвят,опакера,дентина и емайл масата
се насипват на стъклена плочка.Сипва се специална течност и
съставките се размесват.Коронката се обработва с пара или се изварява
с дестилирана вода.
2.Металокерамична коронка с метални оклузални стопове-когато
повърхността е изцяло керамична се износва по-бързо оклузалната
повърхност на естествените зъби-антигонисти,в сравнение с металните
повърхности.В тези случаи може да се ползват металокерамични
коронки с метални оклузални стопове.Те се изработват така:
работните модели се монтират в артикулатор в положение на
централна оклузия.Върху зъбното пънче се поставя
полипропиленовото кепе.Накапва се допълнително восък,за да бъде
моделирана оклузалната повърхност.
Моделите се затварят в централна оклузия.На повърхноста на восъка се
отпечатват контурите на дъвкателната повърхност на зъбите
антагонисти.
Оклузалните стопове могат да се подредят различно за малките и
големите кътници.
Металните стопове се изграждат там,където са най-плътни оклузалните
контакти.
Металокерамичните коронки са добри за профилактиката на
естествените зъби-антагонисти,но имат недостатъци в цветовия ефект.
3.Металокерамична коронка-състои се от метално кепе,напълно обвито
от керамика.Опорния зъб се изпилява с околовръстен праг или само с
вестибуларен праг.Прави се двуетапен и двуслоен силиконов отпечатък
и се отлива работен модел от твърд гипс с подвижно пънче.Ако по
зъбното пънче има вдлъбнатини или шупли те се запълват от гипс и
след изсъхването гипсовото пънче се изолира с тънък слой лак на 1мм
от препарационната граница.След като лака изсъхне се прави
полипропиленово кепе.Моделира се с восък подсилваща яка в
апроксилната и лингвалната половина на коронката,която оформя
хоризонтално метално прагче.Това прагче придава здравина и
устойчивост на коронката и създава легло за керамичния
слой.Външните контури на кепето трябва да са гладки и
заоблени.Липсващите твърди зъбни тъкани от препарирания зъб,трябва
да се компенсират с метал,за да бъде с равномерна дебелина
керамичната облицовка по цялата повърхност.
Преди да се нанесе керамичната грунд маса,металната повърхност
трябва да се оксидира,защото окисния слой осигурява стабилно
свързване на метала с керамиката.Има три начина за свързване:
а)Механично-първия слой опакер запълва неравностите по металната
повърхност,които са получени след пясъкоструенето.Увеличава се
площта на вътрешния контакт,който се усилва от повърхностното
натискно напрежение.Този натиск се получава от силите на свиване в
керамиката след охлаждането и след изпичане.Този вид свързване е по-
добре изразено при металокерамичната коронка,изцяло облечена в
керамика.Металното кепе остава включено в керамичния слой.
б)Физично-при него действат Van der Waals-ови сили на
междумолекулно привличане или мокро свързване между влажната
метална повърхност и рядко нанесения опакер.В твърдо-течната
комбинация метал-керамична маса ще се появят силите на
сцепление,възникващи между поляризирани атоми на две повърхности.
в)Химично-при изпичането става химична реакция между
повърхностния слой на сплавта и опакера.Най-важен за връзката метал-
керамика е окисния слой.Това свързване се дължи на взаимно
проникване и обмен на електрони между сплавта,окисния слой и
окисите на опакера.Колкото е по-тънък окисния слой,толкова е по-
устойчива химическата връзка и обратно
 Въпрос №60

Щифтови коронкови конструкции за изграждане на силно

разрушени зъбни коронки

Щифтовата коронка е двучастова коронка,състояща се от щифтово

зъбно пънче и обвивна коронка.Тя е подходяща за всички зъби със
силно разрушени коронки,на които предварително е проведено лечение
на корена.Всички видове щифтови коронки имат общ белег-наличието
на нетален щифт,фиксиран в канала на корена.Те всички се делят на
две групи:
щифтови коронки,при които металния щифт е монолитно свързан с
изкуствената коронка.
Щифтови коронки,при които първо се залепва вътрекоренов щифт със
зъбно пънче и после върху него се изработва обвивна коронка.
Много е важно да се подготви корена на зъба за поставяне на
щифтовото пънче.За тази цел корена се лекува и запълва по следния
начин:Първо се оформя оклузалната коренова повърхност.Тя може да е
с различен наклон-наклон само на вестибуларната половина и
хоризонтално ниво на лингвалната половина и вестибуларен наклон на
двете половини.Стоматолога преценява какъв наклон да избере,като се
стреми да запази колкото може повече твърди зъбни тъкани.Прави се
разширение на кореновия канал,щифтове с по -голяма дължина са по-
стабилни.Съотношението между щифта и зъбното пънче е най-добре да
бъде 2:1.
Щифта със зъбното пънче се изработва по два начина-клиничен и
клинико-лабораторен.
Клинично,при посещение при стамотолога се фиксира щифт Anthogyt,с
винтова резба.След това с меден пръстен и амалгама се изработва
зъбно пънче.
По клинико-лабораторния начин се взема директен или индиректен
отпечатък и в лабораторията се отлива щифтово зъбно пънче.
а)директен отпечатък-след като корена се обработи,в него се вкарва
метална ортодонска тел,която служи за отливен щифт.По него се
правят няколко нареза.Канала се изолира с хлорфенолкамфор или
силиконово масло.Прави се шнур от восък и се вкарва в канала на
корена.Металния щифт се нагрява,внимателно се вкарва в
канала,охлажда се и контролно се изтегля.Ако всичко е наред,няма
отчупвания,щифтът се връща в корена.След това от восък се моделира
зъбно пънче.Металния щифт,заедно със зъбното пънче се изважда от
зъба и се опакова,може да е с благородна или неблагородна сплав.Има
друга модификация на директния отпечатък е когато се уплътни с
восък фабричен метален щифт,пластмасов щифт със зъбно
пънче.Зъбното пънче се дооформя с восък или самополимеризираща
пластмаса и се опакова и отлива в лабораторията.
б)индиректен отпечатък- в корновия канал се уплътнява с восък
метален щифт.Изважда се,проверява се и се връща.След това се взема
отпечатък с алгинат,в лаборатория се отлива работен модел от твърд
гипс.Силиконовия материал се отстранява и гипсовата повърхност се
изолира с течно масло.С восък се моделира вътрекореновия щифт и се
уплътнява с метален отливен щифт.Моделира се зъбно пънче,като се
оформя хоризонтално прагче.След това се опакова и се отлива от
метална сплав.
Отлетите щифтови пънчета се изпиляват само от външната
страна.Върху трайно фиксираното щифтово зъбно пънче се изработва
обвивна коронка.

Въпрос №61
Мостови протези.Елементи на мостовата протеза.Мостово тяло-
профили

I:Мостови протези-предназначени са за лечение на двусранно

ограничени дефекти на зъбните редици.Мостовата протеза се фиксира
към естествените зъби,които ограничават дефекта.Дъвкателното
налягане се предава чрез протезата върху парадонта на носещите
зъби.Обикновено се изработват от метални сплави,здрави,за да не се
деформират от функционалните и механичните въздействия.Може да
се комбинира метала с керамика или с пластмаса,за да се постигнат по-
добри естетически резултати.
II:Елементи на мостовата протеза- зъбите,върху които е поставена
мостовата протеза се наричат мостоносители,носещи зъби.Парадонтът
на мостоносителите поема и компенсира повишеното функционално
налягане.Сборът от мостоносителите и техния парадонт представляват
биологичната анатомо-физиологична база на мостовата протеза.Всеки
изкуствен зъб от мостовото тяло и всеки мостоносител се наричат
членове на мостовата протеза.
1.Мостово тяло- то възпроизвежда коронковите форми на липсващите
естествени зъби,запълва дефектите и въстановява цялостта на зъбните
редици.Мостовото тяло е метална отливка,оформена като съвкупност
от изкуствени зъби.Има за цел подобряването на говорната и
дъвкателната функция.Мостовото тяло възпроизвежда само
коронковата част на липсващия зъб,а не на кореновата част.При пълно
обеззъбяване на челюста алвеоларния гребен е покрит с лигавица.При
контакта си с тази лигавица моството тяло може да се получи
възпаление и недобри промени в съседните живи тъкани.
При изработването на мостовото тяло трябва да се спазват някои
условия:
да се създадат условия за ефективно функциониране на зъбните
редици и да не се позволи разместване на естествените зъби.
Мостовото тяло да не се допира плътно до лигавицата на
алвеоларния гребен.Повърхностите в близост до меките тъкани
трябва да са изпъкнали и заоблени,да са достъпни за чистене и да
не задържат хранителни остатъци.
Мостовото тяло трябва да приличат много на естествените зъбни
форми.
Има няколко възможности за оформяне на мостовото тяло:
Седловиден профил- това мостово тяло напълно възпроизвежда
формата на естествената коронка и има най-голям естетически
ефект.Има широка основа и е вдлъбнато и лежи върху
лигавицата.Неговия недостатък е,че се здържат под него
хранителни остатъци и изчистването им е невъзможно.Затова не
намира практическо приложение.
Висок профил- този профил е с малка дебелина и оставя свободно
пространство между тялото и лигавицата.Така подащите под него
хранителни остатъци не се задържат и лесно се почистват.Но и
тук по страната обърната към алвеоларния гребен се получават
полипи,които остават недостъпни за четката.Освен това този
профил не отговаря на естетическите показатели и на
фонетичните.Затова се прилага много рядко.
Сърцевидни профили- ако страничните стени на мостовото тяло се
скосятвестибуло-лингвинално и се срещат в леко заоблен ъгъл,то
труднодостъпната зона е максимално редуцирана и се свежда до
нула.Този профил се нарича още обикновен хигиеничен
профил.Най-подходящ е истинския хигиеничен профил.Той
достига до лигавицата,но не я допира плътно и не я
притиска.Намират широко приложение,но само в невидимите
 области на съзъбието,защото са незадоволителни по отношение
на естетическите показатели.
Тангенциален профил-те са предназначени за видимите части на
съзъбието,наричат се естетически профил.Неговите вестибуларни
повърхности отговарят на естествените контури и големина на
зъбите и са достъпни за четката.
2.Мостокрепители-за такива могат да се ползват всички видове
комбинирани коронкови конструкции-частични,цели,или щифтови
коронки.Единичните коронки се използват при въстановяване на
анатомичните и функционалните форми на зъби с разрушени
естествени коронки,крепителите могат да се поставят и върху напълно
здрави зъби.При изработването на коронките задължително трябва да
се изпилят твърдите зъбни тъкани.За частичните коронки изпиляването
е ограничено,но дълбоко.За обвивните коронки то е по-
повърхностно,но на по-широка повърхност;за щифтовите коронки е
цялостно,като се засяга и кореновия канал.Крепителите се фиксират
към изпилените зъби и възпроизвеждат естествената форма и големина
на естествените зъби.Те заместват изпилените тъкани като навлизат в
дентина и емайла и затова се наричат вътрешнокоронкови
крепители.
При изпиляването на зъбите се отсранява емайла и част от
дентина и това нарушава биологичната защита на дентина и
пулпата.По тази причина се прилагат външнокоронкови
крепители,при които не се изисква изпиляването на зъбите.Тези
крепители представляват лети метални плакети свързани с мостовото
тяло и покриват лингвиналните,оклузалните и апроксималните
повърхности на носителите.Разполагат се по външните повърхности на
естествените коронки,отстоят на около1ммот зъбната шийка и се
закрепят за емайла с композиционен материал.Те се разполагат върху
естествените коронки и затова леко надвишават нормалната
височина,което може да доведе до повдигане на захапката и
нарушаване на артикулационните съотношения.Затова плакетите не
покриват оклузалните повърхности на носителите,а са отворени в
местата,където антагонистите контактуват помежду си.Отворите се
правят индивидуално за всеки пациент.Затова тези носители се наричат
селективно отворени частични крепители,или СОЧ крепители.
Телескопна коронка-съставена е от две монтирани една в друга
коронки.Вътрешната повтаря контура на изпиленото зъбно пънче и се
цементира върху него,а външната повтаря формата на зъба,свързана е с
мостовото тяло и подвижно се свързва с вътрешната.
 Въпрос №62
Свързване на мостовото тяло с
мостокрепителите(особености).Класификация на мостовите
протези

I:Свързване на мостовото тяло с мостокрепителите- свързването

става с метална връзка,неподвижна и нееластична.Свързването трябва
да е здраво и да не се деформира под действието на дъвкателните
сили.Но в същото време не трябва да поврежда маргиналния
парадонт.Якоста се повишава,когато тялото се свързва с по-голяма
площ на крепителя.Тази площ може да се разшири чрез увеличаване на
вертикалния размер на свръзката.Но при изискванията за запазване на
парадонта възможностите за отвесно разширяване са
ограничени.Мостовото тяло може да се свързва с крепителите си в
оклузалната и средната 1/3от височината им.Гингивалната 1/3
задължително трябва да остане свободна,за да може да се почистват
околокоронковите парадонтални тъкани.Площта на свързването никога
не може да бъде разширена за сметка на свободните надпапилни
области.
Свързването може да стане по няколко начина:
1.Припояване-металните крепители и тялото се изработват поотделно и
после се фиксират заедно с подходящ припой.Но припоя е
предпоставка за появата на електрохимична корозия в устата,по-ниски
якостни показатели,по-лесно е да се скъса свръзката.
2.Автогенно заваряване-става без припой,само крепителите са
изработени предварително.Между тях се отлива мостовото тяло-
горещата стопилка облива нагретите метални крепители и се заварява
към тях.
3.Монолитно свързване-едновременно и съвместно отливане на тялото
и крепителите.Този вид свързване е възможно само при лети
крепители.Когато коронката се отлива заедно с мостовоте
тяло,протезата представлява монолитна конструкция с високи
механични и химически качества.Такава протеза се нарича
едноотливна.
II:Класификация на мостовите протези-мостовите протези са
констrукции,чрез които дъвкателното налягане се предава по пътя на
зъб-парадонт-кост,а фукционалните дразнения се възприемат по
механизмите на парадонто-мускулния рефлекс.
Мостовите протези се класифицират според най-важните им белези:
А:Хигиеничност-
1.хигиенични-със сърцевидни или високи профили.
2.полухигиенични-с тангенциален профил.
3.нехигиенични-със седловиден профил.
Б:Естетичност-
1.естетични-с тангенциален профил и естетични
мостокрепители,облечени с порцелан или пластмаса.
2.неестетични-всички мостови протези,изработени само от метал.
В:Брой на членовете— двучленни,тричленни и т.н. Мостове.
Г:Начин на свързване с носителите-
1.обикновени неснемаеми мостови протези с еднокомпонентни
крепители.
2.сложни мостови протези с дву или повече компонентни крепители.
Д:Технология-
1.изработени по класически методи.
2.изработени по съвременни методи.

Въпрос №63

Съвременни(рационални)методи за мостови протези.Системата

“Адапта”
I:Съвременни(рационални)методи за мостови протези-Има няколко
съвременни метода,които са със съкратена процедура и подобрени
биологични показатели на мостовите протези.Най-често използваните
методи са:
1.Система “Адапта”.
2.Моделно отливане.
3.Метод със СОЧ крепители.
4.Триетапен метод с крепители щанцовани коронки.
Различното между тях е технологията и вида на използваните
крепители.Всички те се извършват в три етапа-два клинични и един
лабораторен.
Първи етап(клиничен)-препариране на носителите и взимане на
отпечатък-изисква се отпечатък,който най-точно да пресъздава всички
подробности на релефа на протезното поле.Трябва ясно и точно да се
отразят контурите и дълбочината на венечната бразда,а така също и
препарационната граница,до която ще достига бъдещия ръб на
коронката.При съвременните рационални методи се използват
комбинирани отпечатъци-пръстенов отпечатък или двуфазов
еластомерен отпечатък.
Втори етап(лабораторен)-изработване на мостова протеза-точно в
този етап се състоят различията между технологичните процедури при
съвременните методи.
II:Системата “Адапта”-използва се за едноотливни мостови протези с
лети коронкови крепители.Основния принцип на тази система е,че
крепителите и след тях мостовото тяло се изработват върху модел с
щифтови подвижни пънчета,които могат да се свалят и отново да се
върнат по местата си и затова не е необходим втори отпечтък.
Последователност на операциите:
1.отливане на модел с подвижни пънчета;
2.моделиране на крепителите;
3.моделиране на мостовото тяло;
4.поставяне на щифтовете,опаковане и отливане;
5.почистване,шлифоване,полиране;
6.естетическо оформяне.
Характерна технологична особеност на тази система е,че водещите
щифтове трябва да са успоредни помежду си,за да могат да се изваждат
и връщане на пънчетата в основния модел.Освен това щифтовете
трябва да се фиксират така,че върховете им да са в една хоризонтална
равнина,за да могат да се изваждат едновременно,без да се повреди
модела.
Моделирането на крепителите не се отличава от това за единичните
коронки,изработени по системата “Адапта”.Правят се кепета от
фолио,с цервикален восък се моделират областите около
препарационната граница,моделира се и анатомичната зъбна
форма.Пластмасово-восъчните крепители се изваждат пробно от
пънчетата,за да не залепнат към тях.След като се върнат по местата
си,се пристъпва към моделиране на мостовото тяло с желания
профил.Тялото се моделира от восък,като се свързва с восъка на
крепителите,за да се отлее заедно с тях.След завършването на восъчния
мост се изважда от модела заедно с подвижните пънчета,като
внимаваме да не се деформира.Окончателно готовата восъчна протеза
опакова и отлива.Опаковането,загряването,отливането,почистването и
полирането се извършват по традиционните начини.Металната
конструкция се ажустира върху модела и с това металната част на
моста е завършена.При необходимост се прави естетическото и
оформяне.
 Въпрос №64
Съвременни(рационални)методи за мостови протези.Моделно
отливане.Метод със СОЧ-крепители
I:Съвременни(рационални)методи за мостови протези-Има няколко
съвременни метода,които са със съкратена процедура и подобрени
биологични показатели на мостовите протези.Най-често използваните
методи са:
1.Система “Адапта”.
2.Моделно отливане.
3.Метод със СОЧ крепители.
4.Триетапен метод с крепители щанцовани коронки.
Различното между тях е технологията и вида на използваните
крепители.Всички те се извършват в три етапа-два клинични и един
лабораторен.
II: Моделно отливане-съвременен метод за изработване,който се
използва за изработването на снемаеми частични протези,и на
рационалните мостове с лети крепители.Основен принцип е,че
конструкцията се моделира от восък върху модел от огнеупорен модел
и без да се изважда,се отлива директно върху същия модел.Методът се
прилага при работа с неблагородни сплави.
Последователност при работа:
1.Отлива се модел от твърд гипс и се включва в оклудатор.Гипсовия
венечен ръб се изразява хоризонтално с тънко остро ножче така,че
около пънчето да се оформи прагче,а стените му напълно се разкриват.
2.За да се създаде дистанция между стените на пънчето и бъдещата
коронка,също така и между мостовото тяло и лигавицата се прави
предварително моделиране.Върху пънчетата се накапва восък и се
моделира коронкови форми с намалени размери.Дебелината на
восъчния пласт определя разстоянието между стените на бъдещата
коронка и повърхността на зъбното пънче,т.е. такава ще бъде
дебелината на циментовия слой след фиксирането на готовата протеза
в устата.
3.От така готовия модел се снема отпечатък с термовъзвратим
желеобразен хидроколоид.В отпечатъка се отлива модел от огнеопорна
маса-дублиран модел.След като се втвърди,дублирания модел се
изважда от отпечатъка и се закалява чрез нагряване и обливане с
восъчно-колофониева смес.
4.След изсъхване на дублирания модел се започва моделирането на
мостовата протеза.Първо се моделират крепителите като обикновенни
или естетични лети коронки.Прави се чрез накапване на разтопен
восък.След крепителите се моделира и мостовото тяло.Профилът му се
оформя плътно до опаковъчната маса на модела.
5.Поставяне на щифтове,опаковане и отливане.При моделното леене се
предпочитат восъчни или пластмасови щифтове,които изгарят без
остатък.Опаковането се извършва в специална муфа,в която се поставя
моделираната протеза,заедно с целия модел.Муфата се изпълва със
същата опаковъчна маса,от която е моделът.След като се втвърди се
загрява,пластмасовите щифтове изгарят,като отварят каналите в
отливната форма.Отливката се почиства,шлифова и полира.
6.Гипсовия модел се освобождава от восъка на предварителния
моделаж и завършената моделно лята мостова протеза се поставя върху
протезното поле.При нужда протезата се оформя естетично с пластмаса
или порцелан.
III:Метод със СОЧ-крепители-този метод е приложим за всички
сплави от които се правят мостови протези.Първо се отлива модел от
твърд гипс.Повърхностите се изолират с лак-течен силикон,водно
стъкло и др.Върху повърхностите на неизпилените зъби се накапва
восък,за да се покрие с восъчен пласт не по тънък от 0,4мм,защото
такава е тънколивкостта на стоматологичните сплави.Оформената
плака се изрязва с остро ножче по границите на
крепителя.Вестибуларната зъбна повърхност се открива,а остават
покрити оклузалната ,лингвалната и апроксималната
повърхности.Оклудаторът се затваря така,че антагонистите да потънат
в пластичния восък до плътна оклузия.В местата на оклузалните
контакти восъкът изтънява или се прекъсва.Така се маркират местата за
отвори.След това се моделира мостовото тяло.Поставянето на
щифтовете,опаковането и отливането се извършва по традиционните
начини.

Въпрос №65
Естетическо оформяне на мостовите протези-с пластмаса и чрез
металокерамика
Металните конструкции на естетичните мостови протези имат
полухигиенични профили, крепителите са блендови, щифтови,
частични коронки или СОЧ крепители.Вестибуларните повърхности на
мостовото тяло и на коронковите крепители се оформят ретационно,за
да задържат слоя от керамика или пластмаса.тези повърхностине се
полират,а се почистват добре от остатъци на опаковъчната маса или
окиси.Мостът се поставя върху гипсовия модел и с восък се моделират
естетични фасети.Мостовото тяло с естетичен профил само трябва да
допира лигавицата във вестибуларните области и да не се получи
травматичен контакт с нея.
Моделираната восъчна форма се опакова в гипс,заедно с металната
конструкция.Прави се в малка двупръстова кювета,като само
вестибуларните восъчни повърхности се оставят открити,а всички
метални части са вътре в гипса.Восъкът се отстранява с топла вода и се
откриват ретенционните повърхности на тялото и
крепителите.Гипсовите повърхности се изолират,а металните се
покриват с цветоизолиращ слой,защото тъмните метални части
прозират под пластмасовото покритие и влошават естетичните
показатели за цвят.След като всичко изсъхне се приготвя подходяща по
цвят метакрилова пластмаса.След това пластичната маса се нанася
върху изолираните повърхности ,кюветата се затваря и се пресова.Така
завършената протеза се освобождава от кюветата,почиства се и се
полира.
Хидропневматична полимеризация- въвежда се през
1968г.Материалът при тази технология е смес от метакрилови
съполимери под формата на прах и течност.Най-известни марки са
“Вита К+В”,”Суперпонт С+В”,”Биодент К+В” и др.Когато се размеси
прахта с течноста се получава тестообразна маса,която се запазва
еластична за около час.Това позволява пластмасата да се моделира и
нанася директно върху металните части.Така се избягва моделирането с
восък и опакобането в кювета.Оцветяването е улеснено,защото се
прави заедно с моделирането и се наблюдава пряко.След това
моделираната конструкция се поставя в херметизирана камера на
специален апарат-полимеризатор.Камерата се пълни с вода или
глицерин,температурата се повишава до 100°,прилага се въздушно
налягане и полимеризацията протича за 12-14 мин.Пластмасата се
втвърдява,камерата се отваря,изважда се протезата и се полира.Този
метод е сполучлив и има редица предимства,полимеризатът има високи
биологични и механични свойства.
Друг вид протези са правените с металокерамика.Порцелана има висок
естетичен ефект и цветови възможности.А така също е устойчив на
изтриване,което прави металокерамичната протеза изключително
устойчива и здрава.Прилага се същата технология като при
металокерамичните коронки.Металната конструкция се прави
едноотливно по метода “Адапта” или чрез моделно отливане.При този
вид протези мостовото тяло е изцяло покрито с порцелан,и не се
прилагат механични ретенции,нито за крепителите,нито за мостовото
тяло.

Въпрос №66
Пропедевтични принципи и насоки за конструиране на мостовите
протези.Принципи за механична устойчивост и биологична
пародонтална база.
I:Пропедевтични принципи и насоки за конструиране на
мостовите протези- мостовата протеза трябва да е механично
устойчива и да оказва съпротивление на различните въздействия.Тя
участва в дъвкателния процес и затова ако няма тези качества ще се
деформира.Дъвкателното налягане се предава чрез протезата върху
парадонта на носещите зъби,които понасят силно налягане.Пародонтът
като биологична база на протезата трябва да има съпротивителни
възможности.При конструиране на мостова протеза трябва да се
съобразяваме с нейното предназначение и с това как ще се приеме от
организма на пациента,за да не се получат травми.
II:Принципи за механична устойчивост и биологична
пародонтална база-
1.Принципи за механична устойчивост-устойчивоста на мостовата
протеза зависи от металната конструкция,защото пластмасата и
керамиката са не много здрави.Затова за металната конструкция се
използват метални сплави с висоли показатели на якост и здравина.
Съпротивителния капацитет на металната греда зависи пряко от
дължината и височината на мостовото тяло.
Дължина- хоризонталния размер между местата на свързване с
крепителите.Колкото мостовото тяло е по-дълго,толкова е по-голям
огъващият момент.
Височина- вертикалния размер на свързващите площи между тялото и
крепителите или между членовете на тялото.Колкото е по-голям
вертикалния размер,толкова възможноста за огъване намалява.
Механичната устойчивост на мостовата протеза се повишава
чрез:а)като се използва сплав с висока якост;б)мостовите тела се правят
с:по-малка дължина и по-голяма височина;в)да е с по-заоблени
контури.
Огъващото действие е най-голямо,в случай,че вертикалната сила е
приложена в средата на мостовото тяло.
2.Принципи за пародонтална база-
а)Статични методи-за всяка мостова протеза трябва да се предвиди
подходяща пародонтална база,защото пародонта е този който понася
повишените натоварвания.Ако тази база е неподходяща може да се
стигне до травми.
При конструиране на мостова протеза за носители се избират двата
зъба,които ограничават дефекта от двете страни.Но техния парадонт не
винаги може да компенсира повишеното натоварване,затова
внимателно се оценяват действителното им състояние.Тази оценка
може да се направи чрез статичните таблици за годноста и
дъвкателните коефиценти на зъбите.
*Таблицата на Боянов- при нея е основен принципа,че сборът от
коефицентите на всички членове на моста трябва да е по-малък или
равен на двойния сбор от коефицентите на мостоносителите и.Ако
липсват 34 и 35,с коефиценти по3,съседните зъби 33 и 36 имат
коефиценти съответно 3 и 6.Сборът от коефицентите на членовете на
моста е 3+3+3+6=15,а удвоения сбор от коефицентите на носителите е
(3+6).2=18.Протезата е възможна,защото 18 е по-голям от 15.
Тези таблици са валидни само за зъби с нормален и здрав
пародонт,затова тези таблици могат само първоначално да ни
ориентират в началните оценки за зъбите.
б)окончателно конструиране- големината на дъвкателното налягане е
правопропорционална на големината на силата и
обратнопропорционална на големината на оклузалната
повърхност:σ=Ps
Fo
Храната под оклузално налягане оказва съпротивление,което трябва да
бъде преодоляно от съответно по големина налягане.
За въстановяване на силовофункционалното равновесие чрез мост
трябва да се спазват някои насоки:
——включване на повече от два мостоносителя,за да се осигури
пародонтална база с достатъчни съпротивителни възможности.
——стесняване на оклузалните повърхности,за да се пренастроят
силовите ефекти до стойности,които са поносими за пародонта на
носещите зъби.

Въпрос №67
Принципи за конструиране на мостовото тяло и мостокрепителите

I:Конструиране на мостовото тяло-

1.дъвкателната повърхност на моста трябва да бъде съобразена със
състоянието на резервните сили на носещия парадонт.Парадонтът на
носителите се облекчава,когато се редуцира големината на
дъвкателните повърхности на моста.Дали е наложително да се
редуцира тази повърхност и с колко се ршава индивидуално за всеки
мост и зависи от големината на дефекта,състоянието на парадонта и
др.Дъвкателните повърхности се редуцират,като се намаляват
вестибулолингвалните размери на мостовите тела.
2.мостовото тяло трябва да свързва опорите на най-късото разстояние
между тях-по права линия,защото така силите се насочват към
надлъжните оси на носителите и съпротивителните сили на парадонта
са най-големи.Но в областа на предните зъби се налага дъговидна
извивка и възниква лостово рамо с лош хоризонтален насочен силов
ефект.В този случай увеличаваме броя на носителите,за да бъде
увеличено съпротивлението на парадонта.
3.профилът на мостовото тяло трябва да се подчинява на изискванията
за естетичност и фонетика,но така също и да се съобразява със
състоянието на алвеоларните гребени.За долната челюст се прави
сърцевиден профил,а при горната челюст се предпочита
полухигиеничния тангенциален профил.
4.трябва правилно да се пресъздаде равновесни оклузо-артикулационни
съотношения,без да се променят височината на захапката,без
предварителни контакти и артикулационни блокажи.
II:Принципи при конструирането на мостокрепителите-
* какъв да бъде вида на крепителите зависи от клиничните оценки,но
общият принцип е,че:
1.ако ни трябва повишена устойчивост и по-добра статика се
препоръчват целите обвивни коронки;
2.ако носителите са частично или изцяло разрушени се препоръчват
щифтовите коронки;
3.ако носителите са здрави и искаме добри естетически показатели се
препоръчват астичните коронки или СОЧ крепителите.
*консрукционни насоки при крепителите- да свържат стабилно
мостовото тяло с носителите,а така също да:
1.да възпроизвеждат анатомично и функционално изпилените
зъби,така,че да бъде въстановена функционалноста на зъбните редици.
2.да запазят оголения изпилен дентин от кариес.
3.да запазят цялоста и състоянието на парадонта.
*изисквания за коронките крепители- те са както при единичните
коронки,СОЧ крепителите са само за мостове,но не за единични
зъби.Те се поставят върху неизпилени зъби и затова за задържането им
се спазват следните правила:
1.за да бъдат здраво задържани се прдвижда малсимална контактна
площ на крепителя със зъбния емайл.
2.Зъбните повърхности,които са срещу посоките на дъвкателните сили
противостоят на отлепването.
3.гингвиналните граници на лингвиналните и апроксималните
повърхности на СОЧ крепителите трябва да се разполагат само върху
емайла на 1мм от зъбната шийка.

Въпрос №68
Мостови протези с едностранно
свързване(“конзолни”конструкции).Сложни мосови протези.
I:Мостови протези с едностранно свързване-може понякога да се
наложи мостовото тяло да се фиксира само към еди
мостоносител.Винаги едно такова едностранно свързване насочва
дъвкателните сили наклонено или прекатурващо.За да намалим този
вреден силов ефект,трябва да бъдат изпълнени следните условия при
изработването на моста:
1.мезио-дисталния му размер трябва винаги да е по-малък от този на
коронката на носителя или ако не може това условие да бъде изпълнено
да се направят повече носители;
2.да се редуцира силно оклузалната му повърхност;
3.да се осъществи плътен контакт със стената на съседния естествен
зъб;
4.конзолното тяло да се разположи мезиално от носещите зъби,защото
мезиалната коренова повърхност контактува с по-устойчива алвеоларна
кост от дисталната,а така също големината на дъвкателните сили
намалява в мезиална посока.Оклузалната повърхност на всеки зъб е по-
малка от тази на дисталния му съсед.
II:Сложни мосови протези-когато дефектите в зъбните редици са
много,зъбите са силно наклонени и не може да се направи успоредно
изпиляване е трудно,а понякога нeвъзможно да се постави протезата
върху носителите.В тези случаи се правят сложни мостови
протези,чиито крепители са съставени от две или повече съчленяващи
се части.Една от тази части корегира лошия наклон и самостоятелно се
поставя върху мостоносителя,а другата се свързва с мостовото тяло.
1.Най-успешен сглобяем крепител е телескопната коронка.Тази
коронка се състои от външна и вътрешна коронка,монтирани една в
друга.Вътрешната се отлива според стените на зъбното пънче,като
външните и стени са успоредни на съседния носител.Изработва се по
системата “Адапта”и се цеминтира върху зъбното пънче.След това се
снема отпечатък,по който се изработва външната коронка.Тя се
моделира анатомично-външния контур е по формата на зъба,а
вътрешния лежи плътно върху вътрешната коронка.Външната коронка
е свързана с мостовото тяло и се помества стабилно върху вътрешната.
Сглобяемите крепители може да са от две навлизащи една в друга
частични коронки,механични стави и др.,или от комбинации между
тях.
Въпрос №69
Снемаеми частични протези-елементи.
I:Снемаеми частични протези- при големи и множествени дефекти в
зъбните редици е трудно да се протезира.Парадонта на малко
останалите естествени зъби не може да поеме дъвкателното налягане и
затова се налага то да се поеме от лигавично-костните области на
обеззъбените алвеоларни гребени.В тези случаи се използват частични
снемаеми протези.
Частична снемаема протеза-конструкция,фиксирана подвижно към
естествените зъби и лежи върху лигавичната повърхност и е свързана
към естествените зъби чрез протезни елементи.Чрез протезната
плака,контактуваща с лигавицата,дъвкателното налягане се предава по
пътя протеза-лигавица-кост.Чрез елементите,които са свързани със
зъбите,налягането се предава по пътя зъб-парадонт-кост.
Снемаемата частична протеза е с по-леки и щадящи клинични
интервенции,в сравнение с мостовите протези.
II:Елементи на снемаемата протеза- естествените зъби,към които се
закрепя частичната протеза и поемат налягането се наричат носещи
зъби(опори).Носещите зъби заедно с лигавицата,която е покрита от
протезата се нарича протезно поле.Протезното поле обхваща опорните
зъби,билата и страничните повърхности на алвеоларните гребени,а при
горната челюст и повърхността на твърдото небце.Всички тъкани на
протезното поле образува биологична парадонто-лигавична база на
протезата.
1.Протезна плака-тя лежи върху повърхността на лигавицата на
протезното поле и контактува директно с нея и предава падащото
върху протезата налягане на лигавицата и на подлежащата кост.В
областа на обеззъбените алвеолари се проявява най-силно силовия
ефект.Там плаката не само леживърху билото на алвеоларния гребен,но
покрива и страничните му склонове.Часта от плаката,която е върху
билото на гребена се нарича протезно седло.Извън седлото
лигавичните повърхности са покрити с протезна плака,която е цяла или
редуцирана.Когато е цяла,тя обикновено е пластмасова,а редуцираната
може да е пластмасова или метална.При модерните редуцирани
конструкции пластмасовата плака е заменена от метален скелет обвит в
плстмаса само при протезните седла.
Протезната плака е свързващо звено между останалите елементи на
протезата и ги свързва в единна функционална система.Основната
задача на плаката освен да предава дъвкателното налягане върху
лигавично-костните области,но така също и да обединява и координира
действието на другите протезни елементи,а так също тя спомага за
задържането и стабилизирането на протезата.
2.Протезно тяло-плаката на протезното седло преминава в протезно
тяло.То е онази част от протезата,с която се въстановява височината на
алвеоларния гребен след обеззъбяването.Едната част на протезното
тяло е насочена към протезното поле и се свързва с протезната плака.В
срещуположната страна откъм дъвкателната равнина са поместени
изкуствените зъби.Протезното тяло се изработва от пластмаса
едновременно с протезната плака и е свързано неподвижно с нея.От
положението на протезното тяло зависи стабилноста на протезата.То
задължително трябва да лежи върху билото на алвеоларния гребен.В
този случай дъвкателните сили срещат най-голямо съпротивление от
подпротезните тъкани и протезата стои стабилно в устата.
Страничните стени на протезното тяло трябва да приличат на външния
анатомичен релеф на алвеоларния гребен и околозъбния венец,за да не
се пречи на движенията на езика,бузите и др.и да се поддържа добра
хигиена.Всички външни повърхности на протезното тяло и на
протезната плака трябва да са добре полирани.
3.Дъвкателен комплекс-порцелановите или пластмасови изкуствени
зъби са подредени върху пластмасовия алвеоларен гребен.Те приличат
по цвят и форма на останалите естествени зъби.Позицията на всеки от
тях е съобразена с общта проекция на дъвкателната равнина и с оклузо-
артикулационните съотношения на естествените и изкуствените
зъби.Ето защо зъбната протеза е единна анатомо-функционална
съвкупност от техните форми,цветове,повърхности.Заедно с
естествените зъби,ограничаващи дефектите,те изграждат целоста на
зъбните редици и образуват единен дъвкателен комплекс.
4.Съединителни елементи(бюгели) -
бюгел-метален съединителен елемент,който замества част от плаката
или протезното тяло.Може да е цвързващ между два отдалечени
фрагмента на протезата,но се предпочита за армиращ елемент на
протезното тяло или плака.Прилага се при частични протези,когато
предните зъби са запазени.
Бюгелът предава и разпределя дъвкателното налягане върху протезното
поле.Но той не може сам да противодейства на разнопосочните силови
ефекти,затова той се комбинира с опорно-задръжни средства,които да
блокират движенията на протезата при функция.Бюгелът трябва да е с
малък обем и да е изработен от здрава ,твърда сплав и сечението му да
е елепсовидно,а не кръгло.
5.Опорни елементи-а)лостове-приличат на летите куки,но са предимно
с опорна функция,малък блокажен ефект и без задръжно
действие.Предназначени са да пренасят и разпределят дъвкателното
налягане далеч от областа на изкуствените зъби.Служат и за
стабилизиращи средства против деформирането на по-дълги
бюгели,специално при протезирането на едностранни дистално
неограничени дефекти на зъбните редици.Лостовете могат да се
отливат като елементи на моделнолети протези,но може да са огънати
от стоманена тел, но в този случай имат стабилизиращо действие.
б)Кимпайдери-контраобръщачи.Те оказват съпротивление на ротиращи
сили с тенденция за отделяне на седлото от протезното
поле.Кимпайдерите са продължение на металната протезна плака,които
стигат до по-фронталните или мезиалните области на протезното поле
и завършват като оклузални рамена върху премоларите или просто
завършват като разширени удължения на плаката върху лигавицата на
фронтално-страничните сводове на небцето.

Въпрос №70
Задръжно-опорни елементи на частичните протези-основни
предназначения
задръжно-опорни елементи-чрез тях протезата се свързва с наличните
естествени зъби.Те задържат протезата към протезното поле при
покой,за ставилноста и при работа и за предаването на дъвкателното
налягане към парадонта на носещите зъби.Всеки задръжно-опорен
елемент може да се разглежда като съставен от две части-едната е
вградена неподвижно в протезното тяло,а другата е издадена извън
него и се свързва различно с носещия зъб.Външната част осигурява
стабилна и изгодна позиция на протезата.
1.Ретенация-съпротивлението срещу отвесните сили с посока от
протезното поле към дъвкателната равнина.Нарича се още задържане,и
няма отношение към дъвкателните сили,а към тежеста на протезата.
2.Опора- предаване на налягането по физиологичен път.Това е
съпротивлението,което задръжно-опорните средства оказват срещу
вертикални сили,насочени от дъвкателната равнина към протезното
поле.Опорната функция е основен фактор за натоварването на
носещите зъби от вертикалните дъвкателни сили.Предавайки
дъвкателния натиск върху зъбите се пречи на притискането и
травматизирането на лигавицата под протезната плака.
3.Блокаж- съпротивление срещу силите във всички хоризонтални
посоки-встрани,напред и назад.По време на дъвчене действат
хоризонтално насочени сили,които се стремят да преместят протезата
от нормалното и положение спрямо протезното поле.Пълното
блокиране или достатъчното ограничаване на тези вредни движения е
едно от най-важните предназначения на свързващите елементи.
Задръжно-опорните свързващи елементи осигуряват пълноценен
функционален ефект на протезата като я обездвижават като насочват
силовите ефекти към парадонта на носещите зъби и облекчават по-
неустойчивите лигавично-костни области на протезното поле.
Има много и различни такива средства,които можем да разделим на:
А:към първата група спадат всички задръжно-опорни
средства,наречени куки.Куката е монолитно тяло.Единия край на
куката е вграден в пластмасовото тяло на протезата,другия край има
едно или повече разклонения ,разположени върху коронката на
носещия зъб.Основно значение за ефективноста на куките имат
материала,от който са направени и съотношението им с анатомичната
форма на коронката,към която са прикрепени.
Б:към втората група спадат т.нар.сложни или специални задръжно-
опорни елементи.Те са съставени от две части,свързани една с
друга.Прилагат се в комбинираното протезиране.

Въпрос №71
Куки.Части на куката.Огънати(телени)куки.пластмасови куки.

I:Куки-задръжно-опорни средства,разположени по повърхноста на

зъбната коронка,без да я покриват цялата,а само строго определени
участъци от нея.Правят се от метални сплави,по-рядко от
пластмаса.Прилагат се широко,защото изработката им е лесна.Куката
оправдава предназначението си само,когато има определени
взаимоотношения между физичните и свойства и формата на зъба.
Страничните повърхности на зъбните коронки са изпъкнали и линията
на най-широкото им измерение се нарича зъбен екватор.Ако допрем
графит до страничните стени на коронката и извършим пълна
обиколка около коронката се очертава линия,която минава през всички
най-изпъкнали точки на коронката,тя е траекторията на зъбния
екватор.Ако посоката на графита е успоредна на надлъжната
анатомична ос на зъба се очертава линия,наречена анатомичен
екватор.
Отделните зъби в зъбните редици не са успоредни помежду си,имат
различни посоки на надлъжните си оси,които сключват различни ъгли
с дъвкателната равнина.Когато графитът е перпендикулярен на
дъвкателната равнина,той описва друга траектория,наречена клиничен
екватор.
Зъбния екватор разделя коронковата повърхност на две зони-
надекваторна област и подекваторна област,или ретационна
област.Частите на куките,които имат ретационни функции са
разположени в подмолните области на зъбната коронка,а частите с
опорна и блокажна функция-върху надекваторните повърхности.
Всяка частична протеза има по няколко куки,разположени върху
различни зъби,но свързани в система чрез протезната
плака.Конструкциите на куките трябва да се подчиняват на
екватори,които са описани от графит,насочен в една и съща посока за
всички носещи зъби.Клиничните екватори отговарят на това условие и
затова те се използват най-често за определяне на линиите на куките.
Протетичен екватор-оптимално подбран вариант на клиничния
екватор,който е най-подходящ за изработването на протезата.Той се
очертава от графит,чиято посока винаги е успоредна на посоката на
поставяне и изваждане на протезата.
II:Части на куката-
1.активните части на куката са свързани помежду си чрез

тялото на куката.То е късо и

282,279,а солидно,разположено върху страничната,
апроксилна повърхност и неподвижно свързан
с протезното седло.С повърхността на емайла
то е в плътен контакт само в надекваторната зона,а под
екватора се отдалечава от зъба,като преминава в седлото с полегат
наклон.
2.Опорно рамо— оклузален палец-разполага се върху
дъвкателната повърхност на коронката и
служи като опора.Чрез него се осигурява
282,279,б съпротивление срещу потъването на
протезата върху подлежащата и лигавица и
травматизирането и.Така също то предава
дъвкателното налягане от комплекса на изкуствените зъби върху
парадонта на естествените зъби.Опорното рамо трябва да не се
деформира лесно,да не е еластично и да е твърдо.Защото лежи върху
дъвкателната повърхност,променят се оклузо-артикулационни
съотношения.За да се избегне това се изпиля подлежащата емайлова
повърхност и се прави легло за опорното рамо.Така то лежи в
дълбочината на коронката и височината му няма да пречи.
3.Блокажно рамо- оказва съпротивление на хоризонталните
сили,които се стремят да изместят про-
282,279,в тезата странично.За да имаме пълно
обездвижване това стабилизационно рамо
трябва да е нееластично,твърдо и да
обхваща зъба от двете страни.Това налага:
блокажните рамена да се разполагат върху
надекваторните зони;да се свързват непосредствено с тялото на
куката;да са по-къси и по-дебели.
4.Ретенционен крайник-той е непосредствено продължение на
блокажното рамо.То пресича екваторната
линия и преминава под нея и се разпо -
282,279,г лага в ретенционните области на
коронката.Тези крайници задържат про-
тезата върху протезното поле.Но в съ-
щото време протезата трябва да се
изважда и поставя в устатата.Затова ретационните крайници не са
твърди и са податливи,еластични.Еластичността на крайника трябва да
е пасивна-тя се проявява само при преодоляването на екватора.При
попадането си в ретационните зони,куката трябва да лежи плътно,но
неутрално върху зъбната повърхност,без да притиска
коронката.коронката
III:Огънати(телени)куки- изработват се от стоманена тел с кръгло
сечение.Технологията на телените куки се състои в последователно
извиване на различните части с подходящи клещи.Трябва върху
коронковата повърхност да се очертае протеичния екватор,нанася се и
една отвесна линия,която разделя повърхността на мезиална и дистална
част.Тъй като тази линия трябва да минава по най-изпъкналите точки
на коронката,но във вертикална посока,тя се нарича отвесен
екватор.Двата екватора разделят повърхността на четири квадрата.След
това се изработва кука с едно,две или три рамена.Стоманената тел е
еластична и цялата част,контактуваща със зъбната повърхност се
нарича действащо рамо.
1.Еднораменна кука- има едно действащо рамо,лежащо върху
вестибуларната повърхност на зъба.Рамото се огъва така,че да тежи
най-малко в два подекваторни и един надекваторен квадрат;да отстои
от венечния ръб на около 2мм,за да него травмира.Първо се огъват
подекваторните сегменти,а след това надекваторния.След това се
оформя тялото-апроксимално,вертикално или наклонено към
алвеоларния гребен,без да е прилепнало плътно до коронковата
стена.Тялото на огънатите куки завършва с ретационна
опашка,разположена по билото на алвеоларния гребен се вгражда или в
протезното седло или в тялото.
2.Двураменна кука- има рамена върху вестибуларната и и върху
лингвалната повърхност на коронката.Първо се огъва вестибуларната
част.След оформянето на опашката телта се огъва в обратна посока,за
да бъде изработено и лингвалното рамо.
3.Трираменна кука- състои се от две странични рамена,както при
двураменната кука,а третото рамо е разположено върху дъвкателната
повърхност.
а)куки с профил”Т”и “G”-те са модифицирани двураменни куки.Куката
с профил “Т” има удължено еластично рамо,разположено в само в
двата подекваторни квадранта и изпълнява чисто задръжна
функция.Куката с профил”G”едното и рамо е удължено и преминава
върху оклузалната повърхност-има опорна функция.
б)Джаксънова кука-има затворена форма.Използава се при едностанни
дефекти на зъбната редица.Вестибуларната и част се разполага и в
четирите квадранта,а оклузално преминава между междузъбните
контакти със съседните зъби,баез да ангажира дъвкателни
повърхности.Лингвално двата края навлизат ретенционно в протезната
плака.
Основно качество на телените куки е тяхната еластичност.
IV:Пластмасови куки- имат по-добри естетически показатели от
телените куки.През 1952г.Кемени предлага употребата на пластмасови
куки,които имат по-масивни рамена от металните и са продължение на
протезната плака.Тялото на тези куки се моделира от восък като
продължение на граничния вестибуларен ръб на плаката,спускащо се
покрай венечната лигавица почти вертикално към подмолната зона на
зъбната коронка.Действащото рамо е с “Т”образен профил и се
разполага само под екватора.Куката се пресова заедно с цялата протеза
с подходящо оцветена пластмаса.Рамената на пластмасовите куки
покриват не само вестибуларните повърхности,а и лигавицата на
външната алвеоларна стена.Затова се наричат още зъбно-алвеоларни
куки.Предназначени са за задържане на протезата.Намират рядко
приложение,защото са нехигиенични.

Въпрос №72
Куки.Ляти куки по системата “Ней”

Постепенно телените куки отстъпват на съвременните лети куки.Те

имат необходимата твърдост на опорните и блокажните рамена и
регулируема еластичност.
Куките лети по системата “Ней”имат следните общи
характеристики:
1.всички имат оклузални рамена,които предават дъвкателното налягане
по физиологичен път.
2.тялото,опорните и блокажните рамена са твърди,нееластични и са
разположени върху надекваторните повърхности на зъбните коронки.
3.ретенционните крайници имат пасивна еластичност и лежат в
подмолните области.
4.Телата на куките са свързани монолитно с протезния скелет,понеже
се отливат заедно с него по метода на моделното отливане.
5.Куките са обединени в единен комплекс,както с протезата,така и със
съзъбието и меките тъкани.
Летите куки се делят на пет групи,в зависимост от положенията и
траекториите на зъбните екватори:
1.Кука №1— универсална.Тя има класически профил на трираменна
кука.Използва се за зъби с екватор,разположен по-гингивално от
страната на тялото на куката и възходящо насочен към
срещуположната страна.Куката има късо и стабилно тяло,свързано с
опорното и блокажните рамена.Блокажните рамена преминават под
екватора в еластични ретационни крайници,които завършват с
върхове,максимално приблежени до апроксималните повърхности на
носещия зъб.
2.Кука №2- “Т-образна”.Използва се,когато екваторът има низходяща
траектория,т.е.по-близко до седлото са подмолните полета,а
надекваторните са по-отдалечени.Блокажните рамена са разположени
по-далеч от тялото,което налага те да се свържат с него чрез
допълнителни странични елементи.Препоръчва се за по-малки и тесни
зъби,за да се избегне неуместното удължаване.
3.Кука №3- комбинирана-прилага се при различно весибуло-лингвално
разположение на екватора-низкодящо от едната страна и възходящо от
другата страна.В този случай куката от възходящия екватор описват
траекторията на кука №1,а от низходящия -на кука №2.При кука №3
срещуположните блокажни рамена са разположени диагонално
кръстосано,което води до появата на ос на въртене и за балансиране на
протезата.
4.Кука №4- еднораменна-страничните зъби,премоларите и моларите,са
значително наклонени-вестибуларно при горната челюст и
лингвинално при долната челюст.Втози случай линията на клиничния
екватор се проектира от едната страна на зъба ниско до зъбната шийка
и е предпоставка за широка надекваторна зона без възможност за
разполагане на ретенционен крайник.В срещуположната страна
екваторът минава високо до оклузалната повърхност,като открива само
подмолно поле без възможност за блокиращо рамо.За такъв зъб се
прилага кука №4,чието тяло е разположено върху медиалната
повърхност на стената с по-силно изразената надекваторна област.Тази
кука има едно блокажно рамо,един оклузален палец и еди ретационен
крайник.
5.Кука №5- пръстеновидна- тя обхваща околовръстно носещия
молар.Тялото е разположено апроксимално,свързано е с оклузалния
палец и с едно удължено блокажно рамо,преминаващо по цялото
протежение на надекваторната повърхност до насрещната
апроксимална страна.Там отново се опира върху дъвкателната
повърхност с второ оклузално рамо.Оттам,заобикаля зъба,в
подмолното поле се насочва дълъг ретационен крайник,който почти
затваря куката.Втората оклузална опора защитава дългото блокажно
рамо от еластично деформиране.Рамото е подсилено и от допълнителен
лост,разположен лингвинално и свързва втория оклузален палец със
седлото на протезния скелет.
Предимства на летите куки:
1.твърдо и равномерно предаване на дъвкателното налягане по
физиологичен път;
2.ефективно блокиране на хоризонталните движения на протезата;
3.успешно задържане на протезата;
4.щадящи клинични интервенции;
5.лесна технология.
Недостатъци:лош естетически показател,опастност от появата на
кариес в изпилените емайлови повърхности на оклузалните
легла.

Въпрос №73
Комбинирани протезни конструкции.Свързване чрез механични
стави и плъзгачи.

I:Комбинирани протезни конструкции-Дефектите в зъбните редици

на една и съща челюст могат да бъдат както двустранно
ограничени,така и едностранно ограничени.Наличните естествени зъби
може да са групи или отделни зъби,тяхното съсътояние може да е
различно.трябва да се направи подробен анализ,за да се прецени каква
ще е протеичната стратегия-дали да се използва снемаема или
неснемаема протеза.Чрез специален подход се създава комбинирана
протезна конструкция,която има предимствата на снемаемите и
неснемаемите протези.Чрез една такава протеза се постига:
1.укрепване на наличните зъби и стабилизиране на парадонта им;
2.равномерно и дозирано предаване на дъвкателното налягане в
парадонталните и лигавично-костните области.
3.отлична профилактика на протезното поле и добри условия за
поддържане на хигиена.
4.функционална и естетична рехабилитация на дефектното съзъбие.
В една комбинирана протеза участват един или повече неснемаеми
фрагмента-единични коронки,мостове,шини и др.Тези части се
освързват с обединяващ ги снемаем фрагмент.Но снемаемите и
неснемаемите части образуват единна система-нито една от тези части
могат сами да изпълняват пълноценна функция.Свързването между
неснемаемите и снемаемите части се извършва на различни принципи-
ставно,шарнирно,телескопно,треверсова,ключалково.Обикновено се
използват двучастови задръжно-опорни средства.Наричат се още
специални или прецизни свързващи елементи.Специалните задръжно-
опорни средства се състоят от матрична и патрична част,те прилягат
плътно една в друга,скрити са в конструкцията и не се виждат.
II: Свързване чрез механични стави- механичните стави не
нарушават ететичния облик,защото са скрити в тялото на протезата и
не се виждат.Има много и различни начини за постигане на
опора,блокаж или ретенация,затова и меничните стави са много и
различни.
Матрицата на ставата има цилиндрична форма и се фиксира
вертикално към апроксималната стена на неснемаемата
конструкция.Патрицата има има сферична или цилиндрична
форма,свързва се с вътрешните повърхности на матрицата и е
фиксирана в тялото на снемаемата протеза.Ретенционния ефект
настъпва в резултат на триенето между повърхностите на матрицата и
патрицата.
Предаването на дъвкателното налягане може да стане както по
пародонтален път,така и по лигавичен път.При отворена ставна
матрица патрицата потъва вертикално и налягането се поема от
лигавично-костния участък.Когато матрицата е затворена в
гингивалния си край с капаче,вертикалното движение е стопирано
налягането се пренася чрез носещия зъб към пародонта му.
Според възможностите за хоризонтални странични движения на
протезното тяло спрямо протезното поле механичните стави могат да
се разделят на стави с една,две или три свободи на движение.Понякога
се предпочитат ставите с три свободи на движение.Тяхната патрица
има сферична форма и позволяват движения във всички посоки.Такива
стави се използват като средства за задържане с много малко
блокиращо действие.Подобни са и ставите с две посоки на
движение,патриците им обаче са с цилиндрична форма и се наричат
стебловидни стави.
II:Свързване чрез плъзгачи- при здрав и достатъчен пародонт е
целесъобразно всеки пълноценен задръжно-опорен елемент да
изпълнява ролята на опора,блокаж и ретенция,т.е. Напълно да блокира
раздвижването на протезата като оставя свобода за сваляне и поставяне
на протезата.Поради тази причина стоматолозите насочват вниманието
си към сплави,при които може да става движение само в една
посока,както е при летите куки.Те позволяват да се извършва само едно
вертикално плъзгателно движение,затова ги наричаме плъзгачни
стави.Имат Т-образен профил.Матрицата се фиксира към зъбната
коронка,а патрицата в протезното тяло.Желателно е матрицат да бъде
вградена в стената на лятата коронка,защото така се намаляват
вредните хоризонтални въздействия на дъвкателните сили.Патрицата
на плъзгача приляга много плътно към стените на матрицата и трудно
се вкарва в нея.Това триене обуславя задържането на двете части една
към друга,или на протезата към съзъбието.
Т-образната форма на плъзгачите обуславя пълно блокиране на всички
странични движения,а дъното на матрицата-твърдо предаване на
налягането върху пародонта. 

Въпрос №74
Комбинирани протезни конструкции.Шарнирно и телескопно
свързване.Фрезтехника

I:Комбинирани протезни конструкции-Дефектите в зъбните редици

на една и съща челюст могат да бъдат както двустранно
ограничени,така и едностранно ограничени.Наличните естествени зъби
може да са групи или отделни зъби,тяхното съсътояние може да е
различно.трябва да се направи подробен анализ,за да се прецени каква
ще е протеичната стратегия-дали да се използва снемаема или
неснемаема протеза.Чрез специален подход се създава комбинирана
протезна конструкция,която има предимствата на снемаемите и
неснемаемите протези.Чрез една такава протеза се постига:
1.укрепване на наличните зъби и стабилизиране на парадонта им;
2.равномерно и дозирано предаване на дъвкателното налягане в
парадонталните и лигавично-костните области.
3.отлична профилактика на протезното поле и добри условия за
поддържане на хигиена.
4.функционална и естетична рехабилитация на дефектното съзъбие.
В една комбинирана протеза участват един или повече неснемаеми
фрагмента-единични коронки,мостове,шини и др.Тези части се
освързват с обединяващ ги снемаем фрагмент.Но снемаемите и
неснемаемите части образуват единна система-нито една от тези части
могат сами да изпълняват пълноценна функция.Свързването между
неснемаемите и снемаемите части се извършва на различни принципи-
ставно,шарнирно,телескопно,треверсова,ключалково.Обикновено се
използват двучастови задръжно-опорни средства.Наричат се още
специални или прецизни свързващи елементи.Специалните задръжно-
опорни средства се състоят от матрична и патрична част,те прилягат
плътно една в друга,скрити са в конструкцията и не се виждат.
II: Шарнирно свързване- то се предпочита,когато искаме
дъвкателното налягане да се предава изцяло по пътя лигавица-
кост.Използват се задръжни средства,наречени шарнири или шарнирни
стави.Шарнирите се използват при дистално неограничени дефекти на
зъбната редица,за да бъде постигната свободна ротация на протезното
седлооколо една трансверзална шарнирна ос.По този начин
дъвкателното налягане се поема от лигавично-костните области на
алвеоларния гребен,а пародонтът на носещия зъб се освобождава от
натоварване.Двата елемента на шарнирната става не могат да бъдат
извадени един от друг,единия е фиксиран към тялото на лята
кука,другия е в протезното тяло,а двата са свързани помежду си с
хоризонтална механична ос.Носещия зъб не е облечен в коронка,а е
обхванат от лята кука и конструкцията като цяло е снемаема.
1.Шарнир тип “W”-към лятата кука е фиксирана една металн
пластинка,която е вертикална и е насочена дистално.В средата на
пластинката неподвижно е монтирана хоризонталната ос,която е
перпендикулярна на двете странични повърхности.Подвижния елемент
е от две успоредни пластинки,които лежат плътно върху двете страни
на първата пластинка и са пподупчени,за да минава през тях
хоризонталната ос.Двете части са свързани чрез протезно тяло,в което
са вградени.Хоризонталната ос осигурява вертикална ротационна
подвижност на протезното седло.
2.Шарнир тип”T-U”- на Фрей.Състои се от две части-едната е Т-
образна и тя влиза в другата,която е U-образна.Т-образната е
фиксирана чрез лята кука към носещия зъб.Двете части са свързани с
преминаваща през тях ос,около която се ротира елементът U,заедно с
протезното седло.
III:Телескопно свързване-телескопните коронки имат приложение не
само в сложните мостови протези,но и в протезирането с комбинирани
конструкции.Двучастовата телескопна коронка може да се разглежда
като особена форма на плъзгачно свързване-вътрешния телескоп
представлява патрицата,която покрива изцяло изпиления носещ зъб и е
циментирана към него.Матрицата или външния телескоп е фиксирана в
протезното тяло и може да е оформена като лята бленд-коронка или
цяла метална коронка,изцяло вградени в пластмасата на
протезата.Външната и вътрешната лята коронка се монтират една в
друга и изпълняват функции на опора,блокаж и ретенация,кото
предоставят само една сбобода на движение-тази за изваждане на
протезата.Тя действа максимално,когато стените са успоредни и
патрицата е с форма на цилиндър.Но строго цилиндричната форма
обаче пречи на свободното поставяне и изваждане на
конструкцията.Ето защо се препоръчва вътрешния телескоп да е с
формата на пресечен конус с леко наклонени стени.При протезиране с
две или повече телескопни коронки стените вътрешните телескопи
трябва да са взаимно успоредни,а външните телескопи плътно да
прилягат към тях.
IV:Фрезтехника- това е технологичен метод за изработване на
фрезпротези.Изработват се с помощта на фрезапарат.Той е
конструиран на принципа на паралелометричните устройства.На
мястото на графита,с който се описват екваторите,се монтират фрези с
различни размери,свързани с мотор.Чрез фрезтехниката се правят цели
или частични телескопични конструкции със сложни плъзгачни
профили на нестандартни траверси,плъзгачи,ключалки или на
комбинации между тях.
Върху гипсовия модел с подвижни пънчета се моделират от
восъкпатричните форми на неснемаемите елементи-първичните
телескопи,траверсите,плъзгачните профили и др.След това определяме
посоката за поставяне и изваждане на снемаемата фрезпротеза.С
фрезапарата се оформят восъчните стенина модела,докато се постигне
успоредност и гладкост на всички части.Така восъчната конструкция се
опакова и отлива.След циментирането върху носителите и вземането на
отпечатък се изработва и снемаемата фрезпротеза със същите
вътрешни релефи,но с обратни вторични профили,които плътно
прилягат към първичните.

Въпрос №75
Комбинирани протезни конструкции.Траверсово и ключалково
свързване.

I:Комбинирани протезни конструкции-Дефектите в зъбните редици

на една и съща челюст могат да бъдат както двустранно
ограничени,така и едностранно ограничени.Наличните естествени зъби
може да са групи или отделни зъби,тяхното състояние може да е
различно.трябва да се направи подробен анализ,за да се прецени каква
ще е протеичната стратегия-дали да се използва снемаема или
неснемаема протеза.Чрез специален подход се създава комбинирана
протезна конструкция,която има предимствата на снемаемите и
неснемаемите протези.Чрез една такава протеза се постига:
1.укрепване на наличните зъби и стабилизиране на парадонта им;
2.равномерно и дозирано предаване на дъвкателното налягане в
парадонталните и лигавично-костните области.
3.отлична профилактика на протезното поле и добри условия за
поддържане на хигиена.
4.функционална и естетична рехабилитация на дефектното съзъбие.
В една комбинирана протеза участват един или повече неснемаеми
фрагмента-единични коронки,мостове,шини и др.Тези части се
освързват с обединяващ ги снемаем фрагмент.Но снемаемите и
неснемаемите части образуват единна система-нито една от тези части
могат сами да изпълняват пълноценна функция.Свързването между
неснемаемите и снемаемите части се извършва на различни принципи-
ставно,шарнирно,телескопно,треверсова,ключалково.Обикновено се
използват двучастови задръжно-опорни средства.Наричат се още
специални или прецизни свързващи елементи.Специалните задръжно-
опорни средства се състоят от матрична и патрична част,те прилягат
плътно една в друга,скрити са в конструкцията и не се виждат.
II:Траверсно свързване- междузъбните траверси са средства за
физиологично предаване на налягането ,което е съчетано с пълно
блокиране при понижено вредно действие на хоризонталните
сили.Чрез различните траверси се постигат различни свободи на
движение и дозирано предаване към пародонта или лигавицата.
За пръв път траверсите са въведени от Еванс през 1896г.като части на
траверсни мостове.През 1913г.Жилмор ги използва за комбинирано
протезиране на силно редуцирани зъбни редиципри наличие на
двустранно ограничени дефекти.Двата зъба,ограничаващи дефекта,се
обличат с цели метални или комбинирани коронки,между които се
фиксира метална гредичка,наречена траверса.Тя може да е с
кръгъл,четириъгълен или елепсовиден профил.Отгоре травесата е
възсадната от ездач-пружинна метална пластинка.Тя е вградена в
тялото на частичната протеза,с която се въстановява целоста на зъбната
редица.протезата лежи върху траверсата,чрез която дъвкателното
налягане се предава върху парадонта на носещите зъби и тя блокира
страничното раздвижване на протезните седла.Стабилноста на седлата
зависи от сечението на траверсата и свързването и с ездача.
Траверсите с кръгло сечение не се прилагат често,защото те позволяват
да се появят разнопосочни ротиращи и хоризонтални сили.За да бъдат
приложени се изисква здрав пародонт и подходящо разположение на
естествените зъби.
Овалното сечение на траверсата е най-подходящо за конструкциите със
смесено предаване на налягането.За първи път се използват от Долдер
през 1953-1958.Ездача е еластична пластинкова пружина,която има
същия яйцевиден контур.Втората пластинка е перфорирана и служи за
фиксиране на ездача в пластмасата на протезното тяло.свободните
краища на пружинния ездач обхващат подмолните области на
траверсата така,че сводът му е леко отдалечен от билото на
траверсата.Така има възможност за движения в трите посоки-
вертикална транслация,сагитална и фронтална ротация.Но те взаимно
се ограничават и се придружават от защитното пружинно действие на
пластинката.Този ефект на овоидната траверса прилича на действието
на механична става с тристепенна свобода за движения,но съчетано със
защитния пружиниращ ефект на огънатите куки,блокират се вредните
хоризонтални движения и напрежения.
Траверсата с правоъгълно сечение действа като плъзгач-траверсата е
патрица,а ездачът е матрица.Поради П-образния профил на ездача
блокирането е пълно,а предаването на налягането е твърдо върху
пародонта.
III:Ключалково свързване-за да може да изпълнява ретенционното си
предназначение,стандартната траверса се подсилва със специални
задръжни средства,които се наричат ключалки или закотвящи
устройства.Най-употребяваната ключалка е от типа”Сека”.Състои се от
мини пръстеновидна матрица и пружинна патрица,която се вклинява в
матрицата като секретно копче.В тялото на траверсата са вградени
една или няколко матрици.Те поемат в себе си разположените в ездача
патрици,които закотвят снемаемата протеза към неснемаемата част на
комбинираната конструкция.Към коронката на носещия зъб се отлива
метално удължение,в което е включена матрицата на
ключалката.Патрицата се закопчава в нея вертикално,основата на
патрицата е фиксирана в тялото на снемаемата протеза.
Максималната стабилност на траверсната система се постига чрез
възможно най-ниско разполагане на траверсата.И още траверсите
трябва да свързват носещите зъби по най-късото разстояние,а контурът
им да съответства на билото на алвеоларния гребен.

Въпрос №75
Комбинирани протезни конструкции.Траверсово и ключалково
свързване.

I:Комбинирани протезни конструкции-Дефектите в зъбните редици

на една и съща челюст могат да бъдат както двустранно
ограничени,така и едностранно ограничени.Наличните естествени зъби
може да са групи или отделни зъби,тяхното състояние може да е
различно.трябва да се направи подробен анализ,за да се прецени каква
ще е протеичната стратегия-дали да се използва снемаема или
неснемаема протеза.Чрез специален подход се създава комбинирана
протезна конструкция,която има предимствата на снемаемите и
неснемаемите протези.Чрез една такава протеза се постига:
1.укрепване на наличните зъби и стабилизиране на парадонта им;
2.равномерно и дозирано предаване на дъвкателното налягане в
парадонталните и лигавично-костните области.
3.отлична профилактика на протезното поле и добри условия за
поддържане на хигиена.
4.функционална и естетична рехабилитация на дефектното съзъбие.
В една комбинирана протеза участват един или повече неснемаеми
фрагмента-единични коронки,мостове,шини и др.Тези части се
освързват с обединяващ ги снемаем фрагмент.Но снемаемите и
неснемаемите части образуват единна система-нито една от тези части
могат сами да изпълняват пълноценна функция.Свързването между
неснемаемите и снемаемите части се извършва на различни принципи-
ставно,шарнирно,телескопно,треверсова,ключалково.Обикновено се
използват двучастови задръжно-опорни средства.Наричат се още
специални или прецизни свързващи елементи.Специалните задръжно-
опорни средства се състоят от матрична и патрична част,те прилягат
плътно една в друга,скрити са в конструкцията и не се виждат.
II:Траверсно свързване- междузъбните траверси са средства за
физиологично предаване на налягането ,което е съчетано с пълно
блокиране при понижено вредно действие на хоризонталните
сили.Чрез различните траверси се постигат различни свободи на
движение и дозирано предаване към пародонта или лигавицата.
За пръв път траверсите са въведени от Еванс през 1896г.като части на
траверсни мостове.През 1913г.Жилмор ги използва за комбинирано
протезиране на силно редуцирани зъбни редиципри наличие на
двустранно ограничени дефекти.Двата зъба,ограничаващи дефекта,се
обличат с цели метални или комбинирани коронки,между които се
фиксира метална гредичка,наречена траверса.Тя може да е с
кръгъл,четириъгълен или елепсовиден профил.Отгоре травесата е
възсадната от ездач-пружинна метална пластинка.Тя е вградена в
тялото на частичната протеза,с която се въстановява целоста на зъбната
редица.протезата лежи върху траверсата,чрез която дъвкателното
налягане се предава върху парадонта на носещите зъби и тя блокира
страничното раздвижване на протезните седла.Стабилноста на седлата
зависи от сечението на траверсата и свързването и с ездача.
Траверсите с кръгло сечение не се прилагат често,защото те позволяват
да се появят разнопосочни ротиращи и хоризонтални сили.За да бъдат
приложени се изисква здрав пародонт и подходящо разположение на
естествените зъби.
Овалното сечение на траверсата е най-подходящо за конструкциите със
смесено предаване на налягането.За първи път се използват от Долдер
през 1953-1958.Ездача е еластична пластинкова пружина,която има
същия яйцевиден контур.Втората пластинка е перфорирана и служи за
фиксиране на ездача в пластмасата на протезното тяло.свободните
краища на пружинния ездач обхващат подмолните области на
траверсата така,че сводът му е леко отдалечен от билото на
траверсата.Така има възможност за движения в трите посоки-
вертикална транслация,сагитална и фронтална ротация.Но те взаимно
се ограничават и се придружават от защитното пружинно действие на
пластинката.Този ефект на овоидната траверса прилича на действието
на механична става с тристепенна свобода за движения,но съчетано със
защитния пружиниращ ефект на огънатите куки,блокират се вредните
хоризонтални движения и напрежения.
Траверсата с правоъгълно сечение действа като плъзгач-траверсата е
патрица,а ездачът е матрица.Поради П-образния профил на ездача
блокирането е пълно,а предаването на налягането е твърдо върху
пародонта.
III:Ключалково свързване-за да може да изпълнява ретенционното си
предназначение,стандартната траверса се подсилва със специални
задръжни средства,които се наричат ключалки или закотвящи
устройства.Най-употребяваната ключалка е от типа”Сека”.Състои се от
мини пръстеновидна матрица и пружинна патрица,която се вклинява в
матрицата като секретно копче.В тялото на траверсата са вградени
една или няколко матрици.Те поемат в себе си разположените в ездача
патрици,които закотвят снемаемата протеза към неснемаемата част на
комбинираната конструкция.Към коронката на носещия зъб се отлива
метално удължение,в което е включена матрицата на
ключалката.Патрицата се закопчава в нея вертикално,основата на
патрицата е фиксирана в тялото на снемаемата протеза.
Максималната стабилност на траверсната система се постига чрез
възможно най-ниско разполагане на траверсата.И още траверсите
трябва да свързват носещите зъби по най-късото разстояние,а контурът
им да съответства на билото на алвеоларния гребен.

Въпрос №76
Класификации на снемаемите частични протези.Цел на
конструирането и технологични етапи при частичните протези.

I:Класификации на снемаемите частични протези-снемаемите

частични протези са изключително разнообразни.Трябва да се вземат
под внимание няколко класификационни белега-основния
материал,технологията на изработка,начинът и средствата за
свързване,задържане и стабилизация.Може да се направи следното
разделение:
 1.Частични снемаеми протези с пластмасови седла и плаки:
а)прореза с цяла плака;
б)протеза с редуцирана плака:армирана и без армиране;
в)протеза с бюгелно съединяване;
г)протеза с куки тип”Кемени”;
д)протези без задръжно-опорни средства.
2.Частични снемаеми протези с метален скелет:наричат се моделно-
лети протези.Скелетът е монолитен и всичките му елементи са твърди
и ригидни,защото се отливат заедно и едновременно.Предпочитаните
задръжно-опорни и съединителни средства са летите
куки,бюгели,лостове и др.
3.Комбинирани конструкции:предпочитаните опорно-задръжни
елементи са презизните двучастови средства.Този вид конструкции
могат да бъдат класифицирани така:
а)Според вида на неснемаемата конструкция те се делят на:
с единични лети коронки-метални,блендови или първични
телескопи с конични,цилиндро-конични или сложни плъзгачни
профили.
С мостови протези;
с коронкови или мостови шиниращи консрукции;
б)Според вида на свързването те се делят на:
ставно свързване;
телескопно свързване;
шарнирно свързване;
комбинирано свързване между горните видове;
в)Според вида на снемаемата конструкция:
пластмасова плакова протеза- рядко прилагана,с предпочитание към
стандартните резилентни стави,кръгли и овоидни траверси,цели
телескопни коронки.
Моделно-лята протеза-предпочитани са за съвременните
комбинирани конструкции с всички видове двучастови средства.
Фрезпротеза-конструкция за високоспециализирани комбинирани
протези с нестандартни плъзгачни стави,частични телескопи със
сложни профили,траверси с правоъгълно сечение и други
нестандартни двучастови средства;
4.Имедиатни снемаеми частични протези-
—частични протези,чрез които налягането се предава почти изцяло по
пътя зъб-пародонт-кост.Тук се отнасят моделно-летите кламерни
протези и всички комбинирани конструкции с твърди
 стави,плъзгачи,ключалки,телескопи и траверси при двустранно
ограничените дефекти на зъбните редици.
Частични протези,чрез които налягането се предава почти изцяло по
пътя лигавица-кост.Независимо от вида на дефекта на зъбната
редица това са пластмасовите плакови протези без свързващи
средства,както и протезите с пластмасови куки по Кемени.
Частични протези,чрез които налягането се предава по смесен път и се
регулира и от двата рефлекса.В тази група са моделно-летите
кламерни протези и комбинираните протези при дистално
неограничените дефекти на зъбните редици,както и плаковите
протези с огънати прожиниращи куки.
II:Цел на конструирането и технологични етапи при частичните
протези- най-широко приложение имат пластмасовите плакови
протези с огънати куки и скелетираните моделно-лети протези с лети
куки.При правилно конструиране и точно изпълнение с тях се
въстановява дъвкателната и говорната функция и естетическия
облик.Чрез различните снемаеми частични протези дъвкателното
налягане може да бъде предавано по физиологичен и
парафизиологичен път.Добре конструираната протеза е единна
функционална система на елементите,от които е изградена с
наличните естествени зъби и лигавично-костните области на
дъвкателния апарат.
Конструирането на различните видове снемаеми частични протези има
за цел да протезните елементи да се планират и да се разполагат така,че
равномерно да се разпредели оказваното налягане и да се пренастройва
в зависимост от носещия пародонт и лигавицата.Така също трябва да
бъде постигната стабилност и неподвижност на конструкцията при
работа и при покой,както и да се осигури възможност за добра хигиена.
Етапи на технологичния процес:
1.Първия етап е клиничен и при него се взема отпечатък от протезното
поле.Ако се използва индивидуална лъжица етапа се удължава с едно
допълнително посещение на пациента.
2.Втория етап е лабораторен-
а)изработва се гипсов модел;
б)лабораторно планиране и очертаване на констукцията;
в)за пластмасовите протези се изработват куки и восъчни шаблони,а за
моделно-летите протези се изработва металния скелет;
3.Третия етап е клиничен-определя се захапката.
4.Четвърти етап-лабораторен-фиксиране на моделите в артикулатор и
нареждане на изкуствените зъби.
5.Петия етап е клиничен-прави се проба с наредени зъби.
6.Шестия етап е лабораторен-завършване на протезата.
7.Седми етап-клиничен-предаване на протезата.

Въпрос №77
Принципи за конструиране и технология на пластмасовите
плакови частични протези с огънати куки-етапи

I:Принципи за конструиране на пластмасовите плакови частични

протези с огънати куки-най-важно е да се подходи внимателно към
натоварването на лигавицата,защото предаването на дъвкателното
налягане по пътя лигавица-кост не е физиологично
нормално.Натоварването става чрез плаката на протезата.Колкото
плаката е с по-голяма площ,толкова тя поема повече от налягането и се
облекчава лигавицата.Може плаката да се редуцира,но трябва да се има
напредвид,че налягането ще се увеличи,затова се препоръчва да се
прилагат телени куки с оклузални рамена,чрез тях налягането се
насочва към пародонта,притискането на лигавицата се облекчава.
Така също при разполагането на огънатите куки се обръща особенно
внимание на факторите,предизвикващи появата на ос на въртене и
неустойчивост на протезата.Едно такова нестабилно балансиране
предизвиква неблагоприятни въздействия върху лигавицата,пародонта
на носещите зъби и възможно е да се счупи плаката.
Според Б.Боянов за да се избегнат тези неща трябва да се спазват някои
принципи:
1.Огънатите куки с оклузални рамена да се разполагат върху зъби в
края на протезната плака.
2.огънатите куки без оклузални рамена се използват за зъби в средните
области на плаката.
3.Линията,която съединява две непотъващи куки трябва да минава по
границите на плаката или извън тях,но да не пресича плаката.
4.Линията,съединяваща две потъващи куки,може да пресича
плаката,както и да минава по границите и.

Стр.305,фиг.313
II:Технология на пластмасовите плакови частични протези с
огънати куки-етапи:
1.Вземане на отпечатък- използва се подходяща метална лъжица,но
може и с индивидуална такава.Най-добре е да се използват еластични
отпечатъчни материали,например алгинатовите.задължително се взема
отпечатък и от срещуположната зъбна редица на антагонистите.
2.Отливане на гипсов модел-модела се отлива най-късно до 30 минути
след снемането на отпечатъка.Еластичния отпечатък не се
изолира.Хубаво е моделът да се отлее от твърд гипс.След като гипсът
се втвърди,моделът внимателно се освобождава от отпечаръка и ако
има нужда се радира.Очертават се клиничните екватори,а след това и
отвесните екватори на носещите зъби.С цветен молив се очертават
контурите на куките.Очертават се границите на протезната плака.
След това се огъват телените куки с подходящи клещи,раменете им
трябва да лежат плътно върху гипсовите повърхности на носещите
зъби с изключение на апроксималните области,които са под
екваторите.При огъването не е позволена топлинна обработка.Готовите
куки са фиксирани върху носещите зъби на гипсовия модел.
Изработване на восъчни шаблонни валове- притискаме върху модела
пластифицирана плака от термопластичен материал,докато придобие
формата на протезното поле.След като се втвърди плаката се изрязва по
очертаните граници.От розов восък се изработват призматични валове
с четириъгълна форма с височината на наличните зъби и с ширина
около 1см.Валовете се залепват с разтопен восък върху обеззъбените
участъци на плаката като надлъжната им средна линия трябва да
съвпадне с билото на алвеоларния гребен.
3.Определяне на съотношението на двете челюсти в центална оклузия-
този етап се извършва в клиничния кабинет и се състои в определянето
на съотношението между горната и долната челюст при централна
оклузия на наличните естествени зъби.Поставят се шаблоните в устата
и се фиксират един към друг при затворено положение в централна
оклузия.Изваждат се без да се разлепят и в тях се поставят гипсовите
модели,които застават в положението ,в което са били преди това двете
челюсти.Определя се цветът,формата и големината на изкуствените
зъби.
4.Нареждане на изкуствените зъби- залепените един към друг модели и
шаблони се ориентират и се фиксират в оклудатор или
артикулатор.Върху цокъла на моделите се нанася средната им
линия,която трябва да съвпадне със средната линия на оклудатора,а
проекцията и да пресича средата на анатомичната и механичната
ос.Дъвкателната равнина се разполага по средата между двете рамена
на апарата.Моделите се фиксират с гипс към браншовете на уреда-
първо долния,а после горния.След втвърдяването на гипса,той се
изрязва,заглажда се и се подреждат изкуствените зъби.
5.Контролна проба с наредените проби- прави се в
клиниката.Проверяват се за грешки и неточности при определяне на
съотношението между двете челюсти или при нареждането на зъбите и
се коригират.
6.Завършване на протезата-в този последен етап се моделират от восък
повърхностите на протезната плака и на протезното тяло,така че да
възпроизвеждат протезното поле.Цели се околните меки тъкани да са в
естествена обстановка,за да не се нарушава фонетиката.Така също
трябва да има добър естетически вид.
а)опаковане-извършва се с гипс в специални метални кювети с
подвижни капаци и водещи ребра със съответни жлебове.
—опаковане с вал-право
—опаковане без вал-обратно
—комбинирано-
б)изолиране
в)почистване и полиранеПропедевтични насоки за конструиране на
скелетирани моделно-ляти протези

Въпрос №78
Пропедевтични насоки за конструиране на скелетирани моделно-
ляти протези.Основни задачи.Правила при мезио-дистално
ограничени дефекти на зъбната редица

I:Пропедевтични насоки за конструиране на скелетирани моделно-

ляти протези- при силно редуцирана плака или ако тя е заменена от
метален скелет,трябва по-голямата част от налягането да бъде насочено
към парадонта на носещите зъби.Поради своята еластичност огънатите
куки не винаги са подходящи за тази цел и затова се използват
твърдите свързващи задръжно-опорни елементи.Те единствени могат
да изпълняват предназначенията за опора,блокаж и ретенция.
1.Основни задачи при конструирането на скелетирани моделно-ляти
протези- за да бъдат избегнати неблагоприятни последствия при
протезирането с такива протези е необходимо:
а) да бъде осигурена биологична пародонтална база с достатъчно
съпротивлителни възможности,или да се определят достатъчно на брой
и по вид носещи зъби,които да носят задръжно-опорните
елементи,съобразно броя на липсващите зъби.Взима се под внимание
законът за викарната компенсация.(?)Първоначалното ориентиране се
основава на принципите на статистическите методи-”Сборът от
коефицентите на носещите и на въстановените зъби не трябва да
надвишава удвоения сбор от коефицентите на носещите
зъби.”Частичните протези се прилагат за по-широки дефекти,при
повече липсващи зъби,и не винаги има достатъчно носители,за да се
изпълни принципа за викарната компенсация.
б)дъвкателните сили да се пренастроят до поносимите за пародонта
стойности,чрез намаляване на дъвкателните повърхности като се
правят по-малки или стеснени изкуствени зъби.
в) да бъде осигурена стабилна и безтравмена позиция на протезата по
време на функция,пълно и двустранно блокиране на хоризонталните
размествания на протезата.За тази цел носещите зъби трябва да бъдат
симетрично разположени в зъбната дъга.При поставянето върху
носещите зъби на кука№1,2 или 3има най-добър блокаж.Техните
блокажни рамене обхващат зъба от двете страни и обездвижват
протезата.
В случай,че според екватора се налага да бъде поставена кука №4 или
5,съпротивлението спрямо хоризонталните сили се проявява само от
страната,където лежи блокажното рамо.Насрещно насочената сила не
среща достатъчно съпротивление,понеже срещу нея се съпротивлява
само еластичният ретенционен крайник,но той е еластичен и не може
да оказва съпротивление на силата и протезата се размества.При такива
случаи трябва срещуположна кука с противоположно блокажно
действие.За такава кука трябва носещия зъб да се разположи в
насрещната симетрична половина на зъбната редица.Така се блокират
движенията като цяло от действието на куките като общ комплекс.
Най-важните фактори определящи насоките за конструиране на
протезите са:
състоянието на пародонта;
броят и вида на носещите зъби;
разположението им в зъбната редица.
II:Правила при мезио-дистално ограничени дефекти на зъбната
редица-тези дефекти създават най-добри условия за равновесно
физиологично предаване на налягането-зъб-пародонт-кост.Само малка
част от натоварването се предава чрез седлото върху лигавицата.Това
зависи от еластичноста на сплавта,от големината на дефекта,дължината
на протезното седло и от потъването на носещите зъби в алвеолите им.
Основни конструкционни насоки за стабилизация на протезните
седла и за ограничаване на вредните ефекти са:
а)максимално използване на носещите зъби и на задръжно-опорните
средства за пълно блокиране на всяко разместване на протезата;
б)пренастройване на силовите действия до такива стойности,които
могат да се понасят от пародонта и не водят до травма на лигавично-
костните области;
в)редуциране до пълно елиминиране на възможностите за
вертикално движение на дистално неограниченото протезно седло.

Въпрос №79
Конструкционни правила за частични скелетирани протези при
едностранно неограничени дефекти.Принципи за блокиране чрез
опорно стабилизиране върху носещите зъби.

I:Конструкционни правила за частични скелетирани протези при

едностранно неограничени дефекти-протезите за решаване на този
вид дефекти са трудни за конструиране,защото благоприятстват
натоварването върху лигавично-костните участъци и хоризонаталните
транслации на носещите зъби.Протезното седло е свързано е свързано с
носителите само от едната страна и не се стига до двустранно
равновесно опиране.Мезиалното свързаващо опорно средство предава
силовото действие върху пародонта на носещия зъб.Дистално седлоте
лежи върху лигавицата,която е мека тъкан и е по-податлива на натиск
от пародонта.Затова седлото е неустойчиво и с повишена
подвижност.В резултат на вертикалните сили седлото също потъва в
подлежащата лигавица,която се пренатоварва,а носещите зъби понасят
хоризонтално теглене назад.Пародонтът е под действието на вредни
действия на ротационни и теглещи сили.По отношение на
хоризонталните сили седлото е също в неблагоприятни условия за
стабилизация,което увеличава риска за увреждане на лигавицата и
пародонта.Става ясно,че освен разпределението на дъвкателното
налягане е наложително да се блокират или да се ограничат до
минимум вредните размествания на протезните седла.
Основни конструкционни насоки за стабилизация на протезните
седла и за ограничаване на вредните ефекти са:
а)максимално използване на носещите зъби и на задръжно-опорните
средства за пълно блокиране на всяко разместване на протезата;
б)пренастройване на силовите действия до такива стойности,които
могат да се понасят от пародонта и не водят до травма на лигавично-
костните области;
в)редуциране до пълно елиминиране на възможностите за вертикално
движение на дистално неограниченото протезно седло.
II: Принципи за блокиране чрез опорно стабилизиране върху
носещите зъби- вредните силови въздействия се дължат на
функционално натоварената част на протезното седло,върху която се
намират изкуствените зъби.Този дистално неогранчен дефект се нарича
натоварващо ,вредно седло.Срещу него трябва да се противопоставят
подходящи опорни и задръжни елементи,както от страната на
дефекта,така и от срещуположната страна на зъбната
редица.Правата,съединяваща
две окузални опори,куки,плъзгачи,тра-
верси и др,се нарича опорна линия.
314,325 Областта,ограничена от периферните
опорни линии образува опорното поле
конструкцията.Стабилноста на протеза-
та е толкова по-голяма,колкото по-
многоъгълно е опорното поле и колкото
е по-голяма площта му,или колкото
вече естествени зъби има в опорното
поле и колкото по-малко изкуствени
 зъби са извън него.
1.При неограничен дефект от едната страна на челюста-задължително
се конструира най-малко триъгълно опорно
поле,но с възможно най-голяма площ.
Опорната линия в срещуположната на
седлото страна БВ трябва да бъде
314,326 дълга поне,колкото натоварващото
силово рамо АГ.Опорната линия АБ
пресича диагонално протезното поле
и става ос на въртене,а отук се
получава дестабилизиране на протезата.
Перпендикулярът от мястото на натоварване(Г)към пресичащата
опорна линия(АБ)е вредното лостово рамо(ГД);перпендикуляра от
върха В към линията АБ е съпротивлителното лостово рамо ВЕ на
конструкцията.Стабилноста на протезата е правопропорционална на
дължината на съпротивлителното рамо.Когато то е по-дълго или поне
равно на вредното рамо,съпротивлението срещу вредните сили е
оптимално.

Въпрос №80
Принципи за пренастройване на силовите ефекти и за редуциране
на вертикалната ротация на протезното седло.

I:Принципи за пренастройване на силовите ефекти-

1.Намаляване интензивноста на дъвкателните сили-дъвкателното
налягане е функция от големината на силата и големината на площа.За
да възникне необходимоте налягане трябва върху оклузалната зъбна
повърхност (F˳)да действа сила с определена големина (Ps ).При малка
повърхност за възникване на същото налягане ще трябва съответна
намалена сила.Интензивноста на силовото въздействие върху
неограниченото натоварващо рамо може да бъде намалена,ако върху
него бъдат наредени по-малки изкуствени зъби с по-тесни дъвкателни
повърхности.От тук и организма по-лесно ще преодолее слабия вреден
ефект.
2.Намаляване на налягането върху лигавицата-
налягането,предизвикано от притискането на лигавицата от седлото се
нарича протезно-лигавично налягане.Това налягане е
правопропорционално на дъвкателната сила,падаща върху
изкуствените зъби и е обратно пропорционално на площта на
протезното седло,имаща контакт с лигавицата.За да постигнем
равномерно и слабо налягане трябва протезното седло да лежи на
възможно най-широка лигавична повърхност,като обхваща възможно
най-голяма област от алвеоларния гребен.
II: Редуциране на вертикалната ротация на протезното седло-
1.Мезиализиране на приложната точка на силовото действие- при
налягане в мезиалната зона на седлото,до опората(а),то
се поема от пародонта на носещия
зъб,а ротационните и теглещите си-
317,329 ли са много малки.Когато силата
действа в средата,пародонтът пона-
ся 1/4до ½ от налягането,лигавица-
та се притиска повече и вредния
ефект се увеличава(б).При действие
на силата върху дисталната зона на
седлото,налягането се поема от ли-
гавицата,а пародонтът е подложен
на силни вредни действия(в).За да
се намали дисталното натоварване,
което е опасно при големите нео-
граничените дефекти,трябва силите да се насочват към
по-мезиалните области на протезното седло.По правило в свободния
край на седлото не се поставят изкуствени зъби или се нареждат малки
зъби,чиято дъкжина не достига дисталната третина на седлото.Така се
скъсява вредното натоварващо рамо,чрез насочване на приложната
точка върху предните 2/3 на седлото и облекчаване на лигавицата и
пародонта.
2.Регулиране на “ъгловата “лостова система- това са геометричните
съотношения между протезното седло и прилож-
ния опорно-задръжен елемент.На
фигурата имаме твърда ъглова
конструкция кука-седло.Височина-
317,331 та на куката до оклузалната и
опора и дължината на седлото до
дисталния му край са равни АБ=БВ
Ако приемем,че размерър им е 1см
а податливоста на лигавицата е
2мм.Под влияние на дъвкателната
сила дисталния край на седлото
потъва в лигавицата и заема по-
ложение В₁.Конструкцията се ротира около ъгловата точка Б и заема
позицията А₁ Б₁ В₁.Оклузалния край на куката А се отмесва на 2мм по-
дистално като тегли зъба на същата дистанция и така пародонтът се
травмира.
Ако седлото е два пъти по-дълго,2см,дисталния му край потъва на
същата дълбочина,но се променя ротацията-оклузалното рамо се
отклонява на два пъти по-къса дистанция-1мм,защото височината му не
се променя БВ=2АБ.Колкото е по-дълго седлото,правопропорционално
се подобрява и благоприятния ефект.(б,в).Изместването на зъба се
ограничава и се облекчава пародонта.Същия ефект получаваме и ако
скъсим рамото АБ,т.е.при отмесвнето на теглещия момент от
оклузалната област в по-близка до шийката област.Натоварващата част
на опорно-задръжния елемент трябва да се разположи по възможност
по-близко до маргиналния венец.
Вертикалната ротация на неограниченето седло и вредните ефекти
могат да бъдат ограничени до минимум чрез максимално удължаване
на седлото в дистална посока или скъсяване на натоварващия елемент в
гингивална посока.

Въпрос №81
Принципи за комструиране на протезния скелет при моделно-
лятите протези.

Функционалното единство на опорно-задръжните елементи става чрез

частите на скелета-бюгели,лостове,палки и др.Чрез тях също се предава
част от дъвкателното налягане върху лигавицата,а така също и
задържането и стабилизирането на протезата.Бюгелите и плаките
свързват заместващите и действащи елементи на протезата.Скелетът
трябва дае редуциран,но в същото време да е устойчив и да не се
деформира.
Може лесно да привикне пациента към чуждото тяло,ако скелетът се
разположи симетрично, с еднакви по вид и форма
елементи,разположени в лявата и дясната половина на челюста.
Профилактиката на тъканите под протезата зависи от
формата,сечението и площта на скелетните елементи.Колкото е по-
голямо налягането,предавано нефизиологично,толкова по-широка
трябва да е площта на плаката.Целият скелет трябва да лежи върху
протезното поле без да причинява травма,а повърхноста му да
съответства на релефа на лигавицата.
Скелетираните конструкции създават условия за
безтравменост,самопочистване и хигиена.
✻За дефектите на долната челюст се изработват бюгелни скелетни
конструкции.Планира се един основен бюгел,който преминава през
цялата дължина на протезното поле.Седлата,куките и другите протезни
елементи се свързват с основния бюгел чрез система от спомагателни
бюгели и лостове,които са по-къси и достигат до зъбните
повърхности.Затова при тяхната изработка трябва да се спазват
изискванията за профилактика на пародонта и на зъбите.
✻Бюгелите се прилагат по-малко при горната челюст,само при по-
малки дефекти на зъбните редици.Тук основния бюгел се конструира
като кръгов или трансверзален.Трансверзалния се разполага в задната
трета на твърдото небце,но никога в края,за да не пречи на говора.
При по-големи дефекти или неограничени дистално се прави много или
по-малко редуцирана метална плака.Тази плака има по-широка площ от
бюгела,което позволява да е по-тънка,без да се понижи здравинатра
и.Плаката може да е с различна форма,предпочитат се тези ,които
осигуряват максимална свобода за езика и говора.Добре е формата на
плаката да е симетрична в двете челюстните половини,а така също
плаката да се разширява в областите на страничните склонове на
небцето,според условията на фонетично-неутралната зона.

Въпрос №82
Технология на скелетираната моделно-лята протеза-етапи.

I:Технология- преди да се въведе метода за моделното отливане на

скелетираните протези,те се изработват от пластмаса с огънати
куки,или с вградени в пластмасата огънати стоманени бюгели и
телове.Но те лесно се чупят,напукват и деформират.затова се прибягва
до изработване на изцяло метални скелети.Те са съставени от огънати
поотделно бюгели,лостове и куки,припоени един към друг.Но
пружиниращите куки не могат ефективно да разпределят налягането
върху пародонта,лигавицата се пренатоварва,а припоя намалява
качеството на конструкцията.
За да се избегнат тези недостатъци се отливат скелета и изграждащите
го елементи едновременно.Скелетът и куките се моделират от восък
върху гипсовия модел,поставят се отливни шифтове,след това се
изваждат от модела,опаковат се и се отливат от подходяща метална
сплав.Това е метода на индиректно отливане,чрез който се получава
здрав,монолитен скелет с твърди лети куки.Но този метод има
недостатъци,деформират се подмолните детайли в ретенционните
подекваторни зони на зъбите,където са еластичните крайници на
куките.Затова се стига до метода за директно отливане-без да се вади
восъчния скелет от модела.
Всички трудности и проблеми са решени при модерния метод за
моделно отливане,който днес е универсален за изработване на
недеформуеми едноотливни скелетирани конструкции.
II:Eтапи—
Клинична подготовка и вземане на отпечатък- в клиничния кабинет
се определя видът на бъдещата конструкция и зъбите,които ще са
носители.В дъвкателните повърхности на тези носители се
оформят с пилители оклузални легла за оклузалните опорни
рамена на куките.Изпиления емайл се заглажда,полира и се
обработва с флуор,за да се предпази от кариес.След това се взема
отпечатък,който трябва много точно да отразява релефа на
протезното поле.Той се взема с лъжица и алгинатов отпечатъчен
материал.
Лабораторно проектиране на скелета- отлива се модел от твърд
гипс,след това се планира скелета.Този етап е зависим от
клиничните данни-колко и кои са носещите зъби,какви и как са
разположени елементите на скелета.Задачата на лабораторното
проектиране е да се определи кои куки от системата “Ней” ще се
използват върху носещите зъби и как ще се раположат рамената
и крайниците им върху зъбните повърхности.Първо трябва да се
постигне обща успоредност на осите на куките,за да се сваля и
поставя протезата лесно.За тази цел трябва да се определи
общият протетичен екватор на носещите зъби,очертан от
графит,успореден на посоката на поставяне.Използва се
 уред,наречен паралелометър.
Еластичните крайници на всяка кука от системата “Ней” трябва да
завършват в точно определена точка на подекваторната повърхност със
строго определена дълбочина на подмола.Това е разстоянието от
очертаната екваторна ос с графита до зъбната стена.
Като протетичен екватор може да служи само този,който посочва
позицията на ретенционния крайник на съответната кука.Затова най-
напред започваме с определяне на търсените подмоли.Търсят се с три
стандартни приспособления,наречени “подмолотърсачи”.Те са
цилиндрични метални щифтове,завършващи като дискове с различни
размери.
След това върху зубните стени се очертават траекториите и формите на
куките от препарираните оклузални легла до маркираните чрез търсача
точки.В зависимост от клиничните указания върху гипсовия модел се
очертава и разположението на седлата,плаката,бюгелите и др.
3.Подготовка на модела за дублиране-при моделното отливане трябва
да се направи модел от огнеопорен материал,върху който ще се
моделира и отлива скелетът.Този огнеопорен модел трябва да дава
възможност за точно отливане на проекта,така че детайлите,които
лежат върху костните изпъкналости да са на разстояние и да не
контактуват с лигавицата.Подготвения модел се оставя да престои 30
минути във вода,за да се изолира от дублажната отпечатъчна маса.
4.Дублиран отпечатък и огнеопорен модел-гипсовия модел се фиксира
на дъното на специална кювета,която се изпълва с отпечатъчна маса от
агар-агар в золна консистенция.Хидроколоидът се загрява
предварително на водна баня до 90°С при непрекъснато
разбъркване.Золната течност се налива в кюветата докато се напълни
докрай.Течноста облива модела от всички страни,с изключение на
основата,която лежи на дъното на кюветата.След като течноста се
охлади и стане на гъсо еластично желе,дъното на кюветата се
отстранява и се открива основата на модела.Изважда се от гелната маса
и се откриват повърхностите на получения дублиран
отпечатък.Отпечатъкът трябва да се отлее най-късно до 10 мин.Преди
да се отлее в средата на отпечатъка се фиксира стандартен конус.
Огнеопорния модел се отлива от силикатна опаковъчна маса с
термоустойчивост над 1200°С и трябва да е много точен и без всякакви
шупли.Затова сместа трябва да се разбърква автоматизирано и с
вакуум,за да се изкара въздуха.Дублирания модел се поставя върху
вибратор и постепенно се изпълва с течния огнеупорен материал.След
като се втвърди моделът се освобождава от отпечатъка.
5.Затвърдяване на модела- след освобождаването на огнеупорния
модел от отпечатъка ,от основата му внимателно се отстранява
отливния конус.Модела се вкарва в сушилна пещ на 150°С за 30
минути,след което се изважда и веднага се потапя в разтопена восъчна
смес за 30 секунди.Восъчната смес попива в огнеупорната маса,споява
здраво частиците и,а повърхноста на модела става по-твърда,гладка и
лепкава.
6.Моделиране на куките и скелета- преди да се моделира моделът
трябва да се загрее слабо на електрическа крушка.в резултат на това
моделажния восък прилепва добре към повърхността и се поддържа
пластичен без вътрешни напрежения.елементите на куките и на целия
скелет трябва да имат строго определени ширини и
сечения,съответстващи на модула на еластичност на дадената метална
сплав.Затова е за предпочитане да се работи с предварително
подготвени пластични елементи за моделиране,които имат различни
форми на различните детайли на куките и скелета.Техните размери и
сечения са съобразени с всички изисквания.Те се изработват в
лаборатория със специална матрица.Матрицата се изпълва с восък и
получените восъчни профили се изваждат и сглобяват върху
модела.Могат да се правят и фабрично.
7.Отливни щифтове и опаковане-изпозват се сглобяеми муфи с
подвижно дъно,които са от пластмаса.Средата на дъното е с формата на
пластмасов конус с размери на стандартен отливен конус.Моделът с
восъчния скелет се поставя върху конуса така,че конусовидната
празнина в основата на модела плътно да легне върху стените на
пластмасовия конус,като отливния му щифт навлезе в канала в средата
на модела.След това се поставят отливните щифтове,които са от
восък.Щифтовете се фиксират със стопен восък,като местата на
свързване леко се задебеляват.За да получим гладка и безперлена
повърхност на отливката,восъчния моделаж се покрива с равномерен
слой от опаковъчна маса.Когато тя засъхне,към дъното се монтира
цилиндричния околовръстен пръстен на муфата.Сглобената муфа с
модела се поставя върху бибратор и бавно се пълни с огнеупорна
маса.След втвърдяването муфата се разглобява,пръстена се
сваля,дъното с конуса се отстранява като се освобождава централния
отливен канал.
8.Загряване и отливане-готовата огнеупорна отливна форма се
подсушава за един час в пещ с температура 400°С,след това
температурата се повишава до 750°за 1 час и след това за 1 час при
температура 1100°.Моделно-летите скелетни протези се отливат от
хром-кобалт-молибденови сплави,защото тези сплави са с висока
химическа устойчивост,добри механични свойства и са евтини.
9.Почистване и полиране- при охлаждането във вода част от
опаковъчната маса се разпада и освобождава отливката.Остатъците се
отстраняват с четка,а после с пясъкоструен апарат.Отливните щифтове
се отрязват с със специални кръгове,монтирани на мотор.Полира се с
филцове.

Въпрос №83
Технология на имедиатна снемаема частична протеза.

Имедиатна протеза-конструкция,която се прави още преди да е

създаден дефектът на зъбните редици.Тя се поставя в устата веднага
след изваждането на зъбите.
Отпечатъка се взема от протезното поле,преди да се извадят
зъбите.Отлива се модел от гипс,гипсовите зъби,които ще се вадят се
радират околовръстно,за да се открои добре околозъбния венечен
ръб.След това с трион зъбите се изравняват с нивото на венечния
ръб.Трябва да се внимава да не се повреди околовръстния гипсов
венец.Следва огъване на телените куки.Върху оформения алвеоларен
гребен се поставя термопластична базис-плака.към нея се прекрепя
восъчен вал и се нареждат изкуствени зъби.Те трябва да са еднакви по
големина,форма и разположение с отстранените гипсови зъби.
При моделирането се свалят шаблони от гипсовия модел и на местата
на изрязаните зъби гипса се издълбава конусообразно в дълбочина в
границите очертани при радирането.По този начин се създават
изкуствени алвеоли с максимална дълбочина 3-4мм.След това връщаме
шаблона с наредените зъби на мястото му.Протезата се
моделира,опакова се и се поставя пластмасата.След полимеризирането
протезата се освобождава и почиства.При пресоването пластмасата
навлиза в изкуствените алвеоли и се образуват пластмасови
корени,които покриват плътно раните след изваждането на зъбите.Така
оздравителния процес протича по-бързо.
След пълното оздравяване алвеоларния гребен се смалява и се налага
протезата да бъде корегирана.
Имедиатните протези се изработват предимно с пластмасова плака и
огънати телени куки,но може да бъдат и като скелетирани или като
елементи на комбинирани протези.

Въпрос №84
Основи на шинирането на зъби с увреден пародонт.Общи
постановки.Класификация,обща характеристика и технология на
шините.
I:Основи на шинирането на зъби с увреден пародонт-
Шинирането е свързване на група зъби или на зъбна редица един към
друг със здрава конструкция,която наричаме шина.То се използва за
профилактика и лечение на заболявания на пародонта.Тези заболявания
се наричат пародонтопатии.Общото при тези зболяванияе,че
функционалната структура на пародонта е увредена и той не може да
задържа зъбите здраво фиксирани в алвеолите им.Първо зъба започва
да се клати и това задълбочава патологичните промени в
пародонта.Той не може да реагира адекватно на дъвкателното налягане
и дъвкателните сили.Стига се до разрушаване на пародонта и
обеззъбяване.
Основна цел на ортопедичната намеса е да се премахне подвижноста на
зъбите и пародонта да бъде облекчен от дъвкателното налягане.За тази
цел трябва да се направи следното:
✽уравновесяване на нарушените оклузо-артикулационни
съотношения-селективно изпиляване;
✽стабилизиране на разклатените зъби;
✽пренастройване на дъвкателните сили и налягане до поносими
стойности;
Заболелия пародонт не може сам да окаже съпротива и да компенсира
функционалните напрежения,но ако се обединят два или повече
зъба,съпротивлителните сили ще нарастнат.Затова се прибягва до
шинирането.Шините свързват зъбите в здрава и недефермуема
конструкция и ги обединяват в общ пародонт.Така се стабилизира
съззъбието.
II:Класификация,обща характеристика и технология на шините:
1.Временни шини-предназначени са да помогнат на съзъбието докато
се провежда медикаментозно или хирургическо лечение на
пародонта.Функцията им е най-вече блокажна спрямо хоризонталните
сили.Те обхващат подвижните зъби и от вестибуларната и от
лингвалната страна,като ги свързват със зъби със запазен
пародонт,неразклатени.
а)Такова шиниране може да стане със здрав копринен конец или с
тънка стоманена тел.Тази шина е неснемаема и се нарича лигатурна
шина;
б)временни шини от пластмаса-обхващат зъбите вестибуларно и
лингвално,като лежат върху надекваторните им области,като често
покриват и оклузалните повърхности и режещите ръбове.За
заздравяването им може да се армират с тел.Комбинират се с огънати
подекваторни телени ретенции,с което се подобрява задържането
им.Оклузалните им части може да се заместят с телени
свързвания.Телта минава между зъбите в областите на контактните им
точки.
2.Постоянни шини-прилагат се когато след лечение се стига до
оздравяване,но пародонта не е въстановен.Чрез тях се постига трайно
стабилизиране на съзъбието,а дъвкателното налягане се разпределя
така,че интензивноста му да е поносима за увредения
пародонт.Предназначени са за постоянно използване.Постоянните
шини биват:
а)снемаеми постоянни шини-пациента може сам да я сваля и
поставя.изработват се като моделно-летите протезни
скелети.Съставени са от комбинирани и свързани помежду си елементи
на моделно-летите конструкции-лети куки.
б)неснемаеми постоянни шини-изградени са от припоени или
монолитно свързани помежду си различни коронки.Може да са
частични,щифтови,от типа СОЧ крепителите,обвивни метални или
бленд-коронки.Шините са фиксирани към носещите зъби с цимент и ги
стабилизират и разпределят дъвкателното налягане.
3.Шини-протези-конструкции,с които се въстановява целоста на
зъбните редици.Когато освен пародонтално заболяване имаме и
дефекти на зъбните редици се налага към шината да се прибавят и
изкуствени зъби.Към снемаемата шина се изработва протезно тяло.Към
неснемаемата шина се прибавя и мостово тяло,съобразено с правилата
на мостовото протезиране.
4.Технология на шините- подхода за изработването на шините зависи
от вида на шините.
а)неснемаеми шини-първо се изпиляват подлежащите на шиниране
зъби.Те се препарират за частични,обвивни или др.видове коронки.При
изпиляването трябва да се спазва основното условие за взаимна
успоредност между едноименните вертикални стени на
препарационните форми.След това се взема отпечатък от цялата зъбна
редица.За работа по метода “Адапта”или с частични коронки се отлива
модел с подвижни пънчета с помощта на паралелофиксатор.За
неснемаемите моделно-лети шини се отлива модел от твърд гипс,който
по-късно се дублира от огнеупорна маса,а шината се изработва по
правилата за моделно-летите мостове.Неснемаемата шина,съставена от
СОЧ крепители се изработва върху гипсов модел по еластомерен
отпечатък,взет от неизпилени зъби.
б)постоянни снемаеми шини-изработват се по принципите на моделно-
летите скелети.

Въпрос №85
Пропедевтични принципи за конструиране на шините.Принципи
за стабилизиране на зъби с увреден пародонт чрез неснемаеми и
снемаеми постоянни шини.

I:Пропедевтични принципи за конструиране на шините-главните

цели на шините за стабилизиране на пародонта имат следните
направления:
1.Да бъде стабилизирано съзъбието срещу хоризонталните сили.
2.Да предават и разпределят дъвкателното налягане или да
уравновесяват вертикалните сили.
✽Общите принципи за неутрализирането на силите имат ръководна
роля в конструирането на шиниращите конструкции:
а)най-важния принцип в шинирането е-когато една сила действа върху
единичен зъб в шината,тя се разпределя и се поема от всички
обхванати в шината зъби.Шиниращата конструкция трябва да бъде
твърда,устойчива и да не се деформира.Сборния пародонт на
шинираните зъби трябва да може да поема и да компенсира
натоварването върху който и да е от зъбите;
б)трябва да бъде направена точна оценка на състоянието на пародонта
на всеки зъб,на общото състояние на организма.Въз основа на всичко
това се определят вида,броя и разположението на шиниращите
елементи.
II:Принципи за стабилизиране на зъби с увреден пародонт чрез
неснемаеми и снемаеми постоянни шини-зъбите от различни групи
се разклащат в различни посоки.Резците с увреден пародонт се движат
в предно-задна посока(сагитална),премоларите и моларите -вляво и
вдясно(трансверзална посока),а канините-в посока,която е под ъгъл
спрямо другите две.Има няколко принципни подхода според
вида,разположението и броя на подлежащите за шиниране зъби:
1.Фронтална стабилизация-стабилизиране на предните зъби от групата
на инцизивите.Шината свързва два или повече предни зъба,като може
включва един или най-много двата кучешки зъба.
2.сагитална стабилизация-шиниране на страничните зъби.Шината за
тази стабилизация се проектира в сагиталната равнина.Шинират се
всички или няколко премолари и молари от лявата или от дясната
половина на зъбната редица зад кучешките зъби.
3.парасагитална стабилизация- става,когато се шинират премоларите и
моларите от двете страни на зъбната редица.Конструкцията от лявата и
дясната половина са свързани в една обща шина чрез трансверзален
бюгел.За горната челюст бюгелът се проектира напречно на твърдото
небце,а за долната се разполага в предната подезична област.
4.Фронто-сагитална стабилизация(ъглова)- при нея шината включва
както фронтални,така и странични зъби от едната страна на
челюста,независимо от броя им.Задължително в шината участва и
кучешкия зъб от съответната страна.
5.Дъгова стабилизация-при нея шината включва цялата фронтална
група,двата канина и по един,няколко или всички странични зъби от
двете страни на зъбната редица.
6.Кръгова стабилизация-прилича на дъговата стабилизация.Шината
свързва голям брой зъби от всички функционални групи и от двете
страни на челюста.Десния и левия страничен сегмент на шината,които
обхващат малките и големите кътници са свързани помежду си с
трансверзална плака или бюгел,както при парасагиталната
стабилизация.
 Въпрос №86
Конструкционни възможности на шиниращите елементи за
блокиране на съзъбиетo.

Кръговата и парасагиталната стабилизация се постигат единствено със

снемаеми шини.Ъгловата и дъговата стабилизация могат да се
постигнат както със снемаеми,така и с неснемаеми шини.За
фронталното и сагиталното стабилизиране се предпочитат
неснемаемите шинни конструкции.
Неснемаеми шини-съставени са от коронки или СОЧ
крепители,здраво свързани една с друга.Те много добре
стабилизират съзъбието,защото всяка коронка плътно държи
зъба,на който е поставена.За предните зъби се предпочитат
естетични конструкции—частични коронки,обвивни бленд-
коронки или СОЧ крепители.Страничните зъби се шинират с
обвивни метални коронки,но може частични и бленд-
коронки.Най-гплемия недостатък на неснемаемото шиниране е,че
трябва да се изпилят всички зъби,които ще се имобилизират.така
се нарушава целостта на зъбните тъкани и не може да бъде
напълно въстановена.особено трудно е при препарирането на
зъбите за частични коронки,защото при тях всички задръжни и
закотвящи приспособления като улеи,прагчета,ключалки и др.,а
също и стените на препарираните кавитети трябва да бъдат
изпилени взаимно успоредни.Принципите при конструиране на
неснемаеми шини и шини-протези са като тези при нормалните
мостове.
Снемаеми постоянни шини-комплекс от монолитно свързани
моделно-лети куки.Чрез своите твърди и еластични елементи
куките блокират хоризонталните движения и облекчават
пародонта на шинираните зъби.Както при всички лети куки
разположените над екватора твърди рамена оказват
съпротивление срещу хоризонталните сили.При шините всяка
кука е свързана със съседните и от медиалната и от дисталната
страна в една непрекъсната верига обхващаща всички шинирани
зъби.Затова шиниращата кука се прави като надекваторен
блокажен пръстен,към който се прикачват ретенционните
крайници.За всеки зъб оклузалните опори са две-медиална и
дистална.Те са най-важния фактор за облекчаване на
пародонта.При шините оклузалните опори пренасят налягането
от зъбите с по-увреден пародонт към зъбите със здрав
 пародонт.Натоварването от площта на оклузалните рамена се
насочва чрез шината към другите шинирани зъби.Така
натоваения зъб понася само часта от налягането,която пада върху
непокритата дъвкателна павърхност.Облекчаването на пародонта
е толкова по-голямо,колкото по-широка площ от дъвкателната
повърхност е покрита от оклузалните рамена.При снемаемите
шини дъвкателното налягане се пренастройва и дозира чрез
подходящо разширяване на оклузалните рамена,които покриват
дъвкателната повърхност и така защитават натоварения
пародонт.Пародонта е защитен от потъване в алвеолата чрез
ретенционните крайници на шиниращата кука,те подпират зъба и
го държат в равновесна вертикална позиция.

Въпрос №87
Протезни конструкции при пълно обеззъбяване.Елементи на
цялата протеза и стабилизиране на целите протези-механични и
физични методи и средства

I:Протезни конструкции при пълно обеззъбяване-това е тежко

патологично състояние на дъвкателния апарат,при което се получават
атрофични,резорбтивни изменения,които са невъзвратими и с времето
се задълбочават.Получават се следните смущения:
1.силно нарушена дъвкателна функция,защото липсват междузъбни
контакти и се затруднява храносмилането.
2.нарушена е и говорната функция.
3.смущения в естетическия облик на лицето,което има старчески вид.
4.тези промени са невъзвратими и се задълбочават с времето и влияят
на психиката на пациента.
Пълното обеззъбяване налага протетично лечение с цели протези.Те са
снемаеми и лежат върху обеззъбените алвеоларни гребени на двете
челюсти,а при горната челюст покриват и твърдото небце.Изработват
се от стоматологични пластмаси,полиметилметакрилати.
При изработването на цели протези се спазват следните условия:
да се осигури добра стабилност и прикрепеност на протезата.
Да се въстановят липсващите структури и пространствените
съотношения.
 Да се подберат изкуствените зъби така,че да се пресъздат
точно зъбните редици и да се постигне добър естетически
вид.
Да се оформят пластмасовите протезни повърхности така,че
да не затрудняват дъвкателната и говорната функция,а така
също дихателната и гълтателната.
II: Елементи на цялата протеза-биологичната основа на целите
протези се състои от лигавицата,покриваща коста на алвеоларните
гребени и на твърдото небце.Това е и протезното поле.
Протезата се състои от:
1.Протезна плака-тя е основата на протезата и лежи върху цялото
протезно поле,контактува изцяло с лигавицата,с изключение на малки
зони,където се разполагат “въздушни” и “облекчителни”камери.Чрез
плаката дъвкателното налягане се предава върху биологичната база по
парафизиологичен път.
Протезно седло-часта от плаката,покриваща алвеоларните
гребени,билото,страничните вестибуларни и лингвални склонове.
Протезната плака се изработва от пластмаса,понякога може и да е
метална,но вестибуларните стени на седлата винаги са от пластмаса.
2.Протезно тяло–чрез него се възпроизвежда изгубената част от
алвеоларния гребен,то е от пластмаса.Изработва се едновременно с
плаката.Тялото е непрекъснато и лежи върху седлото на плаката над
билото на алвеоларния гребен,страничните му стени са направени
така,че да осигурят свобода на движение на езика и устните.От
дъвкателната равнина тялото се свързва с изкуствените зъби,а
вестибуларната му стена е като анатомичната форма на околозъбния
венец и междузъбните папили.
3.Зъбна редица-сбор от изкуствени зъби-пластмасови или
порцеланови,които неподвижно се фиксират върху пластмасовия
алвеоларен гребен на протезното тяло.в нея не се включват
мъдреците,затова всяка зъбна редица е от 14 зъба.
III:Стабилизиране на целите протези-механични и физични методи
и средства-
задържане на протезата-това е устойчивост на целите протези върху
протезното поле по време на физиологичен покой,което означава ,че
протезата не се отлепва и пада от тежеста на теглото си,при
положение,че двете редици не са в контакт.
Стабилност на протезата-устойчивост на протезата по време на
функция.
1.Механични методи и средства-
а)пружини-в страничните вестибуларни области на протезните тела
,вляво и вдясно са фиксирани две еластично извити пружини.Единия
им край е фиксиран към горната протеза,а другия край е фиксиран към
тялото на долната протеза.Действащия фактор е еластичността на двете
пружини,стремежа им да се изправят.Така двете протези се отблъскват
една от друга и се притискат към алвеоларните гребени.Но те
затрудняват дъвченето и говора.
б)утежнени протези-тежеста е фактор,който задържа долната
челюст,но не и горната.Употребяват се тежки пластмаси.Понякога се
прави и метален скелет.
2.Физически методи и средства-
а)Магнитно поле-използва се физичния ефект на силови магнитни
полета и силите на отблъскване.Затова в телата на горната и долната
протеза се вграждат магнити с П-образна или пръчковидна
форма.Разполагат се в областите на малките и големите кътници от
двете страни на съззъбието и се насочват точно един срещу друг с
едноименните си полюси.Така възникналото силово поле и ефектът на
отблъскване притиска протезите към челюстите.
б)адхезия-силата на привличане между повърхностите на две плътно
прилепнали тела-независимо дали са еднородни или разнородни и
какво е агрегатното им състояние.Интензивността и е
правопропорционална на ширината на повърхностите и на плътноста,с
която прилягат една към друга.Затова небната плака се изработва цяла.
в)кохезия-силите на сцепление между градивните единици,вътре в
самото тяло.Тя е най-голяма в твърдите тела.При течностите тя е
правопропорционална зависимост от вискозитета на течноста и
обратнопропорционална на дебелината на слоя.Колкото по-тънък е
подпротезния слюнчен пласт,толкова по-силно се проявява
феномена”капилярност”.
г)атмосферно налягане-то оказва натиск върху околния въздух върху
протезата,и така плаката се притиска към протезното поле.

Въпрос №88
Задържане и стабилизиране на целите протези-биофизични методи
и средства
I:Вътрешна повърхност на плаката-протезната плака,покриваща
протезното поле с възможно най-голяма площ не само намалява
дъвкателното налягане,но и повишава адхезионния ефект.Този ефект е
толкова по-голям,колкото плаката лежи по-плътно върху лигавицата и
копира нейния релеф.Така се повишава капилярноста.Изключително
важни са граничните протезни ръбове,разположени в преходната гънка
между подвижната и неподвижната лигавица на устното
предверие.Така не се пропуска въздух под плаката при покой и при
действие.В това е основния принцип за проява на силите на
атмосферното налягане в условията на устната кухина.
Биофизични средства-
1.Сукция–смукателна камера-представлява кръгла каучукова пластинак
с диаметър 1,5-2см.Ръбовете и са леко издигнати,а средата е
вдлъбната.Монтира се върху купола на небната плака,като
вдлъбнатината е насочена към средната област на твърдото небце.При
притискане на протезата към него въздухът излиза от сукцията,ръбът и
плътно прилепва към лигавицата и се получава малка камера със силно
разреден въздух.Лигавицата се засмуква в нея и трудно може да бъде
отделена.Но при едно такова непрекъснато засмукване лигавицата се
уврежда,затова сукцията отпада от употреба.
2.Въздушна камера-подпротезна камера с разреден въздух.Тя се
вгражда в дебелината на небната пластмасова плака и е дълбока около
1мм.Страничните и стени са вертикални и са под прав ъгъл с дъното и
и със заобикалящата я небна повърхност на плаката.Изработва се от
пластично оловно или полиетиленово фолио,което се фиксира към
опакованите гипсови модели преди поставянето на пластмасата.После
фолиото се маха и така се образува камерата.Плаката се притиска
силно върху лигавицата,която потъва заедно с плаката към коста,а в
областа на камерата въздухът се изтласква,докато дъното и опре до
лигавицата.Действието на въздушната камера не е така вредно както
сукцията,но е временно,защото от негативното налягане лигавицата
атрофира и изпълва празнината.
3.Облекчителна камера-вдлъбната е в дебелината на
ф.374 плаката,но ръбовете и са заоблени,а
страничните и стени са наклонени.
Тя се разполага в области с костни изпъкналости с тънка и
неподатлива лигавица.Прилага се в зоната на рафемедиантната линия
на твърдото небце,където е нейния торус.Камерата огражда торуса и се
оформя според неговата индивидуална форма и големина.Дълбочината
и също е индивидуална,тя е толкова по-дълбока,колкото е по-изпъкнал
торуса.Ако стените и не са наклонени,а ръбовете и не са
заоблени,облекчителната камера може да бъде и въздушна.
4.Радирани линии-предатавляват бразда,вдълбана в върху
ф.375 гипсовия модел.Тя е затворена крива,
обграждаща по-широка зона от протезното
поле.Тези линии трябва да се разполагат
в области с дебела и податлива лигавица.
Ширината на браздата е средно 0,6мм,
дълбочината и зависи от податливоста на лигавицата-от 0,5
до 1мм,а ръбовете и са заоблени.После тези бразди се изпълват с
пластмаса и образуват изпъкнали ръбчета.При притискане на протезата
ръбчетата се впиват в лигавицата,като затварят заградената зона и не
пропускат въздух.Така получаваме камера с голяма площ без да бъде
нарушен контакта между плаката и лигавицата.Но практическите
резултати не винаги са добри.
5.Протезни ръбове и клапанни зони- тук принципа е да има плътен
контакт с цялата повърхност на протезното поле.Така се задейства
ефектът на адхезия,кохезия и капилярност,а цялата плака играе ролята
на една максимално широка въздушна камера.Това означава,че
достъпът на външния въздух следва да бъде затворен от периферните
ръбове на плаката,които са по границите на протезното поле.Затова
ръбовете трябва да са така оформени,че при поставяне на протезата да
отстраняват напълно въздуха под нея и да не позволяват навлизането
му при покой и при действие.така протезния ръб обгражда целия
периферен контур на плаката като затворен клапан,който херметизира
адхезивно-кохезионната система плака-слюнка-лигавица.Това е най-
модерния биофизичен метод.
✽Клапанни зони-зоните,в които се разполагат граничните ръбове на
целите протези.
Клапанните зони на горната и долната челюст във вестибуларната
повърхност имат еднаква тъканна морфология.Това е областа,в която
лигавицата от вестибуларните склонове на алвеоларните гребени се
прегъва и преминава върху вътрешните повърхности на бузите и
устните.
Вестибуларната клапанна зона има три подзони:
а)преходна гънка-тясна сводеста свивка,с която лигавицата
ф.376 преминава оталвеоларния гребен върху
меките тъкани.Тя е дъното на клапан-
ната зона.(1)
 б)неутрална зона-намира се в основите
на алвеоларните гребени до преходната
гънка.Покрита е с лигавица със слаба подвижност и
неподатлива.(2)
в)подвижна зона-граничи с преходната гънка откъм бузите и
устните.Силно подвижна е,защото лигавицата покрива активно
работещи мускули.(3)
✽Вътрешен клапан- гребените са отвесни и ретенционни и
ф.377 това не позволява на протезния ръб да
се отделя от гънката и да влезе въздух
под плаката.Но този клапан не е ефек-
тивен,защото алвеоларните гребени са
наклонени и не са ретенционни.
✽Външен клапан-образува се при плътното прилягане на про-
ф.378 протезния ръб към лигавицата от подви-
жната зона,която при разместване
обвива протезния ръб и не позволява на
навлизането на въздух.
Клапанния ефект във вестибуларната област се осигурява от такъв
протезен ръб,който:лежи плътно върху трите области на клапанната
зона и който е оформен индивидуално като заоблен кант по
периферията на протезната плака.
Клапанната зона на долната челюст е подобна на горната само във
вестибулума.Дистално протезните ръбове възсядат ретромоларните
лигавични туберкули,където не може да стане херметизация.мускулите
на пода на устната кухина активно участват в дъвченето,лигавицата е
тънка и подвижна.затова не може да се получи ефективна клапанна
зона.

Въпрос №89
Задържане и стабилизиране на целите протези.Биомеханични
методи и средства
✥биомеханични методи-методи и средства с механично действие,но
обусловено от наличието на анатомични особености или от
биомеханиката на дъвкателния апарат.
1.Подезични ложи-използват се за стабилизиране на долната протеза
като се използват подезичните пространства.Протезното тяло и плаката
се оформят с вдлъбната форма като ложа.Ложите се издълбават в
областите под малките и под големите кътници в двете лингвални
стени
ф.380 на протезата.Така езика се помества до
протезното тяло по цялата му височина и
върху лингвалните ръбове на плаката.
Така езикът изпълнява ролята на страни-
чна биомеханична опора,която стабилизи-
ра долната цяла протеза срещу трансла-
ционни движения и частично я притиска към протезното поле.
2.Пелотно задържане-пелотите са средства за механично
задържане,които се използват,когато има ретенционни зони в
протезното поле.Пелотата е еластично удължение на ръба на
протезната плака.Когато протезата се постави пелота се отваря,за да
премине през изпъкналия участък и се затваря в подмолната му
част.Пелотите се изработват от огъната еластична стоманена тел.Двата
края на телта се вграждат в протезния ръб,а срещуположния свободен
край на пелота се обвива в пластмасова възглавничка,за да не се увреди
лигавицата.
а)при долната челюст-ретенционните области тук са
ф.381 задмилохиоидните зони.Когато са добре
изразени те служат за двустранно
разположени пелоти.Те имат срещуположно
действие и ако не затрудняват езика и
поглъщането,подобряват задържането и стабилноста на долната
протеза.
б)при горната протеза- налага се при силно развити тубери с
ф.382 дълбоки паратуберни подмоли.в този
случай не може да се постави протезата
без да се нарани лигавицата.Налага се
туберите да бъдат освободени с цената
на нарушена клапанна зона.
Пелотното задържане се прилага и при прогнатично изпъкнал
алвеоларен гребен,и при протеза с ажустирани зъби.
3.Стабилизиращо изкуствено съзъбие- от подреждането на
изкуствените зъби зависи решаването на следните проблеми:
а)осигурява се безтравменно и равномерно предаване на дъвкателното
налягане по цялата повърхност на протезното поле;
б)създават условия за такива артикулационни взаимоотношения,които
да не дестабилизират двете протези.
в)постига се ефектно противодействие срещу дъвкателните сили,които
непрекъснато менят посоката си;
г)осигурява се максимален брой контактуващи повърхности през
артикулационните цикли.
Обикновено подреждането на зъбите се счита за механичен метод,но не
може да не се отчита и основното значение на някои
анатомични,функционални и биомеханични показатели като:видът и
атрофията на алвеоларните гребени,големината на междуалвеоларното
рзастояние,стойноста на междуалвеоларния ъгъл,съотношенията между
двата гребена,равновесните и множествени оклузални и
артикулационни съотношения,принципите на биомеханиката на
дъвкателния апарат.
❇безтравменото предаване на дъвкателното налягане зависи от
големината на изкуствените зъби.Ширината на оклузалните
повърхности трябва да отговаря на ширината на билото на алвеоларния
гребен.Трябва да се използват по-тесни и по-малки изкуствени зъби.
❇стабилизиране на протезите срещу вертикалните сили- става чрез
подреждане на изкуствените зъби точно върху билата на алвеоларните
гребени.Но алвеоларните гребени на двете челюсти претърпяват
различни промени и се разминават.Това затруднява или не е възможно
да бъдат подредени зъбите по билата на алвеоларните гребени в двете
челюсти едновременно.
❇стабилизиране на протезите срещу хоризонталните сили-той е сложен
въпрос и се разглежда в две насоки:
––по отношение на сагитално насочените сили от предна ръбцова до
централна оклузия;
––по отношение на трансверзално насочените сили от странична лява
или от странична дясна до централна оклузия.
Изкуствените зъби трябва да се подредят така,че да създават условия за
безпроблемни плъзгателни движения с най-голям брой контактуващи
повърхности при всички оклузионни позиции на артикулационните
цикли.
А:Стабилизиране при сагиталните,предно-задни движения-посоката им
се определя от късите,но стръмни наклони на кондилния път и на
инцизивния път.За да се получат стабилизиращи дистални контакти,би
трябвало да се употребяват изкуствени зъби с високи и остри
туберкули,с наклони съответващи на наклона на кондилното водене.Но
такива туберкули ще блокират свободното плъзгане и ще причинят
транслации.За това се употребяват зъби с анатомичен релеф,а
разликите между туберкулните и ставните наклони се компенсират
чрез задължително изразяване на сагиталната компенсационна крива.
Б:Стабилизиране при трансверзалните-странични движения-при
движение на долната челюст вляво и дясно ставната главичка от
работната страна извършва предимно ротационно движение,а от
балансиращата -транслационно движение надолу и навътре.
Поради по-ниската позиция на кондила от балансиращата
страна,долната изкуствена зъбна редица се отдалечава от горната-
страничен феномен на Христензен.Силовите плъзгателни контакти от
работната страна се изявяват като ротационен фактор.В резултат
протезните плаки се отлепват и протезата не е стабилна.За да се
избегне това трябва да се осигурят срещуположни артикулационни
контакти между разноименните туберкули на големите
кътници.разстоянието между зъбните редизи се премахва като горните
лингвални туберкули на кътниците се поставят по-ниско,а долните
вестибуларни в по-висока.Така оклузалните повърхности на моларите
ще имат лек вестибуло-лингвален наклон,който изразява
трансверзалната компенсационна крива,която е извита надолу и е
изразена толкова повече,колкото по-стръмен е наклонът на
трансверзалния път на ставата.
Сагиталната компенсационна крива се определя от режещите ръбове на
долните резци на и на кучешките зъби,от вестибуларните туберкули на
малките кътници и от дисталните туберкули на вторите големи
кътници.Трансверзалната компенсационна крива се определя от
първите малки кътници,от вторите малки кътници и от големите
кътници.Двете оклузални криви не се срещат при естественото
съзъбие,но при целите протези те са необходими за да компенсират
рисковете за дестабилизация на протезите.
 Въпрос №90
Технология на целите протези.Отпечатъци и
модели.Индивидуални лъжици(1-3етапи)

I:Първи етап-клиничен-съставя се лечебен план за конкретния

пациент,изучава се общото му състояние,прави се оглед на протезното
поле,преценява се какви са проблемите в него и как могат да бъдат
разрешени.
Отпечатъка трябва да отразява точно и ясно релефа на протезното
поле,да бъде определена ширината и индивидуалната форма на
клапанната зона.Отпечатъците в този етап се взимат със стандартни
лъжици за беззъби челюсти и със розов гипс,но може и с еластични
отпечатъчни материали.Отпечатъка обхваща цялото протезно поле
заедно с вестибуларните сводове.При горната челюст е необходимо да
бъде отразена А-линията и малка част от повърхноста на мекото
небце.За долната се обхващат ретромоларите,ретромилохиоидните и
подезичните области.Но тук има проблем със стандатрната
лъжица,която не приляга добре върху протезното поле и получените
отпечатъци не са точни и ясни.Стандартните ръбове на лъжицата
разтеглят и деформират меките тъкани и лигавицата.по тези и
др.причини тези отпечатъци са предварителни отпечатъци,не са
стабилни и служат за изработване на индивидуална лъжица.
II:Втори етап-лабораторен- от направените предварителни
отпечатъци в първия период се отливат модели от обикновен бял
гипс.Това са помощни модели и върху тях ще се изработват
индивидуални лъжици.Тези лъжици лежат равномерно върху релефа на
протезното поле,осигуряват еднакъв натиск,ръбовете им се оформят
според индивидуалната клапанна зона.Индивидуалните лъжици се
изработват от шеллакови или пластмасови плаки,които са
термопластични и имат стандартни профили за горна и долна
челюст.Много рядко може да се изработват от метал.
Първо,върху модела се очертават границите на протезното поле.Тази
граница не е точна,но служи за определяне мястото на ръбовете на
индивидуалната лъжица.
1.горна челюст- граничната линия обгражда двустранно frenulum labii
superioris и се издига с въсходяща извивка в областа на fossa canina.В
областа на малките кътници слиза надолу,за да заобиколи plikae
gingivibuccalis.По-назад линията преминава в паратуберните
пространства,заобикаля туберитеи се очертава по границата между
твърдото и мекото небце.В цялата вестибуларна област линията лежи в
дъното на
ф.386 на свода на преходната гънка.

2.Долна челюст- при нея границата загражда frenulum labii inferioris и

слиза надолу във фронталната клапанна зона.При малките кътници
границата се извива нагоре,а след това отново следва дъното на
клапанната зона.Дисталната граница
ф.387 се очертава върху tuberculum retro-
molare.Лингвалните насочени надолу
се очертават през ретромилохиоидните
области напред,заобикалят слюнчените
жлези и минават по границата между
неподвижната лигавица и пода на
устаната кухина.Границите в предните лингвални области
са над слюнчените отвори.
3.Изработване на индивидуална лъжица-Термопластичната плака се
нагрява на спиртна лампа,полага се върху гипсовия модел и се
притиска към него.След като се оформи краищата на плаката се
изрязват на 2мм оклузално от очертаните вестибуларни
граници.Дисталната граница на горната лъжица се изрязва на 2-3мм зад
А-линията,а долната лъжица трябва да обхване целия туберкул на
ретромоларите.Така се получава лъжица с равномерно скъсени и
разширени ръбове,които следват индивидуалните клапанни
контури.Накрая се поставя дръжка.Лъжицата може да се изработи от
пластмаса.
III:Трети етап-клиничен- окончателните отпечатъци се взимат по
различни клинични методи,в зависимост от особеностите на
протезното поле.В зависимост от използвания метод се различават
функционални,компресионни,разтоварващи,идр.отпечатъци.За всеки
метод има съответен отпечатъчен материал.Окончателния отпечатък
трябва да отразява ясно и точно релефа на протезното поле,а ръбовете
му да отразяват точните граници на клапанната зона.Повърхноста му и
ръбовете ще бъдат възпроизведени после от пластмасовата протеза.