Резективна пародонтална хирургия - остектомия и

остеопластика

1. Резективна (субтрактивна) пародонтална хируругия – същност, индикации,

остектомия и остеопластика
А) Същност – Костната пародонтална хирургия се дели основно на два вида в
зависимост от техниката и постигания резултат: Адитивна (чрез автоложни костни
присадки, направлявана тъканна и костна регенерация) и субтрактивна (чрез
остектомия и остеопластика). В исторически план, съвременната костна пародонтална
хирургия се въвежда и организира от Schluger 1949 г. По-късно, Friedman 1955 г.
въвежда методите на остеопластика и остектомия, а Goldman-Cohen 1958 въвеждат
класификацията на костните дефекти. Една от основните задачи на костната
пародонтална хирургия е елиминацията на костни пародонтални джобове, както и
постигането на гингивална морфология, позволяваща адекватна орална хигиена.
NB! В същността си, резективната костна хирургия представлява набор от
техники за модифициране на костната архитектоника на алвеоларния гребен, за
да се отстранят дефекти, причинени от пародонтално заболяване или други
фактори – екзостози и зъбна супраерупция (Sims, Carranza 1996).
Б) Терминология

• Субтрактивна хирургия – Хирургични техники с цел възстановяване на

физиологичния контур на алвеоларния гребен до костното ниво, налично към
момента на хирургия или по-апикално от него. Използва остектомия и
остеопластика.
• Адитивна хирургия – Хирургични техники за възстановяване на физиологичния
контур на алвеоларния гребен до анатомичното му ниво. Използва костни
присадки от различен произход
• Остеопластика – Реоформяне на алвеоларния гребен, за да се постигне
физиологичен и анатомичен контур, без отнемане на поддържаща кост
• Остектомия – Отнемане на поддържаща кост, за да се елиминират костни
дефекти и физиологичен контур на надлежащите меки тъкани.
• Костна архитектоника – Коронарният контур на алвеоларният гребен
(непосредствено към ЕЦГ на зъбите). Бива позитивен (1), плосък (2) и негативен

(3).
 • Дефинитивно костно оформяне – Постигане на костно ниво, след което
допълнително реоформяне няма да подобри оперативният резултат
• Компромисно костно оформяне – Постигане на костно ниво, което не
може да се подобри без значително отнемане на костна тъкан, което би
било пагубно за оперативният резултат.
В) Индикации при дистални зъби
➢ Костни дефекти около единични зъби
o Едностенни дефекти – Подлежат на субтракционна костна хирургия
o Двустенни дефекти – Подлежат на адитивна или субтракционна костна
хирургия в зависимост от дълбочината, широчината и конфигурацията на
дефекта
o Тристенни дефекти – Подлежат на адитивна костна хирургия
(регенеративни методи, НТР, костно запълване)
➢ Интердентални кратери (Зависи от дълбочината на кратера и зъбния
трункус/корен)
o Максиларни молари – Палатинален достъп
▪ Плитки кратери (1-2мм) – Постигане на конкавен букален профил,
Редукция до хоризонтална основа на кратера, Палатиналното
костно ниво е апикално от интерденталното, Букалната
радикуларна кост се изтънява
▪ Умерени кратери (3-4 мм) – Палатинален достъп с букална
редукция
▪ Дълбоки кратери (над 5 мм) – При дълбоки кратери се постига
компромисно костно оформяне, за това се обсъжда екстракция на
засегнатите зъби
o Максиларни премолари – Букален достъп
▪ Субтрактивна хирургия на максиларни премолари се обсъжда при
плитки кратери и плътен профил на букалната кост. Кореновите
конкавитети се отстраняват чрез одонтопластика
o Мандибуларни молари – Букален достъп
▪ Мандибуларните молари имат лингвален наклон на трункусите,
който следва да се пресъздаде при остеопластиката
▪ Двустенни костни дефекти или плитки до умерени интердентални
кратери при средни или дълги зъбни трункуси
▪ При къси зъбни трункуси – само остеопластика с лингвален наклон
Г) Индикации при фронтални зъби
➢ Удължаване на клиничната корона при пасивна ерупция
➢ Удължаване на клиничната корона при всички случаи, в които се очаква
нарушаване на биологичната ширина.
➢ Умерени и плитки интердентални кратери – букален достъп
➢ Двустенни костни дефекти - букален достъп
2. Основни манипулации на субтрактивната костна хирургия

• Отпрепариране на мукопериостално ламбо, преминаващо мукогингивалната

линия
• Остеопластика
 o Индикации – Елиминация на костни джобове, торуси, инфраосални
дефекти, съседни на обеззъбени участъци; начално ангажиране на
фуркации, плътни екзостози или костни ръбове, плитки интердентални
кратери; необходимост от подобряване на репозицията на ламбото
o Елементи
▪ Вертикално набраздяване – редукция на букални и лингвални
стени на интерденталните септуми (чрез кръгла костна фреза и
обилно охлаждане)
▪ Радикуларно блендиране – Оформяне на пространството между
вертикалните бразди, така че да следва кореновата проминенция
– осигурява плавен преход между отделните вертикални бразди
(чрез кръгла костна фреза с охлаждане или длето Oschenbein 1/2)
▪ Интерпроксимално заглаждане – Оформяне на прехода между
вертикалната бразда и интерпроксималното кореново
скосение.При едностенни дефекти или тристенни дефекти, при
които едната стена е коронарно разположена спрямо другите
(костна фреза с охлаждане)
▪ Маргинална градуализация – Остраняване на единични костни
ръбове, заглаждане на неравности (чрез ръчни инструменти –
Langer кюрети )
▪ Рампиране – При костни дефекти, съседни на обеззъбени
участъци – създаване на физиологична параболична (плоска)
архитектоника.
• Остектомия – Отстраняване на поддържаща кост – Изпълнява се при
хоризонтална костна загуба с неправилен маргинален контур, умерено или
тежко въвличане на фуркациите, инфраосални дефекти – неподлежащи на
адитивни техники, наличие на достатъчно останала кост за устанояване на
физиологичен контур без компрометиране на атачмънта, удължаване на
клинината корона, липса на естетични изисквания.
NB!!! Остектомията ВИНАГИ е свързана със загуба на атачмънт!

Интердентален кратер Интерпроксимално заглаждане

Вертикално набраздяване

Резултат
Радикуларно блендиране Маргинална градуализация