BDS EN ISO 14001-2015 - BG - TRG

BUREAU VERITAS БДС EN ISO 14001:2015
ПРЕДНАЗНАЧЕНО САМО ЗА ОБУЧЕНИЕ
БДС EN ISO 14001:2015
СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ

НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Изисквания
1. Обект и област на приложение

Този международен стандарт посочва изискванията на система за управление по околна
среда, които организацията може да използва за повишаване на резултатността си спрямо
околната среда. Този международен стандарт е предназначен за използване от организация,
която се стреми да управлява отговорностите си за околната среда по системен начин, който
допринася за екологичния стълб на устойчивостта.
Този международен стандарт подпомага организацията в постигането на очакваните резултати
от нейната система за управление по околна среда, които носят добавена стойност за
околната среда, за самата организация и за заинтересованите страни. В съответствие с
политиката по околна среда на организацията очакваните резултати от системата за
управление по околна среда включват:
 подобряване на резултатността спрямо околната среда
 изпълнение на задълженията за спазване
 постигане на целите по околна среда
Този международен стандарт е приложим за всяка организация, независимо от нейния размер,
вид и естество, и се прилага за аспектите на околната среда за дейностите, продуктите и
услугите, за които организацията е определила, че може да контролира или да повлиява, като
отчита перспективата на жизнения цикъл. Този международен стандарт не посочва
специфични критерии за резултатност спрямо околната среда.
За системно подобряване на управлението по околна среда може да бъде ползван целият
международен стандарт или части от него. Претенциите за съответствие с този международен
стандарт обаче не са приемливи, освен ако всички изисквания са включени в системата за
управление по околна среда на организацията и са изпълнени без изключение.
2. Нормативни позовавания
Няма нормативни позовавания.
3. Термини и определения
За целите на този документ се използват следните термини и определения.
3.1 Термини, свързани с организацията и лидерството
3.1.1
система за управление
система от взаимосвързани или взаимодействащи си елементи на организация (3.1.4) за
установяване на политики и цели (3.2.5) и процеси (3.3.5) за постигане на тези цели.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Системата за управление може да се отнася до една или до
няколко сфери (например качество, околна среда, здраве и безопасност при работа, енергия,
финансово управление).
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Елементите на системата включват структурата, ролите и
отговорностите, планирането и дейността, оценката на резултатността и усъвършенстването
на организацията.
ЗАБЕЛЕЖКА 3 към термина: Обхватът на системата за управление може да включва

организацията изцяло, специфични и определени функции на организацията, специфични и
определени части на организацията или една или повече функции в група от организации.
1
3.1.2
система за управление по (отношение на) околна среда
част от системата за управление (3.1.1), използвана да се управляват аспекти на околната
среда (3.2.2), за изпълняване на задълженията за спазване (3.2.9) и за справяне с риска и
възможностите (3.2.11)
3.1.3
политика по (отношение на) околна среда
намерения и посока на развитие на организацията (3.1.4) по отношение резултатността спрямо
околната среда (3.4.11), официално заявени от нейното висше ръководство (3.1.5).
3.1.4
организация
лице или група от хора, които имат собствени функции с отговорности, органи и връзки за
постигане на целите (3.2.5) си
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Понятието за организация включва, но не се ограничава до
регистрирани или не публичен или частен едноличен търговец, компания, акционерно
дружество, фирма, предприятие, държавен орган, партньорство, благотворителна организация
или институция, или част или комбинация от тях.
3.1.5
висше ръководство
лице или група от хора, които ръководят и контролират организацията (3.1.4) на най-високото
ниво.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Висшето ръководство има правомощията да делегира права и да
предоставя ресурси в рамките на организацията.
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Ако обхватът на системата за управление (3.1.1) включва само
част от организацията, понятието висше ръководство се отнася до тези, които ръководят и
контролират тази част от организацията.
3.1.6
заинтересована страна
лице или организация (3.1.4), които могат да въздействат, да бъдат засегнати или да се
възприемат като засегнати от решение или дейност.
ПРИМЕР: Клиенти, общности, доставчици, регулатори, неправителствени организации,
инвеститори и служители.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: „Да се възприемат като засегнати” означава, че организацията е
била уведомена за това възприемане.
3.2 Термини, свързани с планирането
3.2.1
околна среда
средата, в която действа организацията (3.1.4), включително въздухът, водата, земята,
природните ресурси, флората, фауната, хората и техните взаимодействия
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Средата може да обхваща от една организация до местна,
регионална и глобална система.
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Средата може да се описва от гледна точка на биологично
разнообразие, екосистеми, климат или други характеристики.
3.2.2
аспект на околната среда
елемент от дейностите, продуктите или услугите на дадена организация (3.1.4), които
взаимодействат или могат да взаимодействат с околната среда (3.2.1)
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Аспектът на околната среда може да доведе до въздействие(я)
върху околната среда (3.2.4). Значим аспект на околната среда е този, който има или може да
2
има едно или повече значително(и) въздействие(я) върху нея.

ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Значимите аспекти на околната среда се определят от
организацията, като се използват един или повече критерии.
3.2.3
условие на околната среда
състояние или характеристика на околната среда (3.2.1), както са определени в даден момент
от време.
3.2.4
въздействие върху околната среда
неблагоприятна или благоприятна промяна на околната среда (3.2.1), която изцяло или
частично е резултат от аспектите на околната среда (3.2.2) на организацията (3.1.4)
3.2.5
цел
резултат, който трябва да бъде постигнат
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Целта може да бъде стратегическа, тактическа или оперативна.
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Целите може да се отнасят до различни сфери (като финанси,
здраве и безопасност при работа и цели по околна среда) и може да се поставят на различни
нива (като стратегическо, в рамките на организацията, на проекта, продукта, услугата и
процеса (3.3.5).
ЗАБЕЛЕЖКА 3 към термина: Целта може да се изрази по други начини, например като очакван
резултат, намерение, оперативен критерий, като цел по околна среда (3.2.6) или чрез
използване на други думи с подобно значение (например стремеж, задача или планиран
резултат).
3.2.6
цел по (отношение на) околна среда
цел (3.2.5), поставена от организацията (3.1.4) в съответствие с нейната политика по околна
среда (3.1.3).
3.2.7
предотвратяване на замърсяване
използване на процеси (3.3.5), практики, техники, материали, продукти, услуги или енергия за
избягване, намаляване или контрол (поотделно или в комбинация) на образуването,
емитирането или изхвърлянето на всякакъв вид замърсители или отпадъци с оглед
намаляване на неблагоприятни въздействия върху околната среда (3.2.4).
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Предотвратяване на замърсяването може да включва
намаляване или отстраняване на източника; промени в процесите, продуктите или услугите;
ефективно използване на ресурсите; алтернативни материали и източници на енергия;
повторна употреба; оползотворяване; рециклиране; възстановяване; или третиране на
отпадъци.
3.2.8
изискване
потребност или очакване, което е обявено, обичайно подразбиращо се или задължително.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: „Обичайно подразбиращо се” означава, че да се подразбира
разглежданата потребност или очакване е рутина или общоприета практика за организацията
(3.1.4) и заинтересованите страни (3.1.6).
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Установено изискване е изискване, обявено например в
документирана информация (3.3.2).
ЗАБЕЛЕЖКА 3 към термина: Изисквания, различни от законовите изисквания, стават
задължителни, щом организацията реши да ги спазва.
3
3.2.9
задължения за спазване (предпочитан термин)
правни и други изисквания (приет термин) правни изисквания (3.2.8), които организацията
(3.1.4) трябва да спазва, или други изисквания, които организацията трябва или избира да
спазва.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Задълженията за спазване се отнасят за системата за
управление по околна среда (3.1.2).
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Задължения за спазване могат да произтекат от задължителни
изисквания, като приложимите законови и подзаконови разпоредби, или от доброволни
ангажименти, като организационни и промишлени стандарти, договорни взаимоотношения,
кодекси за добри практики и споразумения с обществени групи или неправителствени
организации.
3.2.10
риск
ефект на неопределеност
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Ефектът представлява отклонение от очакваното – положително
или отрицателно
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Неопределеност е състоянието, дори на частичен недостиг на
информация, отнасяща се до разбирането или знанието за събитие, последствията от него или
вероятността за настъпването му.
ЗАБЕЛЕЖКА 3 към термина: Често рискът се характеризира с позоваване на потенциални
„събития” (както са определени в ISO Guide 73:2009, 3.5.1.3) и „последствия” (както са
определени в ISO Guide 73:2009, 3.6.1.3), или на комбинация от тях.
ЗАБЕЛЕЖКА 4 към термина: Рискът често се изразява във вид на комбинация от
последствията от събитие (включително изменения в обстоятелствата) и свързаната с тях
„вероятност” (както е определена в ISO Guide 73:2009, 3.6.1.1) за настъпване.
3.2.11
рискове и възможности
потенциални неблагоприятни ефекти (заплахи) и потенциални благоприятни ефекти
(възможности).
3.3 Термини, свързани с поддържането и дейността
3.3.1
компетентност
способност за прилагане на знания и умения за постигането на желани резултати.
3.3.2
документирана информация
информация, която изисква да бъде контролирана и поддържана от организацията (3.1.4) и
средата, в която се съдържа.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Документираната информация може да бъде във всякакъв
формат и на всякакъв носител и от всякакъв източник.
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Документираната информация може да се отнася до:
 системата за управление по околна среда (3.1.2), включително свързаните с нея
процеси (3.3.5)
 информация, създадена с оглед дейността на организацията (може да бъде цитирана
като документация);
 доказателство за постигнати резултати (могат да бъдат цитирани като записи).
4
3.3.3
жизнен цикъл
последователни и взаимносвързани етапи от продуктовата система (или системата за услуги)
от набавянето на суровините или получаването от природни ресурси до окончателно
унищожаване.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Стадиите на жизнения цикъл включват набавяне на суровини,
проектиране, производство, транспортиране/доставка, използване, обработка при излизане от
употреба и окончателно обезвреждане.
[ИЗТОЧНИК: ISO 14044:2006, 3.1, изменен – Думите „(или услуга)” са добавени към
определението и е добавена ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина].
3.3.4
външно изпълнение (действие)
сключване на споразумение, съгласно което външна организация (3.1.4) извършва част от
дейност или процес (3.3.5) на организацията.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Външната организация е извън обхвата на системата за
управление (3.1.1), въпреки че действието или процесът, изпълнени от нея, са в обхвата.
3.3.5
процес
съвкупност от взаимосвързани или взаимодействащи дейности, която преобразува входните
суровини в изходни продукти.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Процесите могат да бъдат документирани или не.
3.4 Термини, свързани с оценяване на резултатността и подобряване
3.4.1
одит
системен, независим и документиран процес (3.3.5) за получаване на одитни доказателства и
обективното им оценяване, за да се определи степента на изпълнение на одитните критерии.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Вътрешният одит се извършва от самата организация (3.1.4) или
от външна страна от нейно име.
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Одитът може да е комбиниран (комбинира две или повече
сфери).
ЗАБЕЛЕЖКА 3 към термина: Независимост може да се демонстрира чрез липсата на
отговорност за дейността, която се одитира, или липсата на пристрастие и конфликт на
интереси
ЗАБЕЛЕЖКА 4 към термина: „Одитното доказателство” се състои от проверими записи,
изявления на факти или друга информация, които са свързани с одитните критерии и са
проверими, а „одитни критерии” са набор от политики, процедури или изисквания (3.2.8),
използвани като критерии, спрямо които се сравняват одитните доказателства, както е
определено в ISO 19011:2011, т. 3.2 и т. 3.3 съответно.
3.4.2
съответствие
изпълняване на изискване (3.2.8)
3.4.3
несъответствие
неизпълняване на изискване (3.2.8)
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Несъответствието се отнася до изисквания в този международен
стандарт и допълнителни изисквания на системата за управление по околна среда (3.1.2),
които организацията (3.1.4) въвежда за себе си.
5
3.4.4
коригиращо действие
действие за отстраняване на причината за несъответствие (3.4.3) и предотвратяване на
повторното му появяване.
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Може да има повече от една причина за несъответствие.
3.4.5
постоянно подобряване
постоянно повтаряща се дейност за повишаване на резултатността (3.4.10)
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Повишаването на резултатността се отнася до използването на
системата за управление по околна среда (3.1.2) за подобряване на резултатността по околна
среда (3.4.11) в съответствие с политиката по околна среда (3.1.3) на организацията (3.1.4).
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Не е необходимо дейността да се извършва едновременно във
всички области или без прекъсване.
3.4.6
ефективност
степен, до която са реализирани планираните дейности и са постигнати планираните
резултати.
3.4.7
индикатор
представяне по измерим начин на състоянието или статуса на действия, управление или
условия.
[ИЗТОЧНИК: ISO 14031:2013, 3.15]
3.4.8
наблюдение
определяне на състоянието на система, процес (3.3.5) или дейност
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: За определяне на статуса би могло да са необходими проверка,
надзор или критично наблюдение.
3.4.9
измерване
процес (3.3.5) за определяне на стойност
3.4.10
резултатност
измерим резултат
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: Резултатът може да е свързан с количествени или качествени
констатации.
ЗАБЕЛЕЖКА 2 към термина: Резултатът може да е по отношение на управлението на
дейности, процеси (3.3.5), продукти (включително услуги), системи или организации (3.1.4).
3.4.11
резултатност спрямо околната среда
резултатност (3.4.10) по отношение на управлението на аспектите на околната среда (3.2.2).
ЗАБЕЛЕЖКА 1 към термина: За системата за управление по околна среда (3.1.2) резултатите
могат да бъдат измервани спрямо политиката по околна среда (3.1.3) на организацията (3.1.4),
целите по околна среда (3.2.6) или друг критерий, като се използват индикатори (3.4.7).
6
4 Контекст на организацията
4.1 Разбиране на организацията и нейния контекст
Организацията трябва да определи външните и вътрешните обстоятелства, които са от
значение за нейната цел и които влияят на нейната способност за постигане на очакваните
резултати на своята система за управление по околна среда. Такива въпроси трябва да
включват условията на околната среда, които се засягат или могат да бъдат засегнати от
организацията.
4.2 Разбиране на потребностите и очакванията на заинтересованите страни

Организацията трябва да определи:
a) заинтересованите страни, които са свързани със системата за управление по околна
среда;
b) съответните потребности и очаквания (т.е. изисквания) на тези заинтересовани страни;
c) кои от тези потребности и очаквания стават нейни задължения за спазване;
4.3 Определяне на обхвата на системата за управление по околна среда

Организацията трябва да определи границите и приложимостта на системата за управление
по околна среда, за да установи нейния обхват.
Когато се определя обхватът, организацията трябва да вземе предвид:
a) външните и вътрешните обстоятелства, посочени в т. 4.1;
b) задълженията за спазване, посочени в т. 4.2;
c) своите организационни звена, функции и физически граници;
d) своите дейности, продукти и услуги;
e) своите правомощия и способност да упражнява контрол и да оказва влияние.
След като веднъж вече обхватът е определен, всички дейности, продукти и услуги на
организацията в рамките на този обхват е необходимо да бъдат включени в системата за
управление по околна среда.
Обхватът трябва да бъде достъпен и да бъде поддържан във вид на документирана
информация.
4.4 Система за управление по околна среда

За постигане на очакваните резултати, включително повишаване на своята резултатност
спрямо околната среда, организацията трябва да създаде, прилага, поддържа и постоянно
подобрява системата за управление по околна среда, включително необходимите процеси и
тяхното взаимодействие, в съответствие с изискванията на този международен стандарт.
При установяването и поддържането на системата за управление по околна среда
организацията трябва да вземе предвид знанията, получени от т. 4.1 и т. 4.2.
5 Лидерство
5.1 Лидерство и ангажираност
Висшето ръководство трябва да демонстрира своето лидерство и ангажираността си по
отношение на системата за управление по околна среда, като:
a) поема отговорност за ефективността на системата за управление по околна среда;
b) осигурява политиката по околна среда и целите по околна среда да са съвместими със
стратегическата посока на развитие и контекста на организацията;
c) осигурява интегрирането на изискванията на системата за управление по околна среда
в бизнес процесите на организацията;
d) осигурява наличност на ресурсите, необходими за системата за управление по околна
среда;
7
e) информира за важността на ефективното управление по околна среда и спазването на

изискванията на системата за управление по околна среда
f) осигурява системата за управление по околна среда да постига очакваните резултати
g) насочва и подпомага хората да допринасят за ефективността на системата за
управление по околна среда
h) насърчава постоянно подобряване
i) подкрепя подходящите управленски функции да доказват лидерството си в своите
сфери на отговорност
ЗАБЕЛЕЖКА: Позоваването на „бизнес” в този международен стандарт може да се тълкува по-
широко, като означава онези дейности, които са от водещо значение за целите на
съществуването на организацията.
5.2 Политика по околна среда

Висшето ръководство трябва да създаде, прилага и поддържа политика по околна среда, която
в дефинирания обхват на неговата система за управление по околна среда:
a) е подходяща за целта и контекста на организацията, включително естеството, мащаба и
въздействията върху околната среда, които оказват нейните дейности, продукти и
услуги;
b) осигурява рамката за определяне на цели по околна среда;
c) включва ангажимент за опазването на околната среда, включително предотвратяване
от замърсяване и други специфични ангажименти, свързани с контекста на
организацията
ЗАБЕЛЕЖКА: Друг специфичен ангажимент(и) за опазване на околната среда може да включва
устойчиво използване на ресурсите, смекчаване и адаптация към изменението на климата и
опазване на биологичното разнообразие и екосистемите.
d) включва ангажимент за изпълнение на задълженията си за спазване
e) включва задължение за постоянно подобряване на системата за управление по околна
среда за повишаване на резултатността спрямо околната среда;
Политиката по околна среда трябва да:
 бъде поддържана във вид на документирана информация
 бъде оповестена в организацията
 бъде достъпна за заинтересованите страни
5.3 Роли, отговорности и правомощия в организацията

Висшето ръководство трябва да гарантира, че отговорностите и правомощията за съответните
функции са разпределени, оповестени и разбрани в организацията.
Висшето ръководство трябва да разпредели отговорностите и правомощията за:
a) осигуряване на съответствието на системата за управление по околна среда с
изискванията на този международен стандарт;
b) докладване пред висшето ръководство на резултатността от системата за управление
по околна среда, включително резултатността спрямо околната среда.
6. Планиране
6.1 Действия за овладяване на рисковете и възможностите
6.1.1 Общи положения
Организацията трябва да въведе, прилага и поддържа процесите, необходими за изпълнение
на изискванията в т. 6.1.1 до т. 6.1.4.
При планирането на система за управление по околна среда организацията трябва да има
предвид:
8
a) въпросите, посочени в т. 4.1;

b) изискванията, посочени в т. 4.2;
c) обхвата на системата си за управление по околна среда
и да определи риска и възможностите, свързани с аспектите на околната среда (виж 6.1.2),
задълженията за спазване (виж 6.1.3) и други въпроси и изисквания, определени в т. 4.1 и т.
4.2, които трябва да са насочени към:
 осигуряване системата за управление по околна среда да може да постигне очакваните
резултати
 предотвратяване или намаляване на нежеланите въздействия, включително
възможността външните условия на околната среда да влияят на организацията
 постигане на постоянно подобряване
В обхвата на системата за управление по околна среда организацията трябва да определи
потенциалните извънредни ситуации, включително тези, които могат да имат въздействие
върху околната среда.
Организацията трябва да поддържа документирана информация за своите:
 рискове и възможности, на които да бъде обърнато внимание
 необходимите процеси в т. 6.1.1 до т. 6.1.4 до степен, осигуряваща увереност, че
процесите се извършват, както са планирани;
6.1.2 Аспекти на околната среда

В дефинирания обхват на системата за управление по околна среда организацията трябва да
определи аспектите на околната среда на своите дейности, продукти и услуги, които тя може
да контролира, и онези, върху които може да въздейства, и свързаните с тях въздействия
върху околната среда, като има предвид перспективата на жизнения цикъл.
При определяне на аспектите на околната среда организацията трябва да вземе предвид:
a) промените, включително планирани или нови обстоятелства и нови или променени
дейности, продукти и услуги
b) анормални условия и основателно предвидими аварийни ситуации
Организацията трябва да определи онези аспекти, които имат или могат да имат значимо
въздействие върху околната среда, т.е. значимите аспекти на околната среда, като използва
установените критерии.
Организацията трябва да оповести по подходящ начин своите значими аспекти на околната
среда сред различни нива и функции в организацията.
Организацията трябва да поддържа документирана информация за своите:
 аспекти на околната среда и свързаните с тях въздействия върху околната среда;
 критерии, използвани за определяне на значимите аспекти на околната среда;
 значими аспекти на околната среда.
ЗАБЕЛЕЖКА: Значимите аспекти на околната среда могат да доведат до риск и възможности,
свързани с неблагоприятни въздействия върху околната среда (заплахи) или благоприятни
въздействия върху околната среда (възможности).
6.1.3 Задължения за спазване

Организацията трябва да:
a) определи и има достъп до задълженията за спазване, свързани с нейните аспекти на
околната среда;
b) определи как тези задължения за спазване се прилагат за организацията;
c) вземе предвид тези задължения за спазване при установяване, прилагане, поддържане
и постоянно подобряване на своята система за управление по околна среда.
9
Организацията трябва да поддържа документирана информация за своите задължения за

спазване.
ЗАБЕЛЕЖКА: Задълженията за спазване могат да доведат до риск и възможности за
6.1.4 Планирани действия

Организацията трябва да планира:
a) да предприеме действия, насочени към:
1) значими аспекти на околната среда;
2) задължения за спазване;
3) рискове и възможности, определени в 6.1.1;
b) как да:
1) интегрира и изпълнява дейности в процесите на своята система за управление по
околна среда (виж 6.2, точка 7, точка 8 и точка 9.1) или други бизнес процеси;
2) оценява ефективността на тези дейности (виж 9.1).
При планиране на тези дейности организацията трябва да има предвид технологичните си
възможности и своите финансови, експлоатационни и бизнес изисквания.
6.2 Цели по околната среда и планиране на дейностите за тяхното постигане

6.2.1 Цели по околната среда
Организацията трябва да създаде цели по околната среда на съответните функции и нива,
като вземе предвид своите значими аспекти на околната среда и свързаните задължения за
спазване и като отчита свързания риск и възможностите.
Целите по околната среда трябва да бъдат:
a) в съответствие с политиката по околна среда;
b) измерими (ако е практически възможно);
c) подложени на наблюдение;
d) оповестявани;
e) актуализирани, когато е подходящо.
Организацията трябва да поддържа документирана информация за целите по околната среда.
6.2.2 Планиране на действия за постигане на целите по околната среда

Когато планира как да постигне своите цели по околната среда, организацията трябва да
определи:
a) какво ще бъде направено;
b) какви ресурси ще се изискват;
c) кой ще бъде отговорен;
d) кога ще приключи;
e) как ще се оценят резултатите, включително индикатори за наблюдение на напредъка
към постигането на измерими цели по околната среда (виж 9.1.1).
Организацията трябва да разглежда как може да интегрира в своите бизнес процеси дейности
за постигане на целите си по околната среда.
10
7. Поддържане
7.1 Ресурси
Организацията трябва да определи и предостави ресурсите, необходими за създаването,
прилагането, поддържането и постоянното подобряване на системата за управление по околна
среда.
7.2 Компетентност
a) определи необходимата компетентност на лицето (лицата), извършващо(и) задачи за
нея, под неин контрол, които оказват въздействие върху резултатността спрямо
околната среда и способностите ѝ да изпълни своите задължения за спазване;
b) гарантира, че тези лица са компетентни на базата на подходящо образование, обучение
или опит;
c) определи потребностите от обучение, свързани с нейните аспекти на околната среда и
системата ѝ за управление по околна среда;
d) когато е приложимо, да предприеме действия за придобиване на необходимата
компетентност и да оцени ефективността от предприетите действия.
ЗАБЕЛЕЖКА: Подходящите действия могат да включват например предоставянето на
обучение за, менторство от, или преназначаване на настоящи служители, или наемане на, или
сключване на договор с компетентни лица.
Организацията трябва да поддържа подходяща документирана информация като
доказателство за компетентност.
7.3 Осъзнаване
Организацията трябва да осигури, че лицата, работещи под неин контрол, са информирани
относно:
a) политиката по околна среда;
b) значимите аспекти на околната среда и съответните реални или потенциални
въздействия върху околната среда, свързани с тяхната работа;
c) важността на техния принос за ефикасността на системата за управление по околна
среда, включително ползите от повишена резултатност спрямо околната среда;
d) последствията от неспазване на изискванията на системата за управление по околна
среда, включително неизпълнение на задълженията за спазване на организацията.
7.4 Обмен на информация

Организацията трябва да създаде, прилага и поддържа процеса(ите), необходим за вътрешен
и външен обмен на информация, свързан със системата за управление по околна среда,
включително:
a) за това, което ще съобщава;
b) кога ще съобщава;
c) на кого ще съобщава;
d) как ще съобщава.
При създаването на процеса(ите) си на обмен на информация организацията трябва да:

 взема предвид своите задължения за спазване;
 осигурява съответствието на съобщаваната информация за околната среда с
информацията, генерирана в системата за управление по околна среда, и нейната
достоверност;
11
Организацията трябва да отговаря на съответни съобщения за нейната система за управление

по околна среда.
Организацията трябва да поддържа документирана информация като доказателство за

осъществения обмен на информация, когато е подходящо.
7.4.2 Вътрешен обмен на информация

a) извършва вътрешен обмен на информация относно системата за управление по околна
среда между различните нива и функции на организацията, включително промени в
системата за управление по околна среда, когато е подходящо;
b) осигурява нейният процес(и) на обмен на информация да дава(т) възможност на
хората, които изпълняват задачи под контрола на организацията, да допринесат за
постоянното подобряване.
7.4.3 Външен обмен на информация

Организацията трябва да оповестява навън информация, която се отнася до системата за
управление по околна среда, както е създадена в процеса(ите) за обмен на информация на
организацията и както се изисква от задълженията ѝ за спазване.
7.5 Документирана информация

Системата за управление по околна среда на организацията трябва да включва:
a) документирана информация, изисквана от този международен стандарт
b) документирана информация, определена от организацията като необходима за
ефективността на системата за управление по околна среда
ЗАБЕЛЕЖКА: Обхватът на документираната информация за системата за управление по

околна среда може да е различен за различните организации поради:
 размера на организацията и вида на дейностите, процесите, продуктите и услугите
 необходимостта от демонстриране на изпълнението на задълженията ѝ за спазване
 комплексността на процесите и взаимодействията между тях
 компетентността на хората, които работят под контрола на организацията
7.5.2 Създаване и актуализиране

За създаването и актуализирането на документираната информация организацията трябва да
осигури подходящи:
a) идентификация и описание (например заглавие, дата, автор или регистрационен
номер);
b) формат (например език, софтуерна версия, графики) и носител (например хартия,
електронен);
c) преглед и одобрение за подходящност и адекватност.
7.5.3 Управление на документираната информация

Документираната информация, изисквана от системата за управление по околна среда и от
този международен стандарт, трябва да бъде управлявана, за да се осигури, че:
a) е достъпна и подходяща за използване, където и когато е необходимо;
b) е защитена по подходящ начин (например срещу нарушаване на професионална тайна,
неправилно използване или нарушение на целостта).
За управление на документираната информация организацията трябва да приложи следните

дейности, когато е необходимо:
12
a) разпределение, достъп, възстановяване и използване;

b) съхраняване и защита, включително запазване на четливостта;
c) управление на измененията (например контрол на изданията);
d) съхраняване и унищожаване.
Документираната информация с външен произход, определена от организацията като

необходима за планирането и функционирането на системата за управление по околна среда,
трябва да бъде идентифицирана по подходящ начин и да бъде управлявана.
ЗАБЕЛЕЖКА: Достъпът може да означава решение, свързано с даване на право само да се

чете документираната информация или право и правомощие да се чете и да се внасят
изменения в документираната информация.
8. Дейности
8.1 Оперативно планиране и управление
Организацията трябва да създава, изпълнява, управлява и поддържа процесите, необходими

за удовлетворяване на изискванията на системата за управление по околна среда и за
изпълнение на дейностите, посочени в 6.1 и 6.2, като:
 създаване на оперативни критерии за процеса(ите);
 упражняване на контрол на процеса(ите) в съответствие с оперативните критерии;
ЗАБЕЛЕЖКА: Контролът може да включва инженерни проверки и процедури. Проверките могат

да се извършват, като се следва йерархията (например елиминация, заместване,
административна) и могат да се използват самостоятелно или в комбинация.
Организацията трябва да управлява планираните изменения и да анализира последствията от

непредвидени изменения и ако е необходимо, да предприема действия за ограничаване на
всяко неблагоприятно въздействие.
Организацията трябва да осигури, че процесите, възложени на външен изпълнител, се

управляват. Видът и степента на контрол и въздействие, които ще се прилагат за този(тези)
процес(и), трябва да се определят в системата за управление по околна среда.
В съответствие с перспективата на жизнения цикъл организацията трябва да:

a) въвежда контрол, когато е приложимо, за да гарантира, че екологичното(ите)
изискване(ия) е(са) насочено(и) към процеса на проектиране и развитие на продуктите и
услугите, отчитайки всеки етап от жизнения цикъл;
b) определя своето(ите) екологично(и) изискване(ия) за доставката на продукти и услуги,
когато е подходящо
c) оповестява своето(ите) екологично(и) изискване(ия) на външни доставчици,
включително изпълнители;
d) разглежда необходимостта да предоставя информация за потенциални значими
въздействия върху околната среда, свързани с транспорта или доставката,
използването, третиране при излизане от употреба и окончателно унищожаване на
продуктите и услугите
Организацията трябва да поддържа документирана информация в необходимия обхват, за да

има увереност, че процесът(ите) се осъществява(т), както е планирано.
8.2 Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

Организацията трябва да създаде, прилага и поддържа процесът(ите), необходим(и) за
готовността и за отговора на възможните извънредни ситуации, описани в т. 6.1.1.
13
a) е подготвена да отговори на извънредни ситуации чрез планиране на дейности, които

да предотвратят или смекчат неблагоприятните въздействия върху околната среда;
b) отговаря на реални извънредни ситуации;
c) предприема действия да предотврати или смекчи последиците от извънредни ситуации
в съответствие с размера на извънредната ситуация и потенциалното въздействие
върху околната среда;
d) изпитва периодично планираните действия за отговор, когато това е осъществимо;
e) прави периодично преглед, да ревизира процеса(ите) и планираните действия за
отговор, по-специално след настъпването на извънредни ситуации или след
изпитвания.
f) предоставя подходяща информация и обучение, свързани с готовността за извънредни
ситуации и отговор, когато е подходящо, на съответните заинтересовани страни,
включително лицата, работещи под неин контрол.
Организацията трябва да поддържа документирана информация в необходимия обхват, за да

има увереност, че процесът(ите) се осъществява(т), както е планирано.
9. Оценяване на резултатността
9.1 Наблюдение, измерване, анализ и оценяване
Организацията трябва да извършва наблюдение, да измерва, анализира и оценява своята
резултатност спрямо околната среда.
Организацията трябва да определи:
a) какво е необходимо да се подлага на наблюдение и да се измерва;
b) методите за наблюдение, измерване, анализ и оценяване, които са приложими, за
осигуряване на действителни резултати;
c) критериите, според които организацията ще оценява своята резултатност спрямо
околната среда, и подходящи индикатори;
d) кога трябва да се провеждат наблюдението и измерването;
e) кога трябва да се анализират и оценяват резултатите от наблюдението и измерването.
Организацията трябва да е сигурна, че апаратурата за наблюдение и измерване, която е

калибрирана и проверена, се използва и поддържа, както е подходящо.
Организацията трябва да оцени своята резултатност спрямо околната среда и ефективността

на системата за управление по околна среда.
Организацията трябва да разпространява вътрешно и външно информация, свързана с

нейната резултатност спрямо околната среда, както това е определено в нейния(те) процес(и)
за обмен на информация и както се изисква от нейните задължения за спазване.
Организацията трябва да поддържа подходяща документирана информация като

доказателство за резултатите от наблюдението, измерването, анализа и оценяването.
9.1.2 Оценяване на съответствието

Организацията трябва да планира, прилага и поддържа процесът(ите), необходим(и) за
оценяване на изпълнението на нейните задължения за спазване.

a) определя честотата, с която трябва да се оценява спазването на задълженията;
b) оценява спазването (на задълженията) и предприема действия, ако е необходимо;
c) поддържа знанията и разбирането за статуса на задълженията си за спазване.

14
резултата(ите) от оценяването на съответствието.
9.2 Вътрешен одит

През планирани интервали от време организацията трябва да извършва вътрешни одити, за
да осигури информация дали системата за управление по околна среда:
a) съответства на:
1) собствените изисквания на организацията за нейната система за управление по
околна среда;
2) изискванията на този международен стандарт;
b) се прилага и поддържа ефективно
9.2.2 Програма за вътрешен одит

Организацията трябва да създава, прилага и поддържа програма(и) за вътрешен одит,
включително за честотата, методите, отговорностите, изискванията за планиране и
докладване на нейните вътрешни одити.
При създаване на програма за вътрешен одит организацията трябва да вземе под внимание
екологичната значимост на съответните процеси, промените, въздействащи на организацията,
и резултатите от предишни одити.
a) определя одитните критерии и обхвата на всеки одит;
b) избира одитори и провежда одити за осигуряване на обективност и безпристрастност на
одитния процес;
c) осигурява докладването на резултатите от одитите на съответното ръководство.
изпълнението на одитната програма и за резултатите от одитите.
9.3 Преглед от ръководството

Висшето ръководство трябва да прави преглед на системата за управление по околна среда
на организацията през планирани интервали, за да осигури нейната непрекъсната пригодност,
адекватност и ефикасност.
Прегледът от ръководството трябва да включва разглеждане на:
a) статуса на дейности от предишни прегледи на ръководството;
b) промени във:
1) външни и вътрешни въпроси, които са свързани със системата за управление по
околна среда;
2) потребностите и очакванията на заинтересовани страни, включително задълженията
за спазване
3) нейните значими аспекти на околната среда;
4) риска и възможностите;
c) степента, в която са постигнати целите по околна среда;
d) информация за резултатността спрямо околната среда на организацията, включително
тенденции по:
1) неизпълнение и коригиращи действия;
2) резултати от наблюдение и измерване;
3) изпълнение на нейните задължения за спазване;
4) одитни резултати;
e) адекватност на ресурси;
15
f) съответстваща информация от заинтересовани страни, включително жалби;

g) възможности за постоянно подобряване.
Резултатите от прегледа на ръководството трябва да включват:
 заключения дали системата за управление по околна среда продължава да е
подходяща, адекватна и ефективна;
 решения, свързани с възможности за постоянно подобряване;
 решения, свързани с всяка необходимост от промени в системата за управление по
околна среда, включително потребностите от ресурси;
 дейности, ако са необходими, когато целите по околна среда не са постигнати;
 възможности за подобряване на интеграцията на системата за управление на околната
среда с други бизнес процеси, ако е необходимо;
 всякакви изводи за стратегическата посока на развитие на организацията.
резултатите от прегледите на ръководството.
10. Оценяване на резултатността

10.1 Общи положения
Организацията трябва да определи възможностите за подобряване (виж 9.1, 9.2 и 9.3) и да
прилага необходимите действия за постигане на очакваните резултати на своята система за
10.2 Несъответствие и коригиращо действие

Когато е налице несъответствие, организацията трябва да:
a) реагира на несъответствието и когато е приложимо:
1) да предприеме действия за контрол и коригиране
2) да се справи с последиците, включително смекчаване на неблагоприятните
въздействия върху околната среда
b) оцени необходимостта от действие за отстраняване на причините за несъответствието,
така че то да не се появи повторно или в друга област, чрез:
1) преглед на несъответствието;
2) определяне на причините за несъответствието;
3) установяване дали съществуват или потенциално биха могли да се появят подобни
несъответствия
c) приложи всички необходими действия
d) направи преглед на ефективността на всички предприети коригиращи действия
e) направи промени в системата за управление по околна среда, ако са необходими
Коригиращите действия трябва да са подходящи за значимостта на въздействията от
установените неизпълнения, включително въздействието(ята) върху околната среда.
Организацията трябва да поддържа документирана информация като доказателство за:
 естеството на неизпълнението и всички предприети последващи действия
 резултатите от всички коригиращи действия
10.3 Постоянно подобряване

Организацията трябва постоянно да подобрява пригодността, адекватността и ефективността
на системата за управление по околна среда за повишаване на резултатността спрямо
околната среда.
16
Приложение A
(информационно)
УКАЗАНИЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ
А.1 Общи положения

Обяснителната информация, дадена в настоящото приложение, е предназначена да
предотврати неправилно тълкуване на изискванията, съдържащи се в този международен
стандарт. Въпреки че тази информация е насочена към тези изисквания и е в съответствие с
тях, тя не е предназначена да добавя (към), да изключи (от) или по какъвто и да е начин да
изменя тези изисквания.
Необходимо е изискванията в този международен стандарт да се разглеждат от системна или
холистична гледна точка. Ползвателят не би трябвало да чете изречения или точки на този
международен стандарт отделно от другите точки. Съществува взаимовръзка между
изискванията в някои точки и изискванията в други точки. Така например организацията трябва
да разбере връзката между ангажиментите си в съответствие с политиката си по околна среда
и изискванията, които са посочени в други точки.
Управлението на промяната е важна част от поддържането на системата за управление по
околна среда, което гарантира, че организацията може да постигне очакваните резултати от
своята система за управление по околна среда на текуща база. Управлението на промяната е
насочено към различни изисквания на този международен стандарт, включително:
 поддържане на системата за управление по околна среда (виж 4.4),
 аспекти на околната среда (виж 6.1.2),
 вътрешен обмен на информация (виж 7.4.2),
 оперативно управление (виж 8.1),
 програма за вътрешен одит (виж 9.2.2), и
 преглед от ръководството (виж 9.3).
Като част от управлението на промяната организацията би трябвало да разглежда планирани

и непланирани промени, за да се гарантира, че непредвидените последици от тези промени не
оказват отрицателно въздействие върху очакваните резултати на системата за управление по
околна среда.
Примери за промени включват:
 планирани изменения на продукти, процеси, дейности, оборудване или съоръжения;
 промени в персонала или външни доставчици, включително подизпълнители;
 нова информация, свързана с аспектите на околната среда, въздействието върху
околната среда и свързаните с тях технологии;
 промени в задълженията за спазване.
А.2 Изясняване на структурата и терминологията
Структурата на точките и част от терминологията на този международен стандарт са
променени, за да се подобри привеждането им в съответствие със други стандарти за системи
за управление. В този международен стандарт обаче няма изискване за структура на точките
или терминологията, която да се използва в документацията на системата за управление по
околна среда на организацията.
Няма изискване термините, използвани от организацията, да се заменят с термините,
използвани от този международен стандарт. Организациите могат да избират да използват
термини, които отговарят на техния бизнес, като например „записи”, „документация”, или
„протоколи” вместо термина „документирана информация”.
17
А.3 Изясняване на понятията

В допълнение към термините и определенията, дадени в точка 3, за предотвратяване на
неправилно тълкуване по-долу са представени пояснения на някои понятия.
 В този международен стандарт използването на думата „всеки” налага подбор или
избор.
 Думите „подходящʺ и „приложимʺ не са взаимозаменяеми. „Подходящʺ означава
съответстващ (за, на) и налага известна степен на свобода, докато „приложимʺ
означава уместен или възможен за прилагане и налага, че ако нещо може да бъде
направено, e необходимо да се направи.
 Понятието „разглеждамʺ означава, че е необходимо да се помисли по темата, но може
да се отхвърли; докато „вземам под вниманиеʺ означава, че е необходимо да се
помисли по темата, но не може да се отхвърли.
 „Постояненʺ показва продължителност, която се явява в период от време, но с
интервали на прекъсване (за разлика от „непрекъснатʺ, което означава
продължителност без прекъсване). Затова „постоянен” е подходящата дума, която се
използва, когато се отнася за подобряване.
 В този международен стандарт думата „ефект” се използва, за да се опише резултатът
от промяна в организацията. Фразата „въздействие върху околната средаʺ се отнася
конкретно до резултат от промяна на околната среда.
 Думата „осигурявамʺ означава, че може да бъде делегирана отговорността, но не и
отчетността.
 В този международен стандарт се използва понятието „заинтересована странаʺ;
терминът „засегната странаʺ е синоним, тъй като представя същата концепция.
В този международен стандарт се използва и нова терминология. По-долу е дадено кратко
обяснение, което е в помощ на нови ползватели и на онези, които са използвали предишни
издания на този международен стандарт.
 Фразата „задължения за спазванеʺ заменя фразата „законови изисквания и други
изисквания, които организацията се съгласява да изпълняваʺ, използвана в предишни
издания на този международен стандарт. Значението на тази нова фраза не се
отличава от това на предишни издания.
 „Документирана информацияʺ заменя съществителните „документацияʺ, „документиʺ и
„записиʺ, използвани в предишни издания на този международен стандарт. За
разграничаване на смисъла на общия термин „документирана информацияʺ в този
международен стандарт сега се използва фразата „поддържа документирана
информация като доказателство за...”, когато става въпрос за записи, и „поддържа
документирана информация”, което означава документация, различна от записи.
Фразата „като доказателство за….” не е изискване за изпълнение на законови
доказателствени изисквания; предназначението ѝ е само да обърне внимание, че
трябва да се пазят обективни доказателства.
 Изразът „външен доставчик” означава външна организация доставчик (включително
изпълнител), която предоставя продукт или услуга.
 Промяната от „идентифицирам” на „определям” е предназначена да се постигне
хармонизация със стандартизираната терминология за системи за управление.
Терминът „определям” налага процес на откриване, който има за резултат познание.
Смисълът не се различава от този в предишни издания.
 Изразът „очакван резултат” означава това, което организацията възнамерява да
постигне чрез прилагане на своята система за управление по околна среда.
Минималните очаквани резултати включват подобряване на резултатността спрямо
околната среда, изпълнение на задълженията за спазване и постигане на целите по
околната среда. Организациите могат да залагат допълнителни очаквани резултати за
своите системи за управление по околна среда. Така например в съответствие с
ангажимента си за опазване на околната среда, организацията би могла да установи
очакван резултат за дейности по отношение на устойчивото развитие.
18
 Изразът „лице(а), извършващо(и) работа под неин контрол” включва лица, работещи за
организацията, и тези, които работят от нейно име, за които организацията има
отговорност (например подизпълнители). Изразът заменя израза „лица, работещи за
нея или от нейно име” и „лица, работещи за или от името на организацията”, използван
в предишното издание на този международен стандарт. Смисълът на този нов израз не
се различава от този на предишното издание.
 Понятието за „цел”, използвано в предишни издания на този международен стандарт, е
включено в рамките на понятието „цел по околна среда”.
А.4 Контекст на организацията
A.4.1 Разбиране на организацията и нейния контекст
Предназначението на 4.1 е да предостави концептуално разбиране на високо равнище за
важни въпроси, които могат да окажат положително или отрицателно въздействие върху
начина, по който организацията управлява своите отговорности по околната среда. Въпросите
са важни теми за организацията, проблеми за разискване и дискусия или променящи се
обстоятелства, които оказват въздействие върху способността на организацията да постигне
очакваните резултати, които е заложила за своята система за управление по околна среда.
Примери за вътрешни и външни въпроси, които могат да бъдат свързани с контекста на
организацията, включват:
a) условия на околната среда, свързани с климат, качество на въздуха, качество на
водата, земеползване, съществуващи замърсявания, наличност на природни ресурси и
биологично разнообразие, които могат да окажат въздействие върху целта на
организацията или да бъдат засегнати от нейните аспекти на околната среда;
b) външни културни, социални, политически, правни, регулаторни, финансови,
технологични, икономически, природни и свързани с конкурентни условия, независимо
дали са международни, национални, регионални или местни;
c) вътрешни характеристики или условия на организацията, като нейните дейности,
продукти и услуги, стратегическа посока на развитие, култура и способности (т.е. хора,
знания, процеси, системи).
Разбирането на контекста на организацията се използва за създаване, изпълняване,
поддържане и постоянно подобряване на нейната система за управление по околна среда (виж
4.4). Вътрешните и външните въпроси, определени в т. 4.1, могат да породят риск и
възможности за организацията или за системата за управление по околна среда (виж от 6.1.1
до 6.1.3 ). Организацията определя тези, които е необходимо да бъдат насочени и
управлявани (виж 6.1.4, 6.2, точка 7, точка 8 и точка 9.1).
A.4.2 Разбиране на потребностите и очакванията на заинтересованите страни
От организацията се очаква да получи общо (т.е. на високо равнище, без подробности)
разбиране за изразените потребности и очаквания на онези вътрешни и външни
заинтересовани страни, за които е определено от организацията, че имат отношение към нея.
Организацията счита, че получените знания могат да бъдат взети предвид при определяне на
потребностите и очакванията, които има или е избрала да спазва, т.е. задълженията ѝ за
спазване (виж 6.1.1).
В случая със заинтересована страна, която се възприема като засегната от решения или
дейности на организацията, свързани с резултатността спрямо околната среда, организацията
разглежда съответните потребности и очаквания, които са известни или по някакъв начин са
били изразени от заинтересованата страна пред организацията.
Изискванията на заинтересованите страни не са задължително изисквания на организацията.
Някои изисквания на заинтересовани страни отразяват потребности и очаквания, които са
задължителни, защото са включени в закони, подзаконови нормативни актове, разрешителни и
лицензи, с решение на правителството или дори на съда. Организацията би могла да реши
доброволно да се съгласи или да приеме други изисквания на заинтересовани страни
(например ако влезе в договорни отношения или се присъедини към доброволна инициатива).
Веднъж след като организацията ги приеме, те стават изисквания за организацията (т.е.
задължения за спазване) и се вземат предвид при планирането на системата за управление по
19
околна среда (виж 4.4). По-подробен анализ на задълженията за спазване е направен в 6.1.3.
A.4.3 Определяне на обхвата на системата за управление по околна среда
Обхватът на системата за управление по околна среда е предназначен да изясни физическите
и организационните граници, в които ще се прилага системата за управление по околна среда,
особено ако организацията е част от по-голяма организация. Организацията има свободата и
гъвкавостта да определи своите граници. Тя би могла да избере да прилага този
международен стандарт за цялата организация или само за определена част(и) от нея, стига
висшето ръководство на тази (тези) част(и) да има правомощията да създава система за
При задаване на обхвата правдоподобността на системата за управление по околна среда
зависи от избора на граници на организацията. Организацията разглежда степента на контрол
или въздействие, които може да упражни върху дейности, продукти и услуги, като вземе
предвид перспективата на жизнения цикъл. Определянето на обхвата не трябва да се
използва за изключване на дейности, продукти, услуги или съоръжения, които имат или могат
да имат значими аспекти на околната среда, или да се избегнат нейните задължения за
спазване. Обхватът е реално и представително заявяване на дейностите на организацията,
включени в границите на нейната система за управление по околна среда, които не трябва да
заблуждават заинтересованите страни.
Веднъж след като организацията заяви, че изпълнява изискванията на този международен
стандарт, се прилага изискването да се направи изявление за обхвата, което да е достъпно за
заинтересованите страни.
A.4.4 Система за управление по околна среда
Организацията си запазва правомощията и отговорността да реши как изпълнява изискванията
на този международен стандарт, включително нивото на детайлност и обхвата, до които:
a) създава един или повече процеси, за да има увереност, че той(те) е(са) контролиран(и),
извършен(и) по план и желаните резултати са постигнати.
b) интегрира изискванията на системата за управление по околна среда в различните си
бизнес процеси, като проектиране и развитие, снабдяване, човешки ресурси, продажби
и маркетинг и други;
c) включва въпроси, свързани с контекста на организацията (виж 4.1) и изискванията на
заинтересованите страни (виж 4.2) в своята система за управление по околна среда.
Ако този международен стандарт се прилага за специфична(и) част(и) от организацията,
политиките, процесите и документираната информация, разработени от други части на
организацията, могат да се ползват за изпълнение на изискванията на този международен
стандарт, при условие че са приложими към тази(тези) специфична(и) част(и).
За информация относно поддържане на системата за управление по околна среда като част от
управлението на промяната виж точка A.1.
A.5 Лидерство
A.5.1 Лидерство и ангажираност
За демонстриране на лидерството и ангажираността има определени отговорности, свързани
със системата за управление по околна среда, в които висшето ръководство би трябвало
лично да участва или които висшето ръководство трябва да управлява. Висшето ръководство
би могло да делегира отговорности за тези дейности на други лица, но то е отговорно за
осигуряване на изпълнението на дейностите.
A.5.2 Политика по околна среда
Политиката по околна среда е набор от принципи, заявени като задължения, в които висшето
ръководство очертава намеренията на организацията да поддържа и подобрява
резултатността си спрямо околната среда. Политиката по околната среда дава възможност на
организацията да постави целите си по околна среда (виж 6.2), да предприеме действия за
постигане на очаквания резултат от системата за управление по околна среда и да постигне
постоянно подобряване (виж точка 10).
В този международен стандарт са определени три основни задължения за политиката по
20
околна среда:
a) опазване на околната среда;
b) изпълнение на задълженията за спазване на организацията;
c) постоянно подобряване на системата за управление по околна среда за повишаване на
резултатността спрямо околната среда.
Тези задължения трябва да бъдат отразени в процесите, които организацията създава, за да
отговорят на специфичните изисквания на този международен стандарт за осигуряване на
стабилна, внушаваща доверие и устойчива система по околна среда.
Задължението за опазване на околната среда е предназначено не само да предпази околната
среда от неблагоприятни въздействия чрез предотвратяване на замърсяване, но и да опазва
естествената околна среда от увреждане и разрушаване, възникнали от дейностите,
продуктите и услугите на организацията. Специфичниото задължение(я), което организацията
изпълнява, трябва да е съотносимо към контекста на организацията, включително местните
или регионалните условия на околната среда. Тези задължения могат да се отнасят например
до качеството на водите, рециклиране или до качеството на въздуха и могат също да включват
задължения, свързани със смекчаване на изменението на климата и адаптация, опазване на
биологичното разнообразие и екосистемите, и възобновяване.
Макар всички задължения да са важни, някои заинтересовани страни са специално загрижени
за ангажимента на организацията да изпълнява своите задължения за спазване, по-специално
приложимите законови изисквания. Този международен стандарт определя редица
взаимосвързани изисквания, които имат отношение към това задължение. Това включва
необходимостта от:
 определяне на задължения за спазване;
 осигуряване дейностите да се извършват съгласно тези задължения за спазване;
 оценяване на изпълняването на задълженията за спазване;
 коригиране на несъответствия.
A.5.3 Роли, отговорности и правомощия в организацията
Лицата, участващи в системата за управление по околна среда на организацията, би трябвало
ясно да разбират ролите, отговорността(ите) и правомощията за съответствието с
изискванията на този международен стандарт и за постигане на очакваните резултати.
Конкретните роли и отговорности, определени в точка 5.3, могат да бъдат отнесени към даден
човек, понякога по-нататък наричан “представител на ръководството”, споделени от няколко
лица или приписани на член на висшето ръководство.
A.6 Планиране
A.6.1 Действия за овладяване на рисковете и възможностите
A.6.1.1 Общи положения
Общото предназначение на процеса(ите), установен(и) в точка 6.1.1, е да се гарантира, че
организацията е в състояние да постигне очакваните резултати от своята система за
управление по околна среда, за да се предотвратят или намалят нежеланите въздействия и за
да се постигне постоянно подобряване. Организацията може да осигури това чрез определяне
на своите рискове и възможности, които трябва да бъдат разгледани, и чрез планиране на
действия за справяне с тях. Тези рискове и възможности могат да бъдат свързани с аспектите
на околната среда, спазване на задълженията, други въпроси или други потребности и
очаквания на заинтересованите страни.
Аспектите на околната среда (виж 6.1.2) могат да създадат рискове и възможности, свързани с
неблагоприятни и благоприятни въздействия върху околната среда, както и други въздействия
върху организацията. Рисковете и възможностите, свързани с аспектите на околната среда,
могат да се определят като част от оценката на значимостта или да се определят отделно.
Задълженията за спазване (виж 6.1.3) могат да създадат рискове и възможности, като
неспазване (което може да накърни репутацията на организацията или да доведе до правни
действия) или представяне извън нейните задължения за спазване (което може да подобри
репутацията на организацията).
21
Организацията може също да има рискове и възможности, свързани с други обстоятелства,

включително условията на околната среда или потребностите и очакванията на
заинтересованите страни, които могат да въздействат на способността на организацията да
постигне очакваните резултати от своята система за управление по околна среда, като
например:
a) увреждане на околната среда, дължащо се на незнание или езикови бариери между
работниците, които не могат да разберат местни работни процедури;
b) увеличаване на наводненията, дължащи се на изменението на климата, които биха
могли да въздействат върху помещения на организацията;
c) липса на налични ресурси за поддържане на ефективна система за управление по
околна среда, дължаща се на икономически ограничения;
d) въвеждане на нови технологии, финансирани от държавни субсидии, които биха могли
да подобрят качеството на въздуха;
e) недостиг на вода по време на периоди на суша, които биха могли да повлияят на
способността на организацията да работи за контрол на емисиите от оборудването си.
Извънредните ситуации са непланирани или неочаквани събития, за които е необходимо
спешно прилагане на специфични компетентности, ресурси или процеси за предотвратяване
или смекчаване на техните реални или потенциални последици. Извънредните ситуации могат
да доведат до неблагоприятни въздействия върху околната среда или други въздействия
върху организацията. При определяне на потенциалните извънредни ситуации (например
пожар, разлив на химикали, тежки метеорологични условия) организацията трябва да вземе
предвид:
 естеството на опасностите на място (например запалими течности, резервоари за
съхранение, сгъстени газове);
 най-вероятните вид и мащаб на извънредна ситуация;
 потенциала за извънредни ситуации в близки съоръжения (например завод, път,
железопътна линия).
Въпреки че е необходимо рисковете и възможностите да са определени и адресирани, не
съществува изискване за официално управление на риска или процес за управление на
документирания риск. От организацията зависи да избере метод, който ще използва, за да
определи своите рискове и възможности. Методът би могъл да включва прост качествен
процес или пълна количествена оценка в зависимост от контекста, в който функционира
Определените рискове и възможности (виж 6.1.1 до 6.1.3) са входна информация за планирани
действия (виж 6.1.4) и за установяване на целите по околна среда (виж 6.2).
A.6.1.2 Аспекти на околната среда
Организацията определя своите аспекти на околната среда и свързаните с тях въздействия и
определя онези, които са значими и поради това е необходимо да се включат в нейната
система за управление по околна среда.
Неблагоприятни или благоприятни промени на околната среда, които изцяло или частично са
резултат от аспектите на околната среда, се наричат въздействия върху околната среда.
Въздействието върху околната среда би могло да се яви в местен, регионален и глобален
мащаб и също може да бъде пряко, непряко или кумулативно по природа. Връзката между
аспектите на околната среда и въздействията върху околната среда е като връзката между
причина и следствие.
При определянето на аспектите на околната среда организацията отчита перспективата на
жизнения цикъл. Това не изисква подробна оценка на жизнения цикъл; достатъчно е да се
мисли внимателно за етапите от жизнения цикъл, които могат да бъдат контролирани или
повлияни от организацията. Типични етапи от жизнения цикъл на продукт (или услуга)
включват например добив на суровини, проектиране, производство, транспорт/доставка,
употреба и обработка в края на експлоатацията и окончателно унищожаване. Приложимите
етапи от жизнения цикъл ще се изменят в зависимост от дейността, продукта или услугата.
22
Необходимо е организацията да определи аспектите на околната среда в обхвата на нейната

система за управление по околна среда. Тя взима предвид входните и изходните величини
(както очаквани, така и непредвидени), които са свързани с нейните настоящи и приложими
минали дейности, продукти и услуги; планирани или новоразработени; и нови или променени
дейности, продукти и услуги. Използваният метод трябва да отчита нормални и анормални
оперативни условия, условия при спиране и стартиране, както и обосновано предвидими
критични ситуации, посочени в 6.1.1. Трябва да се обърне внимание на предишни критични
ситуации. За информация относно аспектите на околната среда като част от управлението на
промяната виж точка А.1.
Не е необходимо организацията да разглежда всеки продукт, компонент или суровина
поотделно, за да определи и оцени техните аспекти на околната среда; тя би могла да групира
или категоризира дейности, продукти и услуги, когато имат общи характеристики.
При определяне на своите аспекти на околната среда организацията може да вземе под
внимание:
a) емисии във въздуха;
b) изхвърляния във водите;
c) изхвърляния в почвата;
d) използване на суровини и природни ресурси;
e) използване на енергия;
f) емитирана енергия (например топлина, радиация, вибрации (шум) и светлина);
g) генериране на отпадъци и/или странични продукти;
h) използване на пространство.
В допълнение към аспектите на околната среда, които тя може директно да контролира,
организацията определя дали са налице аспекти на околната среда, на които тя може да
въздейства. Те могат да бъдат свързани с продукти и услуги, използвани от организацията,
които се предоставят от други организации, както и продукти и услуги, които тя предоставя на
други организации, включително тези, свързани с възложен(и) на външни изпълнители
процес(и). С оглед на тези, които организацията предоставя на други организации, тя може да
има ограничено въздействие върху употребата и крайното третиране на продуктите и услугите.
При всички обстоятелства обаче организацията е тази, която определя степента на контрол,
която е в състояние да упражнява аспектите на околната среда, на които може да повлияе, и
степента, до която избира да упражнява такова влияние.
Би трябвало да се разгледат аспекти на околната среда, свързани с дейностите, продуктите и
услугите на организацията, като:
 проектиране и развитие на нейните съоръжения, процеси, продукти и услуги;
 добив на суровини, включително екстракция;
 оперативни или производствени процеси, включително складиране;
 експлоатация и поддръжка на съоръжения, активи на организацията и инфраструктура;
 резултатност спрямо околната среда и практики на външни доставчици;
 транспортиране на продукта и доставяне на услуги, включително опаковане;
 съхранение, употреба и обработка след края на експлоатацията на продуктите;
 управление на отпадъците, включително повторна употреба, възстановяване,
рециклиране и депониране.
Няма единен метод за определяне на значими аспекти на околната среда, но използваните
методи и критерии трябва да дават надеждни резултати. Организацията поставя критериите за
определяне на своите значими аспекти на околната среда. Критериите за околната среда са
началните и минималните критерии за оценка на аспектите на околната среда. Критериите
може да са свързани с аспектите на околната среда (например вид, размер, честота) или
въздействието върху околната среда (например тежест, сурови условия, продължителност,
излагане на въздействие). Биха могли да се използват и други критерии. Даден аспект на
23
околната среда може да не е значителен, когато се отчитат само критерии за околната среда.
Той обаче достига или надвишава прага за определяне на значимостта, когато се отчитат
други критерии. Тези други критерии могат да включват организационни въпроси, като
например правни изисквания или ангажирани заинтересовани страни. Тези други критерии не
са предназначени да бъдат използвани за пренебрегване на аспект, който е значим на
основата на въздействието върху околната среда.
Значимият аспект на околната среда може да причини едно или повече значими въздействия
върху околната среда и затова той може да има за резултат риск или възможност, на които
трябва да се реагира, за да се осигури организацията да може да постигне очакваните
резултати от своята система за управление по околна среда.
A.6.1.3 Задължения за спазване
Организацията определя достатъчно подробно задълженията за спазване, които е
идентифицирала в т. 4.2, които са приложими към нейните аспекти на околната среда, и как те
се прилагат в организацията. Задълженията за спазване включват правни изисквания, които
организацията трябва да спазва, и други изисквания, които организацията трябва или избира
да спазва.
Задължителните правни изисквания към аспектите на околната среда на организацията могат
да включват, ако е приложимо:
a) изисквания от държавни институции или от други подходящи органи на властта;
b) международни, национални и местни закони и подзаконови нормативни актове;
c) изисквания, определени в разрешителни, лицензи или други форми на оторизиране;
d) заповеди, правила или указания от регулаторни агенции;
e) решения на съда или на административния съд.
Задълженията за спазване включват също изисквания на други заинтересовани страни,
свързани със системата за управление по околната среда, които организацията трябва или
избира да приеме. Те могат да включват, ако е приложимо:
 споразумения с общностни групи или неправителствени организации;
 споразумения с публични власти и клиенти;
 изисквания на организацията;
 доброволни принципи или кодекси за добри практики;
 доброволно етикетиране или задължения по околна среда;
 задължения, произтичащи от договорни отношения с организацията;
 съответни стандарти на организацията и промишлени стандарти.
A.6.1.4 Планирани действия
Организацията планира на най-високо ниво действията, които трябва да бъдат предприети в
рамките на системата за управление по околна среда, за да се справи със значимите аспекти
на околната среда, своите задължения за спазване и рисковете и възможностите,
идентифицирани в т. 6.1.1, които са приоритет на организацията за постигане на очакваните
резултати от нейната система за управление по околна среда.
Планираните действия биха могли да включват определяне на цели по околната среда (виж
6.2) или могат да бъдат включени в други процеси на системата за управление по околна
среда, поотделно или в комбинация. Някои действия могат да бъдат решени чрез други
системи за управление, като например, тези, свързани с професионалното здраве и
безопасност при работа или непрекъснатост на бизнеса, или чрез други бизнес процеси,
свързани с управление на риска, на финансови и човешки ресурси.
При разглеждане на своите технологични възможности организацията следва да разгледа
използването на най-добрите налични техники, където това е икономически възможно, при
най-ниски разходи и подходящо от юридическа гледна точка. Не се очаква това да означава,
че организациите са задължени да използват методологии за отчитане на разходите по околна
среда.
24
A.6.2 Цели по околната среда и планиране на дейностите за тяхното постигане

Висшето ръководство може да създаде цели по околна среда на стратегическо, тактическо или
оперативно равнище. Стратегическото равнище включва най-високите нива на организацията
и целите по околна среда могат да бъдат приложени към цялата организация. Тактическите и
оперативните равнища могат да включват целите по околна среда за специфични звена или
действия в организацията и трябва да са съвместими с нейната стратегическа посока на
развитие.
Целите по околна среда трябва да бъдат оповестени на хората, работещи под контрола на
организацията, които имат способността да влияят върху постигането на целите по околна
среда.
Изискването „да вземе предвид значими аспекти на околната среда” не означава, че една цел
по околна среда трябва да бъде установена за всеки значим аспект на околната среда, обаче
те имат висок приоритет при определянето на целите по околна среда.
„В съответствие с политиката по околна среда” означава, че целите по околна среда са в
голяма степен съчетани и хармонизирани със задълженията, поети от висшето ръководство
чрез политиката по околна среда, включително чрез задълженията за постоянно подобряване.
За да се оцени постигането на измерими цели по околна среда, се избират индикатори.
„Измерим” означава, че е възможно да се използват както количествени, така и качествени
методи, свързани с конкретна скàла за определяне на постигането на целите по околна среда.
Като се определи точно „ако е приложимо”, се признава, че може да са налице ситуации, при
които дадена цел по околна среда не е възможно да бъде измерена, обаче е важно, че
организацията е в състояние да определи дали целта по околна среда е постигната или не е.
За допълнителна информация за индикаторите на околната среда виж ISO 14031.
A.7 Поддържане
A.7.1 Ресурси
За ефективното действие и подобряване на системата за управление по околна среда и за
подобряване на резултатността по околна среда са необходими ресурси. Висшето
ръководство трябва да е осигурило тези, които са с отговорности от системата за управление
по околна среда, да се подпомагат с необходимите ресурси. Вътрешните ресурси могат да
бъдат допълнени от външен(ни) доставчик(ци).
Ресурсите могат да включват човешки и природни ресурси, инфраструктура, технологии и
финансови ресурси. Примери за човешките ресурси включват специализирани умения и
знания. Примери за инфраструктурни ресурси включват сградите на организацията,
оборудване, подземни резервоари и отводнителни системи.
A.7.2 Компетентност
Изискванията на този международен стандарт към компетентността се прилагат за лица,
работещи под контрола на организацията, които въздействат на нейната резултатност спрямо
околната среда, включително хора:
a) чиято работа има възможност да причини значително въздействие върху околната
среда;
b) на които са възложени отговорности за системата за управление по околна среда,
включително тези, които:
1) определят и оценяват въздействията върху околната среда или задълженията за
спазване;
2) допринасят за постигането на една цел по околна среда;
3) реагират на извънредни ситуации;
4) извършват вътрешни одити;
5) извършват оценяване на съответствието.
A.7.3 Осъзнаване
Не трябва да се приема, че осъзнаването за политиката по околна среда означава, че
25
задълженията трябва да бъдат запаметявани или че лицата, работещи под контрола на

организацията, имат копие от документираната политика по околна среда. Тези лица по-скоро
трябва да са информирани за нейното съществуване, за целта и за ролята им за постигане на
задълженията, включително как тяхната работа може да въздейства на способността на
организацията да изпълни задълженията си за спазване.
A.7.4 Обмен на информация

Обменът на информация позволява на организацията да предоставя и получава информация,
свързана с нейната система за управление по околна среда, включително информация,
свързана с нейните значими аспекти на околната среда, резултатността спрямо околната
среда, задълженията за спазване и препоръките за постоянно подобряване. Обменът на
информация е двупосочен процес навътре към и навън от организацията.
При установяване на процеса(ите) на обмен на информация вътрешната организационна
структура би трябвало да бъде така обмислена, че да осигурява обмен на информация с най-
подходящите нива и функции. Един-единствен подход може да бъде достатъчен, за да
отговори на потребностите на много различни заинтересовани страни, или може да са
необходими множество подходи, които да отговорят на специфичните потребности на
отделните заинтересовани страни.
Информацията, получена от организацията, може да съдържа искания от заинтересовани
страни за специфична информация, свързана с управлението на нейните аспекти на околната
среда, или може да съдържа общи впечатления или възгледи за начина, по който
организацията извършва това управление. Тези впечатления или възгледи могат да бъдат
положителни или отрицателни. В последния случай (например оплаквания) е важно
организацията да даде незабавен и ясен отговор. Последващ анализ на тези оплаквания може
да осигури ценна информация за откриване на възможности за подобряване на системата за
Обменът на информация трябва:
a) да е прозрачен, т.е. организацията да е отворена за начина, който е избрала да
докладва за себе си;
b) да е подходящ, така че информацията да отговаря на потребностите на съответните
заинтересовани страни, като им дава възможност за участие;
c) да е верен и неподвеждащ онези, които разчитат на докладваната информация;
d) да е обоснован, точен и надежден;
e) да не изключва подходяща информация
f) да е разбираем за заинтересованите страни
За информация относно обмена на информация като част от управлението на промяната виж
точка А.1. За допълнителна информация във връзка с обмена на информация виж ISO 14063.
A.7.5 Документирана информация

Организацията трябва да създава и поддържа документирана информация по начин, който е
достатъчен за осигуряване на подходяща, достатъчна и ефективна система за управление по
околна среда. Основният фокус трябва да бъде върху прилагането на системата за
управление по околна среда и върху резултатността спрямо околната среда, а не върху
комплексна система за контрол на документирана информация.
В допълнение към документираната информация, изисквана в специфични точки на този
международен стандарт, организацията може да избере да създаде допълнително
документирана информация за целите на прозрачността, отчетността, приемствеността,
последователността, обучението или улесняване на одитирането.
Може да се използва документирана информация, първоначално създадена за цели, различни
от системата за управление по околна среда. Документираната информация, свързана със
системата за управление по околна среда, може да бъде интегрирана с други системи за
управление на информацията, прилагани от организацията. Тя не трябва да бъде под формата
на ръководство.
26
A.8 Дейности
A.8.1 Оперативно планиране и управление
Видът и степента на оперативното управление зависят от естеството на дейностите, риска и
възможностите, значимите аспекти на околната среда и задълженията за спазване.
Организацията има гъвкавостта да избере вида на методите за оперативно управление,
самостоятелни или в комбинация, които са необходими, за да осигурят процесът(ите) да е(са)
ефективен(и) и да постига(т) желаните резултати. Тези методи могат да включват:
a) изграждане на процес(и) по такъв начин, че да се предотвратяват грешки и да се
осигуряват съвместими резултати;
b) използване на технология за контрол на процеса(ите) и предотвратяване на
неблагоприятни резултати (т.е. инженерен контрол);
c) използване на компетентен персонал за осигуряване на желаните резултати;
d) изпълнение на процеса(ите) по указания начин;
e) наблюдение или измерване на процеса(ите) за проверка на резултатите;
f) определяне на използването и необходимото количество документирана информация;
Организацията решава каква степен на контрола е необходима в рамките на нейните
собствените бизнес процеси (например процес по възлагане на обществена поръчка), за да
управлява или въздейства върху възложен(и) на външен изпълнител процес(и) или върху
доставчик(ци) на продукти и услуги. Нейното решение би трябвало да е взето въз основа на
фактори като:
 знания, компетентност и ресурси, включително:
1) компетентност на външния доставчик да отговори на изискванията на системата за
управление по околна среда на организацията;
2) техническа компетентност на организацията, за да се определят подходящи средства
за контрол или за оценяване на адекватността на контрола
 значимост и потенциално въздействие, които продуктът и услугата ще имат върху
способността на организацията да постига очакваните резултати от нейната система за
управление по околна среда;
 степен, до която контролът на процеса е споделен;
 способност за постигане на необходимия контрол чрез приложението на нейния общ
процес по възлагане на поръчки;
 налични възможности за подобряване
Когато процесът е изнесен извън организацията или когато продуктите и услугите са доставени
от външен(и) доставчик(ци), способността на организацията да управлява или въздейства
може да варира от директен контрол до ограничено или никакво въздействие. В някои случаи
изнесен извън организацията процес, изпълняван на място, може да бъде под директен
контрол от страна на организацията; в други случаи способността на организацията да
въздейства върху изнесен навън процес или върху външен доставчик може да е ограничена.
Когато определянето на вида и степента на оперативното управление е свързано с външни
доставчици, включително подизпълнители, организацията може да вземе предвид един или
повече фактори, като например:
 аспекти на околната среда и свързаните с тях въздействия върху нея;
 рискове и възможности, свързани с производството на тези продукти или
предоставянето на тези услуги;
 задължения за спазване на организацията.
За информация относно оперативното управление като част от управлението на промяната
виж точка A.1.
За информация относно перспективата на жизнения цикъл виж A.6.1.2.
27
Изнесен извън организацията процес е този, който изпълнява всичко по-долу:

 той е в обхвата на системата за управление по околна среда;
 той е неделима част от действието на организацията;
 той е необходим за системата за управление по околна среда за постигане на
предвидения от нея резултат;
 организацията запазва отговорността той (процесът) да изпълнява изискванията;
 организацията и външният доставчик имат взаимоотношение, при което процесът се
възприема от заинтересованите страни като такъв, изпълняван от организацията.
Изискванията за околната среда са свързани с потребностите на организацията по отношение
на околната среда и очакванията, които тя създава за нея и които тя съобщава на нейните
заинтересовани страни (например вътрешна функция, като обществена поръчка; клиент;
външен доставчик).
Някои от значимите въздействия върху околната среда на организацията могат да възникнат
по време на транспортиране, доставка, употреба, в третиране в края на жизнения цикъл или
окончателно унищожаване на нейния продукт или услуга. Чрез предоставяне на информация
организацията може потенциално да предотврати или смекчи неблагоприятните въздействия
върху околната среда по време на тези етапи от жизнения цикъл.
A.8.2 Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

Отговорност на всяка организация е да бъде подготвена и да реагира на извънредни ситуации
по начин, подходящ за нейните индивидуални потребности. За информация относно
определяне на извънредни ситуации виж A.6.1.1.
Когато планира своята аварийна готовност и реагиране на процеса(ите), организацията би
трябвало да отчита:
a) най-подходящия(те) метод(и) за реагиране при аварийна ситуация;
b) вътрешен(и) и външен(и) процес(и) на обмен на информация;
c) действието(ята), необходимо(и) за предотвратяване или смекчаване на въздействието
върху околната среда;
d) действието(ята) за смекчаване и за отговор трябва да бъде(ат) предприето(и) за
различните видове извънредни ситуации;
e) необходимостта от оценка след настъпване на аварийна ситуация за определяне и
прилагане на коригиращи действия;
f) периодичното изпитване на планирани действия за реагиране при аварийни ситуации;
g) обучението на персонала за реагиране при аварийни ситуации;
h) списъка на ключовия персонал и агенции за помощ, включително информация за
контакт (например пожарна служба, услуги за почистване на разливи);
i) маршрутите за евакуация и сборни пунктове;
j) възможността за взаимна помощ от съседни организации
A.9 Оценяване на резултатността

A.9.1 Наблюдение, измерване, анализ и оценяване
A.9.1.1 Общи положения
При определяне на това, което трябва да се наблюдава и измерва, в допълнение към
постигане на напредък по отношение на целите по околната среда организацията трябва да
вземе предвид своите значими аспекти на околната среда, задълженията за спазване и
оперативния контрол.
Използваните от организацията методи за наблюдение и измерване, анализ и оценяване
трябва да бъдат определени в системата за управление по околна среда, за да се гарантира,
че:
28
a) времето за наблюдение и измерване е координирано с необходимостта от анализ и

оценка на резултатите;
b) резултатите от наблюдението и измерванията са надеждни, възпроизводими и
проследими;
c) анализът и оценката са надеждни и възпроизводими и дават възможност на
организацията да докладва за тенденциите.
Резултатите от анализа и оценката на резултатността спрямо околната среда би трябвало да
се докладват на онези, които имат отговорността и правомощията да инициират подходящи
действия.
За допълнителна информация относно оценяването на резултатността спрямо околната среда
виж ISO 14031.
A.9.1.2 Оценяване на съответствието

Честотата и времето на оценяването на съответствието могат да варират в зависимост от
значимостта на изискването, вариациите в оперативните условия, промените в задълженията
за спазване и предишната резултатност. Организацията може да използва различни методи за
поддържане на знания и разбиране за статуса си за съответствие, обаче необходимо е всички
задължения, свързани със съответствието, да се оценяват периодично.
Ако резултатите от оценяването на съответствието показват неизпълнение на изискване на
законодателството, организацията трябва да определи и изпълни действия, необходими за
постигане на съответствие. Това може да наложи обмен на информация с регулаторен орган и
споразумение за насоките на действие за изпълнение на изискванията на законодателството.
Ако е налице такова споразумение, то става задължение за спазване.
Не е необходимо несъответствието да прерасне в неизпълнение, ако например се установи и
коригира чрез процесите на системата за управление по околна среда. Необходимо е
несъответствията да бъдат коригирани дори ако тези несъответствия не са довели до
действително неизпълнение на изисквания на законодателството.
A.9.2 Вътрешен одит

Одиторите трябва да са независими по отношение на одитираната дейност навсякъде, където
е приложимо, и във всички случаи трябва да се действа по начин, който е безпристрастен и
лишен от конфликт на интереси.
Несъответствия, идентифицирани по време на вътрешни одити, са обект на подходящи
коригиращи действия.
При разглеждането на резултатите от предишни одити организацията трябва да включи:
a) предишни констатирани несъответствия и ефективността на предприетите действия;
b) резултати от вътрешни и външни одити.
За допълнителна информация относно изготвянето на програма за вътрешен одит,
предвиждаща одити на системата за управление по околна среда и оценяване на
компетентността на одитиращия персонал, виж ISO 19011. За информация по отношение на
програмата за вътрешен одит като част от управлението на промяната виж точка А.1.
A.9.3 Преглед от ръководството

Прегледът от ръководството трябва да бъде на високо ниво; не е необходимо той да е
изчерпателен преглед на подробна информация. Не е необходимо всички теми от прегледа на
ръководството да бъдат разглеждани наведнъж. Прегледът може да се извърши в течение на
определен период от време и може да е част от регулярно насрочените дейности на
ръководството, като срещи на управителния съвет или оперативни съвещания; не е
необходимо да бъде отделна дейност.
Съответните жалби, получени от заинтересовани страни, се преглеждат от висшето
ръководство, за да се определят възможностите за подобряване.
29
За информация по отношение на прегледа от ръководството като част от управлението на

промяната виж точка А.1.
„Приложимостʺ се отнася до това как системата за управление по околна среда подхожда на

организацията, нейните оперативни, културни и бизнес системи. „Адекватностʺ се отнася до
това дали тя отговаря на изискванията на този международен стандарт и се прилага по
подходящ начин. „Ефективностʺ се отнася до това дали тя постига желаните резултати.
A.10 Подобряване
A.10.1 Общи положения
Организацията трябва да разгледа резултатите от анализа и оценката на резултатността
спрямо околната среда, оценката на съответствието, вътрешните одити и прегледа от
ръководството, когато се предприемат действия за подобряване.
Примери за подобряване включват коригиращи действия, постоянно подобряване, значима
промяна, иновации и реорганизация.
A.10.2 Несъответствие и коригиращо действие

Една от основните цели на системата за управление по околна среда е да действа като
средство за превенция. Концепцията за превантивно действие сега е заложена в 4.1 (т.е.
разбиране за организацията и нейния контекст) и 6.1 (т.е. действия за управление на риска и
възможностите).
A.10.3 Постоянно подобряване

Размерът, обхватът и времевата рамка на действията, които подпомагат постоянното
подобряване, се определят от организацията. Резултатността спрямо околната среда може да
бъде подобрена чрез прилагане на цялата система за управление по околна среда или
подобряване на един или повече от нейните елементи.
30

BDS EN ISO 14001-2015 - BG - TRG

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

BDS EN ISO 14001-2015 - BG - TRG

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

BUREAU VERITAS БДС EN ISO 14001:2015

ПРЕДНАЗНАЧЕНО САМО ЗА ОБУЧЕНИЕ

БДС EN ISO 14001:2015

СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ

1. Обект и област на приложение

3.1 Термини, свързани с организацията и лидерството

ЗАБЕЛЕЖКА 3 към термина: Обхватът на системата за управление може да включва

3.2 Термини, свързани с планирането

има едно или повече значително(и) въздействие(я) върху нея.

3.3 Термини, свързани с поддържането и дейността

3.4 Термини, свързани с оценяване на резултатността и подобряване

4.2 Разбиране на потребностите и очакванията на заинтересованите страни

4.3 Определяне на обхвата на системата за управление по околна среда

4.4 Система за управление по околна среда

e) информира за важността на ефективното управление по околна среда и спазването на

5.2 Политика по околна среда

5.3 Роли, отговорности и правомощия в организацията

a) въпросите, посочени в т. 4.1;

6.1.2 Аспекти на околната среда

6.1.3 Задължения за спазване

Организацията трябва да поддържа документирана информация за своите задължения за

6.1.4 Планирани действия

6.2 Цели по околната среда и планиране на дейностите за тяхното постигане

6.2.2 Планиране на действия за постигане на целите по околната среда

7.4 Обмен на информация

При създаването на процеса(ите) си на обмен на информация организацията трябва да:

Организацията трябва да отговаря на съответни съобщения за нейната система за управление

Организацията трябва да поддържа документирана информация като доказателство за

7.4.2 Вътрешен обмен на информация

7.4.3 Външен обмен на информация

7.5 Документирана информация

ЗАБЕЛЕЖКА: Обхватът на документираната информация за системата за управление по

7.5.2 Създаване и актуализиране

7.5.3 Управление на документираната информация

За управление на документираната информация организацията трябва да приложи следните

a) разпределение, достъп, възстановяване и използване;

Документираната информация с външен произход, определена от организацията като

ЗАБЕЛЕЖКА: Достъпът може да означава решение, свързано с даване на право само да се

Организацията трябва да създава, изпълнява, управлява и поддържа процесите, необходими

ЗАБЕЛЕЖКА: Контролът може да включва инженерни проверки и процедури. Проверките могат

Организацията трябва да управлява планираните изменения и да анализира последствията от

Организацията трябва да осигури, че процесите, възложени на външен изпълнител, се

В съответствие с перспективата на жизнения цикъл организацията трябва да:

Организацията трябва да поддържа документирана информация в необходимия обхват, за да

8.2 Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

a) е подготвена да отговори на извънредни ситуации чрез планиране на дейности, които

Организацията трябва да поддържа документирана информация в необходимия обхват, за да

Организацията трябва да е сигурна, че апаратурата за наблюдение и измерване, която е

Организацията трябва да оцени своята резултатност спрямо околната среда и ефективността

Организацията трябва да разпространява вътрешно и външно информация, свързана с

Организацията трябва да поддържа подходяща документирана информация като

9.1.2 Оценяване на съответствието

Организацията трябва да:

Организацията трябва да поддържа документирана информация като доказателство за

резултата(ите) от оценяването на съответствието.

9.2 Вътрешен одит

9.2.2 Програма за вътрешен одит

9.3 Преглед от ръководството

f) съответстваща информация от заинтересовани страни, включително жалби;

10. Оценяване на резултатността

10.2 Несъответствие и коригиращо действие

10.3 Постоянно подобряване

УКАЗАНИЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ