Professional Documents
Culture Documents
9. Връзката между детето и родителите
9. Връзката между детето и родителите
Родителският контрол
Родителите имат силата да упражняват контрол върху постъпките на детето.
Съществува убеждение, че със своето контролиращо поведение родителите могат да
влияят върху поведението на детето. Родители, които мислят, че детското поведение се
оформя от опита и влиянията, а не от диспозициите, са по-склонни да променят
поведението на децата. Когато родителите използват обясненията, предложенията и
представят различни възможности за действие, детето много по - лесно изразява
съгласие с техните желания. Ако те последователно се стремят към промяна на детето,
като използват насърчението, и представят тази промяна като желана и идваща от
самото дете, то ще прояви по-голямо желание за сътрудничество. Със своите оценки
родителите развиват самооценката на детето и усещането за самоконтрол върху
собственото поведение. Физическите наказания, заплахите, демонстрирането на сила и
превъзходство могат да създадат у детето чувство за безпомощност или за
недостойност. Използването на физическите наказания за ограничаване на определени
поведения, които са неприемливи за родителите, може да породи у детето гняв,
враждебност, омраза и заедно с това да възприеме използването на силата като модел за
постигането на собствените желания. Детето е чувствително към формите на контрол,
което издава манипулативно отношение.
Типология на родителите
Авторитарен тип
Това са ограничаващите родители, използващи като стил наказанието, изискващи от децата да
следват указанията, да уважават работата и усилията. Тяхното поведение се отличава с
поставянето на много ограничения и упражняването на силен контрол. Децата на този тип
родители се отличават със социална некомпетентност. Те са тревожни, без инициатива.
Силовите методи за дисциплина ги правят по-агресивни. Откритата авторитарност е изразена
чрез натраплива преданост. Този тип родители внушават, че те трябва да вършат всичко вместо
децата. Те създават усещането, че децата са неспособни за каквото и да било. Искат от тях само
да им благодарят и по този наиин укрепват вътрешната си сигурност. Те искат „само да бъдат
обичани", което означава да не им се противоречи и да им се благодари. Те са всеотдайни,
олицетворение на добротата, но искат това да се знае. Обикновено реакцията срещу този
авторитаризъм е емоционален бунт, страх, напрегнатост, потиснат гняв, лъжи, угризения, вина
Авторитетният тип родители
Това са окуражаващите към самостоятелност родители, без да снемат ограниченията и контрола
върху поведението на децата. Те се отнасят с топлина и придружават ограниченията или
наказанията с подробни обяснения. Децата на този тип родители се отличават със социална
компетентност, отговорност и положителна самооценка.
Позволяващо-индиферентен тип родители
Това са родителите, които не се интересуват от живота на своите деца. Тези деца се отличават
със слаба социална компетентност и самоконтрол. Този тип родители не знаят много за своите
деца, за тяхното поведение, приятелства, интереси, проблеми. Децата се нуждаят от своите
родители и когато не получат грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на
родителите има много по-значими неща от самите тях. Тези деца имат слаб самоконтрол и не
могат добре да се справят със своята независимост.
Позволяващо-прощаващ mun родители
Това са родители, които се интересуват от своите деца, те живеят с техните проблеми, но без да
упражняват контрол върху тях или да поставят изисквания. Тези деца са социално
некомпетентни, със слаб самоконтрол. Родителите не могат да се справят със своите деца, те
започват да правят това, което искат, и така не се научават да контролират своето поведение.
Понякога този тип родители съзнателно не поставят ограничения, водени от идеята, че когато
това е съчетано с топлота, ще помогне на детето да развие своята креативност.
Родителската роля. Тази роля за много хора е очаквана и добре планирана. Тя е съчетана с
други роли и включва определени очаквания, преживявания, вярвания и способности. Част от
тази роля се овладява в процеса на общуването с детето, в индивидуалния опит, една друга част
от тази роля се овладява от наблюденията върху собствените родители. Тези различни
източници, оформящи идеята за родителската роля, са причина и за появата на някои грешни
очаквания и желания.