Professional Documents
Culture Documents
Възникване на българския национален въпрос
Възникване на българския национален въпрос
въпрос
1. Раждане на българския национален въпрос:
o Българите, живеещи в Османската империя, имат единно
народностно самосъзнание.
o През Възраждането се ражда идеята за освобождение на
всички територии, населени с българи.
o Санстефанският договор е подписан между Русия и Османската
империя, но се ревизира заради запазване на равновесието на
силите в Европа.
o Берлинският договор разделя българите и поражда българския
национален въпрос.
2. Борба за единство на българите:
o Българите продължават националноосвободителната борба
след Освобождението.
o Възникват комитетите "Единство" с цел обединение на всички
българи.
o Водачите на тези учреждения са Любен Каравелов, Стефан
Стамболов, Екзарх Йосиф.
3. Кресненско-Разложко въстание от 1878 г.:
o Българите в Македония са най-активни в съпротивата.
o Въстанието започва на 5 октомври 1878 г., но постепенно
изчерпва своите сили и на 25 май 1879 г. обявява края си.
4. Ролята на Българската екзархия и учебното дело в Македония и
Тракия:
o Екзарх Йосиф решава да остане в Цариград, за да представлява
българите, останали под властта на султана.
o Екзархията успява да запази националното съзнание на
българите в Турция.
o Екзарх Йосиф подпомага българското учебно дело в Македония
и Тракия.
5. Възможности за решаване на националния въпрос:
o Идеалът за обединение на българите в една държава
продължава да съществува, но не е лесно постижим.
o Въстания и войни са водени за осъществяване на този идеал,
което коства живота на стотици хиляди българи
Изграждане на Княжество България
1. Изграждане на новата българска държавност:
o Установено е Временно руско управление за период от девет
месеца според Берлинския договор.
o Въведена е военна служба за 30 000 млади българи. Открито е
военно училище в София.
o Българската войска получава оръжие от руската армия.
o Откриване на Народната библиотека и създаване на
Българската народна банка.
o Княжеството остава във васални отношения към Османската
империя, но тази зависимост е формална.
2. Учредителното събрание в Търново:
o Изработването на конституцията е въпрос от критична
важност.
o Българите се опасяват, че Русия ще предложи проект за
конституция със силна монархическа власт и с ограничени
граждански права.
o Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в
Търново.
o Оформят се първите български политически партии –
консерватори и либерали.
3. Приемане на Търновската конституция и избора на княз:
o Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. и
обявява българската държава за конституционна монархия с
умерено либерално управление.
o Князът и парламентът (Народно събрание) си разпределят
властта.
o София е определена за столица.
o На 17 април 1879 г., Първото Велико народно събрание избира
за български княз Александър I Батенберг.
4. Политическият живот на Княжеството до 1885 г.:
o Либералната партия има надмощие, но не е единна.
o Консерваторите съставят първите български правителства.
o Изборните победи на либералите принуждават княза да
предостави на Др. Цанков и П. Каравелов съставянето на
правителство.
o Княз Александър I отменя Търновската конституция през 1881
г. и въведе централизирано княжеско управление за 7 години,
наречено „режим на пълномощията”.
o Търновската конституция е възстановена през 1883 – 1884 г., в
резултат от което Консервативната партия се разпада, а
Либералната се разцепва на две.
5. Обобщение:
o Българската държава е наследствена конституционна
монархия по европейски модел.
o Първите български партии следват европейските идеи, като се
разделят на либерали и консерватори.