184 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000
бързо растял. Трудностите били големи. В един циркуляр на Азиатския департамент от
1869 г. до руските консули даже се разяснявало: постъпването в руските университети
„се разрешава само на ония, които желаят и могат да получат висше образование. При
това особено внимание се обръща на посвещаващите се на медицината." И после: ,,Съв­
сем ясно е, че за нашите единоверци не може да представлява особена важност появя­
ПРАКТИКА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
ването между тях на специалисти по юридическите науки, филология и т. н." Ориентира­
нето към популярната в Османската империя медицина, както и възможността тя да бъде
свободно практикувана, явно целяло да не се поставят руските възпитаници под удара
на властите. Но подготовката по право е все пак подценена. (Впрочем, по-нататък в съ­ Член-кореспондент проф. Нено Неновски
щия циркуляр се посочва, че макар и по изключение, департаментът е готов да отпуска
стипендии и по право.) 53
Тъкмо затова не може да не учудва големият брой на завършилите или завършва­ КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
щи юридическите факултети в чужди университети млади българи в навечерието на Ос­ И ЗАКРИЛАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА 1
вобождението. По свой почин, на свой риск и много често разчитайки на съвсем ограни­
чени средства, те широко се ориентират към правото. Това е несъмнен факт в развитие­
то на нашето просветно дело, а и въобще на нашето просветителство, който тепърва
следва да бъде оценен по достойнство и задълбочено проучен. А между тия лица са таки­ 1. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ
ва видни наши деятели като Александър Богориди (1822-1900) и Екзарх Йосиф... 1. Да бъдат гарантирани Конституцията и кон­
ституционният ред, означава на първо място да
бъдат гарантирани правата и свободите на лич­
(Слеgващите глави III и IV на mpyga ността, които са юридическа еманация на изна­
ще бьgат публикувани в сп. ,,Юриgически свят", 1, 2001 г.) чално присъщото й достойнство. Днес е общо­
прието разбирането, че закрепването и закрила­
та на правата се отнасят към най-важните цен­
ности на модерния конституционализъм.
Това определя закрилата на основните права
като първостепенно направление в дейността на
всяка конституционна юрисдикция. Тъкмо тя леги­
тимира в най-силна степен съществуването и пра­
вомощията на конституционните съдилища в съв­
рем�нното демократично и правово общество.
Уредбата на правата на човека и гражданина,
включително и на ролята на конституционните съ­
дилища в тази област, показва най-добре юри­
дизацията на съвременните конституции (прин­
ципната възможност за прякото им прилагане),
както и тяхната юрисдикционализация (възмож-
Текстът възпроизвежда основни части на доклада
(с някои допълнения), изнесен от автора на междуна­
родна научна конференция в Казимеж Долни, Полша,
посветена на десетилетието на демократичния консти­
туционализъм в Централна и Източна Европа (14-17
септември 2000 r.). Предварителните изисквания за
краткост и повече информация за българския опит са
53 Архивъ на Найденъ Геровъ, ч.1 (1857-1870), под ред. на М. Г. Попруженко, изд. на БАН, 1931 г.,
предопределили ограничаването на правно-теоретична­
с. 506. та и аналитичната страна на доклада.
185
нщ:па за гарантирането им със средствата на ад­
министративното и конституционното правосъ­
дие).
Закрилата на правата от Конституционния съд
очертава поле за полезно взаимодействие между
него и законодателя.
2. Закрилата на основните права, осъществя­
вана от Конституционния съд, зависи от правомо­
щията, с които той разполага. Българският Консти­
туционен съд не може да бъде сезиран от граждани
и юридически лица в случаите, когато са засегнати
техни права. Така е изключена и конституционната
(индивидуалната) жалба като средство за пряка зак­
рила на правата от съда. При създаването на Конс­
титуцията надцеля становището да не се избързва с
въвеждането на конституционната жалба, за да не
се допусне затрупване на Конституционния съд с ис­
кания още в началото на работата му и превръща­
нето му в своеобразно „Бюро жалби".
Тази предпазливост е била оправдана, но въп­
росът за конституционната жалба остава открит
и труден за решаване. Нейното въвеждане е въз­
можно само по пътя на ревизията на Конституци­
ята, която спада към „твърдите" конституции. Съ­
щевременно конституционната жалба има и про­
тивници в България. Те черпят аргументи от опи­
та на други европейски страни, който според тях
свидетелствува за слаб полезен ефект на инсти­
тута на конституционната жалба. Отделя се голя­
мо количество „работно време" за предварител-

186
но проучване на огромния брой жалби, от които
се допуска за разглеждане малък процент, а след
това - отново малък процент уважени жалби из­
междУ допуснатите... А големите очаквания, знае
се, водят и до големи разочарования.
Освен това се смята, че институт на конститу­
цион11ата жалба може понякога да доведе до твър­
де вредните за единството и стабилността на прав­
ния ред противоречия междУ Конституционния съд
и върховните юрисдикции от системата на обик­
новените съдилища, до превръщането на Консти­
туционния съд в някаква четвърта касационна инс­
танция по определена категория дела. Поради всич­
ко това се приема, че е за предпочитане друго ре­
шение - да се разшири кръгът на обикновените
съдилища, които могат да се обръщат към Консти­
туционния съд в случаите, когато в хода на съдеб­
ното производство пред тях се стигне до убежде­
ние, че приложимият по делото закон е противо­
конституционен. Така ще се открие и реална въз­
можност пред гражданите да се защитават срещу
противоконституционния закон (или друг акт).
Авторът на този доклад е сред юристите ·в Бъл­
гария, които предлагат въвеждането на конститу­
ционната жалба като механизъм на контрола за
конституционност. Като се абстрахира от техничес­
ките и организационните въпроси относно допус­
кането на конституционните жалби (тези въпроси
трябва да намерят рационалното си уреждане!), той
се придържа към разбирането, че конституционна­
та жалба е реалното крайно (от гледна точка на
вътрешния правов ред) средство за лична и пря·
ка (!) защита на правата. Средство, което позво­
лява на човека и гражданина да се бори юриди­
чески докрай за правата си и което е в унисон с
високата идея за неговото достойнство. Конститу­
ционната жалба, по-нататък, сама по себе си като
възможност ще оказва превантивно въздействие
против нарушаването на правата. Реално прилага·
на, тя ще доведе и до повишаване престижа на кон­
ституционната юрисдикция, до утвърждаване на от­
ношението към нея като към съд, а не като към по­
литически (или политизиран) орган, за което доп­
ринася в частност това, че субектите, които засега
могат да имат инициатива да задвижват дейността
на съда, са предимно политически.
Допускането на конституционната жалба ще
означава доразвиване и укрепване на правото на
ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000
защита като основно право. Тя може да се раз­
глежда не само като защитен процесуален меха­
низъм, но и като конкретна проява на правото на
защита. Тя може да има за предмет и самото то­
ва право, когато то е нарушено. Така конституци­
онната жалба изразява динамизма на конститу­
ционното право на защита и неговата релацион­
на функционална природа (органичната му връз­
ка с някое материално право).
И още: функциите на конституционната жал­
ба не трябва да се свеждат до защитата (по-об­
що закрилата) на индивидУалните права. Те тряб­
ва да се търсят и в запазването на Конституцията
като обективен правен ред, зад който всъщност
се крият основни ценности на нацията.
Липсата на конституционна жалба предопре­
дели интересно развитие на защитата на правата
пред Конституционния съд. Гражданите и органи­
зациите, които смятат, че са засегнати отрицател­
но в правата си от някои закони, се обръщат мо­
тивирано към субектите, които имат право да се­
зират този съд, с искане те да атакуват закона
пред съда. В тези случаи гражданите се позова­
ват на конституционното си право на жалби, пред­
ложения и петиции до държавни органи. Искани­
ята се отправят обикновено до президента на Ре­
публиката и главния прокурор. Така са образува­
ни доста конституционни дела, в основата на ко­
2
ито стоят граждани и юридически лица •
З. При съществу ващата конституц ионна уред­
ба Конституционният съд на България играе косве­
3
на, но реална и твърде важна роля за закрилата
Казаното не важи за сега действуващите президент
и главен прокурор. Те не са използвали нито веднъж
правото си да сезират Конституционния съд.
, з Авторът предпочита понятието „закрила" вместо по-
нятието „защита". Приема, че „закрила" е по-общото
понятие, което обхваща не само случаите на наруша­
ване на дадено право (тогава се проявява типично за­
щитата), но и случаите, когато правото е застрашено,
когато е налице някакво неблагоприятно условие за ре­
ализацията му, например нееднакво разбиране на кон­
ституционна разпоредба. Или (с оглед на темата) зак­
рилата обхваща както санкционните действия на Конс­
титуционния съд (инвалидиране на закон), така и дейс­
твия с превантивна насоченост (тълкуване на консти­
туционна разпоредба, разрешаване на спор за компе­
тентност).
ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000
на основните права. Това той постига при осъщес­
твяване на наличните си правомощия.
11. ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ, ОТНАСЯЩИ
СЕ ДО ОСНОВНИТЕ ПРАВА
1. По силата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Консти­
туцията Конституционният съд дава задължител­
ни erga omnes тълкувания на Конституцията. То­
ва е т. нар. абстрактно тълкуване, или тълкуване
по пряко искане. Би могло с известна доза услов­
ност да се нарече и „нормативно тълкуване", за
разлика от тълкуването на Конституцията, което
съдът прави при решаване на конкретни казуси
(,,казуално тълкуване", .,инцидентно тълкуване").
Според почти единодушното схващане, решения­
та на Конституционния съд, с които се дава нор­
мативно тълкуване, са източник на конституци­
онно право.
Българският Конституционен съд е един от
малкото конституционни съдилища, които имат
подобно правомощие (например, в Албания, Га­
бон, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Сло­
вакия).
2. За малко повече от 8 години (октомври
1991 - декември 1999) Конституционният съд е
приел 42 решения с тълкувателен характер, кое­
то съставлява 1/4 от общия брой на решенията
му. От тези тълкувателни решения 7 се отнасят
непосредствено до основните права - равноп­
равие, свобода на вероизповедание, право на за­
щита, право на съдебно обжалване на админист­
ративните актове, право на сдружаване, комуни­
кационни права и свободи, право на стачка, пра­
во на здравно осигуряване (в частност на без­
платна акушерска помощ), и др.
а) Решение № 14 от 1 О ноември 1992 г. Съдът
прие, че равенството на всички граждани пред
закона, какъвто е конституционният текст на чл. 6,
ал. 2, означава равенство пред всички норматив­
ни актове. Социалните признаци, въз основа на
които не се допускат ограничения на правата или
привилегии (раса, народност, етническа принад­
лежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение, имуществено състояние),
са изчерпателно посочени в Конституцията. При­
вилегиите са предварително изключени в право­
вата държава. Само в определени случаи те, раз­
бирани като предимства, са обществено необхо-
187
дими и социално оправдани - закрила на деца­
та и старите хора, останали без помощ от близ­
ки, закрила на лица с физически и умствени ув­
реждания, предимства за преодоляване на същес­
твуващо неравенство и др. В тези случаи предим­
ствата са своеобразна проява на самия принцип
на равенството и справедливостта.
6) С Решение № 5 от 11 юни 1992 г. Съдът се
произнесе, че свободата на вероизповедание е
абсолютно, лично, ненакърнимо и основно право
на всеки гражданин. То е ценност от висш поря­
дък и е гаранция за съществуването на гражданс­
кото общество. Свободата (или правото) на ве­
роизповедание включва (аа) право на свободен
избор на вероизповедание и (66) възможността
за свободно упражняване на вероизповедания­
та - чрез слово, печат, сдружаване.
в) Относно правото на защита Конституци­
онният съд се произнесе с Решение № 3 от 17
·май 1994 г. Той прие, че правото на защита е ос­
новно и всеобщо право с процесуален характер.
То е средство за защита на друго нарушено или
застрашено право. Конституционната норма на
чл. 56, според която всеки гражданин има право
на защита, когато са нарушени или застрашени
негови права или законни интереси, е универсал­
но - то е право и на чужденците, които пребива­
ват в Република България. Нормата на чл. 56 дейс­
твува съвместно с други конституционни норми
(право на адвокатска защита от момента на за­
държането или предявяване на обвинението, пра­
во да се обжалват административните актове, пра­
во на защита в съда и др.), но тя може да дейст­
вува и самостоятелно, когато не са предвидени
възможности за защита 4•
В Решение на Конституционния съд № 14 от 23 ок­
томври 1·997 г. (ДВ, бр. 101 от 4 ноември 1997 г.) е зас­
тъпено неправилното разбиране, че конституционното
право на защита (лично право! - Н. Н.) се осъществява
и когато КС бива сезиран с искане от народни предста­
вители да се обезсили акт на Народното събрание, който
засяга законни права и интереси на определено лице.
В случая действията на сезиращия субект не зависят от
волята на евентуално засегнатия, сезирането не е него­
во действие, с което той упражнява свое право. Друг е
въпросът, че казаното сезиране може да се отнесе към
съдържанието на понятието за конституционноправната
форма на защита наред с административноправната, на­
казателноправната и гражданскоправната форма.

186
но проучване на огромния брой жалби, от които
се допуска за разглеждане малък процент, а след
това - отново малък процент уважени жалби из­
междУ допуснатите... А големите очаквания, знае
се, водят и до големи разочарования.
Освен това се смята, че институт на конститу­
цион11ата жалба може понякога да доведе до твър­
де вредните за единството и стабилността на прав­
ния ред противоречия междУ Конституционния съд
и върховните юрисдикции от системата на обик­
новените съдилища, до превръщането на Консти­
туционния съд в някаква четвърта касационна инс­
танция по определена категория дела. Поради всич­
ко това се приема, че е за предпочитане друго ре­
шение - да се разшири кръгът на обикновените
съдилища, които могат да се обръщат към Консти­
туционния съд в случаите, когато в хода на съдеб­
ното производство пред тях се стигне до убежде­
ние, че приложимият по делото закон е противо­
конституционен. Така ще се открие и реална въз­
можност пред гражданите да се защитават срещу
противоконституционния закон (или друг акт).
Авторът на този доклад е сред юристите ·в Бъл­
гария, които предлагат въвеждането на конститу­
ционната жалба като механизъм на контрола за
конституционност. Като се абстрахира от техничес­
ките и организационните въпроси относно допус­
кането на конституционните жалби (тези въпроси
трябва да намерят рационалното си уреждане!), той
се придържа към разбирането, че конституционна­
та жалба е реалното крайно (от гледна точка на
вътрешния правов ред) средство за лична и пря·
ка (!) защита на правата. Средство, което позво­
лява на човека и гражданина да се бори юриди­
чески докрай за правата си и което е в унисон с
високата идея за неговото достойнство. Конститу­
ционната жалба, по-нататък, сама по себе си като
възможност ще оказва превантивно въздействие
против нарушаването на правата. Реално прилага·
на, тя ще доведе и до повишаване престижа на кон­
ституционната юрисдикция, до утвърждаване на от­
ношението към нея като към съд, а не като към по­
литически (или политизиран) орган, за което доп­
ринася в частност това, че субектите, които засега
могат да имат инициатива да задвижват дейността
на съда, са предимно политически.
Допускането на конституционната жалба ще
означава доразвиване и укрепване на правото на
ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000
защита като основно право. Тя може да се раз­
глежда не само като защитен процесуален меха­
низъм, но и като конкретна проява на правото на
защита. Тя може да има за предмет и самото то­
ва право, когато то е нарушено. Така конституци­
онната жалба изразява динамизма на конститу­
ционното право на защита и неговата релацион­
на функционална природа (органичната му връз­
ка с някое материално право).
И още: функциите на конституционната жал­
ба не трябва да се свеждат до защитата (по-об­
що закрилата) на индивидУалните права. Те тряб­
ва да се търсят и в запазването на Конституцията
като обективен правен ред, зад който всъщност
се крият основни ценности на нацията.
Липсата на конституционна жалба предопре­
дели интересно развитие на защитата на правата
пред Конституционния съд. Гражданите и органи­
зациите, които смятат, че са засегнати отрицател­
но в правата си от някои закони, се обръщат мо­
тивирано към субектите, които имат право да се­
зират този съд, с искане те да атакуват закона
пред съда. В тези случаи гражданите се позова­
ват на конституционното си право на жалби, пред­
ложения и петиции до държавни органи. Искани­
ята се отправят обикновено до президента на Ре­
публиката и главния прокурор. Така са образува­
ни доста конституционни дела, в основата на ко­
2
ито стоят граждани и юридически лица •
З. При съществу ващата конституц ионна уред­
ба Конституционният съд на България играе косве­
3
на, но реална и твърде важна роля за закрилата
Казаното не важи за сега действуващите президент
и главен прокурор. Те не са използвали нито веднъж
правото си да сезират Конституционния съд.
, з Авторът предпочита понятието „закрила" вместо по-
нятието „защита". Приема, че „закрила" е по-общото
понятие, което обхваща не само случаите на наруша­
ване на дадено право (тогава се проявява типично за­
щитата), но и случаите, когато правото е застрашено,
когато е налице някакво неблагоприятно условие за ре­
ализацията му, например нееднакво разбиране на кон­
ституционна разпоредба. Или (с оглед на темата) зак­
рилата обхваща както санкционните действия на Конс­
титуционния съд (инвалидиране на закон), така и дейс­
твия с превантивна насоченост (тълкуване на консти­
туционна разпоредба, разрешаване на спор за компе­
тентност).
ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000
на основните права. Това той постига при осъщес­
твяване на наличните си правомощия.
11. ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ, ОТНАСЯЩИ
СЕ ДО ОСНОВНИТЕ ПРАВА
1. По силата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Консти­
туцията Конституционният съд дава задължител­
ни erga omnes тълкувания на Конституцията. То­
ва е т. нар. абстрактно тълкуване, или тълкуване
по пряко искане. Би могло с известна доза услов­
ност да се нарече и „нормативно тълкуване", за
разлика от тълкуването на Конституцията, което
съдът прави при решаване на конкретни казуси
(,,казуално тълкуване", .,инцидентно тълкуване").
Според почти единодушното схващане, решения­
та на Конституционния съд, с които се дава нор­
мативно тълкуване, са източник на конституци­
онно право.
Българският Конституционен съд е един от
малкото конституционни съдилища, които имат
подобно правомощие (например, в Албания, Га­
бон, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Сло­
вакия).
2. За малко повече от 8 години (октомври
1991 - декември 1999) Конституционният съд е
приел 42 решения с тълкувателен характер, кое­
то съставлява 1/4 от общия брой на решенията
му. От тези тълкувателни решения 7 се отнасят
непосредствено до основните права - равноп­
равие, свобода на вероизповедание, право на за­
щита, право на съдебно обжалване на админист­
ративните актове, право на сдружаване, комуни­
кационни права и свободи, право на стачка, пра­
во на здравно осигуряване (в частност на без­
платна акушерска помощ), и др.
а) Решение № 14 от 1 О ноември 1992 г. Съдът
прие, че равенството на всички граждани пред
закона, какъвто е конституционният текст на чл. 6,
ал. 2, означава равенство пред всички норматив­
ни актове. Социалните признаци, въз основа на
които не се допускат ограничения на правата или
привилегии (раса, народност, етническа принад­
лежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение, имуществено състояние),
са изчерпателно посочени в Конституцията. При­
вилегиите са предварително изключени в право­
вата държава. Само в определени случаи те, раз­
бирани като предимства, са обществено необхо-
187
дими и социално оправдани - закрила на деца­
та и старите хора, останали без помощ от близ­
ки, закрила на лица с физически и умствени ув­
реждания, предимства за преодоляване на същес­
твуващо неравенство и др. В тези случаи предим­
ствата са своеобразна проява на самия принцип
на равенството и справедливостта.
6) С Решение № 5 от 11 юни 1992 г. Съдът се
произнесе, че свободата на вероизповедание е
абсолютно, лично, ненакърнимо и основно право
на всеки гражданин. То е ценност от висш поря­
дък и е гаранция за съществуването на гражданс­
кото общество. Свободата (или правото) на ве­
роизповедание включва (аа) право на свободен
избор на вероизповедание и (66) възможността
за свободно упражняване на вероизповедания­
та - чрез слово, печат, сдружаване.
в) Относно правото на защита Конституци­
онният съд се произнесе с Решение № 3 от 17
·май 1994 г. Той прие, че правото на защита е ос­
новно и всеобщо право с процесуален характер.
То е средство за защита на друго нарушено или
застрашено право. Конституционната норма на
чл. 56, според която всеки гражданин има право
на защита, когато са нарушени или застрашени
негови права или законни интереси, е универсал­
но - то е право и на чужденците, които пребива­
ват в Република България. Нормата на чл. 56 дейс­
твува съвместно с други конституционни норми
(право на адвокатска защита от момента на за­
държането или предявяване на обвинението, пра­
во да се обжалват административните актове, пра­
во на защита в съда и др.), но тя може да дейст­
вува и самостоятелно, когато не са предвидени
възможности за защита 4•
В Решение на Конституционния съд № 14 от 23 ок­
томври 1·997 г. (ДВ, бр. 101 от 4 ноември 1997 г.) е зас­
тъпено неправилното разбиране, че конституционното
право на защита (лично право! - Н. Н.) се осъществява
и когато КС бива сезиран с искане от народни предста­
вители да се обезсили акт на Народното събрание, който
засяга законни права и интереси на определено лице.
В случая действията на сезиращия субект не зависят от
волята на евентуално засегнатия, сезирането не е него­
во действие, с което той упражнява свое право. Друг е
въпросът, че казаното сезиране може да се отнесе към
съдържанието на понятието за конституционноправната
форма на защита наред с административноправната, на­
казателноправната и гражданскоправната форма.
188 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 189

г) Тълкувайки конституционната норма на майка на особена закрила от дьржавата. Съдът доклад) смятат, че посоченото тълкуване, изра­ Както тези закони, така и съответните реше­
чл. 44, ал. 1 относно свободата на сдружаване, е изяснил конституционния текст „безплатна аку­ зено в принципните, "носещите" мотиви на Съда ния на Съда, са отражение на особеностите (и
Конституционният съд в Решение № 1О от 6 ок­ шерска помощ", като е установил нормативно- е задължително erga omnes. Това са онези моти­ трудностите) на прехода от тоталитаризъм към де­
томври 1994 г. прие, че гражданите могат да об­ . то му съдържание в няколко подробни тълкува­ ви, върху които се опира и от които непосредст­ мократично общество с характерното за него
разуват сдружения с позволени цели и средства телни абзаца (времето, през което се ползува пра­ вено следва диспозитивът на решението. изострено конфронтиране между политическите
на дейност, макар и такава възможност да не е вото на безплатна медицинска помощ; предмет Що се отнася до диспозитива на решението, сипи и социални слоеве. С посочените закони се
предвидена в закон или друг нормативен акт. на правото; кой е задълженият субект при упраж­ от него произтича промяна в правната норма­ установиха ограничения на юридическия статус
Гражданите определят свободно предмета на сдру­ няване на правото и др.). Това решение може да тивност в случаите, когато законът (отделна не­ на ръководни дейци (и от най-ниските звена) на
жаване, без да е необходимо във всички случаи послужи като пример за тълкувателна конкрети­ гова разпоредба, елемент от разпоредба) е обя­ комунистическата партия и на казионните общес­
държавен орган да дава предварително разреше­ зация на конституционна норма. вен за несъответствуващ на Конституцията. И та­ твени организации, на работещите по-рано в ор­
ние за това. Броят или съставът на сдруженията с зи промяна се отнася не само до дадения закон, ганите на сигурността и политическата полиция.
определен предмет на дейност могат да бъдат ог­ 111. КОНТРОЛ ЗА КОНСТИТУЦИОННОСТ но и до нормативните актове, приети въз основа Законите бяха атакувани пред конституционната
раничени със закон, когато държавен или общес­ НА ЗАКОНИТЕ И ЗАКРИЛАТА НА ПРАВАТА на него. юрисдикция като нарушаващи принципа на равен­
твен интерес налагат това. Ограниченията не тряб­ 1. За периода от октомври 1991 г. до края на Контролът за конституционността на закони­ ството пред закона, забраната да се преследват
ва да противоречат на Конституцията. На граж­ 1999 г. пред Конституционния съд са оспорени от те по Конституцията на България е контрол а pos­ и ограничават правата заради убеждения, право­
дански сдружения може да бъде възложено из­ гледище на конституционност немалко закони или teriori. При това за упражняването му не е уста­ то на труд и социално осигуряване, правото на
пълнението на 011ределени държавни функции са­ отделни законови разпоредби, отнасящи се до ос­ новен краен срок след обнародването на закона, равен достъп до държавни длъжности, правото на
мо със закон и при спазване на принципа за доб­ новните права. От тях Конституционният съд е обя­ което е минус на съществуващата уредба. В прак­ защита.
роволност. вил за несъответни на Конституцията и е обезси­ тиката на Конституционния съд има случай, кога­ С Решение № 8 от 27 юли 1992 г. Конституци-
д) Решение № 14 от 24 септември 1996 г. съ­ лил 1 закон (като цяло) и 75 отделни разпоредби. то разпоредба на закон от 1991 г., отнасящ се до , онният съд обяви за противоконституционна раз­
държа тълкуване на конституционното право на По този начин той е оказвал постоянно положи­ избирателното право на гражданите, е атакуван поредба на закон, с която се установяваше заб­
стачка (чл. 50). Съдът приема, че това право е телно влияние за охраната на правата. през 1996 г. и е обявен за противоконституцио­ рана за назначаване в ръководните органи на бан­
неотменимо със закон; то може да бъде само ог­ В компетентността на Съда, когато осъщест­ нен през 1997 г. (Решение № 4 от 11 февруари ките на лица, които през последните 15 години са
раничавано в изключителни случаи, когато преу­ вява контрол по конкретните казуси, трябва да 1997 г.). (Оставяме настрана „старите закони", били членове на ръководните органи (централни
становяването на работа създава очевидна и не­ се различават два момента: тълкуването, което той заварени като действуващи от Конституцията от и местни) на комунистическата партия и свърза­
посредствена опасност за живота, сигурността и дава на Конституцията, и заключението или дис­ 1991 г., които Конституционният съд -след пър­ ните с нея обществени и професионални органи­
здравето на населението. Правото на стачка тър­ позитивът, който той формулира. воначално колебание - прие като обект на своя зации. Съдът прие, че тя противоречи на Консти­
пи законодателно ограничаване за определени Интелектуално и логически тълкуването (,,ка­ контрол.) туцията, която установява равенството пред за­
служители от системата на държавните органи, ко­ зуално", ,,инцидентно") предхожда диспозитива. 2. Конституционният съд се е произнесъл за кона без оглед на убеждения и политическа при­
ито упражняват властни правомощия от името на С тълкуването си Съдът е в състояние да оказва съответствието с Конституцията на закони (ка­ надлежност, а също на международните пактове
държавата и осигуряват функционирането Оп­ и. въздействие в областта на правото - върху за­ то цяло или в отделни техни части), отнасящи по правата и на Конвенция № 111 от 1958 г. от­
се до следните основни права (обобщено): ра­ носно дискриминацията в областта на труда и про­
ределянето на тези случаи в закона подлежи на конодателя и върху припожителите на законите и
контрол от Конституционния съд. подзаконовите актове, а също и върху приложи­ венство пред закона (тук се нареждат няколко фесиите, по които международни актове Бълга­
е) Твърде богато по съдържание е Решение телите на самата Конституция, доколкото тя има решение по т. нар. декомунизационни или лус­ рия е страна. Същата позиция зае Съдът и по от­
№ 7 от 4 юли 1996 г., с което се дава системно пряко действие. Това въздействие е налице както трационни закони); право на собственост (тук ношение на разпоредба в Закона за пенсиите, с
тълкуване едновременно на три конституционни в случаите, когато даден закон бива анулиран по­ се нареждат серия от решения по т. нар. рес­ която не се признава за трудов стаж (за пенсио­
разпоредби - относно правото свободно да се ради противоречие с Конституцията, така и в слу­ титуционни закони); комуникационни права ниране и друго социално осигуряване) времето,
изразява и разпространява мнение (чл. 39), чаите, когато се обявява съответствието на зако­ (право на мнение, свобода на печата и другите през което лицето е работило на ръководна щат­
свободата на печата и средствата за масова на с Конституцията. медии, право на информация); право на труд, на длъжност в органите на комунистическата пар­
информация III забрана на цензурата (чл. 40), В българската юридическа литература са из­ право на стачка, право на социално осигуря­ тия и на зависимите от нея обществени органи­
правото на информация (чл. 41 ). Конституцион­ казани несъвпадащи схващания относно това да­ ване; избирателни права; право на свободна зации (Решение № 11 от 29 юли 1992 г.).
ният съд намира, че и трите основни права са вза­ ли казуалното тълкуване на Конституцията, което стопанска инициатива; право на сдружаване, в И двете решения бяха взети с минимално не­
имно свързани и могат да бъдат обединени и обоб­ прави и от което се ръководи Конституционният частност на професионално сдружаване; пра­ обходимото мнозинство (7 от 12 гласа).
щени с понятието „кому+1икационни права". Во­ съд при решаване на конкретното дело, има об­ ва, възникващи по повод на задължението да С Решение № 1 от 11 февруари 1993 г. Конс­
дещо и интегриращо ги е правото на мнение. щозадължителен характер, или то е задължител­ се плащат данъци, и др. титуционният съд обаче остави в сила оспорен
ж) Заслужава отбелязване и Решение № 8 от но само по конкретното дело. Председателят на По-долу ще отбележа само някои решения на пред него закон, с който бяха въведени ограниче­
2 април 1998 г., с което се тълкува чл. 47, ал. 2 българския Конституционен съд проф. Живко Ста­ Конституционния съд по „декомунизационните за­ ния за заемане на ръководни длъжности във вис­
от Конституцията относно правото на жената нев и други юристи (сред тях и авторът на този кони". шите учебни заведения v научните (академични)
188 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 189

г) Тълкувайки конституционната норма на майка на особена закрила от дьржавата. Съдът доклад) смятат, че посоченото тълкуване, изра­ Както тези закони, така и съответните реше­
чл. 44, ал. 1 относно свободата на сдружаване, е изяснил конституционния текст „безплатна аку­ зено в принципните, "носещите" мотиви на Съда ния на Съда, са отражение на особеностите (и
Конституционният съд в Решение № 1О от 6 ок­ шерска помощ", като е установил нормативно- е задължително erga omnes. Това са онези моти­ трудностите) на прехода от тоталитаризъм към де­
томври 1994 г. прие, че гражданите могат да об­ . то му съдържание в няколко подробни тълкува­ ви, върху които се опира и от които непосредст­ мократично общество с характерното за него
разуват сдружения с позволени цели и средства телни абзаца (времето, през което се ползува пра­ вено следва диспозитивът на решението. изострено конфронтиране между политическите
на дейност, макар и такава възможност да не е вото на безплатна медицинска помощ; предмет Що се отнася до диспозитива на решението, сипи и социални слоеве. С посочените закони се
предвидена в закон или друг нормативен акт. на правото; кой е задълженият субект при упраж­ от него произтича промяна в правната норма­ установиха ограничения на юридическия статус
Гражданите определят свободно предмета на сдру­ няване на правото и др.). Това решение може да тивност в случаите, когато законът (отделна не­ на ръководни дейци (и от най-ниските звена) на
жаване, без да е необходимо във всички случаи послужи като пример за тълкувателна конкрети­ гова разпоредба, елемент от разпоредба) е обя­ комунистическата партия и на казионните общес­
държавен орган да дава предварително разреше­ зация на конституционна норма. вен за несъответствуващ на Конституцията. И та­ твени организации, на работещите по-рано в ор­
ние за това. Броят или съставът на сдруженията с зи промяна се отнася не само до дадения закон, ганите на сигурността и политическата полиция.
определен предмет на дейност могат да бъдат ог­ 111. КОНТРОЛ ЗА КОНСТИТУЦИОННОСТ но и до нормативните актове, приети въз основа Законите бяха атакувани пред конституционната
раничени със закон, когато държавен или общес­ НА ЗАКОНИТЕ И ЗАКРИЛАТА НА ПРАВАТА на него. юрисдикция като нарушаващи принципа на равен­
твен интерес налагат това. Ограниченията не тряб­ 1. За периода от октомври 1991 г. до края на Контролът за конституционността на закони­ ството пред закона, забраната да се преследват
ва да противоречат на Конституцията. На граж­ 1999 г. пред Конституционния съд са оспорени от те по Конституцията на България е контрол а pos­ и ограничават правата заради убеждения, право­
дански сдружения може да бъде възложено из­ гледище на конституционност немалко закони или teriori. При това за упражняването му не е уста­ то на труд и социално осигуряване, правото на
пълнението на 011ределени държавни функции са­ отделни законови разпоредби, отнасящи се до ос­ новен краен срок след обнародването на закона, равен достъп до държавни длъжности, правото на
мо със закон и при спазване на принципа за доб­ новните права. От тях Конституционният съд е обя­ което е минус на съществуващата уредба. В прак­ защита.
роволност. вил за несъответни на Конституцията и е обезси­ тиката на Конституционния съд има случай, кога­ С Решение № 8 от 27 юли 1992 г. Конституци-
д) Решение № 14 от 24 септември 1996 г. съ­ лил 1 закон (като цяло) и 75 отделни разпоредби. то разпоредба на закон от 1991 г., отнасящ се до , онният съд обяви за противоконституционна раз­
държа тълкуване на конституционното право на По този начин той е оказвал постоянно положи­ избирателното право на гражданите, е атакуван поредба на закон, с която се установяваше заб­
стачка (чл. 50). Съдът приема, че това право е телно влияние за охраната на правата. през 1996 г. и е обявен за противоконституцио­ рана за назначаване в ръководните органи на бан­
неотменимо със закон; то може да бъде само ог­ В компетентността на Съда, когато осъщест­ нен през 1997 г. (Решение № 4 от 11 февруари ките на лица, които през последните 15 години са
раничавано в изключителни случаи, когато преу­ вява контрол по конкретните казуси, трябва да 1997 г.). (Оставяме настрана „старите закони", били членове на ръководните органи (централни
становяването на работа създава очевидна и не­ се различават два момента: тълкуването, което той заварени като действуващи от Конституцията от и местни) на комунистическата партия и свърза­
посредствена опасност за живота, сигурността и дава на Конституцията, и заключението или дис­ 1991 г., които Конституционният съд -след пър­ ните с нея обществени и професионални органи­
здравето на населението. Правото на стачка тър­ позитивът, който той формулира. воначално колебание - прие като обект на своя зации. Съдът прие, че тя противоречи на Консти­
пи законодателно ограничаване за определени Интелектуално и логически тълкуването (,,ка­ контрол.) туцията, която установява равенството пред за­
служители от системата на държавните органи, ко­ зуално", ,,инцидентно") предхожда диспозитива. 2. Конституционният съд се е произнесъл за кона без оглед на убеждения и политическа при­
ито упражняват властни правомощия от името на С тълкуването си Съдът е в състояние да оказва съответствието с Конституцията на закони (ка­ надлежност, а също на международните пактове
държавата и осигуряват функционирането Оп­ и. въздействие в областта на правото - върху за­ то цяло или в отделни техни части), отнасящи по правата и на Конвенция № 111 от 1958 г. от­
се до следните основни права (обобщено): ра­ носно дискриминацията в областта на труда и про­
ределянето на тези случаи в закона подлежи на конодателя и върху припожителите на законите и
контрол от Конституционния съд. подзаконовите актове, а също и върху приложи­ венство пред закона (тук се нареждат няколко фесиите, по които международни актове Бълга­
е) Твърде богато по съдържание е Решение телите на самата Конституция, доколкото тя има решение по т. нар. декомунизационни или лус­ рия е страна. Същата позиция зае Съдът и по от­
№ 7 от 4 юли 1996 г., с което се дава системно пряко действие. Това въздействие е налице както трационни закони); право на собственост (тук ношение на разпоредба в Закона за пенсиите, с
тълкуване едновременно на три конституционни в случаите, когато даден закон бива анулиран по­ се нареждат серия от решения по т. нар. рес­ която не се признава за трудов стаж (за пенсио­
разпоредби - относно правото свободно да се ради противоречие с Конституцията, така и в слу­ титуционни закони); комуникационни права ниране и друго социално осигуряване) времето,
изразява и разпространява мнение (чл. 39), чаите, когато се обявява съответствието на зако­ (право на мнение, свобода на печата и другите през което лицето е работило на ръководна щат­
свободата на печата и средствата за масова на с Конституцията. медии, право на информация); право на труд, на длъжност в органите на комунистическата пар­
информация III забрана на цензурата (чл. 40), В българската юридическа литература са из­ право на стачка, право на социално осигуря­ тия и на зависимите от нея обществени органи­
правото на информация (чл. 41 ). Конституцион­ казани несъвпадащи схващания относно това да­ ване; избирателни права; право на свободна зации (Решение № 11 от 29 юли 1992 г.).
ният съд намира, че и трите основни права са вза­ ли казуалното тълкуване на Конституцията, което стопанска инициатива; право на сдружаване, в И двете решения бяха взети с минимално не­
имно свързани и могат да бъдат обединени и обоб­ прави и от което се ръководи Конституционният частност на професионално сдружаване; пра­ обходимото мнозинство (7 от 12 гласа).
щени с понятието „кому+1икационни права". Во­ съд при решаване на конкретното дело, има об­ ва, възникващи по повод на задължението да С Решение № 1 от 11 февруари 1993 г. Конс­
дещо и интегриращо ги е правото на мнение. щозадължителен характер, или то е задължител­ се плащат данъци, и др. титуционният съд обаче остави в сила оспорен
ж) Заслужава отбелязване и Решение № 8 от но само по конкретното дело. Председателят на По-долу ще отбележа само някои решения на пред него закон, с който бяха въведени ограниче­
2 април 1998 г., с което се тълкува чл. 47, ал. 2 българския Конституционен съд проф. Живко Ста­ Конституционния съд по „декомунизационните за­ ния за заемане на ръководни длъжности във вис­
от Конституцията относно правото на жената нев и други юристи (сред тях и авторът на този кони". шите учебни заведения v научните (академични)
190 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 191
организации от широк кръг лица - бивши ръко­ . правомощие на съда е своеобразен вариант на
водни кадри на комунистическата партия; лица от правомощието му да упражнява абстрактен конт­
V. КОНСТИТУЦИОННО СЪДОПРОИЗВОДСТВО нията на такива страни са били толкова същест­
бившата номенклатура, макар и формално без­ рол за конституционност на законите (вж. по-го­
И ЗАКРИЛАТА НА ПРАВАТА вени понякога, та съдът се е занимавал специал­
1. До закрила на лични и политически права но с тях в мотивите на решението си и от тях в
партийни; преподаватели в учебни заведения на ре разд. 111), но има и свое собствено значение.
от Конституционния съд се идва и в случаите, ко­ значителна степен е зависело решаващото му зак­
комунистическата партия; преподаватели по „иде­ С него се открива известна възможност за оспор­
гато титулярите на тези права биват конституира­ лючение (вж. напр. Решение № 15 от 28 септем­
ологически" дисциплини; политически офицери; ване на закона от физически и юридически лица
ни като заинтересувани страни в съответното про­ ври 1993 г.).
сътрудници на Държавна сигурност и др. в хода на производството по конкретно дело. Кон­
изводство. Те могат да ползуват всички процедур­ 2. Конституционният съд е открил възможност
През 1999 г. Конституционният съд отново се ституционният съд, тълкувайки разпоредбата на
ни и процесуални възможности, които имат стра­ за представяне на писмени становища и от об­
сблъска с проблема .декомунизационни закони". чл. 150, ал. 2, е приел, че може да бъде сезиран
ните, и по този начин да защитят правата и закон­ ществени организации, които не са конституира­
Поводът бе разпоредба в Закона за администра­ от съставите на двете върховни съдилища. Това е
ните си интереси, които оспореният акт евентуа­ ни като страни по делото, но за които то пред­
цията, според която в течение на 5 години не се възможност и за по-активно участие на съдебни­
лно е засегнал. Страната защитава себе си, не­ ставлява интерес във връзка с правата на техни­
допускаха на ръководни длъжности в админист­ те органи в закрилата на основните права, като
зависимо от това, че правото и интересът и в слу­ те членове. Някои организации са се възползва­
рацията лица, заемали ръководни длъжности в се стигне до конституционната юрисдикция.
чая имат публичноправно значение. Обстоятелс­ ли от тази възможност (Решение № 5 от 29 юни
апарата на комунистическата партия и са били За съжаление тази възможност все още не се из­
твото, че лицето не е сред субектите, сезиращи 2000 г. - по Кодекса за задължително общест­
сътрудници на Държавна сигурност. С Решение ползва - Конституционният съд досега е сези­
Конституционния съд, че то е конституирано като вено осигуряване). По този начин конституцион­
№ 2 от 21 януари 1999 г. Конституционният съд ран само два пъти на посоченото по-горе осно­
страна в образувано вече производство, е без ното производство се е обогатило с информа­
отново с минимално необходимото мнозинство вание.
значение. Практиката на Съда е вече значителна. ция, идваща от структурите на гражданското об­
анулира разпоредбата, стъпвайки върху широка 2. Конституционният съд се е произнасял ня­
Съдът е конституирал като страни длъжностни лица щество.
и солидна юридическа аргументация, базирана в колко пъти за съответствието на сключените от
(шефове на националната телевизия, на Българс­ 3. Заседанията на Конституционния съд са по
частност и на Резолюция № 1096 от 1996 г. на Република България международни договори с
ката телеграфна агенция), които са били отстра­ принцип закрити. Откритите заседания са пред­
Съвета на Европа и на международни актове по Конституцията преди ратификацията им. Въпрос­
нени от длъжността им с решение на парламента видени ех lege само в точно определени случаи.
правата на човека. (Разпоредбата бе обявена не ните договори третират и материя на основните
без каквато и да е възможност да се защитят сре­ Открито заседание може да се състои и ако сам
само за противоконституционна, но и за несъот­ права. От особена важност е Решение № 2 ОТ 18
щу отправени им обвинения; народни представи­ съдът реши това. През 1991-1998 г. Конститу­
ветствуваща на международни договори, по кои­ февруари 1998 г. относно Рамковата конвенция
тели, на които се иска снемане на имунитета или ционният съд не бе провеждал открити заседа­
то България е страна.) за защита на националните малцинства. В него са
предсрочно прекратяване на мандата им поради ния. През 1999 г. се проведе първото открито за­
С друго свое решение от същата година (№ 1О направени извънредно важни тълкувания на по­
несъвместимост или неизбираемост; заместник­ седание и през 2000 г. - второто (и двете по ре­
от 25 юни 1999 г.) обаче Съдът остави в сила (пак нятия, термини и разпоредби на Конвенцията в
председатели на Народното събрание, освободе­ шение на съда). И в двата случая се засягаха пря­
с минимално мнозинство) лустрационни разпо­ контекста на Конституцията на България и на бъл­
ни от заеманата от тях длъжност; частни физи­ ко основни права на гражданите. Българската об­
редби, според които не могат да бъдат членове на гарския правов ред (своего рода „конформно тъл­
чески лица, чиито права и интереси засяга дирек­ щественост оцени положително тази публич,юст
ръководни органи на националната телевизия и куване").
тно оспореният пред съда закон; и др. Съображе- в работата на съда.
националното радио лица, които са били сътруд- 3. Конституционният съд се е произнасял и за
ници на бившата Държавна сигурност. съответствието на законите с международни до­
Противоречивата практика на Конституцион­ говори, по които България е страна. На практика
ния съд по „декомунизационните закони", която е ставало дума предимно за двата международни
не спомага за укрепване на престижа му като пакта по правата от 1966 г. и за Европейската кон­
юрисдикция, се обяснява с политизираната об­ венция за защита на правата на човека и основ­
ществена атмосфера, оказваща своето влияние ните свободи от 1950 г. Съдът е обявявал несъо­
и върху членовете на съда. тветствието на закони с посочените международ­
ни договори (обикновено заедно с обявяване и
IV. ОСТАНАЛИТЕ ПРАВОМОЩИЯ на несъответствието им с Конституцията).
НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И ЗАКРИЛАТА 4. Досега Съдът е разглеждал два пъти споро­
НА ПРАВАТА ве за конституционността на политически партии,
1. Според чл. 150, ал. 2 от Конституцията Вър­ като в единия от тях е обявил партията за проти­
ховният касационен съд или Върховният админис­ воконституционна. Обект на дебатите в тези слу­
тративен съд, когато установят несъответствие чаи са били различни основни права и особено
между закона и Конституцията, спират производ­ правото на сдружаване.
ството по делото и внасят въпроса в Конституци­ 5. Съдът е разглеждал спорове за законност
онния съд, който се произнася окончателно. Това на избора на народен представител.
190 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 ЮРИДИЧЕСКИ СВЯТ 2/2000 191
организации от широк кръг лица - бивши ръко­ . правомощие на съда е своеобразен вариант на
водни кадри на комунистическата партия; лица от правомощието му да упражнява абстрактен конт­
V. КОНСТИТУЦИОННО СЪДОПРОИЗВОДСТВО нията на такива страни са били толкова същест­
бившата номенклатура, макар и формално без­ рол за конституционност на законите (вж. по-го­
И ЗАКРИЛАТА НА ПРАВАТА вени понякога, та съдът се е занимавал специал­
1. До закрила на лични и политически права но с тях в мотивите на решението си и от тях в
партийни; преподаватели в учебни заведения на ре разд. 111), но има и свое собствено значение.
от Конституционния съд се идва и в случаите, ко­ значителна степен е зависело решаващото му зак­
комунистическата партия; преподаватели по „иде­ С него се открива известна възможност за оспор­
гато титулярите на тези права биват конституира­ лючение (вж. напр. Решение № 15 от 28 септем­
ологически" дисциплини; политически офицери; ване на закона от физически и юридически лица
ни като заинтересувани страни в съответното про­ ври 1993 г.).
сътрудници на Държавна сигурност и др. в хода на производството по конкретно дело. Кон­
изводство. Те могат да ползуват всички процедур­ 2. Конституционният съд е открил възможност
През 1999 г. Конституционният съд отново се ституционният съд, тълкувайки разпоредбата на
ни и процесуални възможности, които имат стра­ за представяне на писмени становища и от об­
сблъска с проблема .декомунизационни закони". чл. 150, ал. 2, е приел, че може да бъде сезиран
ните, и по този начин да защитят правата и закон­ ществени организации, които не са конституира­
Поводът бе разпоредба в Закона за администра­ от съставите на двете върховни съдилища. Това е
ните си интереси, които оспореният акт евентуа­ ни като страни по делото, но за които то пред­
цията, според която в течение на 5 години не се възможност и за по-активно участие на съдебни­
лно е засегнал. Страната защитава себе си, не­ ставлява интерес във връзка с правата на техни­
допускаха на ръководни длъжности в админист­ те органи в закрилата на основните права, като
зависимо от това, че правото и интересът и в слу­ те членове. Някои организации са се възползва­
рацията лица, заемали ръководни длъжности в се стигне до конституционната юрисдикция.
чая имат публичноправно значение. Обстоятелс­ ли от тази възможност (Решение № 5 от 29 юни
апарата на комунистическата партия и са били За съжаление тази възможност все още не се из­
твото, че лицето не е сред субектите, сезиращи 2000 г. - по Кодекса за задължително общест­
сътрудници на Държавна сигурност. С Решение ползва - Конституционният съд досега е сези­
Конституционния съд, че то е конституирано като вено осигуряване). По този начин конституцион­
№ 2 от 21 януари 1999 г. Конституционният съд ран само два пъти на посоченото по-горе осно­
страна в образувано вече производство, е без ното производство се е обогатило с информа­
отново с минимално необходимото мнозинство вание.
значение. Практиката на Съда е вече значителна. ция, идваща от структурите на гражданското об­
анулира разпоредбата, стъпвайки върху широка 2. Конституционният съд се е произнасял ня­
Съдът е конституирал като страни длъжностни лица щество.
и солидна юридическа аргументация, базирана в колко пъти за съответствието на сключените от
(шефове на националната телевизия, на Българс­ 3. Заседанията на Конституционния съд са по
частност и на Резолюция № 1096 от 1996 г. на Република България международни договори с
ката телеграфна агенция), които са били отстра­ принцип закрити. Откритите заседания са пред­
Съвета на Европа и на международни актове по Конституцията преди ратификацията им. Въпрос­
нени от длъжността им с решение на парламента видени ех lege само в точно определени случаи.
правата на човека. (Разпоредбата бе обявена не ните договори третират и материя на основните
без каквато и да е възможност да се защитят сре­ Открито заседание може да се състои и ако сам
само за противоконституционна, но и за несъот­ права. От особена важност е Решение № 2 ОТ 18
щу отправени им обвинения; народни представи­ съдът реши това. През 1991-1998 г. Конститу­
ветствуваща на международни договори, по кои­ февруари 1998 г. относно Рамковата конвенция
тели, на които се иска снемане на имунитета или ционният съд не бе провеждал открити заседа­
то България е страна.) за защита на националните малцинства. В него са
предсрочно прекратяване на мандата им поради ния. През 1999 г. се проведе първото открито за­
С друго свое решение от същата година (№ 1О направени извънредно важни тълкувания на по­
несъвместимост или неизбираемост; заместник­ седание и през 2000 г. - второто (и двете по ре­
от 25 юни 1999 г.) обаче Съдът остави в сила (пак нятия, термини и разпоредби на Конвенцията в
председатели на Народното събрание, освободе­ шение на съда). И в двата случая се засягаха пря­
с минимално мнозинство) лустрационни разпо­ контекста на Конституцията на България и на бъл­
ни от заеманата от тях длъжност; частни физи­ ко основни права на гражданите. Българската об­
редби, според които не могат да бъдат членове на гарския правов ред (своего рода „конформно тъл­
чески лица, чиито права и интереси засяга дирек­ щественост оцени положително тази публич,юст
ръководни органи на националната телевизия и куване").
тно оспореният пред съда закон; и др. Съображе- в работата на съда.
националното радио лица, които са били сътруд- 3. Конституционният съд се е произнасял и за
ници на бившата Държавна сигурност. съответствието на законите с международни до­
Противоречивата практика на Конституцион­ говори, по които България е страна. На практика
ния съд по „декомунизационните закони", която е ставало дума предимно за двата международни
не спомага за укрепване на престижа му като пакта по правата от 1966 г. и за Европейската кон­
юрисдикция, се обяснява с политизираната об­ венция за защита на правата на човека и основ­
ществена атмосфера, оказваща своето влияние ните свободи от 1950 г. Съдът е обявявал несъо­
и върху членовете на съда. тветствието на закони с посочените международ­
ни договори (обикновено заедно с обявяване и
IV. ОСТАНАЛИТЕ ПРАВОМОЩИЯ на несъответствието им с Конституцията).
НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И ЗАКРИЛАТА 4. Досега Съдът е разглеждал два пъти споро­
НА ПРАВАТА ве за конституционността на политически партии,
1. Според чл. 150, ал. 2 от Конституцията Вър­ като в единия от тях е обявил партията за проти­
ховният касационен съд или Върховният админис­ воконституционна. Обект на дебатите в тези слу­
тративен съд, когато установят несъответствие чаи са били различни основни права и особено
между закона и Конституцията, спират производ­ правото на сдружаване.
ството по делото и внасят въпроса в Конституци­ 5. Съдът е разглеждал спорове за законност
онния съд, който се произнася окончателно. Това на избора на народен представител.