• Развитие – философският смисъл на развитието, от който най-общо се извежда и при теорията на възпитанието, е „необратимо, насочено, закономерно изменение на материалните и идеалните обекти“. Развитието на човека пък включва неговите биологически, психически и социални аспекти и измерения. • Развитието засяга трите сфери на индивида: организъм, психика и личност. Най- бурно е развитието в началото на онтогенезата, а най-бавно се формира личността на човека. • Развитието е непрекъснат сложен, многоаспектен, противоречив процес. Отделните възрастови периоди са свързани помежду си. Всеки възрастов период предпоставя появата на следващия. • Развитието може да се разглежда като комплексен, многофакторен проблем (наследственост, среда, възпитание, активност на индивида) с вътрешно противоречиви тенденции. Фактори на развитие: • Наследственост – наследствеността като фактор се приема „за генетична информация за предаване на белези между потомствата с цел запазване и продължение на вида и рода“. • Среда – Социалната среда като фактор за развитието се разглежда в два плана: като макросреда и като микросреда. Макросредата (в широк смисъл на думата) е съвкупност от географски, икономически, исторически, политически, културни и др. условия на живот в тяхното единство, взаимодействие и взаимовлияние. В тази връзка то оказва влияние и върху възпитанието като обществен и социален феномен и върху дейността на възпитателните институции. Микросредата ( в тесен смисъл на думата) – е тази в която човек се ражда, развива, живее, формира. Това е семейството, малката социална група. Тази среда оказва най-съществено влияние за формирането на човешката личност, на нейните нагласи, ценностна система, усвояване на норми и модели на поведение и взаимоотношение, добиване на социален опит, умения и навици. Възпитание – в по-широк смисъл като педагогическа категория възпитанието е специално организирана и целенасочена дейност за предаване духовните ценности и опита на поколенията (материалната и духовната култура). Образованието, възпитанието и обучението като фактори за развитието на личността Образованието, възпитанието и обучението са част от социалната среда. Съществуват различни становища за влиянието на обучението и на възпитанието върху развитието. Една от най-известните теории за развитието е на Ж. Пиаже. Тя е теория за развитието на интелекта. Съгласно тази теория като източник на психическото (интелектуалното) развитие на детето служи вътрешната (иманентната) организация и координация на действията на субекта, интериоризацията на които довежда до възникването на т.нар. обратими операции. Пиаже разграничава четири стадия на познавателно развитие на детето. Сензомоторен стадий – от раждането до 1,5 години. Дооперационен стадий – до 7 години. Стадий на конкретните операции – до 12 години. Стадий на формалните операции – след 12 години. Схващането за ролята на обучението и възпитанието за развитието на детето се заключава в неговата теория в това, че развитието на детето от самото си начало е опосредствано от възпитанието и обучението. Ако според Пиаже възпитанието и обучението следват развитието, а според Виготски – развитието обуславяследва възпитанието и обучението, то според Рубинщайн – развитието не само обучението и възпитанието, но и само е обусловено от тях. Все пак обучението трябва да съответства на развитието – ако то започне да изпреварва развитието на детето, то такова обучение няма да доведе до развитие, а само до формално повърхностно научаване. Правилно поставяното обучение трябва да съответства на възможностите на детето на даденото равнище на развитие; реализацията на тези възможности в хода на обучението поражда нови. По този начин едно равнище на развитие преминава в следващото чрез осъществяващата се в хода на обучението реализация на възможностите на предишното. Характеристика на възрастовото развитие в предучилищното детство В научната литература са познати различни класификации на детското развитие. Например в разгърната концепция за психическо развитие на Д. Б. Елконин като водещи дейност в съответните възрастови периоди са включени: непосредственото емоционално общуване от раждането до една година; предметно-манипулативно дейност – от 1-3 години; сюжетно-ролева игра – от 3-7 години; учене от 7-12 години; интимно-личностно общуване от 12-15 години, учебно-професионална дейност - 15-17г. На основата на системно дейностния подход към личността се предлагат два модела за нейното развитие. Първият включва фазите на адаптация, на индивидуализация и на интеграция на личността, които са приложими към всички възрастови периоди. Към втория модел се отнасят възрастовите етапи на формиране на личността: ранна детска възраст – 0-3 г., предучилищно детство – 3-7години, младша училищна възраст 7-11г., средна – 11-15г., старша училищна възраст 15- Според Е. Петрова развитието на детето от ранна и предучилищна възраст се осъществява в определена социална среда, при специфичен начин на живот и възпитание. Като целенасочен, организиращ и формиращ процес възпитанието обобщава комплексите социални влияния и ги целенасочва съобразно определени възрастови и индивидуални особености в развитието на детето. Възпитанието реализира задачите на умственото, нравственото, естетическото, трудовото и физическото развитие. Затова всяка гледна точка на развитието на личността се осъществява в контекста на общото психическо развитие, чрез комплексна възпитателна дейност. Ранната предучилищна възраст е период на ускорено психофизическо развитие. Детето овладява ходенето и речта като основни средства за познание на природната (предметната) и обществената среда. Формирането на механизмите на социалната адаптация се основават на разширяването и обогатяването на социалните контакти на детето. Развитието на 4 – 5-годишното дете бележи качествен скок в умствената сфера. Общите умствени способности се формират като компонент на познавателната активност. Детето овладява общодейностни умения (игрови, учебни, трудови), които гарантират адекватност на планиращите и оценъчните функции на мисленето. При 5 – 6-годишните деца се забелязва приемствено развитие във всички сфери на личността. Развитието на мотивите върви от единство на процесуалност (отнася се до процес) и резултативност в дейността към все по-голямо осмисляне на познавателните задачи. От голямо значение е създаването на психологическа нагласа към ученето като вид дейност. Индивидуалните особености демонстрират личностния потенциал, който е и обект на развиващото възпитание и обучение. В това отношение развитието на способностите е актуална педагогическа задача. С формирането на предпоставки за творческа дейност е възможно да се разкрият заложби, да се актуализират определени наклонности и предпочитания към дейности, да се създаде перспектива за усъвършенстване на личността. Възрастовите и индивидуалните характеристики в своето взаимодействие бележат особеностите, равнищата, темпа на актуалното и на перспективното развитие на детето. Въпроси за самостоятелна работа и дискусия:
1. Как ще определите понятието – развитие? Дайте дефиниции
според различните автори? 2. Кои са факторите на развитие? 3. В какво според вас се състои значението на образованието, възпитанието и обучението за развитието на личността? 4. В какво се изразява характеристиката на възрастовото развитие в предучилищното детство? БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!