Условия при

сключване на
трудов договор
Страни по ТД са работникът или служителят и
работодателят.
Работникът/служителят е страната, която отдава под наем и
предоставя работната си сила за ползване от другата
страна. Работодателят е страната, която наема работната
сила на работника или служителя за ползване.
Предмет на ТД е предоставянето и използването на
работната сила.
Работникът/служителят трябва пръв да изпълни
задължението си. Това е така, защото поради естеството на
задълженията, които трябва да изпълни, той пръв трябва да
ги извърши, за да започне изпълнението на трудовото
правоотношение. Но работодателят трябва да създаде
условия за изпълнение на възложената работа. Това
означава: предоставяне на уговорената работа за реално
изпълнение и на условия, при които се извършва работата;
определяне на работното място, осигуряване на материали
и суровини и др. Ако работодателят не създаде тези
условия, не може да започне реалното изпълнение на ТД.
1. Сключване на ТД

ТД се сключва лично между работника/служителя и

работодателя или негов представител – чл. 61, ал. 1 КТ.
Всеки от тях може да поеме инициативата и да направи
предложението за сключването на ТД.
2. Особености при сключването на ТД

Момент на сключване на ТД
Това е моментът, от който между страните е налице един
завършен и сключен ТД.
Начало на изпълнение на ТД
Това е постъпването на работа на работника/служителя. От
този момент той започва реално да изпълнява
задълженията си и да ползва в пълен обем правата си по
трудовото правоотношение.
3. Съдържание на ТД

Съдържанието на ТД е съвкупността от правата и

задълженията на страните по него. То се разделя на две
големи части: законово и договорно. Законово е
съдържанието на ТД, което следва пряко от закона и се
включва в договора по силата на закона. Съдържанието на
правата и задълженията, които образуват законовото
съдържание на ТД, са установени общо за всички
работници и служители предимно в КТ.
Минималното необходимо договорно съдържание на ТД е
определено в КТ. То е минимално необходимо, защото ТД
трябва да съдържа най-малко включените в него елементи,
за да се счита, че е сключен ТД. Съгласно чл.66, ал.1 КТ ТД
трябва да съдържа данни за страните и определя:

Мястото на работа;
Наименованието на длъжността и характераа на работата;
Датата на сключването и началото на неговото изпълнение;
Времетраенето на ТД – дали е сключен за определен срок
или е безсрочен;
Размера на основния и удължения платен годишен отпуск и
на допълнителните платени годишни отпуски;
Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при
прекратяване на ТД, който при бесрочните трудови
договори може бъде най-малко 30 дни и най-много 3
месеца;
Основното и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на плащането
им;
Продължителността на работния ден и седмица.
4. Форма на ТД.

Формата е писмена, като условие за действителност. За

работодателя съществува задължение – чл. 62, ал. 3 КТ – в
3-дневен срок от сключване на ТД да изпрати уведомление
до съответното поделение на Национална агенция по
приходите – Наредба № 5 от 29.03.2002 г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда – работодателят да уведоми
Националната агенция по приходите, като уведомлението
трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на
ТД. Уведомяването може да стане по три начина: интернет
(електронен подпис); на хартиен и на магнитен носител. Ако
уведомлението е за повече от 5 работника едновременно –
по интернет или на магнитен носител. Регистрира се в
нарочен регистър. Работникът/служителят трябва да се
уведоми, че ТД е регистриран.