Professional Documents
Culture Documents
Alphabetum - Азбука
Alphabetum - Азбука
ОСОБЕНОСТИ НА ПРОИЗНОШЕНИЕТО.
I ЧАСТ
ALPHABETUM – АЗБУКА
Латинската азбука /латиница/, която използваме днес, има 24 букви. След постепенното
нарастване на влиянието на старогръцката култура в римската цивилизация и навлизането на
много гръцки думи в латинския език към по-старите 21 латински букви се наложило да се
прибавят ,,Y” и “Z”. До 16 век буквата „V” се е произнасяла и като съгласната „в“ и като гласната
„у“. Тогава френският абат Пиер Раме въвежда писмения знак „U” за произнасяне на гласната
„У“, а латинската буква „V” остава само като „ В“.
2. Имената на растенията:
Urtica – коприва
Rosa – роза
Belladonna – беладона
ОСОБЕНОСТИ НА ПРОИЗНОШЕНИЕТО
1. Произношение на гласни звукове и букви БЕЗ ОСОБЕНОСТИ – това са Аа, Ее, Оо, Uu
Abdomen - корем
Usus - употреба
Ulna – лакътна кост
Erro,1 – греша
В тези случаи „ in” и „ ad” са предлозите „в, във“ и „под“ преминали в качество на
представки и се запазва правилото за произношение като „й“ в началото на думата пред гласна.
N.B. В международната медицинска литература може да се срещне буквата ”Jj” – йота вместо
“Ii” в случаи като горепосочените примери когато трябва да се произнесе „й“. Тя е навлязла в
латинския правопис в по-късно време, а някои я смятат за 25-та буква в латинската азбука. В
такива случаи и двата правописа са верни: Maior = major.
Във всички останали случаи /когато не е в началото на думата пред гласна или в средата
на думата между две гласни/ латинската буква „Ii” се произнася като „и“:
pilula - пилула /вид лекарствена форма/
tussis – туссис – кашлица
intestinum – интестинум – черво
ОБОБЩЕНИЕ: Латинската буква „Ii” може да се произнася като „и“ или „й“.
c/ ”au” – в латински думи се произнася като „ау“, а в гръцки – като „ав“. Винаги е една сричка.
Au-di-o, 4 – аудио /чувам, слушам/. Глаголът е от 4-то спрежение.
Trau-ma – травма /травма, нараняване/
d/ “eu” – в латински думи се произнася като „еу“, а в гръцки – като „ев“. Винаги е една сричка.
Neu-ter – неутер / нито този, нито този. От същият корен е думата неутралитет/
Pneu-mo-ni-a -пневмониа /пневмония, заболяване на белите дробове/
Pleu-ra – плевра /обвивката на белите дробове/
Neu-ron – неврон
ЗАБЕЛЕЖКА: В думи като balneum – баня, съчетанието “eu” не дифтонг, не е една сричка. Това
е случайно съвпадение и то се изменя в падежната система на думата.
Balneum – nom.sg.; acc. sg: баня -именителен падеж, единствено число; винителен падеж,
единствено число
Balnea – nom.pl.; acc.pl.: бани – именителен падеж, множествено число; винителен падеж,
множествено число
- “d”- „д“
Dolor - долор /болка/
Dentalis - денталис /зъбен, зъбна/
- “f”- „ф“
Femina - фемина /жена/
Febris - фебрис /треска/
- “g”- „г“
Gustus – густус /вкус/
Gingiva – гингива /зъбен венец/
- “h”- „х“
Homo – хомо /човек/
Herba – херба /трева, билка/
- „l” – „л“
Labium – лабиум /устна/
Lapsus – лапсус / грешка/
/Lapsus calami – лапсус калами: грешка на писалката, калема/
/Lapsus linguae – лапсус лингве: грешка на езика/
- “m” – „м“
Mamma – мамма / женска млечна жлеза, гърда/
Mater – матер /майка/
- “n”- „н“
Natura – натура /природа/
Niger, nigra, nigrum – нигер, нигра, нигрум /черен. черна, черно; тъмен, тъмна, тъмно.
„Лекарството да се държи в тъмно стъкло – in vitro nigro”/
- “p”- „п“
Pater –патер, /баща/
Partus – партус /раждане/
- “r”- „р“
Ren – рен /бъбрек/
Repeto,3 – репето /повтарям, глагол от 3-то спрежение/
/Repete! - репете! /повтори!/
Recipio,3 – реципио / вземам, глагол от 3-то спрежение/
/receptus,a,um – рецептус, рецепта, рецептум / взет, взета, взето – мин. страд.
причастие от гл. recipio,3.
Recepta -nom.pl. – Рецепта – взети / receptum - взето/
Recipe! - /Rp./ - реципе! /вземи!/
- “t”- “т“
N.B. В обикновения латински език:
Tempus, oris, n - темпус /време/
Temporalis, e - темпоралис, темпорале /временен, временна, временно/
- “v”- „в“
Vir – вир /мъж/
Virus – вирус /отрова, вирус/
Venenum – вененум /отрова/
Vivo,3 – виво /живея, глагол от 3-то спрежение. Viva! – Да живее!/
Valeo,2 -валео /здрав съм, глагол от2-ро спрежение. Vale! - Здравей! Бъди здрав! Ave! –
Поздрав! /
- Произношение на „х“
Латинската буква „х“ е двойна съгласна, винаги представлява два звука. Може да звучи като
„кс“, „гс“, „гз“:
- Произношение на “z”
Буквата “z” се произнася като „з“ в гръцки по произход думи, а в други чужди /нелатински/
думи звучи като „ц“. Независимо, че изразява само по един звук, тя се смята за двойна, тъй като
отговаря на старогръцката ”дзета”, която се произнася „дз“.
БУКВЕНИ СЪЧЕТАНИЯ
1. ”ngu” – когато се намира пред гласна се произнася „нгв“, а пред съгласна – „нгу“
/латинският език не търпи повече от три съгласни/:
2. ”qu”- буквата “q” никога не е сама, винаги е съчетана с ‘’u” и това съчетание винаги се
произнася „кв“:
3. ”ti”- когато се намира пред гласна се произнася „ци“, а когато е пред съгласна или е след
“s”, “t”, “x” съчетанието “ti” се произнася „ти“: