РАЗДЕЛ II: ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР

ЧАСТ I: СЛЪНЧЕВ-ЛУНЕН КАЛЕНДАР

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР
РАЗДЕЛ II

Румен Статков
“Прабългарският календар”
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

О
т най-дълбока древ-
ност хората са се
опитвали да измер- НАРОДЕН
ват времето и да КАЛЕНДАР
подредят повтарящите се цик-
ли - ден и нощ, зима, пролет,
лято, есен. Така е създаден ПРАЗНИЦИТЕ
календарът - таблица, в която
са изброени в последователен НА БЪЛГАРИНА
ред всички празнични и дел-
нични дни от годината. Делни-
кът е работен, непразничен
ден, в който хората извършват
обичайните си задължения.
Празникът означава свободно,
“празно‖ от работа време, ко-
ето човекът отделя за почивка
и общуване със семейството и рода. Това е време, в което хората отда
-ват почит на божествата, като изпълняват обичаи и обреди, следва-
щи традицията.
Фолклорният календар отразява последователността, в която народът
чества празниците, фолклорният празник е установен според народ-
ната и религиозната традиция ден, в който се отбелязва някакво съ-
битие и не се работи.
Фолклорният календар може да се раздели на слънчев-лунен и семе-
ен. Слънчев-лунният включва празниците, които са свързани с при-
родния кръговрат и със зависещата от него стопанска дейност на хо-
рата. Семейният включва честването на събития, свързани с най-
важните моменти в човешкия живот.
От една страна, редуването на празниците отразява митологичната
представа на народа, според която времето се движи в кръг - повта-
рят се утро и вечер, пролет, лято, есен, зима. От друга страна, праз-
ничният календар на българите е свързан с православния християнс-
ки календар, с библейските събития и почитта към християнските
светци.
Според традиционните схващания годишното календарно време се
дели на зима и лято. В основата на това делене е митът за светците
близнаци - Свети Димитър и Свети Георги. Според народната пого-
ворка “Свети Димитър носи зима, а Свети Георги - лято‖. Зимата се
счита за „мъртъв‖ или „вълчи‖ период, свързан със смъртта, съня и
неплодородието. За да се предпазят от беди, през този период хората
са извършвали ритуали по време на празниците в чест на опасните за
хората и стопанството диви животни - Вълчите празници (Мратинци -
11-21 ноември) и Мечкин ден (30 ноември).
Лятото олицетворява слънцето, топлината и живота. То е израз на
младостта и възраждането на природата, затова неговият предвест-
ник е възпят като “зелен‖, “милен Свети Георги‖. За най-топли летни
дни се считат Петровден и т.нар. Горещници. Лятото продължава до
Преображение (6 август), когато „времето се преобръща".
В народното мислене е важна идеята за преход от единия сезон към
другия, за границата между двата цикъла, които се повтарят в приро-
дата и в селскостопанската дейност. Преминаването от един цикъл в
друг се счита от трудовите хора за опасен, отворен за силите на злото
период. Затова голяма част от ритуалите и обредите са насочени към
опазване на реда в природата. Разпространена е вярата, че е възмож-
но магически да се въздейства на плодородието, щастието и късмета. 3
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
СЛЪНЧЕВ-ЛУНЕН КАЛЕНДАР
В
древността хората са обожес-
твявали двете най-ярки небес-
ни светила - слънцето и луна-
та. Наблюдавали са движение-
то им и техните повтарящи се месечни и
годишни цикли. Особено голямо внима-
ние са обръщали на моментите, в които
денят е най-дълъг, най-къс или е равен
на нощта. Така всеки народ е възприел
свой фолклорен календар, ориентиран
по промените в движението само на
слънцето или само на луната, или и на
двете небесни тела.
ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!
О бичаят е стар об-
щоприет навик, който
е дълбоко вкоренен в бита
на хората и се предава от
поколение на поколение, като по този
начин се запазват националната култу-
ра и наследство. Българските обичаи са
специфични за България и българите,
разнообразни или постоянно повтарящи
се действия на народа, свързани с по-
читането на бога, свети мъченици, на-
ционални герои, природата, здравето
4 на хората, гонене на зли духове и т.н.
Фолклорният кален-
дар на българите е
слънчев-лунен. Когато
народът ни приема
християнството, във
фолклорния календар
се включват нови
празници, на Иисус
Христос, на Света Бо-
городица и и на други
светци. С течение на
годините празниците,
свързани със слънче-
вите и с лунните цик-
ли, се обединяват с
тези от църковния ка-
лендар. Например
около деня, в който
слънцето грее най-
кратко върху Земята в
нашата географска
област се чества Ко-
леда (25 декември).
Това е празникът, от-
белязващ раждането
както на Иисус Хрис-
тос, така и на Новото
слънце. От този ден
нататък денят започва
да расте “с едно просено зърно‖.
Преходът от зимата към лятото се обяс-
нява с мита за смъртта и възраждането
на божеството. Най-големият пролетен
празник е Великден, свързан с възкръс-
ването на Божия син и с поредното об-
новление в природата. Денят, в който
се чества празникът, се променя всяка
година в зависимост от фазите на луна-
та. Променят датите си и някои други
празници, свързани с Великден - нап-
ример Лазаровден, Цветница и др.
О бреди наричаме действията, които
съпровождат народните обичаи.
Такива са приготвянето на обредните
хлябове за празниците, боядисването
на яйцата за Великден, забулването на
булката и извеждането от дома й.
Р итуалът е установен ред, по който
се извършват обредните действия.
Например внасянето на дръвчето, което
ще гори в огнището на Бъдни вечер, е
съпроводено с ритуал, включваш раз-
лични обредни действия, които се из-
вършват в определен ред.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
БЪДНИ ВЕЧЕР (24 /25ДЕКЕМВРИ)
Б
ъдни вечер е един от най-важните
семейни празници. Той е посветен на
дома, огнището и семейството. В раз-
личните краища на страната народът
нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена ве-
черя, Вечерня и Неядка. На трапезата присъс-
тват само постни ястия, нечетни на брой.
24 декември е наречен Бъдни вечер, защото
молитвено се пожелава всичко най-добро за в
бъднини. В дните преди този празник жените
стават много рано и през целия ден се пригот-
вят за празничната трапеза. Те не жалят сили
и време, за да бъде всичко наред в навечерие-
то на Коледа. Според поверието, както мине
Бъдни вечер, така ще върви животът през ця-
лата година. Затова цялото семейство помага
при извършването на обредите и приготвянето
на трапезата.
Т рапез ата.
Характер-
ното за този
ден е, че тра-
пезата е тър-
жествена. Яс-
тията на нея
трябва да са
седем, девет
или дванаде-
сет на брой и
задължително
трябва да са постни. Седем, девет и дванаде-
сет са три от свещените числа на древною-
дейската Кабала.
Най-често на трапезата присъстват варен фа-
сул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови
или зелеви сарми, варено жито, тиквеник,
ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обре-
ден хляб (наричан още боговица, богова пита,
богов кравай, благословник), баница, зелник.
В някои краища се прави също малка пита, в
която е скрита паричка и на когото се падне,
той ще бъде щастлив през цялата година. Пре-
ди да заспят девойките слагат парче от бого-
вицата под възглавницата си, за да им се при-
съни момъкът, за когото ще се омъжат. От тес-
тото на погачата се пекат и малки кравайчета
- колачета. С тях се даряват коледарите на
следващия ден.
Според народните обичаи под трапезата се
слага слама. Вечерята на Бъдни вечер започва
рано, за да узреят рано житата. Когато стане
време за вечеря най-възрастният мъж прика-
дява три пъти трапезата, къщата, зимника, ко-
шарата, оборите, хамбарите. След това мъжът
и жената заедно вдигат най-големия хляб към
тавана и казват: "Толкова високо да е жито-
то!". Те го разчупват като едната половина
слагат пред иконата на Богородица, а другата
разделят.
След като седнат на трапезата, никой не става
от нея, а ако на някого все пак му се наложи
да стане, той трябва да ходи приведен, за да
може и житата да са приведени от много зър-
но. Всеки трябва да опита всички ястия на
трапезата, за да му върви през годината. След
вечеря, всички стават едновременно и трапе-
зата не се вдига до сутринта, защото се смята,
че починалите роднини идват да се нахранят
на нея.
Б ъдникът. По
стара тради-
ция, преди да се
нареди празнична-
та трапеза на Бъд-
ни вечер, стопани-
нът на къщата за-
палва специален
пън в огнището,
наречен бъдник.
Отначало той раз-
бърква с него огъня, а после поставя тънкия
край на дръвчето в него. Там то остава да тлее
цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото
е крушово, дъбово или буково и по искрите от
огъня се гадае каква ще е годината - колкото
повече са те, толкова по-богата
ще е реколтата. Запаленият
бъдник се свързва с представа-
та за възраждащото се Слънце и
с образа на световното дърво,
което осъществява връзката
между небето и земята. 5
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

БЪДНИ ВЕЧЕР ОЙ ТЕ, ДРЪВЦЕ, ПРАВО ДРЪВЦЕ

(24 /25ДЕКЕМВРИ) Фолклорна песен

Ой те, дръвце, право дръвце,

де си расло толко тънко,
толко тънко, та високо? –
Отговаря тънко дръвце:
– Ой те тебе, малка моме,
малка моме, кривоперке!
Я съм расло тамо горе,
тамо горе на планина,
на планина, на рудина,
край езеро самовилско,
отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
П оверия. На Бъдни вечер се извършват
магически действия (гадаене) за плодо- край огнище, край трапези.
родие, за здраве и благополучие на всеки Я съм, моме, златно дръвце,
член от семейството. Здраве и щастие очакват златно дръвце, плодовито,
този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Оста-
налите гадаят за бъдещето си през новата го- ще порасна дор до небо,
дина по ядките на орехите – всеки край маса- клон ще пусна дор до земя;
та трябва да счупи по един и ако ядката на лист ще листна дребен бисер,
ореха е здрава, той също ще бъде здрав през
цялата година. цвят ще цъфна чисто сребро,

Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се род ще родя сухо злато;

отваря и всичко в един миг светва. Това оба- слез’ ще по мен млада Бога,
че могат да видят само праведниците. На Ко- ще дарува добра дарба:
леда всеки човек може да си пожелае нещо,
защото се смята, че тогава желанията се на момата – дребен бисер,
сбъдват. Гадае се и по лучени люспи - по ед- на майката – чисто сребро,
на люспа се нарича на всеки месец от година- на бащата – сухо злато,
та и се пълни с щипка сол. Мократа люспа ве-
щае дъждове и сняг, сухата – горещини. пълна къща със дечица,

На Бъдни вечер започват така наречените със дечица, със ягненца,

дванадесет мръсни дни, които продължават със теленца, със конченца,
до Йордановден. Народът ги нарича още по- със яренца, със прасенца,
гански или вълчи нощи, защото от 25 декемв-
ри до 6 януари границата между земята и не- зо със пчелици левогривки!
бето изчезва. Разделението между двата свя- Живот, здраве, веселие!
та временно се заличава. По време на поганс-
ките дни духове на умрелите идват в света на
живите. Според народните вярвания някой от
тях може да си хареса човек от фамилията и
да го отнесе със себе си.
Празникът изпълва всички с
усещане за тайнственост и
вълшебство. Вярва се, че тога-
ва небето се отваря и желани-
6 ята на всички се сбъдват.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
КОЛЕДА (25ДЕКЕМВРИ)
К
оледа или Рождество Христово,
наричано още Божик или Божич е
един от най-големите църковни
празници в християнския свят. На
него християните честват рождението на Сина
Божий Иисус Христос. Според Евангелието от
Лука това станало в град Витлеем, провинция
Юдея.
Православните християни честват Рождество
Христово наравно тържествено с Великден.
При католиците и протестантите Рождество е
най-почитаният празник.
В България празникът е продължение на Бъд-
ни вечер - последният ден от великите пости,
който започва от полунощ с обичая коледува-
не. В него участват коледари - мъже - ергени,
годеници и по-млади, скоро женени мъже.
Подготовката им започва от Игнажден. Тогава
разучават коледните песни, създават се коле-
дарските групи. Облечените празнично коле-
дари са с накичени с китки калпаци, а в ръце-
те си носят “шарени тояги‖.
Бъдникът, както и огънят също е магически.
На някои места, когато той почне да догаря,
извеждат мъжката челяд навън и около огни-
щето остават само невестите – да се раждат
все женски животни от стоката. Трески от бъд-
ника се закопават в лозята за плодородие и
добро вино, или се хвърлят в реката за здраве
и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една
недогоряла главня, която всяка вечер от Коле-
да до Йордановден се пали и се гаси с вино –
да предпазва от болести домашните животни.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вди-
га цял ден. Пепелта се пази през всичките дни
от Игнажден до
Йордановден, а
после се събира
и служи за лек
на различни бо-
лести през цяла-
та година. Кога-
то домакинът
стане от трапе-
зата, ходи при-
веден, за да са
така приведени
до земята и от-
рупани с плод
клоните на дър-
ветата. На плод-
ните дръвчета
се връзва слама,
за да раждат.
К оледуването. Подготовката на коледа-
рите започва от Игнажден (20 декемв-
ри). Тогава те разучават коледните песни, съз-
дават се коледарските групи, определя се во-
дача на групата (станеник). Обикновено в гру-
пите от коледари се избират момчета, които да
играя ролята на старец, баба, трохобер, гай-
дар и четници певци. Старецът и бабата разс-
миват, трохоберът събира даровете, гайдарът
свири, четниците пеят. В някои райони коле-
дарите се правят на котараци, мяукат и извес-
тяват за пристигането си.
След полунощ на Бъдни вечер започва и само-
то коледуване. Младежите, облечени в народ-
ни носии, коледуват, т.е. посещават домовете
на близки, роднини, съседи, за да им честитят
Рождество Христово - Коледа. Оттук идва и
името им – коледари.
Времето за коледуване е от полунощ до изгрев
слънце на Коледа. В народните представи то-
гава се появяват караконджули, вампири, та-
ласъми и други свръхестествени същества. Ко-
ледарите със своите песни имат силата да ги
прогонят.
Коледарите обхождат домовете на групи, като
тръгват винаги в източна посока. Те пеят коле-
дарски песни. С тези песни се пожелава на
стопанина домът му да бъде изпълнен с изоби-
лие от плодове, радост и щастливи дни. Стане-
никът изрича благословия, предназначена за
семейството и къщата, а после дружината из-
пява песни и за всеки един поотделно. Пеят се
песни за всеки от семейството – от най-
възрастния (както по старшинство, така и по
уважение) до най-малкия. Песните са за здра-
ве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет,
любов, щастие и добра среща, за радост, игри
и веселия. Домакинът ги дарява с пари, плодо-
ве, краваи, погачи и други продукти.
На някои места, ако в къщата има мома за же-
нене, тя приготвя специален писан кравай за
любимия си. После всички краваи се излагат
на обществено място, за да се оценят кой кол-
ко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки
момък откупува кравая на момичето си. Ако в
някоя мома са влюбени повече момци, те над-
дават помежду си.
Не е добре, ако две групи коле-
дари се срещат – това означава,
че през лятото ще вали град
или нещо лошо ще се случи. За
да не се случи това, двете гру-
пи се бият помежду си или си 7
разменят топузите.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (25ДЕКЕМВРИ)
Р аждането на Иисус Христос е предиз-
вестено в пророчествата на различни на-
роди.Предсказания от най-древни времена со-
чели, че на земята ще се роди Спасител на чо-
вешкия род. Неговата поява се свързвала с
промяна в хода на времето и движението на
небесните тела. След изтичането на голям
кръг лунни години необикновена звезда щяла
да възвести раждането Му.
Първи благовестници на Христовото раждане
били пастирите, чиито стада нощували неда-
лече от Витлеемската пещера. Църковното
предание е запазило имената им: Мисаил,
Ахиил, Кириак и Стефан. След като Ангел Гос-
поден им възвестил радостната вест, те побър-
зали да отидат и да се поклонят на Младене-
ца. Поднесли му най-ценните дарове на сърца-
та си - обич и силна вяра. Засвидетелствали и
на пресветата му майка почит, като й разказа-
ли за звездата, видяна на небето, и за ангелс-
ката песен, огласяла зимната нощ. На Младе-
неца дошли да се поклонят и трима източни
мъдреци. Според едни източници тези трима
поклонници били Жреци, според други - царе,
които по настъпилите природни необичайни
явления разбрали, че се е родил Цар Юдейски.
K акво празнуваме? На Рождество Хрис-
тово празнуваме раждането на Исус
Христос, който е Божият Син и Спасител на
всички хора. За изпращането на Божествен
изкупител – Месия е било предречено от древ-
ните пророци. В Стария Завет в книгите на
Исая, Еремия, Михей има точни предсказания
за необикновеното Му раждане и мисия (Ис.
7:14, 9:6; Ер. 23:5; Мих.
5:2,3).
Раждането на Исус Христос пос-
тавя начало на ново летоброе-
не. Рождество Христово е не
8 само граница във времето, то е
празник и начало. Рождество Христово е нача-
ло в духовната история на човечеството - Бо-
жият син се ражда, за да възстанови връзката
между небето и земята, изгубена след грехо-
падението.
Рoждеcтвенcкият пpaзник е изpaз нa идеятa,
че c paждaнетo нa Иcуc Xpиcтoc пpед вcеки
вяpвaщ чoвек cе oткpивa възмoжнocттa дa
пocтигне чpез вяра и христоподобен живoт
cпacение нa душaтa cи.
Светският еквивалент на този празник се на-
рича Коледа.
И сторията на празника. В ранното
християнство празникът Рождество
Христово няма устойчива дата. Източните цър-
кви празнували това събитие на (Богоявление)
6 януари още по времето но император Конс-
тантин Велики, преди 336 г. В 3. век Ориген
увещава християните да не го празнуват на
този ден, като посочва, че на този ден правед-
ният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4;
Еремия 20:14). Църковните отци от 3. и 4. век
(св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил
Александрийски, блаж. Августин, Климент
Александрийски) посочват 25 декември като
исторически по-подходяща дата на Рождество
Христово. В Рим Рождество Христово се праз-
нува през втората четвърт на 4. век, в Антио-
хия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда
празника в Константинопол в 379 г., по други
сведения около 377 г. по заповед на импера-
тор Аркадий и внушението на св. Йоан Злато-
уст, а в 430 г. започват да го празнуват в
Александрия, в Палестина около 7 век. Армен-
ската църква и досега празнува Рождество
Христово на 6 януари.
Причината Рождество Христово да се отбеляз-
ва на 25 декември се състои в това, че древ-
ните римляни чествали празника на непобеди-
мото слънце (Sol invicti), който бил отбелязван
в деня на зимното слънцестоене. Със слънцето
се отъждествявали самите римски императори.
Християните противопоставили на езическия
празник тържеството на Рождество Христово,
Слънцето на правдата (Мал 3, 20), Владетел
не само на Римската империя, но и на целия
свят. Съществува и друга хипотеза, която води
началото си от 243 г. ("За изчислението на Ве-
ликден"): в древността се считало, че при съ-
вършените хора денят на рождението и денят
на смъртта съвпадат. Христос умира в деня на
Пасхата, 25 март, следователно, според някои
- Неговият живот в лоното на Мария започнал
на 25 март (денят на Благовещението).
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

МЛАДА БОГА
Илия Волен

Т
ова се случи
в една да-
лечна страна
и преди мно-
го години. Храните
бяха прибрани от по-
лето, станало беше
широко за овчарите и
те пасяха стадата си
и нощем. Една група
овчари, като искаха
да се съберат тая
нощ на приказки, бя-
ха намесили овцете
си. Овцете се бяха
разпръснали и закре-
пили по тъмното топ-
ло поле. Небето беше
побеляло от ситни
звездици. Овчарите
седяха на една бреж-
линка и си приказва-
ха. И не толкова при-
казваха, колкото гле-
даха надолу към низината, където лежеше на Млада Бога! Той ще е като слънцето - ще грее
завет тяхното градче. Тая нощ градчето не над цялата земя и ще топли всички хора, ма-
спеше. Из него светеха толкоз много огньове, кар че дойде на земята чрез една от ония же-
че то приличаше на голямо огнище. Пък глъч- ни, които пристигнаха във Витлеем за пребро-
ка, и смях, и песни! Като море шумеше. яването. Станете и идете да Му се поклоните!
Градчето преливаше от гости, защото царят Той лежи, оповит в пелени, ей там, в яслите на
беше заповядал, кой откъдето е, там да се вашите кошари.
прибере. Той искаше да направи преброяване, Когато ангелът сочеше яслите, от ръката му
та да види колко хора е навъдила земята му. падаше светлина чак до кошарите.
Бедните овчари си приказваха и не отделяха Докато той приказваше на овчарите, между
тъжни очи от градчето. Как им се щеше и те да земята и небето стоеше изправена светла
са там долу при тоя смях, при тия песни! Но не стълба, из разтворените небеса излизаха кри-
можеха да оставят сами в полето овцете на лати ангелчета, слизаха и се качваха по стъл-
господарите си и трябваше да чакат да прева- бата и пееха:
ли нощта, да спрат в кошарите ситите овце и
тогава чак да слязат. - Слава на бога в небесата, мир между хората
на земята!
Както скърбяха, по едно време огньовете в
градчето побледняха, а над земята развиделя, Както в миг беше дошъл ангелът, така и в миг
сякаш зора се сипваше. И когато дигнаха очи, изчезна. И заедно с неговото отлитане, угасна
видяха на небето едра бяла звезда, която и стълбата, изгубиха се и крилатите ангелче-
трептеше и грееше като царица сред другите та. Остана да блещи само едрата бяла звезда.
звездици. Докато се чудеха и маеха овчарите, Овчарите се дигнаха, изтърсиха се и като на-
силна гъста светлина изведнъж ги ослепи. Те пуснаха стадото упътиха се към
се изплашиха и налягаха по очите си. Между кошарите. Пред тях вървеше
тях беше застанал един ангел с лице чисто ка- едрата бяла звезда. Когато
то светлина и с бели като сняг дрехи. пристигнаха, те завариха в яс-
лите малкия Исус Христос.
- Не се плашете, - думаше той на овчарите – а 9
се радвайте, защото тая нощ ще ви се роди
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СТАНЕНИНЕ,
ГОСПОДИНЕ
Фолклорна песен

Станенине1, господине,
добри сме ти госкье дошли,
добър сме ти глас донесли
низ хубава долна земя:
Овци ти се изягнили,
се овчици ваклошати
и овньовци виторожци;
кози ти се изкозили,
се козици виторожки
и пърчевци ярчорожци;
кравици се изтелили,
се кравици белобозки,
се воловци еленчовци;
кобилки се изждребили,
се кобилки левогривки
и коньовци папуньощи2.
Станенине, господине,
тебе пеем, господине.*

* Песента е разпростране-
на особено в Източна Бъл-
гария. Тази песен също се
пее на стопанина - дома-
кин на дома.

РЕЧНИК:
1. Станенин – стопанин.
2. Папуньощи – копитести
(от папунец – копито).

10
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СУРВАКАНЕ

С
урвакането е много почитан български
обичай с дългогодишна традиция. По
смисъл е пожелание и обредно осигуря-
ване на здраве чрез докосване със су-
рова дрянова пръчка, в началото на годината.
Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12 г.
Събрани на групички, те обхождат домовете на
своите близки и съседи, като започват от своя
дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете
носи свежо откършена и украсена пръчка, която
има специално название - сурвакница, сурвачка..
Нейната украса, свързана често с основния за да-
ден район поминък, е твърде разнообразна -
преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнооб-
разни вълнени конци, малки кравайчета. Най-
напред децата удрят с пръчка всеки член от се-
мейството, като започват от най-възрастния, и
честитят:
Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива, г
олям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, мо-
литва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя пред-
ставлява вербална магия, чието действие подсил-
ва осигуряването на здраве и изобилие във всич-
ко. Често се сурвакат и домашните животни.. В
някои села децата пеят и песни. Навсякъде те по-
лучават от домакините кравайчета, плодове, оре-
хи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. .
В Централна и Източна България сурвачката се
украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, до-
като в Западна България често се окачват и моне-
ти. Задължително е обаче дряновите клонки да се
привържат, с което сурвачката добива форма на
единично или двойно кирилско ―Ф Вярва се в ма-
гическата сила на дряновото дърво, което трябва
да увеличи силата на благопожеланията. Обичаят
сурвакане има древен предхристиянски характер.
Имената на обичая - сурвакане, на магическата
пръчка - сурвачка, сурвакница, както и виковете,
които придружават магическото действие сурва-
кане - Сурва, сурва,! са дали осно-
вание на мнозина да свържат този
обичай с прабългарите, имайки
предвид името на древноиранския
и индоарийски бог на Слънцето
Сурья.
11
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. ПРОШКА
ирни заговезни (Прошка) е важен зим-
С но-пролетен празник в народния кален-
дар. Празникът се чества седем седмици преди
Великден (винаги в неделя) и трае една сед-
мица, в която се изпълняват различни обреди
и обичаи. Хвърля се кръст в двора на момиче-
тата, които момчетата харесват. През седми-
цата - в сряда, петък и неделя се връзват люл-
ки и момите, и момците се люлеят за здраве.
Сирни Заговезни поставя началото на най-
големия пост през година /Великият пост/, с
него се свързват и кукерските игри и не на
последно място прошката.
В българската народна традиция празника
обозначава границата между зимата и пролет-
та - възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват ог-
ньове на най-високото място в селото или на
мегдана. Вярва се, че докъдето стига светли-
ната на огъня, дотам ще има плодородие. За-
палва се слама и се прескача за здраве. Палят
се и се въртят ойлалия (запалено каче с кат-
ран), оратници (дърво, разцепено, на което
има слама-която се пали) и оруглици ( нама-
зани с катран кош), децата и младежите из-
вършват ритуално очистване на нивите, да до-
несат голям берекет.
На този ден, влюбените момци хвърлят в дво-
ра на любимата "чавги" - запалени стрели от
дрян, което представлява любовно обяснение.
От този ден нататък любовните обяснения и
сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка.
По традиция по-младите посе-
щават домовете на по-
възрастни роднини и близки и
искат прошка. Целуват ръка на
родителите си и изричат
12 "Прощавай, мале, тате..." , а те
отговарят "Просто да ти е! Господ да проща-
ва". В християнският смисъл да простиш е да
повярваш в прошката от кръста на Голгота, да
изпълниш сърцето си с любов и мир, за да
посрещнеш Възкръсналия Христос. Но дори и
в чисто човешко разбиране прошката е символ
на благородство и дълбок вътрешен мир. Спо-
ред традицията по-възрастен не може да иска
прошка от по-млад член от семейството.
Характерно за седмицата след Сирни Заговез-
ни, наричана Тодорова неделя са кукерските
игри, които имат езически произход. Облечени
в страшни маски и колан с чанове, кукерите
извършват редица обреди за берекет и про-
гонване на злите сили.
На трапезата на Сирни Заговезни задължител-
но присъстват млечни храни - сирене, кисело
мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене
или праз, обредна пита (с форма на змия), пе-
чени ябълки, бяла халва. Това е последния
ден, в който може да се заговява с млечни
храни. След това започва Великия пост, който
е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговез-
ни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На
дълъг конец се връзвало яйце или халва. Де-
цата трябвало да опитат да хванaт с уста яй-
цето, без да го докосват с ръце. Вярвало се,
че само да го допреш със зъби - цяла година
ще се радваш на добро здраве. След ритуала
конеца се запалвал и възрастните гадаели по
начина, по който гори каква ще е годината.
Ако имало млади за женене в къщата, а коне-
ца припламне - скоро чакали сватба. Ако гори
конеца бързи - много жито ще има през годи-
ната, ако конеца тлеел - на лошо било. Черуп-
ките пък хвърляли при кокошките да снасят
повече.

КУКЕРСКИ ОБИЧАЙ
О бичаят
Кукерство по
нашите земи води
началото си от
преди повече от
8000 години, а при
траките се празну-
ва по време на
дните на тракийс-
кия бог на весе-
лието Дионисий и
посрещането на
тяхната Нова годи-
на по време на
Сирни Заговезни
или така нарече-
ната земеделска
нова година, свър-
зана със заорава-
нето на нивите. Кукерството празнува отмина-
ването на зимното мъртвило и настъпването на
лятното плодородие. В различните краища на
България кукерите излизат по различно време
- на Васильов ден, на Песи понеделник след
Сирни Заговезни, през месец март. Имат и раз-
лични имена: бабугери, песяци, мечкари, стар-
ци, сирвискари, кукове. Кукерите се обличат
със смесица от мъжки и женски дрехи и страш-
ни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, и
носят мечове или тояги за да изплашат и про-
гонят безплодната зима и злите духове и орис-
ници, та да дойде пролетта и да е плодородна
настъпващата стопанска година.
Кукерската игра пресъздава връзката между
природата и човека: земя - жена, разораване -
обладаване, засяване - оплождане, зърно -
мъжко семе; умирането на зимата - убиването
на Царя; идването на пролетта - възкръсването
на Царя. Движенията на кукерите имат закли-
нателни значения: подскачането е да накара
житото да расте високо; търкалянето по земята
- да се зареди човек със силата й; дрънченето
на звънците и хлопките - да стряскат и прогон-
ват лошите сили.
Главните действащи лица в кукерската дружи-
на са Цар, Момък и Невеста или Баба и Дядо, и
кукери. Кукерите, само неженени мъже, пред-
вождани от Цар в зряла възраст, който трябва
да има семейство, челяд и имот, се събират на
хорището на селото, откъдето, начело със сви-
рачите, обикалят къщите с наричания за здра-
ве и благополучие. Невестата се захваща да
премете и подреди, но всъщност само разтуря
нещата. Домакините ги даряват с храна, вино
и/или пари, а булката целува ръка на стопани-
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
на за благодарност. След обиколката по къщи-
те дружината, следвана от цялото село, се връ-
ща на мегдана, където разиграва старинния си
обред. След това двама кукери се впрягат в ра-
лото, един орач ги подкарва с остен и разорава
обредно три бразди в кръг. Царят върви след
тях и сее зърно от крината, а групата кукери го
следват, подскачайки и размахвайки саби.
След заораването, Царят благославя за плодо-
родие, a кукерът с кросното го убива, но други-
те кукери се събират над него и го възкреся-
ват. Невестата/Бабата ражда дете и кукерската
веселба продължава с народни хора. Докато се
играе обичая, кукерите се закачат и шегуват с
наблюдаващите ги. Накрая кукерите се събират
на гощавка с храната и пиенето, дарени им от
хората. Цари всеобща веселба.
БЛАГОСЛОВИЯ НА
КУКЕРСКИЯ ЦАР
Да даде господ
колкото зърна в къщи,
толкова купеня1 на гумното2;
да му помогне господ
на хаджилък3 да дойде,
с тесла брашно да копае,
в ягрека4, низ път, въз път,
крави да му мучат,
овце да му блеят,
кози да му врескат,
свине да му квичат
и дребни дечица:
все граматици5 да ги стори,
боляри да станат, даскали,
попове и владици да станат.
Всякакъв берекет
от година до година, до амина!
РЕЧНИК:
1. Купеня – купни, купи
2. Гумно – харман
3. Хаджилък - ходене до
Божи гроб
4. Ягрек - кошара
5. Граматици - учени хора
13
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ВЕЛИКДЕН

Я йцето. Каз-
ват че идеята
за яйцето е толко-
ЯЙЦЕТО ва стара, колкото
НА ЖИВОТА е стар светът. В
овалната му фор-
Фолклорна песен
ма и бял цвят
Сънце ле, сънце ле, древните виждат
Богово яйценце – умален образ на
Вселената.
чоеко е пиленце,
В архаичните им
от тебе изквачено –
представи то оли-
на свето показано, цетворява начало-
от никой не видено. то на Космоса,
символ на вечния
кръговрат в при-
родата, медиатор между света на живите и мъртвите. Тези изна-
чални представи за яйцето откриваме още в светогледа на древни-
те траки. Според орфическата им доктрина Хаосът (Космосът)
представлявал яйце, от което се появил единният Бог. Той се слял
с Богинята мака и от тайнственото зачатие се родил царят- жрец,
които някои персонифицират в образа на певецът Орфей, а други
– в образа на Залмоксис.
Превърнали яйцето в сакрален символ на космическия кръговрат,
то става част от погребалните традиции и култа към мъртвите.
Основополагаща в поминалната обредност на траките е вярата в
безсмъртието на душата. Тя е материализирана в множество моги-
ли, открити по нашите земи. Един най- впечатляващите комплекси
от надгробни паметници се намират в района на Сборяново, къде-
то някога е бил тракийският религиозен център Даусдава. Могили-
те се отличават със силно изразена яйцевидна форма. По своето
разположение в пространството те са огледален образ на ярките
небесни съзвездия. Техния общ план загатва за съществуването
на Млечния път, в който древните може би виждат пътя към безс-
РОДБА НА мъртието.
РОДБИТЕ Под всяка могила има гробница, която първоначално е била за-
Фолклорна песен сипвана с пласт от бял трошляк - непропусклив, за да пази навеки
Времето е кокошка, мавзолея отдолу. Входът, пред който са изпълнявали погребалния
ритуал, нарочно е оставен отворен. Тялото на мъртвеца било разч-
звездите са яйцина – ленявано, за да може душата, която се отделяла от него, да се
снесени от кокошка, слее с космическата енергия. Ритуално разчленяване се е извърш-
дървени и шарени. вало и с кучето на покойника. В представите на траките то е све-
щен тотем, посредник по пътя към отвъдното. В края на поминал-
Земьата е яйценце, ния обред, гробницата се затваряла, а могилата засипвали с
живото е пиленце – пръст. Така древните материализирали идеята за космическото
снесено от яйценце, яйце.
цървено и шарено. Традицията да се шарят яйцата навлиза по нашите земи през 5-6
век. Вероятно тя е била донесена от славяните. Първите яйца оц-
ветявали винаги в червено. Наричали ги „парашки‖ - което озна-
чава „гръм, светкавица‖. Техен господар бил върховният бог Пе-
рун. За да го омилостивят, хората му поднасяли червени яйца. У
някои славянски народи името му звучало като „Четвъртък‖, откъ-
дето идва може би традицията в четвъртък да се боядисват яйца-
14 та, за да не пада гръм и градушка.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ВЕЛИКДЕН
В архаичните представи на българите черве-
ният цвят притежава магическа сила - да спи-
ра природните стихии, които заплашвали по-
севите. Затова с алено яйце заплашват градо-
носните облаци, за да прогонят бурите и ура-
ганите. Изнасят червено яйце, пирустия и
брадва, за да възпрат градушките. С черупки-
те на червено яйце мажат праговете на къщи-
те, плевните, стоборите и кошарите, за да не
ги удари гръм, да не сполети беда семейството
и добитъка.
Червените яйца притежават и свръхестествена
способност да пазят хората от демонични съ-
щества, които сеели зараза и болести. Старо
поверие е, че в нощта срещу Велики четвъртък
те слизат от горния свят. Обикалят наоколо
заедно с вещици и бродници, за да крадат съ-
ня на децата, млякото на животните, плодоро-
дието в нивите, градините и лозята.
Осмислени едновременно като покровители на
дома и вредители, сродниците им изпълнявали
ритуали, които имали смисъл на заклинание
срещу зловредното им влияние и на молба за
тяхната благословия. За да ги омилостивят, им
пренасят дар – червено яйце. Слагат алени
яйца при копринените буби, за да пазят деца-
та от уроки, скриват ги под трендафил или
здравец, за да неутрализират огромната им
вредоносна сила. Друг път заравят червено
яйце в темела на къщата, изхвърлят червеното
багрило в двора, декорират върху него името
на умрелия - израз на страхопочитанието на
живите към мъртвите.
В червеното яйцето патриархалният българин
припознава и умаления образ на Слънцето.
Осмисляно като негов земен еквивалент, то
притежава свойствата, присъщи само на не-
бесното светило – да грее и топли земята, да
възражда и обновява природата. Неговата
продуцираща сила била пренесена върху чер-
веното яйце, което „греело като Слънце‖. Тази
метафора подсилвала необикновените му ма-
гически способности. Така се ражда традиция-
та черупките от червени яйца да се хвърлят в
двора на къщата, за да се затопли земята.
Първите три червени яйце се оставят върху
червен плат в сито, за да ги огрее слънцето. С
първото обтриват бузките на децата и челата
на момите, невестите и ергените, за да полу-
чат част от животворната енергия на слънцето
и земята. Второто оставят под синора на ниви-
те, лозята и градините – за да има голям бере-
кет. А третото алено яйце оставят за велик-
денската погача. Червено яйце слагат и в чеи-
за на младоженката – да има живот, изпълнен
със светлина, щастие и благоденствие.
С приемането на Християнството червеното
яйце запазва своя езически характер, съдър-
жание и функции. Превърнало се в символ на
пролятата кръв на Спасителя и неговото пре-
раждане, то формално се преосмисля в мита за
смъртта и възкресението на Иисус. А ритуали
през Страстната неделя асоциативно се свърз-
ват с деня на Христовото Възкресение.
За първи път аленочервеното яйца се приоб-
щава ритуално към християнската традиция от
Мария Магдалена. Узнала първа за възкресе-
нието на Спасителя, благочестивата християн-
ка тръгнала по света да разказва за чудното
събитие. Когато пристигнала в Рим, отишла
първо при император Тиберий, поднесла му
червено яйце с казала: „Христос Воскресе‖.
Според друга история в деня на Възкресението
Божията майка отишла на гроба на Иисус с
червени яйца. Когато видяла, че е празен,
възрадвала се душата й и раздала алените яй-
ца на всички дечица.
Легендарните разкази за Мария Магдалена и
Дева Мария стават част от българския фолк-
лор. В много народни приказки Великден е
познат като по-малкия брат на Божик, облечен
в нови и гиздави дрехи или представен като
старец, който идва в в навечерието на Велик-
ден, за да раздава шарени яйцата на дечицата
за радост и късмет. С тях са свързани и народ-
ните традициите да се оставя червено яйце
пред иконата на Света Богоро-
дица, да се разменят шарени
яйца на Възкресение, както и
празничния поздрав „Христос
Воскресе!, с който християните
си пожелават здраве, щастие и
дълъг живот. 15
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ВЕЛИКДЕН
В
ъзкресение Христово се празнува
главно по две причини. Първата е
историческа – за това, че на този ден
преди години Господ Иисус Христос,
след като се е родил на земята, след като е
живял, проповядвал и извършил много чудеса,
с които е доказал, че е бог, а не обикновен
човек, накрая се е оставил сам да бъде изтеза-
ван и мъчен. Приел е кръстна смърт и на тре-
тия ден е възкръснал заедно с тялото си. С то-
ва е удостоверил и на съмняващите се, че той
е Божият син, второто лице на Светата троица
и че всичко, на което е учил хората и своите
ученици, е пълната истина. Възкресението на
Христос е най-великото доказателство за ис-
тинността на учението му и за това, че той е
истинският бог, дошъл да подири и спаси по-
гиналия човешки род. И още: да даде възмож-
ност на хората да получат прошка за своите
грехове, за да бъдат духовно озарени, преоб-
разени и изменени. Втората основна причина
да празнуваме Възкресение Христово е, че чо-
век през цялата година и особено на Великите
великденски пости се подвизава телесно и ду-
ховно, бори се със своите грехове и немощи.
На самия празник човек духовно възкръсва.
Господ му дава, съобразно това, колко се е
потрудил по време на постите, благодатна си-
ла. Човек се чувства в душата си като възк-
ръснал и в него се отразява радостта на Хрис-
та и на апостолите. Всички хора на този свят
са чада Божии. Господ ги е сътворил и дарил
със закона за размножението.
Бог желае всеки човек рано
или късно да намери истината,
да получи прошка на греховете
си и да му се дарува духовен
мир и благодат. Поради това
Христовото възкресение всяка
16
година е един призив към всички хора да по-
търсят истината и да бъдат по-добри.
Един от най-големите християнски празници е
Великден – Възкресение. Евангелието разказ-
ва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хо-
рата от греховете им. Проповядвал доброто и
любов между тях. Но той бил осъден и разпъ-
нат на кръст. За това Великден се празнува
три дена.
Великият ден на Христовото възкресение е
празник, който представлява най-пълно основ-
ната християнска догма – вярата във възкре-
сението на праведниците в един по-хубав
свят, който те ще наследят след земната си
смърт и бъдещият страшен съд. Затова и озна-
менуването на физическата смърт на Христос е
празничен ден, на който те славят не края на
живота, а освобождението от земната тежест и
прехода към вечното духовно битие.
В
елики петък (Разпети петък) е де-
нят, в който е разпнат Божият син
Иисус Христос, за да стане изкупи-
телна жертва за греховете на чове-
чеството. Това е време на душевно пречиства-
не и ден в който не се работи. От Разпети пе-
тък до обяд на Страстната събота не се слага
нищо в устата. В събота жените са месели спе-
циални обредни хлябове. Великденските об-
редни хлябове са няколко вида и са предназ-
начени за празничната семейна трапеза, за
кръстника и близките.
Народът казва, че на Велики петък и пиле не
пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество
страда. В този ден никой не подхваща каквато
и да е работа.
През деня не се служи света литургия, защото
сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се
извършват Царските часове. В храма се при-
помнят и съпреживяват Христовите страдания,
смъртта и погребението му.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ВЕЛИКДЕН

В еликден се
празнува
три дни. ПРОЛЕТЕН ПРАЗНИК
В полунощ на съ- Кирил Христов
бота срещу неде- Блести по дървесата цвят –
ля хората отиват Пак вейка плод ще свеси.
на черква и под Камбани благовест гърмят:
звъна на камба- „Христос въскресе!―
ните се поздравя-
Пред погледа на чакащ свят
ват с думите:
―Христос возкре- Издигат се завеси.
се!‖, и в отговор Камбани благовест гърмят:
се казва: ―Во ис- „Христос въскресе!―
тина возкресе!‖ Души с молитва блян крилат
Целуват се и си във вис света понесе.
пожелават здраве
Камбани благовест гърмят:
и щастие. Запале-
ната в черквата „Христос въскресе!―
среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.
Сутринта на първия празничен ден (винаги неде-
ля) всички отиват на тържествена църковна служ-
ба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя
всички се чукат с боядисаните яйца. През целия
ден се ходи на гости, посещават се родителите,
кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи
се козунак и бутилка вино.
На светлия празник се връзвали люлки и люлее-
нето е било задължително. Тези люлки имат маги-
ческо значение. Младите пеели песни за русалки
и вили-самодиви. Децата играели на прескочи ко- ВЪЗКРЕСЕНИЕ
била из поляните, а родителите им виели кръшни Елисавета Багряна
хора. На този ден всеки може да си пожелае не- Усещаш, тръпне и разтваря се земята
що, стига да го направи с открито сърце, но тряб- и всичко – до невидимото зрънце,
ва да държи монета в ръката си. Ако е праведен
което си заровил във недрата й –
молбата му ще се изпълни.
възкръсва за живота и за слънцето.
На втория ден на Великден, наричан в някои ра-
Край тебе пъпките набъбват и се пукат,
йони на страната разтурни или разметан понедел-
ник, моми и ергени се събират на някоя поляна в мирише на зеленина и влага.
две групи и една срещу друга търкалят червени На срещната антена гълъб гука
яйца помежду си, за да има плодородие и да не и мека топлина лежи на прага.
пада градушка. С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНА- Ти тръгваш с пламъче във шепите.
ТА НЕДЕЛЯ. Къде ще стигнеш? Може би върха?
Денят на Христовото Възкресение, но също и пос- Но бди, крепи надеждата и трепета
ледният ден от прехода към пролетта и лятото, като крило в сърцето ти да пърхат,
ден на окончателното възобновяване и пробужда- в сърцето твое и сърцето на народа ти,
не на природата. Затова според народните предс-
че тъмен кръст над всички е надвесен...
тави той е най-големият и важен пролетен праз-
ник. Великден, Велиден, Възкресение Христово - Добрият дух да стане
неделята след първото пролетно пълнолуние - и да ни дари живот
един от най-големите пролетни празници. Мястото – Христос въскресе!
му в църковния календар съвпада с възраждането
и разцвета на природата, с тържеството на слън-
цето и живота. 17
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ГЕРГЬОВДЕН

Г
ергьовден в българския народен календар
е един от най-големите празници през годи-
ната и най-големият пролетен празник.
Празнува се на 6 май. С него започва лят-
ната половина на стопанската година, завършва-
ща на Димитровден. Това разположение в праз-
ничния календар определя и изключително бога-
тата му обредност, обхващаща всички области от
стопанския и социален живот на хората. Гергьов-
ден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно
схващан като повелител на пролетната влага и
плодородието (отключва изворите и влагата, по-
беждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и
посевите), покровител на земеделците и най-вече
на овчарите и стадата.
Свети Георги, макар и светец, прилича много на ЗДРАВЕЦ ЗА ГЕРГЬОВДЕН
всички възпети от народа ни юнаци, които имат Фолклорна песен
девет сърца, яздят на хвъркати коне, делят мегдан Дигайте се, Дафтоно, Латино,
със самодиви, хали и змейове, слизат в долната
дигайте се, на цвеке да идем -
земя и литват по високото небе, светят като ясно
слънце и всякога излизат победители. доде слънце не е огреяло,
доде роса не е опаднала;
Народните песни пеят за Цветен Георги, който
тръгва на Гергьовден да обиколи земите си и сре- да наберем здравец за Гергьовден,
ща на пътя си стара юда самодива с три синджира да наберем, венци да направим
роби. Първият синджир – все орачи, вторият син-
джир – все овчари, третият синджир – все копачи. ВЕНЕЦ ЗА АГЪНЦАТА
Извадил сабята си, посякъл стара юда и освободил
три синджира черни роби. Това е и песента, която
се пее, докато се вие венецът над жертвеното гер-
гьовско агне.
Друг път на пътя си срещнал сура ламя ―трое-
глава, шестокрила и дванадесетопашата, затвори-
ла шест планини, заключила шест извора‖. Пося-
къл той с острата си сабя ламята и от трите є гла-
ви потекли три реки: ―Едната река – жълто жито
по орачи, другата река – руйно вино по копачи, и
третата река – мед и масло по овчари.‖
Хората вярват, че св. Георги е уловил дори ламята
в Троя. И тогава накарал троянския цар да повяр-
ва в Христос. Ламите като символ на езическото
или греха са победени от разпятието и една от
функциите на светеца Георги е именно змееборст-
вото. Така го и изобразяват иконите – св. Георги
Змееборец.
Свети Георги е покровител на домашните животни. Фолклорна песен
С него се свързва и плодородието по полето. Като - Здравче, венче, цвеке миризливо,
му рекла неговата сестра Рани поле, че семената берат ли те моми и невести?
през зимата са изгнили, а засятото
- Бера, бера, оти да не бера?
през пролетта не е поникнало, той
се пуснал от хорото, отишъл на по- Да ме виат на зелени венци,
лето, дожаляло му за хората, отк- да ме турат на вакли ягненца,
лючил небето, поръсил земята със да ме ност черкви на молитва.
―ситна‖ роса, ―зимницата порасна-
18 ла, а пролетницата поникнала‖.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СВЕТИ ГЕОРГИ И ЛАМЯТА

Фолклорна легенда
- Ами плача - казала, - ето го вече змеят,
ще ме изяде!
- Не бери грижа! - рекъл.
И тогава той скочил и тъкмо змеят си по-
давал вече устата да лапне момата - с ко-
пието си го убил.
Като убил змея, казал на момата:
- Хайде сега върви си.
И оттам сетне Свети Георги почнали да го
уважават.

ТОВА ТРЯБВА
ДА ЗНАМ!

Л егенда
Фолклорната легенда
е фантастичен разказ за
възникването на нещата от
действителността. Тя е предание за мина-
ли събития, в което се съчетават реално и
фантастично. Литературно произведение
или разказ за исторически събития, в кое-
то действителността е премислена и укра-
сена с чудновати измислици - сказание,

И
ма една легенда за Свети Георги. предание, нещо невероятно.
Свети Георги не са го уважавали хич!  Легендата обяснява реда в природата
Добре, ама имало нейде си едно езеро. и обществото.
От това езеро излизал всяка година  В легендата се разказва за остър
един змей и взимал по една мома. Добре, ама дошло сблъсък, който се разрешава в ней-
време да вземе една царска дъщеря и да я изяде. ния край.
Дошъл при нея един човек. А тя плачела.  В легендата се разказва за далечното
- Защо плачеш, моме? - казал. минало, когато се е подреждал све-
тът.
- Ами плача - казала тя, - всяка година един змей
излиза от това езеро и взима по една мома! Сега  Мястото на случката в легендите е
дойде вече и моят ред. И мене ще изяде. конкретно назовано.
- Не бери грижа - казал човекът. - Седни!  Героите във фолклорните легенди са
светци, обикновени хора, свръхестес-
Тя седнала. Той легнал на скута й.
твени, митични същества (лами, ха-
- Аз ще легна малко да поспя и когато се разбуди ли, змейове) и така нататък.
змеят, когато забу чи змеят, ти ще ми викнеш!
 Легендата не е свещен
Добре, но змеят, като забоботил, тя не искала да го текст, но в миналото
събуди, ами почнала да плаче. И като плакала, една хората се вярвали, че
сълзичка паднала на Свети Георги върху лицето. разказаната история е
Като паднала сълзата, той се събудил и рекъл: истина.
- Моме, защо плачеш?
19
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ЕНЬОВДЕН
ОЙ, ЕНЬО, ЕНЬО,
ЕНЬО ЕРГЕНЬО
фолклорна песен
Ой, Еньо, Еньо, Еньо ергеньо,
сутрин ставай, Еньо, на нива иди,
в ръка си вземи, Еньо, паламарката,
паламарката, Еньо, салтамарката,
жито да жънеш, Еньо, снопи да вържеш,
нови хамбари, Еньо, ти да напълниш,
на нива, Еньо, сватба да дигнеш,
в село да дойдеш, Еньо, майка да видиш,
майка да видиш, Еньо, и млада булка!
ОЙ ЯНИ, ЯНИ
фолклорна песен
Ой Яни, Яни, бре свети Яни!
Тръгнал ми е Яни с кола за биле,
с кола за биле, за яньовиче,
за яньовиче, за кумониче1
Среща го срещна Яньова майка,
тя си на Яня тихо говори:
– Ой Яни, Яни, бре свети Яни,
върни се, Яни, върни се, синко,
други отишли, обрали са го,
обрали са го, върнали са се.
РЕЧНИК:
1. яньовиче, кумониче -
умалителни съществител-
ни имена за билките
еньовче и комунига
20
ньовден е стар български празник, който се
Е чества на 24 юни. На същата дата източно
православната християнска църква чества деня на
Йоан Кръстител и често обредите и традициите на
двата празника се преплитат.
Според народа, на Еньовден започва далечното
начало на зимата — казва се “Еньо си наметнал
кожуха да върви за сняг‖. Вярва се, че сутринта
на празника, когато изгрява, Слънцето “трепти‖,
“играе‖ и който види това, ще бъде здрав през го-
дината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обър-
не с лице към него и през рамо да наблюдава сян-
ката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде
здрав през годината, а очертае ли се наполовина
— ще боледува.
Вярва се, че преди да “тръгне към зима‖ слънцето
се окъпва във водоизточниците и прави водата
лековита. После се отърсва и росата, която пада, е
с магическа сила. Затова всеки трябва да се измие
преди изгрев или да се отъркаля в росата за здра-
ве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее
слънцето, която мома първа го види - ще има пари
и от здраве няма да се отърве.
оан Кръстител според Евангелието води ас-
Й кетичен живот на бреговете на река Йордан.
След като навършва 30 години започва да кръща-
ва хората. Дава Свето Кръщение и на Христос.
Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на
Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да
съблазни жената на своя брат Филип Иродиада.
Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и
се обръща към него: „Ти не трябва да я имаш!―.
След тези си думи той е затворен в тъмница. На
рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята
на Иродиада, Саломе танцува за него. След като
тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ
даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво
да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана
Кръстителя―. За да изпълни клетвата, си Ирод да-
ва заповед да обезглавят Йоан и да донесат глава-
та му на тепсия на танцьорката.
След като му отсичат главата, Иродиада нарежда
да не я погребват заедно с тялото, тъй като се
страхува от възкресението на страшния пророк.
Затова заравят главата му на тайно и неизвестно
място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоа-
на, жената на Хуза, не може да търпи главата на
един Божи човек да остане на това безвестно мяс-
то и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, къ-
дето я погребва в Елеонската гора.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЕНЬОВА БУЛЯ

Е
ньова буля
Съществен момент от празничността на Еньов-
ден е моминският обичай Еньова буля. Еньовата
буля е момиченце на около 3-4 години, избира- ЕНЬОВА БУЛЯ
но според местната традиция: да е сираче; "изтърсак"; фолклорна песен
болнаво дете; дете от първо венчило на живи родители.
Обличат го в "честита къща" - дом на благочестиви съп- Яньова майка на Яня дума:
рузи в първи брак със здрави деца, като задължително – Ой Яньо, Яньо, ти, свети Яньо,
използват булчинско облекло: сватбена риза, червено да станеш, Яньо, рано в неделя,
було, булчински накити и го закичват с венец от еньовче.
Детето държи в ръце зелени стръкове, босо е, а момите го зари та викат малките моми,
пазят, за да не стъпва по земята. малките моми и голямите,
Обичаят е от два обредни момента: обикаляне в кръг око- да та йоблечат в мъжка кошуля,
ло селското землище и напяване на китките. Срещу праз- в мъжка кошуля със ален пояс,
ника момите топят китки с вързан на тях пръстен или
друг белег в котел с мълчана вода (налята от три извора да та йопашат кръстом колана,
преди изгрев в пълно мълчание), донесена от две да изгониме лютата ламя,
"чисти" (девствени) девойки, покриват го с червена кър- да не ламьоса на чифчиите,
па, престилка или мъжка риза и го оставят да престои
през нощта "на звездите" под трендафил. на чифчиите жълтото жито,

На сутринта, когато приготвят Еньовата буля, момите на йовчарите бялото мляко,

обикалят землището на селото в кръг, носейки я последо- на бакалите руйното вино.
вателно на рамене, пеейки песни за плодородие и женит- А бре, Еньо, русалнико,
ба. След това спират при кладенец или чешма, слагат
Еньовата буля в скута на бременна жена (за плодородие), русалнико, дъждовнико,
след което й задават въпроси, а случайните отговори къде беше ти досега,
приемат за предсказания. След обхождането се връщат в ти досега, ти до нине,
къщата с оставения от вечерта котел, детето вади една по
една китките, а момите пеят кратки припевки, по които да завали дребен
гадаят за бъдещия съпруг на всяка от тях, за здраве и дъждец,
късмет. Накрая измиват лицата си с мълчана вода за пло- дребен дъждец,
дородие и здраве (в някои области варианти на Еньовата берекетец.
буля са приготвени женски фигури - от кръстачка на
кросно в Ямболско или от гюм в Русенско - също облече-
ни в сватбени дрехи). 21
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ДИМИТРОВДЕН
РАНО МИ РАНИЛ ДИМИТЪР
фолклорна песен
Рано ми ранил Димитър,
Рано ми сутрин в понеделник.
1
Изведи лиси биволи,
наора черни угари2,
посе ги с бяла пшеница,
напълни нови хамбари.
Станала катлък3 година,
крината4 желта жълтица,
килото бели грошови -
на чорбаджии продава,
на сиромаси харизва . 5
Записана в село Лиси връх,
Новопазарско, октомври 1929 г.
РЕЧНИК:
1. лиси - които имат светло пет-
но на главата
2. угар - разорано поле
3. катлък - двойно плодородна
4. крина - стара мярка за житни
култури
5. харизвам - да-
вам даром, подаря-
вам
22
Д имитровден - български традиции и обичаи. Свети
Димитър е един от любимите светци на българина. На
празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат
всички носещи неговото име.
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света го-
ра и светогорските манастири, за това ги хвърлили три го-
дини на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя
молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско народно предание, представя Свети Ди-
митър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братя-
та се разделили, тръгвайки по света в различни посоки.
Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то
значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да
капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил
ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята
и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали ко-
нете и литнали към небесата. Там си раздели годината по
братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зи-
мата.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от
брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа.
В съботата преди Димитровден се прави Димитровска за-
душница – на която се раздава жито и питки за помен.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димит-
ровден, така групирали българите сезоните. Границата
между годишните сезони имали селскостопански характер.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къ-
щи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-
майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и бере-
кет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата
къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за ос-
вещаването на дома. Поради тази причина на този ден
празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат
наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на мес-
та този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните
ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агън-
це.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата
зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и
кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу праз-
ника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на
сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата
ще е дълга, тежка и студена.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят
бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се
увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла го-
дина.
На трапезата се приготвя гювеч от овнешко, яхния с пиле
- с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена.
Сервират се и зеленчуци, слага се варена царевица, пес-
тил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ДИМИТРОВДЕН

С
вети Димитър. На 26
октомври църквата по-
чита свети великомъ-
ченик Димитрий Миро-
точиви, родил се през III век в
град Солун.
Баща му бил градоначалник на
Солун и макар тогава да имало
жестоки гонения срещу христия-
ните, баща му тайно вярвал в
Христа. В една от стаите си, за-
едно със съпругата си те шепте-
ли молитви над иконите на Спа-
сителя и света Богородица. Дъл-
ги години усърдно молели Бог за
наследник и когато той се поя-
вил на бял свят те го нарекли
Димитрий. Цял Солун отпразну-
вал щастливото събитие на роди-
телите, а те в благодарност към
Бог раздали милостини към бед-
ните хора. Днес мощите на светеца се съхраняват в църквата
Когато Димитрий пораснал, ро- “Свети Димитър Мироточиви”, Солун
дителите му показали стаята с
двете икони, запознали го с Христовата вяра.
смърт. Между зрителите бил и Нестор, чиито
Димитрий присърце приел вярата и скоро све-
наставник във вярата бил Димитрий. Младият
щеник го кръстил, в малката тайна стая.
юноша решил да се изправи срещу бореца и в
Когато Димитрий навършил пълнолетие, роди- смъртната хватка успял да го хвърли върху
телите му починали, оставяйки богато наслед- копията, така както той хвърлял праведните
ство. Тогава цар Максимиан го повикал и наз- християни.
начил да управлява цялата Солунска област,
Ядосан Максимиан, заповядал да отсекат гла-
като му заръчал да очисти града от нечести-
вата на Нестор, а Димитрий да бъде пронизан
вите християни и да убива всеки дръзнал да
с копие в килията си.
каже името на "разпнатия".
Християните прибрали през нощта на 26 ок-
Израсналият с Бог в сърцето Димитрий, разби-
томври 306 година, тялото на светеца, а вер-
ра се нямал подобни намерения и напротив,
ният слуга на Димитрий - Луп, взел напоената
веднага щом се върнал в Солун, започнал да
с кръв риза и натопил в нея и пръстена му. С
изповядва и да прославя Исус Христос.
тях той извършил много чудеса.
Скоро Максимиан дочул, че градоначалника
Когато гоненията на християните престанали,
му е християнин и е обърнал вярата на много
над гроба му в Солун бил построен малък
хора. Връщайки се от Сарматската война царя
храм. По-късно благодарен за изцелението си
ядосан тръгнал към Солун. В това време Ди-
мирянин решил да събори и построи нова по-
митрий поверил цялото си имущество и скъпо-
голяма църква за Свети Димитър. Открили
ценности на слугата си като му заръчал, да го
костите непокътнати а от тях изтичало благо-
раздаде на сиромасите и нуждаещите се.
вонно миро. За това получил името Мироточи-
Когато Максимиан попитал Димитрий истина ви.
ли е това, което чува, той му отговорил без
Иконата на св. Димитрийпоказ-
колебание, че е истина, че е християнин, и че
ва светията изобразен на кон, в
порицава езическото многобожие. Максимиан
бойни доспехи, убивайки с ко-
заповядал да хвърлят Димитрий в тъмницата.
пие Лий – символ на неверника
Междувременно царят устройвал гладиаторс- антихрист. В българските тра-
ки игри, в който прочут борец - Лий, се биел с диции и обичаи св. Димитър е
християните, след което ги хвърлял отвисоко един от най-обичаните светии.
върху копия, обричайки ги на мъчителна 23
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ
П
ословиците
са кратки на-
родни умот-
ворения, най
-често съставени от ед-
но изречение. С него се
изказва обобщена мъд-
рост, резултат от ве-
ковния опит на нашите
предци.
Пословиците правят речта ни по-образна, из-
разителна и стегната. Устойчивите изрази:
„дето има една стара приказка‖, „старите каз-
ват‖, „дето се казва‖ и др., въвеждат послови-
ците в речевия поток, което означава, че те са
характерни за устното езиково общуване. Но
не са редки случаите и на употребата им в
писмената реч.
Неизвестни са имената на народните творци,
създали крилатите мисли-сентенции. Кратките
народни мъдрости обхващат почти всички сфе-
ри от живота на човека и обществото и в тях
се долавят чувство за хумор, остра наблюда-
телност и вечен стремеж на народа ни към
добро и справедливост.
Повечето от пословиците са художествени
обобщения на конкретни житейски наблюде-
ния. Изразът: „Две дини под една мишница не
се носят. ‖, се превръща в пословица, когато
конкретният смисъл получава преносно значе-
ние. В него е скрита житейска мъдрост. Тя зву-
чи като предупреждение-да не се започват две
работи наведнъж, защото тогава нито едната,
нито другата работа може да се свърши добре.
Други пословици възникват от фолклорни
творби. Поуката от приказката „Вълкът и овча-
рят‖ има самостоятелни функции за въздейст-
вие. Тя внушава изстрадани истини: „Вълкът
козината си мени, но нрава — не. ‖, което оз-
начава, че лошият човек трудно се променя.
Трета група пословици навлизат в речта от
библейски притчи или от литературни творби,
например: „За предпочитане е добро име, не-
жели голямо богатство. ‖, т. е. човек трябва да
държи на достойнството си, за да го уважават
хората. Заключителното или най-характерното
за творбата изречение се превръща в послови-
ца. Отделни изрази от любими
творби придобиват ролята на
сентенции (изречение, което
изразява мъдра мисъл): „Не се
гаси туй, що не гасне. ‖ (Вазов)
Най-много пословици са посве-
24
тени на стремежа на българина към учение и
знание: „Който се учи, той ще сполучи.", „Без
наука няма сполука. ‖ „Книгата е четири очи. ‖
и др.
В други пословици се изтъква уважението към
родителите и обичта между членовете на се-
мейството, вярно на традициите: „Бащино ог-
нище, топло пепелище! ‖, „Майка на чедо зло
не мисли.", „Брат брата не храни, ала тежко
му, който го няма.‖Българинът цени и уважава
труда, учението, обичта, семейния сговор, ума
и правдата. В пословиците поуката е ясно из-
разена: „Не оставяй днешната работа за утре.
‖
Приятелството е ценен дар и народът твърди:
„Приятел в нужда се познава.‖Когато всеки
един от нас среща трудности и трябва да ги
преодолее, верният и последователен в дейст-
вията си истински приятел ще ни помогне, а
неискреният ще се оттегли.
Неслучайно се казва: „ От пословицата дума
не може да се махне. ‖ Краткостта й е едно от
условията, които подпомагат бързото й запом-
няне. Думите й са подредени така, че нито ед-
на от тях не може да се замени с друга.
П
оговорките са кратки народни
умотворения - изречение или слово-
съчетание с преносно значение.
Словосъчетанието „От дъжд на вя-
тър‖ означава от време на време, а „След дъжд
качулка‖ - намерено е разрешението на даден
проблем със закъснение.
За да разберем скритото послание на послови-
ците и поговорките, необходимо е да вникнем
в смисловото значение на всяка една дума, да
усетим силата на народната мъдрост.
Бележитият български възрожденски книжов-
ник Иван Богоров въвежда употребата на тер-
мините пословица и поговорка.
Първият български фолклорист - Петко Рачов
Славейков, е събрал и записал повече от 20
000 пословици и поговорки и ги е наричал
„избрани думи" или просто „изречения". Друго
ревностни изследователи на пословици са Сте-
фан Л. Костов, Александър Т. Балан, Михаил
Арнаудов и др.
Добре е да употребяваме пословици и пого-
ворки, когато добре сме разбрали техния сми-
съл. Пословиците, точно подбрани и уместно
използвани, придават убедителност на мисъл-
та ни.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
КРАТКИ ФОЛКЛОРНИ ЖАНРОВЕ
Г атанката,
както пос-
ловицата и Вар варосано, зид зидосано, нито дупка, ни
поговорката,
е кратко на-
родно умот-
ворение.
Твърде раз-
нообразна по
съдържание,
тя е свързана
с природните
явления, би-
та и поминъка на хората. Българският народ е
мъдър и остроумен. Гатанките отразяват све-
жото му чувство за хумор, неговата жизнера-
дост, поетическия му талант.
Интересна е тази гатанка, която трудно се от-
гатва. Различни са средствата за художествено
загатване на „скрития" предмет или явление,
присъстващи в образния текст на гатанката.
Най-често предметът, за кой-
то трябва да се досетим, е
представен чрез друг пред-
мет: „Сиво кълбо с игли на-
бодено”. Посочени са отли-
чителните черти на загатна-
тото-сивото кълбо по форма,
по големина и по цвят при-
лича на таралеж, а иглите,
избодени по него - на бодли.
Текстът на гатанката обикно-
вено се състои само от едно
изречение: „Червеничко, мъ-
ничко, всекиго от пътя отби-
ва.”. Важна е ролята на епи-
тета в лаконичното народно
умотворение. Твърде често в
тези гатанки се използват епитети, в които ка-
чествата на предметите се дават описателно:
„Модро е, няма дъно, няма край." (Небето).
Епитетът се употребява в съчетание с някои
собствени имена. В този слу-
чай той винаги изразява качес-
тво, присъщо на загатвания
предмет. Например: Дълъг Ди-
мо без кости по небето ходи на
гости.
Реката например е дълга Неда, лозата - крива
Деспина, кавалът - жълт Ревльо, яйцето -
мазан Бойко, и т. н.
За създаване на образи в гатанките се използ-
ва и сравнението:
Ни се яде, ни се пие, на снага не се носи - без
него нищо няма. (Времето)
прозорче. (Яйцето)
Особено разпространена е отрицателната фор-
ма на сравнението.
В гатанките често се среща и
олицетворението - неодушевен
предмет се представя чрез оду-
шевен. Например: „Дрипава ци-
ганка и пред царя излиза.”
Някои гатанки са построени като кратки сти-
хотворения:
По ливади свещи горят,
слънце грее - не топи ги,
вятър вее - не гаси ги.
Минзухарите са изобра-
зени като горящи свещи,
на които приличат по
форма и по цвят, но пъл-
ната прилика се отрича:
„слънце грее - не топи ги, вятър вее - не гаси
ги‖.
От гатанките, както и от пословиците, дори
една дума не може да се махне. Гатанките
имат за цел да събудят любопитството, да
привлекат вниманието на слушателите. Те по-
разяват читателя със своята неочакваност, с
интересните си съпоставки и сравнения. Едни
от най-сполучливите гатанки се изграждат
върху парадокса: „Черна къделя, бяла жи-
ца.” (Биволицата и млякото й)
Близо до парадокса и във връзка с него често
стои антитезата - противопоставянето. Конт-
растно се съпоставят качества, положения и
действия:
Църна квачка пилци сбира, бела ги разпъжда.
(Нощта, денят и звездите)
Използват се често и антоними: малко-голямо,
сухо-мокро, мек-твърд, слуга-господарка, студ
-жега, има-няма:
По бяло поле ходи, черна диря
оставя.
Между най-ревностните събира-
чи на народни гатанки е поетът
Петко Рачов Сла-
вейков. Създава-
нето на поетични
гатанки продължава и днес.
Чрез гатанките човек обогатява
знанията и опита си.
25
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПАСХА
ПАСХАЛНА МОЛИТВА
Славете Господа, защото Той е милостив
и милостта Му е вечна.
Славете Бога на Боговете,
защото милостта Му е вечна.
Славете Царя на царете,
защото милостта Му е вечна.
Този, Който сам твори велики чудеса,
защото милостта Му е вечна.
Който е сътвори небесата премъдро,
защото милостта Му е вечна.
Който разстла земята над водата,
защото милостта Му е вечна.
Който сътвори велики светила,
защото милостта Му е вечна.
Слънцето, за да царува денем,
защото милостта Му е вечна.
Луната и звездите, за да царуват нощем,
защото милостта Му е вечна.
Който порази Египет ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!
и неговите първородни синове,
защото милостта Му е вечна.
даизмът е авраами-

И изведе от него своя Израел,
защото милостта Му е вечна.
С ръка силна и длан простряна,
защото милостта Му е вечна.
И разсече Червено море на части,
защото милостта Му е вечна.
И преведе през него народа на Израел,
защото милостта Му е вечна.
А фараона и войската му
удави в Червено море,
защото милостта Му е вечна.
Който преведе Своя народ през пустинята,
защото милостта Му е вечна.
Който порази великите царе,
защото милостта Му е вечна.
Който наказа могъщите царе,
защото милостта Му е вечна.
Сихон, царя амореиски,
защото милостта Му е вечна.
И Ог, царя на Башан,
защото милостта Му е вечна.
И даде земите им в наследство,
защото милостта Му е вечна.
В наследство на Израел, роба Свой,
защото милостта Му е вечна.
Който си спомни за нас
в нашето унижение,
защото милостта Му е вечна.
И ни избави от нашите врагове,
защото милостта Му е вечна.
Който дава хляб на всяка плът,
защото милостта Му е вечна.
26 Славете Бога до небесата.
Ю
ческа религия, разп-
ространена най-вече
сред евреите. Юдаиз-
мът се основава на еврейския канон на Библията,
известен като Танах, и е доразвит в по-късни тек-
стове като Талмуд.
Юдаизмът е религия на евреите, прогонени от
Египет и получили чрез пророк Мойсей Божиите
заповеди. Древните израилтяни се заселват в Еги-
пет като свободни хора, дошли от земите на Месо-
потамия. От страната на робството ги извежда
пророк Мойсей, чрез когото по време на четири-
десетгодишното си преминаване през пустинята
получават Закона. Чрез тази религия евреите
удостоверяват принадлежността си към древната
вяра на Авраам, Исаак и Иаков, към древните тра-
диции на своя народ. За тях остава характерно
чувството за свързаност на Бог и народ, на при-
надлежност на Бога към своя народ и на народа
към своя Бог. Ето защо юдаизмът се идентифици-
ра като народностна религия, а според съвремен-
ните изследователски критерии като национална
религия.
Юдаизмът е религия на писания Божи закон. За-
конът е даден на евреите и тяхно задължение е да
го спазват, за да могат да се подготвят за живот
под единовластието на Бога на Обетована земя.
Според свещените писания тази обещана земя е
Ханаан. В юдаизма се утвърждава разбиране за
свещена история - бог Яхве е осветил историчес-
кото време, вложил е в историята промисъл и я
насочва към последната цел – хилядолетно царст-
во на Обетованата земя.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПАСХА

П
разникът Пасха бил установен в
Стария Завет в памет на избавление-
то на еврейския народ от египетско
робство (Изх. 12:23-27). Той е най-
старият израилски празник. С думата "песах"
било означено "отминаването" на ангела пок-
рай еврейските домове, чиито врати били бе-
лязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7).
Това бил най-големият юдейски празник, праз-
нуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лун-
ния календар), който при известната си под-
вижност съвпада с месеците март и април.
В новозаветната епоха празникът Пасха е
свързан с Възкресението на Господ Иисус
Христос от мъртвите. Така, както свидетелст-
ват и евангелистите за Възкресението, бил от-
белязван и християнският празник пасха "рано
в първия ден на седмицата", след първия ден ритуалът край масата се провежда по строги
правила, наречени "Седер" (ред, порядък).
на юдейската Пасха. В древната църква под
"Пасха" разбирали седмицата преди Възкресе- Вечерта, след като се скрие слънцето, еврейс-
нието, наричана "кръстна Пасха", и седмицата ките семейства се събират на празнична тра-
след него, наричана "възкресна Пасха". пеза, за да четат заедно Агада (или Хагада,
Устен Закон) - книга, която разказва за осво-
По време на Пасха (Pesah) символично се пре-
повтарят моменти от последната вечер преди бождението на синовете на Израел от 400-
годишното египетско робство.
бягството. Самото събиране около празничната
трапеза се нарича Седер (Seder). Най-малкото дете в семейството пита "Защо
На всяка празнична трапеза присъстват точно тази нощ е различна от всички други нощи?",
а баща му отговаря: "Защото бяхме роби на
определени блюда:
египетския фараон и Бог ни изведе от Египет".
 Маца - обреден хляб По време на празника се пеят песни, възхва-
 Марор - горчиви билки ляващи Бог Яхве.
 Харосет - сладка паста от орехи, сушени По време на Пасха символично се преповтарят
или пресни плодове моменти от последната вечер преди бягството:
В тази вечер главата на семейството чете за
 Солена вода - за да припомня сълзите, това как Всевишният заповядал на Мойсей да
пролети от еврейските роби в Египет. изведе еврейския народ от Египет. Фараонът
 Зелени подправки, които се потапят в не искал да пуска своите роби и на Египет би-
солената вода ли пратени наказания: водите на Нил се пре-
 Зроа - печено късче агнешко месо с кост, върнали в кръв, улиците се изпълнили с пъл-
чища от жаби, след това плъзнали кърлежи,
символизиращо пасхалното жертвоприно-
нападнали диви зверове, започнал да измира
шение и напомня за разрушението на
добитъкът, градушка и скакалци сравнили със
Храма. Месото може да бъде изядено ед-
земята посевите, паднал тридневен мрак и
ва на следващия ден след Седер.
накрая започнали да измират първенците в
Всеки участник в празничната трапеза трябва държавата.
да изпие 6 чаши вино.
Денят след Седер е първият от празни-
Единственият продукт, за който в тия дни няма ка.Следващите 5 дни се наричат
място на празничната маса, а и където и да "полупразници".
било в еврейския дом, е хляб (хамец, който за
За религиозните денят след
разлика от маца е квасен продукт). По време
пасхалната трапеза е време за
на вечерята се извършва ритуално измиване
молитви и отдих. За светското
на ръцете и се чете свещена книга, в която се
население е почивен ден, който
разказва за извеждането на евреите от Египет.
е прието да се прекарва със се-
С тази трапеза започва еврейската Пасха. А мейството. 27
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПРАЗНИЦИ В ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ

СВЕТЕЦЪТ
Слави Славов
В махалата имахме един светец: Хасан ага,
за когото баща ми казваше, че като него
няма друг в село. И затова аз винаги при
среща внимателно го наблюдавах. Висок,
строен, леко приведен от годините, с бяла,
леко подстригана брада, със сини като мъ-
ниста очи. Гласът му беше тих, благ. С дядо
бяха приятели и дълго си говореха на пей-
ката.
Една сутрин, когато слънцето весело грееше
и агънцата с прегракнали гласчета блееха,
в двора на Хасан ага имаше оживление.
Почти всички от семейството му бяха се
събрали около жертвения овен (коч). Преди
изгрев слънце най-възрастната жена е къ-
носала (боядисала със специално багрилно

вещество) овена във формата на конска
сбруя и сега децата го доукрасяваха с цветя
и червени конци. След това дадоха на жи-
вотното да пие вода, покриха очите му с
кърпа и с успокоителни думи го повалиха
на земята с глава, обърната по посока на
Кааба (свещено място за мюсюлманите, ко-
ето се намира в гр. Мека, Саудитска ара-
бия).
– Комшиите днес имат празник. Курбан Бай-
рам – каза баща ми и продължи: Хасан ага
се е пременил, като за сватба...
Към обяд някой извика на вратата. Дядо
рипна от кревата, дето бе полегнал, и за-
бърза по калдъръма, аз след него. Бе Хасан
ага.
– Абе, комшу, нали знаеш днес е нашият
голям празник Курбан Байрам, та това е за
вас, нося едното бутче от курбана – рече
Хасан ага и подаде една тава с голям бут в
него, още ухаещ на прясно месо.
– Благодаря, ама нямаше нужда, има и по-
нуждаещи се от нас... – каза тихо дядо.
– Ти ще мълчиш, докато съм жив, тъй ще е –
смъмри го Хасан ага и тръгна към дома си.
Дядо се усмихна и промърмори:
– Свят човек е нашият съсед!
След години, аз лично по-
чувствах тази святост: той
даде пари да си купя велоси-
пед и бях първият гимназист
в село, който караше това
чудо на техниката, на две
28 колела, а не пада, върви...
И
слямът е религия на
поклонниците на Ал-
лах. Историческото
начало на исляма е
положено през VІ в. на Арабския
полуостров и се свързва с дей-
ността на пророк Мухаммад (Мохамед). Религи-
ята е дадена според мюсюлманите чрез Откро-
вение от Аллах, получено чрез пророк Мухам-
мад и записано в свещена книга – Коран.
По спецификата на веровите си принципи исля-
мът е строго монотеистична религия, утвърдила
се в средата на предишни различни племенни
вярвания на арабите. По характера на религи-
озната цел и принципи на формиране на рели-
гиозната община той има универсалистки, над-
национален характер и, като се отчита и сте-
пента на разпространението му, се приема за
световна религия, най-младата по време на въз-
никването си. Всъщност според мюсюлманите
хората в началото са имали една религия
(диин), един правилен път към Бога, но после
са започнали спорове помежду си и пътищата
им към единия Бог са се омножествили. Тогава
Бог дава на народите различни закони, за да
изпита всеки народ чрез дадения му закон;
след тези изпитания всички следва да се въз-
върнат отново към поклонението на един Бог.
Свещената история на вярващите в Аллах, т. е.
на мюсюлманите, започва от пророк Ибрахим
(Авраам), чрез този пророк се утвърждава един-
ството на Аллах с вярващите в Него. От тази
гледна точка ислямът се идентифицира като ав-
раамитска религия, също както и юдаизмът. По
семитско коляно арабите смятат себе си за нас-
ледници на Исмаил, сина на Ибрахим и Агар.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ПРАЗНИЦИ В ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ
Д
ва са основните празника в мюсюл-
манската религия - Курбан Байра-
мът и Рамазан Байрамът, познат ка-
то Шекер Байрам.
К урбан Байрамът е мюсюлмански праз-
ник на жертвоприношението в чест на
приключването на хаджа, отбелязван на 10–
тия ден от месец „зул хидж― по мюсюлмански-
ят календар хиджра в памет на жертвоприно-
шението на пророка Ибрахим. На него се колят
жертвени животни (наречени курбани) — ов-
це, кози, камили, крави и телета. Чете се спе-
циална молитва преди коленето.
Р амазан Байрамът, познат и като Шекер
Байрам, е мюсюлмански празник на разго-
вяването, отбелязван в чест на приключването
на говеенето (постите) през месец рамазан.
През целият месец рамазан мюсюлманите през
деня — от зазоряване до залез слънце
(ифтара), говеят (постят), като не ядат и не
пият нищо.
Задължител-
но най-
напред деца-
та поздравя-
ват своите
родители и „Бисмиллях", месото на животното не се яде.
роднини и
искат прошка
от тях.
Този празник
продължава 3
дни до късни
ча со в е и третата - за семейството. Редно е също така
всички се ве-
селят. На
празника се сервират сладки ястия — баклава,
сладки и кафе с много захар, затова се нарича
също Шекер Байрам.
Започва да се отбелязва през 624 г.
СЪЩНОСТ НА КУРБАНА
К урбан е животното, заклано в определе-
но време в името на Всевишния Аллах.
Той е израз на признателност към Него за бла-
гата, с които е дарил хората.
Курбанът представлява служене, извършено
чрез имота. Предписанието за курбан е низ-
послано през втората година на преселението
на първите мюсюлмани в Медина.
Подпомагането на бедните от страна на бога-
тите чрез месото от курбана поражда любов
помежду им и заздравява братските връзки.
И звършване
на заколе-
нието на курба-
на. Курбанът се
коли във времето
от първия ден до
вечерния намаз на
третия ден на бай-
рама.
Курбанът се под-
карва към местоза-
колението с добро,
без грубост. Ножът трябва да бъде добре зато-
чен. Най-добре е собственикът да извърши за-
колението. Ако е непосилно за него, може да
го извърши и друг.
Курбанът се полага върху лявата страна по
посока къбле (Мека). След това колещият пре-
рязва под долната челюст на животното хра-
нопровода, дихателната тръба и двете основни
вени, като изрича: Бисмилляхи Аллаху екбер
(В името на Аллах, Аллах е велик). Главата не
се отделя от тялото и не се дере, докато не
настъпи смъртта на животното. Ако умишлено
при заколението не е произнесено
Р азпределение на курбана. Месото може
да използва както собственикът, така и
всеки, на когато бъде предложено.
То се поделя на три части, от които едната - за
бедните, другата за роднини и приятели, и
месото изцяло да бъде раздадено или пък из-
цяло използвано от приносителя, ако той има
многолюдно семейство и не може често да оси-
гурява на трапезата месо.
Кожата на курбана, след обработването й, мо-
же да се използва както за извършване на на-
маз или за дома, така и да се дари на благот-
ворителни фондации и организации.
Ж ивотни за курбан. Курбан могат да
бъдат следните видове животни: овце,
кози, говеда, биволи и камили. Овцете и кози-
те трябва да са навършили една година, гове-
дата и биволите да са навърши-
ли две години, а камилите - пет
години. Овцата и козата могат
да бъдат курбан само за един
човек. Говедото, биволът и ка-
милата могат да бъдат курбан
за не повече от седем човека. 29