Убийството на Саддам Хюсеин

проф. д-р. Велко Вълканов

Председател на Българския национален съвет за мир

Това бе всъщност не екзекуция в изпълнение на законно

постановена смъртна присъда. Това бе убийство,
разпоредено от президента на САЩ Джордж Буш.

Буш извърши едно от най-тежките международни

престъпления, като без всякакво правно и фактическо
основание предприе агресивна война срещу Република
Ирак – една суверенна държава – член на ООН. В резултат
на агресията в Ирак загинаха и продължават да загиват
стотици хиляди невинни граждани. Иракският народ потъна
в страх и мизерия. Освен във война срещу САЩ, той се
оказа и във война със самия себе си. Тази предизвикана от
американска агресия гражданска война повдига на нова
степен трагедията на иракския народ.

За да увенчае престъпленията си, Буш разпореди да бъде

убит незаконно сваления президент на Ирак. Жив, Саддам
Хюсеин щеше да бъде постоянна заплаха за интересите на
САЩ и техните марионетки в Ирак. Някакво разпоредено
подобие на съд осъди Хюсеин на смърт, след което без
всякакво забавяне наетите палачи го и умъртвиха

Ние няма да пледираме за невинността на Саддам

Хюсеин. Но ако трябваше да бъде съден, той трябваше да
бъде съден от своя собствен народ, а не от най-големите
военнопрестъпници днес, каквито са Буш и шайката около
него. Неизбежен е освен това и въпросът защо съдиха
Саддам Хюсеин единствено за разправата с разбунтувалите
се срещу неговия режим иракчани? Международни
коментатори дават своя еднозначен отговор. Едно
разплитане на дейността на Хюсеин би установило, че САЩ
и други западни държави (Германия, Холандия) в редица
случаи са действали като негови съучастници. Затова
именно процесът срещу Хюсеин бе и толкова бързо
претупан – за да не стигне до неприятните за Запада
истини.
 Трябва да се отбележи и пълното разминаване на
използваните стандарти при осъществяване на
отговорността за международните престъпления.

Един Пиночет, който потъна целият в кръвта на три

хиляди чилийци, който е отговорен за изчезването и
изтезанието на хиляди други чилийски патриоти, така е не
бе изправен пред съда. Умря, погребан дори с военни
почести.

Повече от всички други пред Международния наказателен

съд трябва да бъде изправен президентът на Съединените
американски щати Джордж У. Буш - първият палач на
народите, виновен в извършването на множество най-тежки
престъпления против мира и човечеството, главният
ръководител на – нека използвам едно тяхно определение -
международната организация за съвместна престъпна
дейност (joint criminal enterprise).

Прискърбен е фактът, че светът не намери сили да се

противопостави на изпълнението на смъртната присъда на
Саддам Хюсеин. Съществуваха достатъчни основания тази
смъртна присъда да не бъде приведена в изпълнение.

Смъртното наказание е международно-правно осъдено.

Вторият допълнителен протокол към Международния пакт
за гражданските и политическите права, приет на 15
декември 1989 г. от Общото събрание на ООН, изрично
предвиди премахването на смъртното наказание в целия
свят. А Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи пряко задължи всички
държави, страни по конвенцията, да изключат смъртното
наказание от своите правни системи. Обосновано бе
следователно да се очакват решителни гласове срещу
изпълнението на постановената спрямо Саддам Хюсеин
смъртна присъда. И такива гласове наистина се чуха - от
изтъкнати общественици и влиятелни обществени
организации като например амнести интернешънъл. Към
тези гласове, макар и без шанса да бъде чут, трябваше да
се присъедини, по мое мнение, и гласът на президента
Първанов .

Доколкото България е страна по Европейската конвенция

за правата на човека и основните свободи съвършено
естествено бе нейният държавен глава да намери форма, в
която да препоръча неизпълнението на една – на когото и
да е - смъртна присъда. България е освен това съокупатор
на Ирак. Тя следова-телно носи в определена степен
морална и правна отговорност за всичко, което става в тази
страна. Най-после евентуалният призив и на Първанов да
не се изпълнява въпросната смъртна присъда щеше да има
значителна морална тежест, когато утре той ще отправи
призив към Кадафи да не допусне изпълнението на едни
други смъртни присъди - смъртните присъди на нашите
медицински сестри.

Убийството на Саддам Хюсен няма да реши проблемите на

Ирак. Напротив, то само още повече ще ги усложни. То
няма да укрепи позициите и на самите Щати. По-скоро
обратното. Съществуват всички основания да очакваме
САЩ да понесат удари, далеч по-жестоки от удара на 11
септември. Не казвам, че го желая, само си позволявам да
го предвидя.

Неизбежен е наистина денят, когато самото човечество

ще се вдигне на бунт срещу гибелната за него политика на
Съединените американски щати.
31 декември 2006 г.