Анализ на пета част

Втората среща на баба Илийца с бунтовника

Втора кулминация
1. Грижата за другия – представена е чрез поредица
от милосърдни жестове, очертани във възходяща
градация:
- Дава хляб и дреха на четника/най-нужното за
оцеляване на момъка/
Ретроспективно е представен стореният грях –
откраднатото расо. Илийца е вярваща, тръгнала е
да търси помощ от Бог, но вярва в опрощението,
защото е съгрешила от милосърдие. Греховете са
простими, когато са в името на доброто.
- Поема пушката му
- Подкрепя го физически, но и духовно
- Вдъхва му кураж
- Предлага му дома си за убежище
2. Преобличането.
Чудатото четническо облекло на четника, признак
на героичната му същност, е покрито с дреха, която
се свързва с обезличената от егоизма духовност.
Расото сменя своя притежател случайно, в
действителност то приляга повече не на лицемерния
божи служител, а на бунтовника, тръгнал „за
християнска вяра курбан да става“.
3. Образът на бунтовника.
Описан е като клетник и мъченик. Долавя се
физическото му страдание – бледо лице, трудно
ходи.
Домът не е пространство на сигурност, защото
времето е драматично и жестоко. Българите са
превърнали домовете си в крепост на страха.
4. Благодарността на бунтовника.
Смислово се свързва с мотото на разказа. Искрено е
трогнат от милосърдието на Илийца, той ѝ целува
ръка – израз на почит към необикновената жена,
нейната смелост и решителност.
Като благословия звучат думите му: „Бабо, ти си
добра жена!“. Робският страх е чужд за Илийца. Без
оръжие, тя се е приобщила към групата на
бунтовниците, нарушавайки султанските забрани.
В старата жена момъкът открива „своя майка, своя
спасител, свое провидение“, ангел хранител,
изпратен от Бог. Селянката е готова да изложи на
риск своя живот, за да спаси неговия. В стремежа си
да спаси бунтовника баба Илийца е водена преди
всичко от сърцето си.
5. Мнимата смърт на детето/привидна, само
така изглежда/
Този епизод представлява втората кулминация.
Неочакваното разкритие, че внучето изглежда
мъртво, предизвиква изблик на обич у Илийца.
Страданието на старата жена е неописуемо/
умалителните и възклицанията/. Въпреки това тя
намира сили да извика на четника, че ще дойде
вечерта. Думите са израз на безпределна доброта и
милосърдие, нравствена сила.
Именно в този момент най-ярко проличава
изключителният характер на една майка, християнка,
българка, която надмогва личната си болка, за да
даде упование на безпомощния четник.