Поддържаща пародонтална терапия (Фаза III пародонтална

терапия)
Д-р. Михаил Танев

Поддържащата пародонтална терапия формира интегрална част от цялостната рамка на

пародонтална терапия, като може да се разгледа като „продължение“ на активното
пародонтално лечение. Поддържащата терапия започва незабавно след приключване на
активната пародонтална терапия и се продължава при определени интервали за целия живот
на съзъбието/имплантите на пациента. Преминаването на лечението от активно към
поддържащо е ключова стъпка в цялостното пародонтално лечение и изисква внимателно
планиране.

Обосновка: Поддържащата пародонтална терапия трябва да превантира активирането или

рецидивирането на пародонталното заболяване.

Цел: Основната цел на поддържащото лечение е супервизия (наблюдение), контрол и

превантивни мерки срещу развитието на пародонталното заболяване от страна на пациента и
лекуващия специалист, за да се запази здраво и функционално съзъбие за максимално дълго
време.

Задачи: Основните задачи на поддържащата фаза на лечение са три:

• Поддържане на здрава и функционална орална среда

• Запазване и поддържане на костната пародонтална поддръжка и нивото на клинично
прикрепяне (CAL)
• Периодичен мониторинг и контрол на домашните орално-хигиенни грижи

1.Основни части на посещение от поддържащата фаза – схема:

Част 1 – Изследване:

o Промени в медицинската анамнеза, настъпили след активното

пародонтално лечение
o Изследване за наличие на орални лезии по мукозата
o Статус на текущата орална хигиена – плакови и калкулус индекси
o Гингивални промени – цвят,консистенция, позиция, контур, кървене
o ДДС изследване
o Развитие на подвижност
o Промени в оклузалната хармония
o Ресторативни и протетични промени

Част 2 – Лечебни мерки:

o Инструкции за орална хигиена (ако се налага), насърчават се успехите на

пациента
o Изпълнява се професионална орална хигиена (SRP)
o При нужда – зоново-специфична химическа иригация или топикално
антимикробиално лечение
 Част 3 – Регистриране и мониториране

o Вписване на посещението и находките в индивидуалния лечебен план

o Дискусия на наблюденията с пациента
o Определяне на следващата визита или насочване на пациента към друг специалист

2. Конкретни терапевтични модалности при изпълнението на поддържаща пародонтална

терапия

А) Част 1 – Изследване: В тази част от посещението, клиницистът се фокусира основно върху

промени, настъпили след активното лечение. Оценява се нивото на оралната хигиена на
пациента, най-често чрез индескна система с визуализация на плаката. Отбелязват се всички
промени в медицинската анамнеза на пациента – рутинно приемани медикаменти, общи
заболявания с обостряне или поява след активното пародонтално лечение. Провежда се
оценка на ДДС, гингивален статус и периимплантен статус. Оралната мукоза се инспектира за
новопоявили се лезии или статуса на предишно изследваните. Назначават се рентгенови
снимки на определени места – най-често при промяна на ДДС на определени джобове спрямо
инициалното изследване. Рутинни рентгенографии се назначават на места с възстановявания,
проведена костна хирургия или кървене от джобове, отчетено при поддържащата визита.

Б) Част 2 – Лечение: Изпълняват се контрол на плаковото ниво, отстраняване на зъбен камък и

заглаждане на кореновата повърхност (SRP). Не се инструментират субгингивално сулкуси с
нормална дълбочина на сондиране (до 3 мм). При резидуални или персистиращи
пародонтални джобове, неподлежащи на корективно лечение, се прилага субгингивална
медикация след SRP.

В) Част 3 – Мониториране и регистриране: Основният фокус на този елемент от поддържащата

терапия е определянето на интервали за контролни визити. Определянето им се съобразява с
индивидуалния случай и няколко фактора от ключово значение:

o Тежест на заболяването: Колкото по-екстензивна костна загуба, засегнати фуркации,

мекотъканни промени или подвижност на зъби – толкова по-чести поддържащи визити.
o Ефективност на домашната хигиена: Колкото по-ефективна орална хигиена провежда
пациента, толкова по-малка честота на контролните визити.
o Степен на овладяване на възпалителния процес: Постигането на пълна колагенизация
на тъканите с всички белези на клинично здраве на оралната мукоза (цвят,
консистенция, контур, позиция и пр.) намалява честотата на поддържащите визити

3. Мениджмънт на определени типове пациенти в поддържаща терапия

o Пациенти, които демонстрират пропуски в орално-хигиенните грижи изискват по-чести

поддържащи визити и по-честа инструментация
o Пациенти, при които хирургичната корективна фаза е невъзможна (отказ от пациента
или контраиндикации), също изискват по-чести поддържащи визити с регулярна
субгингивална инструментация
o Хоспитализирани пациенти за повече от 3 седмици изискват провеждане на
поддържаща фаза в болнични условия, ако състоянието им го позволява
o Минималният интервал за поддържаща визита е 1 месец, максималният – веднъж
годишно.
 o Поддържащата пародонтална терапия може да комбинира различни типове
проследяване и контрол чрез различни времеви интервали. Тя може да оценява
оздравителен процес, орално-хигиенен режим и активност на пародонтално
заболяване.

Примерна схема за провеждане на поддържаща пародонтална терапия при пациент с

проведена хирургична терапия в корективната фаза:

o 1-ва седмица след хирургичното лечение – оценка на оздравителен процес

o 2-ра седмица след хирургичното лечение – оценка на оздравителен процес
o 4-та седмица след хирургичното лечение – оценка на оздравителен процес
o 2-ри месец след хирургичното лечение – оценка на оздравителен процес
o 4-ти месец – контролна визита, ДДС, оценка на орална хигиена
o 6-ти месец – контролна визита, ДДС, рентгенографии, инструментация, реоценка на
кооперативността на пациента
o 12-ти месец – контролна визита, ДДС, инструментация
o Всеки следващ интервал е на 6 месеца