Същност и функции на езика

Езикът е социално явление, тъй като възниква и се развива в

човешкия колектив и само по влияние на речта на колектива.Не е
възможно да съществува човешки език без да има
колектив,който да го използва.Основната форма на общуване
между хората е с помощта на езиковите знаци, т.е. речевото
общуване.Езикът като обществено явление се появява заедно с
появата на човешкото общество и съществува дотогава докато
съществува обществото. Езикът и обществото са неделими един
от друг през цялата история на човечеството. Езикът се използва
във всички сфери на обществото, той покрива цялото социално
пространство.Езикът като най-важното и основно средство за
общуване е неделим от различните прояви на обществения
живот. Езикът е най-малката степен в сравнение с други
обществени явления и не се влияе от промените на един
обществен политически строй с друг.

ПР. Променят се правни норми,изкуство,наука, а езикът остава

непроменен.

Езикът има надкласов характер ,но той не е надсоциален .

Диференцията, която се наблюдава в обществото намира
отражение в речевите практики (езика). Общонародният език е
социално нееднороден, тъй като вариантите на реализация на
езиковата система, които са приети в дадено общество
(народ,етнична общност,социална група) не са еднакви.Те
представляват неговата езикова норма,а общонародният език е
съвкупност от всички съществуващи норми. В него влиза
книжовният език, териториалните диалекти, социалните
диалекти. Отделните форми за съществуване на езика могат да
бъдат различни в различните езици,а също така и през
различните периоди от историята на дадения език.