В границите на междуличностните отношения се обособяват два типа поведение: Аз за другите; Аз

срещу другите. Първият тип поведение се обозначава като алтруистично и се изразява чрез
състраданието, загрижеността и помощта, проявявани спрямо другите. Вторият тип поведение се
обозначава като агресивно и се изразява чрез враждебността, обидите, насилието.
Алтруизмът и неговите прояви в детството
Алтруизмът е поведение, насочено към другите, стремеж да се направи нещо за другия, без да се
очаква нищо в замяна. Алтруистичното поведение е децентриране от собствения Аз, от снемане на
дистреса, вътрешно възнаграждение или освобождаване от вина. Алтруизмът се открива много
рано в живота на детето. Разделянето на притежанията с другите, емпатията, оказването на помощ
на изпадналите в затруднение са само част от неговото изразяване. Първите прояви на
алтруистично поведение могат да се открият в споделянето. Споделящото поведение може да се
изрази по различен начин: разделяне на бонбон с дете, което не би могло да получи; даване на
играчка; помагане на някого, който е изпаднал случайно в затруднение;
Кое прави споделянето възможно? Бар-Тал и Лейсър (1982) задавали на децата правило на игра, в
която победителят получавал 7 бонбона като награда, а победеният нищо не получавал. Въпросът е
колко натиск е необходим, за да сподели победителят част от наградата с победения. За да получи
отговор на този въпрос, Бар-Тал организира серия от събития, които следвали след приключването
на играта. След получаването на наградата децата били оставяни сами за кратко време (3 мин.) в
стаята. След завръщането си възрастният проверявал дали бонбоните били разделени. Ако децата
са разделили наградата, се приемало, че при тези условия тяхното поведение е било зададено от
алтруистични мотиви. Ако бонбоните били все още неразделени, се преминавало към следващия
епизод.
Друга форма на проява на алтруизма е дистресът като отговор на чуждия стрес. Ако чуждият плач
създава у детето определено неразположение, това може да мотивира детето в опита да отстрани
причините на чуждия плач. Ако стремежът да се отмахне това, което причинява дистрес у другите,
мотивира поведението, то тогава детето би трябвало да се научи да отговаря по-бързо, ако това
намалява чуждия дистрес.
Ж. Пиаже вярва, че до 7 години детето не е способно да види света така, както другият го вижда.
Пиаже обяснява това с егоцентризма на детето. Но колкото и убедително да изглежда това
твърдение на Пиаже, съществуват някои възражения. В едно изследване на деца се показвали 9
картички в определена последователност, след което децата трябвало да измислят история по тях.
На децата се съобщавало, че на техни приятели ще бъдат показани 4 от всички картички. Те
трябвало да разкажат сега историята така, както техните приятели биха я разказали по тези 4
картички. Преодоляването на егоцентризма тук се изразява в елиминирането на информацията,
която детето има, но която е недостъпна за другото дете. То трябва да види историята така, както
другото дете би я видяло. В друга ситуация на детето се разказва история за друго дете, в която са
отразени чувствата. Например кучето на едно дете се загубило и обикаляло. След това се показва
изображение на лицето на детето от историята в нейния край. В половината от случаите афектът,
отразен на изображението, не е този, който се очаква да бъде - в историята със загубеното любимо
куче лицето на детето изразява щастие. Децата трябвало да отговорят как се чувства другото дете?
В този случай децата трябвало да преодолеят собственото чувство (как биха се чувствали те, ако
това се беше случило с тях), като се насочат към афекта, изразен на картинката. В тази ситуация
допускането на Пиаже би било, че детето ще прояви отново своя егоцентризъм. Но това не се
потвърждава. Преодоляването на някои от формите на егоцентризма може да подпомогне проявите
на алтруизма значително по-рано {Хофман, 1975). Между алтруизма и преодоляването на
егоцентризма съществува определена връзка, но тя има действено значение само при децата между
3-6 години, след тази възраст тя не се открива. Преодоляването на егоцентризма е само едно от
условията за алтруизма. Възникването на алтруизма е непосредствено свързано и със
способността на детето да оценява чуждото поведение, като отчита подбудите, които стоят зад
него. Но за това е необходимо информацията за чуждото поведение да бъде дадена в достъпна
форма.
Развитието на тази способност предполага отчуждаване от собствената перспектива и
разглеждането й в отношението към другите перспективи. Това отчуждаване е условие детето да
навлезе в чуждия свят, да разбере чуждите мисли, преживявания и намерения, които стоят зад
поведението.

Агресивността и детето
Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност.
Това поведение предполага нанасяне на вреда: болка, унижение, обида... (съзнателно намерение за
причиняване на зло). Наличието на намерение за причиняване на вреда разграничава агресивните
действия от другите действия, които, без да съдържат подобно намерение, могат да причинят също
вреда. Още от най-ранна възраст могат да се открият различни прояви на агресивността, изразени
с различни средства и сила. Опитвайки да защити своите притежания, детето може да използва
сила и това е инструментална агресия. По-големите деца, например 6-7-годишните, могат да си
послужат с личностно ориентирана, или враждебна, агресия - критика, обиди, присмех, унижение,
поставяне на етикети (Хартъп, 1974). Преминаването от инструментална към враждебна,
личностно ориентирана агресия, е свързано с развитието на способността да се осмислят чуждите
намерения и мотиви. Когато детето разпознае в поведението на другия стремеж към нараняване, то
ще реагира вероятно агресивно и тази агресивност ще бъде личностно ориентирана.
Агресивността е свързана с разбирането на чуждото намерение. Според Додж (1987) ако детето
осмисли ситуацията и намеренията на другото дете като враждебни, то ще реагира враждебно,
защото очаква към него да бъде проявена враждебност. Агресивните деца виждат света като
враждебно място. Те откриват в чуждите действия много повече враждебност и зложелателност,
отколкото неагресивните деца. Додж и Фрейм (/952) обясняват този феномен с реалността, в която
агресивните деца се намират. Те не са само носители на агресивност, но и жертва на
агресивността. Преживяването на чуждата агресия и опитът, който е формиран, са причина за
собствената агресия. Кенет Додж (1987) обяснява агресивността с погрешното разбиране на
чуждото поведение. Защо различното разбиране поражда различни отговори? Додж открива, че
агресивността зависи от характера на интерпретацията на ситуацията - дали съществува
съзнателно намерение за враждебност, или поведението е продиктувано от случайността. Додж
показва, че отговорът на детето зависи не от вредата, която е нанесена, а от това какво намерение
ще припише детето на действието, принасящо тази вреда. Додж допуска, че всяко дете има минали
преживявания, в които то самото е било обект на агресия. Тези минали преживявания, съставящи
опита на детето, ще определят интерпретирането на ситуацията и собственото поведение.
Представете си ситуация, в която дете е ударено лошо от топката на играещи деца, докато пресича
класната стая. Как ще бъде интерпретирана болката? Като съзнателно или несъзнателно
причинена? Това ще провокира ли агресивност? Отговорът силно ще зависи от това дали детето е
агресивно. Додж ще ни убеди, че силно агресивните деца, които носят от миналото спомена за
нараненост от връстниците, ще са склонни да допуснат, че децата са имали враждебни намерения
към тях. Оформената от миналото позиция и очакването за враждебност ще зададат характера на
интерпретацията на чуждите действия като враждебни, а това, от своя страна, ще подготви
агресивността като отговор. Кое прави детето агресивно Съществуват няколко опита да се
отговори на този въпрос.
Вроденост u агресивност
Фройд вярва, че агресивността е вродена и детето може да се освобождава от нея, като й придава
приемливи форми. Тази идея за агресивността като вродена, неосъзната реакция невинаги се
споделя. Съществуват виждания, които представят агресивността като заучена и съзнателна
реакция.
Ако детето не получи сладоледа, то ще се разстрои и разочарова, ще бъде фрустрирано. Това
състояние (фрустрираността) може да се разгледа - като резултат от блокирането на възможността
да се достигне дадената цел. Долърд и Милър твърдят, че когато се появи състояние на
фрустрираност, детето ще реагира агресивно. Агресивността е причинена от фрустрацията.
Връзката между фрустрация и агресия е разкрита още от Баркър, Дембо и Левин. Те
предизвиквали фрустрация, като показвали на малки деца различни играчки, но без да им дават
възможност да играят с тях. Играчките били интересни и оставени на открито, но децата не
можели да ги достигнат, защото били отделени с преграда. След мъчителното очакване, на
следващия ден на децата била предоставена възможност да играят с тях. Но след като получили
достъп до играчките, те започвали да ги чупят, да ги хвърлят, да ги тъпчат за разлика от
нефрустрираните деца, които играели с радост