· · � Нено Неновски

западноевропеиските държави позиция

отношения и заменено от реципираното от . о право продължило
обичайн
писано право. На практика оба�е българското
с реципираното писано право, ЗА ФОРМАТА
да съществува още .дълго време успоредно
и в напреднали капиталисти- НА ДЪРЖАВНО
тъй като реципираните отв1;,н закони, създаден
на икономическата база в новоо УПРАВЛЕНИЕ•
чески страни, не съответствали напълно ;
али достатъчно за уреждане �
вободените български земи и не подхожд
то право дори оказало влияние
отношенията в тях. Нещо повече, обичайно
върху реципираното писано право.
на ХХ в. е .последният период
Периодът от Освобождаването до �средата
прав O - период на съществени
в развитието на българското обичаино -
то на новите социално-йкономичес
промени в него обусловени от развитие нару шил и
шения). Тези промени�
ки отношения '(капиталистическите отно �
чаин ото право и в краина сметка
еднотипната дотогава система на оби Напоследък много се говори и пише за формата на държавно управл.ение
довели до отмирането на последното.
се твърди, че изс;едването на у нас - парламентарна или президентска или полупрезидентска и пр. Преоб­
Предвид на гореказаното би могло да
ждението е от изключително ладава като че ли разбирането, че предвидената .в _Конституцията парламен­
а ското обичайно право след Освобо д
изследване е по тарна форма е най-добрата за страната ни, най-демократичната, че тя трябва
�:::е:ие за българската етнология. На това ве, защитена �;�;:т;�: ;�
редо да се пази и укрепва. Добавя се, че ако институциите не работят задоволител­
датска а дисертация на автора на тези
т я и антропология на Руската академия на науките ..
1�
I но и изпадат в противоречия помежду си, причината за това не е в съществу­
етнологи
ващата държавна форма, а в това, че отделните институции и лицата, които
ги образуват или представляват; не си изпълняват задълженията. 7,ВъпрЬсът
е всеки да си гледа. работата, като �пазва Конституцията" - ето най­
елементарната и повърхнщ:тна представа за отношенията между институци­
ите и за формата на управление.
Никой за съжаление не си дава сметка, че правните уредби, и Конститу­
цията включително, действат в определена социална, културна и псиiол.оги­
ческа среда, че в случая трябва да се вземат предвид редица исторически и
народопсихологически обстоятелства, характерни за България.
Историята на българския парламентаризъм не е никак окуражаваща. Той
не можа да създаде що-годе трайна и позитивна традиция. Около половин век
след Освобождението той полагаше мъчителни усилия да се утвърди, поето- .
янно смущаван от липса на стабилна конституционна основа (суспендиране
на основния закон), от държавни преврати и личен режим. Стигна се дори до
формална забрана на политическия плурализъм. И всичко то1;1а върху осно­
вата на неразвити икономически отношения, отсъствие на съвременно (за ХХ
в.) правосъзнание и съвременна държавностна култура, на които носители да
бъдат мнозинството от граждащпе и политическите субекти. Следващото
полустолетие (от 1944 г. насетне) създаде чисто формален, ,,фасаден" парла­
ментаризъм, при който бяха изоставени и забравени реалните, макар и не
толкова значителни постижения на нашия парламентаризъм. След 1989 г.
парламентаризмът, въведен конституционно, ,.не работи". Не работи с необ­
ходимата за прехода ефективност; Нещо по�ече - постоянните стълкнове­
ния в институциите и между тях самите пораждат нови трудности пред

розападна България). М., Институт по * Текстът е писан през· септември - октом­ конференция за президентската институ­
,�.До н ч е в, Камен. Обичайно право на бъл­ етнология и антропология на РАН, 1993. ври 1 996 r. По-краткият му вариант бе ция, проведен_а в София на 12 септември
гарското село от Освобо)\(данието до 40-те [непубл.] предназначен за изказване на научната 1996 r.
rощши на ХХ в. (По м�териали от. Севе

Правна мисъл, 1/97 Правна мисъJ1, 1/97 47

46
 групи. Да се идеализира парламентарната форма и да се прикрива нейната
обществото като цяло и не помагат за излизането му от кризата. Те компро- немощ, когато самото гражданско общество не е още изплувало и изкриста­
м етират държавността като ценност. лизирало от довчерашната тоталитарна сис тема, е или най-обикновена
Не се наемам в тази кратка бележка да очертавам точно причините за заблуда, или е резултат на користни съображения.
това състояние, нито да набелязвам пътищата за излизане от неr:о. Бих желал Четвърто. Тенденцията в европейските държави след войната е точно
с амо да кажа, че ид еите за у с ъвърше нстван е на
формата на държавно обратна на мисленето, което имат мнозина у нас. Невероятното усложнява­
упр3:вление имат обективна основа, отразяват реални·- и тревожни - факти не на обществените отношения (техническа революция, глобални пробле­
и не трябва да се отхвърлят и заклеймяват като някакъв израз на лични ми, нова .социална стратификация и пр.) доведе и до рационализиране на
политически сметки (макар че и те не са изключени), като проява на пагуб­ парламентаризма, което се изрази· в засилване на изпълнителната власт -
ната ,за обществото полити:зация и т. н. Налага се те да бъдат обсъждани във Франция се утвърди полупрезидентска система, в Германия парламен­
ституцията, а с .оглед на
сериозно, и то не в контекс та на неспазване на Кон таризмът е съчетан с „канцлерската република'', в >\нглия премиер-минис­
бъдещото й усьвършенстване. Опитит е да с е наложи някакво табу за такова ·търът има мощни прерогативи, а в Италия... в нея търсят да се избав;ЯТ от
въпро ът бил в ч р еш ен кон ституционно,
обсъждане, като се заявява, че с е е
това, което· у нас някои възхваляват. (Не искам да засягам балканските
нямат каквото и да, е юридическо, д·а не говорим за научно основание. страни - в тях положението не е разли';IНО.) )-
Пърlю. По мое мнение, за едно общ е ство, което в теч е ние на повече от век Пето. Въпросът обаче е в това - да се засили изпълнителната (евенту­
(замълчавам за мрачната епоха nреди това!) е живяло общо-в зе то в условията ално президентската:) власт и заедно с това да се създадат гаранции в полза
на н едемократични държавни форми, без развит кон титуци онализ ъм и
с
на ефективния парламентаризъм и срещу възможността за установяване на
парлам нтарна та форма на
парламентарит�,м, едва ли е най-подходяща е
лична власт или диктатура. Та1<ава възможност не може да се изключва, ако'
ид ализир а, ид ологизи ра и
управление в нейния чист вид. А тъкмо тя се е е
с е има' предвид в частност и българ ската народоп сихология - въпреки
ия. мож да о ъщ т­
превъзнася. Преходът към парламентарна демокрац е се с ес
идеализацията (идеологизацията!) на демокрацията и парламентаризма мно­
съм
ви и с ясно изразени преходни форми на управление. Това становище зинството от населението се е склонявало към силната и твърда власт,
изказвал още през 1991 г., когато се обсъждаше про ктът за нова Консти туция.
е
тежнее към нея то и сега.
Второ. Смятам, че трябва да се засили изпълнителната власт. Все по тази ***
линия :грябва да се за силят правомощията на президента, като се · изяс
нта. Нима н
нят . .
Вероятно ще ми се възрази, че България не. е република с парламентарно
точно взаимоотношенията му с правителството· и с парламе
е е

ясно, че избраният непосредствено от народа президент има точ�о такава управление в чистата му форма:, че в него има „президентски примеси". Да,
демократична легитимност; каквато има и парламентът, че той не се избира но „примесите" не извеждат формата към качествено други президентски
пряко, · за да раздава ордени и медали,. по думите на един френски полито
лог правомощия и взаимоотношения с правителството и със з1;tконодателната
и конституционалист. Конституцията не му определя ролята „да помага " власт. Президе�път не е прr�:общен към изпълнителната власт в с_обствения
, от която
(или „да не пречи"), както мислят някои. Който и президент да дойд е смисъл на думата.

и политическа сила той да е излъчен, предпоставките за противоречия м

ежду Любопитно ·е да се кон9татира, че избирателната кампания за прези­
Те са дент, която се води няколко месеца, по характера си (похвати на агитация,
него и правителството, между него и законодателния орган остават.
заложени в самата конс�:итуционна уредба·. Още повече при еднопал
ат�н страсти, очаквания на избирателите и обещания на кандидат-президентите)

парламент с постоянната му склонност към конвент ско мислене и

със е кампания за избиране на държавен глава в президентс ка. република. Дори

самочувствието му на „върховен" орган, какъвто

той не е. поведението на политическите сили, които официално заявяват твърдата си
Трето. Сегашната в немалк о на соки н ерацион ална (с оглед на общест­ привързаност· към парламентарната форма, е с такава насоченост - да се ·
вените потребности) форма на управл е ни е и на взаимоотношения между положат максимални усилия, да се мобилизира електората им, за да .се
институциите · се поддържа от пов е чето полити ч ес ки сили, защото тя предо с­ завоюва президентската институция (президентската власт!). Очевидно тя
тавя и повече възможности за удовле творяв ан е на групови и даже лични им е необходима, като нещо много важно и ценно. В чисто политолоrичен
егоистични интереси. Нейната ид е ологиз ация с амо прикри ва тези интереси. план залогът е м"ноrо голям - важни са самите резултати от избора. Те могат
Това е още по-очевидно, ако говори м за трудни я период , който изживява сега: да легитимират или делегитимира-i- управляващите (правителствената власт,
обществото, когато се преразделя с обствен о стта (!) и се формир ат социални парлам�н'rарното мнозинство), съответно да препречат или открият пътя
към вла стта на опозицията.
' Не изключвам обаче хипотезата, при която щата зад.тях политическа сила. Но това ще Този характер на избирателната кампания и нейната динамика се обяс­
бъде отново доказателство, че конститу­
противоречия външно не съществуват, за­
ционно установената форма на управле­
няват . с фундаменталното обстоятелство, че прекият избор засяга в самото
щото президентът е станал най-обикнове­
ние реално не функционира, че е налице сърце сув еренит ета на народа, задвижва дълбоко ,върховния суб ект на
държавната власт. Народът очаква и ис.ка от президента - щом пряко to
на марионетка в ръцете на правителство­
то и подкрепящото ro мнозинство в На­ нейното извращени е. Противор ечията
родното събрание, респективно на стоя· просто са приели друrа форма.

4 Правна мисъл, 1/97 49

48 Правна мисъл, 1/97
 групи. Да се идеализира парламентарната форма и да се прикрива нейната
обществото като цяло и не помагат за излизането му от кризата. Те компро- немощ, когато самото гражданско общество не е още изплувало и изкриста­
м етират държавността като ценност. лизирало от довчерашната тоталитарна сис тема, е или най-обикновена
Не се наемам в тази кратка бележка да очертавам точно причините за заблуда, или е резултат на користни съображения.
това състояние, нито да набелязвам пътищата за излизане от неr:о. Бих желал Четвърто. Тенденцията в европейските държави след войната е точно
с амо да кажа, че ид еите за у с ъвърше нстван е на
формата на държавно обратна на мисленето, което имат мнозина у нас. Невероятното усложнява­
упр3:вление имат обективна основа, отразяват реални·- и тревожни - факти не на обществените отношения (техническа революция, глобални пробле­
и не трябва да се отхвърлят и заклеймяват като някакъв израз на лични ми, нова .социална стратификация и пр.) доведе и до рационализиране на
политически сметки (макар че и те не са изключени), като проява на пагуб­ парламентаризма, което се изрази· в засилване на изпълнителната власт -
ната ,за обществото полити:зация и т. н. Налага се те да бъдат обсъждани във Франция се утвърди полупрезидентска система, в Германия парламен­
ституцията, а с .оглед на
сериозно, и то не в контекс та на неспазване на Кон таризмът е съчетан с „канцлерската република'', в >\нглия премиер-минис­
бъдещото й усьвършенстване. Опитит е да с е наложи някакво табу за такова ·търът има мощни прерогативи, а в Италия... в нея търсят да се избав;ЯТ от
въпро ът бил в ч р еш ен кон ституционно,
обсъждане, като се заявява, че с е е
това, което· у нас някои възхваляват. (Не искам да засягам балканските
нямат каквото и да, е юридическо, д·а не говорим за научно основание. страни - в тях положението не е разли';IНО.) )-
Пърlю. По мое мнение, за едно общ е ство, което в теч е ние на повече от век Пето. Въпросът обаче е в това - да се засили изпълнителната (евенту­
(замълчавам за мрачната епоха nреди това!) е живяло общо-в зе то в условията ално президентската:) власт и заедно с това да се създадат гаранции в полза
на н едемократични държавни форми, без развит кон титуци онализ ъм и
с
на ефективния парламентаризъм и срещу възможността за установяване на
парлам нтарна та форма на
парламентарит�,м, едва ли е най-подходяща е
лична власт или диктатура. Та1<ава възможност не може да се изключва, ако'
ид ализир а, ид ологизи ра и
управление в нейния чист вид. А тъкмо тя се е е
с е има' предвид в частност и българ ската народоп сихология - въпреки
ия. мож да о ъщ т­
превъзнася. Преходът към парламентарна демокрац е се с ес
идеализацията (идеологизацията!) на демокрацията и парламентаризма мно­
съм
ви и с ясно изразени преходни форми на управление. Това становище зинството от населението се е склонявало към силната и твърда власт,
изказвал още през 1991 г., когато се обсъждаше про ктът за нова Консти туция.
е
тежнее към нея то и сега.
Второ. Смятам, че трябва да се засили изпълнителната власт. Все по тази ***
линия :грябва да се за силят правомощията на президента, като се · изяс
нта. Нима н
нят . .
Вероятно ще ми се възрази, че България не. е република с парламентарно
точно взаимоотношенията му с правителството· и с парламе
е е

ясно, че избраният непосредствено от народа президент има точ�о такава управление в чистата му форма:, че в него има „президентски примеси". Да,
демократична легитимност; каквато има и парламентът, че той не се избира но „примесите" не извеждат формата към качествено други президентски
пряко, · за да раздава ордени и медали,. по думите на един френски полито
лог правомощия и взаимоотношения с правителството и със з1;tконодателната
и конституционалист. Конституцията не му определя ролята „да помага " власт. Президе�път не е прr�:общен към изпълнителната власт в с_обствения
, от която
(или „да не пречи"), както мислят някои. Който и президент да дойд е смисъл на думата.

и политическа сила той да е излъчен, предпоставките за противоречия м

ежду Любопитно ·е да се кон9татира, че избирателната кампания за прези­
Те са дент, която се води няколко месеца, по характера си (похвати на агитация,
него и правителството, между него и законодателния орган остават.
заложени в самата конс�:итуционна уредба·. Още повече при еднопал
ат�н страсти, очаквания на избирателите и обещания на кандидат-президентите)

парламент с постоянната му склонност към конвент ско мислене и

със е кампания за избиране на държавен глава в президентс ка. република. Дори

самочувствието му на „върховен" орган, какъвто

той не е. поведението на политическите сили, които официално заявяват твърдата си
Трето. Сегашната в немалк о на соки н ерацион ална (с оглед на общест­ привързаност· към парламентарната форма, е с такава насоченост - да се ·
вените потребности) форма на управл е ни е и на взаимоотношения между положат максимални усилия, да се мобилизира електората им, за да .се
институциите · се поддържа от пов е чето полити ч ес ки сили, защото тя предо с­ завоюва президентската институция (президентската власт!). Очевидно тя
тавя и повече възможности за удовле творяв ан е на групови и даже лични им е необходима, като нещо много важно и ценно. В чисто политолоrичен
егоистични интереси. Нейната ид е ологиз ация с амо прикри ва тези интереси. план залогът е м"ноrо голям - важни са самите резултати от избора. Те могат
Това е още по-очевидно, ако говори м за трудни я период , който изживява сега: да легитимират или делегитимира-i- управляващите (правителствената власт,
обществото, когато се преразделя с обствен о стта (!) и се формир ат социални парлам�н'rарното мнозинство), съответно да препречат или открият пътя
към вла стта на опозицията.
' Не изключвам обаче хипотезата, при която щата зад.тях политическа сила. Но това ще Този характер на избирателната кампания и нейната динамика се обяс­
бъде отново доказателство, че конститу­
противоречия външно не съществуват, за­
ционно установената форма на управле­
няват . с фундаменталното обстоятелство, че прекият избор засяга в самото
щото президентът е станал най-обикнове­
ние реално не функционира, че е налице сърце сув еренит ета на народа, задвижва дълбоко ,върховния суб ект на
държавната власт. Народът очаква и ис.ка от президента - щом пряко to
на марионетка в ръцете на правителство­
то и подкрепящото ro мнозинство в На­ нейното извращени е. Противор ечията
родното събрание, респективно на стоя· просто са приели друrа форма.

4 Правна мисъл, 1/97 49

48 Правна мисъл, 1/97
избира и удостоява с власт -' да може да решава насъщни проблеми на
обществото. Кандидатите, от своя страна, тръгват насреща и отговарят на
исканията и очакванията с далече отиващи обещания, които отнапред е ясно,
че не ще могат да изпълня�:. Получил мандата си от избирателите, облечен
с демократична легитимност, успелият кандидат, вече президент, неминуе­
мо ще' се опита да играе зададената му (психологически, политически,
морално) роля. И ще се сблъска с другите власти, позоваващи се на
Конституцията... Неизбежно ще дойде и разочарованието на · избирателите.
„Напънала се планината и родила мишка." Този афоризъм може и да не е
подходящ - конституционно определените правомqщия и функции на
президента са значителни, ·но- нали същото би могло да се каже и за .
правомощията и функциите на президента в обикновената парламентарна
република? ,,Президентските примеси" в парламентарното ни управление
имат уредба,. която не го прави ефективно.
Що се отнася до статуса на президента, в него се очертава известна
вътрешна противоречивост, която не спомага за утвърждаване престижа на
президентската институция, за успешното осъществяване на определената
от Конституцията мисия на �ържавния глава - да олицетворява единството
на нацията.
50 Правна мисъл, 1/97
А. Н. Козирин* ЧУЖДЕСТРАННИ УЧ.ЕНИ
ДЕЙСТВИЕ НА ТАРИФНО­
МИТНИЧЕСКА ТА
НОРМА ВЪВ ВРЕМЕТО**·
/
' Особеностите на правното регулиране на тарифния механизъм най­
добре се проявяват в действието на митническата норма във времето.
Бързото адаптиране на правната норма спрямо измененията в икономичес­
ката конюнктура и външнотърговската политика, както и оперативното
разпространение на нормативния материал до митническите органи на
страната, образуват основните изисквания към митническото законодател­
ство, които на свой ред определят специфичните черти в действието на
тарифната митническа норма във времето.
Нормативните актове стават задължителни след влизането им в сила.
Влизането в сила на тарифно-митническото законодателство може да бъде
определено по различен начин: от момента на подписване на нормативния
акт или от'датата на официалнЬто му обнародване.
Приемането на кодифицирани митнически актове може да бъде съпро­
водено от разновременно въвеждане в действие на отделни техни положе­
ния. Така, в постановление на Върховния Съвет на РФ № 5223-I е предвидено
встъпване в сила на болшинството членове от Митническия кодекс на Русия
от момента на неговото публикуване. В същото време отделни членове от
Кодекса трябвало. да бъдат въведени в действие в други срокове - от 1
януари 1994 г.; след изтичането на шест месеца от момента на публикуване;
от момента на внасяне на изменения и допълнения в руското данъчно
законодателство и т. н.
Митническото право на редица страни допуска възможността да се
опрудели срокът на встъпване на нормативния акт в сила от момента на
получаването му от изпълнителя (т. е. митническите органи) или от момента
на постъпването на официалния текст на акта в административния център на
съответния регион', област или район. Френското законодателство напри­
мер ·допуска използването на правилото „на ден� франко", в съответствие с
който митническите предписания подле�ат на изпълнение в Париж едно
Авторът е доктор на юридическите науки, � Много от специалните термини имат раз­
професор, зав, катедра по административ­ личн'о_ значение в руската и българската
но и финансово право в Московския' дър­ нормативна уредба. Специалистът обаче
жавен институт за международни отноше­ ще намери точния им смисъл в контекста.
ния.
. Правна МИСЪЛ, 1/97 51